Р Е Ш Е Н И Е
№……/…..06.2018г.
гр.Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети май през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
при
секретар Христина Христова,
като
разгледа докладваното от съдията Чавдарова
въззивно търговско дело № 576 по описа за 2018г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА ООД, ЕИК 103002253,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Прилеп
№33, действащо чрез ю.к.П.В., срещу решение №349/31.01.18г., постановено
по гр.д.№14521/17г. на ВРС, XLVI състав, в частта, в която е отхвърлен иска на „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД ЕИК
103002253, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.„Прилеп” 33 за
приемане за установено, че не дължи на „Интейк” ЕООД, ЕИК 203211061, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Георги
Живков” №22, сумата от 476,42лева, представляваща присъдени в полза на цедента
(праводателя) на „Интейк” ЕООД - М.Д.В. разноски по гр.д.№ 9138/2016г. и ч.гр.д. № 6795/2016г. по описа на ВРС по
изпълнителен лист от 30.08.2017г., издаден по гр.дело № 9138/2016г. за което е
образувано ИД 20177110400604/2017 на ЧСИ Д.П.-Я., поради извършено прихващане с
насрещно вземане на „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД, на осн. чл. 439,
ал.1 ГПК.
В жалбата въззивникът е навел
твърденията, че решението е неправилно и необосновано, постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че неправилно
първоинст.съд е приел, че липсва спор за действителността на пасивното вземане,
тъй като било оспорено съществуването на задължението в размер на 491,45лв,
представляващо задължение за разноски, предмет на цесията от 25.04.17г. Това
задължение не било ликвидно и към момента на цедирането му не било ясно дали
съществува и в какъв размер. Счита, че договорът за цесия от 25.04.17г. има за
предмет бъдещо вземане за разноски и е
нищожен поради липсата на предмет. Тъй като първоинст.решение в частта за
разноските било отменено, то вземането по цесията не съществувало, а е
възникнало едва с постановяване на решението на въззивния съд. Моли да бъде
отменено решението, като бъде уважен иска в обжалваната част.
В
срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна ИНТЕЙК
ЕООД, ЕИК 203211061, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул.Г.Живков №22, действащо чрез адв. И.Г. , е
постъпил отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено.
Конституираното на страната на ищеца
трето лице-помагач М.Д.В. *** , не се явява в с.з. и не взема становище.
За да се произнесе по спора Варненски
Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано
по предявен иск от ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА
ООД, ЕИК 103002253, срещу ИНТЕЙК ЕООД, ЕИК
203211061, с правно основание чл.439, ал.1 ГПК
за признаване за установено, че не дължи на ИНТЕЙК
ЕООД, ЕИК 203211061, сумата от 476,42лева,
представляваща присъдени в полза на М.Д.В. за заповедно и исково производство пред
ВРС разноски и сумата от 183,94лв, представляващи присъдени за въззивното
производство разноски, по изпълнителен лист от 30.08.2017г., издаден по гр.дело
№ 9138/2016г. на ВРС, които вземания са прехвърлени с договори за цесия
от 25.04.17г. и от 31.07.17г. , сключени между
М.Д.В. и ИНТЕЙК
ЕООД, за които суми е образувано ИД 20177110400604/2017 на ЧСИ Д.П.-Я..
В
исковата молба се твърди, че
на 19.09.17г. получил ПДИ по изп.д.№604/17г. на ЧСИ №711 Д.Я., образувано по изп.лист от
30.08.17г., издаден по гр.д.№9138/16г. на ВРС, с който в полза на М. Д.В. са
присъдени разноски за заповедно и исково производство в размер на 476,42лв и за
въззивно производство в размер на 183,94лв. Твърди, че не дължи сумите, тъй
като били погасени чрез прихващане. Излага, че преди влизане в сила на
решението по гр.д.№9138/16г. на ВРС на 25.04.17г. М.В. цедирал вземане в размер
на 491,45лв, представляващо съдебно-деловодни разноски на ответника ИНТЕЙК
ЕООД, които впоследствие били намалени от възз.инстанция до 476,42лв. Счита, че
тъй като вземането не било ликвидно и изискуемо и не бил издаден изп.лист,
който да е предаден на новия кредитор, то извършената цесия нямала предмет.
Излага, че от своя страна бил кредитор на М.В. за сумата от 564,87лв, присъдена
с решение по гр.д.№9138/16г. на ВРС и ВТД №704/17г. на ВОС, и за сумата от 108,96лв,
представляваща задължения по фактури за ползвани В и К услуги за периода
29.07.16г. - 31.07.17г. Излага, че чрез изявление изх.№ ИП-758 от 31.07.17г. ,
отправено до М.В. и неговите процес.представители адв.К.Тодоров и адв.И.Г.
извършил прихващане между двата дълга до размера на по-малкия от тях, поради
което и М.В. нямал вземане към ищеца. Счита, че с оглед на извършеното
прихващане вземането на В. за 183,94лв било погасено към датата на подписване
на втория договор за цесия в полза на ответника от 31.07.17г. Ето защо счита,
че към датата на образуване на изп.дело не дължи на ответника сумите по
изп.лист от 30.08.17г., издаден по гр.д.№9138/16г. на ВРС.
В отговор на исковата молба ИНТЕЙК ЕООД, ЕИК 203211061,
оспорва предявения иск по основание и размер. Счита, че сумите са дължими на
основание настъпило частно правоприемство по сключените договори за цесия от
25.04.17г. и 31.07.17г. и връчени на 26.04.17г. и 31.07.17г. уведомления за
цесия. Намира договорът за цесия за действителен, поради годен предмет, тъй
като прехв.вземане било
индивидуализирано, като факта, че размерът на присъдените разноски бил изменен
не водело до недействителност. Счита, че ищецът няма правен интерес да оспорва
договора за цесия, тъй като не е страна по него. Излага, че поради изричното
уведомяване на длъжника с уведомления от 26.04.17г. и 31.07.17г. договорите за
цесия са произвели действие и вземането на М.В. е постъпило в патримониума на
ИНТЕЙК ЕООД, поради което и последващото извършено уведомление за прихващане не
е произвело действие.
Конституираното на страната на ищеца
трето лице-помагач М.Д.В. *** не взема становище по иска.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявеният иск с
правно основание чл. 439, ал.1 ГПК за
процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
По делото не е налице спор, че с решение №1616/20.04.17г.
по гр.д.№9138/16г. на ВРС е признато за установено в
отношенията между страните, че „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, има
вземане срещу М.Д.В. за сумата от 131.34 лева представляваща главница за
ползвани и неплатени В и К услуги по партида с абонатен номер 1274542 на адрес:
гр.Варна, жк.Вл.Варненчик, бл.227, вх.2, ап.41, за периода от 08.12.2015г. до
09.06.2016г. и сумата от 1.96 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 08.12.2015г. до 09.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.06.2016г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК, за което
е издадена Заповед № 3269/15.06.2016 г. по ч.гр.д. № 6795/2016 на ВРС, като е
осъден М.Д.В. да заплати на „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД
сумата от 173.14 лева, представляващи сторените в исковото и заповедното
производства разноски, на осн. чл.78, ал. 1 ГПК, и съответно „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД е осъдено
да заплати на М.Д.В. сумата от 491.45 лева разноски в исковото и заповедното
производства разноски, на осн. чл.78, ал. 3ГПК.
Няма спор, че с решение № 539/28.07.2017г. по
в.т.д.№704/17г., влязло в законна сила на 28.07.17г., е частично отменено решение
№1616/20.04.17г. по гр.д.№9138/16г. на ВРС като е
прието за установено, че от оспорените от длъжника вземания по Заповед №
3269/15.06.2016 г. по ч.гр.д. № 6795/2016 на ВРС се дължат допълнително и
следните суми: 71.64 лв, представляваща сбор от главници начислени от 29.09.15г
до 08.12.2015г, ведно със законната
лихва, считано от постъпване на заявлението в съда - 14.06.2016 г. до
окончателното погасяване на задължението и 3.56 лв, представляваща
сбор от начислени обезщетения за
забавено плащане (лихви) по същите главници за период от съответен падеж на
фактура до 09.06.2016г., като е осъден М.Д.В. да заплати на
„Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД допълнително и следните суми: 63.23лв., представляваща
съразмерна на допълнително установените вземания горница над определените от
първата инстанция в размер на 173,14лв до общо дължими разноски по основателна
претенция на кредитора в размер на 236.37лв, от които разноски за първа инстанция (219.48лв) и
заповедно производство (16.89лв); и 96.72лв., представляваща съразмерна на основателна жалба
част от разноските, направени във въззивно производство, на осн. чл.81
ГПК, и е осъдено „Водоснабдяване и канализация-Варна”
ООД да заплати на М.Д.В. сумата 183.94 лв.,
представляваща разноски за защита по неоснователна жалба във въззивно
производство, на осн. чл.81 ГПК.
Видно от представеният договор за прехвърляне
на вземане от 25.04.17г. М.Д.В. е прехвърлил на ИНТЕЙК ЕООД вземането си от
длъжника „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД за сумата от 491,45лв,
представляваща присъдени разноски по гр.д.№9138/16г. на ВРС за цена от
441,45лв., която ще бъде платена в срок от 6 месеца , считано от датата на
подписване на договора. Представено е и уведомление от цедента М.В., действащ
чрез адв.К.Тодоров, до длъжника „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД на
осн. чл.99, ал.4 ЗЗД за извършената цесия от 25.04.17г., връчено по електр.поща
и получено от адресата на 26.04.17г.
Възражението на въззивникът за
нищожност на цесията поради липса на предмет, настоящият състав намира за
неоснователно. От
разпоредбата на чл.99, ал.1 от ЗЗД следва, че предмет на договора за цесия
могат да бъдат само прехвърлими права, респ. вземания, възможността за чието
прехвърляне не е изключена от закона, респ. такива, чиято непрехвърлимост не е
установена по договорен път, или не следва от тяхното естество. В теорията е прието, че прехвърлянето
на вземания, които не са изискуеми към момента на договора за цесия, както и на
бъдещи вземания не е недействително. Вземането към датата на сключване на
договора за цесия трябва да е съществуващо или възникването му да е възможно. В
случая предмет на договора за цесия е вземане за разноски, присъдено със
съдебно решение, което обаче не е влязло в законна сила предвид неговата
обжалваемост. Ето защо и като се
съобрази, че вземането за
съдебни разноски има самостоятелен характер и не е част от спорното право, а е
функция на процесуалното поведение на страните и възникването му е обусловено
от резултата от исковия процес, то следва да се приеме, че вземането, предмет
на процесната цесия, достатъчно определено и индивидуализирано, има характера
на бъдещо условно вземане. Доколкото обаче се касае за бъдещо вземане, то така
извършената цесия ще породи действие едва след възникването на вземането, което
в случая е настъпило с влизане в сила на решението по гр.д.№9138/16г. на ВРС /
така Облигационно право, А.Калайджиев/.
Безспорно по делото се установява, че ищецът е отправил
компенсационно изявление за прихващане от 31.07.17г., отправено до М.В. и
неговите процесуални представители, между вземанията, които има спрямо М.В. в
общ размер на 673,83лв / включващи присъдените с гореописаните решения суми и
тези, дължими по фактури за периода 29.06.16г.-27.09.16г./ и вземанията на М.В.
в размер на 660,36лв – присъдени разноски със съд.решения. Няма спор, че с
влизане в сила на решението вземанията, присъдени с него са станали изискуеми
и ликвидни, т.е. установени по основание и размер. Ответникът от своя страна не оспорва изискуемостта и
ликвидността на вземанията по процесните фактури.
За да се породи погасителният ефект на така извършеното
материалноправно изявление за прихващане освен съществуването на
двете действителни, насрещни и еднородни, ликвидни и изискуеми вземания, следва
да е налице и изрично едностранно изявление от страна на носителя на активното
вземане, което да е достигнало до насрещната страна /чл. 104, ал. 1
изр. първо от ЗЗД/. В случая не е спорно, че ищецът „Водоснабдяване и
канализация-Варна” ООД е бил уведомен за извършено прехвърляне на
бъдещото вземане на М.В. спрямо него на 26.04.17г., и макар съобщението да
предхожда настъпването на условието, от което е поставен правния ефект на
цесията, то настоящият състав намира, че това съобщение следва да бъде
зачетено, още повече, че с оглед вида на вземането задължението за изпълнение
за длъжника би се породило едва при възникване на самото вземане. По делото
няма спор, че ищецът е отправил изявлението за прихващане до цедента М.В., но
за да породи действие това компенсаторно изявление следва да е отправено същото
до цесионера. Макар и да липсват данни така отправеното изявление за прихващане
да е достигнало до цесионера преди завеждане на иска , то следва да се приеме,
че същото е достигнало до него най-късно с връчване на препис от исковата молба
по настоящото дело, който факт макар и настъпил в хода на процеса следва да
бъде взет предвид на осн. чл.235, ал.3 ГПК, при което е настъпил погасителния
ефект на отправеното от ищеца изявление за прихващане.
При
прихващане на насрещни вземания същите се погасяват до размера на по-малкото от
тях към момента, в който условията за прихващане са били налице, а не към
датата на компенсационното волеизявление. С оглед на това, като се съобрази
момента на пораждане на действие на цесията и обстоятелството, че към датата на
влизане в сила на решението по гр.д.№9138/16г.
на ВРС / 28.07.17г./ прихващането на насрещните вземания е било
възможно, съдът намира, че компенсацията е допустима и е настъпил нейния ефект.
Съобразно размера на вземанията същите се явяват погасени към 28.07.17г.
до размера на по-малкото от тях, а именно до сумата от 660,36лв /съставляваща присъдени разноски за заповедно и
исково производство в размер на 476,42лв и за въззивно производство в размер на
183,94лв./, поради което и исковата претенция се
явява основателна в цялост.
Решението на ВРС като
неправилно в отхвърлителната му част следва да бъде отменено.
При този изход на спора в тежест на
въззиваемата страна следва да бъдат възложени сторените от въззивника разноски
на осн. чл.78, ал.1 ГПК. В с.з. както пред ВРС, така и пред настоящата
инстанция, възз.страна е релевирала възражение за прекомерност на
претендираното ю.к.възнаграждение. Доколкото в случая възз.страна е защитавана
от юрисконсулт, то съгласно чл.78, ал.8 ГПК размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В разглежданият случай, като
съобрази фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав намира, че
следва да бъде присъдено ю.к.възнаграждение, определено по реда на чл.25, ал.1
от НЗПП, в размер на 100лв. за всяка една от инстанциите. Или дължимите на
въззивника разноски за първа инстанция са в размер на 150лв –д.т. и
ю.к.възнаграждение и за втора инстанция- 125лв – д.т. и ю.к.възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 349/31.01.18г.
на Варненски районен съд, XLVI състав, постановено по гр.д. №14521/2017г. на
ВРС, в частта му, в която е отхвърлен предявеният от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ- ВАРНА” ООД ЕИК 103002253,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.„Прилеп” 33 иск за приемане за
установено, че не дължи на „ИНТЕЙК” ЕООД, ЕИК 203211061, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Георги
Живков” №22, сумата от 476,42лева, представляваща присъдени в полза на цедента
(праводателя) на „Интейк” ЕООД - М.Д.В. разноски по гр.д.№ 9138/2016г. и ч.гр.д. № 6795/2016г. по описа на ВРС по
изпълнителен лист от 30.08.2017г., издаден по гр.дело № 9138/2016г. за което е
образувано ИД 20177110400604/2017 на ЧСИ Д.П.-Я., поради извършено прихващане с
насрещно вземане на „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД, на осн. чл. 439,
ал.1 ГПК,
както и в частта му, в която са
присъдени разноски в полза на „Интейк” ЕООД,
ЕИК 203211061, на основание чл.78,
ал.2 и 3 от ГПК,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ- ВАРНА” ООД, ЕИК 103002253, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.„Прилеп” 33, и „ИНТЕЙК” ЕООД, ЕИК 203211061,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Георги Живков” №22, че
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ- ВАРНА” ООД, ЕИК 103002253 не дължи на „ИНТЕЙК”
ЕООД, ЕИК 203211061, сумата от 476,42лева,
представляваща присъдени в полза на цедента на „Интейк” ЕООД - М.Д.В. разноски
по гр.д.№ 9138/2016г. по описа на ВРС, по изпълнителен лист от 30.08.2017г.,
издаден по гр.дело № 9138/2016г. на ВРС, за което е образувано ИД
20177110400604/2017 на ЧСИ Д.П.-Я., поради погасяване на вземането към 28.07.17г. чрез извършено прихващане с
насрещно вземане на „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД,
на основание чл.439, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА „ИНТЕЙК” ЕООД, ЕИК 203211061,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Георги Живков” №22, ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ- ВАРНА”
ООД, ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.„Прилеп”
33, сумата от 275 лева (двеста седемдесет и пет
лева),
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за
първоинстанционното и въззивното производство разноски
, на основание чл.78, ал.1
от ГПК.
Решението е постановено при участието на М.Д.В., ЕГН **********, с адрес ***, конституирано в качеството му на трето лице-помагач на
страната на ищеца ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА ООД, ЕИК 103002253, на основание чл.219, ал.1 ГПК.
В останалата необжалвана част
решението е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване
съгл. чл.280, ал.3
ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: