Р Е Ш Е Н И Е

№ .........../ 11.05.2018г.

гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и трети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

при секретар МАРИЯНА И.ОВА,

като разгледа докладваното от съдия Невин Шакирова

въззивно гражданско дело № 521 по описа за 2018г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 294 вр. чл. 298, ал. 3 от ГПК.

С Решение № 24 от 23.02.2018г. по гр.д. № 2543/2017г. на ВКС, III ГО е отменено Решение № 466 от 27.03.2017г. по в.гр.д. № 2441/2016г. по описа на ВОС, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона.

Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба на „ПРЕМИЕР ГРУП“ ООД, ЕИК 103136661 и „ПРЕМИЕР ШИПИНГ СЪРВИСИС“ ЕООД, ЕИК 103945570, представлявани от Управителя В.Б.Б. срещу Решение № 4126 от 10.11.2016г. по гр.д. № 13864/2015г. по описа на ВРС, ХХХIХ-ти състав, с което на основание чл. 124, ал. 4 от ГПК по иск, предявен от „ЕР ДЖИ ПРОДЖЕКТ МЕНИДЖМЪНТ" ООД, ЕИК 103097831, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Доктор Железкова" № 42, вх. Б, Офис № 1 срещу Ж.И.Н. с ЕГН ********** и с адрес: ***; А.К.Д. с ЕГН ********** и с адрес: ***, м-ст „Траката“, ул. „5-та“ № 2; С.Н.Г. с ЕГН ********** и с адрес: ***; В.К.К. с ЕГН ********** и с адрес: ***; „ПРЕМИЕР ГРУП“ ООД, ЕИК 103136661, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Капитан Петко Войвода“ № 25 и „ПРЕМИЕР ШИПИНГ СЪРВИСИС“ ЕООД, ЕИК 103945570, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Капитан Петко Войвода“ № 25, е прието за установено в отношенията между страните, че Акт - Образец № 10/15.06.2015г. по чл. 7, ал. 3, т. 10 от Наредба № 3/31.07.2003 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството, е неистински документ.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за частична недопустимост, цялостна неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, като противоречащо на установените факти. Частичната недопустимост на решението е обоснована с доводи за недопустимост на исковете срещу ответниците, нестрани по договора за строителство, поради липса на правен интерес за ищеца от провеждането им, както и такива за произнасяне в нарушаване на диспозитивното начало в процеса. Твърди се в тази връзка, че „ПРЕМИЕР ШИПИНГ СЪРВИСИС“ ЕООД е собственик на имота, в който се осъществява строителството, Ж.Н. е проектант по част „Конструктивна“, А.Д. – проектант по част „Архитектура“, С.Г. – технически контрол по част „конструктивна“, а В.К. – проектант по част „ВиК“. С тези лица, ищецът няма съществуващи правоотношения, пораждащи за него конкретен правен интерес от установителния иск. Оплакването за недопустимост, като постановено по непредявен иск е обосновано с доводи за недопустимо изменение на иска, посредством добавяне на евентуално основание за неистинност на документа като неавтентичен, наред с първоначално наведените основания за неистинност поради невярност, извън срока по чл. 214, ал. 1 от ГПК. Незаконосъобразен и в противоречие с чл. 7, ал. 3, т. 10 от Наредба № 3/2003г. е извода, че Акт – Образец № 10 е трябвало да бъде подписан от техническия ръководител на обекта; липсата на подпис в акта на представляващия въззивните дружества, не обуславя недействителност на акта; доколкото документа е подписан от главния архитект на Община Варна, като орган, издал разрешението за строеж, то отразеното в акта отговаря на действителното фактическо положение в обекта; не е налице нарушение в процедурата по издаване на акта, а констатациите в акта относно състоянието на подпорната стена към момента на съставянето му са установени категорично от допълнителната СТЕ. Моли за частично обезсилване, съответно отмяна на решението и произнасяне по същество посредством отхвърляне на иска с констатация за неоснователност.

В отговор на жалбата „ЕР ДЖИ ПРОДЖЕКТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД оспорва доводите в нея и излага други, в подкрепа на тезата за правилност и законосъобразност на решението, което моли да бъде потвърдено. Уточнява, че правния му интерес от установителния иск спрямо ответниците физически лица, нестрани по договора за строителство, произтича от качеството им на проектанти по съответните проектни части, а спрямо ответника ЮЛ – от качеството му на възложител, всички - участници в процеса на строителство съгласно чл. 160, ал. 1 от ЗУТ и оправомощени съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗУТ да документират обстоятелства, свързани със строежа. Като са съставили Акт-Образец № 10 за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството, чиито фактически констатации не отговарят на действителното положение, всеки един от съставителите на акта е страна по възникналия спор относно истинността на документа, установяването на която е релевантна за защита на засегнати права на ищеца/въззиваем. От друга страна, предприетото оспорване автентичността на документа, в частта на положения за представляващ въззивните дружества подпис, е в отговор на наведено ново твърдение от ответниците по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК, че положения подпис е на управителя Б.. В този смисъл не е преклудирано.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Наведените в жалбата доводи за недопустимост на решението, по отношение на необжалвалите обикновени другари са недопустими, доколкото никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените от закон случаи /чл. 26, ал. 2 от ГПК/.

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от „ЕР ДЖИ ПРОДЖЕКТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД срещу Ж.И.Н., А.К.Д., С.Н.Г., В.К.К., „ПРЕМИЕР ГРУП“ ООД, ЕИК 103136661 и „ПРЕМИЕР ШИПИНГ СЪРВИСИС“ ЕООД, ЕИК 103945570 съединени в условията на първоначално пасивно субективно съединяване на отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 4 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че съставеният на 15.06.2015г. Акт - Образец № 10 по чл. 7, ал. 3, т. 10 от Наредба № 3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството, е неистински документ.

Фактическите твърдения, на които е основан иска са следните: с договор № 716/11.06.2014г. за изпълнение на строителство, „ПРЕМИЕР ГРУП" ООД, като възложител, възложило, а дружеството ищец, като изпълнител приело да изпълни СМР по изграждане на груб строеж и довършителни работи на обект „вилна сграда", находяща се в ПИ 2733.761, кв. 71 по ПНИ на СО „Ваялар", гр. Варна. В хода на изпълнение на възложените изкопни работи, възникнали непредвидени обстоятелства, наложили незабавни действия по укрепване на изкопа. Допълнителните и необходими укрепителни работи са ексцес на възложената с договора работа, във връзка с който с Допълнително споразумение № 2 към договора за строителство от 23.10.2014г, страните са постигнали съгласие за изграждане на постоянна бетонна укрепителна стена по северната граница на имота /“подпорна стена „Север“/. Във връзка с приемането и заплащането на извършените СМР по изграждането на укрепителната стена и по приемането на етап IV от строежа между страните по договора за строителство възникнали спорове. Същевременно в хода на изпълнение на строителството ответникът Ж.Н. – проектант по част „конструктивна“, променял многократно конструктивния проект на строежа. Тези промени предвиждали извършване на работи, чието заплащане не било уговорено, а някои промени съществено се отклонявали от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2 от ЗУТ, без наличие на одобрени по надлежния ред проекти за промяна по време на строителство. Предвид отговорността, която носи като строител на основание чл. 163, ал. 2, т. 1 от ЗУТ за изпълнение на строежа в съответствие с издадените книжа, с писмо от 30.04.2015г. ищецът уведомил инвеститора „ПРЕМИЕР ГРУП" ООД, че поради липса на одобрени проекти за промяна по време на строителството, считано от 07.05.2015г. ще започне събарянето и премахването на тези СМР и елементи на строителната конструкция, които са в отклонение на одобрения инвестиционен проект. С уведомление от 05.05.2015г., инвеститорът заявил, че счита договора за строителство за прекратен, във връзка с което забранил на ищеца да влиза на територията на строителния обект. От този момент, ищецът изпаднал във фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си по договора за строителство. С оглед фактическото преустановяване на строителството започнала процедура по съставяне на Акт - Образец № 10 за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството - акт по чл. 7, ал. 3, т. 10 от Наредба № 3/31.07.2003 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. След разменена между страните кореспонденция, с Нотариална покана с per. № 2588 от 10.06.2015г. на Нотариус Павлина Симеонова, „ПРЕМИЕР ГРУП" ООД поканило строителя да се яви на строителния обект в 9:00 часа на третия ден от получаване на нотариалната покана, за подписване на Акт - Образец № 10. Поканата е връчена лично на Управителя на „ЕР ДЖИ ПРОДЖЕКТ МЕНИДЖМЪНТ" ООД - И. Р.ов Х. на 11.06.2015г. С оглед определения в поканата срок за съставянето на акта, представителят на ищцовото дружество се явил на строителния обект в 9:00 ч. на 15.06.2015г. за участие в съставянето на акта, тъй като третият ден от връчване на поканата - 14.06.2015г. бил неприсъствен. На уговорения ден и час, на строителния обект присъствали само представителя на ищеца и двама свидетели. Въпреки, че се явил на определения ден и час за съставяне на Акт - Образец № 10, в същия ден, без негово знание и съгласие е съставен акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството, като строителят бил заместен от органа издал разрешението за строеж - Главният архитект на Община Варна. Така съставеният акт е неистински /неверен и неавтентичен/. Подписалите акта лица не са били в състояние обективно да възприемат фактите и обстоятелствата, за които документът свидетелства; антидатиран е от съставителите му, които са превишили пределите на своята компетентност; фактическите констатации в акта не съответстват на действителното положение и актът не е съставен по предвидения в Наредба № 3/2003г. ред, поради което не може да бъде годно доказателство за обстоятелства свързани със строежа. На първо място, на посочената дата нито един от съставителите на акта не е бил на строителния обект; на последната страница длъжностно лице е удостоверило, че документът е съставен на 24.07.2015г.; Д.П.П.фигурираща в акта като технически ръководител на обекта не е имала това качество към момента на съставяне на документа, като изпълняващият длъжността не е бил надлежно уведомен и поканен за съставяне на акта; подписалите акта лица не са извършили проверки, огледи и измервания на място в съответствие с чл. 4, ал. 1 от Наредба № 3/2003г.; описаните като констатирани СМР не съответстват по обем на действително извършените; по т. 1 от б. А по констативната част не е ясно кои СМР са неизвършени, като твърди, че всички СМР по Етап I от строежа са били изпълнени; констатира извършени СМР в отклонение от одобрените проекти, за които препраща към чертежи и приложения към Акт-Образец № 10, каквито липсват; актът не посочва изградената към тази дата масивна стоманобетонна стена за укрепване на североизточната имотна граница. Съществуването на тази стена е установено със заключение на СТЕ, събрано в производство по чл. 207 от ГПК по ч.гр.д. № 10949/2015г. на ВРС; в т. 3 на ст. 3 в акта е посочено, че доставени материали, инвентар, съоръжения и др. в строежа няма – тази констатация не отговаря на действителното положение. Моли в тази връзка за постановяване на положително решение по предявения иск.

В отговор на исковата молба, ответникът „ПРЕМИЕР ГРУП" ООД навел правоизключващо възражение за недопустимост на установителния иск, основан на съображения за уреден в чл. 5, ал. 7, т. 3 от Наредба № 3/2003г. специален административен ред за оспорване на акта за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството, изключващ общия исков ред, както и за липса на правен интерес за ищеца от провеждането му. Навел е твърдения, че оспореният акт е истински – автентичен и верен документ. Същият е съставен на посочената в него дата, като всички подписали го лица са присъствали на строителния обект. Доколкото представител на строителя не се е явил, акта е представен на административния орган, издал разрешението за строеж – главния архитект на Община Варна. Проверката на последния е приключила на 24.07.2015г., когато той е удостоверил Акт-образец № 10 вместо неявилата се страна. Тази последваща заверка не променя момента на съставяне на Акта. Наред с това съгласно чл. 7, ал. 3, т. 10 от Наредбата техническият ръководител на обекта не е сред изброените лица, участващи в съставянето на Акта, а изпълняващият длъжността към този момент е надлежно поканен за съставяне на акта чрез работодателя му – строителя, в отправената до последния нотариална покана. Актосъставителите на следващо място са извършили необходимите проверки съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредбата, като обективирали релевантните констатации в съдържанието му. В раздел 1 от б. А и б. Б по констативната част по отношение на неизпълнените видове СМР е извършено препращане към раздел 2 на акта. Чертежите и приложенията към Акт-Образец № 10 с описани работи изпълнени в отклонение от одобрения проект са чертежите от част „конструкции“ на одобрения инвестиционен проект. Действителното положение – констатираното отклонение от проекта е показано на чертеж, Приложение № 1 към акта, който представя с отговора. Тези отклонения са установени и при извършена проверка от Община Варна и отразени в констативен акт № 10/26.08.2015г. Подпорната стена е описана в акта в частта, в която е изпълнена, като е посочено кой детайл точно е изпълнен. Така обосновава истинност на документа и неоснователност на предявения иск, който моли да бъде отхвърлен.

В идентичен смисъл е депозираният отговор на исковата молба от „ПРЕМИЕР ШИПИНГ СЪРВИСИС“ ЕООД.

В отговор на исковата молба, ответниците физически лица поддържат, че състоянието на обекта, както и всички изпълнени и неизпълнени СМР са вярно отразени в съставения акт.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Описаната в обстоятелствената част на исковата молба фактическа обстановка относно възникналото между страните договорно правоотношение и неговото развитие не е спорна по делото и приета за безспорна.

С писмо изх. № 76/19.12.2014г., строителят уведомил главния изпълнител, че считано от 17.12.2014г. в обекта има нов технически ръководител в лицето на инж. А.В.В..

С Нотариална покана с peг. № 2588 от 10.06.2015г. на Нотариус Павлина Симеонова, връчена лично на Управителя на „ЕР ДЖИ ПРОДЖЕКТ МЕНИДЖМЪНТ" ООД - И. Р.ов Х. на 11.06.2015г., „ПРЕМИЕР ГРУП" ООД поканило строителя да се яви на строителния обект в 9:00 часа на третия ден от получаване на нотариалната покана, за подписване на Акт - Образец № 10 за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството - акт по чл. 7, ал. 3, т. 10 от Наредба № 3/31.07.2003 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.

Представен е Акт Обр. 10, Приложение № 10 към чл. 7, ал. 3, т. 10 от Наредба № 3/ДВ, бр. 72/2003г./ за установяване състоянието на строеж „Вилна сграда“, находяща се в ПИ 2733.761, кв. 71 по ПНИ на СО „Ваялар“, гр. Варна, с възложител „Премиер Шипинг Сървисис“ ООД, гл. изпълнител „Премиер Груп“ ООД, технически ръководител Д.П.П., строител „Ер Джи Проджект Мениджмънт“ ООД, проектант бюро „Глобал проджект“ и технически контрол за част „Конструктивна“ С.Н.Г. при спиране на строителството, поради неизпълнение на задълженията на изпълнителя съгласно договор № 716/11.06.2014г. за изпълнение на строителство на описания обект, видно от съдържанието на който, на 15.06.2015г. Ж.И.Н., като проектант по част „Конструктивна“, А.Д., като проектант по част „Архитектура“, С.Н.Г., като технически контрол за част „Конструктивна“, Верка К.К., като проектант по част „ВиК“ и В.Б.Б. като управител на възложителя и на главния изпълнител, установили състоянието на строежа, етапа или частта от него съобразно описаните в 4 точки изпълнени СМР по одобрен проект; в отклонение от одобрен проект; доставени материали, инвентар, съоръжения и др., неупотребени в строежа и необходими допълнителни проекти. Актът е заверен на основание чл. 170, ал. 2 от ЗУТ от главния архитект на Община Варна Виктор Бузев на 24.07.2015г., като не е подписан от представител на строителя, както и от техническия ръководител.

В обяснения дадени по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК всички ответници физически лица заявили, че за съставянето на акта са били уведомени по телефона. Ответникът С.Н.Г. пояснил, че на 15.06.2015г. присъствал на срещата в ПИ 2733.761 в гр. Варна, СО „Ваялар“, за която бил уведомен от Ж.Н. по телефона. Съставеният Акт обр. 10 подписал на следващия ден, когато преди обяд г-н М. – инвеститорски контрол, донесъл документа в офиса му. Същият не си спомня дали към този момент документът е бил подписан от други лица.

В обясненията си по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК В.Б.Б., управител и представляващ ответните дружества посочил, че всички участници в съставянето на Акт обр. 10 поканил лично той, с писмена покана. Акта подписал лично той в офиса си, като положените в същия подписи са изпълнени от него.

По повод оспорване на този факт, с протоколно определение от п.с.з. от 08.07.2016г. на основание чл. 193, ал. 1 от ГПК ВРС открил производство по проверка истинността на Акт обр. 10. Заключението на проведена в рамките на това производство СГЕ установява, че подписите положени под т. 7 и т. 8 от Акт, образец 10 от 15.06.2015г. не са изпълнени от В.Б..

Пред първата инстанция е проведена СТЕ и допълнителна задача към нея, от заключенията на които се установява следното: въз основа на извършен на 28.03.2016г. оглед на място констатациите относно изпълнените СМР по одобрен проект и в отклонение от същия, обективирани в Акт обр. 10 съответстват на действителното фактическо положение на място, с изключение на тези по т. 1, А, т. 4 „Изпълнени СМР по етап IV“ – басейнът е с правоъгълна форма, а не „бъбрек“ по одобрения проект; за комини и отдушници – не е отразено, че са с облицовка единична тухла „на ребро“; стоманобетонните бордове на плоския покрив на плоча „Г“ са 50/25, а на плоча „Д“ - 30/25, както и по т. 4, Ж – изпълнена е цялата стоманобетонна подпорна стена чрез Сегменти 1, 2, 3 и 4 по одобрен проект от 30.10.2015г. с обща дължина приблизително 42 м.

В допълнителното заключение, изготвено на база количествено-стойностна сметка, съобразена с параметрите и констатациите в заключение, прието по ч.гр.д. № 10949/2015г. по описа на ВРС в производство по чл. 207 от ГПК, представени протоколи и актове и инвестиционния проект, експертът установява, че инвестиционния проект „Укрепване на североизточната граница“ е разделен на два подобекта „Укрепване на границата в частта на сградата“ и „Подпорна стена в свободната, незастроена част на имота“. Изпълнената част от инвестиционния проект „Укрепване“ към 15.06.2015г. на база стойност на СМР е 54%, а тази по подпроект „Подпорна стена“ към същия момент – може да се приеме, че подпорната стена от 42 м. не е била изпълнена в цялост към 15.06.2015г.

По делото са събрани гласни доказателства, ангажирани от ответните дружества посредством показанията на свидетеля Д.М.Д.– инвеститорски контрол на строежа. В показанията си свидетелят установява, че поради преустановяване на строителството в обекта, на 15.06.2015г. страните имали уговорка и покани за съставяне на Акт обр. 10. На място са присъствали всички ответници, като огледа и обхода на имота продължил около 40 мин. След това, документът бил технически съставен от самия него в офиса му, като в съдържанието му отразил всички констатации. Същия ден предоставил документа на присъствалите лица за подпис. За възложител, Актът бил подписан от г-н Б..

По инициатива на ищеца също са събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетеля Р. И. Х. /баща на представляващия дружеството ищец/. Свидетелят установява, че на 15.06.2015г. заедно с И. Р.ов Х. и негов приятел посетили строителния обект в Траката по повод покана за подписване на Акт обр. 10. В 09:00 часа в обекта не са присъствали други лица, нито 10 минути след това и до 09:30 часа. В обекта строителят оставил около 600 кг. – 1 тон арматурна заготовка, предвидена за северния участък на подпорната стена, разпределена на две места, видима от улицата.

СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 124, ал. 4 от ГПК може да се предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон.

Няма спор по делото, че „Ер Джи Проджект Мениджмънт“ ООД и „Премиер Груп“ ООД били обвързани от договор за изработка, по силата на който дружеството ищец е следвало да извърши уговорените СМР в обект „вилна сграда" в гр. Варна срещу възнаграждение. Поради възникнали спорове между възложителя и строителя, договорът бил развален, а строителството - спряно. На основание чл. 170, ал. 1 от ЗУТ, това обстоятелство, свързано със строежа, подлежи на документиране от представителите на страните по договора, във връзка с което участниците в строителството са съставили акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството /приложение № 10/.

Документът, чиято неистинност се иска да се установи в случая е именно Акт за установяване състояние на строежа при спиране на строителството по чл. 7, ал. 3, т. 10 от Наредба № 3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство. По своя характер Акт обр. 10 е частен свидетелстващ документ, редът и формата за съставяне на който са уредени в Наредба № 3 от 31.07.2003г. и на който по силата на чл. 1, ал. 4 от същия нормативен акт в случай, че е съставен и оформен съгласно изискванията на наредбата, е придадена удостоверителна доказателствена сила. За ищеца е налице конкретен правен интерес, свързан с наличие на възникнало между страните договорно правоотношение, чието съществуване, съдържание и последици биха се определили от извода за неистинността на посочения документ.

Така, съгласно чл. 7, ал. 3, т. 10 от Наредбата акт обр. 10 за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството се съставя от възложителя, строителя, проектантите по съответните части на изпълненото строителство, технически правоспособните физически лица по съответните части за изпълненото строителство към лицето, упражняващо строителен надзор, лицето, упражняващо строителен надзор, и лицето, упражняващо технически контрол за част "Конструктивна" при спиране на строителството поради неизпълнение на задълженията на някоя от страните по договора, като актът трябва да съдържа точни данни за състоянието на строежа, за извършените видове строителни и монтажни работи, за доставените материали, инвентар, съоръжения и др.

В отношенията между страните, инициативата за съставянето на Акт обр. 10 за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството е била на възложителя „ПРЕМИЕР ГРУП" ООД, представлявано от В.Б.. Истинността на документа е оспорена в исковата молба с твърдения, че не е съставен по предвидения ред; че е антидатиран; както и че не отговаря на фактическото положение, което удостоверява, както и че е неавтентичен, доколкото текстът не представлява изявление на съставителите, които не са били на място на проверката, не са възприели отразените факти, не са извършили проверки и измервания. Когато се твърди, че съдържанието на текста не изхожда от подписалите документа лица, е налице неистинност на документа и при установяване на посочените факти би се оборила формалната му доказателствена сила, защото изявлението не принадлежи на лицето, сочено за негов автор. В този случай е налице неавтентичен документ, доколкото автентичността се свързва не просто с авторството на подписа, а с авторството на подписаното изявление. Т.е. в случая е налице оспорване както на автентичността, така на верността на документа.

Установено е по делото, че Акт обр. 10 не е съставен и не е оформен съобразно изискванията на Наредба № 3 от 31.07.2003г., доколкото липсват доказателства възложителят, инициатор на съставянето му да е отправил съгласно изискването на чл. 5, ал. 2 от Наредбата /в приложимата ред. ДВ, бр. 98/2012г./ писмена покана до лицата, участници в строителството /чл. 4, ал. 1 ДВ, бр. 98/2012г./ - възложител, строител, проектант, консултант, физическото лице, упражняващо технически контрол за част "Конструктивна", технически ръководител, доставчик. Безспорно в тази връзка е, че писмена покана за целта е отправена единствено до „Ер Джи Проджект Мениджмънт“ ООД, като строител, връчена му на 11.06.2015г. Липсват доказателства по делото, на останалите участници в строителството да е отправена писмена покана за съставянето на съвместния акт, а от обясненията им, дадени по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК се установява, че част от тях са поканени устно.

От съдържанието на акта на следващо място, нито от доказателствата по делото не се установява за съставянето му да са били поканени писмено консултанта и техническия ръководител на строежа, като предпоставка за заместващата процедура по чл. 5, ал. 3 от Наредбата /в ред. ДВ, бр. 98/2012г./. Същевременно актът не е подписан от последните, като участници в строителството, нито в него е отбелязана поканата до тези участници.

Съгласно чл. 4, ал. 4 от Наредбата, актът се подписва от съставителите и присъствалите лица, които носят солидарна отговорност за достоверността на съдържащите се в тях данни. Установено е по делото от заключението на СГЕ, което съдът приема за обективно и компетентно дадено, че Акт обр. 10 не е подписан от В.Б.Б., сочен като автор на съвместния акт под т. 7 и т. 8 от същия.

С оглед на изложеното, доколкото в случая не е спазен предвидения в чл. 4, ал. 4 и чл. 5, ал. 2 от Наредбата формален ред за съставяне на акта по отношение на всички участници в строителството, то презумпцията на чл. 5, ал. 5 от Наредбата /в приложимата редакция ДВ, бр. 98/2012г./ за момента на съставяне на акта е неприложима. Като съставен в нарушение на изискванията на наредбата, Акт обр. 10 в случая не се ползва и с придаденото му удостоверително значение и с доказателствената сила по чл. 1, ал. 4 от с.н. На общо основание, като частен свидетелстващ документ оспореният акт има доказателствено значение за стоящите вън от него факти, до които се отнася удостоверителното изявление, само за удостоверените неизгодни за издателя си факти. В противен случай документът не се ползва с такава доказателствена сила, а съответствието на данните в него с обективната действителност се преценяват свободно от съда съобразно всички доказателства по делото. Съгласно чл. 180 от ГПК, подписаният частен документ е доказателство само, че изявлението е направено от лицето, посочено като негов автор. Това е т.нар. „формална доказателствена сила” на подписания частен документ и при оспорване на истинността му е налице оспорване на автентичността на същия. Неистински по своето съдържание може да е само официалният свидетелстващ документ. При частните документи не може да се постави въпрос за опровергаване на съдържанието им /за оспорване на верността им/, като оспорване в този смисъл не е основание за открИ.е на инцидентно производство по чл. 193, ал. 1 от ГПК, нито самостоятелния иск по чл. 124, ал. 4 от ГПК би бил допустим. Ето защо твърдението за неистинност в исковата молба по същество е твърдение за неавтентичност на документа. Установената неистинност на подписите в Акт обр. 10 за възложителя и за главния изпълнител, обуславя неистинност на целия документ, който не доказва нищо. Документът е неистински, доколкото записаното изявление не е направено от лицето посочено като негов издател.

За разлика от официалните документи, частният документ не разполага и с обвързваща доказателствена сила относно датата му на съставяне. Частният документ има достоверна дата за трети лица в хипотезите на чл. 181, ал. 1 от ГПК, като е недопустимо със свидетели да се установява самата достоверна дата на частния документ /Решение № 80 от 17.07.2013г. по гр.д. № 161/2012г. на ВКС, IV ГО/, поради което показанията на свидетеля Д.М. Д., като недопустимо събрано доказателство, не следва да се вземат предвид. В случая от съдържанието на акта се установява, че Акт обр. 10 е заверен от главния архитект на Община Варна на основание чл. 170, ал. 2 от ЗУТ на 24.07.2015г., която съгласно чл. 181, ал. 1 от ГПК е и достоверната дата на акта. Въпросът обаче за достоверната дата има значение с оглед доказателствената стойност на писмения документ, без да има отношение към истинността/неистинността на същия.

Неоснователни са доводите в жалбата, сочещи на недопустимо оспорване автентичността на документа, съставляващо по същество недопустимо изменение на основанието на иска. С твърденията в исковата молба ищецът е оспорил истинността на документа, в т.ч. верността /на Акт, на който законът е предал удостоверителна доказателствена сила, която обаче в случая не е налице, доколкото не е спазен реда за съставянето му/, както и автентичността /на документа, който по своя характер е частен свидетелстващ документ/. Самият документ е подписан под т. 7 и т. 8 със запетая пред изпълнените подписи, а твърдението, че автор на подписите е именно В.Б. е наведено в собствените му обяснения по реда на чл. 176 от ГПК, оспорено от ищеца в същото съдебно заседание. Съгласно чл. 195, ал. 1 от ГПК, съдът има служебна роля в преценката по кой въпрос и в какъв обем са необходими специални знания. При оспорване на документ съдът, независимо от разпределението на доказателствената тежест, е длъжен да назначи служебно графологическа експертиза по спорния въпрос, поради необходимостта от специални знания /Решение № 1 от 30.01.2015г. по т.д. № 52/2014г. на ВКС, II ТО/. В този смисъл, независимо, че в конкретния случай не са били налице предпоставките на 193, ал. 1 от ГПК, доколкото въпросът за истинността на документа е предмета на делото, допускайки събиране на СГЕ, ВРС не е допуснал нарушение на процеусалните правила, нито предприетото от ищеца оспорване е форма на изменение на основанието на иска.

С оглед съвкупността на доказателствата, съдът приема, че по делото не е установена истинността /автентичността/ на оспорения документ, поради което предявеният иск за приемане за установено, че Акт обр. 10 е неистински такъв е основателен и следва да се уважи.

Варненски районен съд е достигнал до идентични правни изводи, постановил е правилен съдебен акт, който не страда от визираните в жалбата пороци и следва да бъде потвърден.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемият има право на поискани разноски. Доказаният размер на реализираните от същия разноски пред въззивната инстанция под формата на платено възнаграждение за адвокат е 800 лв., а същите под формата на платена държавна такса пред касационната такава е 70 лв. В този размер разноските следва да се възложат в тежест на въззивниците.

Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4126 от 10.11.2016г. по гр.д. № 13864/2015г. по описа на ВРС, ХХХIХ-ти състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „ПРЕМИЕР ГРУП“ ООД, ЕИК 103136661, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Капитан Петко Войвода“ № 25 и „ПРЕМИЕР ШИПИНГ СЪРВИСИС“ ЕООД, ЕИК 103945570, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Капитан Петко Войвода“ № 25 ДА ЗАПЛАТЯТ на „ЕР ДЖИ ПРОДЖЕКТ МЕНИДЖМЪНТ" ООД, ЕИК 103097831, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Доктор Железкова" № 42, вх. Б, Офис № 1 сумата от 800.00 /осемстотин/ лева, представляваща съдебно деловодни разноски пред въззивната инстанция и сумата от 70.00 /седемдесет/ лева – разноски пред касационната инстанция.

Решението по отношение на Ж.И.Н. с ЕГН **********; А.К.Д. с ЕГН **********; С.Н.Г. с ЕГН ********** и В.К.К. с ЕГН ********** е влязло в законна сила.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването му по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.