Решение по Гражданско дело 692/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………./……………2018 г.

гр. Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

МЛ. СЪДИЯ МИЛЕНА НИКОЛОВА

като разгледа докладваното от мл. съдия Николова

въззивно гражданско дело № 692 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247, ал. 4 от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Н.В.Н., чрез адв. П.С., срещу решение № 385 от 01.02.2018 г., постановено по гр. д. № 9866/2016 г. по описа на ВРС, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 4987/29.12.2016 г., постановено по делото, като в диспозитива на ред 6 и ред 7 след думите „сумата от 8800 лева, представляваща неизплатено“ да се чете думата „брутно“.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на постановеното решение поради допуснато от съда процесуално нарушение, изразяващо се в промяна на постановеното по делото решение чрез произнасяне по непредявено в хода на процеса възражение на ответника, че сумите, които са претендирани и следва да бъдат присъдени на ищеца са брутно трудово възнаграждение, а не нетно такова. Въззивникът посочва, че съдът с постановеното решение за поправка на допусната ОФГ е намалил вече присъдените суми по влязло в сила съдебно решение. Излага, че по този начин остава неясен размера на дължимото нетно трудово възнаграждение, което препятства осъществяването на принудително изпълнение на вземането, тъй като съдебният изпълнител няма правомощия да преценява какъв е размера на нетното трудово възнаграждение. Твърди, че не е налице несъответствие между формираната от съда воля и нейното външно изразяване в текста на решението. По същество моли за отмяна на решението, с което е допусната поправка на ОФГ и оставяне без уважение на искането на „Воядж Ер“ ЕООД.

В срока и по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – „Воядж Ер“ ЕООД, чрез адв. К.П.. Изразява становище за нейната неоснователност поради това, че е налице несъответствие между формираната от съда воля и нейното външно изразяване в постановеното по делото решение. Посочва, че в мотивите съдът е приел, че дължимите от ответника на ищеца месечни трудови възнаграждения за м. април и м. май 2016 г. са в размер на 8 800 лева – брутно възнаграждение (7618,14 лева - нетно възнаграждение). В диспозитива съдът е присъдил за всеки от посочените месеци по 8 800 лв. без да посочи дали тези суми са в брутен или нетен размер. Поради възникналата неяснота молбата за поправка на допусната ОФГ се явява основателна, а постановеното решение правилно. По същество моли за потвърждаване на постановеното решение. Направено е искане за присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.

За да се произнесе, съставът на ВОС съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 247, ал. 3 ГПК съдът призовава страните в открито заседание, само когато прецени това за необходимо, т.е. по правило произнасянето става в закрито съдебно заседание с цел бързина на производството. Предвид липсата на необходимост от събиране на доказателства и по арг. от чл. 247, ал. 3 ГПК съдът разгледа настоящата въззивна жалба в закрито заседание.

Съдът намира производството за редовно и допустимо – подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Постановеното от ВРС решение е обжалвано изцяло, като същото е валидно и допустимо.

По отношение на оплакванията за неговата неправилност съдът намира следното:

Съобразно трайната съдебна практика, очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между действителната воля на съда и тази, която е изразената в диспозитива на постановения съдебен акт. На поправка подлежи само очевидна фактическа грешка в постановения от съда диспозитив – актът, който се ползва със сила на присъдено нещо.

В постановеното от Районен съд - Варна основно решение е налице пропуск да бъде отразено в диспозитива на първоначалното съдебно решение, че присъденото трудово възнаграждение е брутно. В мотивите към решението (стр. 116 от делото, абз. 3) съдът е формирал воля, че на ищеца са дължими трудови възнаграждения в брутен размер, както следва: за м. май 8800 лв.; за месец юни – 8800 лв. Въпреки това съдът е пропуснал да отрази тези свои изводи в диспозитива на решението, като е присъдил трудово възнаграждение, но без да отбележи, че същото е в брутен размер. Предвид наличието на несъответствие между формирана от съда воля и нейното външно изразяване в текста на решението е налице допусната от първоинстанционния съд очевидна фактическа грешка.

Доводът на въззивника, че е останал неясен размера на дължимото нетно трудово възнаграждение, което препятства осъществяването на принудително изпълнение на вземането, тъй като съдебният изпълнител няма правомощия да преценява какъв е размера на нетното трудово възнаграждение, е неоснователен. Работникът или служителят не може да получи частта от брутното трудово възнаграждение, представляваща дължимите от него данък върху общия доход и осигурителни вноски, но за да се съберат тези публични държавни вземания е необходимо в съдебното решение ясно да е посочено дали се присъжда брутното трудово възнаграждение, в който случай съдебният изпълнител е длъжен да отдели суми за изплащане на тези задължения, или се присъжда остатъкът след приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски (в този смисъл са и решение № 154 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6134/2014 г., III г. о., ГК; решение № 166 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 220/2009 г., III г. о., ГК). Съдът е длъжен да посочи дали присъжда брутно или нетно трудово възнаграждение, като не е необходимо изрично искане за това от страна на ищеца, респективно възражение на ответника, поради което не е налице твърдяното процесуално нарушение за произнасяне по преклудирано възражение на ответника.

По тези съображения неоснователен се явява и доводът на въззивника, че съдът е намалил вече присъдените суми по влязло в сила съдебно решение. В мотивите съдът е формирал воля именно за присъждане на трудово възнаграждение в неговия брутен размер. В случай, че страната е намерила този извод за неправилен, същата е следвало да наведе тези свои оплаквания във въззивна жалба срещу основното решение по реда на инстанционния контрол.

Предвид наличието на допусната очевидна фактическа грешка в решение № 4987/29.12.2016 г., постановено по гр. д. № 9866 по описа на ВРС за 2016 г., искането за неговата поправка се явява основателно.

С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е достигнала, съответстват на крайния правен извод на първоинстанционния съд, на основание чл. 271, ал. 1, предл. 1 ГПК, решението на Районен съд - Варна следва да бъде потвърдено.

Предвид отправеното искане и липса на доказателства за извършени разноски пред въззивната инстанция, такива не следва да бъдат присъждани на въззиваемото дружество „Воядж Ер“ ЕООД.

Мотивиран от изложеното, съставът на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 385/01.02.2018 г., постановено по гр. д. № 9866/2016 г. по описа на Районен съд – Варна, с което на основание чл. 247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 4987/29.12.2016 г., постановено по същото дело, като в диспозитива на ред 6 и ред 7 след думите „сумата от 8800 лева, представляваща неизплатено“ да се чете думата “брутно“.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис на страните при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.