№………./………..2018г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на шести март две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
СТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
Мл.с. МИЛЕНА Н.
при секретар Светлана Тодорова,
като разгледа докладваното от съдията
Кавърджикова
въззивно гражданско дело № 2087 по описа за
2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба вх. № 24353/02.05.2017г. от М.Р.П., чрез адв.
К.Киряков, против решение № 1327/31.03.2017г. допълнено с определение №
6612/28.06.2017г. и поправено с решение № 2651/28.06.2017г., постановени по
гр.д. № 9407/2016г. на ВРС, с което е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Н. М. П., ЕГН: **********,
на нейната майка - В.Д.Н., ЕГН: **********,***;
определено е местоживеенето
на детето Н. М.
П., ЕГН: **********, при неговата майка - В.Д.Н., ЕГН: **********, на адрес: ***, СО „Ален Мак“, ул.
„Янко Славчев“ 10; определен е режим
на лични отношения между бащата М.Р.П., ЕГН:
**********, с адрес: *** и детето Н. М.
П., ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета седмица от
месеца, за времето от 16. 00 часа в петък до 08, 00 часа в понеделник, с
преспиване на детото при бащата, със
задължение на последния да вземе детето от училище в петък, съответно и да го
заведе в понеделник; всяка втора и четвърта седмица от месеца, за времето от
16. 00 часа в сряда до 08, 00 часа в петък, с преспиване на детото при бащата, със задължение на последния да взима
и води детето на училище; на
коледните празници: през четните
години - за времето от 17.00 часа на 24- ти декември до 13.00 часа на 25-
ти декември, с приспиване в дома на бащата, а през нечетните години – за времето от 13.00 часа на 25 – ти
декември до 17.00 часа на 26- ти декември; през новогодишните празници: през четните години - за времето от
17.00 часа на 31- ви декември до 13.00 часа на 1- ви януари, с приспиване в
дома на бащата, а през нечетните години
– за времето от 13.00 часа на 1 – ви януари до 17.00 часа на 2- ри януари, с
приспиване в дома на бащата; през
великденските празници: в четни
години –за времето от 09.00 часа в събота /Велика събота/ до 13.00 часа в
неделя /Великден/, с преспиване на детето при бащата, а в нечетни години – за времето от 13.00 часа в неделя /Великден/
до 18.00 часа в понеделник /Великден/, с преспиване в дома на бащата; на рожденния ден на на детето -
/девети юли/ за времето от 15.00 часа до 19.00 часа, независимо от ежемесечния
режим; 30 /тридесет/ дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен
отпуск; осъден е М.Р.П., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплаща в полза на детето Н. М. П., ЕГН: **********, чрез неговата
майка и законен представител - В.Д.Н., ЕГН: **********,***
месечна издръжка в размер на 200.00
/двеста/ лева, считано от датата на депозиране на исковата молба –
08.08.2016 год., с падеж всяко 1- во число на месеца, за който се дължи, ведно
със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно
основание за нейното изменение или
прекратяване, на основание чл. 143, ал. 1 ГПК; осъден е М.Р.П., ЕГН: **********,
с адрес: *** да заплати в
полза на детето Н. М. П., ЕГН: **********,
чрез неговата майка и законен представител В.Д.Н.,
ЕГН: **********,*** сумата от 600.00
/шестстотин/ лева, представляваща издръжка за минал период, за времето от
07.05.2016 год. до 07.08.2016 год., на основание чл. 149, ал. 1 СК; осъден е М.Р.П., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на В.Д.Н., ЕГН: **********,***
сумата от 1383.00 /хиляда триста
осемдесет и три/ лева, представляваща извършени по делото разноски –
държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и М.Р.П., ЕГН: **********, с адрес: *** е осъден да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 288.00 /двеста осемдесет и осем/ лева,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. Излага
съображения за неправилността на
обжалваното решение в частта за разноските, т.к. въпреки, че част от исковите
претенции са отхвърлени, съдът е присъдил разноски в пълния претендиран от
ищцата размер на разноските, който дори не съответства сумарно на посочените
като извършени по пера разноски по делото, доколкото заплатените държавни такси
са прибавени двукратно и не е присъдил разноски в негова полза. Считайки
обжалваното решение за неправилно и необосновано, се моли да бъде отменено
изцяло и постановено друго, с което родителските права по отношение на детето Н.
му бъдат предоставени и местоживеенето на детето бъде определено при него.
Срещу решение № 1327/31.03.2017г. по
гр.д. № 9407/2016г. на ВРС е постъпила и въззивна жалба вх. №
24511/02.05.2017г. от М.Р.П., чрез адв. В.П.. Считайки обжалваното решение за
неправилно и необосновано в частта относно предоставянето на родителските права
на майката, определяне на местоживеенето на детето Н. при нея, както и
доколкото му е определен режим на лични отношения през първа, втора, трета и
четвърта седмица от месеца, а годината съдържа 52 седмици, то през петата
седмица от месеца не му е определен режим на лични отношения, а следва щом е
баща през цялата година. Смята, че решението е неправилно и в частта за
разноските. Моли се да бъде отменено в обжалваните частии уважен насрещния иск
на М.Р.П.. Моли се да бъде определен режим на лични отношения на родителя,
който не упражнява родителски права по седмици-четна и нечетна.
Постъпила е и въззивна жалба вх. № 24903/04.05.2017г.
от М.Р.П. против решение № 1327/31.03.2017г. по гр.д. № 9407/2016г. на ВРС.
Моли се да бъде постановено решение от въззивния съд, което е най-добро за
детето.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил писмен отговор на трите докладвани по-горе въззивни жалби от В.Д.Н., действаща чрез адв. Д.Ч..
Въззиваемата оспорва въззивните жалби като неоснователни. Моли се обжалваното
решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.
На вниманието на ВОС е представена и
въззивна жалба вх. № 42096/25.07.2017г. от М.Р.П., чрез адв. В.П., против
решение № 2651/31.03.2017г. по гр.д. № 9405/2016г. на ВОС, с което е отстранен
от съда допусната ОФГ в решение № 1327/31.03.2017г. по гр.д. № 9407/2016г. на
ВРС. Твърди, че въпреки, че съдът е уважил молбата му с правно осн. чл. 247 от
ГПК, не е отстранил исканата допусната грешка в общия размер на разноските,
сторени от насрещната страна по първоинстанционното дело, посочени в общ размер
на 1383.00лв., вместо действителния от 1141.50лв. Моли се да бъде отменено
обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което искането на В.Д.Н.
бъде отменено за разликата над сумата от 1141.50лв. до присъдените 1383.00лв.
В писмен отговор В.Д.Н., чрез адв. Д.Ч.
оспорва и тази жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.
В.Д.Н. от своя страна е депозирала
въззивна жалба вх. № 40125/14.04.2017г., срещу решение № 2652/28.06.2017г., с
което е отхвърлена молбата й за поправка на допусната очевидна фактическа
грешка в решение № 1327/31.03.2017г. по гр.д. № 9407/2016г. на ВРС. Решението е
неправилно според нея, поради нарушение на материалния закон и е
незаконосъобразно. Моли се да бъде отменен обжалвания акт. Моли се да бъдат
присъдени разноски изцяло пред двете инстанции.
В писмен отговор М.Р.П., чрез адв. В.П.
оспорва въззивната жалба на В.Д.Н. като неоснователна. Липсва несъответствие
между мотиви и диспозитив. Иска Н. да бъде осъдена да заплати заплатените от
него такси, разноски и възнаграждение за един адвокат.
В редовно проведените о.с.з. страните лично
и чрез процесуалните си представители поддържат становищата си изразени във
въззивната жалба, съответно писмения отговор. Въззивникът представя и подробни
писмени бележки по спора в същия смисъл, лично и чрез адв. В.П. *** не
представя писмен отговор на постъпилите жалби. В социален доклад ДСП-Варна
заключава, че за детето Н. се полагат много добри грижи от майка й и баща й,
баби и дядо. Към момента преките грижи се осъществяват от майката, а бащата,
бабата и дядото вземат детето по домовете си при изпълнявания режим на лични
отношения. В интерес на детето е диалогично общуване между близките му, като
безспорен факт е, че всеки от тях заема значимо място в неговия живот.
ВОС съобрази следното:
В исковата си молба В.Д.Н., действаща
чрез адв. Д.Ч. излага, че съжителствала съвместно с ответника М.Р.П., като на
09.07.2009г. се родило детето им Н.. Твърди, че бащата на детето й пътувал по
корабите за дълги периоди от време, а и когато си бил вкъщи не участвал в
грижите за дъщеря им. Отношенията между тях се влошили. Тъй като съвместно
обитавали жилище, собственост на родителите на ответника, майка му забранявала
на нейната майка да я посещава и помага в отглеждането на детето и домакинската
работа. През зимата на 2010г. напуснала жилището с детето си и се установила в
дома на майка си. М.П. я помолил да се върне и тя го сторила. Отношенията им с
годините обаче не се подобрили. Той я тормозел и от кораба, а като се
приберял-скандалите ескалирали. Много пъти я удрял, унижавал, измъчвал,
обиждал пред очите на детето Н.. На
09.07.2016г. след пореден скандал и малтретиране от негова страна се заключила
с детето на вилата в гр. Варна, кк „Ален мак“, ул. „Янко Славчев“, № 10. На
27.07.2016г. завела детето при баща му с молба да го гледа за два часа. След
това бащата отказал да върне детето, положение поддържано и до момента на
завеждане на исковата молба. Поискала е от съда да бъде определено
местоживеенето на детето Н. при нея, да й бъде предоставено упражняването на
родителските права по отношение на детето Н., на бащата да бъде определен режим
на лични отношения с детето Н., в смисъла, който е предложила в исковата молба,
да бъде присъдена издръжка за детето за минал период от 07.02.2016г. до 07.08.1016г.
в размер на 3000.00лв., ведно със законната лихва, считано от 07.08.2016г. до
окончателното изплащане на задължението, както и издръжка , считано от датата
на завеждане на исковата молба-08.08.2016г. в размер на 500.00лв. месечно
,ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на причина
за изменение или прекратяване на издръжката. Претендира присъжгдане на
сторените по делото разноски. Поискала е още и определяне на привременни мерки.
В писмен отговор по реда на чл. 131 от
ГПК, М.Р.П., действащ чрез адв. В.П. е изразил становище, че исковете на В.Д.Н.,
на осн. чл. 127 от СК са допустими, но неоснователни. Навел е възражения, че в
жилището в гр. Варна, ул. „Дондуков“, № 8, ет 1, собственост на майката на
ищцата няма подходящи условия за отглеждане на детето. От раждането си детето Н.
е живяло с родителите си в жилището в гр. Варна, ул. „Оборище“, № 36, ап. 30 и
то е неговия дом. Жилището е ремонтирано и с добри условия за живот, учене, игра
и почивка. Близо е до училището, където детето е записано като ученичка в първи
клас и личния му лекар. Неоснователно намира и искането майката да упражнява
родителските права. Не разполага нито подходящо жилище, нито с доходи да го
отглежда сама. До момента В.Н. винаги е разчитала на средствата, които той й
предоставя, тъй като от 2009г. не работи. Тегли неразумни кредити от банкови и
небанкови институции, които се налагало той да плаща. Майката освен това нямала
подход към детето-по думите му тя му се карала, биела го по главата, използвала
нецензурни изрази, за значението на които Н. питала баба си и дядо си. Оставяла
детето само в заведение за няколко часа и без надзор. Майката не се занимавала
с обучението на детото си да чете и пише. Ходело некъпано с дни и зле облечено.
Изявил е желание да упражнява родителските права и отглежда детето в съвместно
обитаваното до раздялата жилище, посочено по-горе, като може да разчита на
помощта на родителите си. Предлага разширен режим на лични отношения между
детето и майката, като последната бъде осъдена да заплаща издръжка в размер на
200.00лв. месечно. Иска още, да бъде определен режим на лични отношения на
детето с баба му и дядо му по бащина линия, на осн. чл. 128 от СК. Иска ищцата
да бъде осъдена да му плати сторените по делото разноски.
Възприемайки отправените от М.Р.П.
искания, като насрещна искова претенция, съдът е указал на ищцата В.Д.Н.
възможността да представи писмен отговор. В срок ищцата е възразила по
допустимостта на насрещните искови претенции, евентуално срещу тяхната
основателност, като моли за отхвърлянето им.
Изготвилият писмен социален доклад
социален работник от ДСП-Варна излага, че към момента непосредствените грижи за
детето Н. се полагат от неговата майка. Комуникацията межда родителите обаче е
силно нарушена. Отношенията между майката и родителите на бащата са също
влошени. Детето е в центъра на тези отношения и свидетел на отправяните взаимни
критики и от двете страни. След извършеното социално проучване ДСП-Варна
заключава, че и двамата родители притежават добри роидтелски качаства, като и
майката и бащата биха се справили с отглеждането на детето, с помощта на своите
близки. Близките на бащата, в желанието си да бъде осигурена безупречна среда
за развитието на детето, преекспонират обстоятелствата, свързани с ежедневието
и възможностите на майката ,които може да осигури. Същевременно между детето Н.
и майка му е налице силна емоционална връзка. В този смисъл правят извода, че
майката следва да упражнява преките и непосредствени грижи за дъщеря си.
С протоколно определение от с.з. на 31.08.2016г. ВРС е
постановил по реда на чл. 323, ал. 1 от ГПК привременни мерки, като е предоставил
родителските права по отношени на детето Н. на майката В.Н., определил е
местоживеенето му при нея, на адрес гр. Варна, ул. „Княз Дондуков“, № 8, а на
бащата М.П. е определил режим на лични отношения с детето Н. и е осъдил бащата
да заплаща в полза на детето Н. привременна издръжка в размер на 200.00лв. С
протоколно определение от с.з. на 06.12.2016г. по първоинстанционното дело,
съдът е изменил постановените в с.з. на 31.08.2016г. привременни мерки, като е
определил местоживеенето на детето Н. при майката на адрес гр. Варна, кк „Ален
мак“, ул. „Янко Славчев“, № 10, както и по-широк режим на лични отношения с
бащата М.П..
Предявеният иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 127 от СК.
Няма спор и се установява от приложеното
по първоинстанционното дело удостоверение за раждане на детето Н. М. П., р.
09.07.2009г., издадено въз основа на акт за раждане № I-1557/13.07.2009г. на длъжностното лице по гражданско
състояние в гр. Варна, че негови родители са страните по спора-В.Д.Н. и М.Р.П..
Няма спор и за това, че страните по делото
са съжителствали съвместно в жилището на М.Р.П.,*** 2016г., когато В.Д.Н.
окончателно напуснала това жилище, отвеждайки детето Н. със себе си, установявайки
се в съсобствената вила, находяща се в гр. Варна, кк „Ален мак“, ул. „Янко
Славчев“, № 10. Няма спор и за това, че в момента детето се отглежда от майка
си на последно посочения адрес. Бащата М.П. ползва към момента жилище,
предоставено му под наем от неговата майка, намирайки го по-подходящо за
отглеждане на малко дете, находящо се в гр. Варна, ул. „Оборище“, № 34, ап. 30.
Бабата на детето по майчина линия Е.К.Н. обитава собствено жилище, находящо се
в гр. Варна, ул. „Княз Дондуков“, № 8, ет. 1, а бабата и дядото на детето по
бащина линия Н. М.К.-П. и Р.Д. П.-жилище в жилищен комплекс „Романс“ в гр.
Варна, кк „Св.Св.Константин и Елена“.
Не се спори между страните още и за
това, че М.Р.П. има степен „Капитан далечно плаване“ и работи по корабите, като
рейсовете му са със средна
продължителност от 4 месеца, през които период отсъства от страната, но
видно от полученото от него на 29.08.2016г. предложение, „Стамко шип
Мениджмънт и ко“ ООД, му е предложена
работа на длъжност „Портови капитан“ в офис Варна.
Видно от справка-данни за
осигуряването на М.Р.П.,***, за периода от м. 11.2015г. до м. 9.2016г. е
осигуряван върху доход от 420.00лв.
Според договор за наем от 01.11.2016г.
М.Р.П. е предоставил под наем апаратамента № 46, находящ се в гр. Варна, ул.
„Оборище“, № 36, ет. 3 на М. Стефанов
Такев при наемна цена в размер на 450.00лв.
Видно от трудов договор № 4/13.01.2017
год. В.Д.Н. е започнала работа, считано от 16.01.2017 год., заемайки длъжността
„Счетоводител оперативен“ в Счетоводна
кантора жк Чайка при „Желязкови консултинг“ ООД, на четири часов работен ден с
месечно възнаграждени от 300.00лв.
Считано от 01.01.2017г., видно от
приложения по първоинстанционното дело договор за наем, В.Д.Н. е отдала под наем стая на втори жилищен етаж от
сградата в гр. Варна, кк „Ален мак“, ул. Янко Славчев“, № 10 при месечна наемна
цена от 150.00лв. По силата на втори договор за наем от същата дата, В.Д.Н. е
отдала за временно ползване на К.мир Здравков Ангелов стая на втори жилищен
етаж от сградата в гр. Варна, кк „Ален мак“, ул. Янко Славчев“, № 10 при
месечна наемна цена от 150.00лв.
От представените извлечения от разплащателната
сметка на В.Д.Н. за периода от 13.01.2015г. до 30.04.2015г. и от 01.12.2015г.
до 30.03.2016г. се установява, че сметката е кредитирана основно от „Стамко
Менинг Ейджънси ко“ ООД, с основание „изпратени на работа екипажи“.
През м. 09, м.10, м. 11 и м. 12.2016г.
и м. 01.2017г. М.П. е превеждал издръжка
за детето, чрез В.Д.Н. в размер на
200.00лв., видно от приложените по първоинстанционното дело разпоски за приети
пощенски записи и фискални бонове.
На 16.01.2015г. В.Д.Н. е изтеглила
потребителски кредит от ОББ АД в размер на 6910.00лв.
По първоинстанционното дело е приложен
социален доклад изх. № 0301-11-00-1861/25.08.2016г. и социален доклад изх. №
ПР/Д-В/894-001/01.12.2016г., изготвени
от ДСП-Варна, с оглед извършените социални проучвания.
Пред ВРС е изслушано заключение по допуснатата СПЕ, вещото
лице по която Цв.С. поддържа, че детето е привързано и към двамата си родители,
с положително отношение и изградена силна връзка спрямо двамата. Майката е водеща
фигура на привързаност, връзката е силна и здравословна. Тя задоволява
базисните потребности на детето от обич и подкрепа, грижи, внимание, създава в
него чувство, че е ценно. Във възрастта, в която се намира детето, то все още
според психолога има нужда от приоритетното удовлетворяване на тези
потребности. Връзката с бащата е също силна, сигурна. Детето е привързано към
него, чувства уважение, респект и обич. Въпреки отсъствията от дома е запазена
емоционалната връзка дете-баща, т.к. бащата е съзвучен, резониращ на
потребностите на детето, на неговото личностово, емоционално и интелектуално
развитие. Той дава на дъщеря си сигурност и опора. Отношението на детето към
двамата родители е положително. То е привързано към двамата. Иска да проявява
лоялност и към двамата. Засилена е потребността от пълно семейство, в което да
се чувства приета, обичана, сигурна, което фокусира психичния й живот повече
върху семейството, от колкото върху осмисляне на собствената й идентичност чрез
учене, обучителна активност, усвояване на нови социални роли, характерни за
дете на нейната възраст. Вещото лице обръща внимание на наблюдението си, че
авторитетът и на двамата родители се руши, предвид създаденото у детето
объркване и недоверие в истинността на твърденията на всеки един от тях спрямо
другия, опитите им да въвлекат детето в конфликт на лоялност и появилите се
съмнения към тях. Това прави детето Н. безпомощна, уязвима, нестабилна и с по
детски протестно повдение. Вещото лице поддържа, че всеки от родителите притежава
различни от другия индивидуални характеристики и родителски възгледи. Майката е
ориентирана към задоволяване на базисните и конкретни нужди и потребности на Н.,
удовлетворява изискванията за сигурност, стабилни и нежни взаимоотношения,
притежава чувствителност и отзивчивост към нуждите й. С цел повишаване на уменията
си за справяне с конфликта, сама е потърсила психологична помощ. Бащата е
ориентиран за собствената си личност, време и място. Изградил е силна
емоционална връзка с детето си. Грижите за финансовата и материална сигурност ,
обучението му в умения за мислене, вземане на решения, визия за бъдеще и
развитие на детето като „проспериращо“ са приоритетна доминанта. Вълнува го
процеса на израстване на детето, неговото възпитание и широк мироглед и начин
на общуване с другите деца и възрастни. Възпитателният му подход е основан на
представата за превенция и стимулиране на мисленено на детето, което не винаги
разбира конкретните указания. Бащата е заинтересован да възпитава детето си в
трудолюбие, коректни отношения, постоянство, упоритост, човешка доброта. Отсъствието
на майката или бащата от развитието на Н. според вещото лице би довело до
засилване на нервността, раздразнителността и регресивните тенденции в
развитието й , както и несигурност и ниско самочувствие поради представата за
различност от останалите деца. Двамата родители са емоционално привързани към
детето си. Отношението на бащата към майката на Н. е обагрено с тревога и
притеснения за възможностите й и
уменията й да се справи с працеса на отглеждане на детето ,поради лабилност и
финансови затруднения. Детето от своя страна иска да контактува с двамата си
родители „поравно“.
На осн. чл. 15, ал. 2 от
Закона за закрила на детето, е изслушано по първоинстанционното дело детето Н..
То споделя, че е ученичка в Руското училище, в първи клас. Майка й я води и
взема от училище. Цялата първа седмица живее с майка си на вилата и през
следващата седмица през работните дни. После отива при баща си за почивните
дни. Бща й живее на ул. „Оборище“. Заявява, че не й харесва да бъде в такъв
график. Иска родителите й отново да живеят заедно. Понякога докато е при баща
си идват баба й и дядо й-родители на баща й. Харесва и двете жилища. И на двете
места има играчки. Живее на третия етаж
на вилата с майка си. На втория етаж живеят и други лица – С., който е масажист
и К., който е приятел на майка й. За училищната подготовка й помага майка й. В
момента е болна и не ходи на училище, но майка й взема домашните от майката на
съученичка и учат по-късно. Детето споделя за инцидент между родителите си, при
който чула блъскане върху хладилника и писъци. Получила обяснения и от двамата
си родители, как другия е започнал пръв и е виновен за случилото се. Обсъждано
е било и в по-широк кръг лица. „Всички говорят, че е обратното и не знам кой е
прав“. Разказва и за други пъти, когато родителите й са се обвинявали един,
друг: „И единият казва, че е прав, както и другият казва, че е прав. Двамата
казват, че другият не е прав. Знам тези неща, защото те ми ги разказват“. Става
ясно, че и двамата занимават детето си с влошените си отношения, нещо което не
следва да му причиняват. Н. сочи, че майка й и баща й й се карат когато е лоша
и не слуша. Добавя: „Когато ми кажат нещо, аз понякога казвам „не“, казвам и
лоши думи. Научила съм ги от тях.“. Иска една седмица да е при майка си и една
седмица при баща си, както последният смята, че е по-добре. Не смята, че е
възможно родителите й да се сдобрят.
Пред ВРС са изслушани две групи свидетели: Е.К.Н.-майка на ищцата, Д. А. Д.-съжителстваща
с брата на ищцата, водени от ищцата В.Д.Н. и Н. Маркова П. и Р.Д. П., двамата
родители на ответника М.Р.П., водни от него, показанията на които свидетели
съдът цени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, както и К. З. А., воден от
ищцата В.Н. и М. С. Т., воден от ответника М.П., двамата без родство и дела със
страните.
От
показанията на свид. Е. Н., в частта, в която отразяват преки и
непосредствени впечатления се
установява, че от раждането на детето за него се грижи майката. Двете не
са се разделяли, освен за няколко дни в случаите, когато Н. гостува на другите
си баба и дядо. Бащата е капитан на кораб и отсъства по 4 месеца и не е в
страната. До м.05.2017г. детето живяло с майка си при бащата в гр. Варна, ул.
„Оборище“. От тогава се преместили детето и майката на вилата на спирка
„Ген.Заимов“. И до раздялата през лятото ходели за няколко месеца на вилата, но
може да се живее целогодишно. На 50м. имало спирка на автобуса, вилата предлага
прекрасни условия. Апартаментът й е 4-стаен, находящ се в гр. Варна ,ул.
„Дондуков“, № 8, където живее сама и за детето има обзаведена стая. Преди време
също страните се били разделили и В. с детето живели при нея. Детето е свикнало
с обстановката в дома й. Има си любими вещи там. Заявява, че дават вилата под
наем, като средствата са за В., а изказва готовност да помага на дъщеря си и в
бъдеще. Тя може да разчита на помощта й, на помощта на брат си и жената с която
той живее. Внукът й, дете на сина й е с една година по-голям и двете деца са
много привързани едно към друго. И двамата учат в Руското училище.
От показанията на св. Д.Д.,
които отразяват
преките й и непосредствени впечатления е видно, че майката и детето са винаги заедно-на разходка, карат
тротинетки, рисуват. Майката води и взема детето от училище, а преди това на
градина, защото бащата пътува. Понастоящем двете живеят на вилата на В.. Н. е свикнала и в жилището на баба си. Има стая за Н., за нейния син.
Двете деца са като брат и сестра. Потвърждава думите на св. Н., че В. може да
разчита на брат си и на нея самата. Детето й, брата на В. и тя самата живеят в
Чайка. Н. обича и двамата си родители. Горда е, че баща й е капитан и говори за
него. Ходи и при другите си баба и дядо. Дядо й също пътува по корабите, а и
баба й пътува много. Когото са в страната я вземат за няколко дни при себе си.
От показанията на свид. Н. П. се установява, че внучето й е силно
привързано към тях, към баща си. Гостува им с удоволствие по пет-десет дни в
месеца. Твърди, че детето споделя с нея, че майка му го бие по главата, че се
страхува да каже на баща си, защото няма кой да има да я гледа, като замине
баща й на път. Детето споделяло какво майка му би могла да стори, ако я няма,
за да е добре, пресъздавайки нейните думи, казвало, че играчките, които й дава
са конфискувани. Майката разбрала в края на учебната година, че детето обядва
всеки ден в училище. От своя позната узнала, че на коледното тържество само Н.
не получила подарък, защото майка й не подготвила такъв. Майка й се карала с учителите,
поведение, което предизвиквало у детето чувство за вина. Майката обличала
детето с умалели дрехи и неподходящи за сезона обувки, което налагало баба й да
й купува дрехи-цели колекции. Майката не се грижела и за хигиената на детето,
като сменяла бельото му само при къпане пред 3-4 дни. Бащата купил за детето си
хубави боички, но майка му му ги взела, не му ги давала, а рисувала тя с тях.
Не знае миналата година кой водел Н. на градина, кой на училище.
От показанията на свид. Румен П. може да
се приеме за установено, че от м.март 2009г. В. и синът им заживели в жилището
в гр. Варна, ул. „Оборище”, № 34, ап. 46. Там се родило и детето Н.. Всяко лято
за 2-3 седмици отивали на наследствената вила на В., на майка й и брат й. М. къпел
Н. от раждането й до 7-месечната й възраст, когато заминал на рейс. Твърди, че
детето му задава въпроси за значението на нецензурни думи и изрази, които
казвало, че чува от майка си. Сочи, че от 28.07.2016г. детето се отглежда от
тях, когато синът им го довел. Същевременно признава, че не е бил в страната
при раждането на детето. Не е чувал М. да псува В.. Признава, че когато синът
им отсъства, виждат внучката си между седем и десет дни в месеца, предимно от
петък до неделя.
В показанията си свид. М. Т. излага, че познава страните от
преди повече от десет години и още преди раждането на детето им. През м. януари
2016 год., заедно с приятеля си Д.Р. посетили заведение на плажа, където видели
детето Н. само на съседна маса с играчка и чаша сок пред него. Детето казало,
че майка му имала работа и се наложило да остане да я чака в кафенето. Майката
се появила след около час и половина-два. Обяснила, че оставила детето защото й
възникнала неотложна работа на едно момче, което работи по поддръжката на
заведението на има К. я наглежда. Свидетелят видял въпросния К. преди това и се
поздравили, защото го познава, но той не бил през цялото време при детето и по
никакъв начин от поведението му не личало, че се грижи за Н.. Сочи, че
отношенията между майката и детето са нормални. Тя го води и взема от училище.
През ноември месец веднъж видял Н. с ¾ клинче и с голички крака.
В показанията си свид. К. А. излага, че познава страните от
около 10 години, още преди раждането на детето. През 2016 год. В. го помолила
да остави детето за 40 минути докато си свърши неотложна работа. Той работел в
бар „Кубо” на плажа. Тя се върнала максимум след час. Детето останало в бара,
където е отоплено. Детето се занимавало само, рисувало и той я наблюдавал. В
един момент дошли двама приятели на семейството-М. и Деян. Останали и изчакали
майката да се върне. В момента заявява, че е наемател във вилата на В.. В
заведението твърди, че е работел като поддръжка. Сочи, че е бил в бара,
наглеждайки детето, като не е имало нещо конкретно да върши тогава.
В обясненията си, депозирани пред съда по реда на чл. 176
ГПК, и двамата родители сочат възможностите си и желанието си да полагат преките
и непосредствени грижи за отглеждане и възпитание на детето Н..
Пред ВОС е представен и нов социален доклад, изготвен от
ДСП-Варна, след запознаване с условията при които по настоящем се отглежда
детето Н.. В момента непосредствените грижи за детето се полагат от майката,
като бащата, баба му и дядо му го вземат при себе си по време на определения от
съда режим на лични отношения на бащата. За Н. се полагат много добри грижи. В
интерес на детето е диалогичното общуване между неговите близки.
Изслушано е и заключение по допуснатата
от ВОС комплексна съдебно-психологическа и психиатрична експертиза, дадена
компетентно и безпристрастно, вещите лица по която Р.Г. и д-р К.К. поддържат,
че майката В.Н. притежава достатъчен родителски капацитет. Тя уважава своето
дете, привързана е към него, иска да следва неговите интереси и потребности, но
и да го насочва. Умее да слага рамки на поведение и реакции. Знае, че родителят
възпитава детето си чрез своя личен пример и затова прави опити да се промени.
Нейната емоционалност и по-лесна възбудимост, които не й позволяват винаги да
поставя „стоп” на думите, които изпреварват мисълта й са също така и полезни в
това отношение, че те дават своя принос при усвояване на първичните потребности
на детето от обич, внимание, любов, доверие. При В.Н. не е налична употреба на
наркотични вещества. Тя е родител с достатъчен и правилен родителски капацитет
и в тази връзка е в състояние да упражнява родителските права върху детето си.
Нейната личност е с някои акценти в начина на реакции и поведение, катго някои
личностови черти и качества са по-изострени, по-крайни, но не и патологични. Тя
е открита в отношенията си с другите, критична към себе си и се учи от грешките
си. Не са налице психопатологични отклонения.
Според служебна бележка изх. № 7/08.06.2017г.,
изд. от „Желязкови консултинг” ООД, В.Д.Н. работи на длъжност „Счетоводител
оперативен” на постоянен трудов договор, считано от 16.01.2017г. Заеманата
длъжност е във връзка със добитото от нея средно специално образование. Завършила
е ТИ „Г.Ст.Раковски”-Варна.
М.П. е представил резултатите от свои изследвания
за употребата на наркотични вещества, извършвани веднъж годишно в периода от
2004г. до 2017г
Относно
упражняването на родителските права по отношение на детето Н., р. 09.07.2009г.
С обжалваното решение родителските
права по отношение на детето Н. са предоставени на майката В.Д.Н..
При вземане на решението кой родител
следва да упражнява родителските права, съдът следва да има предвид насоките
дадени с ППВС № 1/12.11.1974г. по гр.д. № 3/1974г. Настоящият състав приема
това и ще изкаже съображенията си по-долу. Според това ППВС решението следва да
се основава на интересите на децата, преценени с оглед и на следните
обстоятелства: - родителски качества; - полагане грижи и умения за възпитание;
- подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; -
морални качества на родителя; - социално обкръжение и битови условия; - възраст
и пол на децата; - привързаност между деца и родители и между децата; - помощ
на трети лица и др. Не е задължително за съда желанието на детето и други лица
от обкръжението му да живее с дадения родител.
Изхождайки именно от тези насоки при
преценката кой от двамата родители
следва да упражнява родителските права, съдът има предвид събраните по делото
доказателства:
Най-напред следва да се отбележи, че и
двамата родители изказват желание да упражняват родителските права, заявено от
тях лично в проведеното пред въззивния състав изслушване на осн. чл. 59, ал. 6
от СК. Установява се, че родителите на детето Н. притежават и капацитета да го
правят. Двамата родители разполагат с добри битови възможности да отглеждат
детето при себе си. Според социалния доклад изх. № ПР/Д-В/894-001/01.12.2016г.
бащата е осигурил за отглеждането на детето си жилище, находящо се на адрес гр.
Варна ,ул. „Оборище“, № 34, ап. 30, обзаведено луксозно, с нови и съвременни
мебели. Има обособена детска стая, обзаведена според възрастта и потребностите
на детето Н., като хигиено-битовите условия са отлични. Майката обитава жилище
на третия етаж на вилната сграда в м. „Ален мак“, състоящо се от две стаи и
баня-тоалет. Едната стая е обособена като детска стая, с леглото на детето и
гардероба с детските дрешки и много играчки. В другата стая майката и детето
прекарват своето ежедневие. От дневната се влиза в кухня с нови електроуреди. Хигиенно-битовите
условия са много добри. Невярно следователно е възражението на М.П., чрез
процесуалните му представители, че на вилата детето няма своя стая. Въпреки
записаното такова изявлениеот страна на детето Н. в протокола от с.з. на
06.12.2016г. при изслушването му от съда, очевидно това не е така, след като и
самото дете говори за стаята с играчките, разчистени от майка му и останали там
само онези, с които спи на леглото. Вилният имот е в близост до автобусна
спирка на автобуси № 109 и № 409. В социалния доклад е посочено, че вилата се
намира в оживена местност, където целогодишно живеят много хора, което
противоречи на възраженията на бащата и на родителите му, че вилата е на място
с лоша комуникация, отдалечена от спирка на обществения транспорт, че е
неудобна за живеене, т.к. детето прекарва голяма част от времето си през деня в
пътуване поради отдалечеността от града, допълнително затруднено през зимните
месеци, че там детето е в социална изолация и контактува само с кучето и го
хапят бълхи. Установява се, че майката води и взема ежедневно детето на
училище, то ходи на танци, на рисуване. И в двете жилища, които обитават
родителите според социалния работник, извършил социалното проучване са
осигурени подходящи условия за отглеждане на малко дете. Такъв извод прави и
съда, като преценява събраните доказателства.
Майката и бащата работят и си
осигуряват доходи от работна заплата и от наемни правоотношения, по които са
страна. Бащата е преустановил задграничните си отсъствия от страната по повод
работата му на борда на кораби, заемайки длъжността „Капитан далечно плаване“,
приемайки по-ниско заплащане за работа като „Портови капитан“ в офиса на „Стамко Ейджънси и Ко“ ООД-Гърция
във Варна, за сметка на присъствието му в живота на детето.
Двамата родители могат да разчитат на
помощта на близките си-М.П. на родителите си, а В.Н. на своята майка. От
изявленията на св. Д.Д. следва да се приеме, че майката може да разчита и на
нейната подкрепа при отглеждането на Н.. В тази връзка следва да се даде вяра
на показанията й, щом самият М.П. е посочил случай, при който разбрал, че В.Н.
заминала ненадейно за София и оставила дъщеря им на нейните грижи до
завръщаенето си.
Отново двамата родители са лицата,
които се интересуват от успеваемостта на детето в клас, те са отговорни и
заинтересовани, по думите на класния ръководител на Н.. Детето е с необходимите
за учебния процес материали. Не споделя за липсващи такива по вина на майката,
в какъвто смисъл са изявленията на бащата. Учителката намира майката за нервна,
но отдава състоянието й на проблемите, които има. Не пропуска обаче да спомене класния
ръководител пред социалния работник, че детето също е изнервено и е споделило с
нея за неразбирателствата между родителите си вкъщи.
Социалният работник е констатирал
привързаността на детето към майка му.
Съставът намира за доказано, че
веднъж, защото не се установява, че майката многократно да е оставяла детето си
без надзор, както твърди бащата М.П., през
м.01.2016г. В.Н. е оставила детето Н. в
плажното заведение „Кубо“ като било забелязано от приятели на бащата М.П.-св. М.
Т. и Д. Р., само на една от масите в заведението. Св. К. А обаче сочи, че В. го
помолила той да наглежда Н., докато свърши неотложна работа и св. М. Т.
признава, че Ангелов е бил в заведението. Последният е наемател на В.Н. и се
познава с детето, нещо което се установява от изявленията на самото дете,
изслушано по реда на чл. 15 от ЗЗДетето. Дори и да се приеме, че Ангелов не е
упражнявал пряк контрол, в непосредствена близост до детето, а е вършел и
работата си по поддръжка, съставът възприема, както и ВРС ситуацията като инцидентно събитие.
Следва да бъде прието още, че
единствено детето Н. се е оказала без подарък на Коледното тържество за 2016г.,
тъй като майка й не е приготвила и донесла такъв. Тя е обяснила това с
незнанието си за уговорките с учителките във Фейсбук. Следва да бъде прието, че
и най-загриженият родител може да направи пропуск. Със сигурност майката би се
информирала по-подробно за организираните в училище събития, доколкото вещите лица по комплексната СППЕ са посочили, че настройката
на майката е да вижда своите грешки и се стреми да коригира поведението си.
Не се установяват лоши морални
качества на някой от родителите, въпреки намеците на ответника, настоящ въззивник
в този смисъл по отношение на ищцата-въззиваема. Неподкрепени с други
доказателства остават изявленията на
бабата и дядото на детето по бащина линия, чиито показания се ценят от съда с
приложението на разпоредбата на чл. 172 от ГПК, както беше посочено вече
по-горе, че В. бие детето си по главата, че употребява и по този начин учи Н.
на цинизми, че отпраща детето си, когато търси близост с нея с израза: ”Въс от
тук, чупката”, че е незаинтересована от
нуждите на детето си, че не поддържа и не приучава момиченцето към лична
хигиена, като го къпе през 3-4 дни и само тогава сменя бельото му, не създава
хигиенни навици у него, че детето ходи неподходящо облечено, че винаги е със
стари, умалели дрешки, с несъобразени със сезона обувки, че майката употребява вещите
на детето си, предоставени за ползване от бащата, за задоволяване на собствени
потребности и др.
Самото дете признава, че понякога
казва „лоши думи” и добавя: Научила съм ги от тях”, явно, не само от майката.
Социалният работник е установил при извършеното социално проучване и
по-специално от разговора с класния ръководител на Н., че двамата родители се
интересуват и са загрижени за детето си. До скоро детето си е носело от
вкъщи домашна храна, приготвена от майката, а сега се храни в училище, откакто
бащата е поел заплащането. Явно майката
е знаела точно, че детето не се храни на стола, приготвяйки му обяд, а и всеки
би се съгласил, че домашно приготвената храна превъзхожда по качества тази от
стола. Пак от данните на социалното проучване, изнесени в социалния доклад
става ясно, че детето, отглеждано от майка си посещава училище, облечено в
чисти и съобразени със сезона дрехи.
Не се установява още и това, че в
обкръжението на родителите и най-вече на майката има лица, общуването с които
би повлияло зле на възпитанието, което следва да получава Н.. Недоказано по
какъвто и да е начин е останало изложеното от бащата твърдение, че не е в
интерес на дъщеря му да общува с братовчед си, дете на брата на майката, понеже
той има непристойно поведение по отношение на дъщеря му. Няма как без надлежни
доказателства да бъде убеден съда, че едно 8-9 годишно момче може да има такива
прояви по отношение на братовчедка си, с която са израснали заедно. Недоказано
е, че бабата на Н. по майчина линия проявява незаинтересованост към внучката
си, обръщайки внимание единствено на собственото си спокойствие. Недоказано е и
това, че приятелят на майката К., който е наемател на втория етаж от вилата е отявлен
наркоман, наркотици употребява и брата на В., който е във влошени отношения със
жената с която живее, а изгонен от нея от жилището в „Чайка” се е приютил в
дома на майка си, където по цели нощи вдига купони и безпокои обитателите.
Не на последно място, недоказано
остава и твърдението, че В. Н. употребява наркотици, като психиката й е
разстроена от това до такава степен, че не може да се грижи и отглежда детето
си Н..
Въззивният съд е допуснал с оглед тези
твърдения Комплексна Съдебно психологична и психиатрична експертиза, вещите
лица по която да вземат предвид резултата от указания на В.Н. да извърши в
кратък срок кръвен тест. Повече от три седмици след това, В. се е явила за
освидетелстване без проведен такъв тест. Извършеният по това време пред вещото
лице-нарколог д-р К.К. уринен тест е дал резултат за неупотребата на наркотични
вещества.
Най-напред следва да бъде отбелязано,
че съдът следва да се съобразява с правилото, че никой не може да бъде заставян
насилствено да се подлага на медицински изследвания, освен в предвидените от
закона случаи, какъвто настоящият не е. В с.з. на 07.02.2018г., когато съдът
допусна комплексната експертиза се допита до майката дали ще съдейства, като се
яви на изследване, тя, чрез процесуалния си представител изказа съгласието си,
но не изпълни, с обясненията, че не е разбрала какво точно да направи.
Изхождайки от горния принцип обаче, съдът не следва да прилага разпоредбата на чл. 161 от ГПК, приемайки за
доказано, че В.Н. приема наркотици, защото не е оказала съдействие, както е
поискала насрещната страна. По-важното в случая е, че при проведените
психологическо и психиатрично изследване, вещите лица са заявили категорично,
че В.Н. е с достатъчен капацитет и в
тази връзка е в състояние да упражнява родителски права върху детето си. Личността й е с някои акценти
в начина на реакции и поведение, но не и
патологични. Заключават: Не са налице психопатологични отклонения. Не само
това! Цялото изследване, и психиатричното и психологическото не дават клинични
симптоми на пациент с наркозависимост, дори на пациент с вредна употреба. В срока от 14 дни вещото лице заявява, че
биха се изчистили при вредна употреба само физиологичните данни, но клиниката
не биха се променили.
Следва да се има предвид и
установеното от психолога Цв.С. по допуснатата СПЕ, заключението по която е
изслушано прид ВРС. Видно, майката е водеща фигура на привързаност, връзката е
силна и здравословна. Тя задоволява базисните потребности на детето от обич и
подкрепа, грижи, внимание, създава в него чувство, че е ценно. Връзката с
бащата е също силна, сигурна. Детето е привързано и към него, чувства уважение,
респект и обич. Въпреки отсъствията от дома е запазена емоционалната връзка
дете-баща, т.к. бащата е съзвучен, резониращ на потребностите на детето, на
неговото личностово, емоционално и интелектуално развитие. Той дава на дъщеря
си сигурност и опора. Все пак, психологът смята, че във възрастта, в която се
намира детето, то все още има нужда от приоритетното удовлетворяване на тези
потребности, които задоволява майката.
Съставът приема, че и майката и бащата
на детето Н. разполагат с достатъчен родителски капацитет, работят, искат и имат материални и битови възможности да
отглеждат дъщеря си, не се установяват отрицателни прояви на родителите, които да
са несъвместими с упражняването на родителски права, отглеждането и
възпитанието на дете.
Следва да се отбележи, че за всяко
дете би било добре да живее и се отглежда от двамата си родители, но това е невъзможно в
настоящия казус .
Съдът споделя мотивите на ВРС, че за
едно 8 и половина годишно към настоящия момент момиченце, в негов интерес е
засиленото присъствие на майката, както е посочило и вещото лице-психолог. Интересът
на детето Н. изисква то да бъде отглеждано от майка си, преценявайки всички
събрани по делото доказателства, като на бащата бъде определен по-широк режим
на лични отношения от обичайния.
Бащата е искал да му бъде предоставено упражняването на родителските права,
но в с.з. пред въззивния състав изяви желание за споделено родителстване, като
детето е при него една седмица или две, а следващата една или две при майката и
в този смисъл предложи постигането на споразумение. Такова се оказа и желанието
на детето Н., изказано при изслушванто от съда, по нейните думи, ,както счита
за по-добре баща й. Следва да се има предвид в този случай приетото в т. 2 от
ТР № 1/03.07.2017г. по ТД № 1/2016г. на
ВКС-ОСГК, че разпоредбата
на чл. 59, ал. 2 СК изключва възможността родителските права да бъдат
предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се
постигне споразумение по упражняването им. Такова не беше
постигнато.
Първоинстанционното решение в частта
относно упражняването на родителските права от майката следва да бъде
потвърдено.
Относно
местоживеенето на детето
Н., р. 09.07.2009г.
След като родителските права по
отношение на детето Н. са предоставени на майката, то местоживеенето на детето
следва да бъде определено при нея, с оглед разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от
СК. Не се установяват причини, поради които детето да не живее при майка си, на
адреса в гр. Варна, кк „Ален мак”, ул. „Янко Славчев”, № 12. Според извършваното
социално проучване от ДСП-Варна, видно жилището на третия етаж от вилната сграда предлага
добри битови условия, подходящи за отглеждане на малко дете. Съседните сгради
са целогодишно обитавани. В близост се намиралима автобусна спирка на градския
транспорт, което прави възможно пътуването до града, без да е необходимо
непременно ползването на личен автомобил. За вилата, където живее и до момента
с майка си детето Н. е казало при изслушването си от съда, че й харесва, а пред
вещото лице Цв.С. „Това е моето място“, споделено в с.з. от нея на 07.0.2017г.
Първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено в тази част.
Относно
режима на лични отношения на М.Р.П. с детето Н., р. 09.07.2009г.
С оглед това, че упражняването на
родителските права по отношение на детето Н. е предоставено на майката, на
бащата следва да бъде предоставен режим на лични отношения с него. Следва да е
по-широк от обичайния, защото интересът на детето налага да контактува с
двамата си родители, а като се отглежда от майката, да има възможно по-чести
контакти с баща си. Следва бащата да може да вижда и взема детето Н. при себе,
както следва:
всяка
първа и трета седмица от месеца, за времето от 16.
00 часа в петък до 08, 00 часа
в понеделник, с преспиване на детето при бащата, със задължение на
последния да вземе детето от училище в петък, съответно и да го заведе в
понеделник;
всяка втора и четвърта седмица от месеца, за времето от 16.
00 часа в сряда до 08, 00 часа
в петък, с преспиване на детото при бащата, със задължение на
последния да взима и води детето на училище; на коледните празници: през
четните години - за времето от 17.00 часа на 24- ти декември до 13.00 часа
на 25- ти декември, с преспиване в дома на бащата, а през нечетните години – за времето от 13.00 часа на 25 – ти
декември до 17.00 часа на 26- ти декември; през новогодишните празници: през четните години - за времето от
17.00 часа на 31- ви декември до 13.00 часа на 1- ви януари, с преспиване в
дома на бащата, а през нечетните години
– за времето от 13.00 часа на 1 – ви януари до 17.00 часа на 2- ри януари, с преспиване
в дома на бащата; през великденските
празници: в четни
години –за времето
от 09.00 часа в събота /Велика събота/
до 13.00 часа в неделя /Великден/, с преспиване на детето
при бащата, а в нечетни
години – за времето от 13.00 часа в неделя /Великден/ до 18.00 часа в
понеделник /Великден/, с преспиване в дома на бащата; на рожденния ден на на
детето
- /девети юли/ за времето от 15.00
часа до 19.00 часа, независимо от ежемесечния режим; 30 /тридесет/ дни през лятото, когато майката не ползва платен
годишен отпуск, както е постановил и ВРС. Неоснователно е оплакването,
че с така определения режим бащата няма контакти с детето си през петата
седмица от месеца. От една страна месецът няма по пет пълни седмици. Дори и да
съдържа няколко дни през пета седмица, то следват дните от първата седмица от
следващия месец и бащата може да ползва определения му от съда режим през нея.
Неудачно би било да се определя режима на лични отношения на четна и нечетна
седмица, като се изхожда от това, че годината има 52 седмици, защото предвид
сравнително краткия период от седем дни в седмицата броенето би било объркващо
и вместо улеснение би затормозило правилното определяне на дните за срещи с
бащата и съответно прилагането на режим. Ще се предизвика едно непрекъснато
броене и пресмятане на дните и седмиците, а и вероятно спорове, т.к. не е
популярно в практиката броенето на сроковете по четни и нечетни седмици.
Неслучайно утвърдената практика на съда е за първа-втора-трета и четвърта
седмица от месеца, доколкото лесно се определят те в рамките на месеца. Не
следва и режимът да бъде определен за цяла седмица, с оглед неоснователността
на искането на М.П. за съвместно упражняване на родителски права от двамата
родители, за което съставът изложи по-горе съображения.
Решението на ВРС в частта относно
режима на лични отношения следва да бъде
потвърдено.
Относно
издръжката в полза на детето Н., р. 09.07.2009г.
След като родителските права по
отношение на детето Н. следва да се упражняват от майката, бащата следва да
бъде осъдена да заплаща издръжка.
Районният съд е присъдил издръжка на
детето Н. в размер на 200.00лв. месечно, на осн. чл. 143 от СК. Съобразявайки
нуждите на осем и половина годишното детето, ученичка понастоящем във втори
клас, както и месечните доходи на двамата му родители, формирани от работна
заплата /420.00лв. за М.П. при работата му в офиса на „Стамко“ и 300.00лв. за В.Д./
и получаването на наемна цена от отдаваното от тях имущество/450.00лв. от
бакщата и 300.00лв. от майката/, настоящият състав намира, че издръжката в
полза на детето Н., р. 09.07.2009г. следва да бъде определена в общ размер на
330.00лв. мсечно. Дължимата от бащата издръжка следва да бъде определана в размер на 200.00лв. месечно, а майката
следва да участва със 130.00лв. месечно. Приоритетното участие на бащата се
определя от това, че ежедневните грижи по отглеждане и възпитание на детето са
в тежест на майката. Няма да бъде коментирано възражението на М.П., че не
следва да бъдат ценени представените от В.Н. доказателства за отдаваните под
наем от нея първи и втори етажи от вилната сграда, съсобствена между нея, брат й
и майка им, позовавайки се на сентенцията „Nemo dat quod
non habet“, просто поради
неотносимостта й към договора за наем. Следва да бъде постановена дължимостта
на присъдената издръжка от бащата от 200.00лв., считано от датата на завеждане
на исковата молба в съда-08.08.2016г., ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска, с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи. За периода
от 07.05.2016г. до 07.08.2016г. М.П. дължи издръжка за детето Н. в същия размер
от 200.00лв. или общо 600.00лв., на осн. чл. 149 от СК. За този период от
време, за който се установява, че следва фактическата раздяла между родителите,
настъпила м.май 2016г., бащата не е доказал, че е предоставял издръжка, за
разлика от ежемесечно заплащаната от него такава в размер на по 200.00лв. в периода м.септември 2016г.-м. януари
2017г., видно от представените разписки за изпратени от него пощенски записи.
Първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено и в тези части.
В първото по делото с.з. на 07.02.2017г.
по първоинстанционното дело ищцата В.Н., чрез адв. Д.Ч. е заявила пред съда, че
на осн. чл. 214 от ГПК, че оттегля претенцията си за издръжка за детето Н. за
разликата над 200.00лв. до първоначално претендираните 500.00лв. Ответникът М.П.,
чрез своя процесуален представител е заявил, че не се противопоставя на
направеното оттегляне. При това положение районният съдия е следвало да допусне
исканото изменение, като на осн. чл. 232 от ГПК прекрати производството в
частта, но не е. Доколкото исковата претенция за издръжката не се поддържа за
разликата над 200.00лв. до претендираните 500.00лв. месечно, но съдът е
отхвърлил същата в тази част като неоснователна, то е допуснал
свръхпроизнасяне. Следва първоинстанционното решение да се обезсили от ВОС в
тази част и производството по първоинстанционното и въззивното дело-прекратено.
По
въззивна жалба вх. № 12096/25.07.2017г.
от М.Р.П..
Възразява се срещу решение №
2651/28.06.2017г., с което ВРС е допуснал поправка на решение №
1327/31.03.2017г., двете постановени по гр.д. № 9407/2016г., но сочената от
него допусната очевидна фактическа грешка в размера на присъдените разноски не
е отстранена.
Действително, с решението си № 1327/31.03.2017г. съдът е формирал мотиви,
че следва да бъдат присъдени в полза на В.Д.Н. сторените от нея разноски,
представляващи заплатени държавни такси по първоинстанционното решение,
заплатен депозит по допуснатата СПЕ и заплатено адвокатско възнаграждение.
Според представения от Н. списък по чл. 80 от ГРК на л. 261 от
първоинстанционното дело и доказателства за сторени разноски, тя е заплатила
държавни такси от 26.50лв. + 2.00лв. + 13.00лв. или общо 41.50лв., депозит от 200.00лв.
и адвокатско възнаграждение от 900.00лв. Така конкретизираните по размер
разноски възлизат на сумата от 1141.50лв. Като ги е посочил в общ размер на 1383.00лв. в
диспозитива, ВРС е допуснал грешка, която следва да бъде отстранена по реда на
чл. 247 от ГПК.
Следва да бъде допусната поправка,
като в диспозитива на решение № 1327/31.03.2017г. за дължимите от М.П. в полза
на В.Н. разноски за първата интанция на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата се
чете в размер на 1141.50лв., вместо посочената в размер на 1383.00лв.,
представляваща заплатени държавни такси, депозит по допуснатата СПЕ и
адвокатско възнаграждение.
По
въззивна жалба вх. № 40125/14.07.2017г.
от В.Д.Н..
Наведени са оплаквания против решение
№ 2652/28.06.2017г., с което е отхвърлена молбата й за поправка на допусната
очевидна фактическа грешка в решение №
1327/31.03.2017г. по гр.д. № 9407/2016г., касателно отхвърлителните диспозитиви
в последно посоченото решение, в частта за присъдената на осн. чл. 143 и чл.
149 от СК издръжка за детето Н..
Неоснователна е.
Вярно, че след оттегляне на исковете
за издръжка за разликата над 200.00лв. до първоначално претендираните 500.00лв.
месечно, съдът не е следвало да се произнася с отхвърлителни диспозитиви, но
това не представлява допусната очевидна фактическа грешка, която може да бъде
отстранена по реда на чл. 247 от ГПК, а представлява свръхпроизнасяне, което е
преодоляно по пътя на инстанционния контрол и с оглед оплакванията на М.П. в
този смисъл.
Обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
По
разноските
С оглед изхода на спора, за въззивното
производство М.П. следва да бъде осъден да заплати на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
на В.Н. сумата от 560.00лв.,
представляваща част от заплатеното адвокатско възнаграждение, цялото от
700.00лв. видно от представения договор за правна защита и съдействие на л. 107
по делото, заплатено за защитата по постъпилите от страните общо пет жалби и
уважената част от тях, като не й се
следва заплатената от нея държавна такса от 25.00лв., поради неосноватнелността
на подадената от нея жалба. В.Н. от своя страна следва да бъде осъдена да
заплати на М.П. на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 165.00лв., от която 140.00лв., представляваща част от заплатеното
адвокатско възнаграждение, цялото от 700.00лв., съгласно договор за правна
защита и съдействие на л. 105 по делото, заплатено също за защитата по
постъпилите от страните общо пет жалби, според отхвърлената част от тях и 25.00лв. държавна такса по уважената от
въззивния състав жалба вх. №
12096/25.07.2017г., като не му се следват репарации за заплатената държавна
такса по подадените други 3бр. въззивни жалби срещу основното решение в общ размер на 75.00лв. и заплатен
депозит от 250.00лв., поради тяхната неоснователност.
Воден от горното, съдът:
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1327/31.03.2017г., допълнено с определение № 6612/28.06.2017г. и поправено с решение № 2651/28.06.2017г., като всички тези актове са постановени по гр.д. № 9407/2016г. на ВРС, в следните части: предоставено е упражняването на родителските права по отношение на детето Н. М. П., ЕГН: **********, на нейната майка - В.Д.Н., ЕГН: **********,***; определено е местоживеенето на детето Н. М. П., ЕГН: **********, при неговата майка - В.Д.Н., ЕГН: **********, на адрес: ***, СО „Ален Мак“, ул. „Янко Славчев“ 10; определен е режим на лични отношения между бащата М.Р.П., ЕГН: ********** *** и детето Н. М. П., ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 16. 00 часа в петък до 08, 00 часа в понеделник, с преспиване на детото при бащата, със задължение на последния да вземе детето от училище в петък, съответно и да го заведе в понеделник; всяка втора и четвърта седмица от месеца, за времето от 16. 00 часа в сряда до 08, 00 часа в петък, с преспиване на детото при бащата, със задължение на последния да взима и води детето на училище; на коледните празници: през четните години - за времето от 17.00 часа на 24- ти декември до 13.00 часа на 25- ти декември, с приспиване в дома на бащата, а през нечетните години – за времето от 13.00 часа на 25 – ти декември до 17.00 часа на 26- ти декември; през новогодишните празници: през четните години - за времето от 17.00 часа на 31- ви декември до 13.00 часа на 1- ви януари, с приспиване в дома на бащата, а през нечетните години – за времето от 13.00 часа на 1 – ви януари до 17.00 часа на 2- ри януари, с приспиване в дома на бащата; през великденските празници: в четни години –за времето от 09.00 часа в събота /Велика събота/ до 13.00 часа в неделя /Великден/, с преспиване на детето при бащата, а в нечетни години – за времето от 13.00 часа в неделя /Великден/ до 18.00 часа в понеделник /Великден/, с преспиване в дома на бащата; на рожденния ден на на детето - /девети юли/ за времето от 15.00 часа до 19.00 часа, независимо от ежемесечния режим; 30 /тридесет/ дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск; осъден е М.Р.П., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплаща в полза на детето Н. М. П., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител - В.Д.Н., ЕГН: **********,*** месечна издръжка в размер на 200.00 /двеста/ лева, считано от датата на депозиране на исковата молба – 08.08.2016 год., с падеж всяко 1- во число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, на основание чл. 143, ал. 1 ГПК; осъден е М.Р.П., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати в полза на детето Н. М. П., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител В.Д.Н., ЕГН: **********,*** сумата от 600.00 /шестстотин/ лева, представляваща издръжка за времето от 07.05.2016 год. до 07.08.2016 год., на основание чл. 149, ал. 1 СК.
ОБЕЗСИЛВА решение
№ 1327/31.03.2017г., допълнено с определение № 6612/28.06.2017г. и
поправено с решение № 2651/28.06.2017г., като всички тези актове са постановени
по гр.д. № 9407/2016г. на ВРС, в частта в която е отхвърлен предявения
от В.Д.Н., ЕГН: **********,***, срещу М.Р.П.,
ЕГН: **********, с адрес: *** иск за
присъждане на издръжка в полза на детето
Н. М. П., ЕГН:
********** за горницата над присъдените 200.00 /двеста/ лева до пълния заявен размер от 500.00 /петстотин/ лева
месечно, считано
от датата на депозиране на исковата молба – 08.08.2016
год.,
с падеж всяко 1- во число на месеца, за който се дължи, ведно
със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно
основание за нейното изменение или
прекратяване, на основание чл. 143, ал. 1 ГПК и
в частта в която е отхвърлен предявения
от В.Д.Н., ЕГН: **********,***,срещу М.Р.П.,
ЕГН: **********, с адрес: *** иск за
присъждане на издръжка в полза на детето Н.
М. П., ЕГН: ********** за горницата над
присъдените 600.00 /шестстотин/ лева до пълния заявен размер от 1500.00 /хиляда и петстотин/
лева, представляваща издръжка за времето от 07.05.2016 год. до
07.08.2016 год., на основание чл. 149, ал. 1 СК, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 9407/2016г. на ВРС и
производството по в.гр.д. № 2087/2017г. на ВОС-ГО в тези части.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2652/28.06.2017г. по гр.д. № 9407/2016г. на ВРС, с което е отхвърлена молба вх. № 27756/19.05.2017г. от В.Д.Н. ЕГН: **********,*** за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в решение № 1327/31.03.2017г. по гр.д. № 9407/2016г. на ВРС, чрез заличаване на диспозитивите, с които е постановено частичното отхвърляне на предавените от В.Д.Н. искове за издръжка в полза на детето Н. М. П., ЕГН: ********** за разликата над 200.00лв. до 500.00лв., на осн. чл. 143 и за периода от 07.05.2016г. до 07.08.2016г. за разликата над 200.00лв. до 500.00лв. месечно или за разликата над сумата в общ размер на 600.00лв за посочения период до претендираните 1500.00лв., на осн. чл. 149 от СК.
ОТМЕНЯ
решение № 2651/28.06.2017г. по гр.д. № 9407/2016г. на ВРС, с което е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в решение № 1327/31.03.2017г. по гр.д. № 9407/2016г.
на ВРС, с което вместо „ОСЪЖДА М.Р.П.,
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на В.Д.Н., ЕГН: **********,*** сумата от 1383.00лв., представляваща извършени по делото разноски – държавна такса, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК да се чете: „ОСЪЖДА М.Р.П., ЕГН: **********,
с адрес: *** да заплати на В.Д.Н., ЕГН: **********,*** сумата от 1383.00 лв., представляваща извършени по делото разноски – държавна такса, възнаграждение
за вещо лице и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №
1327/31.03.2017г. по гр.д. № 9407/2016г. на ВРС, с който са присъдени разноски,
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, като вместо: „ОСЪЖДА М.Р.П., ЕГН: **********,
с адрес: *** да заплати на В.Д.Н., ЕГН: **********,*** сумата от 1383.00лв., представляваща извършени по делото разноски – държавна такса, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК“ се чете: „ОСЪЖДА М.Р.П., ЕГН: **********,
с адрес: *** да заплати на В.Д.Н., ЕГН: **********,*** сумата от 1141.50 лв., представляваща извършени по първоинстанционното дело разноски–заплатени
държавни такси, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК“.
ОСЪЖДА М.Р.П., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на В.Д.Н., ЕГН: **********,*** разноски за въззивната инстанция в размер на 560.00лв. на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА В.Д.Н.,
ЕГН: **********,*** да заплати на М.Р.П., ЕГН: **********,
с адрес: *** разноски за въззивната инстанция в
размер на 165.00лв., на осн. чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис на страните при
условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: