Р Е Ш Е Н И Е

№ ……….…./…………………..2018 г.

гр. Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ

МАЯ НЕДКОВА

като разгледа докладваното от съдия Недкова

въззивно гражданско дело № 656 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 426/29.01.2018 г., подадена от ПК „Сотир Костов“, чрез Г.Н., срещу постановление за разноските на ЧСИ Люба Тодорова по изп. дело № 20177130400232, инкорпорирано в ПДИ.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на постановлението за разноските, в частта относно приетото адвокатско възнаграждение на взискателя и начислените такси и разноски към ЧСИ, като претендира за тяхното редуциране. Излага се твърдение, че дългът е погасен добровлно, преди получаването на ПДИ от длъжника.

Взискателят, въззиваема страна, И.К.Д. не изразява становище по жалбата.

Съобразно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 от ГПК са приложени мотиви на ЧСИ във връзка с депозираната жалба.

Съдът, като съобрази данните по изпълнителното дело и направените оплаквания, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, Длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Правото на жалбоподателя да обжалва действията на съдебния изпълнител следва пряко от разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, като срокът за подаване на жалбата е определен в разпоредбата на 436, ал. 1 от ГПК.

В настоящия случай длъжникът е уведомен за приетите разноски в изпълнителното производство на 23.01.2018 г. посредством поканата за доброволно изпълнение. Жалбата е депозирана на 29.01.2018 г. – в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

Настоящият състав приема, че жалбата срещу приетите в изпълнителното производство разноски е допустима и подлежи на разглеждане.

След преценка на събраните по делото писмени доказателства, съставът на ВОС приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 19.12.2017 г. по гр. дело № 5483/2016 г. по описа на ВРС, съгласно който ПК „Сотир Костов“ е осъдена да заплати на И.К.Д. сума в размер на 620,50 лева, представляваща неизплатено дялово участие в кооперацията при прекратяване на членственото му правоотношение, считано от 2013 г., сумата от 126,25 лева, представляваща обезщетение за забава, считано от падежа на задълженето – приемането на годишния финансов отчет за 2013 г. на 17.05.2014 г. до завеждането на иска в съда – 17.05.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата по главницата, считано от датата на подаване на иска в съда – 17.05.2016 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 237,81 лева, представляваща разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

В поканата за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 23.01.2018 г., е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза на 1 942,68 лева, като включва в себе си: главница в размер на 620,52 лева; законна лихва в размер на 105,32 лева за периода 17.05.2016 г. – 18.01.2018 г.; 126,25 лева неолихвяемо вземане за мораторни лихви; 237,81 лева присъдени разноски; 600 лева разноски по изпълнителното дело; 252,78 лева такси по ТТР към ЗЧСИ, дължими към 18.01.2018 г.

По изпълнителното дело са изготвени сметки за размера на дълга и за размера на таксите и разноските към 18.01.2018 г.

В жалбата се твърди, че дългът е погасен доброволно преди получаването на поканата за доброволно изпълнение, но доказателства в тази насока не са ангражирани.

Дължимостта на разноските в изпълнителното производство е уредена от разпоредбата на чл. 79 от ГПК, като същите са за сметка на длъжника. Таксите по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни и други действия, като размерът и видът им се определят с тарифа – чл. 78, ал. 1 от ЗЧСИ.

Съобразно представените справки, към 18.01.2018 г. ЧСИ е начислил такси и разноски по изпълнението, както следва: по т. 1 – 24 лв.; по т. 4 – 12 лв.; по т. 4 – 24 лв.; по т. 31 – 1,45 лв.; по т. 31 – 5,10 лв.; по т. 26 – 186,23 лв. ЧСИ е приел и разноски в размер на 600 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от взискателя.

Начислените такси по т. 1 и т. 4 от ТТР към ЗЧСИ, съдът приема, че са начислени в съответствие с нормативно определените такива и са дължими във връзка с предприетите действия по изпълнението – образуване на изпълнително дело и връчване по пощата на покана за доброволно изпълнение.

От материалите по изпълнителното дело се установява, че към 18.01.2018 г. общият размер на дълга, предмет на принудително изпълнение възлиза на 1 085,10 лева. Дължимата пропорционална такса върху тази сума, определена по реда на т. 26, б. В от ТТР към ЗЧСИ възлиза на 106,81 лева, като върху същата се дължи ДДС в размер на 21,36 лева. В съответствие с нормативната уредба, размерът на дължимата пропорционална такса възлиза на 128,17 лв.

Безспорно е, че в настоящото изпълнително производство взискателят е бил представляван от адвокат, за което е направил разноски в размер на 600 лева, видно от представения договор за правна защита и съдействие от 19.12.2017 г.

Длъжникът е направил своевременно възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, което настоящият състав приема за основателно. Доколкото няма данни по изпълнителното дело за изплащането на дълга, съдът приема, че към 18.01.2018 г. в полза на взискателя е дължимо адвокатско възнаграждение в общ размер на 352,98 лева, включващо възнаграждение за образуване на изпълнително дело и за процесуално представителство по същото, съответно по чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изпълнително дело няма данни да са извършвани други действия по уведомяване на страните, поради което съставът на ВОС приема, че неоснователно са начислени такси по т. 4 и по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ.

Съобразно установеното, съдът приема, че към 18.01.2018 г. разноските следва да бъдат определени, както следва:

ü по т. 1 от ТТР към ЗЧСИ – за образуване на изпълнително дело 24 лева с включен ДДС;

ü по т. 4 от ТТР към ЗЧСИ – за изпращане по пощата на призовка – 12 лева с включен ДДС;

ü по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ – пропорционална такса върху дълг в размер на 1085,10 лв. – 128,17 лева с включен ДДС;

ü дължими разноски по изпълнението, дължими на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение – 352,98 лева.

Начислените от ЧСИ такси и разноски по изпълнението превишават нормативно определените размери, поради което са основателни възраженията на длъжника в тази насока за горницата над 164,17 лева, както и за приетото адвокатско възнаграждение на взискателя за горницата над 352,98 лева.

С изложените мотиви, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба вх. № 426/29.01.2018 г., подадена на ПК „Сотир Костов“, в качеството на длъжник по изп. дело № 20177130400232 по описана на ЧСИ Люба Тодорова, рег. № 713, район на действие Окръжен съд – Варна, постановление за приемане на разноските, обективирано в покана за доброволно изпълнение изх. № 72/04.01.2018 г., в частта относно определените такси по Тарифата за таксите и разноски към Закона за частните съдебни изпълнители за разликата над нормативно установения размер от 164,17 лева (сто шестдесет и четири лв. и 17 ст.) до приетия размер от 252,78 лв., както и в частта за приетите разноски по изпълнението в полза на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение за разликата над 352,98 лева до приетия размер от 600 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК.

Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Люба Тодорова за сведение и изпълнение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.