Р Е Ш Е Н И Е
№ …….……./……………..2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори март, през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА
ХРИСТОВА
при участието на секретар-протоколист Доника Христова
като
разгледа докладваното от съдия Даниела
Христова
гражданско дело № 1345 по описа за 2017 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано възоснова на искова молба от В.Й.Й., ЕГН **********, с адрес ***,
действаща чрез адвокат Г.Ж., със съдебен адрес ***, бул. „Осми Приморски полк“
№ 43, представлявана от кмета – И.П., с искане за осъждане на ответника да
заплати на ищцата
- сума в размер на
41 260 лева, представляваща частично предявен иск от общо дължимото
обезщетение от 61 260лвева, претендирано като обезщетение за причинени
имуществени вреди, стойността на погиналите, нейни собствени недвижими имоти,
вследствие действията и бездействията на служителите на Община Варна,
изразяващи се в неподдържане на общински имот - дере, находящо се в гр. Варна,
кв. А. и допускане извършване на строителство върху дерето без да са спазени
строителните правила и норми; представляващи търговски обект - магазин за
„МЕСО" със застроена площ от 37.40 кв.м., находящ се в сграда в гр.Варна;
кв.А., разположена в УПИ УПИ III в кв. 142а по плана на 29 м.р. на гр.Варна,
при граници: УПИ II, УПИ IV, ул. „Д.Д." и ул. „М.", търговски обект -
магазин за „Бърза закуска „Дюнер кебап" със застроена площ от 11.60 кв.м.,
находящ се в сграда в гр.Варна, кв.А., разположена в УПИ III в кв.142а по плана
на 29 м.р. на гр.Варна, при граници: УПИ II, УПИ IV, ул. „Д.Д." и ул. „М."
и търговски обект - магазин № 3 със застроена площ от 12.26 кв.м., находящ се в
сграда в гр.Варна, кв.А., разположен в УПИ III в кв.142а по плана на 29 м.р. на
гр.Варна, при граници: УПИ II, УПИ IV, ул. „Д.Д." и ул. „М.", на
основание чл. 49 от ЗЗД
- сума в
размер на 12552.08лева, представляваща частичен иск от общо задължение за
забава в размер на законната лихва върху главницата от частично предявения иск
от 41260 лева от общо дължимото обезщетение от 61260 лева, за времето от
настъпването на вредоносния резултат - 19.06.2014 г. до деня на подаване на
исковата молба - 16.06.2017 г. , а така също и лихва за забава върху главницата
от 41260 лева, за времето от подаване на исковата молба - 16.06.2017 г. до
окончателното заплащане на сумата, на основание чл. 84, ал.3 и чл. 86 от ЗЗД, и
- -сумата от
5 536.50 лева, представляващи направените по делото разноски.
В
обстоятелствената част на исковата молба се излага, че ищцата е собственик на
посочените в петитума на исковата молба три самостоятелни обекти , както
следва:
Търговски обект - магазин за „МЕСО"
със застроена площ от 37.40кв.м., находящ се в сграда в гр.Варна, кв.А.,разположена
в УПИ III в кв.142а, по плана на 29 м.р. на гр.Варна, , при граници: УПИ II,
УПИ IV, ул. „Д.Д." и ул. „М.", придобит с договор за покупко-продажба
на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 105, том I, per. №13731, дело
№777/2003г;
Търговски обект - магазин за „Бърза
закуска Дюнер кебап" със застроена площ от 11.60 кв.м., находящ се в
сграда в гр.Варна, кв.А.,разположена в УПИ III в кв.142а, по плана на 29 м.р.
на гр.Варна, при граници: УПИ II, УПИ IV, ул. „Д.Д." и ул. „М.",
придобит с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт
№104, том5, per. №13724, дело №776/2003г.;
Търговски обект - магазин № 3 със
застроена площ от 12.26кв.м., находящ се в сграда в гр.Варна, кв. А.,разположена в УПИ III.в кв.142а, по плана на 29 м.р. на
гр.Варна, при граници: УПИ II, УПИ IV, ул. „Д.Д." и ул. „М.",
придобит с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.
акт №104, том 2, per. №5455, дело
№262/2004г.
Всички обекти били част от сграда,
представляваща търговски комплекс за продажба на
селскостопански и промишлени стоки, изградена от "Балимекс - Пламен
Балинов"'ЕТ, който придобил продото на строеж чрез покупко–продажба от
Община Варна с Договор, вписан на 26.10.1999г., том 8, акт №281, вх. Per.
№10439 и Заповед №2263/20.10.1999г. на Кмета на Община Варна. Сградата била
изградена възоснова на Разрешение за строеж №27/15.05.2000г. на гл. архитект на
Община Варна и въведена в експлоатация с Разрешение за ползване
№ДК-07-232/27.09.2006г. на Началника на РДНСК-Варна.
На 19 юни 2014г. по време на валеж от дъжд, около
18.30 часа мощна вълна от вода и кал изпълнила дерето по протежения на ул. „М.“ и , заляла цялата улица и разрушила постройки
и изтръгнала дървета. Парцелът, върху който бил изграден търговския комплекс, в
това число имотите собствени на ищцата били засегнати от вълната и наносите.
Със Заповед
№2145/27.06.2014г. на Кмета на Община Варна, било наредено обектите да бъдат
освободени от хора, механизация, продукти, материали, общо опасни средства и
други. На ищцата не бил връчен нарочен
административен акт, но собствените й обекти били премахнати.
Ищцата
твърди, че причината за погиването на имотите е бездействието на Община Варна
изразяващо се в непочистването на дерето и допуснато застрояване върху непочиствано дере. Според ищцата, тъй като дерето не е включено в
капитала на търговското дружество изградило сградата, което означава, че
съобразно разпоредбите на параграф 7, т.7 от ПЗР на ЗМСМА, чл.138, ал.4, т.1 и
чл.139, ал,2 от Закона за водите следва, че това дере е собственост на Община
Варна. Съобразно разпоредбата на параграф 7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА, ул.
"М." също е собственост на Община Варна.
Ищцата
твърди, че са и причинени следните имуществени вреди – разрушаване до степен на
невъзможност за ползване , а в последствие и премахване на обектите върху които
притежава права на собственост. Счита, че причината за това са действието на
две групи фактори – дъждът и неизпълнението на задълженията на Община
Варна по чл.139, ал.1 от Закона за
водите - да поддържа дерето. Твърди, че дерето било запълнено с наноси,
отпадъци, обрасло с растителност и трудно различимо от околните терени. Това
довело до намалена пропускателност, а в
някои участъци до пълна невъзможност за отичане на водата. Ищцата твърди, че
Общината е допуснала възникването на поземлени имоти, строителство на сгради в
югозападната част, до и вътре в дерето, което е довело до пълната невъзможност
дерето да изпълнява водоотводнителните си функции и така е създала предпоставки
за възникване на вредите. Ищцата твърди, че Община Варна сама е извършила
строителство в южния край на ул. „М.", където дерето се пресича от асфалтирана улица
(алея), изградена върху насип. Най - ниската част, основата на насипа, е на
дъното на дерето, а най - високата е на нивото на бреговете му. Улицата
(алеята), минаваща върху насипа свързва ул. „М." с част от ул.„Св. Св.
Кирил и Методи", точно срещу имотите с адреси ул. „Св. Св. Кирил и
Методи", N93 и N95.
При падналия
силен дъжд на 19.06.14г. този насип наред с всички останали препятствия е
препречил естествения път на повърхностните води , което е довело първоначално
до събиране на голямо количество вода от едната му страна, а малко по -късно до
преливането й над насипа при което се е образувала огромна вълна. Тази вълна е
премахнала оградите и зидовете на постройките, намиращи се покрай ул."М.".
Частта от
дерето, която е между гореспоменатия насип и централен пазар „А." на
ул."М." не е можела да поеме образувалата се вълна, предвид това, че
дерето е неподдържано, затлачено от пръст, смет и растителност, на места
преградено от незаконни строежи.
Ищцата
счита, че отговорността на Община Варна следва от разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД
поради това, че претърпените вреди са причинени в следствие действия или
бездействия на нейните органи и служебни лица във връзка със задължението им за
почистване и поддържане на водопропусквателната способност на дерето да отвежда
повърхностни води в посока към морето. В исковата молба изброява
противоправните деяния както следва: неизпълнение на задълженията по чл.139,
ал.1 от Закона за водите за поддържане на дерето в състояние, в което то да
може да изпълнява отводнителните си функции, а имено - непочистване на дерето,
допускане да възникнат поземлени имоти в самото дере, изграждане вътре в него
на насип, препречващ естествения воден оток, допускане на незаконно
строителство вътре в дерето. Относно причинните вреди, сочи че се изразяват в
пълно погиване на търговските обекти.
В исковата
молба излага, че вредите - погиването на имотите е доказано в производството по
гр.д. №13593/2016г. по описа на PC-Варна, в което е разгледано възражение за
настъпване на непреодолима сила.
От правна
страна ищцата излага, че съгласно чл.11, ал.1 ЗМСМА имотите и вещи-общинска
собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Съгласно теорията и практиката
„грижата на добрия стопанин" се изразява в полагане на необходимата и
дължима грижа. Неполагането на същата е винаги виновно бездействие. Съгласно
чл. 137, ал.1, т. 1 от Закона за водите, защитата от вредното въздействие на
водите включва защита от наводнения, която съгласно чл. 138, ал. 4, т. 1
включва изграждане и поддържане на диги, корекции на реки и дерета и други
хидротехнически и защитни съоръжения. Съгласно чл. 139, ал.1 поддръжката и
ремонтно-възстановителните дейности, на съоръженията по чл.138, ал. 4, т. 1 се
осъществяват от собственика или ползвателя им, освен ако разрешителното по чл.
50 или в договора за концесия не е уговорено друго.
Възоснова на
тези съждения извежда, че Община Варна, на която е възложено управлението и
поддръжката на процесното дере, което е нейна собственост не е положила
необходимата грижа на добрия стопанин и не е спазила вмененото й от закона
задължение за осъществяване на защита от вредното въздействие на водите, в това
число защита от наводнения и поддръжка на процесното дере.
Според
ищцата бездействието е в пряка причинна връзка с настъпилото наводнение по ул.
„М." и причинените щети - погиване на имотите, описани по-горе. Поради
това, че към настоящия момент са извършени дейности по корекция на дерето върху
поземления имот, в който са се намирали обектите и са извършени дейности, който
определят (според служители от Община Варна), че е невъзможно сградата и
обектите в нея да бъдат възстановени /отново изградени в същия вид ищцата
претендира за парично обезщетение съответно на пълната равностойност на
погиналите обекти.
Твърди, че
претенцията е ориентирана към средната пазарна цена на към датата на деликта, а
именно по 1000 лева на квадратен метър, како
обезщетение за забава от датата на увреждането до 19.06.2014г. в размер
на законната лихва. В исковата молба ищцата посочва, че преди образуване на
настоящото производство е претендирала обезщетение в размер на 20 000
лева, частичен иск от иск от общо дължимото обезщетение от 61 260лв. - за
причинените й имуществени вреди, претърпяна загуба, изразяваща се в
равностойността на погиналите търговски обекти, на основание чл. 49 от ЗЗД и
сумата от 4893.12лв., частичен иск от сумата от 14987.62лв. , представляваща,
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от частично
предявения иск от 20 000 лева за времето от настъпването на вредоносния
резултат - 19.06.2014 год. до деня на подаване на исковата молба -04.11.2016г.
, а така също и лихва за забава върху главницата, за времето от подаване на исковата
молба - 04.11.2016 г. до окончателното й заплащане. Представя влязло в законна
сила решение Решение 2399 от 12.06.2017 г. по гр.д. № 1359 по опис на ВРС за
2016 г. с което частичните искове са уважени.
Ответната
страна Община Варна, в писмен отговор
изразява следното становище: Не се спори, че търговските обекти на
ищцата са премахнати от община Варна, в процедура по Заповед №2145/27.06.2014г. Кметът на община Варна, на основание чл.34, чл.65 от
Закона за защита при бедствия (ЗЗБ) и във връзка с обявеното със Заповед
№2068/20.06.2014г. в резултат на наводнението от 19.06.2014г.бедствено
положение на територията на район „А.",
като се акцентира, че приоритет в ситуацията е било извеждането и спасяването на хора от бедствения район. Възоснова на тази заповед са премахнати и търговски обекти, но ответната
страна счита, че действията на Щаба за изпълнение на
общинския план за защита при бедствия, за били законосъобразни. Счита, че в аварийна и бедствена ситуация, като тази от
19.06. и следващите няколко дни от същия месец 2014г., уредените процесуални
правила в ЗУТ и АПК се дерогират от специалните правила на ЗЗБ.
Не се отрича, че няма изричен индивидуален административен и писмен акт,
който да обосновава премахване на търговските павилиони на ищцата. Сочи, че
Заповед №2145/27.06.2014г. на Кмета на Община е била предмет на адм. дело
№2354/2014г., което е прекратено с влязло в сила на 01.12.2015г. Определение
№2451/16.07.2015г.на Варненския административен съд, оставено в сила с
Определение №12870/01.12.2015г. на ВАС, Шесто отделение, по адм. дело
№12643/2015г.
Счита, че напъпилите за ищцата имуществени вреди са последица от
бедствието и непреодолимата сила, чиито резултати са извън волята и
възможностите на ответника, което изключва отговорността на последния.
Отрича наличието на причинно-следствена връзка между действия и
бездействия на ответника, респ. на лица, на които е възложил работа и
настъпилото наводнение на 19.06.2014г. Липсват безспорни доказателства, които
поотделно и в тяхната съвкупност да дават отговор на въпросите за това кому
принадлежи правото на собственост, кой упражнява владението, управлението и
контрола върху вещта (воден обект - дере), чиито недостатъци се сочат като
причини за настъпилия деликт. Счита, че причините и отговорността за настъпилия
деликт не могат еднозначно да бъдат възложени в тежест на ответника. В тази
връзка, оспорва твърдението на ищцата, че ответната община е допуснала
незаконно строителство в собствения си имот - дере. В кадастрално отношение
за територията на
дерето има нанесени
сгради и съоръжения, както следва: ПИ VIII225;
ПИ VI221; ПИ\/219,220; Водосток с 4брхФ630; ПИ XV178; ПИ III172; ПИ
II170; ПИ 1169; ПИ 1166; ПИ V161. В дерето е имало изпълнено и друго
строителство, което е премахнато при реализацията на обект „Възстановяване
проводимостта на охранителен канал Дере А. 2". Община Варна отрича
строителство в дерето и твърди, че строителството е извършено в границите на горепосочените поземлени
имоти. Счита, че нанасянето на границите на дерето в кадастралната карта, респ.
отразяването и съобразяването на линиите на регулация и застрояване в
подробните устройствени планове, съгласно одобрени инвестиционни проекти и
издадени разрешения за строеж, не са дейности от изключителната компетентност
на общините, доколкото необходимо и предварително условие за тяхното извършване
представляват дейностите по определяне на границите на дерето и границите на
заливаемите тераси, в които граници по силата на чл.14б, ал.1 от Закона за водите
се забранява разполагането на жилищни, вилни и стопански сгради. Определянето
на границите на дерето и заливаемите тераси е от компетентността на органите на
Министерството на околната среда и водите - басейновите дирекции, които
уведомяват органите, издаващи разрешение за строеж на жилищни, вилни и
стопански постройки, за местоположението и обхвата на крайбрежните заливаеми
ивици на реките - чл.14б, ал.2 от ЗВ. По аргумент за противното, ако
определянето на местоположението и обхвата на крайбрежните заливаеми ивици на
реките (деретата са водни обекти от същия вид, съгласно дефицията, дадена в
т.34 на ал.1 от §1 на ДР към ЗВ) беше от материалната компетентност на
общините, то нямаше никаква необходимост нормативното задължение за уведомяване
да тежи върху друг орган, който в случая притежава специална материална
компетентност и затова различна от компетентността на общините, възложена им
със Закона за устройство на територията. Тези дейности не са били извършени от
компетентните държавни органи.
Сочи, че в кадастралните карти и планове на гр. Варна, действали в
периоди преди 19.06.2014Г., а също и в създадената едромащабна топографска
карта в М 1:5000, не се съдържат данни за нанасяне, респ. за размерите на
процесното дере -дълбочина, ширина, дължина. В кадастралните планове процесното
дере не е отразено с идентификатор, граници и площ и не са отразени коригирани
участъци. Следователно, по метода на изключването, въведен от законодателя с
чл.19, ал.1, т.1 ЗВ, процесното дере е публична общинска собственост, но това
само по себе си не е достатъчно да обоснове отговорност, след като
компетентният държавен орган не е изпълнил задължението си да оразмери дерето -
дълбочина, ширина и дължина, граници и площ на дерето и въз основа на тези
параметри да определи и оразмери границите и площта на заливаемите ивици.
Изложеното дотук сочи, че процесното дере се причислява към водните обекти -
общинска собственост, но само по принцип, защото е налице основание - чл.19,
ал.1, т.1 ЗВ. Неустановеността на горепосочените теренни
параметри на дерето
опровергават твърдението за доказаност и обоснованост на отговорността
на ответника по чл.45, вр. с чл.49 от ЗЗД.
Според ответника тази неустановеност не дава възможност да се прецени
докъде се простира правото на собственост на Община Варна върху процесното
дере, разбирано като воден обект, с постоянно или временно съсредоточаване на
води със съответни граници, обем и воден режим в естествено създадени форми на
релефа заедно с принадлежащите към тях земи, съгласно дефиницията, дадена в
т.34 на ал.1 от §1 на ДР към ЗВ. В тази връзка, считаме, че има застъпване
между публична общинска и друга собственост, поради което съдът, с помощта на
специални, експертни знания, е длъжен да изследва този въпрос, за да се
разграничат отговорностите.
Община Варна, счита, че не е единственият отговорен субект за настъпилия
на 19.06.2014г. деликт. Счита, че следва да бъдат изследвани пространствените
предели на правото на собственост, от чието действително установяване зависи и
прилагането на принципа за отговорността при непозволено увреждане.
Сочи, че в сега действащата КК на гр. Варна, одобрена със Заповед
№РД18-73/23.06.2008г., дерето е отразено като ПИ с идентификатор 10135.5506.229
и с НТП: второстепенна улица, вид на собствеността: общинска публична. В нито
един от кадастралните планове - действащ и предходни, процесното дере не е
отразено като воден обект, нещо повече, в последния кадастрален план
(действащата кадастрална карта) обектът е отразен с начин на трайно ползване -
второстепенна улица. При това положение, по делото следва да бъде изяснено дали
така отразеният в действащата кадастрална карта като второстепенна улица ПИ с идентификатор
10135.5506.229, е идентичен с процесното дере и как се установява тази
идентичност откъм местонахождение, граници и площ. Съгласно чл.24, ал.1 и ал.2
от Закона за кадастъра и имотния регистър, основна единица на кадастъра е
поземленият имот (ал.1), а поземлен имот е част от земната повърхност,
включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници
съобразно правото на собственост (ал.2). По аргумент за по-силното основание,
не би следвало да има пречка за отразяване в кадастъра и на поземлен имот,
който по смисъла на Закона за водите е и воден обект, но не е трайно покрит с
вода, тъй като към момента на настъпване на наводнението процесното дере е
отразено в кадастъра като второстепенна улица.
Съдът след като се запозна със становищата на страните, представените
доказателства, приетите заключения на съдебните експерти и правните норми
регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Възоснова на представените титули за собственост – нот акт № 105/2003 г.№
104/2004 и № 104/2003 г. на Нотариус № 214 с район на действие ВРС се установява, че ищцата е собственик на
посочените в исковата молба търговски обекти. Придобила е собствеността чрез
правна сделка, а обектите са изградени възоснова на договор за учредяване на
право на строеж, сключен между праводателя на ищцата и Община Варна.Представена
е заповед за отстъпено право на строеж и разрешение за ползване. От тези
документи съдът извежда, освен безспорния извод, че ищта е собственост на трите
обекта и че, теренът върху който са били изградени е собствен на Община Варна.
Последната, чрез органите на собствената си администрация е издала съответните
разрешения за строеж и за ползване. От
влязло в законна сила решение № 2399 от 12.06.2017 г. по гр.д.„ № 13593 по опис
на ВРС за 2016 г., с установява, че ответната страна е осъдена да заплати на
ищцата сумата от 20000 /двадесет
хиляди/ лева, представляваща
част от претендирано обезщетение в размер на 61260 лева за имуществени вреди -
стойността на погинали, собствени недвижими . имоти, вследствие действията и
бездействията на служителите на Община Варна, изразяващи се в неподдържане на
общински имот - дере, находящо се в гр.Варна, кв.А. и допускане извършване на
строителство върху дерето без да са спазени строителните правила и норми,
представляващи търговски обект - магазин за „МЕСО" със застроена площ от
37.40 кв.м., находящ се в сграда в гр.Варна; кв.А., разположена в УПИ УПИ III в
кв.142а по плана на 29 м.р. на гр.Варна, при граници: УПИ И, УПИ IV, ул. „Д.Д."
и ул. „М.", търговски обект.- магазин за „Бърза закуска „Дюнер кебап"
със застроена площ от 11.60 кв.м., находящ се в сграда в гр.Варна, кв.А.,
разположена в УПИ III в кв.142а по плана на 29 м.р. на гр.Варна, при граници:
УПИ II, УПИ IV, ул. „Д.Д." и ул. „М." и търговски обект - магазин № 3
със застроена площ от 12.26 кв.м., находящ се в сграда в гр.Варна, кв.А.,
разположен в УПИ III в кв.142а по плана на 29 м.р. на гр.Варна, при граници: УПИ II, УПИ IV, ул. „Д.Д."
и ул. „М.", на осн. чл.49, вр.чл.45 ЗЗД; сумата 4893.12 /четири хиляди осемстотин деветдесет и три
лева и 12 ст./ лева, представляваща
частичен иск с пр.осн.чл.84, ал.З и чл.86 ЗЗД от общо задължение за обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата от частично предявения
иск от 20000 лева, от общо дължимото обезщетение от 61260 лева за периода от
увреждането - 19.06.2014 г. до подаване на молбата -04.11.2016 г., както и законната лихва за забава върху
главницата от 20000 лева, считано от подаване на молбата -04.11.2016 г. до
окончателното заплащане на сумата.
Със заповед № 2108 от
23.06.2014 г. Кметът на Община Варна е назначил комисия със задача да извърши
оглед и обследване на зоната с активизирали се отново свлачищни процеси в район
„А.". На Комисията е разпредено да изготви протокол с констатации,
препоръки и предложения за провеждане на дейности и мероприятия за укрепване ,
стабилизиране и отстраняване на проблемите.
Със
заповед № 2135 от 27.06.2014 г. Кметът на Община Варна е наредил незабавно да
бъдат освободени от хора, механизация, продукти, материали, общо опасни
средства и други всички сгради с нарушена конструкция вследствие на бедствието
от 19.06.2014 г. в обхвата на Заповед № 2068/20.Q6.2014 г., както и
сгради с нарушена конструкция, вследствие на бедствието от 19.06.2014 г. и
имоти в обхвата на заповеди №№ 81, 82, 83/24.06.2014 г., 86/25.06.2014 г.,
87/27.06.2014 г., 80/23.06.2014 г., 78 и 79/22.06.2014 г., издадени от Кмета на
район А., както и сградите и имотите в обхват: Централен пазар „А.", при
граници: от юг -. ул."М.", от изток - ул."Нишана", от запад
- ул."Кирил и Методий".
Въз
основа на извършен оглед на зоната с активирали се отново свлачищни процеси в
район А., гр.Варна с Протокол /констативен акт/, на 24.06.2014 г. Комисията е
извършила оглед за установяване на причините за бедствието. Посочени
предполагаеми причини за свлачищните процеси и бедствената ситуация са
падналите интензивни валежи от началото на годината и особено този на
19.06.2014 г. /достигащ 140 л/кв.м. в интервала от 18.00 до 19.00 ч. в района,
активизираната ерозия и свлачищни процеси-в следствие на това, която е
подкопала основата на склоновете; наличие на голям водо сбор /4 кв.км./,
насочващ голямо количество вода /по данни на НИМХ,филиал Варна - приблизително
200 000 куб.м. в рамките на около 2 часа/; дрениране на относително голямо количество
/5 л/сек/ подземни води в склона на ул."Найчо Цанов" и
ул."Розова долина"; влияние на антропогенния фактор: ограничаване на
проходимостта на дерето от застрояване и строителни и битови отпадъци;
заустване на битово - фекални води директно в деретата; амортизирана „ВиК"
мрежа на прилежащия жилищен район; недобре проектирана и изпълнена вертикална
планировка в района и компрометиране на една значителна част от нея.
С
Протокол от 03.07.2014 г., във връзка със заповед № 2108/23.06.2014 г. на Кмета
на Община Варна Комисията е предложила мерки за
предотвратяване на последваща опасност, а именно: да продължи откриването на
дерето, да се почисти коритото на дерето под моста, да се издири проекта на
моста и след разчистване на коритото му се изготви експертиза за
експлоатационното състояние и проходимостта му /по възможност от проектанта/;
да се извърши хидроложка оценка на водосборния район на дерето, която да
послужи за проектно решение за цялостната корекция на дерето и уточняване
параметрите на моста /ако липсва хидроложка оценка в проекта; към този момент
няма геоложки и конструктивни причини моста да бъде разрушен.
От показанията на свидетелите Р.Н.П.и Б.К.Б. се установява, че преди наводнението на 19
юни 2014 г. дерето в кв.А. било в изключително лошо състояние. В дерето се
изграждали постройки, хвърляни са строителни отпадъци, дървета трева. Съдът
кредитира показанията на свидетелите като основани на непосредствени
впечатления относно твърденията на ищцата, че дерето никога не е почиствано и
поради наличието на строежи не е било разпознаваемо като дере, а като телен
върху който са изграждани търговски обекти с разрешение на Община Варна.
Теренът не е бил почистван. Първите мероприятия за почистване и обграждане на
този терен са започнали след наводнението на 19.04.2014 г. Свидетелите познават
търговските обекти на ищцата. Разположението съответства на твърдението в
исковата молба, че са били изградени върху дерето. Към момента на свидетелските
показания търговските обекти не съществуват.
От заключението на СТЕ представено от вещото лице
инж. Р.П., което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се
установява, че воден
обект „Дере А. 2" е заснет и включва следните имоти: ПИ с идентификатор
10135.5506.972 с площ 6,823 дка. с трайно
предназначение: Урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: Дере; ПИ с
идентификатор 10135.5506.925 с площ 1,539
дка., трайно предназначение: Урбанизирана територия, с начин на трайно
ползване: Дере; ПИ с идентификатор 10135.5506.926 с площ 1,235 дка., трайно предназначение:
Урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: Дере. Общата площ на
водният обект „Дере А. 2": 2.774
дка. Според заключението онагледено в
комбинирана скица е налице частична идентичност между улица „М.“ и „Дере“. Припокриващите
се части между площите и границите на „Дере А. 2" /зелен щрих на скицата/
и ПИ с идентификатор 10135.5506.229 /жълт фон на скицата/ са показани на
отделни листове от комбинираната скицата - лист 1 и лист 2, с оглед на голямата
дължина на обект „Дере А.“. В границите на застъпване, общата площ е 792 кв.м.
Разликата над площта на поземления имот 10135.5506.229 попадаща в границите на
воден обект „Дере А. 2" представлява части от отделни поземлени имоти
съществуващи на терена и попълнени в кадастъра със своите граници и вписани в
регистрите собственици. От тях, имоти „Общинска собственост" улици и др.
вписани в регистрите са общо 2,382 дка., а имоти „Частна собственост"
вписани в регистрите са общо 0.595 дка. Обща площ на имоти частна или общинска
собственост съществуващи на терена и попълнени в кадастъра със своите граници и
вписани в регистрите собственици, засягащи обект „Дере А. 2" е в размер
на 2,977 дка.
От заключението дадено от вещите лица инж. В.И.А.,
инж. Е.Л.В. и инж. Н.А.А. по комплексната хидротехническа строително техническа експертизи, се
установява, че в наводнената част на кв.
А. се събират водите от двата малки водосбора, които ограждат квартала. Това не
са дерета, а две малки рекички, които през последните години са били пресъхнали
поради сушата. Дере №1 с водосборна област от 3.555 кв.км. при среден наклон от
9 %, а дере №2 с водосборна област от
4.767 кв.км. при среден наклон от 11.6%. Последно посоченото е процесното дере.
В дните преди наводнението в областта има регистрирани валежи от 15.06.2014г,
16.06.2014г. и 17.06. 20014г. В резултат на падналите валежи, повърхностният
слой е овлажнен. Последващите валежи на 18.06 и 19.06 и тяхната голяма
интензивност в определени часове, са допринесли за бързото формиране на големи
количества водни маси и отнасяне на повърхностния почвен слой. В резултат се е
получило отнасяне на част от растителната повърхност и са се образували кални
наноси от пясък и глина. Наводнението е от типа на така наречените поройни
наводнения, които се формират много бързо и са в резултат на интензивни валежи,
които падат на много малка територия за много кратко време. За значителните
размери на наводнението е допринесло и подприщванията на водните потоци от
дерета и улици , които също допринасят за значително нарастване на водните
количества. Намалена е пропускателна способност от застрояването в деретата и
на изхода на деретата. Източният охранителен канал /процесният/ представлява
канал за отвеждане на дъждовната вода от оформеното дере в най-ниската част на
източната водосборна област, до парк „А.". Каналът е разположен по протежение на ул. „М.".
Това е коригираната част на дере № 2 в чертите на урбанизираната територия. За
квартала съществуват Кадастрален план изготвен 1930-1935 г. и регулационен план
изготвен на основа КП 1930-1935 г., одобрен със заповед № Р-806/22.02.1944г.,
както и Кадастрален план 1950 г. и регулационен план, одобрен със заповед №
2851/13,05.1958 г. върху кадастрална основа 1958 г. Пред последният Кадастрален
план е от. и регулационен план изготвен и одобрен със заповед № 59/11.06.1984
г. на Председателя на ИК на ОбНС. За р-н „А.", има Кадастрален план от
2008 г. одобрен със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г.
В
действащите предходни Кадастрални планове /1934, 1950г. , 1968г./ дерето е
отразено без коригирани участъци. В регулационен план одобрен със Заповед № 59/
11.06.1984г. на Председател на ИК на Общински народен съвет и не са отразени
коригирани участъци на дерето. Ширината на дъното на дерето е около 2,5м. В кадастралните планове дълбочината на дерето
не се отразява. По действащата кадастрна карта на гр. Варна дерето е разделено
на три участъка и съответните на тях ПИ с идентификатори: 10135.5506.925, 926 и
972. Всеки от участъците е с различна ширина.
На базата на предходен проект от 1981 г., Териториална проектантска
организация Варна в лицето на инж. Л.
Събев и инж. Д. Бояджиева, а главен проектант е инж. Ст. Мечев е разработила проект през месец декември 1996
г. Проектът е одобрен на 15.05.2000г. от Гл. инженер на отдел "Инженерна
инфраструктура" при община Варна. Водосборната област на дере № 2 е 4.767
кв.км. среден наклон от 11.6%, по данни на Института по хидрология и
метеорология към БАН. С Разрешение за ползване № ДК-07-232 от 27.09.2006г.
Регионалната дирекция за национален строителен контрол- гр. Варна разрешава
ползването на строеж: „Търговски комплекс за селскостопански и промишлени стоки
и реконструкция и покритие на източен
охранителен канал в
участъка на одобрения
проект".
Предходният
кадастрален и регулационен план на 29 п. р. кв. А. по плана на гр. Варна е
одобрен със Заповед № 59/ 11.06.1984г. на Председател на ИК на Общински народен
съвет не отразява коригирани участъци на дерето. Към момента на огледите и
изготвяне на заключението е налице влязъл в сила План извадка от ПУР на ул.М. -
южно от кръстовището с ул."Лайош Кошут", одобрен с Решение №239-8 по
протокол №7/20.04.2016г. на Общински съвет Варна, съгласно който и по
разработения проект за „Възстановяване на проводимостта на Източен охранителен
канал на кв. А.'" и е изпълнен.
За
изпълненото строителството има влязло в сила Разрешително за ползване от ДНСК -
София № СТ- 05-1597 от 24.10. 2016г, съгл. разпоредбите на ЗУТ. Дерето е
общинска собственост, но съгласно чл.30 ал.(5) от ППЗОС (Доп.ДВ, бр.70 от
2000г.) за улиците и деретата не се съставят актове. В предходните кадастрални
планове няма обособен имот за дерето и в разписния лист не е отразена
собственост. По действащата кадастрална карта на гр. Варна дерето е разделено
на три имота с идентификатори:10135.5506.925, 926 и 972. Като собственик е
записана Община Варна- публична собственост.
За нуждите
на настоящото производство от съществено значение в заключението е частта, в
която вещите лица са установили, че съгласно одобрения проект на 15.05.2000г. от Гл. инженер на отдел
"Инженерна инфраструктура" при община Варна, действителното количество
валежи не е надвишило предвидените технически възможности на дерето да поеме
наличното количество вода. През 1981 г. е
изчислена проводимост от 45 мЗ/сек. В "Технически правила
и норми за проектиране на корекции на реки" от 1994 г. съгласно чл. 34 корекциите
на реки и дерета за защита от наводнение на населени места, индустриални зони и
др. се оразмеряват за максимално водно количество с обезпеченост 1 % (както при
хидротехнически съоръжения от TV клас) и се проверяват за 0,1 % водно
количество (както при съоръжения от Нклас). Облицованият участък е проектиран с
напречно сечение 4м/ 2м., а земния участък с трапецовиден профил с ширина дъно
4м. и откоси 1:1. Данните от Националния
институт по хидрология и метеорология към БАН са среден денонощен валежен
максимум - 49.04 мм (л/м2); F- 4.767 км2;
наклон от 11.6%. Водно
количество при обезпеченост 1%- 15.584 мЗ/сек Водно количество при обезпеченост
-0.1%- 31.009 мЗ/сек. От публикациите на НСИ валежите на 19.06.2014г. са както
следва - сумата на валежа в 20:00 часа
за изтекъл 3 часов период: 29,3mm (л/м2). Скорост на валежа
в периода 18:00 -18:30 часа е 100,2mm/h 13.2 mm Скорост на валежа в периода 18:30
-19:00 часа е 138,8mm/h 12.2 mm Валежът за 1 час е 25.4 мм.
Формираните обеми вода и максимални водни количества при отточен слой от 25.4
мм. за дере А. № 2 е 33.637 мЗ/ сек. При тези технически данни в заключение
вещите лица посочват, че валежните
количества не надвишават оразмерителните по норматив.
От горното съдът извежда неоснователност на възражението за непреодолима
сила. Напротив, валежите в периода няколко дни преди до
19.06.2014 г. включително са в рамките на предвидимото и във
възможностите да отвеждане от съоръжението – дере, в случай, че същото е било
технически поддържано като такава и не е осъществено строителство, което да
отнеме функцията на дере.
В заключението вещите лица са възпроизвели данните посочени в „Анализ и определяне на поуки от практиката
„Бедствието в гр. Варна, кв. А." 19.06.2014г. извършен от Център за изследване,
изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи
реагиране при бедствия към ВА „Г.С.Раковски". Според анализа при проверката на ДНСК по законосъобразността
на извършеното строителство в района на засегнатите от проливните дъждове и
наводнения строежи между ул. „Св. Св. Кирил и Методий" и ул. „М." е
установено, че около 40 поземлени имота
са застроени с едноетажни и двуетажни
жилищни сгради с пристройки, разположени по границата на дере /Източен
охранителен канал. Тези постройки
попадат извън обхвата на регулационния план на район ,А.". Имотите
са общинска собственост и се ползват от физически лица, обезщетени през 70 -те
години на миналия век при строителството на язовир „Цонево". За
постройките няма издадени разрешения за строеж и одобрени проекти. Те са V -та
категория. В същата зона, извън регулацията, е установено премостване на
дерето, изпълнено от четири гофрирани двупластови канализационни тръби Ф1000, с
дължина около 6.00 м, с утежняващи бетонови блокове в двата им края, насип
-земна маса с височина от около 2.50м., и пътна настилка върху насипа. Част от
земният насип и пътната настилка по посока на оттока са отнесени при
наводнението. До момента не са представени данни за законосъобразността на извършеното
строителство.
В Община
Варна не се намери информация, кога е почиствана процесната част от дерето. При
извършения оглед вещите лица са установили достатъчно следи, че профилът му е
бил на много места застроен, което е намалило пропускателната му способност. По въпроса дали дерето е било пресечено към
19.06.2014 г. от общинска улица или
алея, свързваща ул. „М." с част от ул. „Св. Св. Кирил и Методи",
точно срещу имотите с адреси ул. „Св. Св. Кирил и Методи". №93 и №95,
вещите лица сочат, че има
премостване на дерето, изпълнено от четири гофрирани двупластови канализационни
тръби Ф1000, с дължина около 6.00 м, с утежняващи бетонови блокове в двата им
края, насип -земна маса с височина от около 2.50м., и пътна настилка върху
насипа и онагледяват факта със снимка. На образувалата се алея е била положена асфалтова настилка. Премостването на дерето, изпълнено от
четири гофрирани двупластови канализационни тръби Ф1000, с дължина около 6.00,
с утежняващи бетонови блокове в двата им края, насип -земна маса с височина от
около 2.50м., и пътна настилка върху насипа е била пречка за проводимостта на
дерето. Напречното сечение на монтираните 4 броя тръби - 3.20м2 е много по-
малко проектния облицован профил описан в т.6- 4м./2 м. Този насип е бил пречка за естествения път на водата по
дерето, тъй като проводимостта на положените под насипа тръби е по- малка от
оразмерителната проводимост на дерето. При обилния валеж на 19 06 14г наличието на
този насип довело е довело до
натрупването на голяма водна и кална маса от едната му страна и се е образувало
преливане на мощна вълна, която е продължила пътя си по ул. „.М." в посока
Централен пазар А.. Насипът и монтираните тръби са довели до
образуването на приливна вълна и нейното разливане извън профила на дерето-
независимо,че не имало скъсване. Насипът и асфалтирането не е извършено
възоснова на строителни книжа. Не са открити и строителни книжа за изграждане на това премостване. Това
премостване не е в съответствие с проектната проводимост на дерето по проекта
от 1996г.- 45мЗ/сек. За 24 часов период от 08.ч. на 19.06.2014г.до 08ч. на
20.06 .2014г. във Варна е измерен валеж от 74.3 л/м2, като само за периода от
17ч. до 20ч. на 19.06.2015г. валежът е 29.3 л./м2, от което следва, че ако
дерето е било почистено и не са изграждани други извън плана строежи, обилният валеж
не би причинил наводнение с такъв
мащаб.
При чист от застрояване профил на дере №2 - източен охранителен
канал- дъждът от 19.06.2014г. не би причинил наводнението в неговия мащаб. Обектите
описани в исковата молба са съборени съгласно Заповед №2145/27.06.2014г.на Кмет
на гр. Варна . Обектите не са възстановени. Напротив, по разработен проект за
„Възстановяване на проводимостта на Източен охранителен канал на кв. А.
(Възложител Община Варна) е изпълнена корекция на „Дере А. 2".
Строителството е прието с Акт обр. 16/19.10.2016г. от приемателна комисия
председателствана от ДНСК София, с влязло в сила Разрешително за ползване № СТ-
05-1597 от 24.10. 2016г, съгл. разпоредбите на ЗУТ.
За установяване на размера на щетите
съдът е допуснал съдебно оценителна експертиза изготвена от вещото лице Н.Н.А..
От заключението, което съдът кредитира като обективно, всестранно и
компетентно, се установява, че:
- пазарната стойност на Търговски
обект- магазин за „Месо" със застроена площ от 37.40 кв.м., находящ се в
гр. Варна, кв. „А.", разположен в УПИ -III в кв. 142а, а по плана на 29-ти
микрорайон на гр. Варна, при граници УПИ II, УПИ IV, ул. „Д.Д." и ул. „М."
е в размер на 35 860 лева /тридесет и
пет хиляди, осемстотин и шестдесет лева/
- пазарната стойност на Търговски
обект - магазин за „Бърза закуска Дюнер кебап" със застроена площ от 11.60
кв.м., находящ се в гр. Варна, кв. „А.", разположен в УПИ -III в кв. 142а,
а по плана на 29-ти микрорайон на гр. Варна, при граници УПИ II, УПИ IV, ул. „Д.Д."
и ул. „М." е в размер на 11 120
лева. /единадесет хиляди, сто и двадесет лева/
-пазарната стойност на Търговски обект Магазин №3, със застроена площ от
12.26 кв.м., находящ се в сграда в гр. Варна, кв. „А.", разположен в УПИ
-III в кв. 142а, а по плана на 29-ти микрорайон на гр. Варна, при граници УПИ
II, УПИ IV, ул. „Д.Д." и ул. „М." е в размер на 11 760 лева.
/единадесет хиляди, седемстотин и шестдесет лева/.
Или общата щета претърпяна от ищцата след погиване на имотите е в размер
на 58 820 лева.
При тази фактическа установеност, съдът извежда следните првани изводи:
Не се
оспорва от страните, че Община Варна е собственик на съоръжението. Собственикът
не е изпълнил задълженията си да поддържа изграденото съоръжение в състояние, в
което да не затруднява отводняването. От доказателствата събрани в
производството се установи , че ответникът системно в продължителен период от
време не е изпълнявал задълженията си да
почиства дерето, да осъществява контрол за извършеното в него незаконно
строителство, както и да не допуска строителство, което би довело до ограничаване
на пропусквателната способност на дерето.
Следствие на бездействия и действия, чието противоправност е установена
е настъпил вредоносен резултат за ищцата, изразяващ се в погиване на
собствените и имоти. Не се предвижда възстановяването на имотите, тъй като са
изградени в нарушение на плана. Възоснова на събраните гласни доказателства,
както и от изслушаните заключения на експертите по ССЕ и СТЕ, съдът извежда
категоричен извод, че ако дерето не е било застроявано, премествано и редовно
почиствано, то дъждът на 19.06.2014 г. не би причинил наводнението.
На мястото,
където е било дерето е било прекъснато от насип, в последствие асфалтиран,
изграден без строителни книжа, водата не
е могла да премине, преляла е, наводнила улиците на жилищния квартал.
Образувала се е приливна вълна и това е било неизбежно, тъй като в горната част
дерето е било запушено и отводнителната му способност не е съществувала. Т.е.
ответната страна не е осигурила действието на съоръжението, което според плана
е следвало да отводнява, а не да служи като терен за застрояване.
От събраните
в производството доказателства, съдът намира за установено, че в случая са
налице всички предпоставки на непозволеното увреждане, а виновно и
противоправно поведение, причинени имуществени вреди изразяващи се в погиване
на вещи собствени на ищцата, пряка причинно следствена връзка между
противопровно бездействие и действие и вредоносния резултат. Възстановяването
на вещите е невъзможно тъй като не е част от предвидимото застрояване по
действащия план.
Установи се от заключението на ССЕ, че пазарната
стойност на трите обекта към датата на увреждането е 58 820 лева. Съдът
обаче, възприема СПН по предходното решение относно размера на установените
вреди 61260 лева . Заключението прието като доказателство в настоящото
производство дава несъществена разлика в пазарната стойност, но то не може да
се конкурира с обективните предели на СПН по влязло в законна сила съдебно
решение, в което е установен размера на щетата.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Варна да плати на В.Й.Й., с
ЕГН ********** ***
сумата 41 260 /четиридесет и
една хиляди двеста и шестдесет/ лева, представляваща част от претендирано обезщетение в размер
на 61260 лева за нанесени имуществени вреди - стойността на погинали, собствени
на недвижими имоти търговски обект - магазин за „МЕСО" със
застроена площ от 37.40 кв.м., находящ се в сграда в гр.Варна; кв.А.,
разположена в УПИ УПИ III в кв.142а по плана на 29 м.р. на гр.Варна, при
граници: УПИ И, УПИ IV, ул. „Д.Д." и ул. „М.", търговски обект.-
магазин за „Бърза закуска „Дюнер кебап" със застроена площ от 11.60 кв.м.,
находящ се в сграда в гр.Варна, кв.А., разположена в УПИ III в кв.142а по плана
на 29 м.р. на гр.Варна, при граници: УПИ II, УПИ IV, ул. „Д.Д." и ул. „М."
и търговски обект - магазин № 3 със застроена площ от 12.26 кв.м., находящ се в
сграда в гр.Варна, кв.А., разположен в УПИ III в кв.142а по плана на 29 м.р. на
гр.Варна, при граници: УПИ II, УПИ IV, ул. „Д.Д." и ул. „М.",
придобити чрез покупко-продажби обективирани в нот. актове № 105/2003 г., № 104/2004 и № 104/2003 г. на
Нотариус № 214 с район на действие ВРС, вследствие на противоправни
деяния бездействия и действия на служителите на Община Варна, изразяващи се в
неподдържане на общински имот - дере, находящо се в гр.Варна, кв.А. и допускане
извършване на строителство върху дерето без да са спазени строителните правила
и норми, на основание чл.49, вр.чл.45
ЗЗД;
сумата 12 552.08 /дванадесет
хиляди петстотин петдесет и пет точка нула осем/ лева, представляваща частичен иск с
пр.осн.чл.84, ал.З и чл.86 ЗЗД от общо задължение за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата от частично предявения иск от
41 260, от общо дължимото обезщетение от 61260 лева за периода от
увреждането - 19.06.2014 г. до подаване на молбата -16.06.2017г., както и
законната лихва за
забава върху главницата от 41 260 лева,
считано от подаване на исковата молбата -16.06.2017 г. до окончателното
заплащане на сумата, на основание чл. 86
от ЗЗД.
ОСЪЖДА Община Варна да плати на В.Й.Й., с
ЕГН ********** *** разноски в производството в размер на 5 536.50 лева /пет хиляди петстотин тридесет и шест точка
петдесет/ лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението
може да се обжалва пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от
връчване на препис от настоящото решение до страните.
Съдия в Окръжен съд: