Р Е Ш Е Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

№ / 2018г., гр.Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито заседание проведено на четиринадесети март, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТОВА

НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

при участието на секретаря Галина Славова,

като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ХРИСТОВА

в.гр.дело № 75 по описа за 2018г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно. Образувано е по жалба на „Д ТРАНС“ АД срещу Решение № 3326/14,08,2017г., постановено по гр.д. № 5088/2017г. по описа на Варненският районен съд, с което е отхвърлен искът им предявен срещу Н. П.Г., в качеството му на частен съдебен изпълнител, рег. номер 716, с район на действие Окръжен съд – Варна, гр. Варна, ул.”Цар Асен I”, вх. А, ет. 1, офис 1, за заплащане на сумата 2 229, 98лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - претърпяни загуби от наложен запор на вземане на дружеството като длъжник, произтичащо от договор за наем на недвижим имот от 07.11.2008г., сключен с „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, до размера на сумата от 2 229,98лв., получена от съдебния изпълнител на 07.04.2017г., в резултат на неправомерни действия на същия по изпълнително дело № 20167160400964 по описа на ЧСИ Николай Георгиев, изразяващи се в продължаване на изпълнителните действия, след като са били налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство по молба на взискателя Община Варна, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 13.04.2017г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 74 ЗЧСИ вр. чл. 45 ЗЗД, при участието на трето лице – помагач ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД на страната на ответника.

Възивницикът инвокира доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния и процесуален закон и необоснованост. Претендира отмяната му, и постановяване на ново, положително за него.

Въззиваемият изразява становище за неоснователност на жалбата.

В исковата молба „Д ТРАНС“ АД твърди, че по молба на взискателя Община Варна и въз основа на несъдебно изпълнително основание – акт за установяване на задължения МД – АУ – 923/09.02.2016г., издаден от орган по приходите към Община Варна, Дирекция „Местни данъци”, е образувано изпълнително производство по изпълнително дело 20167160400964 по описа на ЧСИ Николай Георгиев за събиране на парично вземане в размер на 27 355, 11лв. Административният акт е обжалван и с определение по адм. дело 442/2017г. на Административен съд – Варна преписката по депозираната жалба срещу акта за установяване на задължение издаден от орган по приходите към Община Варна, Дирекция „Местни данъци”, е върната за произнасяне по същество. С връчената покана за доброволно изпълнение длъжникът „Д ТРАНС“ АД е уведомен, че изпълнително дело 20167160400964 по описа на ЧСИ Н. Г., е присъединено към изпълнително дело 20157160400249 на същия съдебен изпълнител, образувано по молба на взискателя Община Варна срещу същия длъжник за заплащане на сумата от 112 105, 30 лв., въз основа на несъдебни изпълнителни основания – три акта за установяване на задължения, издадени от органи по приходите. По молба на взискателя от 08.02.2017г., на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК съдебният изпълнител прекратил изпълнителното производство по изпълнително дело 20157160400249 с постановление от 21.02.2017г. Взискателят Община Варна е поискал писмено изпълнителното производство по изпълнително дело 20167160400964 да бъде също прекратено, по която съдебният изпълнител не се е произнесъл.

Въпреки, че е било налице основание за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело 20167160400964 по описа на ЧСИ Н. Г. – писмена молба на взискателя, съдебният изпълнител, вместо да прекрати изпълнението, е наложил запор върху вземане на длъжника, представляващо наемно възнаграждение по договор за наем на недвижим имот от 07.11.2008г., сключен с УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД до размера на сумата от 2 229, 98 лв., получена от съдебния изпълнител на 07.04.2017г. На 20.03.2017г. упълномощен представител на длъжника е уведомил съдебният изпълнител, че предприетите от него изпълнителни действия по изп. дело 20167160400964 са незаконосъобразни, защото от една страна несъдебното изпълнително основание, послужило за образуването му, не е влязло в законна сила, поради обжалването му, а от друга, прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело 20157160400249 с постановление от 21.02.2017г. не допуска предприемането на последващи такива.

Въпреки предприетите незаконосъобразни изпълнителни действия с кредитен превод от 07.04.2017г., третото задължено лице УНИКРЕДИТ БЪЛБАНК АД, превело по сметка на ЧСИ Н. Г. сумата от 2 229, 98 лв. с основание „фактура 1104/03.04.2017г. по запор 2368/13.03.2017г. по изп. дело 20167160400964”. С уведомително писмо от 21.03.2017г. издадената от ЧСИ Н. Г. фактура 7003/21.02.2017г. на стойност 2 121, 98 лв., е върната от длъжника.

Въз основа на изложеното ищецът Д ТРАНС АД счита, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на съдебния изпълнител – вреда в размер на 2 229, 98 лв., намираща се в причинно – следствена връзка с незаконосъобразно предприети изпълнителни действия – наложен запор на вземане на длъжника до размера на търсената сума, след като са били налице основания за прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело 20167160400964 по описа на ЧСИ Николай Георгиев, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.

Претендира ответникът на основание чл. 74 ЗЧСИ вр. чл. 45 ЗЗД да бъде осъден да му заплати сумата от 2 229,98 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди – претърпяни загуби от наложен запор на вземане на длъжника „Д ТРАНС“ АД, произтичащо от договор за наем на недвижим имот от 07.11.2008г., сключен с УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД до размера на сумата от 2 229, 98 лв., получена от съдебния изпълнител на 07.04.2017г., в резултат на неправомерни действия на съдебния изпълнител по изпълнително дело 20167160400964 по описа на ЧСИ Н. Г., изразяващи се в продължаване на изпълнителните действия, след като са били налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство по молба на взискателя Община Варна, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 13.04.2017г. до окончателното изплащане на задължението.

Ответникът оспорва иска. Излага следното:

На 02.12.2016г. по молба на взискателя Община Варна, Дирекция „Местни данъци” и Акт МД – АУ – 923/09.02.2016г. за установяване на задължения по чл. 106/107 ДОПК, влязъл в законна сила на 29.02.2016г, е образувано изпълнително производство по изп. дело 20167160400964 срещу длъжника „Д ТРАНС“ АД за изпълнение на парично вземания в общ размер на 27 355, 11 лв., от която 11 822, 03 лв. дължим данък върху недвижими имоти, законна лихва за периода от 10.02.206г. до 20.12.2016г. в размер на 1 032, 17 лв., 10 375, 41 лв. такса „битови отпадъци”, законна лихва върху посочената сума за времето от 10.02.2016г. до 20.12.2016г. в размер на 905, 87 лв., неолихвяеми вземания от 997, 55 лв., такси и разноски съгласно Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ възлизащи на 2 222, 08лв. С молбата за образуване взискателят поискал новообразуваното изпълнително дело да бъде присъединено към изпълнително дело 20157160400249 по описа на ЧСИ за събиране на вземания от същия длъжник.

В предоставения двуседмичен срок, взискателят не заплатил следващата се такса по т. 11 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ и не депозирал искане за удостоверение, поради което молбата му, е оставена без уважение с разпореждане, което не е обжалвано. Взискателят заплатил авансово начислени такси в размер на 108 лв. с ДДС, обективирани във фактура 6721/27.12.2016г., включващи 24 лв. за образуване на изп. дело, 60 лв. за цялостно проучване имущественото състояние на длъжника и 24 лв. за изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение.

На 13.01.2017г. длъжникът „Д ТРАНС“ АД е уведомил съдебния изпълнител, че е заплатил по сметка на взискателя сумата от 8 206, 53 лв., като настоява остатъкът от задължението му по изп. дело 20167160400964, възлизащ на 19 148, 58 лв., да бъде разсрочен, а изпълнителното производство – спряно. С молба от 08.02.2017г. взискателят е уведомил съдебния изпълнител, че длъжникът „Д ТРАНС“ АД е погасил, чрез плащане по сметка на Община Варна част от задължението по Акт МД – АУ – 923/09.02.2016г., а остатъкът от дълга възлиза на 3 061, 84 лв. На 16.02.2017г., чрез упълномощен представител, взискателят е поискал писмено изпълнително дело да бъде прекратено, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, след заплащане на всички дължими такси и разноски съгласно Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ. Във връзка с постъпилата молба съдебният изпълнител е изготвил съобщение от 10.02.2017г. до длъжника, с което е уведомил „Д ТРАНС“ АД за остатъка от задължението по изп. дело и дължимите такси по Тарифата в размер на 2 229, 98 лв. С постановление от 21.02.2017г. съдебният изпълнител е определил дължимите такси в общ размер на 2 229, 98 лв., от които 108 лв. авансови такси към взискателя и сумата от 2 121, 98 лв., включваща такса по т. 4 от Тарифата за уведомления до длъжника за действия и остатък от задължение, такса по т. 26 от 2 093, 48 лв. върху материален интерес от 25 409, 45 лв. и допълнителни разноски по т. 31 от 4, 50лв. Длъжникът е предупреден, че ако в 7 дневен срок от данъчното събитие не плати доброволно задължението си съдебният изпълнител ще пристъпи към налагане на запор на вземане и възбрана върху имот. Задължението за заплащане на такси от 2 121, 98 лв. с ДДС е обективирано във фактура 7003/21.02.2017г. Счетоводният документ е върнат в кантората на съдебния изпълнител по съображения, че сумата не е дължима, тъй като услугите не са извършени.

Доколкото в предоставения срок таксите не са заплатени съдебният изпълнител е наложил запор върху вземане на длъжника, представляващо наемно възнаграждение по договор за наем на недвижим имот от 07.11.2008г., сключен с „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД до размера на сумата от 2 229, 98 лв. и възбрана върху недвижим имот. На 07.04.2017г. по специалната сметка на ЧСИ Н. Г. е постъпила сумата от 2 229, 98 лв., с която са погасени дължимите такси по изготвеното постановление, а сумата от 108 лв. възстановена на взискателя.

Изпълнителното производство е прекратено с постановление от 13.04.2017г. на съдебния изпълнител, а след влизането му в сила, наложеният запор – вдигнат, а възбраната – заличена.

Поддържа се, че съдебният изпълнител е образувал изпълнително производство, след като е бил надлежно сезиран от Община Варна, разполагаща с годен изпълнителен титул, предприел е законосъобразни изпълнителни действия, насочени към удовлетворяване вземането на взискателя, начислявайки прости и пропорционални такси по Тарифата, независимо, че задължението е погасено чрез плащане след образуване на делото, поради което предявеният иск, като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

Третото лице – помагач ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД не е изразил становище по предявения иск с правно основание чл. 74 ЗЧСИ вр. чл. 45 ЗЗД.

Съдът след като съобрази предметните предели на въззивното производство очертани с въззивната жалба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и формира следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ. За да се приеме, че отговорност на ЧСИ е налице следва да се установи съществуването на неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причиняване при изпълняване на дейността на ЧСИ и причинна връзка.

Пред Николай Георгиев, в качеството му на частен съдебен изпълнител, рег. номер 716 с район на действие ОС – Варна, по молба на взискателя Община Варна, са образувани срещу търговско дружество „Д ТРАНС“ АД изпълнителни дела № 20157160400249 и № 20167160400964. От приетите като доказателство копия от тях се установява, че изпълнително дело № 20157160400249 е образувано по молба на взискателя от 02.07.2015г., въз основа на несъдебни изпълнителни основания, както следва: Акт за установяване на задължения по декларация МД – АУ – 185/31.03.2015г., Акт за установяване на задължения по декларация МД – АУ – 312/27.04.2015г, Акт за установяване на задължения по декларация МД – АУ – 313/27.04.2017г. за събиране на местни данъци, такса „битови отпадъци” и обезщетения за забава за сумата от 105 025, 69 лв. Изпълнителното производство е прекратено, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК по молба на взискателя от 08.02.2017г., след извършено в хода на принудителното изпълнение плащане от длъжника „Д ТРАНС“ АД, чрез заверяване специалната сметка на съдебния изпълнител и директно по сметка на Община Варна, Дирекция „Местни данъци”. Постановлението за прекратяване от 21.02.2017г. на изпълнителното производство, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, е влязло в сила поради необжалването му, а наложените възбрани и запори – вдигнати, на осн. чл. 433, ал. 2 ГПК.

Въз основа на молба от 02.12.2016г., депозирана от Община Варна и представено несъдебно изпълнително основание – Акт за установяване на задължения по декларация МД – АУ – 923/09.02.2016г., е образувано изпълнително дело 20167160400964 срещу търговско дружество „Д ТРАНС“ АД за принудителното събиране на сумата от 24 984,01лв., формирана от местен данък, лихви, допълнителни лихви, законна лихва от 26.11.2016г. до окончателното изплащане на задължението и такса „битови отпадъци”. Към молбата са приложени доказателства, че административният акт, е влязъл в сила след изтичане на срока за обжалването му. С подадената молба взискателят е поискал цялостно проучване имущественото състояние на длъжника „Д ТРАНС“ АД, налагане на обезпечителни мерки и предприемане на изпълнителни действия за удовлетворяване на вземанията му. Искането, обективирано в същата молба новообразуваното изпълнителното производство да бъде присъединено към изпълнително дело № 20157160400249, е отхвърлено на 09.01.2017г., поради невнасяне на такса по т. 11 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. За отказа взискателят е уведомен на 10.01.2017г.

В деня на образуване на изпълнителното производство съдебният изпълнител е изготвил постановление, а на 27.12.2016г. съставил сметка № 14268 по чл. 79 ЗЧСИ и фактура 6721/27.12.2016г., обективиращи размера на дължимите обикновени такси от 108 лв. с ДДС, както следва: за образуване на изп. дело – 20 лв. по т. 1 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ /Тарифата/, 50 лв. за цялостно проучване имущественото състояние на длъжника по т. 2 и сумата от 20 лв. по т. 5 за изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение.

Безспорно е, че обикновените такси от 108,00лв. са внесени от взискателя по сметка на съдебния изпълнител с платежно нареждане от 23.12.2016г. Отделно този факт се установява и от отбелязването върху изготвената сметка и издадената фактура.

С покана за доброволно изпълнение, връчена надлежно на 23.12.2016г., на длъжника е предоставен срок за доброволно изпълнение. С нея, длъжникът Д ТРАНС АД е уведомен, че „изпълнителното дело е присъединено към изп. дело № 20157160400249”.

След получаване на поканата за доброволно изпълнение, длъжникът „Д ТРАНС“ АД е уведомил писмено съдебния изпълнител, че е погасил чрез плащане сумата от 8 206,53лв., представляваща 30% от дължимата от 27 355,11 лв. сума, настоявайки за разсрочване на остатъка от дълга за срок от 5 месеца и спиране на изпълнителното производство. Към молбата от 13.01.2017г. е приложено платежно нареждане удостоверяващо частично погасяване на сумата от 8 206,53лв., постъпила по сметка на Община Варна, който факт не е спорен между страните. Молбата, съдържаща искане за спиране, е изпратена на взискателя и във връзка с получаването й, представител на Община Варна е предоставил на съдебния изпълнител справка от Електронно досие на ДС /данъчен субект/ за предприети действия. От нея се установява, че задълженията за плащане на данък върху недвижим имот от 11 822, 03 лв. и такса „битови отпадъци”, възлизаща на 10 375, 41 лв., са изцяло погасени. Задълженията към 03.02.2017г. за заплащане на „лихва” в общ размер на 3 061, 84 лв. не са платени от длъжника „Д ТРАНС“ АД към посочената дата.

Твърдението на длъжника по изпълнението „Д ТРАНС“ АД, заявено в исковата молба, че изп. дело № 20167160400964, е присъединено към изп. дело № 20157160400249 и двете по описа на ЧСИ Н. Г., е изцяло опровергано от ангажираните писмени доказателства – изричен отказ за това от 09.01.2017г., независимо от отбелязването в поканата за доброволно изпълнение, получена на 23.12.2016г. Данните по делото сочат, че длъжникът по изпълнението е узнал най – късно на 02.02.2017г., че изп. дело № 20167160400964 не е присъединено към изп. дело № 20157160400249 и двете по описа на ЧСИ Николай Георгиев, чрез надлежно упълномощения си представител адв. Е. Б., запознал се с всички документи по изп. дело № 20167160400964.

След постъпване на справката за дълга на длъжника по изпълнението, „Д ТРАНС“ АД, е уведомен на 13.02.2017г. с писмо изх. № 1455/10.02.2017г., че остатъкът от задължението по изп. дело № 20167160400964, възлиза на 5 291, 82 лв., от което 3 061,84лв. дължими по Акт МД – АУ – 923/09.02.2016г. и такси по Тарифата от 2 229, 98 лв., от които 1 841,23лв. към 10.02.2017г.

С молба от 16.02.2017г. взискателят е поискал прекратяване на изпълнителното производство, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, след събиране на всички дължими такси и разноски, съгласно Тарифата.

Безспорно е, че длъжникът по изпълнението е погасил задълженията си към Община Варна, произтичащи от Акт МД – АУ – 923/09.02.2016г. в хода на принудителното изпълнение, чрез заверяване сметката на взискателя.

На 21.02.2017г. съдебният изпълнител е съставил постановление, в което като е констатирал, че длъжникът е погасил изцяло задължението си след започване на изпълнението и взел предвид постъпилата от взискателя молба, е посочил, че Д ТРАНС АД дължи авансови такси към Община Варна в размер на 108 лв. и такси и разноски по Тарифата в общ размер на 2 121,98лв. с ДДС както следва: 1./ по т. 4 - уведомления до длъжника за действия и остатък от задължение – 2 броя – 24 лв.; 2./ по т. 26 – изпълнение на парично вземане върху събраната сума от 25 409, 45 лв. – 2 093, 48 лв.; 3./ т. 31 – допълнителни разноски за ИКАР проверка за собственост и вписана възбрана, проверка по партида и по идентификатор, банкови такси от 4, 50лв.

Съгласно т. 4 от Тарифата за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа се събира такса от 10 лв.

Като съобрази, че на длъжника е изпратено уведомление изх. № 1455/10.02.2017г. за остатъка от дълга и препис от молба от 13.01.2017г., съдът приема, че таксата по т. 4 от Тарифата е правилно начислена и възлиза на 24,00лв. с ДДС.

Дължимата, на осн. чл. 26, б.”г” от Тарифата пропорционална такса върху събраната сума от 25 409, 45 лв. възлиза на 2 093, 48 лв. с ДДС /15 409, 45 лв. * 6 на сто върху горницата над 10 000 лв. + 820 лв. + 20 % ДДС/.

В хода на изпълнителното производство е извършен разход по т. 31, б. „а” от Тарифата за справки в Имотен регистър по единен идентификационен код на търговеца, всяка по 1 лв., съобразно цените, публикувани в официалната страница на Имотен регистър на България - www.icadastre.bg.

Изготвена е сметка № 14724/21.02.2017г. и фактура № 7003/ 21.02.2017г. на стойност 2 121, 98 лв. с ДДС.

По делото не са налице доказателства, от които да се установява, че длъжникът по изпълнението е уведомен за начислените от съдебния изпълнител такси и разноски по Тарифата.

Със съобщение изх. № 2368/13.03.2017г., получено от третото задължено лице – „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД на 17.03.2017г., ЧСИ Н. Г. е наложил запор върху вземане на “Д ТРАНС“ АД, произтичащо от договор за наем на недвижим имот от 07.11.2008г., вписан в СВ – Варна до размера на сумата от 2 229,98лв. /2 121, 98 лв. + 108 лв. авансово платените от взискателя такси/.

Освен запор върху вземания на 14.03.2017г. съдебният изпълнител е наложил и възбрана върху недвижим имот, предмет на договор за наем от 07.11.2008г.

С уведомително писмо постъпило на 21.03.2017г., законните представители на длъжника „Д ТРАНС“ АД изрично са се противопоставили на дължимостта на таксите и разноските, посочени във фактура № 7003/21.02.2017г. на стойност 2 121, 98 лв. с ДДС, считайки, че съдебният изпълнител не е извършил никакви изпълнителни или други действия по изп. дело № 20167160400964 и такива не му се следват. Издаденият счетоводен документ е върнат на съдебния изпълнител.

Като съобрази уведомителното писмо и изявлението в исковата молба съдът приема, че Д ТРАНС АД не е осчетоводил и съответно не е включил в дневниците си фактура № 7003/ 21.02.2017г. на стойност 2 121, 98 лв. с ДДС. С това си поведение, длъжникът не е признал, противопоставяйки се на дължимостта на начислените такси и разноски по изп. дело 20167160400964.

Други сметки и първични счетоводни документи, инкорпориращи такси и разноски по посоченото изпълнително дело не са издавани и подписвани от съдебния изпълнител.

На 07.04.2017г. по специалната сметка на ЧСИ Н. Г. е постъпила от третото задължено лице УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД сумата от 2 229, 98 лв.

В документа, третото задължено лице е посочило следното основание за извършен превод - „ФN 1104, Д 03.04.2017г.”, а в графата „още пояснения” - „запор 2368/13.03.2017г., изп. дело 2016716”. В конкретния случай, би могло да се направи предположение, че посоченият номер на първичния счетоводен документ № 1104/03.04.2017г., е фактура издадена от наемодателя „Д ТРАНС“ АД, предназначена за наемателя „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, обективираща част или целият размер на дължимо наемно възнаграждение по сключения договор за наем от 07.11.2008г.

Във всички случаи, фактура № 1104/03.04.2017г., инкорпорираща начислени такси, не е издавана от издадена от ЧСИ Н. Г. и такъв документ не се намира нито в кориците на изп. дело № 20167160400964, нито в кориците на изп. дело № 20157160400249.

С определение от 06.04.2017г., постановено от Административен съд – Варна по адм. дело № 442/2017г., чиято дата е установена при служебна справка в Портал за достъп до съдебни дела, е отменено по жалба на „Д ТРАНС“ АД решение № МД – РШ – 004/31.01.2017г. на Директора на Дирекция „Местни данъци” при Община Варна, с което е оставена без разглеждане жалба на търговеца срещу Акт за установяване на задължения по декларация МД – АУ – 923/09.02.2016г., а преписката върната на органа по приходите за произнасянето й по същество. С постановление от 13.04.2017г. изпълнителното производство по изп. дело 20167160400964 е прекратено, наложеният запор върху вземания на длъжника – вдигнат, а възбрана върху имота – заличена. Авансово внесената от взискателя сума от 108 лв. е преведена на Община Варна по сметка на Община Варна с преводно нареждане от 10.04.2017г. /л. 327/.

С решение № МД – РШ – 029/30.05.2017г., Директорът на Дирекция „Местни данъци” при Община Варна, е потвърдил изцяло издадения от органа по приходите Акт за установяване на задължения по декларация МД – АУ – 923/09.02.2016г. Не е установено по делото, че решение МД – РШ – 029/30.05.2017г. на Директора на Дирекция „Местни данъци” при Община Варна, е влязло в сила.

Спорните по делото въпроси се свеждат до това предприето ли е незаконосъобразно изпълнение при невлязло в законна сила несъдебно изпълнително основание, дължи ли длъжникът пропорционална такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ върху сумата, която той е погасил в хода на изпълнението и в кой момент съдебният изпълнител следва да прекрати изпълнителното производство - незабавно след като е бил сезиран писмено от взискателя, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК или след като е събрал дължимите по изпълнителното производство такси и разноски.

От хронологията на действията на частният съдебен изпълнител по изп.д. 20167160400964 не се установява соченото от ищеца противоправно поведение, явяващо се основание за ангажиране на отговорността му.

Задължение на съдебния изпълнител е при представено съдебно или несъдебно изпълнително основание да образува и да доведе изпълнението докрай, освен при наличие на основанията за спиране на изпълнението по чл. 432 ГПК. В конкретния случай, нито едно от основанията за спиране не е било налице, независимо от обжалването на административния акт на органа по приходите, явяващ се друг акт по смисъла на чл. 426, ал. 1 ГПК, подлежащ на изпълнение и произнасянето с определение от 06.04.2017г. по адм. дело № 442/2017г. на Административен съд – Варна. Съдебният изпълнител не е могъл съобразно посочената разпоредба по своя преценка да спира изпълнителни действия, респ. да прекрати вече образувано изпълнително производство. Процесуалният закон не допуска съдебният изпълнител да прилага разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК от Глава 13 „Основно производство”, Раздел I „Предявяване на иск”, така както се поддържа в писмените бележки, чиито неблагоприятни последици прилага само и единствено исковия съд, когато е сезиран с искова молба. Всякакви спорове по отношение на законосъобразността и валидността на административния акт, се разрешават по предвидения в закона ред, а не от съдебния изпълнител, който няма нито такива права, нито такива задължения. За образуване на изпълнително производство е достатъчна молба на заинтересована страна и представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение, така както е посочено в чл. 426, ал. 1 ГПК.

Отделно от изложеното, правото на жалбоподателя Д ТРАНС АД да обжалва акта на органа по приходите - решение № МД – РШ – 029/30.05.2017г., възниква от деня на неговото връчване, следващ по време прекратяване на изпълнителното производство – 13.04.2017г.

Ако, подлежащия на изпълнение акт бъде отменен, дългът – платен в хода на принудителното изпълнение, а изпълнителното производство – прекратено, то правата на длъжника по изпълнението могат да се осъществят, чрез предявяване на искове за неоснователно обогатяване срещу взискателя, а не срещу съдебен изпълнител, които са извън предмета на настоящото производство.

По втория от спорните за делото въпроси, а именно от кого се дължи в кои случай и в какъв размер таксата по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ е постановено решение 266/19.12.2013г., по гр.д. 1427/2012г. на ВКС, IV г.о. по реда на чл. 290 ГПК, съставляващо задължителна за съда съдебна практика. Съгласно същото когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи всички такси, дори и когато изпълни в срока за доброволно изпълнение – дължи платените от взискателя авансови такси; разноските за извършените необходими действия по изпълнителното дело; разноските на взискателя за процесуално представителство и окончателната такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. По общото правило на чл. 79, ал.1 ГПК, таксата върху събраните суми за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители винаги е за сметка на длъжника. Сумата е събрана, когато третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител, както и когато обявените купувачи при осребряване на имуществото са внесли по сметка на съдебния изпълнител предложената от тях цена. Макар да не е постъпила по сметката на съдебния изпълнител, а по сметка на кредитора даденото от длъжника пряко на кредитора следва се счита събрана сума.

Предвид изложеното, като съобрази задължителната практика, съдът приема, че длъжникът по изпълнението „Д ТРАНС“ АД дължи на частния съдебен изпълнител пропорционална такса по чл. 26 от Тарифата, т.к. вземането на взискателя е било удовлетворено след започване на принудителното изпълнение и предприемане на изпълнителни действия, която в конкретния случай, е законосъобразно изчислена.

В т. 11 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса, частният съдебен изпълнител я събира от длъжника съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК, когато длъжникът отговаря за тази такса. Когато длъжникът не отговаря за тази такса, частният съдебен изпълнител може да претендира плащането й от взискателя по реда на чл. 410, ал. 1 ГПК, независимо от размера на таксата.

В мотивите е посочено, че таксите по изпълнението имат различно значение при осъществяване на изпълнението от държавен или частен изпълнител. Различията в правната им уредба произтичат главно от това, че дължимите на държавния съдебен изпълнител такси са публични вземания, а той – орган, определящ и събиращ таксите, докато дължимите на частният съдебен изпълнител такси са частно вземане за възнаграждение за положен труд, а частния съдебен изпълнител – кредитор.

В конкретния случай, изпълнителното производство е законосъобразно прекратено след събиране на дължимите от длъжника по изпълнението такси, явяващи се частно вземане за възнаграждение за положения от съдебния изпълнител труд, които суми не биха могли да бъдат събрани по друг ред. Другият ред, уреден в чл. 79, ал. 3 ЗЧСИ дава възможност на съдебен изпълнител да се снабди със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу взискателя, а не срещу длъжника, когато е извършил изпълнителни действия, без да са му били заплатени авансовите такси, какъвто не е настоящия случай.

При липсата на противоправно поведение от страна на частният съдебен изпълнител не се налага изследване на останалите предпоставки за уважаване на претенцията по чл. 45 ЗЗД, която подлежи на отхвърляне, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 13.04.2017г. до окончателното изплащане на задължението.

Предвид съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционният съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3326/14,08,2017г., постановено по гр.д. № 5088/2017г. по описа на Варненският районен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.