Р Е Ш Е Н И Е

№ / .04.2018 г. гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, Шести състав в публично съдебно заседание проведено на двадесет и втори март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ПОПОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА ШОПОВА

СТОЯН ПОПОВ

при секретаря Елка Колева, като разгледа докладваното от съдията Ж.Шопова ВНЧХ дело № 1473 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

С присъда № 309 от 18.10.2017 г., постановена по НЧХД № 2541/ 2017 г. по описа на Районен съд – Варна, 45 състав, подсъдимият В.Д.Д. с ЕГН ********** бил признат от първостепенния съд за невиновен в извършването на престъпление по чл.148,ал.1,т.1,вр.чл.146,ал.1 от НК, а именно че на 29.05.2017 г., в 23,30 часа, във видимо пияно състояние да е обиждал и псувал публично в нейно присъствие Т. Ф.Л. ***,като я нарекъл в присъствието на двама полицейски служители“ей курво, ще ти еба майката“ и на два пъти се опитал да я удари, поради което и на основание чл.304 от НПК бил оправдан по повдигнатото с частната тъжба обвинение. Със същата присъда бил отхвърлен като недоказан предявения от частната тъжителка Т.Л. граждански иск за претърпени от деянието неимуществени вреди в размер на 500/петстотин/лева.

Недоволна от постановената присъда, частна тъжителка я обжалва с оплакване за нейната незаконосъобразност,неправилност и за това че е постановена при съществени процесуални нарушения. Твърди, че обвиненията срещу подсъдимия са доказани по безспорен начин. Моли въззивният съд да отмени присъдата и да постанови нова, с която да признае подсъдимия В.Д. за виновен по възведеното му обвинение.

След изготвянето на мотивите към атакуваната присъда, по делото е постъпило и допълнение на въззивната жалба, подадено лично от частната тъжителка Т.Л.. Твърди се, че атакуваната присъда на РС –Варна е неправилна, незаконосъобразна, постановена при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Правят се изводи относно извършени нарушения по делото от ВРС.Същата се основава на изгледания в съдебно заседание видео файл от първоинстанционния съд,от който категорично се виждало как подсъдимия тръгва заплашително към нея,а това противоречало на показанията на двамата разпитани полицаи. Поради което и според нея не следва да се кредитират показанията на двамата полицаи,които очевидно лъжат. Следва да се вземе предвид и факта ,че е образувана пр.преписка № 8004/2017 г. на ВРП за престъпление по чл.325,ал.1 от НК спрямо подсъдимия. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяването на нова присъда, с която подсъдимият Д. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

С определение по реда на чл.327,ал.1 от НПК настоящият въззивен състав се произнесе по направените доказателствени искания, като прие, че не е необходимо провеждането на въззивно съдебно следствие. Въззивният съд прецени, че документите, чието приобщаване към доказателствата по делото се иска –Постановление за образуване на ДП спрямо подсъдимия за престъпление по чл.325 от НК следва да се изискат от ВРП, доколкото следва да се стори преценка за наличието на евентуално водено производство от общ характер по отношение на факти предмет на настоящото производство. Искането за извършването на видео-техническа експертиза по отношение на представен с тъжбата CD-R Verbatim е оставено без уважение, с оглед способа, по който същия е приобщен.

В с.з. пред въззивния съд, частната тъжителка Т.Л., се явява и лично чрез повереника си поддържа жалбата си. Упълномощеният от нея повереник претендира, че районният съд не е извършил внимателен анализ на показанията на свидетеля Лазаров,който е очевидец на инцидента и неговите показания напълно съвпадат с видяното от диска пред първоинстанционния съд. Моли съда да отмени атакуваната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му с тъжбата обвинение.

В с.з. пред въззивния съд, подсъдимият В.Д., редовно призован се явява лично и с редовно упълномощен защитник адв.П., който счита въззивната жалба за неоснователна. Не се признава за виновен. Защитникът му оспорва твърденията на частната тъжителка, че доказателствата по делото са били неправилно оценени. Намира, че първоинстанционният съд е изпълнил задължението си да извърши анализ на доказателствената съвкупност, да съпостави събраните доказателства помежду им, и да коментира, както всеки един от гласните източници, така и допуснатите писмени доказателства. Моли въззивният съд да потвърди обжалваната присъда като законосъобразна, обоснована и правилна.Претендира заплащане на направените от подзащитния му разноски.

Варненският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира въззивната жалба за процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество - за неоснователна.

По делото са събрани в необходимия обем доказателства, нужни за неговото правилно решаване.

Настоящият въззивен състав, след извършване на собствена проверка и анализ на доказателствения материал по делото, намира за установена следната фактическа обстановка:

Вечерта на 29.05.2017 г. св.Лазаров-син на тъжителката видял на монитора на охранителната камера в домът си, че подс.Д. правел опити да увреди една от камерите, монтирана над входната врата на кооперацията. По домофонната система казал на подс.Д. да спре и че ще извика полиция. Впоследствие на тел.112 съобщил за случващото се.На място пристигнали полицейски служители – св.Г. и св.Михалев. След тяхното пристигане Лазаров слязъл и видял,че подс.Д. е напръскал с пяна двете външни камери и домофонната система.Полицаите позвънили в дома на Д. и след като той отворил между него и Лазаров възникнала препирня по повод увреждането на камерите. Между страните се разменяли включително и обидни реплики. Полицейските служители не възприели опити подс.Д. да посяга да удря Л. или пък да я ругае. Те указали на двете страни да уредят проблема си, като следва в първия работен ден да подадат жалба в полицейското управление. На инцидента не присъствала други хора.

Настоящият съд, с оглед на задължението си да извърши цялостна проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото да приема за установени и други фактически положения (когато има основания за това), сам извърши преценка на доказателствения материал и стигна до изложените по-горе фактически констатации. Същите се припокриват с приетото за установено от първостепенния съд. Възприетата от районния съд фактическа обстановка, в достатъчна степен, по същество и по отношение на основните, относими съм правния спор обстоятелства, напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали.

Първоинстанционният съд не само е изложил приетите за установени от него факти, но е извършил и анализ на наличните доказателства и доказателствени средства (намерил израз в мотивите към присъдата), като в тази връзка е изпълнил задължението си произтичащо от разпоредбата на чл.303, ал.3 от НПК. Така преценените и обсъдени доказателствени материали са били достатъчни с оглед изясняването на релевантните спрямо предмета на доказване в това наказателно производство обстоятелства и в тази връзка фактическата обстановка по делото не е останала неизяснена.

С оглед изложеното се явяват неоснователни оплакванията на частната тъжителка, както за необоснованост на атакувания съдебен акт (с оглед на възраженията по отношение на извършената от страна на районния съд преценка на доказателствените материали и приетата за установена фактическа обстановка), така и за постановяването на същия при неправилна преценка на същите (с оглед на изложените конкретни доводи и аргументи в съдебно заседание, с които се оспорват доказателствените изводи на районния съд, както и цялостната му дейност по преценка и анализ на наличия по делото доказателствен материал).

Районният съд е коментирал и обсъдил подробно в мотивите си всички събрани по делото доказателствени материали и е изложил съображенията си защо ги кредитира. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на районния съд по отношение на преценката на тези доказателства, както и изложените в тази връзка доводи и аргументи.

Показанията на свид.Лазаров следва и са били кредитирани само относно действията на подс.Д. по отношение на охранителните камери, доколкото са в унисон с показанията на свид.Г. и св.Михалев. В останалата им част показанията на този свидетел не следва да се кредитират от съда, тъй като са в пълен противовес с останалите събрани по делото доказателства, а именно показанията на свид.Г. и Михалев. Безспорно в при преценка на двете групи показания следва да се вземе предвид личната заинтересованост и отношение към пострадалата- майка на свидетеля. По делото липсват, каквито и да е данни или доказателства за недобросъвестност или заинтересованост на двамата свидетели –полицейски служители. Доколкото липсват други доказателства по делото с които двете групи показания да бъдат съпоставени, то по голяма доказателствена тежест имат безспорно показанията на двамата незаинтересовани полицейски служители. Извън факта на нанасяне на обидни реплики и посягане липсва противоречие между описаното от св.Лазаров и двамата полицаи. Те били повикани по сигнал да посетят адреса на тъжителката, установили на място, че има камери монтирани на входа върху една от които имало напръскано нещо, като пяна за бръснене. При пристигането си били посрещнати от подалите сигнала, които им посочили къде живее извършителя. Те позвънили на входната врата на Д., който според свид.Г. бил във видимо нетрезво състояние. След това подс.Д. им обяснил, че бил против монтирането на камери във входа. Г. докато разговаряли обяснил на двете страни, че ако имат претенции следва да се обърнат към съда. Според св.Г. докато разговаряли във входа нямало други лица освен Д., тъжителката и синът й. Същият потвърждава, че е имало словесни нападки между подсъдимия и синът на тъжителката. Липсва спомен подс.Д. да е отправял обидни думи спрямо тъжителката или да я псувал,камо ли да я удрял. В показанията си св.Михалев потвърждава изцяло казаното от колегата му св.Г., като посочва че дори двете страни са се обиждали взаимно и не е чул обидни думи отправени от подс.Д. към тъжителката. Св.Михалев потвърждава категорично ,че подс.Д. не е посягал към тъжителката да я удари и че двамата с колегата му не са правели опити да предпазват с телата си тъжителката от подс.Д.. ВОС констатира,че в хода на съдебното следствие пред първата инстанция е било извършено действие по предявяване на приложен с тъжбата оптичен диск. Това действие е фиксирано в съдебен протокол от 18.10.2017г.: “Съдът пристъпи към преглед на файл №….“ Липсва подобен способ за приобщаване на доказателства в НПК. Въпросния носител е с неизяснен произход и автор, кат липсва спор, че евентуалния видео запис не е изготвен по реда на НПК. Приобщаване по този начин и още повече обсъждане на подобно доказателство или доказателствено средство е процесуално нарушение, което в случая не води до основание за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, доколкото подсъдимия е получил максимална защита, като е бил оправдан по възведеното обвинение.

Предвид изложеното дотук, неоснователни са възраженията на повереника на частния тъжител, както по отношение преценката на доказателствените материали от решаващият съд, така и във връзка с приетото от него за установено от фактическа страна, за което се твърди, че не съответства на събраните по делото доказателства. Настоящата инстанция намира за неоснователни както направеното оплакване за необоснованост, така и наведените в негова подкрепа доводи и аргументи. Присъдата на РС -Варна не е необоснована и не е постановена при непълнота и противоречивост на доказателствата. Съдебният акт, постановен от районния съд е обоснован, тъй като приетите за установени в него и изложени в мотивите му фактически положения, кореспондират напълно с наличния, събран и проверен в хода на проведеното съдебно следствие, доказателствен материал. От друга страна, в хода на това съдебно следствие са събрани всички необходими доказателства за правилното изясняването на всички релевантни обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното наказателно производство.

Въз основа на така установената фактическата обстановка от страна на районния съд, последният е направил и обосновал правните си изводи относно съставомерността на извършеното от подсъдимия, както и относно правната квалификация на същото.

С атакуваната присъда, първоинстанционния съд е приел, че с деянието си на 29.05.2017 г. подсъдимият Д. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.148,ал.1,т.1 вр.чл.146,ал.1 от НК. Както правилно е посочил районният съд, събраните по делото доказателства категорично установяват, че подсъдимият въобще не е отправял обидни думи посочени в тъжбата

Относно претендираното от частният тъжител престъпление по чл.148,ал.1,т.1 вр.чл.146 ал.1 от НК, правилно съдът е приел, че подсъдимият следва да бъде оправдан, доколкото липсват каквито и да било доказателства, сочещи, че такова престъпно деяние е било реализирано от страна на Д.. На 29.05.2017 г. разпитаните по делото свидетели заявяват, че не са чули подсъдимия да изрича инкриминираните реплики. Единствено показанията на св.Лазаров подкрепят твърдението на тъжителката в частната й тъжба, но както бе посочено по-горе, тези показанията не са кредитирани поради противоречието им с останалите свидетелски показания.

С оглед изложените съображения, въззивният съд прие, че първостепенният съд в съответствие със закона е оправдал подсъдимия по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.148,ал.1,т.1 вр.чл.146,ал.1 от НК.

При извършената цялостна въззивна проверка относно правилността на съдебния акт не се установиха основания за изменение или отмяна на същия, следва присъдата да бъде потвърдена.

Относно гр.иск, същият е бил отхвърлен като недоказан,правилно от ВРС,тъй като при липса на деликт,причинен другиму,няма как да възникне основание за заплащане на обезщетение за настъпили вреди.

Искането за възлагане на разноски от страна на защитата макар да е допустимо е неоснователно, доколкото в представения договор за правна помощ липсва отбелязване за престирана сума от подсъдимия.

Ръководен от изложеното и на основание чл.334,т.6 и чл.338 от НПК, Варненският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 309 от 18.10.2017 г. постановена по НЧХД № 2541/2017 г. по описа на Районен съд- гр.Варна,45 състав.

Решението е окончателно не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.