Р Е Ш Е Н И Е

№................/………………

гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-ри състав в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТОВА

мл.с. ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ

при участието на секретаря Галина Славова

като разгледа докладваното от мл. съдия Чаракчиев

в. гр. дело № 2351 по описа за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 2008/17.05.2017 г., постановено по гр. дело № 12479/2016 г. по описа на ВРС, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 3946/09.10.2017 г., съдът е осъдил „Астрейд-Варна” ЕООД, ЕИК 200105327 да заплати на ищеца Г.Д.Г., ЕГН **********, обезщетение за неизползван един ден платен годишен отпуск (ПГО) за 2016 г. в размер на 25,15 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба 14.10.2016 г. до окончателното ѝ изплащане, както и 0,53 лв. лихва за забава върху главницата за периода 30.07.2016 г. до 13.10.2016 г., като е отхвърлил претенциите за обезщетение и лихва за забава до пълния им претендиран размер от 110,00 лв., съответно 2,42 лв. С решението съдът е отхвърлил изцяло искът на Г.Д.Г. за заплащане на 550,00 лв. трудово възнаграждение за месец юли 2016 г., както и обезщетение за забава върху тази сума в размер на 12,09 лв. за периода 30.07.2016 г. до 13.10.2016 г.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Г.Д.Г., подадена чрез адв. Д., в частта му, с която са отхвърлени предявените от ищеца осъдителни искове. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Вещото лице по назначената съдебно-графическа експертиза установило, че подписите положени върху Заповед № 011/25.07.2016 г. за ползване на четири дни платен годишен отпуск, както и върху ведомостта за заплащане на трудово възнаграждение за месец юли 2016 г., били положени именно от въззивника, ищец в първоинстанционното дело. Поддържа, че при изготвяне на заключението вещото лице не е взело сравнителен материал от ищеца. Сочи също, че не са налице твърдените съвпадения както за общите, така и за частните признаци на почерка. Развива подробни аргументи за разликата между подписите положени в сравнителните образци ползвани от вещото лице и тези в изследваните документи. Въззивникът поддържа, че своевременно оспорил приемането на изготвената експертиза, но съдът отказал да допусне повторна, евентуално тройна експертиза, с ползване на нарочен сравнителен материал от ищеца, като така допуснал съществено процесуално нарушение, довело до порочност на обжалвания акт. В заключение моли обжалваното решение да бъде отменено, а ответникът „Астрейд Варна“ ЕООД да бъде осъден да заплати на ищеца последното му трудово възнаграждение за месец юли 2016 г., както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск пропорционално на месеците, в които е полагал труд. В евентуалност моли делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна „Астрейд Варна“ ЕООД.

По предмета на обективно съединените искове с правно основание чл. 128, т.2 от КТ и чл. 224, ал.1 от КТ и акцесорните по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху главните претенции, се излагат следните твърдения:

Ищецът Г.Д.Г. твърди, че на 04.05.2016 г. е сключил трудов договор №27/04.05.2016 г. с ответника „Астрейд Варна“ ЕООД, който е прекратен на 29.07.2016г. със заповед, която не му е връчена. Г. твърди, че до момента на подаване на исковата молба не му е изплатено последното трудово възнаграждение за месец юли 2016 г., нито обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на месеците, в които е полагал труд. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 550,00 лв., представляваща трудовото му възнаграждение за месец юли 2016 г., ведно с обезщетение за забава върху тази сума в размер на 12,09 лв. за периода от 30.07.2016 г. до завеждане на иска, както и законната лихва върху главницата, считано от завеждането на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. На следващо място моли за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неизползван отпуск за четири дни за 2016 г. в размер на 110,00 лв., ведно с обезщетение за забава върху тази сума в размер на 2,42 лв. за периода от 30.07.2016 г. до завеждането на иска, както и законна лихва върху главницата от завеждането на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Астрейд-Варна” ЕООД не е подал отговор на исковата молба. В о.с.з. чрез процесуалният си представител оспорва иска с аргумент, че претендираните суми са заплатени.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

От представения трудов договор № 027/4.05.2016 г. се установява, че ищецът Г. е бил назначен в „Астрейд-Варна” ЕООД считано от 05.05.2016 г. на длъжност шофьор товарен автомобил при осем часов работен ден и месечно трудово възнаграждение в размер на 550,00 лв.

В о.с.з. от 06.03.2017 г. е прието заключението по допуснатата ССчЕ. От него се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за месец юли 2016 г. е в размер на 527,19 лв., а нетното възлиза на 413,26 лв. Вещото лице е изследвало ведомост за заплати за този месец, в която срещу името Г.Д.Г. е положен подпис за получена сума в размер на 413,26 лв. Съгласно изложените от ищеца твърдения за прекратяване на трудовото му правоотношение на 29.07.2016 г., вещото лице дава заключение, че полагаемият отпуск към този момент е бил в размер на пет дни, обезщетението за които възлиза на 125,75 лв. или 25,15 лв. дневно. В о.с.з. вещото лице уточнява, че при посещение в счетоводството на ответника не е могло да получи никакви документи свързани с ползване на отпуск, поради смяна на обслужващия счетоводител. Експертът сочи, че при извършването на експертизата не е включена Заповед № 11 от 25.07.2017 г. на управителя на „Астрейд-Варна” ЕООД, която ответникът му е представил преди съдебно заседание. Заповедта носи подпис на управителя на ответното дружество и на „лице получило заповедта“ и с нея на ищеца е разрешено ползването на четири дни платен годишен отпуск за периода от 25.07.2016 г. до 28.07.2016 г.

В о.с.з от 06.03.2016 г. съдът е приел и приложил като доказателства по делото ведомостта за заплати за м.юли 2016 г., изследвана от вещото лице по приетата ССчЕ, Заповед № 011/25.07.2016 г. на управителя на „Астрейд-Варна” ЕООД и справка за начисления и удръжки.

По искане на ищеца е открито производство по оспорване автентичността на подписите положени във ведомостта за заплати за м.юли 2016 г., изследвана от вещото лице по приетата ССчЕ, и в представената Заповед № 011/25.07.2016 г., с която на ищеца се разрешава ползване на четири работни дни платен годишен отпуск. Вещото лице по приетата съдебно-графическа експертиза е дало заключение, че и в двата документа оспорените подписи са изпълнени от ищеца Г.Д.Г..

Във въззивната инстанция е допусната повторна съдебно-графическа експертиза със задачите поставени пред първата инстанция. Съгласно заключението на вещото лице, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, подписът положен под № 27 от ведомостта за месец юли 2016 г. и този под „получил заповедта“ в Заповед № 11/25.07.2016 г., са положени от ищеца Г.Д.Г..

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Фактическият състав на иска по иска по чл.128, т.2 от КТ се свързва с пълно и главно доказване от ищеца, че е бил в трудово правоотношение с ответника в рамките на исковия период и през него е полагал труд. На него е възложена тежестта за доказване и размера на иска. Ответникът следва да докаже, че е платил възнаграждението.

За уважаване на иска по чл. 224, ал. 1 от КТ в тежест на ищеца е възложено да установи наличие на валидно трудово правоотношение, прекратяването му, полагащ се, но неизползван платен годишен отпуск, както и размера на обезщетението. В тежест на ответника е да установи използването на целия платен годишен отпуск от страна на ищеца или, че му е заплатил дължимото обезщетение.

В случая от представения по делото трудов договор № 027/04.05.2016 г. съдът намира за доказано възникването на процесното трудово правоотношение между страните, по силата на което ищецът се е съгласил да престира своя труд в полза на ответника „Астрейд-Варна” ЕООД. На основание чл. 128, т.2 от КТ за последният е възникнало насрещно задължение да заплаща положения от ищеца труд, съобразно правилата установени в Глава дванадесетта от КТ. По делото не са представени доказателства относно прекратяването на трудово-правната връзка между ищеца и ответника, считано от 29.07.2016 г., но този въпрос не е въведен като спорен нито пред районния съд, нито в настоящото производство. Следователно същият стои извън предмета на въззивна проверка и съдът приема за установено, че трудовото правоотношение на Г. е било прекратено считано от 29.07.2016 г.

Както пред районният съд така и пред въззивната инстанция, правният спор по делото е концентриран около обстоятелството дали ведомостта за заплати от месец юли 2016 г. и заповедта за ползване на платен годишен отпуск от 25.07.2016 г. са подписани от ищеца, съответно могат да му бъдат противопоставени от ответника, като доказателства опровергаващи твърденията в исковата молба, че последният не е изпълнил задълженията си по чл. 128, т.2 и чл. 224, ал.1 от КТ. С оглед предприетото от ищеца оспорване по реда на чл. 193 от ГПК и пред двете инстанции са изготвени и приети съдебно-графически експертизи, съгласно заключенията на които оспорените подписи са изпълнени именно от ищеца Г.. Следователно оспорените документи са годни писмени доказателства и следва да бъдат ценени от съда при формиране на правните му изводи.

От заключението на вещото лице М. С. по приетата ССчЕ се установява, че работодателят е заплатил на ищеца полагащото му се трудово възнаграждение в нетен размер за месец юли 2016 г., което съответно на изработените дни възлиза на от 413,26 лв. Същото отговаря на брутно трудово възнаграждение от 527,19 лв. Следователно от събраните доказателства се установява, че работодателят-ответник е изпълнил задължението си по трудовия договор, респективно предявената срещу него претенция по чл. 128, т.2 от КТ за заплащане на сумата от 550,00 лв. като неоснователна, подлежи на отхвърляне. Поради неоснователността на главната претенция, съединеният с нея в условията на кумулативност акцесорен иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД също следва да се отхвърли.

Досежно претенцията по чл. 224, ал.1 от КТ от заключението на вещото лице Станева се установява, че към деня на прекратяване на процесното трудово правоотношение – 29.07.2016 г. ищецът Г. е имал право на ползване на пет дни платен годишен отпуск. При изслушване на вещото лице в о.с.з. експертът изрично е посочил, че поради реорганизация на счетоводството на ответното дружество не са му били представени документи във връзка с ползване на отпуск от ищеца. В същото време видно от приложената по делото Заповед № 011/25.07.2016 г. на управителя на „Астрейд-Варна” ЕООД, връчена лично на ищеца, на последният е разрешено ползването на четири дни платен годишен отпуск за периода от 25.07.2016 г. до 28.07.2016 г. Тази заповед не е съобразена при изготвяне на ССчЕ. Следователно от съвкупния анализ на доказателствата по делото се налага извод, че към дата 29.07.2016 г. на ищеца се е полагал един ден платен годишен отпуск, съответно претенцията с правно основание чл. 224, ал.1 от КТ е основателна до този размер, паричното изражение, на който възлиза на 25,15 лв. съобразно заключението на ССчЕ. За разликата до пълния претендиран размер от 110,00 лв. равняващ се на четири дни ПГО, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Изложените до тук аргументи намират приложение и досежно акцесорната претенция по чл. 86, ал.1 от ЗЗД, като същата следва да бъде уважена до размер от 0,53 лв., а отхвърлена за разликата над тази сума до поисканата от ищеца от 2,42 лв.

Предвид достигане на идентични крайни правни изводи с тези на ВРС, решението в обжалваните му части следва да бъде потвърдено. В останалите си необжалвани части решението на ВРС е влязло в законна сила.

Страните по делото не са претендирали разноски за воденето на настоящото производство, съответно съдът не присъжда такива.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2008/17.05.2017 г., постановено по гр. дело № 12479/2016 г. по описа на ВРС, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 3946/09.10.2017 г., в частта, с която са отхвърлени предявените от Г.Д.Г. ЕГН********** *** срещу „Астрейд-Варна” ЕООД, ЕИК200105327 със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Софроний Врачански” №30 искове за заплащане на 550,00 лв. трудово възнаграждение за месец юли 2016 г. и 12,09 лв. обезщетение за забава върху тази сума за периода от 30.07.2016 г. до 13.10.2016 г., както и за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2016 г. над присъдените 25,15 лв. за един ден отпуск до претендираните 110,00 лв. за четири дни отпуск, и лихва за забава върху обезщетението за периода от 30.07.2016 г. до 13.10.2016 г. за разликата над присъдените 0,53 лв. до претендираните 2,42 лв.

В частта, с която съдът е осъдил „Астрейд-Варна” ЕООД, ЕИК 200105327 да заплати на ищеца Г.Д.Г., ЕГН **********, обезщетение за неизползван един ден платен годишен отпуск (ПГО) за 2016 г. в размер на 25,15 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба - 14.10.2016 г. до окончателното ѝ изплащане, както и 0,53 лв. лихва за забава върху главницата за периода 30.07.2016 г. до 13.10.2016 г., първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.3, т.1, предл. първо от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.