Р Е Ш Е Н И Е

№………./……...03.2018 г.

гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ДРИНГОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

МИЛЕНА НИКОЛОВА – мл. с.

при секретар Светлана Тодорова,

като разгледа докладваното от мл. съдия Николова

въззивно гражданско дело № 182 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба подадена от прокурор при Районна прокуратура - Варна срещу постановеното решение № 4909/24.11.2017 г. по г.д. № 11407/2017 г. на ВРС, 14-и състав, с което е уважена молбата с правно основание чл.19, ал. 1 ЗГР, подадена от Ю.А.А. и е допусната промяна в собственото и фамилното име.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Представителят на прокуратурата посочва, че липсват предпоставките по чл. 19 ЗГР, тъй като не са налице важни обстоятелства за промяна на две от трите имена на молителя. Искането на молителя се основава на две напълно различни по естеството си твърдения, като от една страна се сочи, че се е представял с името Т.и не се самоопределя с рожденото си име Ю., а от друга страна родът на баща му бил известен с фамилното име F=. Посочва, че от доказателствата по делото се установява, че молителят е депортиран през 2005 г. от Германия. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли молбата за допускане на промяна на името.

Въззиваемата страна редовно уведомена, с писмен отговор в срока по чл.263 от ГПК, оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че решението е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон и обосновано. Посочва, че молителят е установил наличието на неудобства поради различията в имената в документите му за самоличност, имената, с които е известен в обществото и имената, с които е вписан в съставения от община Габрово акт за раждане. Първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, като е приел че посочените обстоятелства са важни и е допустима промяна в собственото и фамилното име на молителя.

Община Варна и Община Габрово не са подали отговор в срока по чл.263 от ГПК. В съдебно заседание не изпращат представител.

Съдебният състав, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено следното от фактическа страна:

От акт за раждане на молителя се установява, че при раждането му на *** г. е вписан в регистъра на населението с имена Ю. Е. Я.. С молба от 29.07.1986 г. е припознат от баща си А.Й.О., като имената на молителя са променени на Ю.А. Йосифов.

От удостоверение за сключен граждански брак се установява, че на 08.05.2006 г. Ю.А.А. и Ж.В.А.са сключили граждански брак, като съпругът ще носи фамилното име А..

От решение № 907/05.09.2006 г. се установява, че бракът на молителя с Ж.В.А.е прекратен, като след прекратяване на брака молителят запазва брачното си фамилно име А..

От удостоверение за съпруга и родствени връзки, издадено от Община Габрово, се установява, че молителят е записан в регистрите на актовете за гражданско състояние и регистъра на населението, водени съгласно ЗГР, като Ю.А.А. (собствено, бащино и фамилно име). Бащата на молителя е с имена А.Ю.О., а майка му Е.Р.Я.. Молителят има сестра С.А.Й. и дъщеря С.Ю.Я..

От справка на сектор БДС при ОДМВР – Варна се установява, че на 28.09.2005 г. молителят е депортиран от Германия.

По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите – Б.С.Г.и Ю.К.А..

Съдът кредитира изслушаните свидетелски показания, преценени с оглед всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, доколкото същите са дадени обективно от свидетелите, не съдържат вътрешни противоречия, нито такива помежду си, както и са депозирани от лица, имащи непосредствени впечатления за обстоятелствата, за които се разпитват от съда.

От разпита на свидетеля Б.Г.се установява, че същият работи като салонен управител в дискотека, стопанисвана от търговско дружество на молителя. При запознанството им, молителят се е представил с името Т., като всички негови служители, приятели, познати и роднини го наричали Т.О..

От разпита на свидетелката Ю.К.А. се установява, че същата живее във фактическо съжителство с молителя. При запознанството им той се представил с името Т.. Другите общи познати също го наричали Т., а в гр. Д.роднините на молителя били известни като F=.

Представени са по делото три броя лични карти на М.Й.О. от гр. Варна; С.Й.О.а от гр. Г.О.и Ж.Д.О.а от с. Г., общ. П..

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани, като необсъдените съдът намира за неотносими.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

По смисъла на чл.19 от ЗГР промяната в собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. На базата на горното съдът прави извод, че промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя, а от наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил изчерпателно.

Собственото име на всяко лице се избира от родителите му и се съобщава писмено на длъжностното лице по гражданското състояние при съставяне на акта за раждане (чл. 12 ЗГР).

По смисъла на чл. 14, ал. 1 ЗГР, фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго, т. е. семейните, етнически и религиозни традиции са зачетени в Закона за гражданската регистрация като важно обстоятелство, налагащо отклонение в общия режим за образуване на имената на българските граждани. Фамилното име на лицето определя принадлежността му към семейството - към фамилия с определен произход, значение, история; определя принадлежността му към рода; към корените на родословието му.

Искането за промяна на бащиното и фамилното име на молителя е неоснователно.

Съгласно чл. 9 ЗГР, името на български гражданин, роден на територията на Република България се състои от собствено, бащино и фамилно име. Името на молителя е формирано в съответствие с българския закон. Фамилното име, в случая е образуваното от бащиното име на баща му и при съобразяване на семейните и етнически традиции, поради което молбата за промяната му е неоснователна.

В исковата молба и пред решаващия съд са наведени основания, според които са налице „важни обстоятелства“, налагащи промяна в името на молителя. Тъй като законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като важни, те трябва да се преценяват в контекста на всеки отделен случай. Предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично и обществено неудобно или неподходящо.Тази преценка обаче, съгласно постоянната практика на ВКС, винаги трябва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл. 12 и чл. 14 от ЗГР /и посочените в тях възможни отклонения/ относно начина на образуване на собственото и фамилно име на физическото лице. В този случай не се доказаха наличието на важни обстоятелства по силата на закона, които да налагат промяна на собственото и фамилното име. От представените официални удостоверителни документи (акт за раждане, удостоверение за раждане, удостоверение за съпруга и родствени връзки) не се установява някой от семейството на молителя (майка, баща, сестра) да носи фамилно име О./а. От представените заверени копия на лични документи не установява роднинската му връзка с техните титуляри.

От показанията на свидетелите се установява, че молителят сред близки и познати е известен като Т.О., но се установява също, че това е резултат на неговото поведение, доколкото това е негово лично субективно желание, поради което при запознаването си с нови хора се представя именно с тези имена. Тези обстоятелства не са от семеен характер, доколкото както беше установено, никой от членовете на семейството на молителя не носи това фамилно име.

Обстоятелството, че молителят не желае бъдещето му дете да носи фамилното име на бившата му съпруга не обуславя необходимост от промяна на собственото му име, а доколкото фамилното му име преди сключването на граждански брак е Й.не обуславя промяна на настоящото такова на О..

Действително от понятието "важни обстоятелства" не следва винаги да се изключва субективното желание на лицето да носи определено име, особено когато това е свързано със съображения от етнически, семеен или религиозен характер предвид правото му на свободно самоопределяне по тези признаци, но в случая не се установи поисканата промяна на името да има етнически, семейни (никой от членовете на семейството не носи фамилия О./а) или религиозни подбуди.

Следователно съдът не може да допусне промяна в името на едно лице, като се отклони при постановяване на решението си от императива на чл. 19, ал. 1 ЗГР.

С оглед несъвпадане изводите на двете инстанции решението на ВРС следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което молбата на Ю.А.А. за допускане на промяна на собственото и фамилно име се отхвърли като неоснователна.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 4909/24.11.2017 г. по г.д. № 11407/2017 г. на ВРС, ХІV състав, с което е допусната промяна на собственото и фамилното име на Ю.А.А., ЕГН **********, постоянен адрес *** и е постановено в актовете за гражданско състояние и регистъра на населението да бъде вписан със собствено име Т.и фамилно име О., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

ОТХВЪРЛЯ молбата на Ю.А.А., ЕГН **********, постоянен адрес *** с правно основание чл.19, ал.1 ЗГР за промяна на собственото и фамилно име от Ю.А. на «Т.О.».

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.