Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………/…………………….03.2018
год., гр. Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори
януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОНСТАНТИН И.
МАЯ НЕДКОВА
при
участието на секретаря ГАЛИНА СЛАВОВА, сложи за разглеждане в. гр. дело № 1904 по описа на съда за 2017
год, докладвано от съдията К. И.и
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава
Двадесета от ГПК.
С Решение № 2788/07.07.2017 год. по гр. дело
№ 16226/2016 год. по описа на РС-Варна:
1/ е признато за установено в отношенията между С.К.С. ЕГН **********, с
адрес: *** и С.Т.М., ЕГН **********, с адрес: ***, че ищецът С.Т.М., ЕГН **********,
с адрес: *** е собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.4501.1369 по
КК на с. о. „Ментеше”, гр. Варна с площ от 277 /двеста седемдесет и седем/ кв.
м., при граници: поземлени имоти с идентификатори: 10135.4501.1368;
10135.4501.776; 10135.4501.768; 10135.4501.9569 – общински път, на основание
наследяване и реституция с решение Решение № 822/02.10.2001 год. на ПК Варна и
Заповед № ПР-273 от 12.12.2006 г. на Кмета на район Владислав Варненчик, Община
Варна и ответникът С.К.С. ЕГН ********** *** е осъден да предаде на ищеца С.Т.М.,
ЕГН ********** ***, на основание чл. 108 ЗС, владението върху гореописания
имот, при условията на чл. 72 ЗС;
2/ e признато
на С.К.С., ЕГН **********, с адрес: *** право на задържане на поземления имот с идентификатор 10135.4501.1369 по КК на с. о. „Ментеше”, гр. Варна с площ от 277 /двеста седемдесет и седем/ кв. м., при граници: поземлени имоти с идентификатори: 10135.4501.1368; 10135.4501.776; 10135.4501.768; 10135.4501.9569 – общински път, до заплащането на сумата от 6 521, 90 лева /шест хиляди петстотин двадесет и един лева и 90 ст./, представляваща сумата, с която се е увеличила стойността на процесния имот в резултат на извършени от него подобрения – трайно закрепена постройка с площ от 38, 25 кв. м., изградена до 01.03.1991 год. и прекарване на електричество и питейна вода, на основание чл. 72, ал. 3 ЗС, като възражението за подобрения
е
отхвърлено за разликата над 6 521,90 лева до предявения размер от 15 692,14
лева (т. е., отхвърлено е за сумата от 9 170, 24 лева), съставляващи сумата, с
която се е увеличила стойността на имота в резултат на изграждането на три броя
навеси, склад и оранжерия.
Срещу решението
са постъпили две въззивни жалби, както следва:
І. Въззивна жалба
от ищеца С.Т.М. срещу горното решение в частта му, с която е
признато правото на ответника С.К.С. да задържи имота до заплащането на сумата
от 6 521, 90 лева, на основание чл. 72, ал. 3 ЗС, а в евентуалност – в частта
му, с която претенцията на ответника да задържи имота е уважена за разликата
над 475, 50 лева до признатата от първоинстанционния съд сума от 6 521, 90
лева.
ІІ. Въззивна жалба от ответника С.К.С.
срещу първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен предявения
против него ревандикационен иск, а в условията на евентуалност – в случай, че
решението в частта му по ревандикационния иск бъде потвърдено, въззивникът С.
обжалва решението в частта му, с която заявената от него под формата на
възражение претенция за задържане на процесния имот, на основание чл. 72, ал. 3
ЗС, е отхвърлена за разликата над 6 521, 90 лева до пълния претендиран от него размер от 15 692,
14 лева.
В жалбата на ищеца С.Т.М. са
наведени оплаквания, че решението в атакуваните от него части е неправилно и
незаконосъобразно. Не е съобразено от съда, че оценената постройка в имота на
стойност от 5 570 лева представлява незаконен строеж и ищецът не желае
запазването му; наред с това наличната понастоящем в поземления имот постройка
не е онази, която е била налична в имота към момента на влизане в сила на
ЗСПЗЗ, респ. на § 4 и следващите от ПЗР ЗСПЗЗ. Поради това и право на задържане
ответникът няма, претенцията му по чл. 72, ал. 3 ЗС е неоснователна и подлежи
на отхвърляне. Твърди също, че решението е постановено и в нарушение на нормите
на ЗН. В случая подобренията (ако бъдат признати за такива) са извършени в
предоставен за ползване на наследодателката на ответника имот, правото на
ползване е наследимо и е било наследено от двамата й наследници, единият от
които е ответникът. Поради това и за останалите налични и присъдени подобрения
в имота – водоснабдяване, електрифициране и създадени трайни насаждения на
ответника не следва да се присъжда цялата им стойност, а само половината. Дори
и претенцията на ответника за задържане на имота да бъде счетена за основателна
относно стойността на постройката, сумата която следва да му се присъди е
половината от сбора на сумите от 210 лева, 500 лева и 241 лева, а именно: 475,
50 лева.
Отправено е искане за отмяна на
решението в частта му, с която е уважена предявената от ответника С.С. под
формата на възражение претенция за подобрения в имота до размера на сумата от
6521, 90 лева и за постановяване на друго, с което възражението за подобрения за
сумата от 6 521, 90 лева да бъде отхвърлено. В евентуалност претендира отмяна
на решението в частта му, с която претенцията на ответника да задържи имота е
уважена за разликата над 475, 50 лева до признатата от първоинстанционния съд
сума от 6 521, 90 лева.
Отговор на жалбата не е подаден от
ответника С.С..
В жалбата на ответника С.С. са
наведени оплаквания, че решението в атакуваните от него части е неправилно и
незаконосъобразно.
Неправилно е прието, че ищецът е
собственик на процесния имот на заявеното от него основание, като не е
съобразено, че наследодателят на ищеца не е притежавал недвижими имоти в
местността „Ментеше“, гр. Варна, които да подлежат на възстановяване по реда и
при условията на ЗСПЗЗ, респ. че имотите не са били обобществявани. Поради това
и Решението № 822/02.10.2001 год. на ПК – Варна, с което на ищеца е признато
право на възстановяване на собствеността върху земеделска земя по реда и при
условията на ЗСПЗЗ е материално незаконосъобразно. Като последица от това
материално незаконосъобразна е и заповедта на кмета на община Варна, с която на
основание § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на ищеца е възстановена собствеността
върху процесния имот – ПИ с № 1369 по ПНИ на с. о. „Ментеше“ гр. Варна, с площ
от 277 кв. м., представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.4501.1369 по
КК на гр. Варна. Твърди се още, че по отношение на ищеца реституционната
процедура не е приключила, тъй като същият не е заплатил стойността на сградата
и другите подобрения в имота по влязлата в сила оценка, съгласно изискванията
на ЗСПЗЗ и на чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Поради това и заповедта по § 4к, ал. 7
от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която на ищеца е възстановена собствеността върху процесния
имот е материално незаконосъобразна и не го легитимира като собственик на
имота.
Отправено е искане решението в
частта му, с която искът на ищеца по чл. 108 ЗС е уважен /в двете му части –
установителна и осъдителна/ да бъде отменено и да се постанови друго, с което
искът на С.М. за ревандикация на поземления имот да бъде отхвърлен.
В евентуалност се твърди, че
решението в частта му, с която възражението на ответника за подобрения е
отхвърлено за разликата над признатата от РС-Варна сума от 6 521, 90 лева до
пълния претендиран размер от 15 692, 14 лева е неправилно. Не е съобразено от районния
съд, че въпросът за размера на оценката
на сградата и подобренията в терена, подлежащ на реституция, е разрешен с
влязло в сила решение на Върховния административен съд. В производството по
определяне на оценката на сградата и подобренията са участвали и двете страни
по настоящото дело, поради което и решението на административния съд относно
размера на оценката на сградата и подобренията е задължително за страните и
последиците му следва да бъдат зачетени.
Отправеното в евентуалност искане е,
в случай, че решението в частта му по ревандикационния иск бъде потвърдено, за
отмяна на решението частта му, с която заявената от ответника С.С. под формата
на възражение претенция за задържане на процесния имот на основание чл. 72, ал.
3 ЗС е отхвърлена за разликата над 6 521, 90 лева до пълния претендиран от него
размер от 15 692, 14 лева и за постановяване на друго, с което възражението му
за подобрения по чл. 72, ал. 3 ЗС да се уважи в пълния заявен размер от 15 692,
14 лева.
В писмен отговор насрещната страна
/ищец по ревандикационния иск/ С.Т.М. оспорва жалбата, счита решението в
атакуваните от ответника С.С. части за правилно и настоява да бъде потвърдено.
В съдебно заседание всяка страна
поддържа въззивната си жалба и оспорва жалбата на насрещната страна.
Съдът съобрази следното:
Производството пред ВнРС е
образувано по предявен от С.Т.М. *** срещу С.К.С. ***8 ЗС.
Ищецът навежда следните твърдения: Наследник
е по закон на Й.А.М., б. ж. на гр. Аксаково, починала през 1974 год. С решение
№ 822/02.10.2001 год. на ПК – община Варна, постановено на основание чл. 14,
ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, на наследниците на Й.М.е признато правото на възстановяване
на собствеността върху описан в решението имот – нива от 3, 190 дка, находяща
се в терен по § 4, в кв. Владиславово, гр. Варна, съставляваща имот с № 209 по Помощния
кадастрален план /ПКП/, в който частично попадат няколко имота от действащия
кадастрален план, включително и част от имот с № 767 по ПКП, стопанисван от Б.Г.К.
– праводател на ответника С.С. – която
част е с площ от 277 кв. м. При одобряване на ПНИ за с. о. „Ментеше”, гр.
Варна, процесната част от 277 кв. м. е отредена в самостоятелен имот – новообразуван
поземлен имот с пл. № 1369 с площ от 277 кв. м. според скица № 15-505518 от
20.11.2015г., презаверена на 28.10.2016 г., изд. от СГКК Варна. Ответникът С.К.С.,
в качеството си на правоприемник на бивш ползвател, не е изкупил предоставената
за ползване земя по реда и при условията на ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането
му. След влизането в сила на ПНИ, имот с пл. № 1369 с площ от 277 кв. м., е определен
за възстановяване на реституираните собственици (наследниците на Й.А.М.), като
със Заповед № ПР-268/12.12.2006 год. на кмета на район „Владислав Варненчик“
община Варна на ищеца С.Т.М. е възстановено правото на собственост върху
описания имот. Твърди също, че ответникът осъществява фактическа власт върху
имота му без основание и въпреки отправените му от ищеца покани отказва да го
освободи.
В съответствие с наведените
твърдения е и отправеното искане – за осъждане на ответника, на основание чл.
108 ЗС, да предаде на ищеца владението върху ПИ с пл. № 1396 по ПНИ на с. о.
Ментеше“ гр. Варна, съставляващ поземлен имот с идентификатор 10135.4501.1369
по КК на гр. Варна.
В писмен отговор, подаден в срока по
чл. 131 ГПК чрез процесуален представител, ответникът С.К.С. оспорва иска,
счита, че е неоснователен. Оспорва активната материално правна легитимация на
ищеца. Твърди, че решението на ПК - община Варна от 02.10.2001 год., е
материално незаконосъобразно, тъй като наследодателката на ищеца не е
притежавала земеделски земи в процесната местност, които да подлежат на
възстановяване по реда и при условията на ЗСПЗЗ, респ. такива земи не са били
обобществявани, поради което и предпоставките за реституция по ЗСПЗЗ не са налице.
Твърди също, че фактическият състав на земеделската реституция по отношение на
ищеца не е завършен, процесът по възстановяване на земеделски земи по реда на
ЗСПЗЗ в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ приключва с прилагането на ПНИ. В случая
ищецът не е внесъл сумата по оценката на сградата и подобренията (§ 4а, ал. 3
от ПЗР на ЗСПЗЗ) и по отношение на него ПНИ относно имот с пл. № 1369 не е
приложен – чл. 28а, ал. 1 и чл. 28б, ал. 10 от ППЗСПЗЗ. Поради изложеното счита, че заповедта на
кмета на общината по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на която ищецът се
легитимира като собственик на процесния имот, е материално незаконосъобразна и
не легитимира ищеца като собственик на имота на заявения от него придобивен
способ. В евентуалност ответникът навежда възражение, че е придобил имота по
давност, въз основа на осъществявано владение в периода 2006 год. до
предявяване на иска на 21.12.2016 год. Настоява за отхвърляне на предявения
против него ревандикационен иск.
В условията на евентуалност ответникът
прави възражение за подобрения
– претендира задържане на имота до заплащане на подобренията, стойността на
които е определена с влязлото в сила Решение № 16622/15.12.2011 год. по адм.
дело № 6523/2011 год. на Върховния административен съд на РБ, а именно: в
размер на сумата от 15692, 14 лева. Твърди, че е наследник на Б.Г.К., на която
по реда на ПМС 76/1977 год. бил предоставен за ползване имот от 600 кв. м. в
местността „Ментеше“ гр. Варна. По ПКП на местността имотът е отразен с пл. №
767, а по ПНИ от част от имот с пл. № 767 е бил образуван и процесният ПИ с пл. № 1369, с площ от 277
кв. м. В проведено производство по реда на § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 год.
за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, с Решение № 16622/15.12.2011 год. по адм.
дело № 6523/2011 год. на Върховния административен съд е определена оценката на
сградите и подобренията в частта от имот с пл. № 767 по ПКП, попадаща в имот с пл.
№ 1369 по ПНИ, която оценка е в размер на 15 692, 14 лева. Стойността на подобренията
по влязлата в сила оценка не е заплатена от ищеца (реституиран собственик) и до
настоящия момент.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуален представител, поддържа
предявения иск. Оспорва възражението за право на задържане на имота. Сочи, че изпълнителната
сила на решението на Върховния административен съд на РБ е погасена, тъй като
от датата на влизането му в сила са изминали повече от 5 години. Настоява за
уважаване на иска.
В съдебно заседание ответникът
поддържа отговора си на исковата молба, счита иска за неоснователен и настоява
за отхвърлянето му. Поддържа заявеното в условията на евентуалност възражение
за подобрения в размер на сумата 15 692, 14 лева.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, а това се
установява и от удостоверение за
наследници № 509/25.10.2016 год., изд. от община Аксаково, обл. Варна, че ищецът
С.Т.М. е наследник по закон (син) на Й.А.М., б. ж. на с. Аксаково (сега гр.
Аксаково) починала на 21.01.1974 год.
С Решение № 822/02.10.2001 год. на
ПК – Варна по преписка по заявление с вх. № 30249/06.02.1992 год., на основание
чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ е признато правото на собственост на наследниците на Й.А.М.върху
нива от 3, 190 дка, находяща се в терен по § 4 на кв. Владиславово, в местност „Караахмед
чешме“, съставляваща имот с пл. № 209 по КП. В решението е посочено, че
възстановяването на собствеността ще се извърши при условията на чл. 28 от
ППЗСПЗЗ като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план
за новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ.
Със Заповед № ПР-268/12.12.2016 год.
на кмета на район Вл. Варненчик, община Варна, издадена на основание § 4к, ал.
7 ПЗР на ЗСПЗЗ (л. 48 от настоящото дело) на С.Т.М., в качеството му на
наследник на Й.А.М., е възстановено правото на собственост върху новообразуван
имот с пл. № 1369 по ПНИ на с. о. „Ментеше“, землище Владиславово, община
Варна, с площ от 277 кв. в., при граници: имоти с пл. № № 766; 1368; 9569; 768.
Съгласно извършеното отбелязване заповедта е влязла в сила на 07.02.2007 год.
От удостоверение № 418/24.01.1980
год., изд. от Председателя на ИК на ОбНС – Варна е видно, че по реда и при
условията на ПМС № 76/1977 год. на Б.Г.К. е бил предоставен за ползване имот –
хавра от 600 кв. м., в местността „Ментеше“ гр. Варна, при описани в
удостоверението граници.
Видно от удостоверение за наследници
№ 123456/01.06.2006 год., Б.Г.К. е починала на 11.11.1988 год. и призовани да я
наследят са двамата ѝ сина – Д.К.С. и ответникът С.К.С..
Въз основа на заявление от
02.07.1992 год., подадено от С.С., на 28.04.1994 год. е изготвена оценка от
кметство Владиславово, която да послужи за плащане с цел придобиване на
собствеността върху земята при условията на § 4а, ал. 1 и ал. 2 ПЗР ЗСПЗЗ в
редакцията на нормите, действаща към момента на оценката. Няма спор, че плащане
от страна на наследниците на бившия ползвател (единия от които е ответникът С.С.)
няма извършено в сроковете по ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му.
Със Заповед № 964/03.06.1999 г. на
кмета на район Владиславово, общ. Варна, изд. на осн. § 62, ал. 3 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ (ПМС № 456/1997 год.) на наследниците на Б.Г.К. е признато правото да
придобият по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ собствеността върху предоставения за
ползване съгласно удостоверението № 418/24.01.1980 год., изд. от Председателя
на ИК на ОбНС – Варна имот с площ от 0, 600 дка. Няма данни процедурата по § 62
от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ПМС № 456/1997 год.) да е довършена. Липсва изготвена оценка
на земята (представения на л. 52-54 от делото на РС-Варна документ, именуван
оценителен протокол, не е подписан и не е ясно от кого е изготвен), липсва и Заповед
съобразно § 62, ал. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за утвърждаване на оценката.
Със Заповед № ПР-41/17.09.2010 год.
на кмета на район Вл. Варненчик, община Варна, издадена на основание § 4л и § 4в
от ПЗР на ЗСПЗЗ, е одобрена изготвената съгласно § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999
год. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ оценката на извършените в имота с пл.
№ 1369 по ПНИ на с. о. „Ментеше“,
землище Владиславово, общ. Варна подобрения, с бивш ползвател Б.К., в размер на
1769 лева. Посочено е, че сумата следва
да бъде внесена от реституирания собственик С.Т.М. по специалната сметка на
общината по § 4ж ПЗР на ЗСПМЗЗ в тримесечен срок от влизане в сила на заповедта
с оглед изплащането й в полза на наследниците на бившия ползвател Б. К. – С.С.
и Д.С..
С Решение № 16622/15.12.2011 год. по
адм. дело № 6523/2011 год. на ВАС на РБ, ІV-то отделение, влязло в сила от
датата на постановяването му, Заповедта № ПР-41/17.09.2010 год. на кмета на
район „Вл. Варненчик“, община Варна по §4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, е изменена, като
оценката на подобренията в имот с пл. № 1369 по ПНИ на с. о. Ментеше, землище
Владиславово, гр. Варна е увеличена на 15 692, 14 лева, от които 13 559,
47 лева представляват стойността на изградената в имота с пл. № 1369 по ПНИ
масивна жилищна сграда със ЗП от 38,25 кв. м. и сутерен от 7,02 кв. м.
Не е спорно, че ищецът (реституиран
собственик на земята) не е внесъл сумата по оценката в депозитната сметка на общината по § 4ж ПЗР на
ЗСПЗЗ.
От заключението на СТЕ от 01.06.2017
год. (л. 72-80 от делото на РС-Варна), неоспорено от страните, кредитирано от
съда като обективно и безпристрастно и от изявленията на вещото лице в съдебно
заседание се установява следното: Новообразуван имот с пл. № 1369 по ПНИ на
местност „Ментеше“ с площ от 277 кв. м. попада изцяло в стар имот с пл. № 209
по помощния кадастрален план (ПКП) на местност „Ментеше“, землище Владиславово,
записан в регистъра към плана на наследниците на Ю.Т.М.. Новообразуван имот №
10135.4501.1369 по КК на местност „Ментеше“ с площ от 277 кв.м. е обособен от
част от стар имот № 209 по ПКП на местност „Ментеше“, включващ признатия за
възстановяване с Решение № 822/02.10.2001г. на ПК – Варна имот – нива от 3, 190
дка. Новообразувания имот пл. № 1369 от ПНИ е идентичен с ПИ с идентификатор
10135.4501.1369 по КК на гр. Варна, като попада в стар имот № 209 от ПКП с площ
от 277 кв. м. В имота с пл. № 1369 по ПНИ е построена едноетажна масивна
жилищна сграда на частичен сутерен със ЗП от 37, 65 кв. м. В имота са налични и
свързано към жилищната сграда паянтово складово помещение (дървен скелет, обшит
с дървени плоскости), два навеса, оранжерия и конструкция за лозови асми, които
не са трайно прикрепени към земята. Имотът е водоснабден и електрифициран, има
водомерна шахта и водомерен възел.
От показанията на свидетеля Т. И.М.(без
родство и дела със страните) се установява следното: Ответникът С.С. има вилно
място в местността „Ментешето“, в гр. Варна, наследил го от родителите си преди
около 25-30 години. В мястото има къща с маза и стопански постройки. Къщата е строена
от бащата на ответника около 1981-1982 год. Ответникът живее целогодишно в
къщата.
Прието е за безспорно установено
между страните и ненуждаещо се от доказване, че ответникът упражнява фактическа
власт върху процесния имот – ПИ с пл. № 1369 по ПНИ на с. о. „Ментешето“
землище Владиславово, гр. Варна.
От заключението на съдебно-техническата
експертиза от 12.01.2018 год., изслушана във въззивната инстанция, неоспорена
от страните, кредитирана от съда като обективна и безпристрастна и от
изявленията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че площта от ПИ с
пл. № 1369 по ПНИ на с. о. „Ментеше“ землище Владиславово, гр. Варна, която е
необходима за нормалното използване и поддържане на изградената в имота едноетажна
жилищна сграда, е 120 кв. м., оградена с оранжеви и черни линии на комбинираната
скица скицата на л. 60 от настоящото дело, съставляващи южната част на ПИ с пл.
№ 1369 по ПНИ на с. о. „Ментеше“ землище Владиславово, гр. Варна.
С оглед така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни изводи:
За да бъде уважен
предявения ревандикационен иск е необходимо да се установи кумулативната
наличност на три материално-правни предпоставки: 1/ че ищецът е собственик на
имота, чието ревандикиране се претендира; 2/ че имотът се намира във владение
или държане на ответника и 3/ че ответникът владее или държи вещта без
основание.
В тежест на ищеца е да установи
първите две условия, а в тежест на ответника – че упражнява фактическа власт
върху имота на основание, което да е противопоставимо на ищеца.
Установено е по делото, че процесния
имот съставлява земеделска земя и подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Включен е в терен по § 4 от ЗСПЗЗ, в които хипотези фактическия състав на
реституционния закон включва решение по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, с което се
признава правото на собственост върху заявени земеделски земи в реални граници,
но не се посочват конкретни граници на имота и издаване на заповед на кмета на
съответната община по § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ, в която се описват
местоположението, границите, съседите на възстановения имот, към която се
прилага скица на имота. С влизането в сила на заповедта по § 4к, ал. 7 ПЗР на
ЗНСПЗЗ реституционната процедура се счита приключила и правото на собственост върху
земята е възстановено.
В случая в полза на ищеца е издадена
заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ № ПР-268/12.12.2016 год. на кмета на район
Вл. Варненчик, община Варна, с която му е възстановено правото на собственост
върху процесния поземлен имот. Заповедта е валиден административен акт, с вещен
ефект и легитимира ищеца като собственик на имота.
Възраженията и доводите на ответника (наследник на бивш ползвател), че
заповедта по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ е материално незаконосъобразна, тъй като
е издадена въз основа на материално незаконосъобразно решение на ПК – Варна по
чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ (редакция на нормата ДВ бр. 68/1999 год.) поради това
че наследодателката на ищеца не е била собственик на заявените за реституция
земи, т. е., че към момента на обобществяването на земите не е притежавала земи
в землището, в което се намира процесния имот, не могат да се слушат в
настоящото производство предвид указанията, дадени с Тълкувателно решение № 9/2012
год. на ОСГК на ВКС на РБ. Според цитираният тълкувателен акт, при спорове за
собственост относно земи в терени по §4 ПЗР на
ЗСПЗЗ, ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, може
да се брани с възражения за материална незаконосъобразност на решението на
общинската служба по земеделие /ОСЗ, ОСЗГ, ПК /, от което черпи права
насрещната страна, респ. на заповедта по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, но само във
връзка със своите противопоставими права – че собствеността неправилно е
възстановена при наличието на право на изкупуване по §4а или §4б ПЗР на ЗСПЗЗ,
което е упражнено в законните срокове и не може да възразява, че лицето, на
което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е
бил собственик на имота към момента на обобществяването му или че
възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията.
Доводите на ответника, че заповедта
по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ е материално незаконосъобразна и не легитимира
ищецът като собственик на процесния поземлен имот, поради това, че същият не е
заплатил стойността на сградата и другите подобрения в имота по влязлата в сила
оценка, съгласно чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ са неоснователни.
В случая ПНИ за местността, в която
попада процесния имот е одобрен със Заповед на областния управител на Варненска
област от 15.12.2003 год., няма данни заповедта да е обжалвана в частта ѝ
досежно имот с пл. № 1369 по ПНИ; заповедта по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ е
издадена на 12.12.2006 год., влязла е в сила на 07.02.2007 год., а оценката по
§ 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ на извършените в имота подобрения е влязла в сила на
дата 15.12.2011 год., с постановяване на решението № 16622/15.12.2011 год. по
адм. дело № 6523/2011 год. на ВАС на РБ, ІV-то отделение. По делото няма данни,
не се и твърди процедурата по § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ПМС 234/1999) относно
оценката на извършените в имота подобрения да е започнала в срока по § 4л от
ПЗР на ЗСПЗЗ. При това положение следва да се приеме, че след като към момента
на издаването на заповедта по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ е липсвала висяща
процедура по § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, предприета по инициатива на универсалните
правоприемници бившия ползвател, то и твърдяното нарушение на чл. 28а от
ППЗСПЗЗ при издаването на заповедта не е налице. Отделно от това плащането от
страна на реституирания собственик на сумата по оценката на извършените в имота
от бившия ползвател подобрения не е елемент от фактическия състав на
придобивния способ по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ досежно земята. Неплащането от
страна на реституирания собственик на стойността на сградата е пречка той да
придобие собствеността върху сградата (арг. от § 4а, ал. 3 ПЗР на ЗСПЗЗ), но не
и върху земята, подлежаща на реституция, което придобиване в терени по § 4 се
извършва със заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ.
В обобщение ищецът се легитимира
като собственик на ПИ с пл. № 1369 по ПНИ на с. о. „Ментеше“, землище
Владиславово, гр. Варна въз основа на заявения от него придобивен способ –
земеделска реституция с влязла в сила заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ.
Възражението на ответника, че е
придобил процесния поземлен имот по давност въз основа на владение,
осъществявано в периода 2006 год. до предявяване на иска на 21.12.2016 год. е
неоснователно. В случая заповедта по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, с която в полза
на ищеца е възстановено правото на собственост върху процесния поземлен имот е
влязла в сила на 07.02.2007 год. От този момент в полза на ответника е започнал
да тече и десетгодишния давностен срок, който към 21.12.2016 год. не е изтекъл,
тъй като с предявяването на иска за собственост прекъсва течението на
придобивната давност.
С оглед изложеното
първоинстанционното решение в частта му, с която искът на С.Т.М. срещу С.К.С. по
чл. 108 ЗС е уважен в установителната му част, като е прието за установено в
отношенията между страните, че ищецът С.Т.М. е собственик на ПИ с пл. № 1369 по
ПНИ на с. о. „Ментеше“, землище Владиславово, гр. Варна въз основа на
земеделска реституция – Заповед № ПР-268/12.12.2016 год. на кмета на район Вл.
Варненчик, община Варна по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ е правилно и в тази част
следва да бъде потвърдено.
Не е спорно по делото, че ответникът
осъществява фактическа власт върху целия поземлен имот. При това положение подлежи
на изследване дали осъществяваната от ответника фактическа власт върху поземления
имот е на основание, което да е противопоставимо на ищеца.
Установено е, че след влизане в сила
на ЗСПЗЗ наследниците на бившия ползвател Б.К., единият от които е ответникът С.С.,
не са предприели необходимите действия за изкупуване
на земята, поради което и собствеността върху земята впоследствие е била
възстановена на ищеца със заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Установено е
също, че ищецът не е заплатил в сроковете по § 31 от ПМС 234/1999 год. за изменение
и допълнение на ППЗСПЗЗ сумата по влязлата в сила оценка на извършените от
бившия ползвател (ползватели) подобрения в имота, вкл. и на построената в имота
масивна жилищна сграда.
Съгласно § 4 от
ПРЗ на ЗСПЗЗ предоставеното право на ползване върху земеделски земи въз основа
на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския
съвет се прекратява. С § 4а, ал. 1 от ПРЗ на ЗСПЗЗ е предоставена възможност на
бившите ползватели, които са построили сграда до 01.03.1991 г., да придобият
собствеността върху земята, ако заплатят цената й на собственика чрез общината
в определените ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му срокове. Когато ползвателите не реализират тази
възможност, съгласно пар. 4а, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ собственикът на земята
придобива собствеността на сградата, ако я заплати чрез общината на ползвателя
или на неговите наследници. Ако никой от правоимащите не се възползва от
предоставената му възможност и стойността на земята, съответно на сградата и
подобренията, не бъдат заплатени, отношенията се уреждат от пар. 4а, ал. 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ. Първоначално разпоредбата е предвиждала ползвателят, построил
сградата, да придобие правото на собственост само върху нея, отделно от мястото,
като заплати в полза на държавата предвидената в ал. 2 прогресивно нарастваща
такса съобразно разгънатата застроена част на сградата в размер, определен от
Министерския съвет /ДВ, бр. 28/1992 г., до изменението с ДВ, бр. 98/1997 год./.
В същия смисъл е и §30, ал. 6 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ДВ, бр. 28/1997 г./. С
изменението на пар. 4а, ал. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ДВ, бр. 98/1997 г. и ДВ, бр.
99/2002 год., изискването за заплащане на такса отпадна и се предвиди сградата
и принадлежащият й урегулиран поземлен имот, определен с плана за
новообразуваните имоти по § 4к, да се изнасят на публична продан по реда на
Гражданския процесуален кодекс.
Видно,
че с тази нормативна уредба е създадена цялостна процедура, с детайлно предвидени
действия, които трябва да бъдат извършени в определени срокове, за уреждане на отношенията
между ползвателя и собственика по повод на земята и сградата в имоти, попадащи
в терени по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. Именно описаната административна процедура
следва да намери приложение в отношенията между ползвателя и собственика, като
за реализирането й е необходима инициатива за това от някое от посочените в
закона лица.
От анализа на
горните разпоредби следва още, че когато никой от правоимащите не се възползва
от предоставената му възможност и стойността на земята, съответно на сградата и
подобренията, не бъдат заплатени, възниква разделна собственост върху земята и
сградата, като отношенията се уреждат от чл. 63 и сл. от ЗС – собственост върху
постройка, отделно от собствеността върху земята под нея. Именно поради това и
нормата на § 4а, ал. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ предвижда, че получената при публичната
продан сума се разпределя между собственика на земята и ползвателя според
съотношението между стойността на земята и стойността на сградите и
подобренията - § 62, ал. 10 от ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997 г. за изменение и
допълнение на ППЗСПЗЗ /ДВ, бр. 122/1997 г./, съотв. пар. 31, ал. 6 от ПЗР на
ПМС № 234/16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ /ДВ, бр. 113/1999
г./. Така създаденото състояние е временно, до предприемане на действия по
изнасяне на имота на публична продан, за което кметът на общината (след
сезиране от която и да е от страните) отправя искане до съдия-изпълнителя. Дотогава
обаче ползвателят, който е собственик на сградата, има право да се ползва от
земята, доколкото това е необходимо за използването на постройката според
нейното предназначение – чл. 64 ЗС.
Доводите на ищеца
относно законността на изградената в предоставения за ползване имот сграда са
неотносими в настоящия случай.
Въпросът за законността на построената сграда е от значение в
хипотезата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, която касае възстановяването на обобществени
(отнети) земеделски земи, които след отнемането им от собствениците са включени
в строителните граници на населените места, в която хипотеза реституцията се извършва с решение на
административния орган по поземлената собственост по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ,
а настоящият случай не е такъв.
Установено е по делото, че площта
от ПИ с пл. № 1369 по ПНИ на с. о. „Ментеше“ землище Владиславово, гр. Варна,
която е необходима за нормалното използване и поддържане на изградената в имота
едноетажна жилищна сграда, е 120 кв. м., оградена с оранжеви и черни линии на
комбинираната скица скицата на л. 60 от настоящото дело, която площ от 120 кв.
м. представлява южната част на описания поземлен имот. Върху тази част от
поземления имот (включваща и застроената площ на жилищната сграда и външната
тоалетна) ответникът осъществява фактическа власт на основание чл. 64 ЗС, в
качеството си на собственик на сградата, т. е., на основание, което е
противопоставимо на ищеца – собственик на терена. По отношение на останалата
част от поземления имот осъществяваната от ответника фактическа власт е без
основание по смисъла на чл. 108 ЗС, което да е противопоставимо на ищеца –
собственик на земята.
По горните
съображения искът по чл. 108 ЗС в осъдителната му част – в частта за предаване
на владението върху реална част от 120 кв. м. от ПИ с пл. № 1369 по
ПНИ на с. о. Ментеше“, землище Владиславово, гр. Варна, оградена с оградена с
оранжеви и черни линии на комбинираната скица скицата на л. 60 от настоящото
дело, съставляваща южната част на описания поземлен имот, е неоснователен и
подлежи на отхвърляне в тази част.
За останалата част от ПИ с пл. №
1369 по ПНИ на с. о. Ментеше“ землище Владиславово, Варна, а именно реална част
от 157 кв. м., която е извън оградената с оранжев цвят на скицата на л. 60 от
настоящото дело, съставляваща северната част на описания поземлен имот, искът по чл. 108 ЗС в осъдителната му част е основателен и
подлежи на уважаване.
Горното налага обжалваното решение в
частта, с която ответникът С.К.С. ЕГН ********** *** е осъден да предаде на
ищеца С.Т.М., ЕГН ********** ***, на основание чл. 108 ЗС, владението върху
част от ПИ с пл. № 1369 по ПНИ на с. о. Ментеше“ землище Владиславово, Варна, представляваща
реална част от 120 кв. м. от поземления имот, оградена с оранжеви и черни линии
на комбинираната скица скицата на л. 60 от настоящото дело, съставляваща южната
част на описания поземлен имот, да се отмени и да се постанови друго, с което
искът по чл. 108 ЗС в осъдителната му част – за
предаване на владението върху описаната по–горе реална част от 120 кв. м. от ПИ
с пл. № 1369 по ПНИ на с. о. Ментеше“, землище Владиславово, гр. Варна, да се
отхвърли.
Решението в частта му, с която
ответникът С.К.С. ЕГН ********** *** е осъден да предаде на ищеца С.Т.М. ЕГН **********
***, на основание чл. 108 ЗС, владението върху част от ПИ с пл. № 1369 по ПНИ на
с. о. Ментеше“ землище Владиславово, Варна, представляваща реална част от 157
кв. м., попадаща извън оградената с оранжев цвят на скицата на л. 60 от
настоящото дело, съставляваща северната част на описания поземлен имот е
правилно и в тази част следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора по иска за
ревандикиране на поземления имот, не е налице вътрешно процесуалното условие
(изцяло отрицателен за ответника резултат по предявения против него иск по чл.
108 ЗС за ревандикация на поземления имот) за разглеждане на предявената под
формата на възражение от ответника претенция за заплащане на подобрения в имота
и право на задържане по чл. 72, ал. 3 ЗС. Горното има за последица и
обезсилване на решението в частта, с която съдът се е произнесъл по предявената
в евентуалност под формата на възражение претенция по чл. 72, ал. 3 ЗС.
С оглед изхода от делото, отправените
искания и представените доказателства, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят разноските за двете инстанции в общ размер на 1246, 61
лева, съразмерно на уважената част от иска.
В полза на ответника следва да се
присъдят разноски за двете инстанции в общ размер на 270 лева, съразмерно на
отхвърлената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2788/07.07.2017 год. по гр. дело № 16226/2016 год. по
описа на РС-Варна В ЧАСТТА МУ, с която е признато за установено в
отношенията между С.К.С.
ЕГН ********** с адрес: *** и С.Т.М., ЕГН **********, с адрес: ***, че ищецът С.Т.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** е собственик на поземлен имот с идентификатор
10135.4501.1369 по КК на с. о. „Ментеше”, гр. Варна с площ от 277 (двеста
седемдесет и седем) кв. м., при граници: поземлени имоти с идентификатори:
10135.4501.1368; 10135.4501.776; 10135.4501.768; 10135.4501.9569 – общински
път, на основание наследяване и реституция с решение Решение № 822/02.10.2001
год. на ПК Варна и Заповед № ПР-268/12.12.2016 год. на кмета на район Вл.
Варненчик, община Варна, КАКТО И В ЧАСТТА МУ, с която ответникът С.К.С. ЕГН **********
*** е осъден да предаде на ищеца С.Т.М. ЕГН **********, с адрес: ***, владението
върху част от ПИ с пл. № 1369 по ПНИ на с. о. Ментеше“ землище Владиславово,
Варна, съставляващ ПИ с идентификатор 10135.4501.1369 по КК на гр. Варна,
представляваща реална част от 157 кв. м. при граници на реалната част: от изток
– ПИ с пл. № 1368 по ПНИ; от север – ПИ с пл. № 766 по ПНИ; от запад – ПИ с пл.
№ 768 и от юг – останалата част от ПИ с пл. № 1369 по ПНИ, която реална част
съставлява северната част на описания поземлен имот;
ОТМЕНЯ Решение № 2788/07.07.2017 год. по гр. дело № 16226/2016 год. по
описа на РС-Варна В ЧАСТТА МУ, с която С.К.С. ЕГН ********** *** е
осъден да предаде на ищеца С.Т.М., ЕГН **********, с адрес: ***, владението
върху част от ПИ с пл. № 1369 по ПНИ на с. о. Ментеше“ землище Владиславово,
Варна, съставляващ ПИ с идентификатор 10135.4501.1369 по КК на гр. Варна,
представляваща реална част от 120 кв. м. от описания поземлен имот, оградена с
оранжеви и черни линии на комбинираната скица на л. 60 от в. гр. дело №
1904/2017 год. на ОС-Варна, съставляваща южната част на описания поземлен имот,
при граници на реалната част: от изток – ПИ с пл. № 1368 по ПНИ; от север –
останалата част от ПИ с пл. № 1369 по ПНИ; от запад – ПИ с пл. № 768 по ПНИ и
от юг – имот с пл. № 9569 по ПНИ (общински път), В ЧАСТТА МУ за разноските, КАКТО
И В ЧАСТТА МУ, с която С.К.С. ЕГН ********** *** и С.Т.М., ЕГН ********** ***,
са осъдени да заплатят в полза на Държавата по сметка на РС-Варна държавни
такси върху уважената, съответно върху отхвърлената част от заявената под
формата на възражение претенция за подобрения и право на задържане по чл. 72,
ал. 3 ЗС и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Т.М., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу С.К.С. ЕГН ********** с адрес: *** иск по чл. 108 ЗС в осъдителната му част – в частта за предаване на
владението върху част от ПИ с пл. № 1369 по ПНИ на с. о. Ментеше“
землище Владиславово, Варна, съставляващ ПИ с идентификатор 10135.4501.1369 по
КК на гр. Варна, представляваща реална част от 120 кв. м. от описания поземлен
имот, оградена с оранжеви и черни линии на комбинираната скица на л. 60 от в.
гр. дело № 1904/2017 год. на ОС-Варна, съставляваща южната част на описания
поземлен имот, при граници на реалната част: от изток – ПИ с пл. № 1368 по ПНИ;
от север – останалата част от ПИ с пл. № 1369 по ПНИ; от запад – ПИ с пл. № 768
по ПНИ и от юг – имот с пл. № 9569 по ПНИ (общински път);
ОБЕЗСИЛВА Решение № 2788/07.07.2017 год. по гр. дело № 16226/2016 год. по описа на РС-Варна В ЧАСТТА МУ, с която e признато
на С.К.С., ЕГН **********, с адрес: *** право на задържане на поземления имот с идентификатор 10135.4501.1369 по КК на с. о. „Ментеше”, гр. Варна с площ от 277 /двеста седемдесет и седем/ кв. м., при граници: поземлени имоти с идентификатори: 10135.4501.1368; 10135.4501.776; 10135.4501.768; 10135.4501.9569 – общински път, до заплащането на сумата от 6 521, 90 лева /шест хиляди петстотин двадесет и един лева и 90 ст./, представляваща сумата, с която се е увеличила стойността на процесния имот в резултат на извършени от него подобрения – трайно закрепена постройка с площ от 38, 25 кв. м., изградена до 01.03.1991 год. и прекарване на електричество и питейна вода, на основание чл. 72, ал. 3 ЗС, КАКТО И В ЧАСТТА МУ, с която възражението за подобрения, отправено от С.К.С. ЕГН ********** ***,
е
отхвърлено за разликата над 6 521,90 лева до предявения размер от 15 692,14
лева (т. е., отхвърлено е за сумата от 9 170, 24 лева), съставляващи сумата, с
която се е увеличила стойността на имота в резултат на изграждането на три броя
навеси, склад и оранжерия;
ОСЪЖДА С.К.С. ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на С.Т.М., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 1246, 61 лева (хиляда двеста четиридесет и шест лева и 61 ст.)
разноски за двете инстанции, съразмерно на уважената част от иска;
ОСЪЖДА С.Т.М., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на С.К.С. ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 270 лева (двеста и седемдесет лева) – разноски за двете инстанции,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Скицата на л. 60 от настоящото в.
гр. дело № 1904/2017 год. по описа на ОС-Варна, приподписана от съда, е
неразделна част от настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове:1.
2.