Р Е Ш Е Н И Е
№ ................/ 03.2018г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав в открито съдебно заседание, проведено на тридесет
и първи януари през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА Х.
НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
при секретаря Галина СЛАВОВА, като
разгледа докладваното от съдия Наталия НЕДЕЛЧЕВА, в. гр. дело №2357/2017г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК.
Образувано е по въззивана
жалба на А.И.А.,
ЕГН ********** срещу решение №3371/17.08.2017г., постановено по гр. дело
№5649/2017г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен частичния му иск по чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.286 ЗЗД и чл.36
Закона за Адвокатурата за осъждане на ответницата М.Х.Н. да му заплати сумата
от 5000 лева, представляваща част от дължимо и не заплатено адвокатско
възнаграждение в общ размер 50747.50 лева за водене на дело, обсъждане,
изготвяне на извън съдебно споразумение, като неоснователен и недоказан.
Жалбоподателят счита така постановеното съдебно решение за незаконосъобразно,
поради противоречието му с материалния закон и допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, а също така и неправилно, поради своята
необоснованост, немотивирано и лишено от задълбочен и справедлив анализ на
доказателствата. Според жалбоподателя, решението не съответства на
доказателствата по делото и противоречи на действителното правно положение,
като е постановено при превратно тълкуване на норми на ЗА и ЗЗД. С оглед
изложеното, моли да бъде отменено, а не негова място да бъде постановено друго,
с което предявеният иск да бъде уважен изцяло като основателен.
Въззиваемата страна М.Х.Н. не е
депозирала писмен
отговор, но в о.с.з. чрез пълномощника си оспорва въззивната жалба. Излага, че
още в отговора на исковата молба е възразила, че делбеното дело,
по което ищецът я е представлявал не е приключило със съдебно решение, а с извън
съдебно споразумение, постигнато във втора фаза, без участието на адв. А..
Излага, че 800 лева е минималното
адвокатско възнаграждение на инстанция, като тя му е предложила да му заплати
до този размер, но споразумение не било постигнато. Счита, че претендираната
сума от 75 000 е прекомерно висока, и представлява около 1/3 от
стойността, която би получила въззиваемата при завършване на делото със съдебно
решение. В заключение моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Настоящото производство не е
контролно - отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои
фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички
събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Производството е образувано по иск на
А.И.А., ЕГН ********** срещу М.Х.Н., с ЕГН ********** за осъждане на последната
да му заплати сумата от 5000 лева- част от дължимата сума в общ размер на
50747.50 лева, представляваща незаплатено адвокатско възнаграждение, дължимо за
осъществено процесуално представителство, защита и съдействие по гр.д.№
5045/2009г. по описа на ВРС в хода му във всички инстанции, в т.ч. и участие в
преговори, обсъждане, подготовка и подписване на извънсъдебно споразумение в
размер на 300 хил.евро, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.286 ЗЗД и чл.36 от
Закона за адвокатурата. Ищецът твърди, че бил упълномощен и натоварен от ответницата
да осъществи процесуално представителство по заведено срещу нея гражданско дело
№ 5045/2009г. по описа на ВРС за делба на дворно място с идентификатор №
10135.1508.86 с площ от 642 кв.м. с административен адрес гр.Варна, ул. „Любен
Каравелов“ №8, ведно с разположените в местото жилищна сграда и гараж. Излага,
че в първата фаза по делбата представлявал ответницата пред три инстанции, а
именно по гр.д.№ 5405/2009г. по описа на ВРС, по в.гр.д.№ 861/2010г. по описа
на ВОС и по к.гр.д.№ 567/2011г. по описа на ВКС, II г.о. Във фазата по
извършване на делбата представлявал ответницата в две инстанции – по гр.д.№
5409/2009г. по описа на ВРС и по в.гр.д.№1060/2015г. на ВОС. Ищецът твърди, че
освен с извършеното процесуално представителство, се е занимавал с обсъждането
и изготвянето на извънсъдебно споразумение в размер на 300 хил.евро, като взел участие в три работни срещи със страните
по делото. Твърди, че било постигнатото споразумение, подготвено от него и от
адв.Копринкова, като пълномощникът на ищците следвало да го внесе за
разглеждане пред ВОС в същото съдебно
заседание, в което ответницата оттеглила пълномощията си от него. Ищецът
твърди, че между него и ответницата не е сключван писмен договор за процесуално
представителство. На 17.11.2015г. в о.с.з., проведено по в. гр.д.№ 1060/2015г.
на ВОС, била докладвана молба, с която ответницата оттегля пълномощното без да
посочва основание за това. Според ищеца, тази молба е депозирана единствено и
само с цел избягване плащането на остатъка от полагащия му се адвокатски
хонорар при одобряване на спогодбата от съда ответницата. Ищецът не оспорва, че
от 2009г. до момента на предявяване на иска е получил от ответницата на части
възнаграждение в общ размер на 2500 лева. Излага, че поискал определяне размера
на дължимото му адвокатско възнаграждение по реда на чл.36, ал.3 от Закона за
адвокатурата, но с решение на ВАК, обективирано в Протокол №1/15.03.2016г.,
т.13.2 му било отказано, с мотив, че не е направил необходимото за да договори
хонорара си. С решение от заседание на 22.04.2016г. на Висшия адвокатски съвет
потвърдил решението на ВАК, но с друг мотив – между ищеца и ответницата имало
сключен устен договор за определяне на адвокатското възнаграждение. Ищецът
твърди, че с ответницата е сключен неформален договор за правна помощ, по който
е договорено възнаграждение за извършената адвокатска защита и съдействие в
размер на минималния размер по действащата Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните адвокатски възнаграждения, който размер следвало да се определи
върху сумата от 486000 лева, представляваща стойността на дяла на ответницата в
делбеното производство. Счита, че съобразно посочения размер, дължимото в негова
полза адвокатско възнаграждение за осъществената защита и съдействие пред пет
инстанции било в общ размер на 53247.50 лева, от които ответницата е изплатила само сумата от 2500 лева. Тъй като
тя прекратила пълномощията си без основание, то му дължи уговореното адвокатско
възнаграждение в пълния му размер, като счита, че вземането е станало изискуемо
от депозиране на молбата, с която били оттеглени пълномощията от ответницата.
По изложените съображения, моли ответницата да бъде осъдена да му заплати
претендираната сума, ведно с дължимата лихва и направените по делото разноски.
Чрез представения по делото писмен
отговор, ответницата оспорва исковата претенция по основание и по размер.
Твърди, че по между им бил сключен писмен договор, с договорено възнаграждение
в размер на 1000 лева, като договорът бил от кочана на ищеца с договори за
правна помощ, но ответницата загубила своя екземпляр. В последствие ищецът
ѝ поискал на три пъти по 500 лева, които тя му заплатила, и за които
ѝ били издадени разписки, написани на компютър, не от кочана с договори.
Ответницата твърди, че посочените суми били заплатени за въззивна и касационна
инстанция по първа фаза на допускане на делбата, както и за първа инстанция от
втората фаза по реално извършване на съдебната делба. Ответницата възразява
срещу претенцията за еднакъв размер на адвокатските възнаграждения за всяка
инстанция в производство по делбата. Излага, че към 2010г. искът за делба в
първата фаза на производството е бил неоценяем, тъй като още нямало определен материален интерес и
съобразно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения /съгласно тогава
действалата редакция/ в производството по делба минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 400 лева. Ответницата счита, че е заплатила
договорения адвокатски хонорар за инстанциите, пред които ищецът я е защитавал.
Оспорва претендирания размер на материалния интерес - 486000 лева, като излага,
че по делото за делба не е била
изслушване СТЕ за определяне стойността
на дяловете. Отделно от това излага, че
съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, възнаграждението
за касационна инстанция следва да е в размер на 75% от договореното. Твърди, че
е оттеглила пълномощията си, тъй като многократно му заявявала, че не желае да
получава пари срещу имот, а изготвеното от него споразумение било за
прехвърляне на нейния дял срещу обезщетение в размер на 300000 евро. Излага, че
е в последствие, без посредничеството на ищеца, тя постигнала споразумение с
другите съделители да получи 20% ид.ч.
от общата застроена площ на бъдещата сграда, която съделителят „Строй мат“ щял
да изгради в имота, като решението за изнасяне на имота на публична продан било
обезсилено, а производството по делото-прекратено. Твърди, че оттеглянето на
пълномощията било именно поради несъвпадане на интересите на ответницата с
действията на ищеца. Счита, че липсва основание за пре-договаряне на вече
уговореното и заплатено на ищеца адвокатско възнаграждение, поради което
намира исковата претенция за
неоснователна. В условията на евентуалност ответницата прави възражение за
погасяване на давност на задълженията за заплащане на възнаграждение за първа,
втора и трета инстанция по първа фаза по допускане на делбата. Твърди също, че
адвокатското възнаграждение в случая не било договаряно в размер според
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, а в конкретни размери,
които вече са заплатени от нея. По изложените съображения моли предявеният иск
да бъде отхвърлен като неоснователен, като претендира присъждане на направените
в производството разноски.
Настоящият състав, като съобрази събраните по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, и като
взе предвид становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
В кориците на гр. дело №5405/2009г.
по описа ВРС /на стр. 48/ се намира
пълномощно от 04.08.2009г., видно от съдържанието на което М.Х.Н.
упълномощава адв. Ат. А. да я
представлява и защитава по гр. дело №5405/2009г. по описа на ВРС до
окончателното му свършване във всички инстанции. Пълномощното е представено
пред ВРС с отговора на исковата молба по посоченото дело – 21.08.2009г.
Между
страните липсва спор, а и от приетите гр. дела се установява, че въз основа на
така приетото пълномощно адв. А. е осъществил процесуално представителство по
гр.д. №5405/2009г. по описа на ВРС, след това -
по в.гр.д. № 861/2010г. по описа на ВОС, по гр.д. № 567/2011г. по описа
на ВКС и в.гр.д. № 1060/2015г. по описа на ВОС.
С молба
от 06.11.2015г., депозирана пред ВОС по в.гр.д. № 1060/2015г. по описа на ВОС,
ответницата е уведомила съда, че оттегля пълномощията си към ищеца.
С обща
молба от 25.03.2016г. страните по делбеното дело заявяват, че оттеглят иска си за делба, като молят
първоинстанционното решение да бъде обезсилено, а производството –прекратено.
Видно
от приетото по делото копие на препис-извлечения от Протокол №1/15.03.2016г. от
проведено редовно заседание на Съвета на Адвокатска колегия гр.Варна, на същото
е взето решение, с което се отказва да бъде определено възнаграждение на ищеца
по реда на чл.36, ал.3 ЗА. С писмо ищецът е уведомен от Висш адвокатски съвет,
че жалбата му срещу решение на Адвокатски съвет Варна №1/15.03.2016г., с което
е отказано определяне на възнаграждение по чл.36 от Закона за
адвокатурата, е оставена без уважение.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Основните характеристики на договора
за процесуално представителство по дела го определят като договор за поръчка.
Задължителната съдебна практика приема, че договорът за поръчка по правило е
неформален, като за негово сключване и действителност няма изискване за форма.
Възможно е съгласието за изпълнение на определени правни действия да бъде
постигнато писмено, устно, както и с конклудентни действия, поради което
доказването на мандатното правоотношение се извършва с всички доказателствени
средства. Тежестта да докаже мандатното правоотношение е за страната, която го
твърди. Допустими са всички доказателствени средства. Упълномощаването е отделна правна сделка, която може да се
прибави към договора за поръчка, но е задължително при сключен договор за
правна помощ и процесуално представителство пред съд. Съгласието на довереника
да изпълни мандата може да се докаже с всички доказателствени средства. По
правило договорът за поръчка е едностранен, но е възможно да е уговорено
възнаграждение. В отклонение на общото правило на чл. 286 ЗЗД,
съгласно което възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи само когато е
уговорено, възнаграждение по договор за процесуално представителство, сключен с
адвокат, се дължи винаги - чл. 36, ал. 1 ЗАдв. Когато страните по договора не са определи
размера му, то възнаграждението е съгласно действащата Наредба за
минималните адвокатски възнаграждения, а изискуемостта на вземането
настъпва от момента на изпълнение на поръчката - от извършването на уговореното
от страните правно действие. В случаите, когато договорът за процесуално
представителство е до окончателното свършване на делото във всички съдебни
инстанции, то вземането за възнаграждение възниква от извършването на
последното съдопроизводствено действие по делото /в този см. решение № 224 от
11.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 371/2010 г., IV г. о., ГК./.
В настоящия случай, между страните
липсва спор, че помежду им е бил сключен неформален договор за процесуално
представителство, защита и съдействие по дело за делба, в което М.Н. е била
страна. Доказателство в тази насока е и пълномощното, с което последната
упълномощава адв. А. да я представлява по делото до приключването му пред
всички инстанции.
Ответницата не оспорва, че ищецът я е
представлявал по делото до приключването пред всички инстанции в първата фаза,
както и при провеждани срещи и преговори за постигане на извън съдебно
споразумение между страните по гр.д. № 5405/2009г. по описа на ВРС, но твърди,
че се е оттеглила пълномощното си тъй като не била съгласна при делбата да
получи само пари, а не дял в натура.
Липсва спор и относно обстоятелството,
че в периода на осъществяваната правна помощ ответницата е заплатила на ищеца
адвокатско възнаграждение на части, в
общ размер на 2500 лева.
Спорни са въпросите дали изобщо е бил
договорен размер на дължимото адвокатско възнаграждение и какъв е бил той.
Съобразно разпоредбата на чл. 36, ал.2
от Закона за адвокатурата, размерът на възнаграждението се определя в договор
между адвоката и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Твърдението на ищеца е, че страните са
договорили да му бъде заплатено адвокатско възнаграждение в минимален размер
съобразно Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Според разпоредбата на чл. 7, ал.4 от Наредбата в редакцията, публикувана в ДВ, бр. 2 от 2009 г., за защита по дела за делба възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 400 лв.
Предвид изложеното, и доколкото в
настоящия случай представителството е приключили поради оттеглянето му преди
завършване на производството във втората фаза /а производството за делба е
прекратено поради постигнато извънсъдебно споразумение, като първ. решението по
извършване е обезсилено/ съдът намира, за неоснователен аргументът на ищеца, че
размерът на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се определи върху
материален интерес, който е еквивалентен на стойността на дяла на ответницата.
С
решението, с което се допуска делба, се подготвя окончателната подялба на
имуществото. Към този момент то няма парична оценка. Стойността на имуществото
се определя от съда при извършване на делбата и въз основа на приетата оценка
се изчислява и стойността на дяловете.
С оглед
изявлението на пълномощника на въззиваемата страна, изложено в о.с.з, а именно,
че не претендират разноски, съдът не присъжда такива в нейна полза.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №3371/17.08.2017
г., постановено по гр.дело №5649/2017г. по описа на ВРС, 41-ви състав.
Не присъжда разноски.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: