О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
Номер 189/23.2.2018г. Година
2018 Град Варна
Варненският
окръжен съд Наказателно отделение
На двадесет и втори февруари Година две хиляди и осемнадесета
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иваничка
Славкова
ЧЛЕНОВЕ: Светлозар
Георгиев
Яна Панева
като разгледа докладваното от съдия Панева
ВЧНД № 79 по описа на съда за 2016г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 243,
ал.6 от НПК.
Делото е
образувано по въззивна жалба от Х.И. Христов чрез неговия пълномощник адв.
Десислава Панчева от ВАК срещу Определение № 10/03.01.2018г. , постановено по
ЧНД № 5851 / 2017г. по описа на РС-Варна, V състав.
Във въззивната жалба се твърди, че определението е
неправилно, необосновано и немотивирано, като се основава на неправилната
преценка на съда относно събраните по делото доказателства. Прави се искане за
отмяната на съдебния акт, с който е потвърдено постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство, като делото се върне на досъдебното
производство, където бъде назначена допълнителна тройна АТЕ със сходни задачи
на вече изготвената повторна тройна АТЕ, но от други вещи лица.
Въззивната жалба е подадена в предвидения седмодневен
срок, поради което e допустима,
но разгледана по същество e неоснователна,
поради следните съобръжения:
Прекратеното
досъдебно производство е било образувано срещу Виновното лице, за престъпление
по чл.343 ал.1 б.“Б“ от НК, за това, че на 12.03.2015 г., около 07.30 часа в
гр. Варна, в нарушение на правилата за движение и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на Х.И.И..
На
основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24,
ал.1, т.1 от НПК наблюдаващият прокурор с постановление от 06.12.2017г. прекратил
наказателното производство приемайки, че извършеното деяние не съставлява
престъпление.
РС-Варна
е потвърдил постановлението на ВРП за прекратяване на наказателното
производство с определение№ 10 от 03.01.2018г.
С атакувания пред въззивната инстанция съдебен акт,
РС-Варна е потвърдил постановлението на ВРП за прекратяване на наказателното
производство като е приел, че всички указания по разследването са изпълнени,
като са били събрани всички доказателства имащи отношение по случая и не се
налага събирането на нови доказателства. Безспорно е било установено, че по
делото липсват данни за извършено престъпление от общ характер по чл.343 ал.1
б.“Б“ от НК.
В хода на
разследването по ДП № 146/2015г. на сектор „Пътна полиция“ ОД на
МВР-Варна от представителя на държавното
обвинение било установено следното:
На
12.03.2015 г. около 07.45ч. в обл.Варна, на път ІV-2008 с.Казашко-гр.Варна,
т.нар.“Крайезерен път“, на Т-образно кръстовище, оформено от пътя,
представляващ изход на Бетонов възел и път ІV-2008 възникнало пътно-транспортно произшествие
между лекия автомобил м. „Фолксваген Пасат“ с рег.№ В 9274 РМ, управляван от Х.И.И. и товарен автомобил-
бетоновоз м.“ Мерцедес 3243“ с рег.№ В 2686 НС, управляван от обв. Георги
Калоянчев Стоянов, при което свид. И. получил средна телесна повреда по смисъла
на чл.129 ал.2 от НК. Обв. Стоянов управлявал бетоновоза в посока от Бетонов
възел към път ІV-2008 /с. Казашко-гр. Варна/- т.н. Крайезерен път на
територията на общ.Варна.Когато приближил Т-образно кръстовище, оформено от
пътя, представляващ изхода на Бетоновия възел и път ІV-2008 обв. Стоянов спрял
на пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. Обв.
Стоянов престоял около 1,67 мин., видно от данните на тахографския лист.
Огледал се в двете посоки, но не забелязал приближаващи се автомобили, поради
което предприел маневра завиване на ляво. Поради наличието на мъгла видимостта
била ограничена, но не се и чувал шум от приближаващ се автомобил. Подавайки
ляв мигач, обв. Стоянов потеглил на първа предавка, като скоростта на т.а. била
8 км/ч. Преминал с автомобила през първата от двете ленти за движение на
главния път, като забелязал приближаващ се от дясно автомобил. Спрял веднага,
за да го пропусне да премине. И в този момент по главен път ІV-2008, в посока
от гр.Варна към с. Езерово, от дясно на
обв. Стоянов се движил свид. Х.И.И., който управлявал лек автомобил м.
„Фолксваген Пасат“ с рег.№ В 9274 РМ. Свид. И. се движил със скорост от около
86 км/ч., като към момента на спиране на товарния автомобил на пътното платно
лекия автомобил се намирал на разстояние от него на около 193 м. Видимостта не
била повече от 100 метра, поради спусналата се в този участък мъгла. Предвид
това обстоятелство обв. Стоянов нямал видимост, нито обективната възможност да
възприеме приближаващия автомобил. Свид. И. преминавайки покрай оградата на
бетоновия възел и в последния момент забелязал спрелия на пътното платно
бетоновоз, който бил заел цялата дясна лента. Свид. И. веднага задействал
спирачната уредба на автомобила си и извил волана леко, но настъпил удар между
предната лява част на купето на лекия автомобил
и лявата странична част на бетоновоза. Вследствие на удара свид. И.
получил травматични увреждания в горната част на тялото и горните крайници.
Видно
от СМЕ, свид. И. е получил множество кръвонасядания, счупване на дясната лъчева
кост в долна трета, счупване на първо ляво ребро и множество ожулвания.
От заключението на повторната
тройна автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица инж.Емил Стефанов
Жечев, инж.Тони Петров Тонев и инж.Емил Кирилов И. е видно, че:
1.
Непосредствено преди удара лекият автомобил се е
движел със скорост около 85,75 км/час, а товарният автомобил е бил в покой.
2.
В момента на удара лекият автомобил е имал дължина
на опасната зона за спиране около
3.
Ако водачът на лекия автомобил е реагирал
своевременно и е предприел аварийно спиране в момента, в който е могъл да
възприеме товарния автомобил пред себе си, технически е могъл да предотврати
ПТП чрез спиране.
4.
В момента на навлизане на товарния автомобил в
зоната на главния път, лекият автомобил се е намирал на разстояние равно или по-голямо от
5.
Липсата на своевременно адекватно възприемане и
поведение /реакция/ от страна на водача на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег № В
9274 РМ е техническата причина за ПТП, тъй като при движение със скорост около
85,75 км/ч технически е имал възможност да възприеме и спре преди мястото на
което е бил спрял товарен автомобил /бетоновоз/ „Мерцедес 3243“ с рег.№ В 2686
НС.
Във връзка с твърдението на свидетелите и обв. Стоянов за наличие на
мъгла в района по време на настъпилото ПТП била изискана справка от Национален институт по метеорология и
хидрология филиал Варна от която е видно, че температурата на въздуха е била 2,2
– 2,4 градуса по Целзий, регистрирана слана, слънцето изгрява в 06,27 часа,
сумрак 31 минути.
Въззивната
инстанция споделя становището на първоинстанционния съд, че деянието е
несъставомерно от обективна и субективна страна, а именно:
От обективна
страна обв. Стоянов се е съобразил с правилата за движение. Спрял е на знак В 2
и тъй като не е имало движещи се по пътя с предимство МПС, които да пропусне, е
предприел маневрата завой наляво по главния път. Дори и по време на маневрата е
наблюдавал главния път и е забелязал идващ от дясната му страна лек автомобил и
го е пропуснал, но при това пропускане е заел лентата за движение на св.И. и се
е стигнало до пътнотранспортното произшествие.
От субективна страна деянието следва да е извършено по
непредпазливост – деецът да не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал
настъпването на тези последици, но е мислел да ги предотврати. В настоящият
случай обв. Стоянов е изпълнил задълженията си като водач на МПС при навлизане
на път с предимство, но не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването
на последващите действия.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че
постановлението на Районна прокуратура-Варна за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 146/2015 г. по описа на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Варна е законосъобразно и обосновано.
В хода на досъдебното производство действително са
били извършени всички следствени действия и са били събрани всички възможни
доказателства по случая. Разпитани били по няколко пъти, всички свидетели,
изготвени били химически, медицински, оценителни, две единични и две тройни
автотехнически експертизи, в заключенията на които се е достигнало до едни и същи изводи.
Тъй като не са били събрани категорични данни за
извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.б пр.2 от НК от двамата водачи,
правилно ВРП е достигнала до извода за прекратяване на наказателното
производство поради липса на престъпление.
Съдът не приема възраженията на Х.И.И., посочени във
въззивната жалба, че деянието е съставомерно от обективна и субективна страна,
тъй като обв. Стоянов не е изпълнил задължението си по чл. 50 ал.1 от ЗДП, да
спре и да пропусне движещите се по пътя с предимство. Това твърдение
категорично не се споделя от въззивната инстанция, тъй като безспорно е било
установено и с помощта на тахографския лист, че обв. Стоянов е спрял на знака
„Стоп“. Безспорно е било установено, че след като е констатирал, че няма
движещи се по пътя с предимство автомобили, тогава е потеглил. Не може да се
вменява в задължение на водача да стои на знака „Стоп“ и да не предприема
никаква маневра, когато няма приближаващи автомобили. Безспорно е било
установено, че автомобила на свид. И. е бил на голямо разстояние от обв.
Стоянов, за да може той да го възприеме, както в последствие е възприел
наближаващ друг автомобил в срещуположната посока и е спрял да му осигури нужното
предимство.
Въззивната инстанция не споделя възражението изложено
в жалбата, че не са събрани всички доказателства по делото, като считат, че
втората единична и двете тройни АТЕ са
неправилни, некоректно и не компетентно изготвени. Безспорно се установява, че
са положени усилия от страна на разследващите органи да установят фактическата
обстановка, като многократно са разпитвали свидетели, както и са назначавани
множество АТЕ. Абсолютно необосновано жалбоподателят твърди, че същите са били
изготвени неправилно, некоректно и не компетентно. Напротив въззивната
инстанция намира, че вещите лица са използвали материалите от цялото ДП, като
са ползвали и протокола за оглед на местопроизшествие и не са изготвили
тройната АТЕ и повторна такава единствено на база обясненията на обв. Стоянов.
Видно от повторната тройна АТЕ вещите лица са отговорили задълбочено на
поставените въпроси, като при изследване на всеки въпрос, в отговорите са
посочвали кои материали от ДП са използвали, а именно: Протокол за оглед на местопроизшествие,
фотоалбум, анализ на показанията на обв. Стоянов, свид. И. и свид. Василев. При
своите изчисления вещите лица са се ползвали и от литература, която са посочили
накрая на изготвената АТЕ. В този смисъл въззивната инстанция намира, че не
следва да уважава и искането на жалбоподателя за назначаването на нова повторна
тройна АТЕ, която да бъде изготвена от
други вещи лица, които по принцип да дадат отговор на същите въпроси, по
които е даван вече отговор, като
използват протокола за оглед и скицата към него.
Предвид
гореизложеното въззивната инстанция счита атакуваното определение на ВРС за
правилно и законосъобразно, а доводите в жалбата – за неоснователни.
По
изложените съображения и на основание чл. 243, ал.6 и ал. 7 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ на РС-Варна, постановено по ЧНД № 5851
/ 2017г. по описа на РС-Варна, V състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: