Решение по Гражданско дело 1626/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ / год., гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на СЕДЕМНАДЕСЕТИ ЯНУАРИ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ОСЕМНАДЕСЕТАТА ГОДИНА в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АТАНАС СЛАВОВ

при секретаря Атанаска Иванова като разгледа докладваното от съдията АТАНАС СЛАВОВ гр. дело № 1626 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по предявен иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Д.А.Я. ЕГН:********** ***, чрез процесуалния си представител по пълномощие адв.Н.Т. *** и съдебен адрес *** против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, БУЛСТАТ:………. и адрес гр.С. бул. В. № . иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ и цена на иска 80 165 лева.

В исковата си молба ищцата твърди, че е работила в системата на данъчна администрация към като към м.август 2011 година била главен инспектор по приходите в отдел КОНТРОЛ, Дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители" към ТД на НАП Варна.

След извършени ревизии от ТД на НАП Варна е установено, че търговско дружество „Еврокомерс 01" ЕООД има данъчни задължения в големи размери по повод възстановяване на ДДС, при което управителят на дружеството П.М. се е явил пред съответните правозащитни органи с признание за извършеното от него престъпление и е дал обяснения и за други лица, съпричастни към извършеното престъпление.

Това дало насока против ищцата да бъде насочено наказателно преследване като служител издал акт за прихващане и възстановяване на ДДС във връзка с извършени плащания по ДДС сметка на доставчици на дружеството и е образувано е досъдебно производство № 406/2009 по описа на ОД на МВР - Варна, „ПОЛИЦЕЙСКО РАЗСЛЕДВАНЕ", група „ИКОНОМИЧЕСКА ПРЕСТЪПНОСТ".

На 04.08.2011 год. с Постановление за привличане на обвиняем, докладвано на наблюдаващия прокурор на 22.07.2011 год. ищцата били привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по смисъла на чл. 256 ал. 2 вр.1 от НК и извършване на особено тежък случай на престъпление по служба по чл. 282 ал. 3 вр. ал.2 вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК. На основание чл. 61 от НПК била и е взета мярка за неотклонение „Гаранция в пари" в размер на 1000 лв., която внесла в указания й срок и впоследствие, внесената парична гаранция е върната.

След привличането й в качеството на обвиняем и в изпълнение на законовите разпоредби със Заповед № 296 от 25.08.2011 год. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 100, ал. 2 /обявена за противоконституционна от КС на РБ - ДВ, бр. 38 от 2016 г / от ЗДСл ищцата е била временно отстранена от длъжност, считано от датата на връчването на заповедта /26.08.2011 год./ до произнасяне на компетентните органи с надлежен акт.

В хода на досъдебното производство на 07.03.2012 год. на ищцата е повдигнато ново обвинение с Постановление за привличане на обвиняем от 20.12.2011 год., за престъпление по чл. 256 ал. 2 от НК, като не се поддържа останало обвинението за особено тежък случай на престъпление по служба по чл. 282 ал. 3 вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК,

На 02.04.2013 год. в Окръжен съд -Варна е внесен Обвинителен акт по преписка № 983/2009 год. по дело № 406/2009г. на ОДМВР Варна от ОП – Варна. По внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 425/2013 год. по описа на Окръжен съд Варна

В проведеното открито с.з. на 24.06.2013 год. производството по делото е прекратено и делото върнато на прокурора за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.

На 31.10.2013 год. на ищцата е връчено ново Постановление за привличане на обвиняем от 21.10.201З год., за особено тежък случай на престъпление по служба по чл. 282 ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 вр. 26 ал.1 от НК.

На 24.02.2014 год. в Окръжен съд - Варна е внесен Обвинителен акт по преписка №983/2009 год. по дело № 406/2009 год. на ОДМВР Варна от ОП - Варна, по който е образувано НОХД № 227/2014 год.

Със Заповед № 3-1111/14.10.2015 год. служебното правоотношение на ищцата е прекратено, считано от 26.10.2015 год. на основание чл. 103 ал. 1 т. 1 от ЗДСл

В продължение на четири години и два месеца ищцата е била отстранена от длъжност, но от 26.10.2015 год. започнала работа на ново работно място.

С Присъда № 38/17.03.2016 год. по НОХД № 227/2014 год. по описа на Варненски Окръжен съд, ищцата е призната за невинна и оправдана по повдигнатото обвинение.

По внесен протест на Окръжна прокуратура Варна срещу оправдателната присъда е образувано ВНОХД № 354/2016 година по описа на Апелативен съд Варна, по което е постановено Решение № 263/07.12.2016 год. на Апелативния съд – Варна, с което първоинстанционата присъда е потвърдена.

По повод протест на Апелативна прокуратура Варна е образувано касационно нак. дело № 198 по описа за 2017 година на Второ наказателно отделение на ВКС, по което е постановено по делото касационно Решение № 102 от 27.04.2017 год. на ВКС, с което е оставено в сила въззивното решение.

Последвали са множество негативни публикации в пресата и интернет-пространството, които пряко са засегнали правата на ищцата на чест и достойнство.

Незаконното обвинение лишило ищцата от правото на труд на избраното от нея място, където се била утвърдила като специалист, в която вложила усилията си за развитие в над 16 годишен период.

Претендира обезщетение за причинените й имуществени вреди като последица от повдигнатото и поддържано обвинение за извършено престъпление, по което е оправдана. Незаконното обвинение е причина за отстраняването й от длъжност, поради което е претърпяла вреди и пропуснати ползи.

За периода на отстраняването й от работа поради незаконното обвинения претендира за заплащане на имуществени вреди, произтичащи от неполучени суми, които би получила, ако не е била отстранена от работата си като главен инспектор по приходите, както следва:

Неполучено служебно /трудово/ възнаграждение, включително и лихва за забава: парична сума в общ размер на 9193 лв., представляваща брутно месечно възнаграждение заплата плюс възнаграждение за трудов стаж общо в размер на 907,50лв. месечно / 750 лева + 157,50 лева/ за периода 26.08.2011 год. - 01.07.2012 год., съобразно нетния й доход към момента на отстраняването й. Парична сума в общ размер на 22 000 лв. представляваща брутно месечно възнаграждение, след промяна на възнаграждението Наредбата за изчисление на възнаграждението на държавните служители - чл.82 ал. 1 от ЗДСл, на сума в размер на 1100 лв. месечно за лице, изпълняващо длъжността „Главен инспектор в Дирекция СДО при ТД на НАП -Варна" за периода 01.07.2012 год. - 01.05.2014 год. Парична сума в общ размер на 18661 лв, представляваща неполучените трудови възнаграждения след извършена промяна на възнаграждението СДО, със закриването на Дирекция СДО, за лица заемащи същите длъжност и ранг при преминаване в съответната структура на ТД на НАП, при определяне на месечно възнаграждение в размер на 1050 лв., за периода 01.05.2014 год. - 26.10.2015 год.

Претендира законната лихва върху всяка една заплата, която не е получила, считано от момента на настъпване на задължението за плащането й - 25-то число на текущия месец, за който сумата би й се дължала, ако не е била отстранена от работа.

Поради отстраняването й от длъжност, служебната й книжка е приключена с месечно възнаграждение 908 лв. С оглед продължителния период, това възнаграждение претърпяло корекция в посока увеличение, ако не е била отстранена от работа, а това води след себе си и загуба на осигурителен доход и стаж. Съобразно твърденията на ищцата тази разлика съставлява сумата от 5 200 лева.

Имуществени вреди, които ищцата е претърпяла е и разликата между изплатените й суми за неползван годишен отпуск и сумите, които би получила, ако реално тези суми са й изплащани при нарастваща заплата на същото работно място при следните предпоставки: общо сумата в размер на 1939,69 лв. изчислени на база 908 лв. неизползвани към 26.08.2011 год. полагащи се 47 дни платен годишен отпуск от предходни години /2008-2010/. Претендира сума за получаване сумата от 1128 лв. без лихвите между реално изплатените и полагащите се за изплащане неизползвани отпуски от предходни години в резултат на незаконното обвинение.

Претендира за вреди и неполучени суми за допълнително материално стимулиране в размер на 15000 лв., като част от брутното й трудово възнаграждение за периода на отстраняването й, включително и за цялото трето тримесечие на 2011 година, което поради „временното" ми отстраняване от работа.

Претендира обезщетение за неполучени парични суми за представително облекло в размер на 400 лв. годишно ведно с удържания при отстраняването й остатък за 2011 г. - общо в размер на 1670 лв. за периода на временното й отстраняване до напускането й.

Претендира обезщетение за неполучено трудово възнаграждение в размер на 1413 лева, поради посочен по-малък коефициент за трудов стаж на новото й работно място:

Претендира и обезщетение за вреди, сумите платени за адвокатски хонорари в размер на 5900 лв., за защита в досъдебното производство и по двете приключили по повод на него наказателни дела.

По реда на чл.214 от ГПК съдът е приел изменение на иска с съдебно заседание от 17.01.2018 год.

С исковата молба е заявен петитум, с който ищцата моли съда да постанови решение, с което на основание чл.2 ал. 1 т.З от ЗОДОВ да осъди Прокуратурата на Република България да й заплати обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат от незаконно обвинение, довело до отстраняването й от работа, не получаване на трудови възнаграждения и допълнителни такива, както и за сторените по повод на наказателното производство разноски по повод досъдебно производство № 406/2009 година по описа на ОД МВР Варна и по НОХД 425/2013 година и по НОХД 227/ 2014 година, в общ размер на :

СУМАТА в общ размер на 51 966 лева, представляващи неполучено служебно/трудово/ възнаграждение за времето, през което ищцата е останала без работа, поради отстраняването й от длъжност за периода от 26.08.2011 год. до 26.10.2015 год. включително, формирана за времето, както следва сумата от 9105 лв. за времето от месец 09. 2011 год. до месец юни на 2012 год., сумата от 24200 лв. за времето от 01.07.2012 год. до 30.04.2014 год., сумата 18661.36 лв. за времето от 01.05.2014 год. до 26.10.2015 год., ведно със законната лихва върху сумата от 50 069.73 лв., намалена с дължимия от ищцата данък общ доход и осигурителна вноска, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 27.04.2017 год. до окончателното й изплащане.

СУМАТА в размер на 5 340 лева, представляваща пропусната полза от намаления размер на пенсията, която ще получава ищцата, поради загубен осигурителен доход и трудов стаж за от 26.08.2011 година до 26.10.2015 год., , ведно със законната лихва върху тази от сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 27.04.2017 год. до окончателното й изплащане.

СУМАТА в размер на 1 384,48 лева, представляваща разликата между изплатените й суми като обезщетение за неползуван платен отпуск и сумите, които би получила ако не е била отстранена от длъжност, ведно със законната лихва върху тази от сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 27.04.2017 год. до окончателното й изплащане.

СУМАТА в размер на 12642.31 лева, представляваща неполучени суми за допълнително материално стимулиране, като част от трудовото ми възнаграждение, , ведно със законната лихва върху тази от сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 27.04.2017 год. до окончателното й изплащане.

СУМАТА в размер на 1 666.67 лева, представляваща неполучени суми за представително облекло, които включват и сумата, която била принудена да възстановя, получена за последните четири месеца на 2011 год., ведно със законната лихва върху тази от сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 27.04.2017 год. до окончателното й изплащане.

СУМАТА в размер на 1 472 лева, представляваща обезщетение за неполучено трудово възнаграждение поради по-малък коефициент за трудов стаж на новото й работно място, ведно със законната лихва върху тази от сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 27.04.2017 год. до окончателното й изплащане.

СУМАТА в размер на 5900 лв., представляващи заплатен от ищцата адвокатски хонорар по повод защита в досъдебно производство № 406/2009 година и по НОХД 425/2013 година и НОХД 227/2014 година ВОС , ведно със законната лихва върху тази от сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 27.04.2017 год. до окончателното й изплащане.

Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата редовно призована явява се лично и с представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа исковете, както по основание така и по размер. Моли съда да ги уважи изцяло. Претендира направените по делото разноски. Представил е списък с разноските в размер на 3 140 лева, от които 2 930 лева адвокатско възнаграждение.

Ответникът – Прокуратурата на Република България, представлявана от прокурор при Окръжна прокуратура Варна, в дадения срок е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва иска.

Оспорва иска както по основание и размер по следните съображения:

Оспорва всяка една от претенциите за обезщетение за имуществени вреди, предявени под формата на претърпени загуби и пропуснати ползи.

По отношение на законната лихва върху сумите за обезщетения имуществени вреди следва да се претендират с начален момент – датата, когато оправдателната присъда е влязла в сила

С отговора не са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание ответника редовно призован се представлява от прокурор в Окръжна прокуратура гр.Варна, който оспорва иска и поддържа депозирания отговор на исковата молба.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и съобразно чл. 235 ГПК, приема за установено следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Ищцата е работела на длъжност „Главен инспектор по приходите" в отдел КОНТРОЛ, Дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители" към ТД на НАП Варна. Длъжността, на която е работила е в качеството й на държавен служител.

На 04.08.2011 год. ищцата е привлечена в качеството и на обвиняем, по досъдебно производство № 406/2009 по описа на ОД на МВР - Варна, „Полицейско разследване", група „Икономическа престъпност“ и е повдигнато обвинение за престъпления по чл. 256 ал. 2 вр.1 от НК и извършване на особено тежък случай на престъпление по служба по чл. 282 ал. 3 вр. ал.2 вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК.

След привличането й в качеството на обвиняем със Заповед № 296 от 25.08.2011 год. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 100, ал. 2 /обявена за противоконституционна от КС на РБ - ДВ, бр. 38 от 2016 год. / от ЗДСл тя е била временно отстранена от служба, считано от датата на връчването на заповедта -26.08.2011 год. до произнасяне на компетентните органи с надлежен акт.

По служебното правоотношение е преустановено заплащането на трудови и други възнаграждения в полза на ищцата. Прекъснати са и осигурителните й права.

Със Заповед № 3-1111/14.10.2015 год. служебното й правоотношение е било прекратено, считано от 26.10.2015 год. на основание чл. 103 ал. 1 т. 1 от ЗДСл.

Считано от 26.10.2015 год. ищцата е започнала работа на ново работно място в Медицински университет Варна, по силата на сключен трудов договор № 249/26.10.2015 год. с основно месечно възнаграждение 900 лв., 283,50 прослужено време. Представени са поделото и допълни споразумение с които трудовото правоотношение на ищцата е нараствало през годините.

По ПД № 15/2014 год. на ОП-Варна, по преписка № 983/2009 год. по описа на ОП-Варна, дело № 406/2009 год. на ОД на МВР-Варна е изготвен обвинителен акт, внесен в съда, по който е образувано НОХД № 227/2014 год. по описа на ВОС.

С Присъда № 38 от 17.03.2016 год. по НОХД № 227/2014 г. по описа на Варненски Окръжен съд, ищцата е призната за невинна и оправдана по повдигнатото й обвинение за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.282 ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. Чл.26 ал.1 от НК.

С Решение № 263/07.12.2016 год. по ВНОХД № 354/2016 год. по описа на ВАС, е потвърдена Присъда № 38 от 17.03.2016 год. по НОХД № 227/2014 г. по описа на Варненски Окръжен съд. С Решение № 102/27.04.2017 год. по \кд 0 198/2017 год. на ІІ-ро н.о. на ВКС е оставено в сила Решение № 263/07.12.2016 год. по ВНОХД № 354/2016 год. по описа на ВАС.

По делото са представени публикации в интернет пространството, които свързват името на ищцата с това на Б.М. и са посочени факти, че е подсъдима по наказателно дело за данъчни измами.

Представени са по делото и Договор за правна помощ, за защита по НОХД № 227/2014 год. по описа на ВОС, по досъдебното производство № 406/2009 год. на ОД на МВР и на всички инстанция с адв.Т., като са представени и доказателства за платеното възнаграждение за защитата в размер на 3 400 лева.

Всички действия по разследването и воденото досъдебно производство по досъдебното производство № 406/2009 год. на ОД на МВР са били извършвани под прякото ръководство и надзор на прокуратурата.

Във връзка с установяване причинените на ищцата имуществени вреди по делото са е допусната съдебно икономическа експертиза.

От заключението на вещото лице съдът установи, че на възнаграждението, което би получила ищцата за целият период на отстраняването и от длъжност и до прекратяване на служебното и правоотношение. За периода от 09/2011-06/2012 в БТВ в размер на 9105,00 лева, а НТВ в размер на 8 854,50 лева. За периода от 07/2012-04/2014 год- БТВ-24 200 лева, а НТВ 23 232 лева., За периода от 05.2014-10.2015 год. БТВ в размер на 18 661,36 лева, а НТВ в размер на 17 983,23 или общо БТВ в размер на 51 966,36 лева или НТВ в размер на 50 069,73 лева.

Разликата между изплатеното и пълния размер на неизплатеното обезщетение за неизползван годишен отпуск при прекратяване на служебното правоотношение, ако ищцата не бе отстранена от длъжност вещото лице е изчислило в размер на 2032,19 лева при начислени от НАП 811,69 лева, а разликата е 1220,50 лева

В Същото Приложение №3, Експертизата направила изчисление и какъв би бил размера на обезщетението, ако ищцата не е била отстранявана от длъжност, и на основна заплата към момента на прекратяване в размер на 1050,00 лева. В този случай би и се дължало обезщетение в размер на 2 350,00 лева при начислено от НАП 811,69 лева и разлика 1538,31 лева.

Вещото лице е дало заключение и за размера на сумите за допълнително материално стимулиране, които ищцата е следвало да получи - при съобразяване на средния размер на суми, които лицата със същото служебно правоотношение и ранг като нея са получили, като се има предвид нейната индивидуална оценка за качеството на работа, която е имала за предходния период и за третото тримесечие на 2011 год. до прекратяване на служебното правоотношение общо в размер на 12 642,31 лева.

Според вещото лице размерът на сумите, които ищцата би получила за представително облекло за времето на отстраняване от длъжност, като съобрази и върнатата от нея частична сума за 2011 год., би имала право да получи сума в общ размер - 1666,67 лева

Вещото лице е изчислило, че ако на ищцата и е признат трудовия стаж по специалността от 4 год. и 2 месеца, то размера на трудовото възнаграждение, което е би получавала ищцата на новото си работно е в размер на 1 170,74 лева.

Вещото лице е отговорило на въпроса, какъв би бил размера на получаваното възнаграждение от ищцата, увеличен само с клас за прослужено време и след необходимите удръжки към датата на отстраняването й от длъжност, без нарастване за следващите периоди, до датата на нейното напускане общо в размер на 43 996,77 лева.

Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които кредитира изцяло. Съдът кредитира заключението на вещото лице, като обективно и компетентно.

От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предявения осъдителен иск е с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

Ищцата претендира присъждане на обезщетение за причинените й от незаконното обвинение причинените имуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.

На обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т.3 пр. 1 от ЗОДОВ подлежат всички преки и непосредствени вредите, претърпени в резултат на незаконното обвинение. В настоящия случай предмет на иска е обезщетение за причинените от незаконното обвинение имуществени вреди.

По отношение на иска за направените разноски по воденото наказателно производство в размер на 5 900 лева, искът се явява основателен и доказан.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в които са отразени разходите за адвокатска защита в досъдебното производство № 406/2009 година, по НОХД 425/2013 година и НОХД 227/2014 година на ВОС в размер на 5900 лева от които съдът установи, че в досъдебното производство и във фазата на съдебното производство ищцата е ангажирала защитник по силата на сключен договор, на когото е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 5 900 лева общо.

Извършеният от ищцата разход е довел до намаляване на имуществената й сфера, а след като тези разходи са направени вследствие на незаконно обвинение следва да се квалифицира като имуществена вреда, която подлежи на възмездяване.

Размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с тежестта на повдигнатото обвинение, с фактическата и правна сложност на делото, с неговия обем и е напълно адекватен на реално осъществената защита — адвокатът е представлявал и защитавал ищцата при нейното привличане към наказателна отговорност, при провежданите разпити, при предявяване на материалите по разследването, изготвяне и депозиране на молба с искане за приключване на делото, по реда на чл. 368 и сл. НПК /дала основание за прекратяване на досъдебното производство срещу обвиняемата/ и др. Затова и доводите на прокуратурата, че договореното и реално заплатено възнаграждение за един адвокат е прекомерно са несъстоятелни.

В този смисъл искат се явява основателен за сумата от 5900 лева.

По отношение на иска за неполучено основно служебно възнаграждение.

Искът е основателен и доказан в размер на 51 966 лева.

От заключението на вещото лице, което съдът кредитира, обезщетението, което ответникът дължи на ищцата за причинените вреди от незаконното обвинение е в размер на брутния размер на основното възнаграждение по смисъла на чл. 32 вр. чл. 67 от ЗДСл, което ищцата е следвало да получава, ако не е била отстранена от работа, за съответния период.

На основание чл. 100, ал. 2 от Закона за държавния служител Заповед № 296 от 25.08.2011 год. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 100, ал. 2 /обявена за противоконституционна от КС на РБ - ДВ, бр. 38 от 2016 год. / от ЗДСл тя е била временно отстранена от служба, считано от датата на връчването на заповедта -26.08.2011 год. до произнасяне на компетентните органи с надлежен акт, с която отстранил ищцата от заеманата от нея длъжност поради това, че срещу нея е било образувано и водено досъдебно производство № 406/2009 по описа на ОД на МВР - Варна, „Полицейско разследване", група „Икономическа престъпност“.

Поради отстраняването й от длъжност и съгласно чл. 100, ал. 3 ЗДС не й е заплащано възнаграждение за периода от датата на влизане на заповедта в сила до датата, когото служебната й правоотношение е била прекратено.

Отстраняването на ищцата от служба е в резултат на образуваното и водено срещу нея досъдебно производство № 406/2009 по описа на ОД на МВР - Варна, „Полицейско разследване", група „Икономическа престъпност“.

Против ищцата е повдигнато обвинение за извършено тежко умишлено престъпление, свързано с длъжностното й качество и Изпълнителният директор на НАП е бил длъжен да я отстрани временно от длъжност до решаване на въпроса за нейната наказателна отговорност. В този случай, работодателят не действа по своя преценка, той действия при условията на обвързана компетентност и по силата на закона /чл. 100, ал. 2 ЗДС/ вследствие на действията на прокуратурата, която е привлякла ищцата към наказателна отговорност. Незаконното обвинение в случая обуславя незаконността на наложената ограничителна мярка.

За времето на отстраняването й от служба ищцата не е получавала заплата, което представлява имуществена вреда. Отговорността се носи от прокуратурата /по аргумент от чл. 100, ал. 4 ЗСВ/ съгласно ЗОДОВ. В този смисъл искът е се явява основателен.

Ищцата претендира лихва върху сумата от 50 069,73 лева, защото това е размерът, който тя би получила, като се приспадне дължимият от нея данък, при съобразяване на факта, че тя се ползва от данъчни облекчения като инвалид. Върху сумата от 50 069,73 лева до датата на завеждане на иска е изтекла лихва в размер на 1268,32 лева.

По отношение на иска за сумата от 1538,31 представляваща обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск към датата на прекратяване на служебното правоотношение на 26.10.2015 год. по чл.61 от ЗДСл.

Искът е основателен и доказан.

След като е отстранена от длъжност поради незаконно обвинение, ищцата е поискала и нейното служебно правоотношение е прекратено. Вещото лице е дало заключение за размера на обезщетението за неползван платен годишен отпуск и какъв би бил размера на обезщетението, ако ищцата не е била отстранявана от длъжност. При наличие на данни, че основна заплата на ищцата към датата на прекратява не служебното правоотношение е 1050,00 лева, то в този случай дължимото обезщетение е в размер на 2350,00 лева, приспаднато с начислено от НАП 811,69 лева, се явява разлика в размер на 1538,31 лева. В този смисъл предявения иск се явява основателен и доказан и следва да се уважи.

По отношение на предявения иск за сумата 12 642,31 лева, представляващи допълнителните възнаграждения по смисъла на чл. 32 вр. чл. 67 ал. 7 от ЗДСл, които ищцата би получила, съобразно Вътрешните правила за постигнати резултати ако не бе отстранена от длъжност поради незаконното обвинение.

Искът е основателен и доказан.

Обезщетението за отстраняване от длъжност поради незаконното обвинение, следва да включва и допълнителното възнаграждението, които ищцата би получила, ако не бе отстранена. Такова възнаграждение се явява допълнителното материално стимулиране.

От приетата експертиза, след извършена проверка по трудовото досие на ищцата и представените писмени доказателства - оценки за работата на същата, се установява, че тя е с добра оценка за работата си както за тримесечието, предхождащо отстраняването й от работа, така и за цялата си кариера, видно от приложените по делото формуляр за индивидуална оценка към 12.07.2011 и извлечение от Заповед във връзка с повишаване в ранг за индивидуалните оценки за периода 2006-2010 год.

Вследствие на незаконното обвинение, ако ищцата не бе отстранена, тя би получила съответните суми, така както те са изчислени от вещото лице - точка 4 лист 6 и 7 на експертизата, представляващи допълнително материално стимулиране в размер на 12 642,31 лева. Неполученото от ищцата ДМС представлява вреда от незаконно обвинение.

По отношение на претенцията за обезщетение за неполучени суми за представително облекло в размер на 1666,67 лева на основание чл.40 от ЗДСл.

Казаното по-горе се отнася и за този иск. Неполучените от ищцата суми за представително облекло за времето през което е отстранена от длъжност поради незаконното обвинение, се явява причинена от незаконното обвинение вреди и подлежи на репарация. Размер на тази вреда е посочено от вещото лице в приетата съдебно икономическа експертиза.

По отношение на иска за сумата 1170,74 лева, представляваща разликата,между размер на трудовото възнаграждение, което е получава ищцата от новия си работодател след прекратяване на служебното правоотношение, и възнаграждението което е следвало да получава от него, ако е имала трудов стаж допълнително от 4 години и два месеца по специалността.

Безспорно по делото е установено, че ищцата е отстранена от длъжност по служебното правоотношение за срок от 4 години и два месеца на основание чл.100 от ЗДС, вследствие на незаконно обвинение.

Поради това си отстраняване тя е имала по-малък коефициент за трудов стаж на новото работно място. Този по-нисък коефициент се обуславя също от факта за по-ниския размер на стажа й и води до по-нисък процент за допълнително възнаграждение за прослужено време.

Поради тази причина работната й заплата, по трудовото правоотношение с новия работодател е определена по ниска, тъй като времето на оставане без работа поради отстраняване й не се признава за осигурителен стаж по реда на чл. 116 ал 5 от ЗДСл вр. чл. 119 от с.з. вр. чл. 355 от КТ - т.е. ищцата е получавала възнаграждение в по-малък размер, съгласно изложеното в т. 6 на направената експертиза, което е в размер на 1 170,74 лева.

По отношение на иска за заплащане на сумата 5340 лева.

Предявения иск е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли като такъв.

Искът е за пропуснати ползи от ищцата вследствие на незаконното обвинение.

Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, в този смисъл на обезщетение подлежат не само претърпените загуби, но и пропуснатите ползи.

Пропуснатата полза се определя като неосъществено сигурно увеличаване на имуществото на едно лице, което би настъпило, ако не е било осуетено от поведението на друго лице. За да се уважи искът, следва да се докаже тяхното сигурно настъпване, тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда и се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото. Сигурна възможност за увеличаване на имуществото ще е налице, когато на база доказани обективни факти и при обичайното развитие на нещата, отчитайки особеностите на конкретния случай, може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна.

В конкретния казус, се претендира сумата, представляваща по-висок размер на пенсия, от този, който ще в бъдеще, тъй като за времето през, което е останала без работа няма да й бъде зачетено като осигурителен стаж и ищцата ще получава ежемесечно пенсия с основен в размер с 38,80 лева по-малко.

По силата на чл. 9, ал. 3 т. 1 КСО, когато са отстранени и впоследствие възстановени на работа по реда, определен в специални закони; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя. За осигурителен стаж на ищцата, за сметка на осигурителя, ще се зачете времето, през което е била отстранена от длъжност поради незаконното обвинение.

Според ал. 5 на същата разпоредба, осигурителните вноски по ал. 3 са в размерите за фонд " фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" /за ищцата като държавен служител/ и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване.

От изложеното следва, че за времето, през което ищцата е отстранена от длъжност и не е имала осигурителни доходи и осигурителни вноски, тъй като не са и били внасяне от нейния работодател, по силата на закона, се счита за осигурителен стаж и тези вноски са сметка на нейния работодател.

От изложеното следва извода, че за ищцата няма пропуснати ползи, като неосъществено сигурно увеличаване на имуществото й, което би настъпило, ако не е било осуетено вследствие на отстраняването й от длъжност, вследствие на незаконното обвинение.

Заключението на вещото лице не е установило реалния размер на пропусната полза, а е дало само хипотетичен размер.

В този смисъл съдът намира искът за неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли като такъв.

По отношение на разноските по делото.

На основание чл. 78 ал. 1 ГПК съразмерно с уважената част от исковете ответника дължи заплащане на разноските по делото, сторени от ищеца в размер на 2 931 лева, от претендираните в размер на 3 140 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА лицето на ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ гр.С. бул.”В.” № . представлявана от главния прокурор С.С.Ц.в ДА ЗАПЛАТИ на Д.А.Я. ЕГН:********** ***, чрез процесуалния си представител по пълномощие адв.Н.Т. *** и съдебен адрес ***, на основание чл.2 ал. 1 т.З от ЗОДОВ обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат от незаконно обвинение досъдебно производство № 406/2009 година по описа на ОД МВР Варна и по НОХД 425/2013 год. по описа на ВОС и по НОХД 227/ 2014 год. по описа на ВОС, СУМАТА в общ размер на 51 966 лева, представляващи неполучено служебно възнаграждение за времето, през което ищцата е останала без работа, поради отстраняването й от длъжност за периода от 26.08.2011 год. до 26.10.2015 год. включително, както следва сумата от 9105 лв. за времето от месец 09. 2011 год. до месец юни на 2012 год., сумата от 24 200 лв. за времето от 01.07.2012 год. до 30.04.2014 год., сумата 18661.36 лв. за времето от 01.05.2014 год. до 26.10.2015 год., ведно със законната лихва върху сумата от 50 069.73 лв., намалена с дължимия от ищцата данък общ доход и осигурителна вноска, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 27.04.2017 год. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА лицето на ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.А.Я., на основание чл.2 ал. 1 т.З от ЗОДОВ обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат от незаконно обвинение досъдебно производство № 406/2009 година по описа на ОД МВР Варна и по НОХД 425/2013 год. по описа на ВОС и по НОХД 227/ 2014 год. по описа на ВОС, СУМАТА в размер на 1 384,48 лева, представляваща разликата между изплатените й суми като обезщетение за неползуван платен отпуск и сумите, които би получила ако не е била отстранена от длъжност, ведно със законната лихва върху тази от сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 27.04.2017 год. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА лицето на ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.А.Я., на основание чл.2 ал. 1 т.З от ЗОДОВ обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат от незаконно обвинение досъдебно производство № 406/2009 година по описа на ОД МВР Варна и по НОХД 425/2013 год. по описа на ВОС и по НОХД 227/ 2014 год. по описа на ВОС, СУМАТА в размер на 12 642.31 лева, представляваща неполучени суми за допълнително материално стимулиране, като част от трудовото ми възнаграждение, , ведно със законната лихва върху тази от сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 27.04.2017 год. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА лицето на ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.А.Я., на основание чл.2 ал. 1 т.З от ЗОДОВ обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат от незаконно обвинение досъдебно производство № 406/2009 година по описа на ОД МВР Варна и по НОХД 425/2013 год. по описа на ВОС и по НОХД 227/ 2014 год. по описа на ВОС, СУМАТА в размер на 1 666.67 лева, представляваща неполучени суми за представително облекло, които включват и сумата, която била принудена да възстановя, получена за последните четири месеца на 2011 год., ведно със законната лихва върху тази от сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 27.04.2017 год. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА лицето на ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.А.Я., на основание чл.2 ал. 1 т.З от ЗОДОВ обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат от незаконно обвинение досъдебно производство № 406/2009 година по описа на ОД МВР Варна и по НОХД 425/2013 год. по описа на ВОС и по НОХД 227/ 2014 год. по описа на ВОС, СУМАТА в размер на 1 472 лева, представляваща обезщетение за неполучено трудово възнаграждение поради по-малък коефициент за трудов стаж на новото й работно място, ведно със законната лихва върху тази от сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 27.04.2017 год. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА лицето на ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.А.Я., на основание чл.2 ал. 1 т.З от ЗОДОВ обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат от незаконно обвинение досъдебно производство № 406/2009 година по описа на ОД МВР Варна и по НОХД 425/2013 год. по описа на ВОС и по НОХД 227/ 2014 год. по описа на ВОС, СУМАТА в размер на 5900 лв., представляващи заплатен от ищцата адвокатски хонорар по повод защита в досъдебно производство № 406/2009 година и по НОХД 425/2013 година и НОХД 227/2014 година ВОС , ведно със законната лихва върху тази от сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 27.04.2017 год. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛА като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения от Д.А.Я. ДЪРЖАВАТА лицето на ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, иск с правно основание чл.2 ал. 1 т.З от ЗОДОВ обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат от незаконно обвинение досъдебно производство № 406/2009 година по описа на ОД МВР Варна и по НОХД 425/2013 год. по описа на ВОС и по НОХД 227/ 2014 год. по описа на ВОС за сумата размер на 5 340 лева, представляваща пропусната полза от намаления размер на пенсията, която ще получава ищцата, поради загубен осигурителен доход и трудов стаж за от 26.08.2011 година до 26.10.2015 год., ведно със законната лихва върху тази от сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 27.04.2017 год. до окончателното й изплащане.

Решението подлежи на обжалване двуседмичен срок от редовното му връчване на страните с въззивна жалба, чрез първоинстанциония съд пред Варненски апелативен съд.

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: