Решение по Търговско дело 1431/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№……/……12.2017г., гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

при секретар Дарина Баева,

като разгледа докладваното от съдията Хекимова

въззивно търговско дело № 1431 по описа за 2017г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по въззивна жалба вх. №48937/30.08.2017г. от „ВАРНА ЕСТЕЙТ ЕЙДЖЪНС“ ЕООД, с ЕИК 203098820 и седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Цар Петър“ №8 срещу Решение №3022/21.07.2017г. по гр.д. №159/2017г. на ВРС, 41 състав, с което e уважен предявения от И.А.В., с ЕГН ********** и постоянен адрес *** иск за заплащане сумата 2000 евро, предоставена на 14.10.2106г. като депозит за закупуване на поземлен имот №1420, с площ 748 кв.м., находящ се в местност „Манастирски рид“ гр.Варна, като получена при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху процесната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 09.01.2017г. до окончателното изплащане на вземането.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Сочи се, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд неправилно е приел, че при подписване на разписката, озаглавена „стоп-депозит“, посредникът е действал като представител на продавача. Сочи, че депозитът бил предоставен от купувача на основание т.3.6 от договора за посредничество, като процесният документ, озаглавен „стоп-депозит“, представлявал само разписка. В жалбата не са направени доказателствени искания.

Отправената към съда молба е да бъде отменено решението и отхвърлен изцяло предявения иск, като се присъдят и направените разноски.

В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна И.А.В., с ЕГН ********** и постоянен адрес ***, чрез адв.Ж.К., е депозирала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба и моли решението на ВРС да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Сочи се, че твърденията във въззивната жалба за предоставяне на депозита като резервационен на основание т.3.6 от договора за посредничество представляват възражения, които не са направени пред първата инстанция, поради което са преклудирани. Излага се, че представените по делото нотариални покани и констативни протоколи не удостоверяват ищцата да е била канена за сключване на окончателен договор, нито да се е явявала пред нотариус. В отговора не са направени доказателствени искания.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от И.А.В., ЕГН ********** и постоянен адрес ***, чрез пълн. адв. Ж.К. *** ЕСТЕЙТ ЕЙДЖЪНС“ ЕООД, с ЕИК 203098820 и седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Цар Петър“ №8, представлявано от управителя В.Г.П., с която са предявени искове с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати сумата 2000 евро, предоставена като депозит за закупуване на поземлен имот №1420, с площ 748 кв.м., находящ се в местност „Манастирски рид“ гр.Варна. Претендира се връщане на сумата като получена при начална липса на основание, а в условията на евентуалност на неосъществено основание, в условията на евентуалност на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху процесната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 09.01.2017г. до окончателното изплащане на вземането. В условията на евентуалност при отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, ищцата предявява иск с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да й върне сумата, тъй като неоснователно се е обогатил със същата за сметка на ищцата.

Твърди се в исковата молба, че с договор за поръчка-посредничество от 05.10.2016г. ищцата възложила на ответника извършването на посредническа дейност за закупуване на поземлен имот № 1420 с площ от 748 кв.м. находящ се в гр.Варна, местност „Манастирски рид“, ведно с построената в имота вилна постройка. На 14.10.2016г. ищцата предала на служител- брокер на ответника сумата 2000 евро като гаранция за закупуване на горепосочения недвижим имот, за което бил подписан договор, именуван „Стоп депозит за закупуване на недвижим имот“. Договорът следвало да се разпише и от продавача на имота, но останал неразписан от него. В договора било предвидено, че в срок до 08.11.2016г. имотът ще бъде продаден на ищцата, както и че договорът служи като разписка за предадената на брокера сума като гаранция за закупуване на имота. Ищцата твърди, че до изтичане на договорения срок – 08.11.2016г. и след това нито ответното дружество посредник по сделката, нито продавачът, чийто данни не били посочени в договора за стоп-депозит, са предприели действия имота да бъде продаден на ищцата. До предявяване на исковете ищцата не била уведомявана от посредника дали продавачът на имота има готовност за продажба, дали се е снабдил с необходимите за изповядване на сделката документи и дали разполага с документи, доказващи обстоятелствата, които са посочени като декларирани от продавача в договора за стоп депозит. Ищцата твърди, че липсата на насрещно волеизявление от страна на продавача на имота води до нищожност на договора от 14.10.2016г., в евентуалност твърди, че ответникът е задържал предадената му като гаранция сума на основание, което не се е осъществило – ищцата не била сключила договор за покупко-продажба на имота. Сочи се, че ответното дружество задържало без правно основание предадената му като гаранция за закупуване на имота сума от 2000 евро, без да предприема действия по осъществяване на посредничество между ищцата и продавача на имота, за закупуване на имота. Поради липсата на интерес към момента на предявяване на иска от закупуване на имота с исковата молба ищцата заявява, че оттегля /отказва се от/ поръчката си към ответника за извършване на посредничество на имота, описан в договор за поръчка-посредничество от 05.10.2016г. и прави изявления за разваляне на договора от 14.10.2016г., в случай, че същият се приеме за валиден. С развалянето на договора от 14.10.2016г. отпадало и основанието за задържане на процесната сума от ответника. В евентуалност ищцата поддържа, че ответното дружество неоснователно се е обогатило с процесната сума за нейна сметка, поради което дължи връщането й.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответното дружество „ВАРНА ЕСТЕЙТ ЕЙДЖЪНС“ ЕООД оспорва исковете като допустими, но неоснователни. Не се оспорва сключването на договор между страните за поръчка-посредничество при оглед и закупуване на недвижим имот от 05.10.2016г. След оглед на конкретния недвижим имот срещата ищцата заявила желание да го закупи, поради което бил изготвен договор за стоп депозит за закупуване на недвижим имот от 14.10.2016г. и ищцата предала на ответното дружество сумата от 2000 евро, като гаранция за закупуване на недвижимия имот. В т.6 от договора било посочено, че при отказ на купувача да сключи окончателен договор за покупко-продажба в срока и при условията на т.2 и 3 ще се счита, че посредникът е изпълнил задълженията си по договора и купувачът дължи неустойка в размер на 2000 евро, като половината от нея се предава на продавача. Твърди се в отговора, че ответното дружество е изпълнило поетите с договора задължения, а именно след снабдяване с необходимите документи от страна на продавача, отправило покана за изповядване на сделката към В.В., посочен от ищцата за контакт до сключване на окончателния договор. На посочените дата и час в нотариалната кантора купувачът В.В. поискал допълнителна проверка на влязъл в сила ПУП-ПРЗ за недвижими я имот, както и допълнително документи, че за имота има одобрен ПУП-ПРЗ, както и удостоверението послужило за издаване на представената пред Нотариуса Заповед КД-14-03-566/28.02.2013г. на Началник на СГКК-Варна. След получаване на исканите от купувача документи била изпратена отново покана до В.В. с приложени копия, в отговора на която същият уведомил дружеството, че в изпратената покана липсвало удостоверение за липса на реституционни претенции от трети лица. На 08.11.2016г. в 10.00 часа в нотариалната кантора пълн. на продавача уведомил В.В., че е подал заявление за издаване на исканото удостоверение за реституционни претенции в Община Варна и същото ще бъде готово в 12.00 часа и поискала отлагане на сделката за 12.00 часа, в отговор на което В.В. заявил, че не желае да сключи окончателен договор за покупко-продажба, а иска да му бъде върната гаранцията в размер на 2000 евро. В 12.00 часа на същия ден било издадено удостоверение от Община Варна за липса на реституционни претенции за имота, от което било видно, че няма предявени реституционни претенции от бивши собственици на отчуждени недвижими имоти по ЗВСОНОИ по ЗПИНМ, ЗТСУ и др. и §2 от ПЗР на ЗОСОИ. В същото било посочено, че следва да се поиска такова от Общинска служба по земеделие. На 15.11.2016г. било получено от продавача удостоверение от ОД „Земеделие“ Варна, ОС „Земеделие“, от което било видно, че в ОСЗ – Варна не се съхраняват кадастрални планова, карти на стари имотни граници и ОЗСЗ няма законово основание да издава удостоверение за липса на реституционни претенции. На същата дата в офиса на ответното дружество се получило уведомление за прекратяване на договора за поръчка и покана за връщане на внесения стоп депозит с дата 11.11.2016г., в която ищцата заявявала, че в срока на стоп депозита не е канена за сключване на договор за покупко-продажба, оттегля дадената поръчка и желае да и бъде възстановена предадената като стоп депозит сума.

Ответникът поддържа, че предоставената на 14.10.2016г. сума представлявала гаранция за сключване на окончателен договор в нотариална форма и е задържана, тъй като ищцата се е отказала от закупуването на имота, като половината от сумата е предадена на продавача С.Е.Т.. Поради това се моли исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло.

Третото лице помагач на страната на ответника С.Е.Т. представя писмено становище, в което твърди, че е сключил договор за поръчка-посредничество на 14.09.2016г. с ответното дружество, с който му възложил при изключителни права за 9 месеца продажбата на процесния имот. Уведомен бил от представител на дружеството за проявен интерес от страна на купувач за покупка на имота и заплатен стоп-депозит, с оглед на което чрез пълн. осигурил необходимите за сключване на сделката документи, но окончателен договор не се стигнало поради изискване от страна на купувача на нови документи. Третото лице помагач на страната на ответника поддържа, че не е получавал част от платен от купувача стоп-депозит, а сумата от 1000 евро му е заплатена като неустойка по Допълнително споразумение от 01.11.2016г.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, които се изразяват в твърдения за неправилност на първоинстанционното решение поради погрешно възприемане от съда на същността и задълженията на споразумението между страните, озаглавено „стоп-депозит“, което съответно е довело и до погрешни изводи за неговата недействителност. Твърди се в жалбата, че процесният депозит е предоставен от купувача на основание чл.3.6 от сключения между тях договор за поръчка-посредничество от 05.10.2016г. и е основателно задържан от ответника поради изпълнение на поетите задължения от негова страна като предвидена в договора неустойка.

От представените по делото писмени доказателства се установява и не е спорно между страните сключването на договор за поръчка-посредничество от 05.10.2016г., неоспорен по отношение на автентичност и действителност. По силата на този договор ответното дружество е поело задължение да извърши срещу възнаграждение посредническа дейност за закупуване от възложителя на конкретно определен и описан в договора недвижим имот.

Не е спорен и факта, че е сключено и последващо споразумение, озаглавено стоп-депозит за закупуване на недвижим имот, страни по което са отново ищцата и ответното дружество. По силата на споразумението купувачът е поел задължение да закупи посочения имот за определена сума в срок до 08.11.2016г., като гаранция за което е предал на посредника сумата 2000 евро, която е предвидено да бъде върната при сключване на окончателен договор. В споразумението е предвидено също, че ако купувачът откаже да сключи окончателен договор в срока и при условията по т.2 и 3, ще се счита, че посредникът е изпълнил задълженията си по договора за посредничество и купувачът ще дължи неустойка в размер на 2000 евро, като половината от нея се предава на продавача.

Описаното споразумение, озаглавено стоп-депозит, е насочено да уреди отношенията между страните във връзка с вече съществуващото между тях облигационно правоотношение по договор за поръчка, поради което няма самостоятелен характер. Съобразно правилото на чл.20 от ЗЗД при тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните, като отделните уговорки следва да се тълкуват във връзка едни с други, и всяка да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.

Настоящото споразумение, независимо от названието му, има характера на анекс, по силата на който се уреждат задължения в допълнение на предходно съществуващия договор за поръчка. Сключено е между същите страни – възложител и изпълнител по договора от 05.10.2016г. и доразвива вече постигнатото между тях съгласие за посредническа дейност относно конкретно определен имот. Действително в него са включени клаузи, предвиждащи задължения за продавача, който същевременно не е страна по договора и съответно не го е подписал. Оставеното под текста празно място за подпис на продавач не води до извод, че той е страна по споразумението, тъй като страните са изрично и недвусмислено посочени – възложителя и изпълнителя по договора за поръчка. Съдържащите се в текста на споразумението задължения не обвързват продавача, тъй като той не е страна, но и не водят до недействителност на цялото споразумение с оглед изричната разпоредба на чл.26, ал.4 от ЗЗД, съгласно която нищожността на отделни части не влече нищожност на целия договор, когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без тях. В случая въпросното споразумение с характер на анекс е сключено с цел уреждане на отношенията между възложителя и изпълнителя във връзка с предоставяне на процесната сума. Няма основание да се счита, че то не би било сключено без участието на продавача, като се има предвид, че същият изобщо не е бил вписан като страна. Въз основа на изложеното настоящият състав намира за неоснователен иска, предявен за връщане на процесната сума като дадена при липса на основание.

На следващо място е заявена претенция за връщане на същата сума с оглед на неосъществено основание, която също се явява неоснователна. С изрична разпоредба от процесното споразумение е предвидено, че сумата се връща при сключване на окончателен договор. Липсва уговорка за връщане на сумата при несключване на окончателен договор, както и за предаването й на продавача при сключване на окончателен договор като част от дължимото плащане. Няма основание да се счита, че волята на страните е била внесения депозит да подлежи на връщане при несключване на окончателен договор. Предвид неяснотата на договорните клаузи се налага волята на страните да се разкрие чрез тълкуване на анекса, озаглавен стоп-депозит, относно предназначението на внесената като депозит сума в случай, че не се сключи окончателен договор. От една страна липсва изрична договорна уредба за връщане в случай на несключване на окончателен договор при наличие на такава в обратния случай – при сключване, от друга страна е налице разпоредба, предвиждаща, че при отказ купувачът дължи неустойка в размер на депозитната сума. Съвкупното тълкуване на тези разпоредби, с оглед и липсата на клауза, уреждаща съдбата на депозита при несключване на окончателен договор, налага извода, че при отказ на купувача от договора при изправност на насрещната страна се предвижда на депозитната сума да се придаде значението на неустойка. Въз основа на изложеното съдът счита, че не е налице основание да се счита, че внесената като депозит е уговорена между страните като подлежаща на връщане при несключване на окончателен договор, поради което и предявената на това основание претенция се явява неоснователна

На следващо място се претендира връщане на депозитната сума поради отпаднало основание, като се твърди разваляне на договора от ищцата с изявление, обективирано в исковата молба. Твърди се неизпълнение от страна на дружеството по договора за поръчка-посредничество, изразяващо се в бездействие относно поетите по договора задължения за уведомяване на купувача дали продавачът се е снабдил с необходимите за изповядване на сделката документи и отправяне на покана за нотариално изповядване на сделката.

Установява се от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че дружеството е отправило покана за сключване на окончателен договор в рамките на предвидения в споразумението срок, адресирана към В.В. като представител на ищцата, който се е явил в посочения ден и час в нотариалната кантора и е отправил искане за представяне на допълнителни документи. Впоследствие, при отправяне на повторна покана към него с приложени към нея документи, същият е изразил несъгласие, че това са всички изискани документи и желание да се откаже от сключване на договора, като същевременно му бъде върната внесената като депозит сума.

На тези твърдения ищцата възразява, че не е упълномощавала В.В. да действа от нейно име, поради което не счита за изпълнение по договора отправените към него покани и уведомления. Видно от събраните доказателства, включително и от показанията на В.В., се установява и не се спори между страните, че същият е съпруг на ищцата, присъствал е заедно с нея на срещите в офиса на ответното дружество. Спорът се заключава единствено в това дали е бил упълномощен неформално да осъществява контакт с дружеството от името на ищцата относно подготвителните действия за сключване на окончателен договор след внасяне на процесния стоп-депозит. Като се има предвид, че В.В. е съпруг на ищцата, сключването на договора и анекса относно стоп-депозита е извършено в негово присъствие, както и че той е приел отправената му покана, нещо повече, отправил е допълнителни искания, явил се е при нотариус като представител на ищцата, следва да се приеме, че действията на дружеството по отправяне на покани и уведомления към него съставляват изпълнение по договора. Осъществяваните от него действия са на управление, тоест същите са валидни и ангажират другия съпруг, без да е необходимо изрично упълномощаване. Отправените към него първоначална и повторна покана са в рамките на договорения срок, като същевременно формулираните от него допълнителни искания не са били необходимо условие за сключване на сделката, както се установява от констативния протокол. Исканите от В.В. документи целят установяване на обстоятелства относно имота, които са предназначени да осигурят защита на купувача от бъдещи претенции, но такива изисквания не са били поставени при сключване на анекса, озаглавен стоп-депозит, независимо че в този момент вече е бил уточнен имота и уговорена дата за изповядване на сделката. Поставянето на тези искания впоследствие е наложило снабдяване с нови документи, които отново В.В. е счел за недостатъчни и повторно е отказал да сключи сделката, дори и да я отложи с два часа, необходими за получаване на удостоверение от Община Варна. Тези действия следва да се окачествят като неоказване на дължимото съдействие от страна на кредитора да приеме изпълнението, имайки предвид, че допълнителните изискани от него документи не са били необходими за нотариалното изповядване, както и че отлагането на момента на сключване на сделката е било в рамките на последния предвиден в анекса ден, тоест изпълнението, дори и с допълнителните документи, не е било просрочено.

Въз основа на изложеното настоящият състав счита, че не е установено неизпълнение на поетите по договора задължения от страна на ответното дружество, поради което изявлението за разваляне не е произвело ефект. При така формирания извод за липса на предпоставките по чл.87 от ЗЗД неоснователна се явява и претенцията за връщане на даденото по договора на отпаднало основание.

Предвид отхвърлянето на предявените искове с правно основание чл.55 от ЗЗД е настъпило вътрешнопроцесуалното условие на предявения в евентуалност иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за връщане на процесната сума, с която се твърди дружеството да се е обогатило неоснователно за сметка на ищцата. Със задължителното за съдилищата тълкуване, обективирано в Постановление на Пленума на Върховния съд № 1/28.05.1979 г., е изяснено, че искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е субсидиарен - той е на разположение на неоснователно обеднелия само в тези случаи, когато той не може и не е могъл да се защити с друг иск /чл. 59, ал. 2 ЗЗД/. Вземането от неоснователно обогатяване възниква, когато е налице разместване на блага, без в отношенията между страните да съществува договорна обвързаност.

В случая изложените в исковата молба фактически основания, от които ищецът черпи правата си, сочат на претенция на договорно основание, която е отхвърлена поради липса на твърдяните от ищеца нищожност, неосъществено основание и разваляне на договора поради неизпълнение. Установено е в случая наличието на договорно правоотношение, при което защитата по този ред е неприложима. Въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор и следва да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. Установяване липсата на договорно правоотношение е предпоставка за допустимостта на иска по чл. 59 от ЗЗД, поради което предявеният на това основание иск се явява недопустим и подлежи на прекратяване.

С оглед на гореизложеното и поради несъвпадане изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и съответно исковете с правно основание чл.55 от ЗЗД да се отхвърлят като неоснователни, а предявеният в евентуалност иск с правно основание чл.59 от ЗЗД да се прекрати като недопустим.

В съответствие с този изход от спора обжалваното решение следва да се ревизира и по отношение на присъдените на страните разноски.

С оглед изхода от спора пред въззивния съд, разноски за първоинстанционното и въззивното производство се следват само на въззивника в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция съобразно представените списък по чл.80 от ГПК и писмени доказателства и 78,23 лв. за внесена държавна такса и 600 лв. адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция съобразно искането във въззивната жалба и представения списък по чл.80 от ГПК. Направено е от ищцата възражение за прекомерност пред първата инстанция, което съдът намира за неоснователно предвид съответствието му с предвидените в чл.7 ал.1 от Наредба №1/2004г. минимални размери.

Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло решение №3022/21.07.2017г. на Варненски районен съд, 41 състав, постановено по гр.д. №159/2017г. на ВРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от И.А.В., с ЕГН ********** и постоянен адрес *** срещу „ВАРНА ЕСТЕЙТ ЕЙДЖЪНС“ ЕООД, с ЕИК 203098820 и седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Цар Петър“ №8 искове за заплащане на сумата 2000 евро, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, предоставена на ответното дружество на 14.10.2106г. като депозит за закупуване на поземлен имот №1420, с площ 748 кв.м., находящ се в местност „Манастирски рид“ гр.Варна, като получена при начална липса на основание, в евентуалност поради неосъществено основание и в евентуалност поради отпаднало основание.

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения в евентуалност иск с правно основание от И.А.В., с ЕГН ********** и постоянен адрес *** срещу „ВАРНА ЕСТЕЙТ ЕЙДЖЪНС“ ЕООД, с ЕИК 203098820 и седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Цар Петър“ №8 за връщане на сумата 2000 евро, с която се твърди ответното дружество да се е обогатило неоснователно за сметка на ищцата.

ОСЪЖДА И.А.В., с ЕГН ********** и постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „ВАРНА ЕСТЕЙТ ЕЙДЖЪНС“ ЕООД, с ЕИК 203098820 и седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Цар Петър“ №8 сумата 600 лв. /шестотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВРС и сумата 678,23 лв. /шестотин седемдесет и осем лева и 23 ст./, представляващи внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение пред ВОС, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: