Р Е Ш Е Н И Е
№……… /…………...2017г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: Д. ПИСАРОВА
СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
при участието на секретаря ДАРИНА
БАЕВА, като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.дело №1370 по описа за
2017г. на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Производството е
образувано по въззивна жалба на Д.Й.Е.,
ЕГН **********, чрез адв.Д.М., срещу решение
№2036/19.05.2017г., постановено по гр.дело №16173/2016г. на
XVII състав на ВРС, с което съдът
признава за установено съществуване на вземане в полза на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - Варна”ООД, ЕИК 103002253, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул.”Прилеп” № 33, към Д.Й.Е. с ЕГН **********
***, за сумата от 1 265.97лв. представляваща
главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода 19.09.2013г. до 04.10.2016г. за обект в
гр.Варна, ул.”Трендафил”№2, аб.№ 1143862, както и за
сумата от 169.20лв. представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода 19.09.2013г. до 04.10.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда на 11.10.2016г. до окончателното
изплащане, за които вземания в полза на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - Варна”ООД, гр.Варна, е
издадена Заповед № 5919 от 13.10.2016г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 12186/2016г. по описа на ВРС, на осн. чл.422 от
ГПК във вр. с чл.203 от ЗВ и чл.79, ал.1 и чл.86 от
ЗЗД. Съобразно този резултат съдът е присъдил в полза на
ищеца сторените по делото разноски.
С ВЖ се твърди, че решението на ВРС е неправилно, незаконосъобразно
и необосновано. Претендира се цялостната му отмяна и вместо
това отхвърляне на предявените искове ведно с присъждане на сторените разноски
за двете инстанции. Твърди се, че изводите на съда са
изцяло неправилни. Съдът неправилно е приел, че
въпреки невъзможността да се установи точното количество реално потребена вода
от абоната, тъй като същия не се е свързал с инкасатор, не може да черпи права
от собственото си неправомерно поведение. Своевременно
ответникът бил навел твърдения, че не е консумирал процесното количество вода като собственик на втори етаж без
индивидуален водомер като показанията за ползваната вода се засичали от общ
водомер на сградата. Твърди се, че първият етаж е
собственост на друго лице С.Г.Б., чиито показания се отчитат от контролен
водомер. Твърди се, че претендираната за заплащане консумирана вода е
отчетена от общия водомер аб.№1143862 като количеството е получено след приспадане
на отчетено от контролния водомер на първия етаж, собственост на С.Б.. Твърди се, че приложение в случая
намират разпоредбите на глава IV от Наредба №4/2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребители и ползване на ВиК системи. В жалбата се излага подробно начина на отчитане на показанията при
общ водомер за два или повече
контролни водомера. Поддържа се твърдение, че съдът не
е отчел възражението на ответника за неправилно извършен отчет на водомера от
страна на доставчика, несъобразно чл.22 и 23 от Общите условия за отчитане на
водомерите. По делото била представена единствено
справка за недобора на частен абонат, в която били отразени различни суми за
отделните месеци, отнасящи се до общия водомер аб.№1143862. Твърди се, че тази справка неправилно отразява потребеното
количество вода, поради което и неправилно се претендира заплащане на нещо,
което ответникът не е получил реално. Периодът, за който се претендира
заплащане на консумирана вода, обхваща и период, в който е работил старият водомер, преди смяната
му на 08.07.2014г., за който ответникът твърди, че не
е отчитал правилно. Според въззивника, в тежест на доставчика
е да установи изрядност на средството за измерване, което последния не е
сторил. Поддържа се твърдение, че тъй като другия
собственик С.Б. е отказала да подмени водомера си след изтичане срока му на
годност, то вероятно при нея е налице неправилно измерване, което не следва да
бъде възлагано в тежест на ответника. Поради
това се оспорват изводите на съда за недобосъвестност на ответника. Отделно от това, твърди
се, че ВиК не е установило точното количество отчетено от общия водомер тъй
като всички документи представените от него не са изготвени съобразно Наредбата
– карнети без подписи и дати, справка за недобора, изготвена без присъствието
на абоната, поради което тези документи са непротовопоставими на ответника.
Твърди
се, че съдът неправилно е изчислил и дължимите в заповедното производство
разноски на ищеца в размер на 273.65 лева. Поради обстоятелството,
че предмет на исковото производство е по-малка сума от тази по заповедното
производство, разноските следва да бъдат редуцирани за държавна такса в
заповедното до 25.32 лева.
По
повод направено в жалбата искане за постановяване на акт по чл.248 ГПК, за
изменение на решението в частта за разноските, след връщане на делото на ВРС, е
постановено определение № 9136/07.09.2017г. по
гр.дело №16173/2016г., с което съдът е допуснал изменение на решението си и
намалил дължимите от ответника разноски за заповедното производство в размер на 127.25 лева от 273.65
лева.
С отговор на ВЖ Водоснабдяване и
канализация – Варна ООД, оспорва същата. Твърди се, че
решението на ВРС е правилно и законосъобразно, поради което се иска
потвърждаването му изцяло ведно с присъждане на ю.к.възнаграждение в
минималните размери. Поддържа се, че на административния адрес на
ответника има монтиран главен водомер аб.№1143862, записан на името на Д.Й. и
контролен водомер аб.№1143863 на С.Б.. Твърди се, че по делото са представени карнети както за общия
водомер, така и за този на другия абонат на адреса. Представен
бил и констативен протокол за неосигуряване достъп до имота от 21.03.2017г.
Според въззиваемата страна, в имота никога не са намирани
титулярите на партидите тъй
като там живеят квартиранти. Водомерът се намира в
шахта на двора и достъпа до него е свободен. След засичане на общите
показания, от тях се приспада количеството по контролния водомер и остатъка се
начислява на Д.Й.. Поддържа се, че
на С.Б. се начислява служебно средна консумация от 10 куб.м. вода месечно тъй като
водомерът е с изтекъл срок на първоначална проверка. Освен
това се излага, че
начислените количества са изчислени от ССЕ, която не е оспорена от насрещната
страна.
В съдебно
заседание пред въззивния съд се явява пълномощника на въззивника адв.М., която
поддържа въззивната жалба.
Въззиваемата
страна, чрез ю.к.Р., не осигурява представител в съдебно заседание, но е
депозирала молба вх.№32628/21.11.2017г. за разглеждане на делото в отсъствие на
страната както и за поддържане на отговора по жалбата. Претендират се и
сторените разноски за ю.к. възнаграждение.
За да се
произнесе по спора съдът съобрази следното:
Предявени
са обективно съединени искове за съществуване
на вземане от „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, против Д.Й.Е. ***, с правно основание чл.422 от ГПК, за
признаване дължимост на сумата от 1 265.97лв. главница
за ползвани и незаплатени ВиК услуги, за периода 19.09.2013г. до 04.10.2016г. за обект в
гр.Варна, ул.”Трендафил” № 2 и 169.20 лв. лихва за забава върху главница
за същия период, във връзка с които вземания в полза на ищеца е издадена
Заповед №5919/13.10.2016г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №12186/2016г. на ВРС. Твърди се, че ответникът
съгласно чл.5, т.6 от ОУ за предоставянето на В и К услуга на потребителите е
следвало в 30 дневен срок след фактуриране да заплати ползваните за процесния
период услуги, което не е сторено, а поради подадено възражение в
заповедното производство, вземането на ищеца следва да бъде установено по реда
на чл.422 ГПК.
Ответникът Д.Й.Е. е депозирал отговор с който оспорва
исковете по основание и размери. Твърди, че не дължи сумите по предявения иск, предвид
обстоятелството, че посоченото от ищеца потребено количество вода не отговаря
на действително потребеното количество питейна вода от ответника в имота.
Имотът на ответника се намира в 2-етажна жилищна сграда - той е собственик на
втория етаж. На етажа се твърди, че няма монтиран индивидуален водомер, а за
цялата къща има работещ общ водомер, отчитащ водата на двата етажа общо. Именно
по този водомер с аб.№ 1143862 е начислено общото количество вода, чието
заплащане се претендира. Първият етаж е собственост на друго лице - С.Г.Б.,
като потребената от нея вода се отчита с контролен водомер. Доставената и
потребената за имота на ответника вода по принцип се отчита като разлика от
общия за щранга водомер и показанията на контролния водомер на първия етаж.
Ответникът, в качеството му на собственик на недвижим имот, находящ се в
гр.Варна, ул."Трендафил" № 2, е потребител на ВиК услуги, за което е
открита партида за водомер с № 1143862, който отчита потребената вода общо в
два самостоятелни имота, единият от които е собственост на ответника, а другия
е собственост на С.Г.Б.. Ответникът твърди, че ищецът не е представил
доказателства за извършван от него, съобразно задълженията регламентирани в
чл.22 и 23 от Общите условия, отчет по водомери. По делото е представена
единствено справка за недобора на частен абонат, в която са отразени различни
суми за отделни месеци, отнасящи се до общия водомер с кл.№ 1143862, титуляр на
който е ответника. Оспорва представената справка за недобора, същата не
отразява реално отчетеното количество потребена вода по общия /главния/
водомер, титуляр на който е ответника, твърди, че неправилно е отчетено
потребеното индивидуално количество вода в обекта на ответника. На името на
ответника при ищеца е открита партида за водомер, който обаче отчита
потребената вода общо в два самостоятелни обекта, като за втория от тях е
монтиран междинен водомер, за който при ищеца има открита партида на трето
лице. Твърди се, че представената от ищеца справка за недобора изхода от
„Водоснабдяване и канализация -Варна" ООД и не може да замести писмен
документ, носещ подписа на представител на потребителите, за установяване на
отчетените за периода показания на общия водомер. Поради това се твърди, че по
този начин няма как да бъде проверено извършеното разпределение на разликата
между количеството питейна вода, отчетено по общия водомер и сумата от
отчетените количества по контролния водомер. Твърди се, че ищецът не е
ангажирал доказателства, от които да се установява каква е горепосочената
разлика и нейната стойност. По тези съображения моли съда да отхвърли исковете.
Въззивният съд, въз основа на твърденията и доводите
на страните, събраните доказателства и в пределите на въззивното обжалване,
намира за установено следното:
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд преценява служебно
единствено валидността, а в обжалваната част - и допустимостта на постановения
акт. По отношение на правилността на първоинстанционното решение съдът е
обвързан от изложените в жалбата оплаквания. В този смисъл съдът намира, че
възраженията във въззивната жалба са идентични на обективираните в отговора на
исковата молба, поради което съдът е сезиран с идентичен предмет на
произнасянето от първата инстанция, въз основа на вече събраните там
доказателства.
Единствено,
поради липса на доводи във ВЖ, въззивният съд не обсъжда предпоставките на
специалния установителен иск по чл.422 вр.чл.415 ГПК, които не са спорни.
Въз основа на
представените писмени доказателства и приетата по делото съдебно
-счетоводна експертиза се установява, че за целия исков период титуляр и абонат на
партидата на водомер с абонатен №1143862 за
имот, находящ се в гр.Варна, ул„Трендафил” № 2, е ответника Д.Й.Е.. Според
вещото лице, извършило справка в счетоводството на ищеца, задълженията по
приложените фактури, са отчитани на ответника. При
проверка на счетоводните документи вещото лице дава заключение, че за периода 19.09.2013г. до
04.10.2016г. размерът на задълженията по посочените в заключението на вещото
лице фактури е 1 265.97лв., а лихвата за забава върху тях е 169.26лв. за същия период. Партидата е прехвърлена след смъртта на Йордан Е.,
баща на ответника Д.Е..
На
експертизата съобразно Справка за облог и плащане на частен абонат с слиентски
№1143862 до 04.10.2016г. и до 11.10.2016г., извлечени от софтуера на Инкасо,
съгласно която е налице едно плащане по фактурите от страна на ответника в
размер на 76.42 лева, с които са погасени 19.27 лева лихва за забава и главница
от 57.15 лева. Остатъка от задължението по фактурата е в размер на 016 лева.
При справка при ищеца вещото лице е установило, че е налице отразено плащане на
главница в размер на 57.14 лева по ф.№1130915640 от 19.09.2013г. и остатък за
доплащане в размер на 0.17 лева. В приложение №1 към експертизата е дадена
справка за месечните задължения за ползвани от ВиК услуги с абонатен №1143862.
В колона 7 от същото приложение вещото лице е посочило дължимите лихви за
забава, изчислени до 04.10.2016г. в общ размер от 169.26 лева. Съответно във
втори вариант, изчислени до 11.10.2016г., лихвите възлизат на 169.71 лева.
Не се спори, че в процесния период 19.09.2013г. – 04.10.2016г. ответникът е
собственик на недвижимия имот, където е потребявана вода, като е приложено и
копие от партидата, по която се води отчета за ползвани ВиК услуги. От последната се установява, че ответника като абонат не се е
подписвал за начисленото му количество вода, като на 13.03.2017г. има съставен Констативен протокол № 21, че абонатът ежемесечно
не осигурява достъп до обекта за отчитане показанията на водомера.
От
показанията на св.Красимира Михова, изслушана по искане на ищеца, се установява, че същата като
инкасатор на обекта не познава и не е виждала ответника при посещенията си. Този
адрес се води на Йордан, който е баща на Д. и е починал отдавна. Когато
е посещавала адреса за
отчитане на водата, не е
виждала титулярите на
партидите. Външната врата обикновено е отворена.
Звъни на звънеца и когато никой не излезе, влиза защото знае, че водомера се намира в шахта, а
тя е в ляво близо до вратата. Свидетелката излага, че има право да влиза и отчита водомера. Никой не се е подписвал на карнета. Излага, че на
адреса се изпращат съобщения, уведомителни писма, че се дължи заплащане на
консумираната вода.
Инкасаторката
ги слага в
пощата или на вратата. Контролният водомер е на Станка, който
е с изтекъл срок на годност, но не желае да го смени и в момента плаща средна
консумация, по 5 кубика на член от семейство по Наредба 4. Първо се отчита главния водомер, от него се вадят показанията на
контролния. Разликата, която остане е за сметка на
главния водомер. Обектът е къща, на два етажа, и по изсквания в къщите трябва да има
главен водомер и контролни водомери. За тези две години,
които работи там, не е виждала никого. Станка от време
на време я вижда. Д. има квартиранти, които са 4 членно семейство. Когато е ходила, понякога излиза малко дете между 5-6 годишно,
казва, че няма никой и се прибира, „тип клошарско“, от мазата излиза. Заяви, че с началника на инкасото са ходили на место на адреса и там са съставили
констативния протокол № 21/13.03.2017г.
Ищецът е представил уведомително писмо до
другото лице живущо на адрес - С.Б. от 17.05.2016г., за смяна на водомера както и двустранен Констативен протокол № 1900415 от 08.07.2014г.
до Д.Й. Ефтимов, че водомера е сменен.
Съдът
констатира, че въпреки поисканата и допусната на ответника Съдебно-техническа
експертиза, в съдебно заседание ответникът сам се е отказал от събирането на
това доказателство и същото е било заличено.
Пред въззивния
съд не са събрани нови доказателства.
Въз основа на
фактическата установеност по спора въззивният съд достига до следните правни изводи:
В
производството по чл.422 от ГПК ищецът следва да докаже факта, от който
произтича вземането му по основание и размер, а длъжникът - възраженията си
срещу вземането.
И пред
въззивния съд не е спорно качеството потребител
на ответника Д.Е.. Спорно е надлежното отчитане показанията на общия водомер и размера
на задължението за процесния период.
По
силата на чл.8 от Наредба № 4/2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на
водоснабдителните и канализационните услуги, Общите условия уреждат отношенията
между потребители и ВиК операторите. Приложените към
делото Общи условия са били утвърдени и публикувани по реда на чл.8 от Наредбата и съответно уреждат
отношенията в процесния период.
Същите са одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал.1,
т. 5 от ЗКРВУ, с решение №ОУ - 09/11.08.2014год., не са оспорени от ответника и същият
не е предложил нови, различни за него и дружеството условия за предоставянето им.
Правоотношенията между страните се уреждат както от
цитираната Наредба № 4/14.09.2004г. на МРРБ
за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, така и от Общите условия на „В и
К” ООД гр.Варна за предоставяне на В и К услуги, а
така също и от ЗАКОН за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.
Съгласно чл.32, ал.1 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004г.
услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение, като за сгради - етажна собственост, или за водопроводно отклонение с повече от един потребител изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време. Именно поради оспорване доставеното реално количество вода на адреса на отчитане, ответникът е представил в съдебно заседание карнети за отчитане показанията на водомера за процесния период. /л.95 и сл./ Тези, заверени за вярност от страната, преписи не са оспорени от ищеца, поради което макар да представляват частни свидетелстващи документи без материална доказателствена сила, съдът възприема, че отразяват отчетените помесечно количества вода.Поради което
дължима се явява сумата 594.77 лева, представляваща дължима главница за периода
19.09.2013г. – 19.05.2015г. За разликата до предявения размер от 1265.97 лева за
периода юни 2015г. до 04.10.2016г. искът е недоказан и следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По отношение
на лихвата: Съгласно ОУ на ВиК оператора ответникът е задължен да заплаща
сумите в 30 дневен срок от фактурирането. Предвид уважаването на иска за
главницата, съществуваща се явява и акцесорната претенция в размер на 139.74
лева, изчислена върху главниците, обхванати от горния период. За разликата до
претендирания размер от 169.20 лева., претенцията е неоснователна, тъй като
представлява обезщетение за забава върху начислени главници, за които искът
подлежи на отхвърляне.
С
оглед на горното съдът достига до частично идентични изводи на тези на първата
инстанция, чието решение следва да бъде потвърдено за перида март 2013г. – май
2015г. за главниците както и начислените върху тях законни лихви за забавено
изпълнение. За разликата решението следва да бъде отменено и искът отхвърлен.