Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………….../……………………. ……………година,

 

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на 12.12.2017 год в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

     ЧЛЕНОВЕ:  ТАТЯНА МАКАРИЕВА

                           СВЕТЛАНА ЦАНКОВА                                                

 

при участието на секретаря Елка  Иванова

разгледа докладваното от съдия Светлана Цанкова

въззивно гражданско дело № 1530  по описа за 2017 год.

 и  за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производството е по реда на  чл.258 от ГПК и е образувано по жалба депозирана  от И.Т.Д. срещу Решение №  1606/19.04.2017, постановено по гр.д. № 9601/2015 г. на ВРС, с което се ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 16732/23.03.2017г., подадена от И.Т.Д. за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 4810 от 19.12.2017г. по гр.д. № 9601/2016г. по описа на ВРС.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Моли да бъде отменено и се постанови друго, с което да се допусне исканата поправка в Решение № 4810 от 19.12.2017г. по гр.д. № 9601/2016г. по описа на ВРС, изразяващо се в допускане до делба на изградената в имота вилна сграда № 1, с площ от 41 кв.м., при квоти по 1/3 ид.ч. за съделителите.

С писмен отговор К.Д., чрез процесуалния си представител, изразява становище за основателност на въззивната жалба. Моли да бъде поправено решението.

С писмен отговор С.Х. чрез процесуалния си представител адв К., изразява становище за недопустимост и неоснователност на въззивната жалба и моли да бъде оставена без уважение.

Останалите въззиваеми не са изразили становище.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, депозирани са срещу валидно и допустимо съдебно решение, поради което съдът я намира за допустима

  Разгледана по същество, съдът констатира следното :

Производството е по реда на чл.247 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 16732/23.03.2017г., подадена от И.Т.Д. чрез адв. Л.Р. за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 4810 от 19.12.2017г. по гр.д. № 9601/2016г. по описа на ВРС.

С молбата се настоява за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 4810 от 19.12.2017г. по гр.д. № 9601/2016г. по описа на ВРС,  чрез допускане до делба и изградената в поземления имот с идентификатор № 10135.2522.655 вилна сграда № 1 /по електронна извадка на вещо лице / с площ от 41 кв.м. при квоти на съделителите от 1/3. Сочи  се , че ответникът И.Д. в отговора на исковата молба е заявил, че счита, че е собственик на имот с идентификатор № 10135.2522.655, ведно с построената в него вилна сграда. Процесуалният представител на ищцата с писмено становище поискал издаване на съдебни удостоверения, с оглед на които да се изясни законността на построената в имота сграда. Съдът приобщил към доказателствения материал копия от писмени документи, касаещи сградата в имота. В мотивите на решението бил разгледан въпроса относно построената в имота сграда.

С.К.Х. е депозирала отговор на молбата, с която счита, че молбата е недопустима, като подадена извън срока по чл.250 от ГПК, както и неоснователна, тъй като в нея се засягат въпроси по съществото на един спор, а не за поправка на ОФГ.

К.И.Д. е депозирал отговор на молбата, с която заявява, че счита същата за основателна. Счита, че ответникът И.Д. е поискал делба на сградата и че страните след възобновяване на делото са били с ясното съзнание, че сградата е включена в делбата. Съдът в мотивите на решението не бил посочил, че сградата не е предмет на делбата, поради което била формирана воля за делба на сградата.

Настоящото производство е въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи,в обжалваната част от решението.

 Във връзка с основателността на депозираната въззивна жалба ,  съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .

  За пълнота на изложението и с оглед наведените от въззивника твърдения за незаконосъобразно на обжалваното решение,настоящият въззивен състав  сочи следните правни изводи : 

Правилно и законосъобразно ВРС е приел,че молбата за поправка на очевидна фактическа  грешка  е подадена от лице с правен интерес, като за поправка на очевидна фактическа грешка не е предвиден срок, предвид което същата е допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Съгласно процесуалните правила и  постоянната практика на ВКС, очевидна фактическа грешка е налице при наличието на несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно  изразяване.

Видно от мотивите към решение № 4810 от 19.12.2017г. по гр.д. № 9601/2016г. по описа на ВРС,   е че в това решение ВРС не е формирал воля за включване в предмета на делбата на сградата, находяща се в имот с идентификатор № 10135.2522.655. Такава воля не е изразена и в диспозитива на постановеното по посоченото дело решение.  В спорния предмет на делото, който се очертава и в доклада на съда във връзка с разпределение на доказателствената тежест, също не е посочено,  включване на сградата като предмет на правния спор за делба.

Напротив, както посочва и ВРС, в мотивите на решението,с което се допуска делба между съделителите, изрично е записано, че е  предявен иск за делба на имот с идентификатор № 10135.2522.655 в гр. Варна, кв. „Виница”, местност „Акчелар”, с площ от 471 кв.м., а по предходен план с № 537, при съседи имоти с идентификатори №№ 10135.2522.9588, 10135.2522.654, 10135.2522.656 и 10135.2522.639; имот с идентификатор № 10135.2522.654 в гр. Варна, кв. „Виница”, местност „Акчелар”, с площ от 1271 кв.м., а по предходен план с № 537А, при съседи имоти с идентификатори №№ 10135.2522.9588, 10135.2522.655, 10135.2522.4183, 10135.2522.4184, 10135.2522.791, 10135.2522.653, 10135.2522.991, 10135.2522.656.

В мотивите липсват съображения изложени относно съществуващата в местата вилна сграда и каква е волята на съда във връзка с тази сграда,не е обсъждана и собствеността и няма формирана воля относно допускане на вилната сграда до делба.

Правилно и законосъобразно ВРС е приел / в обжалваното решение/ че в случая липсва  формирана воля за делба на сградата,  поради което и не е налице явна фактическа грешка

Правилно е посочено, че ако се  касае за пропуск на съда да разгледа предявено от страна по делото искане за включване на сградата в имота в предмета на делбата, искането би могло да бъде разгледано само по реда на допълване на решението.

По гореизложените съображения съдът намира, че с оглед съвпадащите изводи на настоящия въззивен състав с изводите на ВРс, решението на ВРС, с което е оставена без уважение молбата за поправка на очевидна фактическа грешка , следва да  се потвърди.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №  1606/19.04.2017, постановено по гр.д. № 9601/2015 г. на ВРС , С КОЕТО СЕ ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 16732/23.03.2017г., подадена от И.Т.Д. за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 4810 от 19.12.2017г. по гр.д. № 9601/2016г. по описа на ВРС.

 

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните по реда на чл.280 и сл. от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

ЧЛЕНОВЕ