О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …..………../…….11.2017 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-РИ СЪСТАВ в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Чаракчиев в.ч.гр.д. № 2232/17 г. по
описа на ВОС, намира следното:
Производството е образувано по частна жалба от А.Д.А., Е.С.И. и М.В.И., подадена
чрез адвокат М.Д., срещу Определение № 10254/05.10.2017 г. по гр.д. № 12542/17
г. по описа на ВРС, с което съдът е оставил без уважение молбата им от 04.10.2017 г.
за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба и делото
е прекратено, а исковата молба е върната.
В жалбата се твърди, че указанията на съда са били изпълнени в рамките на
първоначално продължения срок за отстраняване на нередовностите. Поисканото на
04.10.2017 г. повторно удължаване на срока касаело нови обстоятелства, които настоящите
жалбоподатели считат, че са от значение за претенцията им и които се нуждаят от
обмисляне, с оглед формирането на становище относно по-нататъшното продължаване
на процеса. Поддържа се, че дори да не били изпълнени указанията на съда, то
неизпълнението не било значително, поради което на ищците следвало да бъде
дадена нова възможност да изправят нередовностите, а не да се връща исковата
молба. В жалбата се излагат множество съмнения за предубеденост, както и за
липса на безпристрастност и обективност от страна на съда. Като самостоятелно
основание за недопустимост на обжалвания акт е релевирано обстоятелството, че
на ищците е връчен само препис от обжалваното определение, без да е върната
самата искова молба с приложенията. В заключение се моли обжалваното
определение да бъде обезсилено като недопустимо или да бъде отменено като
неправилно.
От фактическа страна се установява
следното:
Производството пред районния съд е образувано по искова молба вх. №
48354/25.08.2017 г. подадена от жалбоподателите срещу К.Т.И.. В нея ищците на
първо място сочат, че предявяват в условията на алтернативно обективно съединяваме
следните искове:
1. на основание чл. 537, ал.2 от ГПК да бъде отхвърлено правото на собственост
на ответницата върху самостоятелен обект с идентификатор 10135.2553.394.1.38 по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ул.
Люляк № 21, вх. Б, ет.1 (партерен),
представляващ гараж № 9, констатирано
в нотариален акт от 2016 г. за удостоверяване право на собственост върху
недвижим имот придобит по давност (копие от който е приложено към молбата).
2. на основание чл. 574 от ГПК да бъде прогласена нищожността на посочения
констативен нотариален акт (КНА).
На следващо място ищците излагат, че са придобили правото на строеж върху гараж № 9, находящ се в гр. Варна, ул.
„Люляк” № 21 - Е.И. и А.А. по силата на нотариален акт за покупко-продажба от
2000 г. (копие от който е приложено към молбата), а М.И. по силата на СИО, тъй
като към момента на сделката е бил съпруг на Е.И..
Твърдят, че в последствие въз основа на обстоятелствена проверка и
представени писмени доказателства, в полза на ответницата бил издаден посочения
по-горе КНА, който я признавал за собственик по давност на гаража предмет на суперфицията,
но вече като самостоятелен обект на собственост. Когато узнали за този КНА, ищците
подали жалба в Районна прокуратура - Варна. Твърдят, че К.И. била призната за
собственик на гаража по силата на неверни показания. Освен това считат за
противоречащо на закона и обстоятелството, че на ответницата било признато
правото на собственост по давност за самостоятелен обект, който се намирал в
сграда без разрешително за ползване и удостоверение за въвеждане в
експлоатация. Според ищците нотариалното удостоверяване в КНА противоречало
също и на добрите нрави поради факта на съставяне на документи с невярно
съдържание, неверни изявления, както и с оглед на порочните действия от страна
на ответницата, претендираща да е придобила по давност процесния имот. Поради
това ищците считат за нищожно нотариалното удостоверяване в КНА, като правото
им на строеж било достатъчно основание да се обори претендираната по
обстоятелствена проверка собственост на процесния гараж.
По-нататък в исковата молба е оформен петитум, съгласно който се моли на
първо място съдът да приеме за установено по отношение на ищците, че
ответницата не е собственик на процесния гараж, както и да се отмени КНА, с който тя е призната за негов собственик
по давност. В условията на алтернативност се моли на основание чл. 574 от ГПК
да бъде прогласена нищожността на посочения КНА. Оформено е и особено искане за
обезпечение на исковете, чрез налагане на възбрана върху процесния гараж. Приложени
са доказателства, включително за плащане на държавна такса по исковете в размер
на 25,00 лв.
При така депозираната искова молба съдът е счел, че същата е нередовна. Поради
това с Разпореждане № 40818/30.08.2017 г., връчено на 04.09.2017 г., на ищците е
даден триседмичен срок да изпълнят следните указания (номерацията е условна и се дава от въззивния съд за прегледност): да
отстранят противоречията между обстоятелствената част на исковата молба и
отправените до съда искания, като 1)
изрично посочат дали отправят искане
след като се установи, че ответницата не е собственик на имота да бъде отменен
съставения за него КНА на основание чл.537, ал.2 от ГПК, тъй като в
обстоятелствената част на исковата молба били изложени намеренията на ищците да
отправят такова искане до съда, а в петитума такова липсвало; 2) изрично да посочат дали предявяват
иск за установяване нищожността на съставения в полза на ответницата КНА и в
случай, че да – да отправят ясно и непротиворечиво искане до съда, от което да
е ясно поддържаното основание за нищожност на нотариалния акт и да обосноват
правния си интерес; 3) исковата
молба да се подпише лично или от пълномощника по делото; 4) да представят актуална схема за процесния недвижим имот, 5) както и данъчна оценка за 2017 г.; 6) да посочат цена на иска, върху която
7) да внесат държавна такса за всеки
от предявените кумулативно съединени искове; 8) да посочат дали ответницата е омъжена към датата на съставяне на
КНА и ако да – изрично да заявят дали предявяват иска и срещу съпруга ѝ,
като представят препис от исковата молба и приложенията за връчване на втория
ответник.
В изпълнение на указанията на съда, с молба вх. № 50688/07.09.2017 г. /л.
36 от делото пред ВРС/ е представена искова молба, лично подписана от ищците,
платежен документ за внесена допълнително ДТ в размер на 25,00 лв. и е
подновено искането за обезпечение на исковете.
Със заявление вх. № 52669 от 18.09.2017 г. /л. 46/ ищецът М.И. е депозирал
данъчна оценка за недвижимия имот.
На 18.09.2017 г. в съда е получено писмо /л. 48/ от АГКК с актуална схема
на процесния имот, изпратена служебно въз основа на заявление от ищеца М.И..
С молба вх. 54092/25.09.2017 г. /л. 51/, ищците са поискали продължаване на
първоначално определения срок за отстраняване на нередовностите, защото
изпитвали затруднения да внесат цялата дължима държавна такса по исковете.
Посочено е също, че е необходимо допълнително уточняване на обстоятелства,
включително новонастъпили, от които зависело изясняването на противоречията в
обстоятелствената част и петитума на исковата молба.
Съдът е уважил горното искане и с Разпореждане № 43825 от 25.09.2017 г. е продължил
срока с една седмица считано от 25.09.2017 г., т.е. до 02.10.2017 г.
Със заявление вх. № 55480 от 29.09.2017 г. /л. 53/ ищецът М.И. е представил
преводно нареждане за внесена ДТ в размер на 152,00 лв.
С молба вх. № 56270/05.10.2017 г. /л. 55/, подадена по пощата на 01.10.2017
г. от пълномощника на ищците, е уточнено семейното положение на ответницата,
като е посочено, че тя е била вдовица към момента на съставяне на процесния
КНА, както и понастоящем. Направено е и искане за повторно и последно продължаване
на срока поради нововъзникнали обстоятелства – проведени разговори с
ответницата и установени допълнителни документи, чието включване по делото се
обмисляло. Имало нужда тези обстоятелства да бъдат обсъдени между пълномощника
и ищците за да се преценят окончателните им претенции и да се изяснят всички
противоречия. В молбата пълномощникът е посочил, че в рамките на продължения
срок не е успял да осигури пълноценно изясняване на горните обстоятелства.
С обжалваното определение от 05.10.2017 г., съдът е преценил, че указанията
му не са изпълнени, включително в продължения срок, същевременно в новата
молбата с основание чл. 63 от ГПК не са наведени уважителни причини за повторното
му удължаване, поради което молбата е оставена без уважение, делото е прекратено,
а исковата молба е върната.
По така изнесената фактическа
обстановка съдът намира следното от правна страна:
Частната жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, но е частично
недопустима. Актът на съда по чл. 63 от ГПК, с което се оставя без уважение
искането на заинтересованата страна за продължаване на срок, не подлежи на
самостоятелно обжалване. С него не се прегражда по-нататъшното развитие на
делото, нито законът изрично предвижда то да е обжалваемо, поради което не
попада сред категорията определения по чл. 274, ал.1,т.1 и т.2 от ГПК, срещу
които могат да бъдат подавани частни жалби. Правилността на отказа за
продължаване на срока за отстраняване нередовностите на исковата молба следва
да се преценява в производството по обжалване на акта за нейното връщане,
поради неотстраняването им, който акт безспорно прегражда по-нататъшното
развитие на делото. Поради това, в частта с която се атакува определението в частта,
с която е оставено без уважение искането за удължаване на срока за отстраняване
на нередовностите, жалбата се явява недопустима и като такава следва да се
остави без разглеждане, а производството в тази му част да се прекрати.
Частната жалба се явява допустима в останалата част, тъй като е насочена
срещу акт, чието обжалване законът предвижда изрично – аргумент от чл. 129,
ал.3, изр. второ от ГПК. Относно наведеното в жалбата основание за
недопустимост на обжалваното определение – липсата на фактически върната искова
молба, съдът намира същото за неоснователно. Връщането по смисъла на чл. 129,
ал.3 от ГПК не следва да се схваща буквално, във физическия му смисъл. В тази
хипотеза исковата молба не се изпраща на ищеца, а само се архивира в съда.
Разгледана по същество в допустимата ѝ част жалбата се явява частично
основателна по следните съображения:
Видно от подробно изследваната по-горе фактическа обстановка, ищците са
изпълнили указанията на районния съд за отстраняване на нередовностите по
исковата молба от т.3 до т.8 включително. В периода на
първоначално определения, както и на продължения от съда срок (04.09.2017 г. –
02.10.2017 г.), ищците са представили лично подписана искова молба, актуална схема
и данъчна оценка за процесния имот, с оглед на която са посочили цена на
исковете и са внесли държавна такса за предявяването им в общ размер на 202,00
лв. - т.е по 101,00 лв. за всеки от двата иска, съобразно дадените указания.
Поради това настоящият състав намира за безспорно установено, че в тази част указанията
на съда са били изпълнени и нередовностите на исковата молба са били отстранени
в срок.
Що се касае до указанията на ВРС по т.1
и т.2, за отстраняване на
противоречията между обстоятелствена част и петитум на исковата молба,
настоящият състав намира следното:
В исковата са формулирани две искови претенции. В петитума на исковата
молбата е направено изрично искане съдът да приеме за установено по отношение
на ищците, че ответницата не е собственик на процесния имот, както и да бъде
отменен КНА, с който последната е призната за негов собственик по давност. Така
формулирания петитум съдържа всички елементи на надлежно предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 вр. чл. 537, ал.2 от ГПК,
следователно тази претенция е била редовна в първоначално предявения си вид.
Освен това дори с исковата молба да не беше поискана изрично отмяната на
процесния КНА, то тя би се явила законна последица от евентуално уважаване на отрицателния
установителен иск за собственост върху имота – в този смисъл ТР № 178/86 г. и
ТР № 3/29.11.12 г. на ОСГК на ВКС и съдът служебно ще дължи произнасяне с
изричен отменителен диспозитив. Наред с това настоящият състав намира, че ищците са доказали и правния си интерес от
завеждане на този иск. За наличието на правен интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск за собственост не е необходимо ищецът да твърди и
противопоставя на ответника свое право на собственост върху процесния имот, какъвто
е случаят, а е достатъчно да твърди наличието на право, макар и в по-малък
обем, което е нарушено или застрашено от възникналия с ответника правен спор (Определение
№134/15.03.2012 по дело №447/2011 на ВКС, ГК, I г.о.). В тази връзка с исковата
молба ищците са представили титул за собственост върху вещното право на строеж
за процесния гараж, за който ответницата се е снабдила с КНА, но вече като
самостоятелен обект на собственост. Следователно за суперфициарите съществува
правен интерес от отхвърляне на удостовереното в КНА право на собственост върху
обекта на суперфицията, в полза на трето лице, в случая ответницата И.. В
обобщение на изложеното настоящият състав приема, че исковата молба в тази част
съдържа редовно предявена искова претенция с правно основание чл. 124, ал.1 вр.
чл. 537, ал. 2 от ГПК.
В петитума на исковата молба, в условията на алтернативно обективно съединяване,
е предявена и втора искова претенция - за прогласяване нищожността на процесния
КНА. Като правно основание на иска е посочен чл. 574 от ГПК. От обстоятелствената
част на исковата молба, касаеща този иск, е видно, че ищците поддържат
едновременно и двете изрично предвидени в чл. 574 от ГПК основания за незаконосъобразност,
към които чл. 576 от ГПК препраща и като основания за нищожност на
удостоверяването - противоречие на закона, както и на добрите нрави. Посочени
са и конкретни пороци водещи до такива противоречия. Поради това съдът намира,
че формираният от ищците петитум, кореспондира на изложените в исковата молба
твърдения за нищожност на нотариалното удостоверяване. В исковата молба обаче ищците
не са обосновали правния си интерес от предявяване на претенцията по чл. 576
вр. чл. 574 от ГПК. Действително те твърдят, че са титуляри на правото на строеж
върху процесния гараж и това е напълно достатъчно на този етап да докаже
наличие на правен интерес от водене на алтернативно предявения иск по чл. 124,
ал.1 вр. чл. 537, ал. 2 от ГПК, но не и по отношение на този с правно основание
чл. 576 вр. чл. 574 от ГПК. Дори да бъде уважен последният, между страните би се оказал непререшим със
силата на пресъдено нещо единствено спорът за валидността на нотариалното
удостоверяване, но не и въпросът дали правото на собственост върху процесния
гараж принадлежи на ответницата. Това е така защото КНА е израз на волята
на владелеца да се възползва от придобивна давност и ако действително
предпоставките за издаването му са налице, придобита е и собствеността от
владелеца, независимо от валидността на нотариалния акт. Следователно предявяването
на самостоятелен иск относно нищожността на нотариалното удостоверяване не би могло
да отрече съществуването или не в патримониума на ответницата на субективното
материално право на собственост по отношение на предмета на суперфицията. Наред
с това в Решение №75/16.07.2015 по дело №6599/2014 на ВКС, ГК, II г.о.
постановено по реда на чл. 291, т.1 (отм.) от ГПК е прието, че е недопустимо
констативният нотариален акт да бъде атакуван като нищожен на основанията по
чл. 26 ЗЗД, които важат за сделките, тъй като не удостоверява такава. Следователно
към момента на завеждането му искът по чл. 576 вр. чл. 574 от ГПК за
прогласяването нищожността на КНА поради противоречие със закона и добрите
нрави е бил недопустим с оглед липсата на правен интерес за ищците от неговото предявяване.
Поради това съдът извършващ първоначална преценка за допустимост на претенцията
е следвало да укаже на ищците да обосноват правния си интерес от избрания начин
за защита на ограниченото вещно право, на което твърдят, че са титуляри. Районният
съд е дал указания в този смисъл, които е следвало да бъдат изпълнени в рамките
на периода 04.09.2017 г. – 02.10.2017 г., през който страната е отстранила
всички други нередовности. В молбата за продължаване на срока от 25.09.2017 г.,
наред с твърденията за материална затрудненост препятстваща внасянето на
държавна такса, ищците са посочили, че им е необходимо допълнително време за
уточняване на обстоятелства включително новонастъпили. С молбата за ново
удължаване на срока, която ВРС е оставил без уважение, ищците са навели твърдения, че са провели
разговори с ответницата и са набавили нови документи, но включването им по
делото се обмисляло. Тези обстоятелства следвало да бъдат обсъдени между ищците
и пълномощника, за да се преценят окончателните претенции и да се изяснят
всички противоречия, но такова обсъждане не могло да бъде осигурено от
пълномощника. Съдът намира, че нито едно от така твърдените обстоятелства не
представлява уважителна причина за неизправянето в срок на констатираната
нередовност свързана с липсата на правен интерес за ищците от водене на иска по
чл. 576, вр. чл. 574 от ГПК. Следователно исковата молба, в частта, с която е предявен
този иск е останала нередовна след изтичане на първоначално дадения и продължен
срок за изправянето ѝ, поради
което подлежи на връщане, а делото на прекратяване в тази част.
По отношение многобройните внушения за предубеденост и липса на
безпристрастност на състава на ВРС, въззивният съд счита, че същите стоят извън
предмета на разглеждане в настоящото производство.
Воден от изложеното по-горе, съставът намира, че жалбата следва да се
остави без разглеждане, а производството да се прекрати като недопустимо в
частта, с която е обжалвано оставянето без уважение на искането по чл. 63, ал.1
от ГПК за повторно удължаване на срока за отстраняване на нередовностите по
исковата молба. В частта, в която производството е допустимо и частната жалба е
разгледана по същество, правните изводи на двете инстанции съвпадат частично. Поради
това определението на ВРС следва да бъде отменено в частта, с която е
прекратено производството по иска с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл.
537, ал.2 от ГПК, а делото да се върне на първата инстанция за продължаване на
съдопроизводствените действия по този иск. Искането на жалбоподателите за
връщане на делото на друг състав на ВРС не може да бъде уважено, тъй като ГПК
не предвижда подобна процесуална възможност. В останалата част, с която е
прекратено производството по иска за прогласяване нищожността на процесния КНА,
определението подлежи на потвърждаване.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба от А.Д.А., Е.С.И. и М.В.И., подадена чрез адвокат М.Д., срещу
Определение № 10254/05.10.2017 г. по гр.д. № 12542/17 г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която се претендира отмяна на
определението, в частта, с която е оставена без уважение молба вх. №
56270/05.10.2017 г. за удължаване на срок, И
ПРЕКРАТЯВА производството в тази
част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд -
Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ОТМЕНЯ Определение № 10254/05.10.2017 г. по гр.д. № 12542/17 г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която е прекратено
производството по иска с правно основание чл. 124, ал.1, вр. чл. 537, ал.2 от
ГПК и исковата молба е върната в тази
ѝ част и ВРЪЩА делото на същия
състав на съда за продължаване на съдопроизводствените действия по този иск.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 10254/05.10.2017 г. по гр.д. № 12542/17 г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която е прекратено
производството по иска с правно основание чл. 576, вр. чл. 574 от ГПК и е
върната исковата молба в тази ѝ
част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част подлежи на обжалване с частна касационна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд при условията
на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.