Р Е Ш Е Н И Е

№ ………./17.11.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

при секретар Мая Петрова,

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 237 по описа на ВОС за 2017 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК /.

Образувано е по предявени от „Търговия на едро” ООД срещу „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК 104518621, Варна, искове за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца

сума в размер на 96 225,15 лева, представляваща сбор от парични суми, получени от ответника без основание за такса Пренос по електроразпределителна мрежа Ниско напрежение в периода от 17.01.2014 год. до 14.04.2016 год., ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на иска до окончателното плащане, както и сумата 16 961,45 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва върху главницата 96 225,15 лева, изчислено върху размера на всяка от платените суми, включени в главницата, считано от 18.01.2014 год. до датата на завеждане на иска на основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, в евентуалност чл.59 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД,

в евентуалност: заплащане на сумата 61 308,93 лева, представляваща получена от ответника без основание сума, представляваща разлика между събраната такса Пренос по електроразпределителна мрежа по цена Ниско напрежение и изчислената такса по цена Средно напрежение в периода от 17.01.2014 год. до 14.04.2016 год., ведно със законната лихва върху разликата от датата на завеждане на иска до окончателното плащане, както и сумата 10 911,85 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва върху главницата 61 308,93 лева, изчислено върху размера на всяка от платените суми - разлики в цената на таксите, включени в главницата, считано от 18.01.2014 год. до датата на завеждане на иска, с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, в евентуалност чл.59 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

С исковата молба се излага, че ищеца е собственик и експлоатира бетонен комплектен трафопост «Търговия на едро», състоящ се от сграда и електрически съоръжения в нея. Трафопостът е изграден през 2001 год. за сметка на дружеството и за нуждите му за снабдяване с електрическа енергия. Трафопостът е присъединен към електроразпределителната мрежа Средно напрежение на град Добрич, посредством кабелна линия 20 kV от Електрическа подстанция Високо/Средно напрежение „Фаворит”, (която е собственост на „ЕСО” АД) до възлова станция „Мелница”, собственост на „Добрич Мел” АД. Въведен е в експлоатация през 2002 год. кабелната линия е собственост на „Добрич Мел” АД, което дружество е дало на 10.01.2001 год. изричното си писмено съгласие за съвместното ползване на кабелна линия 20 kV извод „Мелница” от Електрическа подстанция „Фаворит”. С тези доводи сочи, че граница на собственост на трафопоста се явяват присъединителните клеми на кабелната линия средно напрежение, към която той е присъединен. Сочи, че като потребител на електрическа енергия, който е присъединен към електроразпределителната мрежа, „Търговия на едро” ООД плаща цена за доставена и закупена електрическа енергия и цена за мрежовите услуги. Твърди, че между страните е сключен Договор за достъп до електроразпределителната мрежа, собственост на „Енерго-Про Мрежи” АД за стопански обекти с кл. № 12000000015, аб. № 0111019, № 0111101, № 011103 в гр.Добрич и Договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, собственост на „Енерго - Про Мрежи” АД. Сочи, че ответникът е измервал пренасяната ел. енергия на ниво ниско напрежение в уредбата на трафопоста „Търговия на едро”, а не на границата на собственост, където е следвало да го прави. Сочи, че в случая границата на собственост на трафопоста са клемите за присъединяване на кабелната линия Средно напрежение към него и на тази граница е следвало да се монтират средствата за търговско измерване и да се извършва измерването на електрическа енергия. Излага, че платени на ответника суми без основание в общ размер 96 225,15 лв., съставляват такса - цена за услуга Пренос по електроразпределителна мрежа Ниско напрежение и са платени в периода от 17.01.2014 год. до 14.04.2016 год. и са част от извършвани месечни плащания на ищеца по издадени от ответника фактури за мрежови услуги за отчетния период от 01.12.2013 год. до 05.03.2016 год. Поради неопределяемостта на елемент на цената на таксата от общата цена, която е посочвана във фактурите за мрежовите услуги, произтичаща от неправомерното измерване на количеството консумирана електрическа енергия, осъществявано на различно място от нормативно определеното и уговореното от страните, претендира връщане на тази част от общо платените суми на мрежови услуги. Твърди, че на 18.12.2014 год. „Търговия на едро” ООД е отправил молба до „Енерго - Про Мрежи” АД да премести мястото на измерване на границата на собственост на трафопоста, която съгласно договора е мястото на присъединяване на кабелите 20 kV в ЗРУ kV и посочи необходимостта от изграждане на ново мерене на страна Средно напрежение, което да замени съществуващите две индиректни мерения на ниво Ниско напрежение на двете трансформаторни машини поотделно по съгласуван проект. Конкретизира начина на формиране на претендираната сума 96 225,15 лева общо за периода 17.01.2014 год. - 14.04.2016 год. отделно по размер и време на плащане начислените му и платени без основание суми за такса пренос на електрическа енергия, както и размера и периода на претендираното обезщетение. Обосновава предявената като евентуална претенцията за връщане на недължимо събрана от ответника сума, явяваща се разлика между събраната и платена такса Пренос по електроразпределителна мрежа по цена Ниско напрежение и сумата на същата такса, изчислена по цена Средно напрежение, за периода от 17.01.2014 год. до 14.04.2016 год., посочена във фактури, приложени към исковата молба. С молба от 07.04.2017 год. изрично уточнява, че предмет на исковата претенция са само сумите, платени на ответника за такса пренос по електроразпределителната мрежа ниско напрежение, свързани с измервания в Трафопост „Търговия на едро”, обозначен в приложение А към фактурите като обект 011101, 011103 ТП „БКТП-Трафо 1”, ул. „Ан Стоянов”. Излага се, че ищецът е поканил ответникът да възстанови на платените такси за достъп, което не е сторено и което обосновава правния му интерес от предявения осъдителен иск.

В срока по чл.367 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, с който изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Сочи се, че заплащането на стойността на електроенергията (във всичките й компоненти) е въпрос на нормативна регулация и нормативната база определя безпротиворечиво задължение на потребителя да заплаща на крайния снабдител, цена за пренос по електроразпределителната мрежа, без да предпоставя никакви условия пред това задължение. Оспорва твърденията в исковата молба, че не е доставяло на ищеца услугата „пренос на ниско напрежение”. Твърди, че не е получавало претендиралите суми от ищеца, предвид което искът е неоснователен. Оспорва неговия размер, с мотив, че цените за пренос се определят с решение на ДКЕВР, като са налице два вида услуги – пренос на високо напрежение и пренос на ниско и средно напрежение, като в цената се включва пренос през цялата разпределителна мрежа (средно и ниско). Твърди, че доставката на услугата през процесния период е извършена, поради което цената се дължи. Сочи още, че едва с подписване на договор за присъединяване на обект към електроразпределителната мрежа изх. №Д-144965-Д15-7216/21.10.2015год. между страните е договорено мерене на ел. енергия да се извършва на страна средно напрежение. Оспорва и правото на собственост на ищеца за процесния трафопост. С уточ.молба оспорва дължимостта на претендираното обезщетение, позовавайки се на съдебна практика. Моли съда да отхвърли исковете с доводи, че цената е платена на основание договорните отношения между страните по силата на договор при ОУ. Претендира разноски.

В срока по чл.372 ГПК ищецът депозира допълнителна искова молба, с която акцентира върху спорния по делото въпрос относно мястото на измерване на ел. енергията и поставяне на средствата за търговско измерване, съгласно ПИКЕЕ и договора и недължимост на цената за пренос, в евентуалност разликата при двата начина на измерване. Навежда доводи за неотносимост към предмета на спора въпроса за собствеността на процесния трафопост.

В срока по чл.373 ГПК ответникът депозира отговор на допълнителна искова молба, с която поддържа вече изразените доводи и възражения, развивайки такива срещу направените от насрещната страна.

Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение № 1964/22.06.2017 год. по чл. 374 ГПК.

Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

Не е спорно между страните и от доказателствата по делото се установява, че ищецът стопанисва бетонен комплектен трафопост „Търговия на едро“, състоящ се от сграда и електрически съоръжения в нея, изградени в недвижим имот в гр. Добрич, с идентификатор 72624.610.44. Същият е построен през 2001 год. при спазване на технически проект, съгласуван с „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ ЕАД. Трафопостът е присъединен към електроразпределителната мрежа Средно напрежение на гр. Добрич посредством кабелна линия 20 kV (собственост на „Добрич Мел“ АД) от Електрическа подстанция Високо/Средно напрежение „Фаворит“ до Възлова станция „Мелница“ и е въведен в експлоатация през 2002 год. От момента на захранването му меренето на консумираната електрическа енергия се е осъществявало в БКТП на страна Ниско напрежение, както е записано в становището на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ ЕАД от 01.09.2001 год.

На 08.11.2013 год. ищецът е сключил с ответника договор за достъп до електроразпределителната мрежа, по който „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД се е задължило да предостави достъп до мрежата срещу заплащането на цена. На същата дата страните са сключили и договор за пренос на електрическа енергия, по силата на който срещу предоставяне на услугата по пренос да се заплаща цена. На 12.11.2013 год. ищецът е сключил с „ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ“ ЕООД Договор за покупко-продажба на електрическа енергия и участие в стандартна балансираща група. На 29.11.2013 год. е сключил с „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД Договор за доставка на електрическа енергия от доставчик последна инстанция. В изпълнение на посочените договори ответникът е предоставял услугите по достъп до мрежата и пренос на електрическа енергия, която е била заплащана от ищеца на свързани с ответника дружества, като „Търговия на едро” ООД е заплащал на ответника цена за достъп и цена за пренос. В процесния период 17.01.2014 год. – 14.04.2016 год. ищецът е заплащал суми въз основа на издадени от ответника 28 бр. фактури за мрежови услуги за отчетен период 01.12.2013 год. – 05.03.2016 год. Няма спор между страните относно доставянето на електроенергията, получаването на сумите и осчетоводяването им, като тези факти се потвърждават и от представените по делото писмени доказателства и заключението на ССЕ. Няма спор и относно остойностяването им по цени, определени от ДКЕВР. Между страните не се спори и, че от изграждането на трафопоста през 2001 год. измерването е било извършвано на ниво Ниско напрежение, а не на границата на собствеността, за която следва да се считат клемите за присъединяване на кабелната линия Средно напрежение.

На 10.10.2014 год. страните са сключили Предварителен договор за присъединяване на обект на клиент по реда на чл. 117, ал. 5 ЗЕ за обект – Цех за сладоледопроизводство и Допълнително споразумение към договора от 10.02.2015 год. На 18.12.2014 год. ищецът е подал молба до ответника да премести мястото на измерване на границата на собственост на трафопоста, която съгласно договора е мястото на присъединяване на кабелите 20 kV в ЗРУ кV и да се изгради ново мерене на страна Средно напрежение. С отговора на допълнителната искова молба ответникът признава, че е получил молбата.

От представената по делото Обяснителна записка за реконструкция на БКТП, както и от СТЕ се установява, че в обекта на ищеца е извършена цялостна реконструкция, след която трафопостът е бил преоборудван, така че да има възможност да се монтира измервателна група на страна Средно напрежение. На 19.01.2015 год. ищецът е отправил покана за доброволно уреждане на спора (заведена в Енерго-Про с вх. № 3543507/19.01.2015 год.) и възстановяване на неоснователно събраните суми като цена за достъп и пренос по мрежата. На 17.06.2015 год. ответникът е изпратил писмо на ищеца, във връзка с искането от 19.01.2015 год., с отговор че е издал техническо становище за измерване на електрическата енергия на страна Средно напрежение. По време на реконструкцията между страните е сключен на 26.10.2015 год. Договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа, в който е уговорено меренето на ниво Средно напрежение. На 26.01.2016 год. ищецът е подал искане до ответника за провеждане на 72 часови проби за новото оборудване, за което е издадено нареждане за поставяне под напрежение и провеждане на комплексни изпитвания на реконструкцията за промяна страна мерене на СрН. След извършване на изпитванията електромерите мерещи на ниско напрежение са демонтирани и са монтирани нови СТИ на ниво средно напрежение, като за тези дейности са подписани три констативни протокола от 05.03.2016 год. От тази дата ответникът е преустановил начисляването на цена за пренос във фактурите, доколкото мястото на измерване на електрическата енергия вече се е намирало на границата на собствеността на трафопоста.

От СТЕ се установява, че към 2002 год., когато трафопостът е бил присъединен към електроразпределителната мрежа, меренето на консумираната електрическа енергия в БКТП е на страна НН, отделно за всяка една от трафомашините. Меренето на енергията в периода 01.12.2013 год. до 05.03.2016 год. е на страна Ниско напрежение. За този период вещото лице изразява становище, че извършеното измерване отговаря на техническите изисквания по първоначалния проект за изграждане на трафопоста и съответства на нормативната уредба и сключените договори за достъп. След тази дата е сключен договор, в който като техническо изискване е записано меренето на СрН. По отношение на границата на собственост, вещото лице уточнява, че това е мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата – при кабелен електропровод. Изразява становище, че след извършеното присъединяване и изграждане на присъединителни съоръжения във връзка със сключения Предварителен договор за присъединяване от 10.10.2014 год. и последващия Договор за присъединяване от 26.10.2015 год. на цеха за сладоледопроизводство към трафопоста, меренето на консумираната електроенергия е на страна СрН. В отговора си на въпрос 4.6. вещото лице отговаря категорично, че преди извършване на реконструкцията на процесния трафопост технически не е било възможно ел.енергията да се измерва на страна СрН. В о.с.з. вещото лице потвърждава това свое становище и обяснява, че се касае за сложна реконструкция с добавяне на нови елементи, за да може да се прехвърли меренето от ниско на средно напрежение.

От ССЕ се установява, че в периода на отчитане 01.12.2013 год. – 05.03.2016 год. общият размер на фактурираната от ответника на ищеца такса за услугата пренос ниско напрежение е сума в размер на 96 225,15 лв. с ДДС, която е била заплатена на ответника. Ако енергията е била отчитана на ниво средно напрежение, то цената би била 61 247,60 лв. с ДДС. По отношение на законната лихва е изготвено допълнително заключение, в което сумите от първоначалното са коригирани.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:

Предявени са съединени в условията на кумулативност и евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. I, чл. 59 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът претендира връщане на неоснователно платени суми за такса пренос ниско напрежение до стопанисвания от него трафопост за периода 17.01.2014 год. до 14.04.2016 год., с които ответникът се е обогатил, ведно със законните лихви върху тях.

Макар и да е налице спор между страните, относно наличието на правото на собственост върху трафопоста от страна на ищеца, същият не е предмет на изследване в настоящото производство. Още с доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест, като не са давани указания на страните да установяват този факт. Процесните правоотношения касаят съществуването на относителни облигационни права, възникнали от сключени между страните търговски сделки, а не права произтичащи от абсолютното право на собственост. Само по себе си, притежанието на правото на собственост върху трафопоста няма отношение към включената в цената на доставената електроенергия "такса пренос", защото нито дължимостта, нито размерът на тази такса пряко или косвено зависят от собствеността върху него. Таксата се определя, и в случая е била определена, съобразно количеството и техническите характеристики на доставената стока (електрическа енергия), без да зависи от факта, чия точно е собствеността на мрежата, по която стоката е била доставена. Доколкото страните са обвързани от сключени между тях договори за достъп и пренос, то същите дължат изпълнението на насрещните си задължения по тях и ищецът дължи заплащането на цена, независимо дали е собственик на обекта или не. Достатъчно е потребителят да е присъединен към разпределителната мрежа, за да възникне за него задължението да заплаща цената за предоставената мрежова услуга за пренос на ел.енергия. В процесния случай страните не спорят, че за доставката на потребената от ищеца ел.енергия е ползвана мрежова услуга. Поради това съдът намира, че ищецът, в качеството му на клиент, купувач на електроенергия при общи условия, дължи заплащане на цена за пренос. Спорът в настоящото производство не касае претенция за обезщетение за неоснователно обогатяване, поради ползването от ответника на собствена на ищеца вещ, за да е необходимо преюдициалното установяване на собствеността.

Дори да се приеме, че собствеността е включена в предмета на делото, то от представените по делото доказателства се установява, че ищецът е собственик на процесния трафопост. Същият е изграден през 2001/2002 г. при действието на ЗЕЕЕ /отм./, който е предвиждал, че електрическите уредби с високо и средно напрежение, които служат за снабдяване с електрическа енергия само на един потребител – търговец по смисъла на ТЗ, се изграждат за негова сметка и са негова собственост /чл. 92, ал. 1/. По делото е представено Разрешение за строеж, Договор за независим строителен надзор, Проект за монтаж на БКТП и др. на името на ищеца, доказващи по-горните обстоятелства. Правото на собственост е установено и въз основа на писмени доказателства представени пред нотариус, след което е издаден констативен нотариален акт /л. 13/. От момента на изграждането на трафопоста ответникът не е оспорвал собствеността на ищеца и между страните са сключвани множество договори за предоставяне на услугите – присъединяване, достъп, пренос и др.

Основните спорни въпроси между страните са дали ответникът е в неизпълнение на задължението си да определи правилно съобразно договорите и закона, мястото на измерване на преминалата електрическа енергия, това технически възможно ли е било и дали дължимата цена за пренос следва да се определя по единична цена на ниско напрежение или по единична цена на средно напрежение, както и дали ако измерването е извършено неправилно, се дължи изобщо цена за пренос.

Към момента на изграждането си процесният трафопост е бил свързан към страна Ниско напрежение. Технически не е било възможно свързването му към средно напрежение. Това се установява от СТЕ и от другите приложени писмени доказателства. Към 2002 год. е липсвала нормативна уредба, която да определя задължителни места на измерване на доставяната електрическа енергия. Свързването е извършено въз основа на становището на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ-ВАРНА“ ЕАД. Впоследствие през 2004 год. са приети от ДКЕВР Правила за измерване на количеството електрическа енергия, които са отменени и са приети през 2013 год. нови ПИКЕЕ, които са действали през процесния период. Според чл. 14, ал. 1 от ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год.), при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към клиент мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на клиента към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 29, ал. 3 от Правилата за търговия с електрическа енергия (в сила от 26.07.2013 год.), клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. В ал. 1 е предвидено, че мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. В чл. 27 и чл. 29 от Наредба № 6 от 9.06.2004 год. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи /отм./, както и в чл. 28 и чл. 30 от действащата Наредба № 6 от 24.02.2014 год. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (в сила от 4.04.2014 год.) е прието, че границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното или съответното разпределително предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и вида на съоръженията за присъединяване. При присъединяване на електропровод, собственост на преносното или съответното разпределително предприятие, към електрическа уредба на потребител, границата на собственост е: 1. мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата - при кабелен електропровод; 2. клемите за присъединяване проводниците на електропровода към проходните изолатори за преминаване през външните стени на уредбата - при въздушен електропровод и закрита уредба. Алинея 1 се прилага и когато електропровод, собственост на потребител, се присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие. В случаите по ал. 1 и ал. 2 средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтират в електрическата уредба на потребителя, до или на границата на имота му, а в случаите по ал. 3 - в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от сключения между страните Договор за достъп, измерването се извършва със средства за търговско измерване, поставени на границата на собственост на електрическите съоръжения съгласно Наредба № 6. В чл. 2 от Договора ответникът се е задължил, съгласно техническите данни на обектите на търговския участник, които характеризират достъпа до разпределителната мрежа, да определя местата за измерването им и средствата за търговско измерване в съответствие с ПИКЕЕ. Съгласно чл. 2.1 от Договора за пренос, консумираната активна електрическа енергия се измерва със СТИ, разположени в местата за измерване, определени в съответствие с действащото законодателство. С решение Ц-021/26.06.2008 год. на ДКЕВР са утвърдени цени на електроенергията, с оглед цената за пренос и цена за достъп. Съгласно чл. 51 от Указанията на ДКЕВР за образуване на цените за пренос на електрическата енергия, приети с Протоколно решение № 95/25.06.2010 год. – Цената за пренос през разпределителната мрежа се определя по нива на напрежение – средно и ниско. Потребителите заплащат цена за пренос по разпределителната мрежа на средно или на ниско напрежение в зависимост от това, на какво напрежение са присъединени.

Действително е налице задължение на ответника по чл. 2 от Договора за достъп да определи мястото за измерване, но това задължение се изпълнява след като бъдат съобразени техническите данни на обектите. Разполагането на СТИ в местата за измерване се извършва съобразно законодателството, но когато това е технически възможно. В чл. 1, ал. 1, т. 3 от Наредба № 6 от 24.02.2014 год. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /в сила от 04.04.2014 год./, се предвижда, че с наредбата се определят условията и редът за промени в присъединяването на съществуващи присъединени към електрическите мрежи обекти и електрически централи. Съгласно чл. 2, ал. 2 и в съответствие с Раздел I от Наредбата, клиентът трябва да отправи искане към съответния оператор. Съгласно чл. 3 от Наредбата, присъединяваният обект трябва да отговаря на техническите изисквания на тази наредба и на наредбите и правилата по чл. 83, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), като мрежовите оператори могат да отказват присъединяването на обект, когато не отговаря на изискванията по ал. 1 и застрашава надеждната работа на електроенергийната система (ЕЕС), сигурността и качеството на снабдяването на клиентите с електрическа енергия, здравето и живота на гражданите и собствеността на трети лица.

Начинът на присъединяване на обекта към мрежата и техническите му възможности определят и мястото за мерене на електроенергията. Ищецът е поискал промяна на мястото за измерване за първи път с молбата си от 18.12.2014 год., която следва да се приеме за искане по смисъла на чл. 2, ал. 2 от Наредбата, доколкото касае и промяна в присъединяването. По делото не се събраха доказателства това да е сторено в по-ранен момент, макар и хипотетично да е възможно, доколкото предварителния договор е от по-ранна дата, но същият касае друг обект. (В конкретния случай кога точно е отправено искането е ирелевантно предвид приключване на процедурата едва през 2016 год.) Преди отправянето на искането страните сключват Предварителен договор за присъединяване от 10.10.2014 год. за този друг обект на ищеца към трафопоста – цех за сладоледопроизводство. В изпълнението на този договор и след отправената молба, ответникът се съгласява меренето вече да се извършва на страна средно напрежение, което се установява от представения инвестиционен проект. За да се осъществи това мерене, обаче, е необходима реконструкция на трафопоста, както е посочено в обяснителната записа към инвестиционния проект – „Съществуващият трафопост тип БКТП трябва да се преобразува така, че да има възможност да се монтира измервателна група на страна СрН“. Ако технически беше възможно меренето в процесния трафопост да се извършва на страна средно напрежение, то нямаше да се налага задължителна реконструкция на трафопоста в тази част. Тази реконструкция не се е наложила единствено поради изграждането на резервно захранване и свързване на новия обект (както твърди ищеца), а и за промяна мястото на мерене за всички свързани към трафопоста обекти на ищеца. Противно на застъпвано от ищеца твърдение, по делото се събраха категорични доказателства /становището на електроразпределение, обяснителната записка и заключението на СТЕ/, че до реконструкцията в трафопоста не е имало техническа възможност да бъдат монтирани СТИ на страна средно напрежение. След преустройството и сключването на новия Договор за присъединяване на цеха от 21.10.2015 год. страните са уговорили измерването да става на страна Средно напрежение.

Нещо повече, за да се извърши промяна на меренето, е необходима значителна инвестиция /заключението на вещото лице/. Видно от обяснителната записка в т. III.1 e записано, че следва да се изгради разпределителна уредба СрН, при което да се монтират множество описани в тази точка съоръжения. Съгласно чл. 12 и чл. 13 от Договора за присъединяване от 26.10.2015 год., клиентът е длъжен да заплати дължимата цена за присъединяване, както и да изготви и предостави на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ за съгласуване в съответствие с действащата нормативна уредба за своя сметка работните проекти за следните присъединителни съоръжения: всички реконструкции в трафопоста и кабелната линия СрН. Съгласно чл. 15, чл. 16 от Договора и чл. 117, ал. 5 ЗЕ, клиентът се задължава да изгради за своя сметка и да останат негова собственост всички реконструкции в трафопоста и кабелната линия СрН, както и да изгради електрическите съоръжения, инсталации и уредби за присъединявания обект. Независимо, че представения Договор за присъединяване от 26.10.2015 год. касае друг обект на ищеца, то предвид свързването му към главния трафопост, се е наложила реконструкция на БКТП „Търговия на едро“, дори и да е извършено присъединяване към резервна килия в трафопоста „Хранителни стоки“.

Очевидно се касае за значителна инвестиция за реконструкцията на трафопоста и изграждането на съоръжения, необходими за промяна на меренето, като тази инвестиция е по-инициатива на клиента, а не на електроразпределителното дружество. Следва да бъде отправено изрично искане, за да бъде започната процедурата, което е сторено едва на 18.12.2014 год. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 6 от 24.02.2014 год. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /в сила от 04.04.2014 год./, условията за присъединяване на обекта се определят от резултатите от извършеното проучване за техническите възможности и начина на присъединяване към електрическата мрежа. В конкретния случай, след провеждане на проучването, се е установило, че за да бъде технически възможно меренето на страна Средно напрежение, следва да се извърши реконструкция на трафопоста. Завършването на реконструкцията, провеждането на пробите и демонтирането на старите електромери е приключило едва на 05.03.2016 год. От тази дата занапред вече ответникът е бил длъжен да мери консумираната електрическа енергия на страна Средно напрежение, защото от тази дата вече това е било технически възможно.

На въпрос 4.5. вещото лице отговаря, че в БКТП „Търговия на едро“ се извършва трансформация на СрН 20 kV в НН 0,4 kV, чрез монтираните в него трансформатори 2x400 kVA, което означава, че не следва да се заплаща услугата достъп и пренос НН. Това становище на вещото лице следва да се тълкува в смисъла, че след реконструкцията вече не следва да се заплаща тази услуга, а не че през целия период не е следвало да се заплаща. Този извод следва от първата част от отговора на въпроса, а именно че през процесния период 01.12.2013 год. до 05.03.2016 год. меренето се е извършвало на ниво НН, както и от отговора на въпрос 4.6., че преди извършване на реконструкцията технически не е било възможно ел.енергията да се измерва на страна СрН.

Тези изводи водят до заключението на съда, че предвид свързването на обекта на ищеца на страна Ниско напрежение през процесния отчетен период 01.12.2013 год. – 05.03.2016 год., е обусловило заплащането на цена за пренос Ниско напрежение. Същата е дължима изцяло от клиента и е била заплатена в уговорените срокове. Предвид липсата на техническа възможност ищецът да бъде свързан към страна Ниско напрежение, ответникът основателно му е начислявал по-високата цена. Необходимите реконструкции за промяна на меренето са за сметка на клиента, поради което ответникът не се е обогатил неоснователно. Услугата е била извършвана надлежно. Цената за пренос има предназначение да покрие технологичните разходи във връзка със загубите на енергия при транспортирането й до крайния потребител и преобразуването й на различни нива на напрежение, на което са присъединени обектите. Ако се приеме, че същата не следва да се заплаща от клиента, ще е налице неоснователно обогатяване от негова страна.

Не следва ответникът да носи отговорност, че не е свързал ищеца съобразно законовите изисквания, след като за да изпълни това свое задължение, следва ищецът да му осигури техническа възможност за това в собствения си обект. Ответникът има задължение за нуждите на присъединяването към електроразпределителната мрежа да извърши изцяло и за своя сметка дейности по ремонт, разширение, реконструкция и други свързани с поддръжката на своята електроразпределителна мрежа, преди границата на собственост, ако такива са необходими. Очевидно се касае за взаимно съдействие между двете страни, за да бъде извършено преустройство и промяна в свързването. По делото не се събраха доказателства ответникът да е осуетявал реконструкцията или да е предизвикал значително забавяне, за да е налице неизпълнение на договорните му задължения, което да води до неоснователно обогатяване.

Становището на ВКС, изразено в цитираното от ищеца Решение № 227/11.02.2013 год. по т.д. № 1054/2011 год., II т.о., е неприложимо в настоящия случай. То касае хипотези на неправомерно измерване различни от уговорените от страните и законово предвидените. В случая измерването не е неправомерно, доколкото същото е извършвано съобразно техническите характеристики на присъединения обект към конкретния момент.

Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. Ответникът е получил сумата в размер на 96 225,15 лева, представляваща сбор от парични суми за такса Пренос по електроразпределителна мрежа Ниско напрежение в периода от 17.01.2014 год. до 14.04.2016 год, на правно основание Договор за пренос от 08.11.2013 год. Исковете се явяват изцяло неоснователни, включително в частта за обезщетението за забава /чл. 86, ал. 1 ЗЗД/, доколкото същото се претендира като акцесорна последица от уважаването на иска за главницата. Евентуалните искове по чл. 59 ЗЗД също са неоснователни, доколкото са субсидиарни и е налице друг иск за защита /чл. 55 ЗЗД/. Същите са неоснователни и защото не е налице изобщо хипотеза на основателно обогатяване на ответника. Всички искове следва да се отхвърлят изцяло.

С оглед изхода на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноските по делото. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 год./, в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ /издадена във връзка с чл. 37 от ЗПП/, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. За защита по дела с материален интерес, продължила повече от три съдебни заседания, или когато материалният интерес е над 10 000 лв., възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал. 1.

Съдът приема, че съгласно Наредбата може да присъди юрисконсултско възнаграждение в максимален размер от 450 лв., независимо че липсва отправено от ищеца възражение за прекомерност. Това е така, защото размерът на юрисконсултското възнаграждение не се определя от страната и не зависи от нейното посочване в списъка с разноски, а подлежи на преценка от съда, който е обвързан от законовите граници между 150 лв. – 450 лв. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 450 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, СЪДЪТ

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО“ ООД, ЕИК 834025840, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Ан. Стоянов“ № 2, представлявано от управителя Младен Матеев, срещу „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс, кула Е, искове за ОСЪЖДАНЕ на ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 96 225,15 лева, представляваща сбор от парични суми, получени от ответника без основание за такса Пренос по електроразпределителна мрежа Ниско напрежение в периода от 17.01.2014 год. до 14.04.2016 год., ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на иска до окончателното плащане, както и сумата 16 961,45 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва върху главницата 96 225,15 лева, изчислено върху размера на всяка от платените суми, включени в главницата, считано от 18.01.2014 год. до датата на завеждане на иска, на основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, в евентуалност чл.59 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД,

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО“ ООД, ЕИК 834025840, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Ан. Стоянов“ № 2, представлявано от управителя Младен Матеев, срещу „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс, кула Е, в условията на евентуалност искове за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата 61 308,93 лева, представляваща получена от ответника без основание сума, представляваща разлика между събраната такса Пренос по електроразпределителна мрежа по цена Ниско напрежение и изчислената такса по цена Средно напрежение в периода от 17.01.2014 год. до 14.04.2016 год., ведно със законната лихва върху разликата от датата на завеждане на иска до окончателното плащане, както и сумата 10 911,85 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва върху главницата 61 308,93 лева, изчислено върху размера на всяка от платените суми - разлики в цената на таксите, включени в главницата, считано от 18.01.2014 год. до датата на завеждане на иска, с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, в евентуалност чл.59 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО“ ООД, ЕИК 834025840, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Ан. Стоянов“ № 2, представлявано от управителя Младен Матеев ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс, кула Е сумата от 450 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.3ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: