Р Е Ш Е Н И Е

№ ……….…./…………………..2017 г.

гр. Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

като разгледа докладваното от съдия Цанкова

въззивно гражданско дело № 2256 по описа за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 05952/13.09.2017 г., подадена от Б.Д.П., чрез адв. Т.Н. – С., срещу Разпореждане от 23.08.2017 г. на ЧСИ Христо Георгиев по изп. дело № 20178920400319, в частта с която са определени дължимите от длъжника такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ.

Претендира се изменение на разпореждането на ЧСИ посредством намаляване на определените такси по ТТР към ЗЧСИ от 357,00 лева на 232,50 лева. Изложени са съображения за неправилно начислени такси, които длъжникът счита за недължими.

Взискателят, въззиваема страна, не изразява становище по жалбата.

Съобразно разпоредбата на чл. 436, ал. 2 от ГПК са приложени мотиви на ЧСИ във връзка с депозираната жалба.

Съдът, като съобрази данните по изпълнителното дело и направените оплаквания, приема следното:

Правото на жалбоподателя да обжалват действията на съдебния изпълнител следва пряко от разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, като е спазен срокът за подаване на жалбата, определен в чл. 436, ал. 1 от ГПК.

С оглед изложеното, съдът приема, че жалбата е допустима и съгласно указанията, дадени с тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.07.20115 г. на ВКС подлежи на разглеждане от състав на Варненския окръжен съд.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 8407/2016 г. на ВРС, с който Б.Д.П. е осъден да заплати на „Енерго – Про Продажби“ АД сума в размер на 360 лева, представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.

В призовката за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 08.08.2016 г., е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза на 873,60 лв., като включва в себе си: 360,00 лева неолихвяема сума за съдебно-деловодни разноски, 420,00 лева неолихвяема сума адвокатски хонорар и 93,60 лева такси по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. По искане на взискателя е наложен запор върху банкови сметки и ППС на длъжника.

С разпореждане от 03.08.2017 г. е приет за присъединен взискател Държавата в лицето на НАП – ТД Варна за сума в размер на 24,61 лева.

По изпълнителното дело е представена вносна бележка с референция 75394166/22.08.2017 г., от която се установява, че длъжникът Б.П., чрез адв. Т.С. е заплатил по сметка на ЧСИ сума в размер на 1287,61 лева.

С разпореждане от 23.08.2017 г. ЧСИ е определил размер на вземанията по изпълнителното дело – за всеки от взискателите и за такси и разноски по изпълнението. Разпоредено е също вдигане на всички обезпечителни мерки, наложени по делото. Към разпореждането е съставен и протокол от същата дата за изготвяне на сметка за размера на дълга.

Длъжникът е уведомен за разпореждането на 07.09.2017 г.

След преценка на събраните по делото писмени доказателства, настоящият състав, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От доказателствата по делото се установява, че длъжникът е погасил пълния размер на задълженията си по изпълнителното дело в срока за доброволно изпълнение.

Сред материалите по изпълнителното дело не се съдържат данни за начина, по който е формирана, посочената в ПДИ сума в размер на 93,60 лв. по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

Съгласно разпореждането от 23.08.2017 г., ЧСИ е начислил и събрал от длъжника такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ в размер на 363,00 лева.

Към разпореждането е съставен протокол, съгласно който размера на дължимите такси и разноски от 363,00 лева се формира, както следва: 12,00 лева – т. 4; 48,00 лева – т. 4; 18,00 лева – т. 9; 36,00 лева – т. 9; 72,00 лева – т. 5; 36,00 лева – т. 12; 111,00 лева – т. 26; 30,00 лева – т. 31.

По делото се съдържат, съставени сметки за заплатени от длъжника разноски по изпълнението, както следва: сметка № 333 от 23.08.2017 г. за начислени такси по т. 26 в размер на 92,50 лева и по т. 3, 4, 5, 9, 12 в размер на 180,00 лева. Върху посочените суми е начислен ДДС в размер на 20 %, като по този начин е формирано задължение за такси и разноски в размер на 327,00 лева; сметка № 334 от 23.08.2017 г.

С разпореждане от 31.08.2017 г. е допусната поправка на грешка в протокол за сметка на дължими такси и разноски по изпълнителното дело, съгласно която поправка същите възлизат в общ размер на 357,00 лева.

Съгласно нормата на чл. 79 от ГПК разноските по изпълнителното производство са в тежест на длъжника. Таксите по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни и други действия, като размерът и видът на разноските се определят с тарифа – чл. 78, ал. 1 от ЗЧСИ. Пропорционалните такси се събират в процент, според материалния интерес (чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ), а точка 26, б. Б от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ предвижда, че за изпълнение на парично вземане се събира пропорционална такса върху събраната сума в размер на 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв.

Нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗЧСИ предвижда, че за събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече екземпляра, в която се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материалният интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и разноски и размера на получената предплата.

При изготвянето на сметка № 333 от 23.09.2017 г. ЧСИ е посочил общ размер на задълженията по т. 3, 4, 5, 9, 12 от ТТР към ЗЧСИ. Доколкото липсва разбивка по пера на задълженията, съдът приема, че в сметката са възпроизведени задълженията по съответните точки съгласно Протокола за изготвяне на сметка за размера на дълга, поправен с разпореждане от 31.08.2017 г.

Настоящият състав приема за основателни възраженията на длъжника, направени в жалбата за недължимост на посочената в сметката сума в размер на 6,00 лева, на основание т. 3 от ТТР към ЗЧСИ, доколкото е била авансово събрана от взискателя, впоследствие репарирана от длъжника, сума в размер на 60,00 лева по т. 2 за пълно проучване на длъжника.

Неоснователни са възраженията на длъжника за недължимост на сумата от 48,00 лева по т. 4 от ТТР към ЗЧСИ, доколкото по изпълнителното дело се установява, че ЧСИ е изпращал съобщения по поща с обратна разписка, в това число за връчване на покана за доброволно изпълнение, за уведомяване на съответните институции за наложените обезпечителни мерки, както и за вдигането на същите мерки.

Дължимите такси по т. 5, 9 и 12 от ТТР към ЗЧСИ не се оспорват от жалбоподателя, поради което съдът приема, че същите са дължими в посочените в сметката размери.

В сметка № 333 от 23.08.2017 г. ЧСИ не е посочил материалния интерес, върху който е определена таксата по точка 26 от ТТР към ЗЧСИ.

Съобразно трайната съдебна практика за „паричното вземане” по смисъла на точка 26 от ТТР към ЗЧСИ се прима само вземането, по изпълнителния лист - предмет на принудително изпълнение. В настоящия случай, като основа за начисляване на такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ следва да се приеме вземането на първоначалния взискател в размер на 360,00 лева и вземането на присъединения взискател в размер на 24,61 лева. С оглед на това, настоящият състав намира, че следващата се такса по точка 26 от ТТРЧСИ е в размер на 46,15 лева (38,46 лв. по т. 26, б. ”б” + 20 % ДДС).

Настоящият състав приема за основателни възраженията на жалбоподателя за недължимост на сумата от 30,00 лева по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ, съгласно сметка № 334 от 23.08.2017 г. ЧСИ не е посочил изрично основанието, на което начислява сумата. По делото не се съдържат данни, от които съдът да направи преценка за дължимост на сумата, както няма такива и в мотивите на ЧСИ по чл. 436, ал. 2 от ГПК.

Съобразно изложеното, съдът приема, че дължимите от длъжника такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ възлизат в общ размер на 256,15 лева.

Предвид изложеното, настоящият състав приема, че неправилно ЧСИ Христо Георгиев е постановил разпореждане от 23.08.2017 г. по изп. дело № 20178920400319, с което е определил размера на дължимите от длъжника такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ, в размер 363,00 лева (поправен на 357,00 лева с разпореждане от 31.08.2017 г.).

Събраните от ЧСИ такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ в общ размер на 357,00 лева, превишават нормативно определените размери, поради което са основателни възраженията на длъжника в тази насока за горницата над 256,15 лева.

Съобразно изложените мотиви, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба вх. № 05952/13.09.2017 г., подадена на Б.Д.П., чрез адв. Т.Н. – С., в качеството на длъжник по изп. дело № 20178920400319 по описана на Частен съдебен изпълнител Христо Георгиев, рег. № 892, район на действие Окръжен съд – Варна, Разпореждане от 23.08.2017 г., в частта относно определените дължими от длъжника такси и разноски по Тарифата за таксите и разноски към Закона за частните съдебни изпълнители за разликата над нормативно определения размер от 256,15 лева (двеста петдесет и шест лева и 15 ст.).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.