Р Е Ш Е
Н И Е
№ .........../ 09.11.2017г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и трети октомври през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА
ПЕНЕВА
К.
ВАСИЛЕВ
при секретар ГАЛИНА СЛАВОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 2058 по описа за 2017г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е
по повод въззивна жалба на К.Д.З., в качеството му на
Управител на ЕС на сграда с административен адрес: гр. Варна, ул. „Любен
Каравелов“ № 11, вх. Б срещу Решение № 2687 от 30.06.2017г. по гр.д. №
14285/2016г. по описа на ВРС, ХIV-ти състав, с което на основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС по предявения от С.Г.М. с ЕГН **********
иск са отменени решения на Общото събрание на Етажната собственост, находяща се в сграда с административен адрес гр. Варна, ул.
„Любен Каравелов“ № 11, вх. Б, представлявана от управителя К. Златков, взети и
обективирани в Протокол от ОС от 07.09.2016 г. по т.
1 - т. 3, с които ЕС е взела решение за
газификация и избор на упълномощени представители на ЕС Румен Иванов и Виолин
Жеков; за газификация на всички обекти и присъединяването им към съществуваща
сграда на газова инсталация; както и за даване право за прокарване на
газопровод в имот с идентификатор 10135.2563.632.
Въззивната жалба е основана на оплаквания, че обжалваното
решение е недопустимо, като постановено по недопустим иск, предявен след
изтичане на преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 от
ЗУЕС. Недоказано е твърдението на ищцата в тази връзка, че е узнала за
изготвения протокол от ОС на етажните собственици проведено на 07.09.2016г., на
което е присъствала лично, посредством физическото предаване на протокола от
управителя на ЕС на 07.11.2016г. В тази връзка не следва да се кредитират като
достоверни показанията на свидетелите В. М. /съпруг на
ищцата/ и П. И. /наемател на ищцата/, като заинтересовани от изхода
на делото на основание чл. 172 от ГПК. Ирелевантно
значение в тази връзка има физическото предаване на протокола на етажния
собственик, доколкото по делото е установено от показанията на свидетелката Р. И. – съставила и
двата протокола /този от ОС и този за целите на „Овъргаз“/,
че този от ОС на ЕС е съставен и подписан физически на следващия ден.
Обявлението за изготвения протокол е поставено на видно място на сградата на
08.09.2016г., от който момент е започнал да тече срока за обжалване на
решенията, а исковата молба е депозирана на 21.11.2016г. Няма спор, че ищцата е
собственик на обект в ЕС, който не обитава трайно. Същата не е изпълнила в тази
връзка задължението си по чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС да уведоми писмено управителя
като посочи електронен адрес и адрес в страната, на които да бъде уведомявана за
взетите решения съгласно чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, поради което срокът за
обжалване на решенията е започнал да тече от датата на обявлението.
Искът е
недопустим и поради липса на правен интерес от обжалване на решенията,
доколкото същите не засягат пряко имуществената сфера на ищцата. Същата е
гласувала „против“ взетите решения, а последните възлагат задължения за
изпълнение на газификацията на ЕС единствено по отношение на собствениците, с потвърдителния глас на които е взето решението.
Евентуално са
изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението с аргументи за
постановяване в противоречие с диспозитивното начало.
В исковата молба не е оспорен факта на надлежно обявяване на ОС, а иска е
уважен с изводи за ненадлежно провеждане на събранието и нарушена процедура по
провеждане и вземане на решения. Моли в тази връзка да се обезсили/отмени
обжалваното решение и се постанови друго, с което предявеният иск бъде
отхвърлен като неоснователен.
В отговор на
жалбата С.Г.М. оспорва доводите в нея. Поддържа, че решението на ВРС е правилно
и законосъобразно, доколкото е нарушена процедурата по свикване и провеждане на
ОС на ЕС. Моли в тази връзка за постановяване на решение, с което решението
бъде потвърдено.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции
по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка
валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.
269, пр. I
от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност.
По допустимостта на решението, ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен
от С.Г.М. срещу ЕС, находяща се в сграда с
административен адрес: гр. Варна, ул. „Любен Каравелов“ № 11, вх. Б,
представлявана от управителя К. Златков конститутивен
иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от
ЗУЕС за отмяна на незаконосъобразни решения на ОС на ЕС, обективирани в Протокол от 07.09.2016г.
Фактическите твърдения, на които се основава иска са
следните: собственик е на самостоятелен обект, съставляващ апартамент № 16,
разположен на трети етаж в сградата, находяща се в
гр. Варна, ул. „Любен Каравелов“, бл. № 11, вх. Б. На 07.09.2016г. е проведено
ОС на собствениците на обекти в ЕС, на което са взети решения за газификация и
прокарване на газопровод, при гласували 48.86% ид.ч.
Изготвен е протокол с посочена дата 07.09.2017г., който обаче не е съставен и
подписан на сочената дата. Съдържанието на същия узнала на 07.11.2016г., когато
получила копие от протокола от управителя. В тази връзка твърди, че е нарушена
разпоредбата на чл. 16 от ЗУЕС относно съставяне и обявяване на протокола от
събранието на ОС. Оспорва законосъобразността на взетите решения със следните
доводи: не е налице регистрация на ЕС само по отношение на вх. Б от сградата;
на събранието не са поканени собствениците на обекти от вх. А на сградата; ОС
не е свикано по предвидения в чл. 13 от ЗУЕС ред; на ОС не са присъствали
необходимия брой собственици от 67% ид.ч., като не е
имало кворум; събранието не е отложено за един час по-късно; като представител
на ап. 8 на събранието е присъствал собственикът, а в протокола е посочено
лицето Николай Ангелов, без отразено качество, а собственика на ап. 15 е
гласувал против. Моли поради всичко изложено да се постанови решение, с което
взетите на ОС решения бъдат отменени като незаконосъобразни.
В отговор на исковата молба, ЕС, представлявана от
управителя оспорва допустимостта на иска, като предявен след срока по чл. 40,
ал. 2 от ЗУЕС. Съобщението, че протоколът от ОС, проведено на 07.09.2016г. е изготвен,
е поставено на входната врата на 08.09.2016г., за което е съставен протокол за
поставяне на съобщението по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. Срокът по чл. 40, ал. 2,
започнал да тече от датата на поставяне на съобщението, е изтекъл на
08.10.2016г. Исковата молба е депозирана на 21.11.2016г., поради което
предявеният иск е недопустим, а производството следва да се прекрати.
Евентуално оспорва иска по същество и по съображения, както следва: вх. „Б“ на сградата
е регистриран в Регистър на сградите или отделните входове в режим на етажна
собственост при Район „Одесос“ на Община Варна под рег. № 1874/10.06.2010г. На
29.08.2016г. съгласно чл. 13 от ЗУЕС е поставена покана на видно място на входа
на сградата за свикване на ОС на 07.09.2016г. от 19:00 часа при обявен дневен
ред: 1. Вземане на решение по газификация и избиране на упълномощени
представители на ЕС и 2. Други. На 07.09.2016г. точно в 19:00 часа във фоайето
на входа се събрали 9 собственика, от общо 11, с кворум 82.3916% ид.ч. За протоколчик на
събранието е избрана Румяна Петрова Иванов. „Против“ по т. 1 от дневния ред са
гласували двама собственици от присъстващите – Петя Маринова Чакърова
/собственик на ап. №10 с 10.4593% ид.ч./ и С.Г.М.
/собственик на ап. № 16 с 9.98203% ид.ч./, а решенията
са приети с гласували „за“ 61.9557 % ид.ч. от ОЧ
съгласно чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗУЕС, определени от съотношението между площта
на самостоятелните обекти и придадените към тях складови помещения и общата
площ на всички обекти и складови помещения към тях /чл. 17, ал. 4 от ЗУЕС/. На
08.09.2016г. е поставено съобщение на видно място на сградата за изготвения
протокол от управителя на ЕС. Представеният от ищцата протокол на л. 9-10 е
бланка, предоставена от изпълнителя на газовата инсталация, официално заверен и
попълнен с процентните квоти по нотариални актове за изпълнителя на строежа
съобразно негово изискване. Моли поради изложеното за постановяване на решение,
с което искът бъде отхвърлен.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно
от писмо изх. № АО-РЕС-1874/11.06.2010г. от Кмета на Район „Одесос“ при Община
Варна, Етажната собственост на адрес: гр. Варна, ул. „Любен Каравелов“ № 11,
вх. Б е вписана в Регистъра на сградите или отделните входове в режим на ЕС при
района под рег. № 1874/10.06.2010г. К.Д. Златков е вписан като Управител на ЕС,
регистрирана под горния номер, видно от Служебна бележка от 07.12.2016г. от
Район „Одесос“ /л. 70/.
От
Протокол от ОС на собствениците на обекти в ЕС, находяща
се на описания адрес, с 11 бр. апартаменти се установява, че на 07.09.2016г. в
19:00 часа е проведено ОСС, на което са присъствали 9 собственици с 82.3916% ид.ч. от общите масти на ЕС. След проведено гласуване по т.
1 от дневния ред, и гласували „за“ 61.9557% ид.ч. от
ОЧ на ЕС и „против“ 20.4359% ид.ч. ОЧ на ЕС е взето
решение за газификация на входа /л. 63-66/.
Видно
от Протокол от 08.09.2016г., на същата дата в 11:00 часа е поставено съобщение
на входната врата на блока за изготвен протокол от ОСС на обекти в жилищната
сграда в гр. Варна, ул. „Любен Каравелов“ № 11, вх. Б от 07.09.2016г. Същият е
подписан от Управителя на К. Златков и и от Виолин Жеков /л. 67/.
Съставен
е втори Протокол за провеждане ОСС в ЕС от 07.09.2016г., установяващ със
съдържанието си проведеното на същата дата ОСС по обявен дневен ред: 1. Вземане
на решение за газификация и избиране на упълномощен представител на ЕС; 2.
Вземане на решение за газификация на всички апартаменти и присъединяването им
към съществуващата сградна газова инсталация и 3.
Даване право на прокарване на газопровод в имот с ид.
10135.2563.632. В протокола е отразено, че общо присъствалите собственици са
48.86% ид.ч. от ОЧ, от които „за“ са гласували
30.38%, а „против“ – 18.46%. Протоколът е подписан от протоколчик
Румяна Иванова и от Управителя на ЕС /л. 58-59/.
С
Декларация от 21.09.2016г. Р. Г.
И., избран за упълномощен представител на ЕС, с нотариална
заверка на подписа му с рег. № 6147 на Нотариус Илиана Маджунова,
рег. № 195 декларирал, че подписите на собствениците на ЕС по Протокол от
07.09.2016г. за вземане решение за газификация са положени лично от тях в
негово присъствие.
В хода
на делото са събрани гласни доказателства посредством показанията на свидетеля
В. М. /съпруг на ищцата/ и
П. И. /наемател на избено
помещение, собствено на ищцата/, както и Р.
И. /избран протоколчик на ОС/ и
Виолин Жеков.
При
тези факти, с извод за допуснати процедурни нарушения при провеждане на ОСС и
при вземане на решения, обуславящи незаконосъобразност на последните с
обжалваното решение ВРС отменил всички решения по Протокол /втори/ без номер от
07.09.2016г.
СЪДЪТ, въз основа
на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно
решение на общото събрание. Незаконосъобразни са онези решения, при които
фактическият им състав е бил опорочен при тяхното формиране, тъй като са
допуснати определени закононарушения, както и онези решения, за които най-общо
може да се каже, че не почиват на фактите, предизвикали действието на органа на
ЕС. Не всички незаконосъобразни решения на ОС на ЕС обаче подлежат на
обжалване, а единствено онези от тях, които променят съществуващото състояние,
в който смисъл е и константната съдебна практика на ВКС. Това са такива
решения, които пораждат определени правни последици или т.нар. положителни
решения на ОС на ЕС. Онези от решенията на ОС на ЕС, с които по същество не се
пораждат определени правни последици или се отказва да бъде променено
съществуващо към момента на приемането им правно положение, не подлежат на
обжалване, респ. на отмяна.
Съгласно
чл. 16, ал. 4 от ЗУЕС за провеждане на ОС на ЕС се води протокол от избран от
него протоколчик. Изискуемото съдържание на протокола
е нормативно установено в следващата ал. 5 на същия текст - дата, място на
провеждане, дневен ред, присъстващите лица и идеалните части от общите части,
които представляват, същността на изявленията, предложенията и взетите решения.
С това съдържание протокола е свидетелстващ документ, установяващ извършените
от ОС действия и взетите решения. Законодателят е предвидил специален ред за
съставяне и оповестяване на този протокол – съставя се в 7-дневен срок,
подписва се от председателя и протоколчика. Те
удостоверяват верността на вписаните обстоятелства. Изготвянето на протокола се
съобщава на етажните собственици чрез обявление на видно място в ЕС, за
поставянето на което също се изготвя протокол от председателя на УС,
респективно управителя и един етажен собственик, ползвател или обитател, в
който също се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението /чл.
16, ал. 7 от ЗУЕС/, а при поискване се предоставя и копие от протокола.
Смисълът на тази процедура е в две насоки. Проверява се още веднъж съдържанието
му освен от подписалия го председател и от етажен собственик, респ. обитател
или ползвател и се оповестява съдържанието му на всички. Предвиден е кратък
срок - 7 дни от оповестяване на протокола за присъствалите и от узнаването за
отсъстващите, в който етажен собственик, ползвател или обитател може да оспори
съдържанието на протокола, респ. достоверността на взетите решения. Наличието
на специални изисквания към изготвянето и съдържанието на протокола от ОС,
както и на протокола за разгласяване, удостоверяване на съдържанието му от
изрично натоварени за това лица, определен начин за оповестяването му и срок за
оспорване на съдържанието му, придават доказателствена
сила на протокола, подобна на официалните свидетелстващи документи. След
изтичане на срока за оспорване на съдържанието му, протокола се стабилизира и
има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена
сила. В производство по чл. 40 от ЗУЕС при оспорване законосъобразността на
взетите решения, съдържанието им се удостоверява със стабилизирания протокол. В
това производство, в тежест на оспорващия е да докаже, че е оспорил
съдържанието в определения в чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС срок, че въпреки това
протокола не е поправен и че представения препис от протокола не отразява
достоверно извършените действия и взетите решения от ОС, вкл. и факта, че
такова изобщо не е проведено /в този смисъл е задължителната съдебна практика,
Решение № 8 от 24.02.2015г. по гр.д. № 4294/2014г. на ВКС, I ГО/.
По
делото е представен от ответника съставеният протокол от ОС, в който е отразено,
че са присъствали собственици /или представителите им/, притежаващи 82.3916 %
от общите части. От ОС са взети следните решения – по т. 1 за газификация на
входа и избиране на упълномощен представител на ЕС и по т. 2 за подмяна на
отходната канализация на ап. №№ 3, 8, 14 и 20, както и изграждане на парапет на
входното стълбище. Протоколът е подписан от присъствалите собственици на обекти,
при отказ на Петя Маринова Чакърова и С.Г.М.. В срока по чл. 16, ал. 6 от ЗУЕС, управителят на ЕС
поставил съобщение на входната врата на блока за изготвения протокол от ОСС, за
което е съставен Протокол от 08.09.2016г., подписан от управителя и от
собственика Виолин Жеков, обективиращ датата, часа и
мястото на поставяне на съобщението.
С
исковата молба, подадена на 21.11.2016г. е оспорен момента и начина на съставяне
на протокола от проведеното на 07.09.2017г. ОСС и начина на разгласяването му, както
и вземането на посочените решения.
В исковата молба са наведени доводи за липса на регистрация на ЕС само по
отношение на вх. Б от сградата, който е неоснователен с оглед събраните в тази
връзка писмени доказателства; за това, че собствениците на обекти от вх. А на
сградата не са били поканени на събранието – възражението е неоснователно,
доколкото не е било нужно обитателите на вх. А да присъстват на събранието на ЕС,
в която не са собственици; ОС не е свикано по предвидения в чл. 13 от ЗУЕС ред.
Последният довод е бланкетен, без липса на конкретни
фактически твърдения за допуснати нарушения по реда за свикване на ОС. В исковата молба, както и в първото по
делото съдебно заседание /чл. 143, ал. 2 от ГПК/ не са наведени конкретни доводи
за неспазване реда за свикване на общото събрание, поради което поддържаните за
първи път пред въззивната инстанция доводи в тази връзка са извън предмета на
делото. Предметът на делото се определя от твърденията на ищеца за допуснати
нарушения с оглед разпоредбите на ЗУЕС относно свикването, провеждането и
вземането на решения от ОС, като във всички случаи тези нарушения трябва да са
конкретно посочени. В рамките на подадената жалба въззивният съд не би могъл да
отмени решение поради наличието на порок, който не е бил заявен с исковата
молба или добавен по-късно по реда за отстраняване нередовностите в исковата
молба или чрез изменение на иска.
Протоколът
за оповестяване е оспорен от ищцата и с протоколно определение от 25.04.2017г.
е открито производство по оспорване верността на същия. Установено е по делото
от показанията на свидетелите И. и
Ж., които
съдът кредитира като непосредствени, еднопосочни и конкретни, поради това и кореспондиращи
с писмените доказателства по делото и като обективни, че представеният от
въззивника протокол е оформен в окончателен вид и подписан от управителя,
свидетелката Иванова, като протоколчик и от собствениците
в деня, следващ този на събранието – 08.09.2016г., когато на видно място във
входа е поставено съобщението, че е на разположение на етажните собственици. За
целта е съставен протокол, подписан от управителя и от свидетеля Иванов.
Протоколът от ОС е представен в офис на „Овъргаз“ и
по изискване на изпълнителя е попълнен лично от свидетелката Иванова и подписан
отново от собствениците втори типов протокол за целите на изпълнителя. Показанията на
тази група свидетели не са разколебани от показанията на свидетелите Манолов и
Иванов, които преценени при условията на чл. 172 от ГПК, са непреки, неточни,
колебливи и изолирани от съвкупността на доказателствата по делото. Ето защо и
въз основа на доказателствата по делото, съдът приема, че е доказана
истинността на протокола за разгласяване.
Въз
основа на тези доказателства, съдът приема, че е спазена процедурата по чл. 16,
ал. 7 от ЗУЕС по оповестяване на протокола от проведеното на 07.09.2016г. ОС. Приет
за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните е факта,
че С.М. има качеството етажен собственик, като собственик на ап. № 16, който не
ползва трайно самостоятелния си обект. По делото липсват данни за писмено уведомяване
на управителя чрез посочване на електронна поща и адрес в страната, на които да
й бъдат изпращани съобщения и покани по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС. Съгласно
чл. 16, ал. 7, пр. последно от ЗУЕС, когато в случаите по чл. 13, ал. 2 лицето
не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат
копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на съобщението.
Следователно срокът по чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС за оспорване съдържанието на
протокола по отношение на въззиваемата започнал да тече от съобщението –
08.09.2016г. е изтекъл на 14.09.2016г., като по делото не е доказано оспорване
по този ред. Следователно и на основание задължителната съдебна практика, съдът
приема, че съдържанието на взетите решения от ОС на ЕС, проведено на
07.09.2016г. се удостоверява със стабилизирания протокол, представен от
ответника.
Същевременно
уведомяването по реда на чл. 16, ал. 7, пр. последно вр.
чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС рефлектира и върху срока, в който собственикът може да
иска отмяна на взетите решения. Съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС той е 30 дни от
получаване на решението по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. Този срок е
преклузивен и пропускането му има за последица погасяване на правото да се иска
отмяна на решенията на ОС. Безспорно е, че към момента на събранието ищцата не
е ползвала самостоятелния си обект на ул. „Любен Каравелов“ № 11, вх. В, ап. 16
и при липса на доказателства да е уведомила писмено управителя на ЕС за адрес и
телефон, на които да й бъдат изпращани съобщения, счита се, че тя е била
редовно уведомена за изготвения протокол с поставяне на съобщението на
08.09.2016г. Срокът за предявяване на молбата за отмяна на решенията по чл. 40,
ал. 2 от ЗУЕС по отношение на ищцата е изтекъл на 07.10.2016г., а искът е
предявен на 21.11.2016г., т.е. молбата за отмяна на взетите решения е
просрочена и поради това е процесуално недопустима.
При
необорената презумпция за уведомяване на закона, ирелевантно значение за
началния момент на процесуалния срок по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС има недоказаното
в хода на делото твърдение на ищцата за момента на физическото получаване на
протокола.
По
тези съображения и на основание чл. 270, ал. 3, пр. II от ГПК обжалваното решение следва да бъде
обезсилено като процесуално недопустимо – постановено по недопустим иск, а
производството по делото – бъде прекратено.
На
основание чл. 78, ал. 4 от ГПК въззивникът има право
на поискани и доказани разноски. Реализираните от страната разноски под формата
на платено възнаграждение за адвокат пред първата инстанция са в размер на
1 000 лв., а същите за въззивна инстанция са в
размер на 600 лв., както и под формата на платена държавна такса в размер на 40
лв. За първото адвокатско възнаграждение е релевирано
възражение за прекомерност от насрещната страна, което разгледано на плоскостта
на действителната правна и фактическа сложност на делото се явява основателно.
На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. чл. 7, ал. 1,
т. 4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът приема, че възнаграждението в размер на 500 лв. е
съобразено с правното естество на спора и предприетите от процесуалния представител
на ответника действия за защита срещу предявения иск. Разноските в размер на
500 лв. за първа инстанция, както и 640 лв. – за въззивна
следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна.
Мотивиран от така изложените
съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 2687 от 30.06.2017г. по гр.д. №
14285/2016г. по описа на ВРС, ХIV-ти състав, с което на основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС по предявения от С.Г.М. с ЕГН **********
иск са отменени решения на Общото събрание на Етажната собственост, находяща се в сграда с административен адрес гр. Варна, ул.
„Любен Каравелов“ № 11, вх. Б, представлявана от управителя К. З., взети и обективирани в
Протокол от ОС от 07.09.2016 г. по т. 1 - т. 3, с които ЕС е взела решение за газификация и избор на
упълномощени представители на ЕС Р. И. и В. Ж.; за газификация на всички обекти и присъединяването
им към съществуваща сграда на газова инсталация; както и за даване право за
прокарване на газопровод в имот с идентификатор 10135.2563.632.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 от ГПК
производството по в.гр.д. № 2058/2017г. по описа на ВОС, I-ви състав, както и по гр.д. № 14285/2016г. по описа
на ВРС, XIV – ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 вр.
ал. 5 от ГПК С.Г.М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Етажната собственост, находяща
се в сграда с административен адрес гр. Варна, ул. „Любен Каравелов“ № 11, вх.
Б, представлявана от управителя К. Златков сумата от 500.00 /петстотин/ лева, представляваща реализирани пред първата
инстанция съдебно деловодни разноски, както и сумата от 640.00 /шестстотин и четиридесет/ лева, представляваща реализирани
разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3, т. 2 вр. чл. 274, ал. 4 от
ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.