Р Е Ш Е Н И Е

№ ………./ ……...10.2017 г.

гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА

ТОНИ КРЪСТЕВ

при секретар Дарина Баева,

като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев

въззивно търговско дело № 810 по описа за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 1608/20.04.2017 г., постановено по гр.д. № 13439/2016 г. по описа на ВРС, е отхвърлен искът на “Хера 2014” ЕООД срещу “Карс ауто партс” ЕООД за заплащане на сумата от 3 100 лв., претендирана като неизплатен остатък от цената за продажба на автомобили по фактура № 0000000017 от 05.02.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда 01.11.2016г. до окончателното и заплащане и за сумата от 84.22 лв., представляваща обезщетение за забава върху главница от 3400 лв. за периода от 05.08.2016г. до 31.10.2016 г. като ищецът е осъден да заплати на ответника сторените по делото разноски.

Срещу постановеното решение в срока по чл. 259 ГПК е предявена въззивна жалба от “Хера 2014” ЕООД. Оплакванията са за неправилност на атакувания съдебен акт поради незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е разпределил доказателствената тежест и с доклада си не е дал указания, какви факти следва да докаже всяка от страните. Счита, че ВРС е допуснал процесуално нарушение, като е приел, че ищецът носи тежест да докаже отрицателния факт, че не е извършено плащане по сделката. Инвокира оплакване, че не са обсъдени всички събрани по делото доказателства, а част от доказателствата са тълкувани превратно, поради което съдът достигнал до неправилни правни изводи и е нарушил материалния закон. Изградил е убеждението си върху изводи за нередовно водено счетоводство на ищеца, без да обсъди начина на водене на счетоводството на ответника. Излага подробни съображения за превратно тълкуване на процесния договор и доказателствената стойност на инкорпорираните в същия изявления на страните. Сочи необсъждане на приетата като доказателство нотариална покана връчена на 05.08.2016г. лично от нотариуса на управителя на ответното дружество Я.Б.и липсата на своевременно оспорване на задължението за плащане от страна на ответника. Излага подробна аргументация по съществото на спора в подкрепа на наличието на задължение на ответника в претендирания размер, което не е погасено. Респективно поддържа основателност на акцесорната претенция за лихви, които между търговци се дължат и без изрична уговорка. Претендира отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна „Карс ауто партс“ ЕООД чрез адв. Д. Й. е депозирала писмен отговор, с който оспорва жалбата. Излага съображения във връзка с неоснователността на изложените в жалбата доводи, като поддържа, че РС не е допуснал процесуални нарушения и правилно е приел, че плащането на цената по процесния договор е надлежно доказано. Моли за отхвърляне на жалбата с присъждане на разноски.

Като съобрази доводите на страните и след преценка събраните доказателства, Варненски окръжен съд намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

ВРС е бил сезиран с осъдителен иск от “Хера 2014” ЕООД срещу “Карс ауто партс” ЕООД с правно осн. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумата от 3 400 лв., а след допуснато от съда изменение на иска – за заплащане на сумата от 3 100 лв., претендирана като неизплатена цена по договор за търговска продажба на седем броя МПС, във връзка с която е издадена фактура № 17/05.02.2016г., както следва: 1./ ДАЧИЯ ЛОГАН, рег. номер В 0091 НА – 800 лв.; 2./ ДЕУ ДАМАС, рег. номер В 3358 НА – 300 лв.; 3./ ОПЕЛ АСТРА, рег. номер В 3997 КН – 300 лв.; 4./ ОПЕЛ АСТРА, рег. номер В 0469 РТ – 300 лв.; 5./ ОПЕЛ АСТРА, рег. номер В 9940 НК – 300 лв.; 6./ ФОРД ТРАНЗИТ, рег. номер В 8323 БА – 800 лв.; 7./ ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ, рег. номер В 6927 НА – 300 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 01.11.2016 г. до окончателното изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 3 400 лв. възлизащо на 84,22 лв. за периода от 05.08.2016 г. до 31.10.2016 г. /вкл./.

Ищецът основава исковите си претенции на фактическото твърдение, че не е получил дължимата на основание договор за продажба от 05.02.2016 г. цена на продадените от него на ответника “Карс ауто партс” ЕООД осем броя моторни превозни средства в общ размер 3 400 лева.

Ответникът оспорва предявените искове с твърдения, че продажната цена от 3 400 лева е платена, така както е посочено в договора за продажба от 05.02.2016 г., сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите.

В първото по делото заседание ищецът е оттеглил иска за заплащане на цената на л.а. Опел Астра, рег. номер В 1239 СТ в размер на 300 лв. и е заявил, че поддържа твърдението за неплащане на остатъка от цената в размер на 3100 лева за останалите седем броя автомобили.

Страните не спорят, че продавачът е предал на купувача владението върху превозните средства, предмет на договора.

От представения от ответника договор за продажба на моторно превозно средство с нот. заверка на подписите, рег. № 813 от 05.02.2016 г., на нотариус рег. № 513 на НК, се установява, че „Хера 2014“ ЕООД е продало на „КАРС АУТО ПАРТС“ ЕООД описаните в исковата молба осем броя автомобили на посочените цени. Видно от т. 3 на посочения договор, страните са заявили, че уговорените цени са изплатени изцяло на продавача от купувача. По делото е представена фактура № 0000000017 от 05.02.2016г. за сумата от 3 400 лева, в която са посочени като предмет на доставката описаните в договора автомобили на уговорените единични цени. С нот. покана, връчена на 05.08.2016 г., ищецът е поканил ответника в 7-дневен срок да заплати сумата от 3 400 лв. дължима за продажба на автомобили по посочената фактура.

За доказване на твърдението на ищеца, че въпреки изричното изявление в договора продавачът не е получил цената на продадените вещи, първоинстанционният съд е допуснал ССЕ, заключението по която е прието по делото и не е оспорено от страните. От заключението на вещото лице се установява, че процесната сделка е осчетоводена при ищеца и при ответника. От счетоводните записи на ищеца вещото лице не е установило извършено плащане по банков път или на каса. Според счетоводството на ответника, цялата сума по фактурата е заплатена в брой. На вещото лице не са били представени първични счетоводни документи, извън приложените по делото, удостоверяващи плащане на цената по процесната сделка.

Въведеното с жалбата оплакване за извършено от ВРС съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно разпределяне на доказателствената тежест и липса на дадени с доклада указания, какви факти следва да докаже всяка от страните, е неоснователно. ВРС не е допуснал нарушение на процесуалните правила, тъй като правилно е указал на ответника, че носи тежестта да проведе главно доказване на възражението си за платената цена. В първото съдебно заседание, след извършения по делото доклад, ищецът е предприел насрещно доказване по възражението на ответника, че е заплатил цената по сделката, като е поискал назначаване на съдебно-счетоводна експертиза с цел опровергаване на съдържанието на изходящото от самия ищец волеизявление, съдържащо се в т. 3 от договора от 05.02.2016 г., че цената по сделката му е заплатена изцяло,

Неоснователно е оплакването, че първоинстанционният съд е вменил на ищеца тежестта да доказва отрицателния факт на неплащането на цената. Предмет на направеното от ищеца възражение по повод представения от ответника като доказателство договор за покупко-продажба от 05.02.2016 г. е, че съдържащото се в договора негово собствено волеизявление е невярно, тъй като удостоверения с него факт (плащането на цената) в действителност не се е осъществил. Ето защо, именно ищецът носи тежестта да опровергае съдържанието на собственото си волеизявление. В случая не се касае за доказване на отрицателен факт, а за опровергаване на материалната доказателствена сила на изходящ от страната частен документ, който удостоверява неизгоден за нея факт, а именно признанието, че цената по договора е изцяло заплатена.

Оплакването за необоснованост на първоинстанционното решение в резултат на необсъждане на всички събрани по делото доказателства и превратно тълкуване на част от тях, довело до нарушаване на материалния закон също е неоснователно. За опровергаване на материалната доказателствена сила на съдържащото се в договора за покупко-продажба изявление на ищеца в качеството му на продавач, че цената по сделката е изцяло заплатена, е изслушана и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза. Предвиденото в чл. 182, изр. 2-ро от ГПК и чл. 55 от ТЗ изключение от правилото, че доказателствена сила имат само частните свидетелстващи документи, които удостоверяват неизгодни за издателя им факти, предпоставя редовност на водените търговски книги. Само редовно водените счетоводни книги могат да служат като доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите. В случая ищецът е ангажирал доказателства за редовно водене на счетоводството „по отношение на процесната сделка“ при ищеца и при ответника. От заключението на вещото лице се установява, че всяка от страните е отразила в счетоводството си сделката със съдържащите се в договора параметри досежно предмет и цена като при ответника – купувач е отразено плащане в брой. При ищеца не е отразено получено плащане. От заключението на вещото лице не се установява нередовност на счетоводството нито при ищеца, нито при ответника. Липсата на други документи извън договора за покупко-продажба, удостоверяващи извършено плащане на цената, не означава, че сделката е неправилно осчетоводена от купувача. Представеният с отговора на исковата молба договор за продажба на моторно превозно средство с нот. заверка на подписите, рег. № 813 от 05.02.2016 г., на нотариус рег. № 513 на НК, притежава всички характеристики на първичен счетоводен документ, визирани в чл. 4, ал. 2 и чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството и като такъв е достатъчно основание за вземане на съответните счетоводни операции във връзка с предмета на договора и плащането на цената. Видно от издадената от ищеца фактура, в същата не е посочено дали плащането следва да се извърши по банков път или в брой. Ето защо, не може да се приеме, че с приобщеното по делото заключение на вещото лице ищецът е опровергал удостоверителната сила на собственото си съдържащо се в т. 3 от договора волеизявление, че цената по сделката е изцяло заплатена.

Обстоятелството, че ответникът не е отговорил на отправената до него нотариална покана за плащане на цената по договора, не може да се тълкува като извънсъдебно конклудентно признание на задължението, тъй като липсва законово основание за подобно предположение.

Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл. 272 от ГПК.

С оглед изхода от спора в полза на въззиваемата страна ще се присъдят разноски пред настоящата инстанция в размер на 350.00 лева адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Мотивиран от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1608/20.04.2017 г., постановено по гр.д. № 13439/2016 г. по описа на ВРС, изцяло.

ОСЪЖДА “Хера 2014” ЕООД, ЕИК 202926205, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. “Георги Живков” 13, ет.3, ап.7, ДА ЗАПЛАТИ на “Карс ауто партс” ЕООД, ЕИК 203642581, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. “Тролейна“ № 6, сумата от 350,00 лева, представляваща сторените във въззивното производство разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.