Р Е Ш Е Н И Е

№……….

гр. Варна, 25.10.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти състав, в публично заседание, проведено на шести октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА

при секретаря Славея Янчева,

като разгледа докладваното от съдията

гр.д. № 993 по описа за 2015г. на ВОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Д.Х.М. и А.М.М. субективно кумулативно съединени искове против Г.Н.Б. и М.Х.Б., както следва: * Главни искове с правно основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД за осъждане на двамата ответници като солидарно задължени лица да заплатят на всеки от ищците сумата от по 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – душвни болки и страдания в резултат на смъртта на сина им М.А.М., роден на ***г., починал на 19.10.2012г. в гр.Варна, настъпила в резултат на неправилно и некачествено изпълнената работа по монтаж на електрически бойлер, възложена от ответниците на трето лице, * а в условията на евентуалност искове с правно основание чл.50 от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да запатят на всеки от ищците посочените по-горе суми като обезщетение за неимуществетни вреди от смъртта на сина им, причинени от повреда на вещ – електричеки бойлер собственост на ответниците, ведно със законната лихва върху сумите считано от датата на увреждането 19.10.2012г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищците твърдят, че са родители и законни наследници на М.А.М. роден на ***г. в гр.Тутракан и починал на 19.10.2012г. в жилището, отдадено му под наем от ответниците Г.Н. Б. и М.Х.Б.,*** и представляващо пригодено за живеене избено помещение с площ от 24,98 кв.м., прилежащо към апартамент № 16. Твърдят, че на 17.10.2012г. синът им - М.А.М. е сключил договор за наем с ответниците като наемодатели чрез Г.Б. за възмездно ползване на обекта ведно със сервизното помещение към него – баня и тоалетна, в която, се е намирал процесния бойлер, срещу което е заплатил депозит и първа наемна вноска за периода от 17.10.2012г. до 17.11.2012г. За удостоверяване предаването на държането на имота е бил съставен протокол от 17.10.2012г. Посочват, че на 18.10.2012г. М. М. се нанесъл в жилището, почистил и подредил същото, след което при разговор с приятели споделил, че ще си вземе душ и ще си легне. На 19.10.2012г. в банята е бил открит трупът на М. М..

По случая е било образувано ДП№ 2275 / 2012г. по описа на Второ РУП към ОДМВР - Варна, по което като обвиняем е привлечено лицето - И.Ж.В. ***. На 26.09.2014г. срещу него е било повдигнато обвинение за това, че на 19.10.2012г. в гр. Варна е причинил смъртта на М.А.М. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като е допуснал грешка при осъществяване на електрозахранването на електрически бойлер, довели до офазяване на металния му корпус, с което е нарушил чл. 13, чл. 14, чл. 155, ал. 1, т. 3, т. 4 и ал. 2, заедно с приложени схеми, чл.172, чл. 1728, ал. 1, т. 1 и чл. 1786 от Наредба № 3 от 09.06.2004г. за устройство на електрическите уреди и електропроводните линии - престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. Ищците твърдят, че именно И.Ж.В. е лицето, на което наемодателите на сина им са възложили скачването на бойлера към ел.инсталацията през 2012г., като неправилното му свързване се е оказало причина за протичането на електричеството, което убива М. М.. Посочват, че ответниците са знаели за проблемите по некачественото свързване на бойлера и по тази причина са предупредили предишният наемател на помещението - Ф.Ф.Ч., че бойлерът в банята е стар и трябва да се включва само отвън и да се изключва преди да се ползва банята. Поради това, че смъртта на М. М. е настъпила в резултат на неправилно и некачествено изпълнената работа, възложена от наемодателите - ответници, то на основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД те, в качеството си на възложители на работата са отговорни заедно с лицето, което е извършило работата за причинените на ищците душевни болки и страдания последица от смъртта на сина им. В условията на евентуалност твърдят, че ответниците носят отговорност за причинените неимуществени вреди в качеството им на собственици на вещта – електрически бойлев причинила смъртта на сина им. Считат, че последните са знаели, че вещта не отговаря на изискванията за безопасна употреба и въпреки това са допуснали М. М. да я ползва, с което се явяват отговорни за причинените от смъртта му вреди.

Претенцията си за присъждане на неимуществени вреди ищците обосновават със силната привързаност, която е съществувала между тях и синът им, който към датата на инцидента е бил в разцвета на младостта си - работоспособен и физически в много добро здравословно състояние. Правел планове за бъдещето си, искал да се реализира и да е финансово осигурен, за да помага на своето семейство. Посочват, че в семейството били много сплотени, щастливи и задружни и всеки подпомагал другия. Ищците не могли да преживеят загубата на детето си, поради това че ранната му смърт довела до унищожаване на духовна, емоционална и физическа връзка между тях и детето им. Твърдят, че изпитват неизмерима болка, страдание и скръб и това усещане никога няма да ги напусне, защото е непреодолимо. Излагат, че след смъртта на сина си са станали по-затворени, апатични и безкрайно тъжни, а съществуването им - лишено от смисъл. Загубата на сина им се отразила на начина им на живот, на възприятията към света и на комуникацията им с останалите хора. Тъжат от факта, че завинаги са загубили възможността да получат синовна подкрепа, която до този момент са имали– духовна и материална, на каквато разчитат всички родители.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил постъпил пписмен отговор от ответниците Г. Б. и М.Б., в който изразяват становище за неоснователност на предявените искове. Оспорват наведените в исковата молба твърдения, както и излагат, че не е налице връзка между настъпилата смърт на сина на ищците и монтирането/извършването на ремонт на бойлера в помещението, което са отдавали под наем. Твърдят, че в помещението, в което е настъпила смъртта на М. М. са намерени отвертка, клещи и други инструменти, а по корпуса на бойлера е имало следи от отваряне на болтовете, без те като собственици да са дали разрешение за това. Оспорват твърденията на ищците за претърпени болки и страдания в следствие смъртта на детето им, а така също и стойността на претендираното обезщетение като завишена. Молят предявените срещу тях искове да бъдат отхвърлени и да бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски.

С определение от 30.10.2015г. на основание чл.219 от ГПК като трето лице помагач на страната на ответниците са конституирани И.Ж.В. и „Елдом Инвест“ ООД. Производството по делото по отношение на „Елдом Инвест“ ООД е прекратено с определение от 08.09.2016г.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от третото лице помагач на ответниците – И.Ж.В., в който оспорва наведените в исковата молба твърдения като твърди, че електрическото съоръжение – бойлер не е било опасно и смъртта на М. М. е настъпила по друга причина. Твърди, че електрическият бойлер в имота е бил произведен през 1991-1993г., поради което гаранционният му срок към производителя е изтекъл, а собствениците са възлагали ремонта му на други лица. Оспорва твърденията на ищците за претърпени от тях неимуществени вреди както по основание така и по размер, който счита за завишен. Моли исковите претенции спрямо ответниците да бъдат отхвълени като неоснователни.

В съдебно заседание ищците Д. и А. М.еви лично и чрез процесуалния си представител поддържат предявените искове и молят да бъдат уважени. Ищцата посочва, че брои всеки ден от смъртта на детето си и желае земният й път да приключи по-скоро. А.М. посочва, че животът им е рухнал без шанс да се оправи. Претендират и за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски и правят възражение за прекомерност на заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение.

Ответниците М.Б. и Г.Б., чрез процесуалния си представите оспорват предявените искове, поддържат възраженията си от отговора на исковата молба, че не е налице виновно неизпълнение на задължение за безопасно монтиране на електрическия бойлер, нито възлагане на трето лице на тази работа. Правят възражение за прекомерност на заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение.

Третото лице-помагач на ответниците – И.Ж.В. не се явява в съдебното заседание и не заявява становище извън изложеното в писмения му отговор.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Няма спор, а и видно от представените удостоверения за брак и за раждане /л.12,13/, А. М. и Д. Л. са сключили граждански брак на 18.12.1982г. На 16.05.1986г. е роден синът им М.А.М.. Същият е починал на 19.10.2012г. в гр.Варна, видно от представения препис-извлечение от акт за смърт № 1701/20.10.2012г., а негови наследници са родителите му, съгласно удостоверение за наследници /л.93/.

М. М. е завършил средното си образование в ОУ „Васил Левски“ в гр.Главиница през 2004г. с отличен успех –„5,94“, а през 2008г. и висше образование в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“.

С нот.акт № 187, том 2, рег. № 4157, дело № 348/2004г. Н.М.Б. е учредил на родителите си М.Б. и Г.Б. пожизнено вещно право на ползване по отношение на собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 16, нахоящ се в гр.Варна, ул.“Цар Асен“ № 72, вх.Б, ет.4, ведно с принадлежащото му избено помещение с площ от 24,98 кв.м.

С договор за наем сключен от Г. Б. на 17.10.2012г. процесното избено помещение с площ от 24,98 кв.м. на посочения по-горе адрес е било отдадено под наем на М.А.М. за срок от 6 месеца. Към договора е съставен Протокол-опис от същата дата, в който като обзавеждане на помещението служещо за баня и тоалетна са посочени- бойлер, огледало, душ-телефон, тоалетно казанче. За същият имот на 23.05.2012г. е бил сключен договор за наем между Г.Б. и Г. Ф.Ч. /л.108/.

По реда на чл.176 от ГПК обяснения са дали И.Ж.В., Г. Б. и М.Б.. И.В. посочва, че той е монтирал бойлерът в помещението, в което е станал инцидента, но посочва, че не знае дали е същият бойлер. Той е свързвал бойлера с електрическата мрежа през м.01.2012г. Работата била възложена от ответниците Б..

В обясненията си Г. Б. посочва, че съпругът и говорил с И.В. за монтирането на бойлера в началото на 2012г. От съпруга си разбрала, че свързването му с електропреносната мрежа е извършено от И.В.. Около 1 година след инцидента, след отпечатване на помещението, бойлерът бил свален и изнесен навън, откъдето бил взет от полицията.

М.Б. посочва, че е помагал при свързване на бойлера към водоснабдителната мрежа. Познавал И.В., с когото били колеги, затова когато наемател се обадил, че има проблем с бойлера го повикали и установили, че нагревателят е изгорял. Решили да монтират на мястото един от трите бойлера, които майката на ответника била закупила. Монтажът бил извършен на 05.01.2012г. от И.Ж.В.. Съпругата му не участвала в дейностите по монтажа на бойлера, била си в апартамента.

По делото е проведена единична и тричленна Съдебно-техническа експертизи с поставени въпроси касателно изправността на бойлера и свързването му към електропреносната мрежа. Вещото лице по основната СТЕ – В.В. посочва, че системата за осигуряване на топла вода чрез електрически бойлер представлява система от подсистеми – механична, хидравлична, топлинна и електрическа, като която и от тях да не е наред се прави извод, че бойлерът не е технически изправен. В конкретния случай техническата неизправност произтичала от неравилното свързване на бойлера към електрическата мрежа, което е довело до компроментиране на неговата безопасност и превръщането му в опасен от токов удар уред. Неправилното свързване се изразява в свързването му към захранващото табло по двупроводна система – два проводника – фаза 0 и фаза, т.е при липса на трети защитен проводник явяващо се нарушение на чл.1753, ал.1 от Наредба 3/2004г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии. Корпусът на бойлера не е бил свързан към зашитен проводник с нарушение на чл.1786 и нулевият проводник захранващ бойлера преминавал през комутиращ елемент – ключа във външното бойлерно табло, в нарушение на чл.1739, ал.4 от Наредбата. Изискванията на Наредба 2/2004г. в тези им части са били актуални и при предходно действащите нормативни актове. При този начин на монтиране, т.е при прекарване на нулевия проводник през ключа във външното табло и при липса на пробив в изолацията му, бойлерът работи нормално и са невидими следите от неоправилното му свързване. При нарушване на изолацията му обаче или при изгаряне на нагревателя или друг елемент се предизвиква късо съединение и предпазителят изгаря, токът преминава през контакта на ключа и го поврежда като прекъсва нулевия проводник, в следствие на което корпусът на бойлера се оказва под напрежение и става опасен при докосване. В съдебно заседание вещото лице посочва, че ако бойлерът е бил свързан по трипроводна схема е щял да бъде безопасен. Налице е погрешно свързване, произтичащо от липсата на монтирано трето жило, което да държи бойлера винаги занулен. До аналогични заключения са достигнали и трите вещи лица по тройната СТЕ – Д.Д., Я.А. и П.П.. Констатирано е, че за свързването на процесния бойлер към електическата система е използван мостов проводник, който няма добра изолация и принципно се ползва за „под мазилка“; захранването на бойлера е осъществено двупроводно вместо трипроводно и недопустимо е използван във веригата на нулата комутиращ елемент – ключ. Във връзка с констатациите е дадено заключение за неизправност на процесния бойлер, при който фатално се е оказало прекъсването на нулевия проводник в ключа, което е довело до офазаване на бойлера и протичане през тялото на пострадалия на ток многократно превишаващ допустимия, което е довело до смъртта му. В съдебно заседание вещите лица посочват, че видът и годината на производство на бойлерът не се отразяват на изискванията за неговото безопасно монтиране. Липсата на монтиран трети проводник, който да компенсира прекъсването на нулата в ключа е довело до това, че зануляването е станало чрез човека към земята. Прекъсването на нулата може да се случи по различни поводи – при дефектиране на уреда, при компрометиране на изолацията, при токов удар и др., поради което задължително следва да има трети проводник, който да държи бойлера заземен и да отнема напрежението. В конкретния случай в електрическата верига е дефектирал ключа, който е изключил нулата и поради липса на трети проводник се е стигнало до „офазяването“ на бойлера. Монтирането на бойлера е следвало да стане така, че по никакъв начин нулата да не минава през ключ, който да е в състояние да я прекъсне при дефект.

От заключението на проведената Съдебно-медицинска елспертиза, поддържана в съдебно заседание от вещото лице д-р В. Д. се установява, че смъртта на М. М. е настъпила в следствие на нисковолтова електротравма, за което свидетелства установената при експертизата на трупа морфологична картина на бързо настъпила смърт. По тялото на починалото лице са установени характерни увреждания /електрометки/ от протичането на ел.ток във връзка с които е дадено заключение за наличието на прочинно-следствена връзка между поразяването с електрически ток и настъпилата смърт. Вещото лице посочва, че наличието на електрознаци е индиция за преминаването на голямо количество електричество през тялото на пострадалия, при това е имало плътен контакт между предмета, по който е преминавало електричеството и част от тялото на пострадалия. Констатирано е при огледа на трупа наличието на точен отпечатък на релефа на металния шнур на душа по дясната предмишница на пострадалия. Смъртта е настъпила бързо в следствие нарушване на нормалния ритъм на сърцето. Получило се е т.нар. „камерно мъждене“, което представлява некоординирано и неконтролирано трептене на сърдечния мускул, в следствие на което спира кръвотока на организма. В последващите 30-40 секунди, в които спира сърдечната дейност и преди да изгуби съзнание човекът получава конвулсии и гърчове. При проведената аутопсия не са открити хронични или болестни състояния, които да са благоприятствали смъртта на лицето, не са установени данни за получени механични увреждания от друг причинител, а самият М. М. не е бил алкохолно повлиян.

Видно от представеното експертно решение на ТЕЛК комисия от 18.07.2013г., на А.М. е определена степен на инвалидност 80% с поставена диагноза – Исхимична болест на сърцето, хр.стадий, едноклонова коронарна болест, с инплантиран стент. От представената епикриза издадена от „Многопрофилна болница за активно лечение – Силистра“ АД, на 25.09.2010г. се установява, че ищецът А.М. е изписан след проведено лечение на остър миокарден инфаркт.

От представен по делото амбулаторен лист от 10.07.2015г. се установява, че на Д.Х.М. е извършен медицински преглед свързан с оплавания от отпадналост, сърцебиене, безсъние, хипертония. Поставена е основна диагноза - „дифузна гуша“.

От заключението на проведената комплексна Съдебно-психиатична и психолигична експертиза поддържана в съдебно заседание от вещите лица – Р.Б. и Р.Г. се установява, че за Д. и А. М.еви смъртта на сина им е била възприета като шоково събитие, стрес с възможно най-голяма интензивност, който в последствие се е трансформирал в психотравма, която заема първостепенно място в жизнените им събития с отрицателен знак. Психичното им състояние се определя като посттравматично стресово разстройство свързано и с разстройство на адаптацията. То е дълготрайно и може да продължи до края на живота на лицата. Към момента на освидетелстването родителите са с високо ниво на депресивност, емоциите им са проява на мъка, отчаяние, тъга, безсмисленост и безнадеждност. Вещите лица посочват, че и при двамата са налице когнитивни нарушения – такива свързани с нарушаване на способността да се използват следите от миналия опит. Негативните преживявания и емоции са се отразили както на телесното им здраве, като съществуващите заболявания са се усложнили след инцидента, така и на психичното им здраве. Тенденцията и при двамата родители е към непрекъснато влошаване на соматичното и психично здраве, което с годините ще се дължи както на възрастовите промени, така и на нестабилното им емоционално състояние. Знанието, че животът продължава и трябва да участват в него и нежеланието им да го сторят води до вътрешна борба и конфликт. Прогнозата на вещите лица е за влошаване на състоянието им с оглед признаците за проява на автоагресия. От проведената среща с ищците вещите лица дават заключение, че това са съкрушени от скръб родители. Производството по делото задълбочава травмата, тъй като всеки път се разравя психотравмата.

В хода на производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М. И. Л. и Д.И.Д.С.К.С., М.П.П., Ф.Ф.Ч. и П. Л. Ц..

От показанията на св.Л. – съпруга на брата на Д.М. се установява, че семейството на Д. и А. било много задружно и дружелюбно. Имали две деца – М. /М./ и Р.. Още преди да завърши училище синът им много помагал на родителите си в земеделската работа и в отглеждането на животни. Бил много отзивчив и добър.След като завършил университета споделил на близките си, че иска да се премести да работи във Варна, за да подпомага семейството си и финансово. За смъртта на М. родителите узнали от свидетелката, която отишла при тях заедно с фелдшер, тъй като А. бил прекарал инфаркт. Приели новината много тежко, не повярвали и започнали да му звънят по телефона. Плачели. Бащата вдигнал кръвно и се наложило да му поставят инжекция с успокоително. След трагедията животът им се променил. Спрели да се събират с хора, както правели до тогава, спрели да се усмихват. Родителите не можели да приемат липсата на сина си – той споделял с тях всички свои планове за бъдещето. След смъртта на М. се влошило и здравословното им състояние– наложило се А. да посещава много по-често кардиолог, а Д. – ендокринолог, предписани им били лекарства за сърцето и кръвното за А. и за гуша – на Д..

Свидетелят Д. посочва в показанията си, че познава семейство М.еви, които живеели в Главиница, тъй като бил съученик със сина им М.. И двамата му родители работели като учители в местното училище. Били много близки със сина си, който възпитали много добре. Той им помагал много, а след като завършили училището в Главиница се прибирал редовно по всички официални и лични празници. Три години след смъртта на М. родителите му не били същите – преди това А. бил душата на компанията, тръгвали си последни от сбирки. Една година след смъртта на М. родителите му не се събирали с никой, а сега на събирания в тяхно присъствие не се пускала музика, Д. само плачела, а също и съпруга й, когато си спомнел за сина си. В деня, когато узнали за смъртта на детето си цялата къща плачела – там били и смейството на сестрата и брата на Д.. А. имал проблеми със сърцето и по тази причина през 2010г. му поставили стедтове, но смъртта на М. влошила допълнително здравословното му състояние – вече не можели да се занимават със земеделие, налагало се други хора да им помагат в стопанската работа. А. бил треньор по хандбал, но след случилото се спрял да се занинимава с треньорска дейност.

От показанията на свидетелите С. и П. се установява, че пре 2012г. живеели над процесното, пригодено за живеене, избено помещение. Една вечер и през цялата нощ св.С. чувала как долу тече вода. На сутринта заедно с Г. и М.Б. свидетелите слезли в избата и се опитали да отворят, но отвътре било заключено. Обадили се на полицията и когато дошли и отворили вратата видели на земята починалото момче, той бил бос. До него имало леген и дрехи, които перял – бельо, чорапи. Той бил сух, но по целия под на банята имало вода. По тялото на момчето, отпред на гърдите имало разпръснати синини във формата на петна. Свидетелката няма впечатления от бойлера и дали е бил пуснат или не.

Свидетелите Ф.Ф.Ч. и П.Ц. посочват, че през 2012г. са живели под наем в същото помещение, което представлявало една стая и баня с тоалетна на избения етаж. Бойлерът бил стар, работещ. Банята била ползвана ежедневно от него и приятелката му П. Л.. Бойлерът се включвал с копче отвън. Още първата вечер изгорял бушона, който хазяйнът сменил. И на двамата свидетели било обяснено от хазяите им, че преди да се ползва банята трябва да се изключва бойлера. Ремонт на банята и бойлера не бил извършван по времето на тяхното ползване.

Предвид така установеното от фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Предявените главни искове са с правно основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на всеки от ищците обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди – душевни болки и страдания свързани с настъпилата смърт на техния син М. М. починал на 19.10.2012г. в гр.Варна в резултат на неправилно и некачествено изпълнената работа по монтаж на електрически бойлер, възложена от ответниците на трето лице.

Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД възложителят на някаква работа, отговаря за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа. По своя характер отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа е за чужди противоправни виновни действия или бездействия. Тази отговорност е акцесорна и има обезпечително-гаранционна функция, тъй като произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица, за подбора, действията и контрола на които отговаря възложителя. Именно на това основание отговорността при деликт е солидарна - между възложителя на работата и причинителя на вредите при и по повод възложената му работа. Следователно основателността на предявените искове налага установяване по реда на пълно и главно доказване на елементите от фактиеския състав на нормата, а именно: вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл.49 от ЗЗД е възложил някаква работа, вредите да са причинени при или по повод на изпълнението й, при вина на изпълнителя и при наличието на причинна връзка между деянието и виновното причиняване на вредата.

В настоящият случай ищците М.еви твърдят, че са им причинени неимуществени вреди – душевни болки и страдания в резултат от смъртта на техния син М., настъпили в следствие на некачествено извършена работа от лицето И.Ж.В., комуто ответниците са възложили монтиране и свързване към електропреносната мрежа на електрически бойлер. Няма спор между страните, че синът на ищците е починал на 19.10.2012г. като трупът му е намерен в банята на наетото от него с договор за наем от 17.10.2012г. избено помещение прилежащо към жилищен апартамент № 16 в гр.Варна, ул.“Цар Асен“ № 72. Жилището, респективно и избата трансформирана в помещение за живеене, са собствени на сина на ответниците М.Б. и Г.Б., като считано от 2004г. на последните е учредено безвъзмездно и пожизнено вещно право на ползване по отношение на същите. Т.е ответниците са лицата с право да управляват имуществото, по отношение на което им е учредено право на ползване и да извличат ползите от него. Съдът приема, че договорът за наем от 17.10.2012г. с предмет съвместно учреденото на съпрузите право на ползване на избата, макар и сключен само от ответницата Г.Б., по същество представлява действие на управление с общо притежавано право, поради което е породило действие и по отношение на съпруга на наемодателката – М.Б.. Банята към избеното помещение е предадена за ползване на наемателя М. М. оборудвана с бойлер и душ-телефон, видно то приложения опис-протокол към договора за наем.

Спорът между страните е досежно причината за смъртта на М. М., вината на лицето извършило монтажа, както и наличието на причинно-следствена връзка между смъртта и процесния бойлер. Ответниците твърдят, че същият е монтиран в избеното помещение през м.януари 2012г. а свързването му с електропреносната мрежа е извършено от И.Ж.В. – приятел на М.Б. и правоспособен електромеханик. Този факт съдът приема за установен както с оглед съвпадащите твърдения на страните по него, така и предвид заявеното от самия И.В. по реда на чл.176 от ГПК, че е свързвал бойлера на ответниците към електрическата мрежа в началото на 2012г., за извърването на която услуга бил помолен от тях. По делото не се събраха доказателства монтираният през м.01.2012г. от И.В. бойлер да е бил подменян или ремонтиран от друго лице до смъртта на М. М. – 19.10.2012г., в това число и от него самия в деня на инцидента, поради което съдът приема, инцидентът е настъпил именно в резултат на офазяването на този бойлер. Ангажираните доказателства от ответниците не подкрепиха твърденията им, че до трупа на М. М. са намерени ответртка и клещи, с които той е извършвал дейност по ремонт на бойлера. Обстоятелството дали лицето И.Ж.В. ще бъде признат за виновен или не в повдигнатото му обвинение по ДП№ 2275 / 2012г. по описа на Второ РУП към ОДМВР – Варна не е преюдициално за изхода на предявените искове, дококото преценката дали същият е извършил монтажа на бойлера и дали са спазени нормативните изисквания за това е от компетентността и на гражданския съд.

По отношение причината за смъртта на М. М. и след комплексна преценка на събраните по делото доказателства – свидетелски показания, писмени доказателства – протоколи за оглед и експертно заключение по назначената СМЕ съдът приема, че същата е настъпила в следствие на нисковолтова електротравма свързана с протичането на ел.ток през тялото на пострадалия. М. М. е бил открит от полицаи и свидетелите С. и П. паднал на пода в банята, държащ в ръка душ-тип слушалка, чиито метален шнур е оставил отпечатъци от релефа си по дясната му предмишница. Констатираните по тялото му електрометки, характерни за увреждания от протичане на ел.ток, както и липсата на други животозастрашаващи заболявания или травми открити по време на аутопсията на пострадалия, са пряко доказателство за причината за смъртта му, а именно поразяване с електрически ток. Нещо повече, установи се, че за проблеми с процесния бойлер е бил уведомен от самите ответници и предходния наемател на същото помещение /с договор за наем от 23.05.2012г./ - свидетелят Ф.Ч. и приятелката му тогава – св.П.Ц., които след като уведомили наемодателите си – Г.Б. и М.Б. за проблемите с ел.инсталацията, в следствие на което два пъти горели бушоните, хазяите ги предупредили, че преди да ползват банята трябва да изключват бойлера. По делото не са ангажирани доказателства установяващи и спрямо М. М. да е бил проведен подобен инструктаж.

Отговор на въпросите за причините довели до офазяването на процесния бойлер дават всички събрани по делото експертни заключения по проведените електротехнически експертизи. Вещите лица по единичната и тройната СТЕ – В.В., Д.Д., Я.А. и П.П. са категорични, че свързването на бойлера с електропреносната мрежа е станало при нарушаване на изискванията за безопасност предвидени в Наредба № 3/09.06.2004г. за устройство на електрическите уредби и електропроводните линии действаща към момента на монтажа /2012г./, изразяващо се в неправилното му свързването към захранващото табло по двупроводна система – два проводника – фаза 0 и фаза, при липса на третия защитен проводник явяващо се нарушение на чл.1753, ал.1 от цитираната наредба, при монтиране на нулевия проводник на захранващия кабел така, че същият да преминава през комутиращ елемент - ключа във външното бойлерно табло, в нарушение на чл.1739, ал.4 от Наредбата, както и при използването на мостов проводник с лоша изолация, неподходящ за употреба при досег с външна среда – вода, влага и др. В случая липсата на изградена трипроводна система гарантираща безопасност на електрическото съоръжение в съответствие с нормативните изисквания на Наредба 3/2004г., в случай на компрометиране на негов елемент – пробив в изолацията, изгаряне на нагревателя, предизвикващи късо съединение, е довела до преминаване на тока през контакта на ключа на външното ел.табло, изгаряне на предпазителя, прекъсване на нулевия проводник и като крайно следствие офазяване на бойлера и прилежащите му метални части – душ и слушалка. Нарушаването на изискванията за безопасно монтиране на ел.уред е довело до това, че зануляването на електическата верига при липса на трети проводник, който да държи бойлера заземен, се е случило през тялото на пострадалия М. М., което е довело до почти мигновенната му смърт. И доколкото цитираните по-горе пропуски по монтажа на бойлера са резултат от работата на лицето, на което е била възложена – И.В., то съдът приема, че същият е отговорен за причинените от него вреди. На основание чл.49 от ЗЗД отговорен за същите вреди е и онзи, който е възложил другимо работата, поради това, че е бил длъжен да избере технически грамотен изпълнител и да обезпечи сигурността на третите лица. Отговорността на възложителя следва и от обстоятелството, че в следствие на възложената работа, последният се е облагодетелствал с ползите от извършеното, поради което той следва да поеме и отговорността в случай на причинена вреда. Вината на възложителя произтича от вината на изпълнителя, доколкото последният е действал от негово име и е извършвал негова дейност. В конкретния случай възлагането на работата по монтажа на бойлера на И.Ж.В. е станало от ответниците Г. и М.Б., които по думите на В. „просто го помолили да им направи тази услуга“. Формата на възлагането – устна или писмена, видът на сделката – договор за поръчка, договор за изработка или друго, както и възмездността или безвъзмездността на уговорката е без значение за възникването на фактическия състав на възлагането на работата, който в случая е налице. Солидарната отговорност на двамата ответници - съпрузи и съносители на общо учредено право на ползване върху имота, по отношение на който е извършена възложената работа, респективно и на облагите от възложената работа произтича от закона - чл.53 от ЗЗД и се основава известния още от римското право принцип- „комуто ползите – нему и вредите /тежестите./“.

С оглед изложеното по-горе съдът намира, че ответниците Г.Б. и М.Б. са пасивно солидарно отговорни за причинените на всеки от ищците неимуществени вреди свързани със смъртта на сина им, причинена от виновното и противоправно поведение на изпълнителя на възложената от тях работа по свързването на електрическия бойлер към електропреносната мрежа.

При определя размера на неимуществените вреди съдът съобразява нормата на чл.52 от ЗЗД, съгласно която обезщетението за тях се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В този смисъл Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и трайно установената съдебна практика, включително такава по реда на чл.290 от ГПК със задължителен характер. Преценката изисква обследване както на общите критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения, така също и на обема, вида и дълбочината на преживяванията на претендиращия обезщетение, прогнозата за развитие на състоянието му, както и наличието на причинно-следствена връзка между тях и вредата.

Кръгът от лицата, които имат право на деликтно обезщетение в случаите на смърт, е изяснен изчерпателно с приетите от Пленума на ВС постановления № 4/1961г., № 5/1969г. и № 2/1984г. и това са най-близките на пострадалия, които поради биологично предопределени родствени връзки, търпят преки и непосредствени вреди от неговата загуба. В случая ищците в качеството им на родители на починалия М. М. са легитимирани да претенират обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства и от придобитите лични впечатления, съдът достига до извода, че ищците са понесли много тежко загубата на сина си, който е починал на 26 години. В тази насока са показанията на свидетелите М. Л. и Д. Д., които съдът кредитира като произходящи от лица с преки и непосредствени впечатления от ищците и сина им и които установяват, че семейството е било много щастливо и задружно и всеки негов член е разчитал на физическата и емоционална подкрепа на другия. М. е помагал на родителите си в земеделската работа и с оглеждането на животни, с които са се занимавали те, споеделял е плановете си за бъдещето, бил е тяхна морална опора. Семейството се е събирало по всички празници, имали са приятели, с които са споделяли общи мигове. След смъртта на М., ищците са загубили житейската си адекватност, емоционалният им свят е безвъзвратно променен, а радостите прекършени. В продъжение на година, ищците не се виждали с никой, а след това на малкото поводи, в които се събирали с колеги и приятели били мълчаливи и затворени, Д. плачела включително и на работа и в нейно присъствие не се пускала музика, а А. от душата на компанията се превърнал в тъжен и затворен човек, спрял да се занимава и с работата си като треньор по хандбал. Смъртта на сина им довела и до задълбочаяване на съществуващи заболявания и поява на нови и за двамата ищци. А., който имал поставен стент през 2010г., през 2013г. бил освидетелстван с 80% недееспособност във връзка с диагностицираната „Исхимична болест на сърцето“ и зачестилите му оплаквания от бодежи и стягане в сърдечната област, бърза умора и недостиг на въздух, за които му били изписвани много и нови лекарства. Д.М. била диагностицирана с еднокринен проблем – „дифузна гуша“, за която, както и за оплакванията от отпадналост, сърцебиене, безсъние и хипертония приемала лекарства. Отделно от това от заключението на проведената Съдебно-психиатрична и психологична експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено се установява, че Д. и А. М.еви страдат от посттравматично стресово разстройство свързано и с разстройство на адаптацията, което се е отключило в следствие на претърпяната психотравма. Емоционалното състояние и на двамата родители варирало от високо ниво на депресивност до прояви на отчаяние, безсмисленост и безнадеждност. Вещите лица свързват проявилите се физически заболявания с преживяното шоково събитие, като посочват, че тенденцията и при двамата е към е към непрекъснато и задълбочаващо се влошаване на соматичното и психично здраве. За тях обичайното за човек усещане за радост от живота се е заместило от психическа тежест, че животът им трябва да продължи и след загубата на сина им и трябва да участват в него въпреки нежеланието си. В следствие на психитравмата, която ищците очевидно не са преживели все още и което съдът възприе лично, е нарушено социалното им функциониране, а същите не са в състояние да участват пълноценно в семейната и работната си среда.

Наред с влошения физически и менталния статус на ищците в следствие на загубата на детето си, за промяна на който липсва положителна прогноза, съдът отчита и онези чисто човешки и обичайни последици, които не се преодоляват с времето и не се компенсират по друг начин– загубата на синовната обич и подкрепа, на надежда за споделяне на бъдещето на детето си, което е в разцвета на силите си, на очакване за радостни моменти свързани със семейни събирания, очакване на наследниците му. Загубата на дете и неговото преживяване от родител, с оглед естествената поредност, в която се очаква да се оттеглят от живота първо по-възрастните, а после по-младите, съставлява от психологическа гледна точка едно от най- тежките житейски събития, тъй че дори интензивността на страданието на родителя да намалее във времето, мъката остава до края на живота, в което отношение вредата е непоправима.

Въз основа на тези обстоятелства и отчитайки високата интензивност на страданията им съдът определя обезщетение на всеки ищец за причинените му неимуществени вреди в размер на по 80 000 лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането-19.10.2012г. до окончателното му изплащане. Неоснователността на исковете за разликата до пълния претендиран размер от 100 000 лева съдът свързва с установения по делото факт, че семейството макар и единно и сплотено, към датата на смъртта на М. през 2012г. вече е било фактически разделено от него – през 2004г. същият занимава да учи висше образование в Шуменския университет, през 2012г. заминава за кратко в чужбина, след което за още по-кратко във Варна. Връзката между М. и родителите му е била силна и зряла - такава между равностойни и самостоятелни индивиди, което предполага родителите вече да са придобили психическа настройка, че детето им няма да бъде винаги около тях, последното разбира се по обичайните причини – отделяне и създаване на собствено семейство, а не по извънредните, които в случая са довели до този резултат. В този смисъл съхранената обща семейна среда се основава главно на емоционалната връзка между членовете й, при което преждевременната смърт на някой от тях води главно до осуетяване на очакванията на възрастните родители да получат подкрепа от порастналите си деца – в този смисъл Решение №131/04.01.2016 по дело т.д. № 2592/2014 на ВКС, ТК и Решение №79/06.07.2016 по т.д. №1787/2015 на ВКС, ТК. На това основание съдът намира, че посоченият размер на обезщетение от по 80 000 лева за всеки родител справедливо обезщетява претърпените от тех неимуществени вреди, а за разликата до пълния претендиран размер исковите претенции следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Уважаването на въведеното главно основание на исковите претенции – отговорност за възложена на трето лице работа по чл.49 от ЗЗД лишава съда от задължението за произнасяне по евентуално предявените искове с правно основание чл.50 от ЗЗД, независимо от отхвърлителната част, доколкото същата касае размера на вредите, а не самото основание.

Всяка от страните е направила искане за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, като съобразно изхода на спора такива се следват и на двете страни. Съдът намира, че претендираните от ищците - по 4300 лева за всеки ищец и от ответниците – по 5000 лева за всеки ответник адвокатски възнаграждения не са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото, което при цена на иска от по 100 000 лева за всеки ищец предполага минимално възнаграждение по 3530 лева определено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по ГПК. В случая срещу всеки от ответниците са били предявени по два иска, т.е договореното възнагажение от общо 5000 лева е под минималано дължимото. Ищците са направили разноски в общ размер на 17631,50 лева /8000 лева – държавна такса, общо 8600 лева – адвокатско възнаграждение платено по банков път, както и 1031,50 лева – депозити за вещи лица/, т.е всеки от тях е сторил разноски в размер на по 8815,75 лева. Съобразно уважената част от исковете, в тежест на ответниците следва да бъде възложена и сумата от по 7052,60 лева дължима на всеки от ищците, на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Ответницата Г.Б. е сторила разноски в размер на 5000 лева за залатено адвокатско възнаграждение и се е защитавала срещу искове на обща стойност 200 000 лева в качеството си на солидарен длъжник. Съобразно отхвърлената част от исковете същата има право на разноски в размер на 1000 лева, дължими по равно от двамата ищци, т.е по 500 лева всеки, на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Ответникът М.Б. също е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, но предвид липсата на доказателства за заплащане на договореното с договора за правна помощ № 143576 /л.239/ възнаграждение в размер на 5000 лева и съгласно т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът не присъжда такива.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Г.Н.Б., ЕГН ********** и М.Х.Б., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на всеки от ищците Д.Х.М., ЕГН ********** и на А.М.М., ЕГН ********** *** сумата от по 80 000 /осемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от всеки от тях неимуществени вреди изразяващи се душевни болки и страдания в резултат на смъртта на сина им М.А.М., роден на ***г., починал на 19.10.2012г. в гр.Варна, настъпила в резултат на неправилно и некачествено изпълнената работа по монтаж на електрически бойлер в пригодено за живеене избено помещение, прилежащо към апартамент № 16 на адрес: гр. Варна, ул.„Цар Асен" № 72, възложена от ответниците на трето лице – И.Ж.В., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.10.2012г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете на всеки от ищците за разликата над 80 000 лева до пълния претендиран размер от по 100 000 лева, на основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Г.Н.Б., ЕГН ********** и М.Х.Б., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ НА Д.Х.М., ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 7052,60 /седем хиляди петдесет и два и 0,60/ лева – сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Г.Н.Б., ЕГН ********** и М.Х.Б., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ НА А.М.М., ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 7052,60 /седем хиляди петдесет и два и 0,60/ лева – сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Д.Х.М., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА Г.Н.Б., ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 500 /петстотин/ лева – сторени съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

ОСЪЖДА А.М.М., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА Г.Н.Б., ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 500 /петстотин/ лева – сторени съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответниците Г.Н.Б., ЕГН ********** и М.Х.Б., ЕГН ********** – И.Ж.В., ЕГН ********** с адрес: ***.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски Апелативен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: