О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ / 10.2017г.,

гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-ри състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТОВА

НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

при секретаря Галина Славова,

като разгледа докладваното от съдия Н. Неделчева

ч.гр.дело №1326 по описа на ВОС за 2017 год.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 344, ал. 2 и ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на А.В.В., ЕГН: ********** срещу решение №1431/07.04.2017г., постановено по гр. дело №3868/2016 г. по описа на ВРС, в частта /имаща характер на определение/, с която жалбоподателката е осъдена да заплаща на С.Й.А. за едноличното ползване от нея на делбения имот обезщетение в размер на по 100лв. месечно, считано от влизане в сила на определението до окончателното извършване на делбата на осн чл. 344, ал.2 ГПК. Жалбоподателката счита обжалваното решение за неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че определянето на наем в делбеното производство е недопустимо, тъй като за определяне на дължим наем по отношение на съсобствен имот, представляващ и семейно жилище има предвиден специален ред за уреждане на отношенията между бившите съпрузи-чл.57 вр.чл.56 от СК. На следващо място излага, че в тежест на търсещия обезщетение на ползването е да установи размера на дължимата сума чрез съпоставка с наемните цени в този район на Варна и то след зачитане на интересите на малолетните деца, т.е., според жалбоподателката следва да се отчете, че тя е собственик на ½ ид. част от имота, а по отношение на другата 1/2 ид. част да се отчете полезната площ, която ползват децата. Твърди, че по делото липсват каквито и да било доказателства за размера на наема, както и мотиви на съда за определянето на дължимия наем в размер на 100 лева. Счита, че проверката в интернет не е достатъчно доказателство за дължимата сума още повече, че тя е била оспорена в о.с.з. Освен това ВРС не е отчел и каква част се ползва от децата, поради което счита така определеният наем за прекомерен и недоказан по размер. По изложените съображения моли обжалваното решение, имащо характер на определение в тази част да бъде отменено.

Чрез депозирания писмен отговор ответната страна-С.Й.А. изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Счита, че определението е допустимо, тъй като няма пречка в делбеното производство по искане на някоя от страните да бъде определен дължимия наем за едноличното ползване на семейното жилище по реда на чл. 344, ал.2 ГПК въпреки съществуването на специалната разпоредба на чл. 57 СК. Твърди, че при определяне на дължимото обезщетение, първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение. Счита, че търсещият обезщетение не носи доказателствена тежест, тъй като съдът следва да определи неговия размер. Излага, че при определянето на размера, съдът е съобразил интересите на децата, предвид което е присъдил обезщетение в размер на 100 лв., а не по- висок По изложените съображения моли жалбата да бъде оставена без уважение, като му бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за частично основателна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по искова молба с правно основание чл. 34 ЗС, с искане за допускане на делба на процесния недвижим имот, представляващ апартамент №5, находящ се на ет. 2, вх.1, бл.405, ж.к Вл.Варненчик, гр. Варна, със ЗП 61.30 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, имот с идентификатор 10135.4502.38.1.5, при равни между съделителите квоти.

В о.с.з., проведено на 07.03.2017г. е приета за съвместно разглеждане претенцията на ответника С.А. за осъждане на ищцата да му заплаща обезщетение за едноличното ползване на делбения имот, на осн. чл. 344, ал.2 ГПК.

Между страните липсва спор, а и от приетите по делото доказателства се установява, че с влязло в сила решение №1185/09.04.2008г., постановено по гр. дело № 2788/2007г., бракът помежду им е прекратен, като ползването на семейното жилище, представляващо ап. №5, находящо се на адрес: гр. Варна, жк. Владиславово бл. 405, вх.1, ет.2, е предоставено на А.В. Алексиева, на която е предоставено и упражняването на родителските права по отношение на двете, родени от брака деца: Людмила, ЕГН:********** и Виктория, ЕГН: **********.

В о.с.з. проведено на 27.09.2017г. пред настоящата инстанция е изслушано и прието заключението по назначената от ВОС СТЕ. Според изложеното в същото, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, процесното жилище е ситуирано на последната линия от жилищни блокове в жилищния комплекс и е площ 61.30 кв.м. С оглед характеристиките на имота, местоположението и конкретното му състояние, в.л. определя среден пазарен наем за същото в размер на 185лв. След като се съобрази, че бившата съпруга живее в жилището с двете родени от брака деца, според в.л. следва да се приспадне половината от дължимия наем, т.е съпругът, на когото жилището не е предоставено ще има право на 46.25 месечна наемна цена. Ако се съобрази и обстоятелството, че жилището е малко и няма отделна стая за майката, а тя ползва едната стая /хола/ заедно с малкото дете, а голямата /вече пълнолетна/ дъщеря ползва другата стая /детската/, то дължимото месечно обезщетение следва да се редуцира до 37.00 лв.

Съдът, като съобрази така събраните доказателства, и доколкото липсва спор, че А.В. ползва жилището заедно с родените от брака деца, намира, че дължимото от нея обезщетение е в размер на 46.25 лв. За да определи този размер, съдът съобрази заключението на в.л., както и обстоятелството, че при определянето му следва да се отчете фактът, че бившата съпруга дължи обезщетение само за частта от апартамента, която ползва тя, но не и родените от брака деца, които имат право да живеят там на собствено основание.

Доколкото А.В. не e ангажирала доказателства, че тя ползва хола заедно с по-малкото дете, то липсва основание дължимото обезщетение да бъде намалено с коефициент 0.80, какъвто предлага вещото лице.

По изложените съображения искането на А. за присъждане на обезщетение се явява основателно и следва да бъде уважено за сумата от 46.25 месечно, съответно да бъде отхвърлено за разликата над тази сума до претендираните 100лв. месечно.

Така определената сума, претендирана на осн. чл. 344, ал.2 ГПК се дължи, считано от влизане на настоящото определение в сила. Съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 344, ал.2 ГПК, съдът може да постанови какви суми ще следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползването, като по този начин се извършва привременно разпределение на ползването на имотите, предмет на делбата, до приключване на делбеното производство. В този случай така определените суми, които следва да бъдат заплащани между съделителите по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, уреждат отношенията им по повод ползването само по време на висящността на делбеното производство и имат характер на привременна мярка досежно ползването

Други претенции, отнасящи се до дължимо обезщетение от страна на съделителя ползващ имота на другия съделител, който е бил лишен от възможността да ползват дела си, относно период, предхождащ делбеното производство или следващ предявяването на иска за делба не могат да се разглеждат по реда на чл. 344, ал.2 ГПК, а следва да се заявят и разгледат чрез искания по сметки.

По изложените съображения решението следва да бъде отменено в частта, с която А.В. е осъдена да заплаща обезщетение за едноличното ползване на делбения имот за разликата над 46.25 до претендираните 100лв. месечно, на осн. чл. 344, ал. 2 ГПК.

Предвид частичната основателност на въззиваната жалба, ответникът следва да бъде осъден да заплати на въззивницата съразмерна част от направените пред настоящата инстанция разноски в общ размер на 230.00 лв., на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Воден от горното, съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ решение №1431/07.04.2017г., постановено по гр.дело №3868/2016 по описа на Варненски районен съд, в частта му с характер на определение, с което първоинстанционният съд е осъдил А.В.В. да заплаща на С.А. обезщетение за едноличното ползване на делбения имот от съделителката В. за дела на съделителя А. за горницата над 46.25 лв. до 100лв. месечно, считано от влизане в сила на настоящото определение до окончателното извършване на делбата на осн. Чл. 344, ал.2 ГПК, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА

ОТХВЪРЛЯ искането на С.Й.А. за осъждане на А.В.В. да заплаща обезщетение за едноличното ползване на делбения имот от съделителката В. за дела на съделителя А. за горницата над 46.25 лв. до 100лв. месечно, считано от влизане в сила на настоящото определение до окончателното извършване на делбата на осн. чл. 344, ал.2 ГПК.

ОСЪЖДА С.Й.А., ЕГН: ********** да заплати на А.В.В., ЕГН: ********** сумата от 230.00 /двеста и тридесет/ лв., на осн. Чл. 78, ал.1 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.