О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …..………../…….09.2017 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-РИ СЪСТАВ в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Чаракчиев в.ч.гр.д.
№ 1855/17 г. по описа на ВОС, намира следното:
Производството
е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 и чл. 92, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба подадена от адвокат М.К.Т.,***, против Определение
№ 8069/08.08.2017 г., постановено по гр.д. № 7341/2017 г. по описа на Районен
съд – Варна. С обжалваният акт е оставено без уважение искането на
жалбоподателя за отмяна на Определение № 7008/10.07.2017 г. постановено по
същото дело, с което съдът е наложил на адвокат Т. глоба в размер на 100,00 лв.,
на основание чл. 89, ал.1, т.3, предл. първо от ГПК - за обида на съда.
Жалбоподателят излага оплаквания за неправилност на определението поради
постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон и
необоснованост. В тази връзка са развити подробни съображения относно
противоречието както на постановеното определение, така и на процесуалните
действия на съда, с конституционни и законови разпоредби, със задължителната
практика на Върховния касационен съд и с източници на правото на Европейския
съюз. Моли се за отмяна на обжалваното определение и на наложената глоба.
Частната жалба е подадена в срок, от
процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт
и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по
следните съображения:
Първоинстанционният съд е наложил на жалбоподателя глоба в размер от 100
лв., като е приел, че посредством изразите: „опорочава надлежността и
обективността на упражнената правораздавателна функция”; извършва „несъразмерно
вмешателство в правната сфера на ищеца”; обосновава съмнения в
„правораздавателния капацитет на съда за оценка и анализ на фактите по спора и
на приложимото директно право на ЕС”; „не държи сметка”, че ищецът е „жертва на
непропорционално и уродливо правосъдие”; проявява „липса на адекватна преценка
на допустимото правно основание и квалификация на спорното материално право”;
индикира необективност и несправедливост при правораздавателната дейност на
съда; манифестира „юридическа нелоялност” на решаващия състав, с която
„обезценява общовалидните човешки ценности и правозащитната цел на съда”,
всички те – „продиктувани от това, че съдът неволно или от страх от непонятната
му правна материя, с която не се е докосвал, пренебрегва с лека ръка
правозащитните стандарти на Общностното право” и други е налице нарушение по
чл. 89, т. 3, предл. 1 от ГПК - обида на съда. Тези изрази са употребени в
уточняваща молба от 07.07.2017 г. написана лично и подадена от жалбоподателя, в
качеството му на адвокат - процесуален пълномощник на П.К.С. - ищец по гр.д. № 7341/2017
г. по описа на ВРС, в изпълнение на дадени от съда указания за отстраняване на нередовности
в исковата молба. Молбата съдържа и искане за отвод на съдията-докладчик.
По реда на чл. 92, ал.1 от ГПК жалбоподателят е поискал от съставът на ВРС
да отмени наложената глоба. Районният съд е оставил молбата без уважение, като е
приел, че изложеното от адвокат Т. в уточняващата молба е проява на неуважение
към съда в писмена форма, което по своята същност представлява обида към съда.
Определението е правилно.
Конституцията на Република България прогласява за основен принцип
гарантиране достойнството и правата на личността - чл. 4 и чл. 6 от КРБ. Редът
за упражняване на правото на защита се определя със закон, който в случая е
ГПК, като страните и техните пълномощници са длъжни при упражняване на правата
си за участие в съдебно производство да спазват същите конституционни принципи
спрямо съдиите, които съгласно чл. 117, ал. 2 от Конституцията на РБ в това си
качество осъществяват функциите на съдебната власт. Безспорно, съгласно цитирания
от жалбоподателя член 10, ал. 1 от Европейската конвенция за защита на правата
на човека и основните свободи всеки има право на свобода на изразяването на
мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и
да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо
от границите. В същото време, според чл. 10, ал.2 от Конвенцията ползването на
тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да
бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са
предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на
националната и обществената сигурност, териториалната цялост, за
предотвратяване на безредици или на престъпления, за защитата на здравето и
морала, както и на репутацията или на правата на другите, за предотвратяване на
изтичането на секретна информация или за
поддържане на авторитета и безпристрастността на правосъдието. В този
смисъл и с оглед опазване на авторитета на правосъдието в националното ни законодателство
за обида на съда е предвидена санкцията по чл. 89, т.3, предл. първо от ГПК и
възможността за налагане на глоба.
Обидата по смисъла на чл. 89, т.3, предл. първо от ГПК не се
третира в контекста на посегателство върху правото на чест, на достойнство и на
добро име на конкретния съдия, а като нарушение на установените правила за
работа на съда като държавен орган. Т.е. основанията
за прилагане на глоба са свързани с неспазване на задълженията на правните
субекти да не създават пречки за соъществяване на функциите на държавните
органи и да демонстрират уважение към тях. Именно поради това
съдията не само има право, но е и задължен при всяка проява на неуважение към
съда, осъществена от който и да било участник в процеса и по какъвто и да било
начин, да му наложи глоба в размерите по чл. 91 от ГПК, независимо от
обстоятелството дали лично се е почувствал обиден или не.
Съгласно
Определение № 456 от 19.07.2011 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 361/2011 г., IV г. о., ГК, понятието
за нарушението "обида на съда" по чл. 89, т.3, предл.1 ГПК е много
по-широко от това за престъпленията "обида" и "обида на
длъжностно лице" съответно по чл. 146, ал.1 и по чл. 148, ал.1, т.3,
предл.1 НК. Обида на съда по смисъла на чл. 89, т.3, предл.1 ГПК представлява
всяко поведение на участник в процеса, с което се проявява подчертано
неуважително отношение към съдия, към съдебен състав, към определено съдилище
или изобщо към съда като държавна институция. Когато това поведение се
осъществява чрез писмени или устни словесни изрази, без значение е дали
съдържащата се в тях информация е вярна или невярна. Достатъчно е изразът да е
обиден в най-широкия смисъл на това понятие, да накърнява по какъвто и да било
начин авторитета на съда и престижа на съдебната институция, да подронва
доверието в правораздаването и в независимостта и безпристрастността на
съдиите.
Следвайки насоките дадени от върховната инстанция настоящият състав намира,
че употребените от жалбоподателя изрази в случая несъмнено са с обидно естество.
Изказаното съмнение в „правораздавателния капацитет” на съдията по делото и
твърдението, че същият „изпитва страх от непонятната му правна материя, с която
не се е докосвал” представляват непосредствена обида към магистрат, който не
само притежава нужното юридическо образование и стаж, но е преминал и съответните
атестационни процедури. По незавоалиран начин жалбоподателят е изложил и
множество твърдения за злоумишлени действия и предубеденост на
съдията-докладчик - „опорочава надлежността и обективността на упражнената
правораздавателна функция”; извършва „несъразмерно вмешателство в правната
сфера на ищеца”; индикира необективност и несправедливост при
правораздавателната дейност на съда; манифестира „юридическа нелоялност” на
решаващия състав, с която „обезценява общовалидните човешки ценности и
правозащитната цел на съда”. В обобщение, съдът намира, че с използваните от
адвокат Т. изрази по недопустим начин, още повече - за юрист и за адвокат, се
изразява подчертано неуважително отношение и се подронва авторитета и доверието
в съдебната институция, чрез заявяване на обобщени и неконкретизирани
твърдения, но несъмнено сочещи за некомпетентност и пристрастие на магистрат.
От изложеното следва, че районният съд е имал всички основания да приложи
нормата на чл. 89, т.3 от ГПК и да наложи процесната глоба. В молбата за отмяна депозирана пред ВРС не са изложени уважителни причини, съгласно
изискването на чл. 92, ал.2 от ГПК, нито по делото има данни за такива. Поради
това първоинстанционният състав не е имал основание да ревизира определението,
с което е наложена глобата на адвокат Т. и да я отмени. Такива причини и обстоятелства не се сочат и в частната жалба, разглеждана
в настоящото производство. Нещо повече. Видно от
съдържанието на молбата по чл. 92, ал. 1 от ГПК, както и на частната жалба и
проложеното към нея копие на печатен материал, санкциониращата и възпиращата
функция на наказанието, явно не са постигнали своя ефект спрямо страната.
В настоящото производство не следва да се обсъжда основателността на
наведените в жалбата оплаквания във връзка с правилността на процесуалните
действия извършени от районния съд по отстраняването на констатираните
нередовности в исковата молба. Жалбоподателят, в качеството си на пълномощник
на страна по висящ съдебен спор има процесуални права за защита на интересите й,
които следва да се реализират по надлежния ред предвиден в закона, а не
посредством проява на неуважително отношение, както въобще към съда, така и към
конкретния съдия по делото.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното определение е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от изложените мотиви,
окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 8069/08.08.2017 г., постановено по гр.д. № 7341/2017 г. по
описа на Районен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.