Р Е Ш Е Н И Е

№ ............ /………….2017 г., гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ

МЛ. С. АНТОНИЯ МЛАДЕНОВА

като разгледа докладваното от младши съдия Антония Младенова в.гр.дело № 1564 по описа за 2017 година, за да постанови настоящото решение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 4269/11.05.2017 г., подадена от длъжника Х.Х.Н., чрез адв. И.Д. (надлежно упълномощена), срещу постановление за разноски от 02.05.2017 г. на ЧСИ Надежда Денчева с рег. № 807 на Камарата на ЧСИ по изпълнително дело № 20128070400311, в частта, в която в тежест на длъжника по изпълнението – настоящ жалбоподател – е определена дължима пропорционална такса по т. 26, б. “г“ от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ) в размер на 1 254,36 лв.

Жалбоподателят поддържа, че постановлението в обжалваната му част е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че е сключено извънсъдебно споразумение с „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД (взискател), по силата на което длъжникът се е задължил да заплати по сметката на взискателя сумата от 22 400 лв., а последният е поел задължение да подаде молба за прекратяване на изпълнителното дело, като по силата на споразумението всички такси и разноски по принудителното изпълнение за сметка на длъжника. Излага оплаквания, че по изпълнителното дело е събрана сума в размер на 3 500 лв. от наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, поради което пропорционалната такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ би следвало да се изчисли единствено върху тази основа. Поддържа, че сумата в размер на 22 400 лв. е заплатена направо по сметка на взискателя и в изпълнение на постигнатото между страните извънсъдебното споразумение, а не е събрана чрез някой от способите за принудително изпълнение, поради което върху нея не се дължи пропорционална такса. Формулира искане за отмяна на постановлението на ЧСИ в обжалваната му част. Претендира разноски.

Взискателят „ЕОС МАТРИКС” ЕООД не е подал възражения в предоставния му срок.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, по делото са приложени мотивите на ЧСИ Надежда Денчева, в които са изложени доводи за недопустимост на подадената жалба поради пропускане на тридневния срок за оспорване на акта на съдебния изпълнител, както и за неоснователност на жалбата поради факта, че плащането е извършено след образуване на изпълнителното дело и получаването на покана за доброволно изпълнение.

Съдът, след като съобрази доводите в жалбата, мотивите на съдебния изпълнител и доказателствата по делото, на основание чл. 437 ГПК, приема следното:

Жалбата е депозирана от легитимирана страна – длъжник в изпълнителния процес, и срещу акт, който подлежи на самостоятелно обжалване на основание чл. 435, ал. 2, предл. последно ГПК. Същата е подадена по пощата на 10.05.2017 г., видно от пощенското клеймо, като обжалваното постановление е от дата 02.05.2017 г. и с отбелязване, че е получено от адв. И.Д. (просецуален представител на длъжника), но без посочена дата на изялвнието. По делото също така не е налице изрично съобщение, изпратено от съдебния изпълнител до длъжника, за постановения акт. Предвид липсата на данни за момента на уведомяване на длъжника, настоящият съдебен състав счита, че срокът за обжалване на постановлението не е започнал да тече и частната жалба е подадена в срок, поради което същата е процесуално допустима.

Производството по изпълнително дело № 20128070400311 по описа на ЧСИ Надежда Денчева с район на действие Окръжен съд – Варна е образувано на 22.06.2012 г. по молба на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД въз основа на приложен изпълнителен лист от 20.06.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 8742/2012 г. по описа на Районен съд – Варна, с който длъжниците „Ем енд кей“ ООД, ЕТ „Фам-н-Н.Н.“, Н.П.Н. и Х.Х.Н. са осъдени да заплатят солидарно на банката сумата от 30 986,77 лв., от която 27 355 лв. - главница, сумата от 2 845,20 лв. договорна лихва върху главницата за периода 05.08.2011 г. – 28.05.2012 г., сумата от 786,57 лв. мораторна лихва върху просрочени главници за периода 07.09.2011 г. – 14.06.2012 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 15.06.2012 г., до окончателното й изплащане, както и сумата 1217,27 лв. съдебно-деловодни разноски.

С покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника Х.Н. на 24.07.2012 г., в тежест на последната съдебният изпълнител е определил дължимите суми по изпълнението, както следва: 1.) неолихвяема сума в размер на 4849,04 лв.; 2.) 27 355 лв. главница; 3.) 54,36 лв. лихви; 4.) 634,86 лв. присъдени разноски; 5.) 619 лв. разноски по изпълнителното дело и 6.) 2 638,31 лв. такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с включен ДДС. Общо задължението по изпълнителното дело към 22.06.2012 г. съдебният изпълнител е определил в размер на 36 150,57 лв.

След наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника Х.Х.Н. (жалбоподател) в периода 18.12.2014 г. – 21.04.2017 г. по изпълнителното дело са постъпили суми в общ размер на 4052,10 лв., от които 3439 лв. са разпределени на взискателя, а сумата от 612,72 лв. е удържана съгласно т. 26, б. „б“ от ТТРЗЧСИ.

С молба с вх. № 697/09.03.2014 г. по изпълнителното дело е постъпило искане за конституиране на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД като взискател на основание чл. 429, ал. 1 ГПК, предвид сключен между молителя и първоначалния взискател договор за цесия от 16.01.2014 г., по силата на който „Райфайзенбанк (България)” ЕАД е прехвърлило на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД портфейл от вземания, произтичащи от договори за фирмени необезпечени кредити, подробно описани в приложение към договора, сред които и вземането, за което е образувано изпълнителното дело пред ЧСИ Надежда Денчева. С резолюция от 10.03.2014 г. ЧСИ е конституирал като взискател в изпълнителния процес „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.

На 24.04.2017 г. между Х.Х.Н. и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е сключено извънсъдебно споразумение за изплащане на парично задължение с отстъпка от дължимата сума, по силата на което Н. се е задължила да заплати по сметката на дружеството сумата от 22 400 лв., както и дължимите такси и разноски по изпълнителното дело, а взискателят от своя страна е поел задължение да дисконтира дължимата сума в общ размер на 44 816,67 лв. със сумата от 22416,67 лв., като след получаване на уговореното плащане от 22 400 лв. да счита целия дълг за погасен и да депозира молба за прекратяване на изпълнителното дело с предмет въпросното вземане.

С молба с вх. № 4101/05.05.2017 г. дружеството е отправило искане за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, като в молбата е посочено, че постъпилите към взискателя плащания са в общ размер от 25 804,12 лв., от които 3 337,17 лв. са преведени от ЧСИ Надежда Денчева и 22466,95 лв. са доброволно заплатени от длъжника Х.Н.. Към молбата е приложено споразумението от 24.04.2017 г.

С постановление за разноски от 02.05.2017 г. върху заплатената от длъжника в полза на взискателя сума от 22 400 лв. ЧСИ е изчислил дължима такса по т. 26, б. „г“ ТТРЗЧСИ в размер на 1 771,90 лв., от която сума е приспадната събраната до момента пропорционална такса при всяка вноска от постъпилата сума в общ размер на 517,36 лв. и дължимият остатък е определен в размер на 1 254,36 лв., както и 54 лв. такса по т. 9 от ТТРЗЧСИ за вдигане на три броя наложени запори. С обжалвания акт е постановено прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1 ГПК, след заплащане на дължимите такси общо в размер на 1308,36 лв., като е прието предложението на длъжника последният да заплати 54 лв. за вдигане на наложените запори, а плащането на остатъка от начислената пропорционална такса в размер на 1 254,36 лв. да бъде изплатена на вноски, уточнени допълнително.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Произнасянето по въпроса за дължимостта на таксите и разноските в изпълнителното производство се подчинява на общия принцип за реализиране на отговорността за разноски, според който те се възлагат на страната, станала причина за завеждане на делото. Видно от разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, с изключение на предвидените в закона случаи – при прекратяване на изпълнителното дело по чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнението, или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. При доброволно престиране длъжникът не отговаря за разноските само ако плащането е извършено преди започване на принудителното изпълнение, тъй като единствено в тази хипотеза той не е дал повод за образуване на изпълнителното дело. При наличието на висящ изпълнителен процес пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е за сметка на длъжника според общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК, независимо дали плащането е извършено направо по сметка на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. В този смисъл е и Решение № 640/04.10.2010 г. по гр. д. № 920/2009 г., IV ГО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Изпълнителното дело пред ЧСИ Надежда Денчева е образувано на 22.06.2012 г., като едва през 2017 г. е извършеното от жалбоподателя доброволно плащане в изпълнение на сключеното между страните извънсъдебно споразумение от 24.04.2017 г. Престирането е осъществено при наличието на висящ изпълнителен процес, поради което пропорционалната такса върху размера на заплатената сума е в тежест на длъжника, независимо че последният е изпълнил направо на взискателя, а сумата не е внесена по изпълнителното дело. Аргументите на жалбоподателя в обратна насока не кореспондират с разпоредбите на закона (и в частност с чл. 79, ал. 1 ГПК) и със задължителната съдебна практика по тяхното приложение, цитирана по-горе, поради което същите са неоснователни.

Относно размера на пропорционална такса по т. 26, б. „г“ ТТРЗЧСИ:

Според забележка № 1 към т. 26 на ТТРЗЧСИ, при частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума, така че таксата, събрана при частични плащания, трябва да е равна на изчислената върху общо събраната сума. В конкретния случай събраната сума, върху която следва да се изчисли пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, се равнява на 26 452,10 лв., получена като сбор от заплатените от длъжника суми, както следва: 4052,10 лв., постъпили след наложен запор на трудовото възнаграждение на Х.Н. за периода 18.12.2014 г. – 21.04.2017 г. (видно от мотивите на ЧСИ, приложени по повод постъпилата частна жалба), и сумата от 22 400 лв., заплатени доброволно от длъжника по сметката на взискателя въз основа на сключеното между страните споразумение от 24.04.2017 г. Пропорционалната такса върху тази сума, определена според регламентираните в т. 26, б. „г“ от ТТРЗЧСИ правила, е в размер на 1807,13 лв. След приспадане на удържаната според обжалваното постановление пропорционална такса при всяка вноска от постъпилата сума в общ размер на 517,36 лв., дължимият остатък възлиза на 1289,77 лв. или 1547,72 лв. с включен ДДС, а не в определения от ЧСИ размер от 1 254,36 лв.

Следователно обжалваното постановление е неправилно, тъй като действително дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е с по-висока стойност от тази, определена в оспорения акт на съдебния изпълнител. Доколкото обаче настоящото производство е образувано по жалба на длъжника, съдът няма правомощия да изменя оспореното постановление, ако в резултат от изменението би се влошило положението на жалбоподателя, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани разноски.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 4269/11.05.2017 г., подадена от длъжника Х.Х.Н., чрез адв. И.Д., срещу постановление за разноски от 02.05.2017 г. на ЧСИ Надежда Денчева с рег. № 807 на Камарата на ЧСИ по изпълнително дело № 20128070400311.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Надежда Денчева с рег. № 807 на Камарата на ЧСИ за прилагане към изпълнителното дело.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.