Р Е Ш Е
Н И Е
№ .........../ 26.06.2017г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на деветнадесети юни през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
НЕВИН ШАКИРОВА
при секретар ВЕНЕТА АТАНАСОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно гражданско
дело № 1070
по описа за 2017г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е
по повод въззивна жалба на „ВИА-СТРОЙ“ ЕООД срещу
Решение № 631 от 17.02.2017г. по гр.д. № 5057/2016г. по описа на ВРС, ХIV-ти състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено
по иска на В.П.М. с ЕГН ********** ***5, че „ВИА – СТРОЙ” ЕООД, ЕИК 103786350,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. ”Андрей Сахаров”
№ 1, ет. 5, представлявано от Управителя А.Т.Д. не е собственик на недвижим имот, представляващ дворно място,
съставляващо ПИ с идентификатор
10135.2575.694 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД -18
92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ
се в гр. Варна, кв. „Виница“, ул. ”Св. Прокопий
Варненски” № 62, с площ от 820 кв.м. и при граници: ПИ с ид. 10135.2575.695, 10135.2575.707,
10135.2575.1273, 10135.2575.708 и 10135.2575.693, като решението е постановено
при участието на Р.В.К. с ЕГН ********** и с адрес: ***, в качеството му на
трето лице помагач на страната на ответника
„ВИА – СТРОЙ” ЕООД, ЕИК 103786350.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и
материална незаконосъобразност на обжалваното решение, необоснованост и за
постановяване в нарушение на процесуални норми. Развитите доводи са за липса на
произнасяне по възражението за непротивопоставимост на решението по гр.д. № 1872/2010г.
по описа на ВОС, както спрямо ответника, така и спрямо праводателя му. В тази
връзка съдът не е изложил мотиви по приложението на чл. 298 от ГПК и
субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебните решения. Съдът не
е съобразил и факта относно момента на вписване на сделката, по която имотът е
придобит от прекия праводател на въззивника, а именно
две години преди исковата молба за унищожаване на договора, доколкото правоприемство по смисъла на чл. 298 от ГПК, съответно
обвързване от СПН е налице единствено в хипотеза, при която праводател е лице,
което към момента на правоприемството е страна по висящ
или разрешен с влязло в сила решение спор. Липсва направено разграничение между
субективните предели на СПН и материалноправните
последици от унищожаването на договора. Не са обсъдени и релевантните факти по
евентуалното възражение за придобиване на основание давност – добросъвестното качество
на ответника по чл. 70 от ЗС; че от вписването не се установява спор за
собственост, водещ единствено до прекъсване на давността; както и доводът, че
владението на суперфициарния собственик е различно от
това на собственика на земята. Моли след обсъждане на всички доводи, да се
постанови решение, с което решението на ВРС бъде отменено, а искът – отхвърлен
като неоснователен.
В отговор В.М.
оспорва доводите в жалбата и развива такива, обосноваващи правилност и
законосъобразност на обжалваното решението. Моли в тази връзка то да бъде
потвърдено.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, въззивникът
поддържа изразената позиция по спора, като претендира присъждане на разноски за
въззивното производство. Въззиваемата
страна не се явява, а третото лице помагач депозира писмено становище, в което
се присъединява изцяло към доводите по жалбата и моли решението на ВРС да бъде
отменено.
При проверка
валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I
от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен
от В.П.М. срещу „ВИА – СТРОЙ“ ЕООД, гр. Варна отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията
между страните, че дружеството ответник не е собственик на недвижим имот,
представляващ дворно място, съставляващо ПИ
с идентификатор 10135.2575.694 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със
Заповед № РД -18 92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, кв. „Виница“, ул. ”Св. Прокопий Варненски” № 62, с площ от 820 кв.м. и при
граници: ПИ с ид. 10135.2575.695, 10135.2575.707,
10135.2575.1273, 10135.2575.708 и 10135.2575.693.
Фактическите твърдения, на които е основан иска са
следните: на основание договор за покупко продажба, оформен с НА № 122/2015г.,
на 13.05.2015г. е придобила правото на собственост върху описания имот от
продавача Т. С. С.. По подадено заявление до Началника на СГКК – Варна за
вписването й като собственик в кадастралния регистър и за заличаване на
вписания като собственик ответник, е постановен отказ за вписване, поради
възражение на „ВИА-Строй“ ЕООД. Дружеството ответник заявява право на
собственост върху спорния имот, на основание договор за покупко продажба по НА
№ 82 от 13.12.2011г. Този договор не е произвел вещен ефект, доколкото
продавача по него не е бил собственик. С влязло в сила решение по гр.д. №
1872/2010г. по описа на ВОС е унищожен договор за покупко продажба, с предмет същия
имот, сключен на 04.04.2008г. между П. Т. П., като
продавач и М. А. Б., като купувач, поради измама на основание чл. 27 вр. чл. 29 от ЗЗД. Исковата молба по това дело е вписана в СВп на 01.11.2010г., т.е. придобиването на ответника следхожда
вписването на исковата молба за унищожаване на договора, с който праводателят
на праводателя му е придобил собствеността по отношение на имота. СПН на
решението, с което е унищожен договора, се разпростира по отношение на всички
следващи правоприемници, поради което следващите прехвърляния са лишени от
вещен ефект. Ето защо, ответникът, като трети прекупвач не е придобил правото
на собственост, поради недействителност на придобивната сделка на неговия
праводател. Същевременно „ВИА-Строй“ ЕООД не е придобило имота и на оригинерно
основание. Имотът е владян непрекъснато от роднините й П. Т. /леля/ и Т. С.
/братовчед/. От момента на закупуване на имота ищцата е във владение на имота,
в който има изградена и жилищна сграда, собствена на ищцата и съпруга й.
Доколкото ответникът формално се легитимира като собственик и заявява собствени
права върху собствения й имот, то за нея е налице правен интерес от разрешаване
на спора за собственост със сила на пресъдено нещо в отношенията им, в който
смисъл моли за постановяване на положително решение по делото.
В отговор на исковата молба, ответникът „ВИА-Строй“ ЕООД
навел правоизключващи възражения, както следва: за
непротивопоставимост на решението по гр.д. № 1872/2010г. по описа на ВОС,
доколкото нито дружеството, нито праводателят му Р.К.
не са били страна, нито привлечени в качеството на трети лица помагачи по
цитираното дело. Праводателят му Р.К. придобил имота
преди вписване на исковата молба по цитираното гражданско дело /01.11.2010г./ с
договор по НА № 94/24.11.2008г., поради което не е правоприемник на страна по
иска за унищожаване на договора, с който П. П. продала имота на М.Б. Ето защо
нито ответникът, нито праводателят му са лица, спрямо които се разпростира СПН
на решението за унищожаване, поради което същото им е непротивопоставимо.
Договорът за тях не е унищожен, поради което ищецът е собственик на основание
договора за покупко продажба по НА № 82/2011г. Евентуално навел възражение за
придобиване на правото на собственост върху имота на основание придобивна
давност вследствие упражнявано непрекъснато добросъвестно владение на основание
чл. 79, ал. 2 от ЗС, считано от 25.11.2008г., към което присъединил
добросъвестното владение на праводателя си Р.К..
Видно от клаузите на договора НА № 82/2011г. продавачът предал владението на
дружеството в деня на сключване на договора. Добросъвестен купувач е по смисъла
на чл. 70 от ЗС, доколкото вписването на исковата молба е извършено единствено
по партидата на посочения в нея ответник М. Б., при липса на данни на спор за
собственост с праводателя му К.. Оспорил твърдението,
че фактическа власт върху имота е упражнявана от роднини на ищцата. Моли в тази
връзка за постановяване на решение, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен.
С Определение от 17.10.2016г., в качеството на трето
лице помагач на страната на ответника е конституиран праводателя
му Р.В.К..
В първо съдебно заседание ищцата оспорила
добросъвестното качество на владението на ответника, с аргумент за оповестителното действие на вписването на исковата молба по
чл. 114, ал. 1, б. „а“ от ЗС, както и факта на владение.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
С
договор за покупко продажба, обективиран в НА № 100,
том I, рег. № 2585, д. № 96/2008г. на Нотариус Я. Н., рег. №
011, на 04.04.2008г. П. Т. П. продала на М. А. Б., а
последният купил, собствения на продавача недвижим имот, находящ
се в гр. Варна, кв. „Виница“, ул. „Прокопий
Варненски“ № 62, съставляващ УПИ I-612 в кв. 3 по плана на
кв. „Виница“, одобрен със Заповед № 84/20.11.1985г., с площ от 820 кв.м. и при
граници: УПИ II-611, УПИ XVI-613, УПИ XXX
държ. и път, ведно с построената в имота жилищна
сграда на етап на завършеност – Мазе на плоча, с площ от 114 кв.м. за сумата от
29 500 лв., като владението на имота е предадено с подписване на акта.
На
24.11.2008г. М. А.Б. и съпругата му Н. Д. Б. продали на Р.В.К., придобития от
тях в условията на СИО недвижим имот, съставляващ УПИ I-612 в
кв. 3 по плана на кв. „Виница“, одобрен със Заповед № 84/20.11.1985г., с
договор за покупко продажба, оформен с НА № 94, том III,
рег. № 10512, д. № 478/2008г. на Нотариус Я. Н., № 011.
Р.В.К.
от своя страна продал на купувача „ВИА – Строй“ ЕООД, представлявано от
Управителя А.Т.Д. ПИ с идентификатор 10135.2575.694 по КК и КР, одобрени със
Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, целият с площ от 820 кв.м., с
административен адрес: гр. Варна, кв. „Виница“, ул. „Св. Прокопий
Варненски“ № 62, с номер по предходен план 612, кв. 3, порцел
I-612, при описаните граници, с договор за покупко
продажба, сключен на 13.12.2011г. и обективиран в НА
№ 82, том 5, рег. № 10717, д. № 794/2011г.
С
Решение по гр.д. № 1872/2010г. по описа на ВОС, влязло в законна сила на
05.12.2014г. е унищожен на основание чл. 27 вр. чл.
29 от ЗЗД договора за покупко продажба по НА № 100/2008г., с който на
04.04.2008г. П. Т. П.продала на М. А. Б. спорния
недвижим имот, по иск предявен от продавача, заместен от наследника си по закон
Т.С. С. срещу съпрузите М. и Н. Б. Исковата молба на П. П. е вписана в книгите
по вписвания в АВ – Варна на 01.11.2010г., видно от отбелязването направеното
на исковата молба на л. 22-23 от делото на ВРС.
На
13.05.2015г. Т.С. С. продал на В.П.М. собствения си недвижим имот,
представляващ дворно място и ПИ с идентификатор 10135.2575.694, ведно с всички
подобрения и приращения в имота с договор, оформен с
НА № 122, том 2, рег. № 4936, д. № 264/2015г. на Нотариус В. Г., рег. № 549.
На
20.08.2015г. Т.С. С. продал на В.П.М. и С. К. М. собствения си недвижим имот,
представляващ еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 10135.2575.694.1, на
един етаж, със застроена площ от 108 кв.м., построена в описаното дворно място идентификатор
10135.2575.694, като продавачът е запазил пожизнено и безвъзмездно право на
ползване върху имота, предмет на договора. Този договор е обективиран
в НА № 10, том 4, рег. № 8349, д. № 511/2015г. на Нотариус Ваня Г., рег. № 549.
По
делото са събрани и гласни доказателства посредством показанията на свидетелите
Х. И. и Я. Н. /последната, майка на ищцата/. В показанията си свидетелят И.
установява, че е срещуположен съсед на спорния имот и живее там от 1980г. След
смъртта на П., в имота живее сина й Т. Последния е болен и е със счупен крак,
като често са му помагали. През последните години В. посещава имота почти всеки
ден, понякога през седмица, като заедно с майка й и съпруга й идват да работят
имота. От показанията на Я.Н. се установява, че имота се стопанисва, така,
както е ограден приживе от леля й П., а сега Т. живее в него. Последния е
на легло и тя и семейството на ищцата се грижат за него. И двамата свидетели не
са виждали други лица да работят или живеят в имота.
В
показанията си свидетелите на ответника
И.Й. и С. Й. /и двамата в ТПО с „Пътстрой“, собственост на управителя на
ответното дружеството/ установяват следното: първият от тях е посетил имота за
първи път през м. май 2016г. по повод нареждане на работодателя му „Пътстрой“,
собственост на г-н Д. за осъществяване на контакт с живеещ в имота, с оглед
бъдещо строителство от страна на „Пътстрой“. След това е посетил имота още 3-4
пъти, при което не е видял някой да обитава имота. Вторият свидетел е личен
шофьор на г-н Д. от 2007г. За първи и единствен път е посетил имота преди около
6 години /2011г./, когато г-н Д. е трябвало да приеме владението на имота от
предходния собственик Р.. Присъствал е на подписването на протокол и огледа на
имота.
При
тези факти, в обжалваното решение ВРС приел, че с оглед момента на придобиване
на правото на собственост от дружеството ответник, следхождащ този на вписване
на исковата молба за унищожаване на договора по НА № 100/2008г., решението за
унищожаване на последния е противопоставимо на ответника – трето лице, поради
което същият не е придобил права на основание сделка от собственик. По
евентуалното възражение приел, че не е установена фактическата власт на
ответника, нито на праводателя му, поради което и
недоказаното право, приел за установено, че дружеството не е собственик на
имота.
СЪДЪТ, въз основа
на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването
или несъществуването на едно право, когато има интерес от това. С даденото в т.
1 от ТР № 8 от 27.11.2013г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС разрешение е
прието, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост и други вещни права е налице, когато ищецът притежава самостоятелно
право, което се оспорва. В производството по този
иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът
– фактите, от които произтича правото му.
Ответникът
основава твърдяното право на собственост върху спорния имот на основание
договор за покупко продажба по НА № 82/2011г. Оспорен от ищеца е вещния ефект
на сделката, с доводи, че праводателят му не е бил носител на права, които да
прехвърли. С оглед твърдения за унищожаване на придобивния договор на първия
във веригата прехвърляния праводател, основния спорен по делото въпрос е за
противопоставимостта на влязлото в сила решение, с което е прогласена
недействителността на първия договор и в частност за субективните предели на
силата на пресъдено нещо на съдебното решение. За да се произнесе на тази
плоскост, ВОС взе предвид следното:
Силата
на пресъдено нещо на съдебното решение съгласно чл. 298, ал. 1 и ал. 2 от ГПК,
обвързва срещупоставените страни - ищците и третите
лица, които са конституирани да им помагат, от една страна, и ответниците и третите лица, които са конституирани да им
помагат, от друга страна. В същото положение са универсалните правоприемници на
страните, като и частните им правоприемници, когато частното правоприемство е настъпило след предявяване на иска.
Безспорно, ответникът „ВИА – Строй“ ЕООД, нито праводателят
му Р.В.К. не са били страна, нито трети лица помагачи на страна по гр.д.
1872/2010г. по описа на ВОС, по което със стабилно решение е уважен иск с
правно основание чл. 27 вр. чл. 29 от ЗЗД, предявен
от П. Т. П., заместена в процеса от Т. С. С. срещу М. и Н. Б. и унищожен
сключеният между тях договор за продажба, с предмет процесния
имот, поради измама. Ето защо, съдебният състав приема, че ответникът не е
обвързан от СПН на решението по гр.д. № 1872/2010г. по описа на ВОС, като релевираните в тази връзка доводи в жалбата са основателни.
Неоснователни обаче са доводите, че придобивният
договор на първия приобретател М. Б. спрямо него не е
унищожен, а действителен.
Отмяната,
унищожаването или развалянето на придобивното
основание имат обратно действие по отношение на всички лица до момента на
сключването му. Установи ли се, че праводателят е придобил собствеността на
нищожно или унищожаемо основание, отпадат правата и
на третото лице без оглед на това дали е било добросъвестно. При уважаване на
иска отпадат с обратна сила не само правата на приобретателя
по атакуваната сделка, но и на последващите приобретатели. Само в изрично посочени случаи ако актът, от
който черпи права последващият приобретател
е вписан преди вписване на исковата молба на първия отчуждител,
обратното действие на унищожаването ще се ограничи само в отношенията между
страните по унищожаемата сделка, без да засегне правата
на третите лица последващи приобретатели.
Такова оповестително-защитно действие има вписването
на искови молби по чл. 33 от ЗЗД, но не и по чл. 29 и чл. 31 от ЗЗД.
Приобретателят на чужд имот не може
да стане собственик, макар и да черпи права от вписан акт. Това е така, защото
обратното действие на унищожаването на правните сделки има сила не само между
страните по атакуваната сделка, но и по отношение на трети лица, тъй като никой
не може да прехвърли право, което няма и отпадне ли правото на праводателя, отпада правото и на приобретателя.
Следователно, с отпадане правата на М. Б., са отпаднали правата и на следващите
правоприемници – на Р.В.К., съответно на „ВИА – Строй“ ЕООД. Дружеството
ответник поради това не е собственик на имота на основание правна сделка.
Последната не е произвела вещно прехвърлително
действие по отношение правото на собственост, поради отпадане с обратна сила на
правата на праводателя му /в аналогичен смисъл
Решение № 491 от 7.07.2010г. по гр.д. № 1348/2009г. на ВКС, I ГО/. Правото на
собственост се е върнало в патримониума на П. Т. П.,
а по настъпилото универсално правоприемство – на
наследника й Т. С. С. Същият валидно прехвърлил правото на собственост върху
имота на ищцата В.М. с договора по НА № 122/2015г. Следователно, по делото е
установено твърдяното право на ищцата и доказан правния й интерес от установителния иск. Недоказан е факта, на който ответникът
главно е основал правата си – придобивна сделка с транслативен ефект.
Унищожаемите сделки, с които се
прехвърлят права, представляват правно основание за добросъвестно владение по
чл. 70, ал. 1 от ЗС, т.е. актът, с който приобретателят
по унищожаем акт е прехвърлил имота на трето лице има
значение на юридическо основание за добросъвестно владение, ако лицето не е
знаело за унищожаемостта на предходния акт и затова
може да има добросъвестно владение на третото лице върху него. Релевантен в
тази връзка е въпросът дали договорът по НА № 82/2011г. е правно основание,
годно да направи „ВИА-Строй“ ЕООД собственик, без да знае, че праводателят му
не е бил собственик, съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗС. До унищожаването на договора,
с който праводателят Б. е придобил имота от П. П. /05.12.2014г./,
същият е породил предвидените в него правни последици – придобиване на правото
на собственост на купувача по него. С оглед на това и към 13.12.2011г. – датата
на прехвърлянето в полза на ответника, същият е бил правно основание, годно да
го направи собственик, тъй като е материализирал правото на собственост на праводателя му. Релевантно обстоятелство за
добросъвестността на владението обаче е приобретателят
по този договор да не знае, че праводателят му не е бил собственик към същия
този момент – чл. 70, ал. 1 от ЗС, установяването на което е в тежест на ищеца
с оглед презумпцията по чл. 70, ал. 2 от ЗС. Съдебният състав намира, че
последната не е оборена в настоящето производство с установеното от писмените
доказателства вписване на исковата молба за унищожаването, преди придобивния
акт на ответника. Вписването на искови молби за нищожност или унищожаване на
актове подлежащи на вписване има оповестително
действие съгласно чл. 114, б. „а“ от ЗС. Това действие се изразява във
възможността трети лица да узнаят за извършеното действие. Трети лица по
смисъла на чл. 115, ал. 4 от ЗС са тези, които извличат правата си от
праводател - ответник по иска. Те се считат за уведомени за наличието на правен
спор за принадлежността на прехвърленото им вещно право от вписването на исковата
молба, поради което не може да им бъде признато качеството "добросъвестни
владелци" по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗС. Те могат да се позоват на придобивна давност с начален момент на срока по чл. 79, ал.
1 от ЗС от датата на сключване на договора като недобросъвестни владелци.
Няма
спор в случая, че формално, ответникът е придобил права от праводател в момент
/13.12.2011г./, следхождащ момента на вписване на
исковата молба за унищожението /01.11.2010г./, по която прекият му праводател
не е бил страна /ответник/. Ето защо, съдът приема, че „ВИА – Строй“ ЕООД, като
приобретател по договор не е знаел, че праводателят
му не е бил собственик към момента на сключване на договора. Същият има
качеството добросъвестен владелец по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗС и
презумпцията на чл. 70, ал. 2 от ЗС не е оборена по делото.
Съгласно
чл. 79, ал. 2 от ЗС ако владението е добросъвестно, правото на собственост се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Владелецът може да
присъедини към своето владение и владението на праводателя
си /чл. 82 от ЗС/. За
да има придобивен ефект давността и упражняването на
фактическа власт върху една вещ да може да се определи като владение,
владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително.
Като елемент от придобивната давност владението
трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно - да няма
инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица
да владеят вещта. Фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез
периодични посещения в имота стига същите да сочат на намерение имотът да се
счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица. Обективният
признак на владението обаче изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта,
защото по този начин се отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно
владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта,
ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а
ако се касае за недвижим имот - да осъществява физическо присъствие в него, да
го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му /в този смисъл Решение
№ 68 от 2.08.2013г. по гр.д. № 603/2012г. на ВКС, I ГО/.
Началният
момент на твърдяното владение в случая е 13.12.2011г. до 05.05.2016г.,
към което ответникът присъединил владението на праводателя
си Р.К., упражнявано в периода 25.11.2008г. до 13.12.2011г.
Спорен
по делото е факта на установяване на владението върху имота от страна на
дружеството ответник, съответно упражняването му. Представеният в тази връзка Протокол
за предаване на владение от 13.12.2011г., като частен документ по смисъла на
чл. 180 от ГПК, установява единствено, че изявленията, които се съдържат в
него, изхождат от тези лица. Единствено този факт се установява и от
показанията на свидетеля С. Й. За релевантните факти на предаване на
фактическата власт и за упражняването й върху имота чрез конкретни фактически
действия върху него по обезопасяването му, облагородяването му, препятстване на
достъпа до него по делото и т.н. липсват доказателства, както по отношение на
дружеството ответник, така и за праводателя му К. Тези
обективни факти не се установяват и от показанията на свидетелите С. Й. и И. Й.,
преценявани от съда при условията на чл. 172 от ГПК. Първите от тях са
еднократни, неконкретни, вътрешно противоречиви /“не мога да се сетя дали Р.
тогава му даде ключ“ – „Мисля, че тогава Р. му даде ключ“; „точно кога съм
ходил не мога да се сетя“ – „срещата стана през 2011г.“/ и са посредствени.
Показанията на свидетеля И. от друга страна са също инцидентни, датират от м.
май 2016г. и установяват, че самият г-н Д. не знае дали в жилищната сграда
изградена в имота живее някой /по повод среща с живущ в сградата, който да
свърже с работодателя си с оглед инвестиционни намерения в имота - “Той ми
спомена, че би трябвало да има някой да обитава имота“/, както и че същият не
разполага с ключ за имота /“…не съм проверявал дали входната врата е заключена
и не съм влизал в имота; звънял съм на вратата“/. Същевременно от показанията
на свидетеля Исмаилов се установява, че ключа за имота се намира в Т., откакто
е починала майка му и че през последните 6-7 години други хора в имота не е виждал.
Този свидетел е непосредствен съсед на имота, който живее трайно в имота си от
1980г. и поддържа пълноценни съседски отношения с ползвателя на жилищната
сграда в спорния имот. Ето защо съдът кредитира тези показания като обективни,
непосредствени, логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
С
оглед съвкупността на доказателствата, съдът приема, че по делото не е
установен обективният факт на установяване и упражняване на фактическа власт
върху имота по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС, нито че владението на ответника,
нито на праводателя му в сочения период от време, са
притежавалите описаните необходими признаци, за да породи присъщата си придобивна последица давността. Поради това и позоваването
на въззивника на това евентуално придобивно
основание се явява неоснователно. Същият не доказал фактите, от които произтича
правото му, поради което предявеният иск за приемане за установено, че „ВИА –
строй“ ЕООД не е собственик на имота е основателен и следва да се уважи.
Варненски
районен съд е достигнал до идентични правни изводи, постановил е правилен
съдебен акт, който не страда от визираните в жалбата пороци и следва да бъде
потвърден.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемият има право на разноски. В отговора на въззивната жалба е обективирано
искане за присъждане на разноски, което не е подкрепено с доказателства за
действително реализирани такива по вид и размер, поради което и разноски в
полза на страната не следва да се присъждат.
Мотивиран от така изложените
съображения и на основание
чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 631 от
17.02.2017г. по гр.д. № 5057/2016г. по описа на ВРС, ХIV-ти състав.
Решението е постановено при участието
на Р.В.К. с ЕГН ********** и с адрес: ***, в качеството му на трето лице помагач на страната на
ответника „ВИА – СТРОЙ” ЕООД, ЕИК
103786350.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване
на съобщението за постановяването му по аргумент от чл. 280, ал. 2, т. 1 от ГПК.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.