Р
Е Ш Е Н И Е
№
……../………………06.2017 год., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди
и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВЕЛИНА С.
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ
НЕДКОВА
при
участието на секретаря ГАБРИЕЛА ДИМИТРОВА, разгледа докладваното от съдията К.
Иванов в. гр. дело № 1575 по описа на
съда за 2016 година и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава
Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г.К.Г. от гр. Варна, подадена чрез
процесуален представител адв. П. У. ***
срещу Решение № 2393/16.06.2016 год. по гр. дело № 16282/2015 г. по описа на РС
– Варна, с което е отхвърлен предявен от въззивника Г.Г.
от гр. Варна
негаторен иск с правно основание чл. 109 от ЗС, вр. с чл. 52 от ЗС, за осъждане на ответниците Н.С.С.
ЕГН ********** ***, А.В.С. ЕГН ********** *** и Х.В.С. ЕГН ********** *** да
премахнат две саморасли неплодни дървета, разположени на разстояние по-малко от
1 метър от оградата между имотите.
В
жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и необосновано, както
и че е постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила. Твърди се,
че извършеният от първата инстанция доклад на делото е непълен, съдът не е
изпълнил задълженията си по чл. 146, ал. 2 ГПК да укаже на ищеца за кои от
твърдените от него факти не сочи доказателства и по – конкретно, не е указал на
ищеца, че не сочи доказателства, че е собственик на имота, по отношение на
който търси защита с предявения против ответниците иск по чл. 109 ЗС; наред с
това при разпределение на доказателствената тежест на ищеца не е указано, че
трябва да установи, че е собственик. На следващо място ответниците не са
оспорили собствеността на ищеца върху имота, не са оспорили, че имотите им са
съседни, нито съществуването на процесните две дървета, чието премахване ищецът
претендира от ответниците. Твърдят се и допуснати нарушения на материалния
закон – чл. 52 ЗС. След като по делото е установено, че двете процесни дървета
са на по–малко от нормативно установеното разстояние от имота на ищеца, това е
достатъчно да се уважи иска за премахването им, тъй като по силата на самия
закон са налице неоправдани пречки за ползването на съседния имот, щом като е
нарушено установеното в чл. 52 ЗС разстояние. Изложени са и съображения за
необоснованост на решението.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с
което искът да бъде уважен.
В писмен
отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален представител,
ответникът А.В.С. оспорва жалбата, счита решението за правилно. Излага
съображения по съществото на спора, като счита, че хипотезата на чл. 52 ЗС не е
налице. Разпоредбата на чл. 52 ЗС има предвид съседни
имоти, а в случая поземленият имот, в който се намират двете дървета, е съсобствен между
ищеца и тримата ответници и цитираната норма няма приложение. Отделно от това посочва, че
процесните две дървета са саморасли /в този смисъл са и твърденията на ищеца/, т. е., ответникът не е посаждал дърветата, от което
следва, че не е извършил никакви действия, още повече неправомерни, чрез които
да е създал състояние, което да пречи на ищеца да упражнява правото си на
собственост, поради което и фактическият състав на чл. 109 ЗС не е осъществен. Твърди
още, че въз основа на разрешение от кмета на общината, дадено по реда на чл. 52
ЗС, ищецът е отрязал клоните на дърветата и дърветата по никакъв начин не
пречат на ползването, в какъвто смисъл е и
заключението на съдебната лесотехническа експертиза; ако клоните отново пораснат ищецът
разполага с възможността отново да ги отреже.
По тези съображения въззиваемият Ал. С. счита
решението за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на
сторените разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по
чл. 236, ал. 1 ГПК, ответниците Н.С. и Х.С. /настоящи въззиваеми/, чрез
процесуален представител, също оспорват жалбата. Твърдят, че ищецът не е
доказал, че процесните две саморасли дървета му пречат за упражнява в пълен
обем правото си на собственост, както и
в какво точно се изразяват тези пречки. Обратно – според съдебната
лесотехническа експертиза, изслушана в първата инстанция, дърветата по никакъв
начин не създават пречки ищецът да упражнява пълноценно правото си на
собственост върху собствения си имот. Отделно от това липсват и доказателства
къде точно е имотната граница между имотите на ищеца и на ответниците.
По тези съображения въззиваемите Н. С. и Хр. С.
считат решението за правилно и настояват да бъде потвърдено, ведно с присъждане
на сторените разноски.
В съдебно заседание въззивникът
/ищец/ чрез процесуален представител поддържа жалбата си.
Въззиваемите /ответници/ чрез
процесуални представители поддържат отговорите си на жалбата.
Съдът съобрази следното:
В исковата си молба, уточнена с
допълнителни молби, вкл. и пред въззивната инстанция, ищецът Г.К.Г. от гр.
Варна е навел следните твърдения:
Ищецът, заедно с родителите си е
съсобственик на ПИ с пл. № 21, кв. 250 по плана на 15-ти подрайон на гр. Варна,
с площ от 132 кв. м., ведно с построените в имота сгради, с адм. адрес: гр.
Варна, ул. Доброволци № 29а. Ответниците А.С., Н.С. и Х.С. са собственици на сгради
в поземлен имот с пл. № 5, кв. 250 по плана на 15-ми подрайон на гр. Варна,
който е съседен на притежавания от ищеца. По КК на град Варна двата съседни
имота са заснети като един поземлен имот с идентификатор 10135.3517.283, целият
с площ от 307 кв. м. по данни в КК. Ищецът е съсобственик на къщата, отразена в
КК като обект с идентификатор 10135.3517.283.2, а ответниците – на сградите с
идентификатори 10135.3517.283.1 и 10135.3517.283.3 по КК на гр. Варна. В частта
от поземления имот 10135.3517.283, ползвана от ответниците, в която са
изградени притежаваните от тях сгради, се намират две големи неплодни саморасли
дървета, високи около 5 м. и с диаметър на ствола около 15–20 см. всяко. Едното
дърво се намира на около един метър, а другото – непосредствено /на по-малко от
един метър/ до стената на къщата на ищеца, т. е., на отстояние, по–малко от
нормативно установеното в чл. 52 ЗС. Твърди се още, че тръбите за канализацията,
обслужваща сградите на ищеца и на ответниците, са разположени непосредствено
под дървото, което е до основите на къщата на ищеца, като съществува реална
опасност корените на дърветата да нарушат целостта на тръбите. Отделно от това при
силен вятър клоните на дърветата удрят простира до къщата на ищеца, направен от
метална конструкция и покрит с поликарбонови плоскости. Клоните на дърветата са
над покрива на простира, при силен вятър го блъскат и е налице опасност да го
откъртят. Твърди се също, че корените на дърветата се разпростират под къщата
на ищеца и теракотните плочи са пропукани. Въпреки проведените разговори с ответниците,
последните категорично отказват да премахнат дърветата. Ищецът отнесъл въпроса
до община Варна, която му разрешила на основание чл. 52, изр. второ от ЗС да
отреже клоните, които се простират над неговия имот. Заявили му, че въпросът за
премахването на дърветата е извън правомощията на общината и следва да се
разреши по съдебен ред.
В съответствие с наведените
твърдения е и отправеното искане – да бъдат осъдени ответниците да премахнат
двете дървета в ПИ с идентификатор 10135.3517.283 по КК на гр. Варна, целият с
площ от 307 кв. м., с адм. адрес: гр. Варна, ул. Доброволци № 29, намиращи се
до стената на построената в поземления имот къща, съставляваща обект с
идентификатор 10135.3517.283.2 по КК на гр. Варна, собственост на ищеца.
В писмен отговор, подаден в срока по
чл. 131 ГПК, допълнен във въззивната инстанция след изправяне на недостатъците
на исковата молба на ищеца по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, ответниците оспорват
иска. Считат, че е процесуално недопустим, тъй като искането за премахване
/отсичане/ на дърветата е от компетентността на община Варна, а не на съда. В
евентуалност твърдят, че искът е неоснователен. Не оспорват, е в частта от ПИ с
идентификатор 10135.3517.283 по КК на гр. Варна, целият с площ от 307 кв. м., ползвана
от тях, в която са построени собствените им сгради, има такива дървета. Твърдят
обаче, че ищецът не е материално правно легитимиран по предявения иск, тъй като
той не притежава собственост върху терена, нито върху някоя от постройките.
Собственици са родителите му, които през 1958 год. са купили къща, ведно с идеална
част от терена, от роднина на ответниците. Навеждат още, че посочените от ищеца
отстояния, на които се намират двете дървета от сградите на ищеца касаят
незаконно построени сгради, строени без строителни книжа, както и че дърветата
не пречат и не създават никакви пречки на ищеца да упражнява в пълен обем
правото си на собственост, в случай, че докаже качеството си на собственик. Въз
основа на дадено му от община Варна разрешение по реда на чл. 52 ЗС, ищецът е
отрязъл клоните на дърветата и понастоящем, дори и да се установи, че е собственик
на къщата и на терена, дърветата по никакъв начин не му пречат да упражнява в
пълен обем правото си на собственост. Твърдят, че имот с идентификатор
10135.3517.283 по КК на гр. Варна, целият с площ от 307 кв. м. е съсобствен
между тях и ищеца и родителите му и че няма разпределение на ползването на поземления
имот между съсобствениците.
В съдебно заседание ответниците чрез
процесуалните си представители поддържат отговора си.
Настояват за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените разноски.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните прие за
установено следното от фактическа страна:
От нот. акт № 10/1958 год. на ВнН е
видно, че с договор за покупко- продажба от 24.06.1958 год. К.Г. С./баща на
ищеца/ е купил от Т.А.Т.къща в гр. Варна, състояща се от стая и навес на ул.
Доброволци № 29, ведно с 132 кв. м. идеални части от дворното място, в което е
построена, цялото с площ от 300 кв. м., съставляващо парцел V, кв. 981 по плана
на гр. Варна, действал към момента на сключване
на сделката.
Представен е и нот. акт № 140/1945
год. на ВнН, който легитимира продавчката Т.Т.като собстветник на продадения от
нея през 1958 год. имот.
С договор за дарение, скл. с нот.
акт № 128/1987 год. К.Г. С., със съгласието на съпругата си Д.С.а са дарили на
ищеца 1 / 2 ид. част от жилищна сграда, построена в парцел 21, кв. 19 /250/ по
плана на 15 –ти подрайон на гр. Варна, ул. Доброволци № 29а, ведно с 1 / 4 ид.
част от същото дворно място, цялото с пространство от 300 кв. метра.
От представената скица – извадка от
ЗРП на 15-ти подрайон на гр. Варна, одобрен със Заповед №
РД-14-02-636/27.06.1985 год. на министъра на МССУ, е видно, че имоти с пл. № 21
и с пл. № 5, кв. 250 са нанесени като самостоятелни имоти с отделни
планоснимачни номера, т. е., като самостоятелни кадастрални единици, имотите са
съседни и имат обща имотна граница. Видно е още, че същите два имота, заедно с
множество други имоти в кв. 250 са отредени по плана за обществени мероприятия в
общ парцел, предназначен за жилищно строителство. Отреждане на парцел /парцели/
по ДРП за посочените два имота няма. Видно е още от скицата-извадка от ЗРП на
15-ти подрайон на гр. Варна, одобрен със Заповед № РД-14-02-636/27.06.1985 год.
на министъра на МССУ, че в имот с пл. № 21, кв. 250 /в дъното на имота/ е
нанесена и жилищна сграда, означена със сигнатура „МЖ“.
С нот. акт № 11/2001 год. на ВнН
ищецът и родителите му К.и Д.С.и са признати за собственици на дворно място,
находящо се в гр. Варна, ул. Доброволци № 29а, цялото с площ от 132 кв. м.,
съставляващо имот с пл. № 21, кв. 15, идентичен с кв. 250 по плана на 15-ти
микрорайон по плана на гр. Варна при граници: ул. Доброволци; имот с пл. № 5 и
имот с пл. № 6, заедно с намиращите се в същото дворно място жилище с площ от
57 кв. м.; жилище с площ от 25, 60 кв. м. и изба към него с площ от 16 кв. м.
при квоти 1 / 2 ид. част за К.и Д.С.и и 1 / 2 ид. част за Г.К.Г..
С договор за покупко-продажба, скл.
с нот. акт № 85/2002 год. на ВнН К.и Д.С.и са продали на ищеца Г.К.Г. 1 / 2 ид.
част от жилището от 25, 60 кв. м., ведно с избата към него с площ от 16, 00 кв.
м., описано по – горе, без мястото, в
което е построено жилището.
От представената скица от одобрената
през 2008 год. КК на гр. Варна е видно, че имоти с пл. № 21 и с пл. № 5 по ЗРП
от 1985 година са заснети като един имот – поземлен имот с идентификатор 10135.3517.283,
целият с площ от 307 кв. м. В поземления имот с отделни идентификатори са
отразени и три самостоятелни обекта – 10135.3517.283.1; 10135.3517.283.2 и
10135.3517.283.3. Не е спорно по делото, че обект с идентификатор
10135.3517.283.2, съставлява сградата, съсобствена между ищеца и родителите му,
а обектите с идентификатори 10135.3517.283.1 и 10135.3517.283.3 принадлежат на
ответниците.
С акт за узаконяване № 20/25.09.2003
год., изд. от Главния архитект на район Младост, община Варна са узаконени стая
за живеене със застроена площ от 15, 50 кв. м. и магазин за хранителни стоки
със застроена площ от 19, 70 кв. м., ведно с изба от 22, 00 кв. м., построени
от Г.К.Г., К.и Д.С.и в поземлен имот с №
21, кв. 250 по плана на 15-ти подрайон на гр. Варна, ул. Доброволци № 29-а.
От заключението на съдебната
лесотехническа експертиза от 09.05.2016 год., кредитирана от съда като
обективна и безпристрастна и от изявленията на вещото лице в съдебно заседание
се установява следното:
Процесните две саморасли дървета,
намиращи се в имот с идентификатор 10135.3517.283 по КК на гр. Варна, попадат в
частта имота, която се ползва от ответниците. Дърветата представляват
горскодървесни, едри широколистни видове с опадващи през есента листа. Едното
дърво е от вида копривка и се намира на отстояние от 0, 25 метра, а другото – от
вида американски ясен и е на остояние от 2, 60 м. от стената на постройката,
собственост на ищеца, която стена е и границата между имотите на ищеца и на ответниците.
Към момента на изготвяне на експертизата дърветата са на възраст около 35
години, височината им е малко над 7 метра, диаметърът на стволовете им е 18 см.,
обиколката – 56 см.; в пределната си възраст дърветата от тези два вида
достигат до 20 метра височина. Същите са с големи корони – с ширина, достигаща
3-4 м. в диаметър и с мощна коренова система със същия диаметър, както на
короната. Тръбите на канализацията не минават под дърветата, а по периферията
на кореновите им системи. Според вещото лице е възможно вследствие на
прорастването на корените на дърветата канализационните тръби да се напукат. При
извършеният оглед вещото лице не е констатирало пропуквания на стената или на
теракотните плочи в сградата на ищеца. В съдебно заседание вещото лице е
пояснило, че след като се извърши резитба, клоните не пречат, при огледа
клоните на дърветата са били изрязани.
От заключението на изслушаната във втората
инстанция съдебно-техническа експертиза от 06.05.2017 год., кредитирана от съда
като обективна и безпристрастна и от изявленията на вещото лице в съдебно
заседание, се установява следното:
Геодезически заснетата от вещото лице
граница между процесните имоти, отразени в КК като ПИ с идентификатор
10135.3517.283 по КК, показана със зелен цвят на комбинирана скица № 1 към
заключението, се припокрива с общата граница по действащата КК на гр. Варна от
2008 год., показана с черен цвят на същата скица, като разликата е в рамките на
допустимата грешка. Според геодезическите измервания, извършени от вещото лице,
общата граница между ползваните от ищеца и от ответниците части от ПИ с
идентификатор 10135.3517.283 на място представлява фасада от гараж, която
попада в дял Втори, защрихован с червени щрихи на комбинираната скица № 2 към
заключението, ползван от ответниците, и фасада от жилищната сграда на ищеца, която
попада в дял Първи, защрихован със сини щрихи на комбинираната скица № 2 към
заключението, ползван от ищеца. Общо ползваната от ищеца площ от поземления
имот с идентификатор 10135.3517.283 /дял първи от скица № 2/ е 135, 4 кв. м.,
от които застроената площ е 124, 5 кв. м., а ползваната от ответниците площ
/дял втори на скица № 2/ е 170, 4 кв. м., от които 110, 2 кв. м. е застроената
площ. Според заключението, сграда № 3, заснета в КК като обект с идентификатор
10135.3517.283.3, попадаща в дял втори по скица № 2, не съществува на място.
Установява се още, че разстоянията от центъра на двете дървета, намиращи се в
имот с идентификатор 10135.3517.283 по КК на гр. Варна /респ. в дял втори от
скица № 2/ до геодезически измерената граница /стената на къщата, попадаща в
дял първи на скица № 2, означена като „МЖ“ – масивно жилище/ са 0, 34 метра и
1, 18 метра, съответно – 0, 54 метра и 1, 41 метра от кадастралната граница по
КК, която разлика е в рамките на допустимата грешка. Установява се още от
заключението, че незаконната постройка, узаконена с акта за узаконяване №
20/25.09.2003 год. на Главния архитект на район Младост, община Варна, е с площ
от 35, 20 кв. м., защрихована със сини щрихи на комбинираната скица №1 към заключението и означена със сигнатура
„2МЖ“ – двуетажно масивно жилище. В съдебно заседание вещото лице е пояснило,
че разстоянието от двете дървета до узаконената постройка са съответно – 4, 67
м. и 6, 16 м. Към момента общата граница между двата дяла /първи и втори на
скица № 2/ е голямата сграда, означена със сигнатура „МЖ“ на двете скици към
заключението.
С оглед така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни изводи:
По допустимостта на иска:
От наведените твърдения и отправения
петитум – за осъждане на ответниците да премахнат двете дървета, които на са
по–малко от предвиденото в чл. 52 ЗС отстояние от имота на ищеца – следва, че
предявения иск е с правно основание чл.
109, вр. чл. 52 ЗС.
Искът е процесуално допустим по
следните съображения:
Съгласно чл. 52 ЗС споровете относно
дървета, намиращи се на по-малко от допустимото от закона отстояние от съседни
имоти, се решават от кмета на общината, района или кметството, само в случаите,
когато става въпрос за отсичане на клони и корени, преминаващи в съседния имот,
или когато се иска преместване на дърветата. Исковете за премахване
/изкореняване или отсичане/ на дървета, какъвто е и предявеният от Г.Г. иск, се
разглеждат и разрешават от съда, включително и когато се иска премахване на дървесни
видове, за които има установен режим на особена закрила /това са видовете, изброени
в чл. 34 ЗОСИ
и чл. 63, ал. 2
ЗУТ/ – в този смисъл са разясненията, дадени с решението на
Президиума на Народното събрание на НРБ за тълкуване на чл. 52 ЗС,
обн. ДВ, бр. 61/1970 год.
Поради изложеното предявеният иск е
допустим.
По съществото на иска съдът приема
следното:
Съгласно чл. 109 ЗС собственикът
може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да
упражнява своето право. Негаторният иск е средство за правна защита на
собственика, срещу всяко неоснователно действие /бездействие/, а също и създадено
и/или поддържано състояние, което му пречи да упражнява своето право според
предназначението на имота си или в съответствие с обема на това право. Пасивно
легитимиран по иска по чл. 109 ЗС е всяко лице, което извършва или поддържа
неоснователно действие към собственика. Пасивно легитимиран по негаторния иск
може да е и съсобственик, който извършва или поддържа неоснователно действие
към друг съсобственик.
Правото на собственост е от категорията на
т. нар. в правната доктрина абсолютни субективни права, което означава, че
носителят на това право разполага с пълна власт върху вещта и може да изисква
от всички останали правни субекти да се въздържат от въздействия върху
собствената му вещ. Тази пълна власт на собственика обаче търпи ограничения,
обусловени от необходимостта от зачитане и гарантиране упражняването и на чужди
собственически права. Ограниченията на собствеността са регламентирани в Раздел
V – ти от Закона за собствеността. В чл. 52 ЗС е уредено точно определено по
своето съдържание ограничение на собствеността, като е забранено да се посаждат
дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите
дървета, 1, 5 метра за средните и 1 метър за ниските. Нормата на чл. 52 ЗС е
императивна, ограничението установено с нея е в нормативно определени граници, чието
нарушаване винаги обуславя извод за наличността на неоправдани пречки за
използване на съседния имот. С други думи, нарушаването на нормите за отстояние
на дървета от имота на собственика–ищец, установени в чл. 52 ЗС, безусловно
съставляват неоснователни действия по смисъла на чл. 109 ЗС и собственикът
разполага с правно признатата възможност чрез иска по чл. 109 ЗС да постигне премахване
на така създаденото или поддържано противоправно състояние, без да е необходимо
да доказва дали и с какво посадените в съседния имот дървета пречат на спокойното
упражняване на правата му – в този смисъл е Решение № 60/29.05.2014 год. по гр.
дело № 7375/2013 год. на ВКС на РБ, ІІ, г. о., ГК, постановено по реда на чл.
290 от ГПК и съставляващо задължителна за настоящия състав съдебна
практика.
В случая от анализа на
доказателствата се налага извода, че ищецът е собственик /съсобственик заедно с
родителите си/ на поземлен имот с № 21, кв. 250 по плана на 15-ти подрайон на
гр. Варна, ул. Доброволци № 29-а, с площ от 132 кв. м., ведно с построените в
този имот сгради. В този смисъл е к. н. а. нот. акт № 11/2001 год. на ВнН,
легитимиращ посочените в него лица, между които и ищеца, като собственици на
описаните в акта имоти.
Съгласно задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона, дадени с ТР № 11/2012 год. на ОСГК на ВКС
на РБ, нотариалният акт, с
който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587
ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК
относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на
собственост. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта
за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на
чл. 193 ГПК. Оспорването може да се изразява
както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта,
така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно
основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било
прехвърлено другиму след издаване на акта. За да отпадне легитимиращото
действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е
престанал да бъде собственик.
Ответниците са оспорили правата на
ищеца по горния констативен нотариален акт с доводи, че едно от лицата,
посочени в акта – К.С., праводател и на ищеца по договора за дарение, скл. с
нот. акт № 128/1987 год., е придобил идеална част от дворното място, поради което
и нот. акт № 11/2001 год. на ВнН не ги легитимира като обственици на
самостоятелен имот. За опровергаване на засвидетелстваните с к. н. а. № 11/2001
год. на ВнН права на лицата, посочени в акта, между които е и ищеца, от
ответниците не са ангажирани никакви доказателства. Обратно – установено е по
делото, че по ЗРП на 15-ти подрайон на гр. Варна от 1985 год. имоти с пл. № 21
и с пл. № 5, кв. 250 са нанесени като самостоятелни имоти с отделни
планоснимачни номера, т. е., като самостоятелни кадастрални единици, с обща
имотна граница, а в КК от 2008 год. са заснети като един имот – поземлен имот с
идентификатор 10135.3517.283, целият с площ от 307 кв. м. От заключението на
СТЕ, изслушана във втората инстанция е установено, че в КК между бившите имоти
с пл. № 21 и пл. № 5, кв. 250 по плана на 15-ти подрайон на гр. Варна има
отразена кадастрална граница, както и че фактическото ползване на ПИ с
идентификатор 10135.3517.283 се осъществява от ищеца и ответниците в кадастралните
граници на имоти с пл. № 21 и с пл. № 5, кв. 250 по плана на 15-ти подрайон на
гр. Варна. Установено е също, че двете дървета се намират в ползваната от
ответниците източна част от ПИ с идентификатор 10135.3517.283, съставляваща
имот с пл. № 5, кв. 250 по плана на 15-ти подрайон, означена като дял втори на
скица № 2 от заключението от 05.05.2017 год. на в. л. инж. И.Д., както и че дърветата
са на отстояние, по- малко от нормативно установеното, от границата с имот с
пл. № 21, кв. 250, респ. от границата с ползваната от ищеца западна част от ПИ
с идентификатор 10135.3517.283 по КК на гр. Варна, означена като дял първи на
скица № 2 от същото заключение. Установено е също, че дърветата са високи по
смисъла на чл. 52 ЗС тъй като дърветата от вида копривка и американски ясен достигат
височина от около 20 метра. Процесните две дървета не са от дървесните видове, изброени
в чл. 34 от
Закона за опазване на селскостопанското имущество, т. е., не се
намират под режим на особена закрила, поради което и не е необходимо
предварително писмено разрешение за премахването им от съответния
административен орган, съгласно чл. 10
и чл. 11 от
Наредба № 1 по опазването на селскостопанското имущество, обн. ДВ,
бр. 52 от 29.06.1976 г., към която препраща чл. 34 от ЗОСИ.
При това положение съдът намира, че са
осъществени всички елементи на фактическия състав на иска по чл. 109, вр. чл.
52 от ЗС.
Доводите на ответниците, че
дърветата са саморасли и те не са извършвали никакви действия, още повече
неправомерни, чрез които да са създали състояние, което да пречи на ищеца да
упражнява правото си на собственост, поради което и искът на ищеца е
неоснователен, съдът намира за неоснователни. Това е така защото негаторният
иск е средство за защита на собственика и срещу всяко лице, което поддържа създадено
от друг /вкл. и от природни сили/ състояние, което пречи на собственика да
упражнява своето право според предназначението на имота си или в съответствие с
обема на това право. Т. е., достатъчно е ответникът /с действия или
бездействия/ да поддържа такова състояние, като не е необходимо то да е
създадено от него.
Доводите на ответниците, че
отстоянията, на които се намират двете дървета от сградите на ищеца касаят
незаконно построени сгради, строени без строителни книжа, също са
неоснователни. В настоящия случай законността на сградата, означена на скица №
1 към заключението на СТЕ от 05.05.2017 год. на в. л. инж. И.Д. със сигнатура
„МЖ“, разположена в дъното на двора, която стена е и кадастралната граница
между имоти с пл. № 21 и № 5, кв. 250 по плана на 15-ти подрайон на гр. Варна,
е без значение. Наред с това от доказателствата по делото може да се направи
извода, че сградата, означена на скица № 1 към заключението на СТЕ от
05.05.2017 год. на в. л. инж. И.Д. със сигнатура „МЖ“, разположена в дъното на
имота, е законна, тъй като узаконяването на построената стая от 15 кв. метра с
акта № 20/25.09.2003 год. е извършено в хипотезата на чл. 50, т. 1, б. „а“ от
ЗУТ, която предвижда узаконяване на незаконно изградени пристойки към законно
изградени сгради.
Доводите на ответниците, че
дърветата не пречат и не създават никакви пречки на ищеца да упражнява в пълен
обем правото си на собственост, също са неоснователни. Както бе изтъкнато по – горе,
нормата на чл. 52 ЗС е императивна и нарушението на нормите за отстояние на
дървета от имота на собственика – ищец по чл. 52 ЗС безусловно съставляват
неоснователни действия по смисъла на чл. 109 ЗС, без да е необходимо
собственикът да доказва дали и с какво посадените в съседния имот дървета
пречат на спокойното упражняване на правата му.
В обобщение искът е основателен и
подлежи на уважаване.
Горното налага обжалваното решение
да се отмени и да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде уважен.
С оглед изхода от делото,
отправеното искане и представените доказателства в полза на ищеца следва да се
присъдят и разноските за двете инстанции в общ размер на 1035 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2393/16.06.2016 год. по гр. дело № 16282/2015 г. по описа
на РС – Варна, вкл. и в частта му за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н.С.С.
ЕГН ********** ***, А.В.С. ЕГН ********** *** и Х.В.С. ЕГН ********** *** да
премахнат, на основание чл. 109, вр. чл. 52
от ЗС, две саморасли неплодни дървета – копривка и американски
ясен – в поземлен
имот с идентификатор 10135.3517.283 по КК на гр.
Варна, с адм. адрес: гр. Варна,
ул. Доброволци № 29, намиращи
се до стената на построената в поземления имот къща, съставляваща обект с
идентификатор 10135.3517.283.2 по КК на гр. Варна, собственост на ищеца Г.К.Г. ЕГН **********
от гр. Варна, в нарушение на предвидените в чл. 52 ЗС отстояния от имота на съседа, по предявения от Г.К.Г. ЕГН **********
от гр. Варна иск по чл. 109, вр. чл. 52 ЗС;
ОСЪЖДА Н.С.С. ЕГН ********** ***, А.В.С.
ЕГН ********** *** и Х.В.С. ЕГН ********** *** да заплатят на Г.К.Г. ЕГН ********** *** сумата от 1035 лева
/хиляда тридесет и пет лева/ разноски за двете инстанции.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове:1.
2.