Р Е Ш Е Н И Е

№ ________

гр. Варна, _____.06.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ окръжен съд, ТЪРГОВСКО отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдията

т.дело №563 по описа за 2017г. на ВОС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.25 от ЗТР.

Образувано е по жалба от адв. Г.А., в качеството му на пълномощник на «ЛЮКОС» ЕООД, гр. Варна, срещу отказ на Агенция по вписванията № 20170424193110-3/28.04.2017г. за вписване на обстоятелство относно прокура.

В жалбата се твърди, че отказът е неправилен и незаконосъобразен,тъй като погрешно длъжностното лице при Агенцията по вписванията е приело, че при заявяване за вписване на прокурист на търговско дружество е необходимо да се представи решение за назначаването му, което да е прието от едноличния собственик на капитала. Твърди се още,че извода на длъжностното лице не съответства на разпоредбите на ТЗ, уреждащи условията и процедурата, при които се назначава прокурист на търговец,както и на разпоредбите относно компетентността на ОС на ООД, съответно –на едноличния собственик на ЕООД – чл.137 ТЗ и чл.147,ал.2 ТЗ. Твърди се, че правомощие относно компетентността на едноличния собственик на капитала да назначава прокурист не е налице в учредителния акт на «ЛЮКОСТ» ЕООД, както и че длъжностното лице погрешно се позовава на изискването заложено в чл.34,ал.2,т.1 от Наредба 1 от 14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, съгласно която се изисква решение за упълномощаване на прокурист при търговските дружества и кооперации. В жалбата е изложено още, че горепосочената норма не посочва изрично, че решението следва да бъде взето непременно от общото събрание, съответно –едноличния собственик на дружеството, както и че ако се приеме за приложима, същата е подзаконов нормативен акт и противоречи на разпоредбите на ТЗ – чл.21 и следващ,както и чл.137 ТЗ.

Жалбата е представена в заверено копие, придружено с електронна извадка – разпечатка от Търговския регистър заявление с вх. №20170424193110, обратна разписка за връчване на отказ, както и с приложен отказ от Агенция по вписванията, съобразно изискванията на чл.25 от ЗТР.

Жалбата е подадена от легитимирано лице – заявителя по отказаното вписване и е процесуално допустима, като е внесена дължимата държавна такса.

Варненският окръжен съд, като прецени доводите на жалбоподателя, приложените към заявлението документи, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Подадено е заявление с вх.№20170424193110 от адв.М.З.в качеството й на пълномощник на „ЛЮКОС“ ЕООД гр.Варна, за вписване на ново обстоятелство по партидата на търговеца, а именно – назначаване на Ф.Й.Г.в качеството му на прокурист на „ЛЮКОС“ ЕООД.

За да постанови обжалвания отказ длъжностното лице по регистрацията е констатирало, че от приложените към заявлението писмени документи липсват такива, които се изискват по закон за вписването на заявените обстоятелства, а именно решение на едноличния собственик на капитала за натоварване и упълномощаване на Ф.Й.Г.за прокурист. Прието е, че приложими в процесния случай са разпоредбите на чл.21,ал.1 от ТЗ, както и разпоредбата на чл.34, ал.2, т.1 от Наредба №1/14.02.2007г. за водене съхраняване и достъп до търговския регистър, съгласно която към заявлението за вписване на обстоятелствата относно прокура се прилага решение за упълномощаване на прокурист. В процесния случай е представено упълномощаване от управителя спрямо прокуриста, което не е достатъчно, за да настъпят исканите правни последици.

Длъжностното лице към Агенция по вписванията сочи, че едноличен собственик на капитала на „ЛЮКОС“ ЕООД е СУИС ГРИЙНФИЛД“ АД, ШВЕЙЦАРИЯ - чуждестранно юридическо лице. Твърди още, че няма актуални документи удостоверяващи регистрацията и представителството му, за да бъде преценено, че лицето, което е приело решенията относно заявените промени разполага с представителна власт. За установяване на посочените обстоятелства е необходимо да бъде представен актуален официален документ, установяващ съществуването на чуждестранното юридическо лице и удостоверяващ лицата, които го представляват по националния му закон, заедно със заверен превод.

Разгледана по същество ВОС намира, че подадената жалба е основателна.

Към заявлението по образец Б1, допълнено със заявление Ж1 са представени: декларация по чл.13,ал.4 от ЗТР; изрични пълномощни; удостоверение за сключен граждански брак на К.П.У.и Й.Ж.Й.; решение на управителя на дружеството за назначаване на прокурист на търговеца от 13.03.2017г.; договор за прокура; декларация по чл.21,ал.3 и чл.141, ал.8 от ТЗ.

Към заявлението са приложени и доказателства за заплатена дължимата за обявяването държавна такса.

При преценка законосъобразността на отказа по заявлението от ДЛР, съдът изхожда от вменените му със Закона за търговския регистър и Наредба №1/2007г. за водене, съхранение и достъп до TP правомощия. Съгласно чл.21 от ЗТР длъжностното лице следва да прецени дали подаденото заявление отговаря на предвидената форма и ред, дали заявеното за вписване обстоятелство е от кръга на тези, за които се предвижда вписване в TP (респ. акта подлежи на обявяване); дали изхожда от оправомощено лице и дали към заявлението са приложени всички документи, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона; да са представени изискуемите декларации по чл.13 от ЗТР; да е заплатена следващата се държавна такса (когато такава се дължи).

В настоящия случай подаденото заявление отговаря външно на предвидената форма и ред, заплатена е дължимата държавна такса, представена е изискуемата декларация по чл.13, ал.4 ЗТР, както и към същото са приложени всички необходими документи за извършване на промените – пълномощно с нотариална заверка подписа на управителя на дружеството от 24.04.17 г. /протокол с взето решение за назначаване на прокурист от 13.03.2017г./; съгласие на лицето да бъде учредена прокура в негово лице и образец от подписа му с нотариално заверен подпис от 24.04.2017 г. както и договор за прокура между търговеца и прокуриста от 24.04.2017г.

Спорен остава въпроса дали подаденото заявление е от оправомощеното лице - управителя и дали управителят е органа, който е компетентен да назначи Ф.Й.Г.за прокурист.

Съобразно вписаните обстоятелства в Търговския регистър, дружеството е учредено с учредителен акт на 02.04.2008г., като вписан към момента на подаване на завлението от 24.04.2017г. за вписване на обстоятелство за прокура, управител е К.П.У..

Kъм настоящото дело е представено удостоверение за сключен граждански брак от същата с Й.Ж.Й. на 09.07.2011г., от който се установява настъпила промяна в граждаското състояние на управителя на дружеството, а именно промяна в нейното фамилно име на Краси Петрова Йорданова.

Съгласно чл.141, ал.7 от ТЗ отношенията между дружеството и управителя се уреждат по договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик. В случая това законово изискване е било спазено. Направена е била и следващата дължима крачка – това лице да бъде вписано в търговския регистър като управител. Промяната в гражданският статус на управителя (фамилното име), не води до недействителност на договора за възлагане, както и до промяна в отношенията между страните и в представителната власт, дадена от едноличния собственик на „ЛЮКОС“ ЕООД.

Законът не въвежда изискване за вписване на настъпила промяна в името на физическото лице - управител на ООД, съответно- ЕООД, още повече че тук не е налице промяна на самото физическо лице като субект на правоотношението по договора за възлагане. Правата и задълженията, които произтичат от договора, кореспондират спрямо субектите, които са страни по последния.

Във връзка с изложеното – не следва да има потвърждение от страна на дружеството във връзка с промяната по гражданското състояние на управителя.

От друга страна, съобразно разпоредбата на чл.21 от ТЗ компетентен да назначи прокурист търговецът, като се има предвид не само едноличния търговец, но и търговското дружество, което в процесния случай действа чрез представляващия си, а именно управителя на дружеството. Упълномощаването трябва да бъде дадено с нотариално заверени подписи, като се заяви от търговеца за вписване в ТР заедно с образец от подписа и съгласие от прокуриста.

От така посоченото следва, че в закона е предвидена форма за действителност на упълномощителната сделка в полза на търговския представител: нотариална заверка на подписа. Вписването в ТР на упълномощителната сделка касае третите лица и има декларативно значение. Или правомощията на прокуриста възникват от строго формалната упълномощителна сделка, която е източник на представителната му власт както и двустранен договор с търговеца, за който няма изискване за форма и касае вътрешните отношения между страните. Именно едностранната сделка /пълномощното/ дава представителната власт на прокуриста и по силата на нея той може, но не е длъжен, да извършва действията, за които е упълномощен.

Съдът счита, че изводът, че при учредяване на прокура се изисква решение на общото събрание на съдружниците, не намира опора нито в закона, нито в практиката на съдилищата. Доколкото договорът и упълномощаването са извършени от вписания в регистъра управител на дружеството, същите са надлежно извършени, като отношенията между търговеца и прокуриста са ирелевантни за вписване на прокурата. Още повече, че обстоятелството дали прокуриста е надлежно упълномощен да извършва разпореждане с недвижимите имоти на търговеца е обстоятелство свързано със съдържанието на пълномощното, а проверката на последното не е част от правомощията на длъжностното лице по регистрацията.

Действително разпоредбата на чл.34 от Наредба №1/2007г. изисква към заявлението да се приложи решение за упълномощаване на прокурист /само при търговски дружества и кооперации/, но същата не следва да се тълкува в смисъл, че това е ОС на дружеството. Извод в посочения смисъл не може да бъде направен от разпоредбите на ТЗ за правомощията на ОС на дружеството, както и от дружествения договор.

Изложеното обосновава извод за неправилност и незаконосъобразност на постановения отказ на длъжностно лице по регистрация, което налага неговата отмяна.

На основание чл.25, ал.5 ЗТР на Агенцията по вписванията следва да бъдат дадени задължителни указания да бъдат вписани в търговския регистър заявените обстоятелствата.

По изложените съображения и на основание чл.25 ЗТР съдът,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ отказ №20170424193110-3/28.04.2017г. по заявление вх.№20170424193110/24.04.2017г. за вписване на промени по партидата на «ЛЮКОС» ЕООД, ЕИК 103276503.

Указва на Агенцията по вписванията да се впишат заявените обстоятелствата по заявление вх.№20170424193110/24.04.2017г.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: