О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../………….. 2017 г.
Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 15.06.2017 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като разгледа
докладваното от съдия Макариева
въззивно гражданско дело № 1209 по описа
за 2017 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274
и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба,
подадена от Е.С.Г. чрез адв. А. , против Определение № 3126 постановено на 23.03.2017г. с което е допълнено определение постановено в закрито съдебно заседание на 13.01.2017 г. , по гр. дело № 4417/2015г. по описа на ВРС, с което ОСЪЖДА Е.С.Г.,
ЕГН********** *** да заплати на С.Д.Л.,
ЕГН ********** *** сумата от
871,25 (осемстотин седемдесет и един лева и 25 ст.) лева съставлява съдебно
– деловодни разноски, съразмерно частта за която производството по гр. дело №
4417/2015г. на ВРС е прекратено поради отказ от иск по приетите за съвместно
разглеждане претенции по сметките с правно осн. чл.
31, ал.2 ЗС и в евентуалност чл. 30, ал.3 ЗС, на осн.
чл. 78, ал.4 вр. ал.3, вр.
чл. 355 ГПК.
Частният жалбоподател излага подробни
съображения за неправилност и необоснованост на атакуваното определение, като
моли за неговата отмяна.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната страна , с който оспорва подадената частна
жалба, като моли съда да я остави без уважение и да потвърди обжалваното
определение, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски
в частното производството.
За да се произнесе, ВОС съобрази
следното:
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
Производството
пред ВРС е по реда на чл. 248
Образувано е по молба вх. № 6047/01.02.2017г. от съделителя С.Д.Л., чрез адв. Т.,
с която се иска допълване на определение от с.з. проведено 13.01.2017г., с
което производството по гр. дело № 4417/2015г. на ВРС е прекратено в частта за
разликата за сумата над 150 лева до
първоначално определения размер от 400 лева, съставляваща обезщетение за
лишаване от ползване на делбения имот, на осн. чл.
31, ал.2 ЗС, както и в частта на предявения в условията на евентуалния иск за
присъждане на обезщетение за събрани доходи от делбения имот, на осн. чл. 30, ал.3 ЗС.
В срока по чл. 248, ал.2
ГПК е депозиран от ищеца Е.С.Г., чрез адв. А., с която се излагат възражения за неоснователност
на искането, а в условията на евентуалност се релевира
възражение за прекомерност на осн. чл. 78, ал.5 ГПК.
С определение № 3126 постановено в
закрито съдебно заседание на 13.01.2017 г. ,
в което ответникът не е присъствал съдът е прекратил производствот0 по делото .
С цитираното протоколто определение производството по делото е прекратено в
частта, за разликата над 150 лева до първоначално определения
размер от 400 лева, съставляваща обезщетение за лишаване от ползване на
делбения имот, на осн. чл. 31, ал.2 ЗС, както и в
частта на предявения в условията на евентуалния иск за присъждане на
обезщетение за събрани доходи от делбения имот, на осн.
чл. 30, ал.3 ЗС, поради отказ от иск, на осн. чл. 233
ГПК.
Съставът на ВРС е приел,
че при оценяеми искове, съобразно чл.7, ал.2 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
се дължи възнаграждение съобразно
материалния интерес, като съобразно чл. 69, ал.1, т.7 ГПК при искове за
периодични платежи цената се определя от сборът на платежите за три години. При
така изложеното, цената на главния иск с правно осн.
чл. 31, ал.2 СК преди частичното прекратяване на производството по делото
възлиза на 14400 лева. Това е и материалния интерес по евентуалния иск, с оглед
на което общия интерес по превенциите по сметките срещу съделителя
Л. възлиза на 28800 лева. съобразно релевираното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от съделителя Е.Г., следва да бъде изчислено минимално
възнаграждение съобразно чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, което възлиза на 1394 лева (830 лева
+564 лева). При така изложеното в полза на С.Д.Л. съдът е определил
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 871,25 лева,
съразмерно прекратената част на съдебното производство.
Настоящият
състав намира, че съобразно събрания доказателствен материал, изводите на
първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящия състав на въззивния съд и
заедно с останалите мотиви на атакуваното решение следва да се считат
неразделна част от мотивите на настоящото решение с оглед разпоредбите на
чл.272 от ГПК.
За
пълнота на изложението и с оглед наведените от въззивника
твърдения за незаконосъобразно на обжалваното решение,настоящият въззивен състав сочи следните правни изводи :
При прекратяване на
производството по делото, съгласно чл.
78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски, независимо от основанието
за прекратяването. След като ответникът е получил препис от исковата молба и е
направил разноски, за да подаде отговор, то при прекратяване на делото за него
възниква правото да бъде обезщетен за тези разноски. Законодателят е предвидил
възможност за освобождаване на ответника от отговорност за разноски, само при
кумулативното наличие на две предпоставки: с поведението си ответникът да не е
дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Не е достатъчно да е
налице само едно от тези две условия, а е необходимо да са налице и двете
условия едновременно, за да бъдат възложени разноските върху ищеца (Решение №
2619 от 19.11.1965 г. по гр. д. № 2200/65 г. на ВКС, II г.о.). Преценката за
това, дали тези изисквания са изпълнени, е винаги конкретна с оглед фактите по
делото и проверката се извършва от съда разглеждащ спора по същество, като за
възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение,
а това на ответника (Решение № 185 от 29.05.2014 г. по гр. д. № 5196/2013 г. на
ВКС, IV г.о.). Ответникът има право на разноски при прекратяване на делото само
в хипотезите на оттегляне на иска, отказ от иска, а също и поради недопустимост
на иска. Законодателят е уредил подобна възможност именно в тези хипотези, за
да може на ответника да бъдат възстановени направените от него разноски при
разпореждане с правото на иск от страна на ищеца или поради недопустимост на
иска му, но не и когато с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на
делото.
В чл.
78, ал.4 ГПК е предвидено право на ответника на разноски и при прекратяване
на делото. Същевременно по аргумент, изведен от чл.
78, ал. 2 ГПК, при отказ или оттегляне на иска, ищецът има право да
претендира разноски, ако ответникът с извън процесуалното си поведение е дал
повод за завеждането на делото. Този въпрос е решен от районния съд в съответствие
с установената практика на ВКС по приложението на чл.
78, ал. 4 ГПК.В този смисъл са постановените от ВКС Определение № 98 от
20.02.2009 г. по гр. д. № 91/2009 г., IV г.о., Определение № 169 от 26.04.2010
г. по ч.гр.д.№ 166/2010 г., ІІ г.о., Определение № 207 от 16.04.2010 г. по
ч.гр.д.№ 216/2010 г., ІІІ г.о., Определение № 571 от 14.07.2010 г. по ч.т.д. №
558/2010 г. на II т.о.; и Определение № 767 от 5.09.2012 г. на ВКС по ч.т.д. №
251/2012 г., II т.о.
С оглед
горното, правилно се явява определението на ВРС , инкорпорирано в определение № 3126 постановено на 23.03.2017г. с което е допълнено определение постановено в закрито съдебно заседание на 13.01.2017 г. , по гр. дело
№ 4417/2015г. по
описа на ВРС, с което ОСЪЖДА Е.С.Г.,
ЕГН********** *** да заплати на С.Д.Л.,
ЕГН ********** *** сумата от
871,25 (осемстотин седемдесет и един лева и 25 ст.) лева съставлява съдебно
– деловодни разноски, съразмерно частта за която производството по гр. дело №
4417/2015г. на ВРС е прекратено поради отказ от иск по приетите за съвместно
разглеждане претенции по сметките с правно осн. чл.
31, ал.2 ЗС и в евентуалност чл. 30, ал.3 ЗС, на осн.
чл. 78, ал.4 вр. ал.3, вр.
чл. 355 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на
съда
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Определение № 3126 постановено
на 23.03.2017г. с което е допълнено определение постановено в закрито съдебно заседание на 13.01.2017 г. , по гр. дело
№ 4417/2015г. по
описа на ВРС, с което ОСЪЖДА Е.С.Г.,
ЕГН********** *** да заплати на С.Д.Л.,
ЕГН ********** *** сумата от
871,25 (осемстотин седемдесет и един лева и 25 ст.) лева съставлява съдебно
– деловодни разноски, съразмерно частта за която производството по гр. дело №
4417/2015г. на ВРС е прекратено поради отказ от иск по приетите за съвместно
разглеждане претенции по сметките с правно осн. чл.
31, ал.2 ЗС и в евентуалност чл. 30, ал.3 ЗС, на осн.
чл. 78, ал.4 вр. ал.3, вр.
чл. 355 ГПК.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване, по арг. на чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 2, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: