Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./16.06.2017г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                               

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТАНЧЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА                                                                ИВАНКА ДРИНГОВА

 

при секретаря Светлана Тодорова,

като разгледа докладваното от съдията Кавърджикова

въззивно гражданско дело № 790 по описа за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по въззивна жалба вх. № 9917/20.02.2017г. от  И.Д.Г.  ,ЕГН ********** ***, в качеството й на Председател на УС на Етажната собственост /ЕС/ „*******, чрез адв. К.С., против решение № 311/27.01.2017г. по гр.д. № 8904/2016г. на ВРС, в частта, с която е отхвърлена искоивата претенция.  Считайки обжалваното решение за неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, по изложените в жалбата съображения се моли да бъде отменено и постановено друго, с които искът бъде уважен, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

В писмен отговор П.Д.Г. р. 22.04.1960г. в гр. Нотингам, Великобритания и А.Л.Б., р. 13.02.1968г. в гр. Хиитън, Великобритания, чрез адв. В.Б. оспорват въззивната жалба. Молят се първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Възразяват срещу направените с въззивната жалба доказателствени искания. Претендират присъждане на сторените по делото разноски.

В с.з. на 16.05.2017г., чрез процесуалния си представител ЕС поддържа въззивната си жалба, а П.Д.Г. и А.Л.Б., чрез своя-писмения си отговор. Чрез адв. К.С., ЕС прави възражение за прекомерност по отношение на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Чрез процесуалния си представител П.Д.Г. и А.Л.Б. представят и писмени бележки по спора, в смисъла изложен във  въззивната жалба. 

ВОС констатира следното:

В исковата си молба ЕС „*******, представлявана от  председателя на УС И.Д.Г., чрез адв. К.С. излага, че П.Д.Г. и А.Л.Б. са собственици съгласно НА № 107, т. 16, дело № 3771/2007г. на недвижим имот в ЕС, а именно: апартамент № 18. Те не са заплащали за периода от м.08.2012г. до м.03.2014г. дължимите от тях 20 вноски от по 70.00лв. месечно, представляващи вноска за поддръжка, обслужване, управление на ЕС и за  фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС. Съгласно проведените на 25.11.2014г. и 27.11.2015г. общи събрания на собствениците на ЕС са взети решения за запазване размера на месечните вноски от 70.00лв. на апартамент.  Плащането е било предвидено да става от етажните собственици по нарочна банкова сметка. П.Д.Г. и А.Л.Б. обаче не са плащали дължимите от тях суми, възлизащи в общ размер на 1400.00лв. Иска се П.Д.Г. и А.Л.Б. да бъдат осъдени да платят на ЕС по 1/2ид.ч. от дължимата от тях сума от общо 1400.00лв., формирана като произведение на 20 вноски по 70.00лв месечно.

В срок е постъпил писмен отговор от П.Д.Г. и А.Л.Б., чрез адв. В.Б., в който поддържа, че исковата молба е подадена от лице без представителна власт, поради което е недопустима за разглеждане. Приеме ли се предетцията за допустима, оспорва претенцията по основание и размер. Никога не са били какени и не са присъствали на ОС на ЕС. За периода от м.август 2012г. до м.март 2014г. отрича да е имало взето решение за зоадължение за заплащане на месечни вноски за поддръжка, обслужване, управление и фонд „Ремонт и обновление“ от 70.00лв. От друга страна те са граждани на Кралство Великобритания и  пребивават там постоянно, като нямат регистриран постоянен и настоящ адрес на територията на РБългария. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС поддържат, че не дълржат заплащане на разходи за управление и поддръжка на общите части на ЕС. За периода до вземане на решението от 27.11.2013г. претенцията е неоснователна само на това основание. Оспорва се още и наличието на упълномощаване на управителя да претендира суми, натрупани към ЕС по съдебен ред  Моли се за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски.

  С оглед становищата на страните, но събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

 По делото не се спори и това се доказва от събраните гласни доказателства, че  П.Д.Г. и А.Л.Б. са съсобственици на Апартамент № 18, находящ се в гр. Варна, кв. „****“, ул. „****“ 40.

По делото са представени протоколи от проведени на 27.11.2013 год., 25.11.2014 год. и 27.11.2015 год. общи събрания на собствениците на етажна собственост с адрес: гр. Варна, кв. „****“, комплекс „В.“, ул. „****“, № 40.

В т. 2 от дневния ред, видно от протокола от 27.11.2013 год. е предстояло гласуване за запазване на месечната вноска за поддръжка, обслужване, управление и фонд ремонти на комплекса в размер на 70 лева на месец на апартамент за срок от 1 година, считано от 01.12.2013 год., която включва: 24 лева – възнаграждение за професионален домоуправител, 27.15 лева – възнаграждение портиери, изхвърляне на контейнери, СОТ-паник бутон, видеонаблюдение, вода за общи части /басейн, поливане, почистване/; 10 лева – вноска фонд „Ремонт и обновление“ и 8.85 лева – консумативни разходи за текуща техническа поддръжка. По т. 2 е взето решение за приемане на месечна вноска от 70.00лв., за срок от една година, считано от 01.12.2013г.  

По т. 1 от протокола от 25.11.2014 год. е взето решение за запазване на месечните вноски по поддръжка, обслужване, управление и фонд ремонти на комплекса в размер на 70 лева на месец на апартамент за срок от 1 година, считано от 01.12.2014 год., която включва: 26 лева – възнаграждение за професионален домоуправител, 27.15 лева – възнаграждение портиери, изхвърляне на контейнери, СОТ-паник бутон, видеонаблюдение, вода за общи части /басейн, поливане, почистване/; 10 лева – вноска фонд „Ремонт и обновление“, 4.85 лева – консумативни разходи за текуща техническа поддръжка и 2 лева – за счетоводни и касиерски услуги.

По т. 2 от дневния ред по протокол от 27.11.2015г. „Определяне бюджет за 2016 год. И определяне месечните вноски за поддръжка, обслужване, управление  и фонд „Ремонти на комплекса” е гласувано запазването на месечните вноски в размер на 70 лева на месец за всеки апартамент, включен в етажната собственост, със следното разпределение: 26 лева – възнаграждение за професионален домоуправител, 27.15 лева – възнаграждение портиери, изхвърляне на контейнери, СОТ-паник бутон, видеонаблюдение, вода за общи части /басейн, поливане, почистване/; 10 лева – вноска фонд „Ремонт и обновление“, 4.85 лева – консумативни разходи за текуща техническа поддръжка и 2 лева – за счетоводни и касиерски услуги.

Не са представени доказателства за съхраняването на протоколи от провеждани други ОС на ЕС в гр. Варна, ул. „****и **** № 40, както и от такова от 17.07.2013г.

Пред първоинстанциотнния съд са изслушани показаниятао на водените от ответниците свидетели-Т. Д. Д.и М. Д. П.,  двамата без родство и дела със страните. От показанията им се установява, че П.Д.Г. и А.Л.Б. са собственици на апартамент № 18, находящ се в гр. Варна, ул. „*** ****”, № 40. Преди години имали фирми в България, развивали бизнес, но към момента всичко е приключило. Б. не е идвал в България от 2010г., а Г.-от 2014г. През м.май или юни 2016г. двамата дошли за да подпишат пълномощно за продажбата на апартамента им. Когато пристигали в страната, св. Д.ги вземал от летището и ги водел на хотел. Сочи, че отсядали за кратко. Апартаментът се продава отдавна и св. П. го показва на потенциални купувачи. Никой не е уведомявал свидетелите за провеждани общи събрания на ЕС. Те от своя страна не са плащали задължения на Г. и Б. към ЕС.

С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Настоящият състав намира за допустим предявения от ЕС иск за осъждането на ответниците да заплатят такси за поддръжка, обслужване, управление на ЕС и попълване на фонд „Ремонти на комплекса”. Видно от представените по първоинстанционното дело протоколи от 27.11.2013г., а и от 27.11.2015г., И.Г. е председател на УС на ЕС за срок до две години, съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗУЕС. Председателят на управителния съвет (управителят) представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон. Тя е била надлежно легитимирана да представлява ЕС по предявения на 28.07.2016г. Оплакването за липса на компетентност И. Гганкова да представлява УС на ЕС пред съда е неоснователно.

Предявеният от ЕС иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 9, вр. чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС.

Няма спор между страните, че А.Л.Б. и П.Д.Г. са били собственици на апартамент № 18, находящ се в жгр. Варна, кв. ****”, ул. „Св.Св.К. и ****”, № 40, като сградата на адреса е в режим на етажна собственост.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 ЗУЕС, собствениците на обекти в режим на етажна собственост имат задължение да заплащат вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части, както и разходите за поддръжката и управлението на общите части. Определянето на размера на тези вноски е от компетенциите на ОС на ЕС /чл. 11, ал. 1, т. 5 и 7 и чл. 50 и 51 ЗУЕС/.

Няма спор също така, че месечни вноски за спорния период не са  плащани от Б. и Г..

В тази връзка следва да бъде посочено, че за периода от м.08.2012г. до м.11.2013г. включително не са ангажирани писмени доказателства за взети от ОС на ЕС решения, в които да е гласуван размера на месечните вноски за поддръжка, обслужване, управление  и фонд „Ремонти на комплекса”. Въпреки, че и в протокола от 27.11.2013г. в т. 2 от дневния ред е предвидено гласуване за запазване на месечните вноски, то доказателство за предходно взето решение в този смисъл не е представено. Общито събрание на ЕС определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата /чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС и определя размера на паричните вноски във фонд "Ремонт и обновяване" /чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗУЕС/. В чл 16 от ЗУЕС е предвидено изготвянето на протокол за взетите решения. Такъв, обективиращ в себе си взето от ОС решение за месечните вноски за поддръжка, обслужване, управление  и фонд „Ремонти на комплекса” представен по делото липсва. Само на това основание  исковата претгенция до 01.12.2013г. се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

За остатъка от периода, обхващащ м. 12.2013г., м. 01, м. 02 и м. 03.2014г.  е налице взето решение на ОС за заплащането на сумата от 70.00лв. месечно, от която 10.00лв. за фонд „Ремонти на комплекса”.

Ответниците са възразили, че не са живели в исковия период в жилището си и не е било обитавано от други лица, поради което не дължат разходи за управление и поддръжка на общите части, на осн. чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС. При това положение основният релевантен въпрос е приложимостта на разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗУЕС, съгласно която обитател, собственик или ползвател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на календарната година, не заплаща разходите за поддръжка и управление на общите части. Съгласно константната съдебна практика нормата е императивна и не може да бъде дерогирана по решение на ОС на ЕС /Опр. № 1097/2011г. по гр.д. № 630/2011г. на ВКС, І г.о./. Б. и Г. не са вписани в регистрите на населението, видно от представените удостоверения-2бр., изд. От Община Варна. Според показанията на свидетелите П. и Д., те след 2010г. са пребивавали на територията на България много рядко и за кратки периоди от време, като за престоя си са ползвали хотел. Следва да бъде прието, че не дължат заплащане на разходи за управление и поддръжка на общите части, на осн. чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС. Дължат обаче запхлащането на вноските към фонд „Ремонти”, т.е по 10.00лв. месечно за четирите месеца-за м.12.2013г., м.01.2014г., м.02.2014г. и м.03.2014г. или общо сумата от 40.00лв. Доколкото двамата са съсобственици на апартамента при равни квоти от по 1/2ид.ч., щом в НА няма друга уговорка,  то всеки един от тях се явява задължен за сумата от по 20.00лв.  До този размер е основателен искът и неоснователен за разликата над 20.00лв. до 700.00лв. за всеки един от двамата за сумите, претендирани като дължими такси за поддръжка, обслужване и управление на общите части за целия период от месец август 2012г. до месец март 2014г. и за фонд «Ремонт и обновяване» за периода от м.08.2012г. до м. 11.2013г. включително. .

Същите изводи е направил и ВРС.

Доколкото първоинстанционното решение се обжалва само в охвърлителната си част, то следва да бъде потвърдено.

В останалата си част първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано.

ЕС дължи разноски на Г. и Б., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК. Насрещната страна, чрез процесуалния си представител е направила възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Следва да им бъде присъдена сумата от 300.00лв. предвид действитерлната фактическа и правна сложност на спора. Вярно, че са представени два договора дза правна помощ и съдействие, подписани от всеки един от двамата на стойност от 300.00лв.. Те са представлявани от един адвокат, основанието на претенцията произтича от еднакви факти, което предпоставя и еднаква защитата, както е осъществена, като е депозиран общ отговор на въззивната жалба.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 311/27.01.2017г. по гр.д. № 8904/2016г. на ВРС, в частта, в която е отхвърлена претенцията на И.Д.Г., ЕГН ********** ***, в качеството й на председател на УС на Етажната собственост „*******, срещу П.Д.Г. р. 22.04.1960г. в гр. Нотингам, Великобритания и А.Л.Б., р. 13.02.1968г. в гр. Хиитън, Великобритания, двамата със съдебен адрес ***, чрез адв. В.Б., за разликата над присъдените суми от по 20.00лв. до предявения размер от по 700.00 лв. срещу всеки един от двамата ответници, които суми се претендират като сбор от дължими такси за поддръжка, обслужване и управление на общите части за целия претендиран период от месец август 2012г. до месец март 2014г. и за фонд «Ремонт и обновяване“ за периода от месец август 2012г. до м. ноември 2013г. включително, с оглед взетото решение на ОС на ЕС, обективирано в протокол от 27.11.2013г., на осн. чл. 6, ал. 1, т. 9, вр. чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС.

В останалата си част решение № 311/27.01.2017г. по гр.д. № 8904/2016г. на ВРС, е влязло в сила, като необжалвано.

ОСЪЖДА Етажната собственост, с адрес гр. Варна, кв. ****, ул. „********,“, № 40, представлявана от председател на УС на ЕС И.Д.Г. да заплати на П.Д.Г. р. 22.04.1960г. в гр. Нотингам, Великобритания и А.Л.Б., р. 13.02.1968г. в гр. Хиитън, Великобритания, двамата със съдебен адрес ***, чрез адв. В.Б. разноски за въззивната инстанция в размер на 300.00лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

 

                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                       

                                         2.