Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………/ .06.2017г.,
гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ
състав, в открито съдебно заседание проведено на десети май през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена
ПЕТКОВА ЧЛЕНОВЕ: Мариана ХРИСТОВА
Наталия
НЕДЕЛЧЕВА
при
секретаря Галина СЛАВОВА,
като разгледа докладваното
от съдия Наталия НЕДЕЛЧЕВА,
в. гр.
дело №805/2017г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК, образувано е по
въззивна жалба на „Инжстройинженеринг" ЕООД, седалище
и адрес на управление гр. Варна, ул. „Александър Дякович"
№ 31, ЕИК 813103524, срещу
решение №563/15.02.2017 г., постановено по гр.д. №7809/2016г. по описа на ВРС,
с което е отхвърлен предявеният от дружеството иск за предаване на владение върху ПИ с идентификатор 10135.3513.1913 на осн. чл.75 от ЗС във вр. с чл.358 от ГПК, против П.Н. Данков с ЕГН-********** ***. Според жалбоподателя решението е необосновано, постановено
при нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Твърди, че въз
основа на правилно установените по делото факти, първоинстанционният
съд е достигнал до изводи, които е недопустимо да обуславят решения по искове с
правно осн. чл. 75 или чл. 76 ЗС. Счита, че същите са
напълно необосновани и изцяло в противоречие с основни процесуални и
материално-правни норми. Излага, че владението означава упражнение на
фактическа власт и това е единственият въпрос, който се поставя като предмет на
установяване при искове по чл. 75 и чл. 76 ЗС. Разсъжденията на съда, че трети
лица, а не ищецът бил собственик, поради което третите лица владеели имота до въвода на ответника са необосновани и недопустими в това
производство и поради това решението е постановено в противоречие с
императивната норма на чл. 357, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Сочи като съществено
процесуално нарушение обстоятелството, че съдът не е обсъдил единствено относимите към правилното разрешаване на спора по иска по
чл. 75 ЗС доказателства, а именно, че ищецът е владял процесния
имот повече от шест месеца преди датата на въвода на
ответника - 09.02.2016 г. - факт, който сам съдът е изложил, се потвърждава от
писмените и гласни доказателства, а и не е бил оспорен от ответника. Твърди, че
това процесуално нарушение е обусловено вероятно от неправилното разбиране на
съда за естеството на предявения иск и нормите, които би следвало да бъдат
съобразени при решаване на спор, в предмета на който се включва и преценка за
законосъобразността на извършен въвод от съдебен
изпълнител във връзка с чл. 358 ГПК. По изложените съображения моли обжалваното
решение да бъде отменено, а негово място да бъде постановено друго, с което
предявеният иск с правно основание чл. 75 ЗС бъде уважен, като
ответникът бъде осъден да върне владението на ищеца. В о.с.з. жалбата се
поддържа чрез пълномощник.
Въззиваемата страна чрез депозирания писмен отговор изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно, като не са налице твърдяните
от въззивника пороци. Твърди, че първоинстанционният
съд, след като е анализирал събраните по делото доказателства, е достигнал до
правилен извод за неоснователност на предявения от ищеца иск. Моли жалбата да
бъде оставена без уважение като неоснователна и необоснована, а първоинстанционното решение –потвърдено.
Съдът, след преценка на
събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз
основа на закона и предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по
делото е образувано по иск с правно основание чл. 75 ЗС предявен от „Инжстрой инженеринг” ЕООД гр.Варна
срещу П.Н.Д.. Ищецът твърди, че с влязло в сила на 08.04.2011г. решение, постановено по гр.дело №4093/2007г. по описа на ВРС, 34-ти състав, е прието за
установено между страните, че „Инжстройинженеринг"
ЕООД е собственик на основание чл. 17а от ЗППДОбП
/отм./ на недвижим имот в гр. Варна, съставляващ ПИ 488, кв. 2 по плана на 26
м.р. на гр. Варна с площ 1500 кв. метра, при граници на имота: от три страни
площадка на „Инжстройинженеринг" ЕООД. Излага,
че при изработването на действащата сега КК на гр. Варна, одобрена със Заповед
№РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, имотът му, описан по-горе, който е
изцяло негова собственост съгласно влязлото в сила съдебно решение, не е
нанесен с местоположението и границите си по действалия до влизане в сила на кадастралната
карта кадастрален план, а според границите на имотите по ПУП - ПРЗ /план за
първа регулация по чл. 16 от ЗУТ/, одобрен със Заповед №Г-176/27.10.2003 г., по
който план за ПИ 488, кв. 2 по КП бил отреден УПИ XII - 532, граничещ с УПИ IX
– 444, като по този РП реална част от ПИ 488, кв. 2 по КП с площ 477 кв. метра
е включена в УПИ IX-444. Излага, че с решение на ВОС № 258/18.01.2007 г.
Заповед № Г - 176/27.10.2003 г. била отменена по отношение на УПИ XII – 532, но
въпреки това, при изработването на кад. карта УПИ IX
- 444 е нанесен като имот с идентификатор 10135.3513.611, идентичен изцяло с
УПИ IX – 444, съответно и включващ в
себе си реална част от ПИ 488, кв. 2 по кад. план с
площ 477 кв. метра, при граници на тази реална част имот с идентификатор
10135.3513.54, улица по регулация и от две страни - останалата част от имот
10135.3513.611 /тази, която не е идентична с ПИ 488, кв. 21/. Ищецът твърди, че
упражнява непрекъснато владение върху цялата своя площадка, в която развива
дейността си, вкл. и върху тази нейна част, която е идентична с ПИ 488, кв. 2
по кад. план и в цялост с ПИ 10135.3513.611 от
04.02.1993 г., на която дата с решение на ВОС по ф.дело №657/1993 г.
дружеството е регистрирано като последица на преобразуването на о.ф. Инжстрой
инженеринг" в ЕООД. Излага, че владението върху реалната част от ПИ с
идентификатор 10135.3513.611 по действащата кад.
карта с площ 477 кв. метра /при граници на тази реална част имот с
идентификатор 10135.3513.54, улица по регулация и от две страни - останалата
част от имот 10135.3513.611 - тази, която не е идентична с ПИ 488, кв. 21 е
било отнето от ответника преди по - малко от шест месеца на 09. 02. 2016 г. със
съдействието на съдебен изпълнител. Това обстоятелство става известно на ищеца
по - късно, през месец юни 2016 г., тъй като представители на ищеца не са
присъствали, нито са уведомявани за извършването на въвод
в имота, а ответникът е започнал да огражда въпросната част от имота през месец
юни 2016 г. и при противопоставянето на ищеца на тези негови действия е заявил,
че е въведен в имота от съдебен изпълнител. Доколкото ответникът е бил въведен
във владение върху имот, който е бил в непрекъснато владение на ищеца повече от
шест месеца /от 1993 г. до момента на въвода -
09.02.2016 г./, като при това ищецът е лице - безспорен собственик въз основа
на влязло в сила решение, ищецът моли на основание чл. 75 ЗС П.Н.Д., ЕГН **********
да бъде осъден да му предаде владението върху ПИ с идентификатор
10135.3513.1913, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът П.Н.Д., чрез представения
писмен отговор и в о.с.з чрез пълномощник оспорва иска. Излага, че е собственик
на недвижим имот, представляващ празно
място с площ от 1550 кв.метра, находящ се в гр.
Варна, район "Младост", представляващо ПИ № 488 /бивш имот пл. №
4379/, при граници: ПИ № 444, север, запад, и юг-площадка на "Инжстройинженеринг". Твърди, че е придобил
собствеността по наследство и дарение. Счита, че част от ПИ № 488 е идентичен с
част № 532, и същият попада и е идентичен с част от новообразувания IX - 444,
идентичен с част от ПИ 10135.3513.611 по кадастрална карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД- 18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор
на АГКК, идентичен с ПИ 10135.3513.1913. Оспорва твърденията на ищеца, че процесният имот е негова собственост и се владее от него,
като твърди, че владението се
осъществява от трети за настоящият спор лица, срещу които ответника е водил
исково производство по чл. 108 ЗС и по силата Решение № 3923/24.11.2010г.,
постановено по гр. дело №12906/2009г. на ВРС е признат за собственик, като ответниците са осъдени да предадат владението на недвижим
имот: реална част от ПИ № 488, кв.2 по кадстр. план с
площ от 477 кв.м. включена в УПИ - IX - 444, идентичен към момента с ПИ
10135.3513.611, разделен с промяна на кадастралната карта на гр. Варна на ПИ
10135.3513.1913 и на ПИ 10135.3513.1914. Моли съдът да отхвърли иска като му
присъди направените разноски.
Съдът, след като се запозна с
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от представеното копие, с влязло
в сила на 08.04.2011г. съдебно решение, постановено по гр.д. №4093/2007 г. по описа на ВРС, е
прието за установено между страните, че „Инжстройинженеринг"
ЕООД е собственик на основание чл. 17а от ЗППДОбП
/отм./ на недвижим имот в гр. Варна, съставляващ ПИ 488, кв. 2 по плана на 26
м.р. на гр. Варна с площ 1500 кв. метра, при граници на имота: от три страни
площадка на „Инжстройинженеринг" ЕООД.
По силата на влязло в сила на
11.12.2013г. решение № 3923/24.11.2010г, Александър Николов Николаев и Елена Иванова Николаева са осъдени да
предадат на П.Н.Д. владението на реална част с площ от 477 кв.м. от ПИ
10135.3513.611, находящ се в гр. Варна местност
" Шашкъна" включен в УПИ - IX - 444 в кв.2
по плана на 26 микрорайон на гр. Варна, при граници на претендираната
част: ПИ № 532, улица по регулация и останалата част от УПИ -IX - 444, както
същата е защрихована със син цвят на скицата / на стр. 104 от първ. дело/, на основание чл. 108 от ЗС.
Въз основа на това решение и съгласно
заявление с вх. № 01-100521-19.05.2014г. за изменение на КК на гр. Варна,
признатата за собствена на П.Н.Д., реална част от ПИ 10135.3513.611 е отразена
в Кадастралната карта на гр. Варна, като имот ПИ 10135.3513.1913.
На 21.10.2015г. по молба на П.Д. е
образувано изпълнително дело № 560/2015г. по описа на ЧСИ Станимира Костова -
Данова, с която на основание чл. 522 от ГПК, ответникът на основание влязлото в
сила решение по чл. 108 от ЗС е поискал да бъде въведен във владение на реална
част с площ от 477 кв.м. от ПИ 10135.3513.611, находящ
се в гр. Варна местност "Шашкъна" включен в
УПИ - IX - 444 в кв.2 по плана на 26 микрорайон на гр. Варна, при граници на претендираната част: ПИ № 532, улица по регулация и
останалата част от УПИ - IX - 444, идентичен на ПИ 10135.3513.1913 съгласно
приложен ПУП - ПРЗ за кв. 2 на 26 м.р. на гр. Варна.
Видно от представения протокол за
принудително отнемане на недвижим имот, на
09.02.2016г. ЧСИ -Станимира Данова в присъствието на вещо лице, е въвела
П.Н.Д. във владение на реална част с площ от 477 кв.м. от ПИ 10135.3513.611, находящ се в гр. Варна местност " Шашкъна"
включен в УПИ - IX-444 в кв.2 по плана на 26 микрорайон на гр. Варна, при
граници на претендираната част: ПИ № 532, улица по
регулация и останалата част от УПИ -IX - 444, на основание чл. 108 от ЗС и
съгласно приложен ПУП - ПРЗ за кв. 2 на 26 м.р. на гр. Варна, идентичен на ПИ 10135.3513.1913.
От заключението на изслушаната и
приета в о.с.з, проведено на 17.01.2017г. СТЕ се установява,
че със Заповед № Р-344/12.11.2001г. на Зам. Кмета на Община Варна е
одобрено попълването на кадастралния план на 26 м.р. на град Варна за възстановения
на ответника имот и същият е попълнен под № 488 идентичен на № 4379. Във връзка
с предстоящо изработване на ПУП-ПРЗ на част от 26 подрайон
на гр. Варна, е извършено попълване на КП, при което имотът на П.Д. с пл. №488
е получил нов номер –пл. № 532. Със
Заповед № Г-176/27.10.2003г. на Зам. Кмета на община Варна е одобрен
план за застрояване и регулация за кв. 2 по плана на 26 м.р. на гр. Варна, като
за ПИ № 488, идентичен с № 532, е обособен УПИ XII - 532. С решение по адм. дело № 327/2004г., влязло в законна сила на
18.08.2007г. заповедта е отменена само в частта за имот УПИ XII - 532, който е
оставен в старата си конфигурация по попълването, а по отношение на УПИ IX- 444
- в който имот, съгласно изработения и одобрен ПУП - ПРЗ е включен част от
имота на ответника с площ от 477 кв.м., е влязла в законна сила. В КК на
Варна-Район „Младост” одобрена със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на
АГКК-София, УПИ ІХ-444 е представен с идентификатор 10135.3513.611. Този имот е
идентичен с УПИ ІХ-444, кв.2 по ПУП-ПРЗ от 2003г. По искане на П.Д., на осн. решение №3923/24.11.2010г. е направено изменение на КК
на гр. Варна, район Приморски, като имотът с площ 477 кв.м. е получил
идентификатор 10135.3513.1913. По такъв начин ПИ 1913 е идентичен с част от пл.
№532/488, съответно с реалната част 477 кв.
От показанията на св. Йордан Маринов
Йорданов, заемащ длъжност охрана в ищцовото
дружество, разпитан в о.с.з, проведено на 17.01.2017г. се установява, че в
началото на м.февруари 2016г. обектът бил посетен от ЧСИ, представител на МВР и
четирима господа, с цел да измерят някаква част вътре в обекта. След
напускането им, било установено, че са забити три червени колчета. Свидетелят
излага, че от 2011г. този обект се ползва от ищцовото
дружество. Не е виждал други лица или дружества да го ползват. Знае, че месец
след описаното посещение представител на фирма „Прострой”
е бил в обекта и е товарил материали. Той забелязал двама души да прескачат
оградата и да опъват някаква ограда. Те го накарали да подпише някакъв
документ, но не знае съдържанието му. Към момента на съдебното заседание
твърди, че в обекта няма лента, няма заграждение и материалите на дружеството
си стоят на местата.
За да се произнесе, съставът при ВОС
съобрази следното:
Когато владението е отнето по
нареждане или със съдействието на съдебен изпълнител, съобразно разпоредбата на
чл. 358 ГПК, съдът проверява законосъобразността на нареждането, съответно на
извършените действия. Според константата съдебна практика цитираната разпоредба
не урежда нов вид иск за защита на нарушено владение, а само посочва какви са
правомощията на гражданския съд в производството по предявени искове по чл. 75
и чл. 76 ЗС, когато се твърди, че владението е отнето по нареждане или със
съдействие на съдене изпълнител или друг държавен орган.
Доколкото въводът
е бил извършен въз основа на изпълнителен лист, по силата на който Александър
Николов Николаев и Елена Иванова
Николаева са осъдени да предадат на П.Н.Д. владението на реална част с площ от
477 кв.м. от ПИ 10135.3513.611, за която ищецът твърди, че е владял към
момента, то „Инжстрой инженеринг” ЕООД се явява трето лице, спрямо което е
извършен въвода.
Според актуалната съдебна практика,
незаконният въвод във владение на недвижимия имот,
който съдебният изпълнител е извършил срещу трето за изпълнението лице,
осъществява материалноправната предпоставка на чл. 76
ЗС – владението е отнето чрез насилие, като по владелческия
иск на третото лице срещу взискателя относно същия
имот съдът проверява законността на действията на съдебния изпълнител / в този
см. решение №66/25.07.2016г., по гр.
дело №5203/2015г./
Според разясненията, съдържащи се в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ
№1 от 9.12.2013 год., когато въззивният съд прецени,
че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна,
вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно
подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова
оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора,
като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и укаже на страните
необходимостта да ангажират съответни доказателства. Въпреки, че настоящият
състав счита, че правилната правна квалификация на предявения иск е чл. 76, а не
чл. 75 ЗС, какъвто иск е разгледал ВРС, доколкото не се налага установяването
на различни факти, то не е било необходимо и даването на указания на страните
за ангажирането на други доказателства.
В производството по чл. 76 ЗС, в
тежест на ищеца е да установи факта на упражнявана фактическа власт и факта на
насилието/ нарушението.
В конкретния случай се обжалва
отнемането на владението посредством въвода,
извършено от ЧСИ на 09.02.2016г.
Следователно, предявеният на
05.07.2016. иск по чл. 76 ЗС е допустим.
За да се произнесе по неговата
основателност, съдът съобрази следното:
За да бъде установено дали е налице
отнемане чрез насилие, осъществено от ЧСИ следва да се разгледа въпроса за
законосъобразността на извършените действия на процесуална принуда при отнемане
на владението на имота и предаването му на взискателя.
Процесуална незаконосъобразност на
изпълнението е налице, когато не са спазени процесуалните изисквания за
законност на изпълнителния процес, а именно: наличие на изпълнително основание
и изпълнителен лист и точно и законосъобразно изпълнение на процесуалните
задължения и правомощия на съдебния изпълнител.
Принудителното изпълнение следва да се
извършва само в рамките на изпълнителното основание. Съдебният изпълнител не
може да извършва действия, които не съответстват на изпълняваното решение.
Според константата съдебна практика предмет на принудителното изпълнение е само
изпълняемото право, така, както то е конкретизирано в
изпълнителния лист.
В настоящия случай, въводът е извършен въз основа на приложен изпълнителен
лист, издаден въз основа на съдебно решение № 3923/24.11.2010г., влязло в
законна сила на 11.12.2013г., с което А. Н. Н. и Е. И. Н. са осъдени да предадат на П.Н.Д.
владението на реална част с площ от 477 кв.м. от ПИ 10135.3513.611, както е
защрихована в син цвят на скицата.
Видно от съдържанието на протокола за
принудително отнемане на недвижим имот, въводът е
извършен в присъствието на вещо лице- геодезист, с чиято помощ са определени
границите на реалната част и са поставени три крайни точки с червен спрей.
От протокол №042 за трасиране,
означаване и координиране на границите на ПИ 10135.3513.1913 по КП на гр. Варна,
съставен от правоспособното лице-геодезист, се установява, че на 09.02.2016г.,
е осъществено трасиране, означаване и координиране на границите на имота с
гранични точки, като е отбелязано, че трасирането е извършено въз основа на кадастралната
карта на Варна и решение. От находящата се на задната
страница на протокола скица за трасирането, е видно, че трасирането на
имота следва точно очертанията на
защрихования в син цвят имот на скицата, изготвена от в.л. Д. П. /стр. 104 от първ. дело/, към която препраща решение №3923/24.11.2010г., и съвпада съобразно
приетото заключение на СТЕ /неоспорено в тази част от страните и възприето от
съда като обективно и компетентно изготвено/ с очертанията на имот с
идентификатор 10135.3513.1913 по КК на гр. Варна, действаща към момента на въвода.
С оглед така приетото от фактическа
страна, настоящият състав не установи
ЧСИ да е допуснал незаконосъобразни действия във връзка с осъществяване на въвода спрямо ищеца. Съдебният изпълнител е извършил въвода съобразно съдебното решение, с което ответниците са осъдени да предат на ищеца по иска с правно осн. чл. 108 ЗС владението на дворно място. Влязлото в сила осъдително решение по спор за
собственост представлява изпълнително основание, по което се издава
изпълнителен лист. Той определя предмета и страните на бъдещото принудително
изпълнение. Съдебният изпълнител, като орган, който осъществява изпълнението, е
длъжен стриктно да съблюдава рамките, в които се движи изпълнителният процес. С
оглед събраните в хода на настоящото производство писмени доказателства, съдът
счита, че принудителното изпълнение е проведено в рамките на изпълнителното основание, предвид
което е законно
Конкретни
твърдения за извършени нарушения във връзка с осъществяване на въвода в исковата молба не са изложени. От друга страна
следва да се отбележи, че принадлежността на правото на собственост е извън
предмета на настоящия иск, в производството по който на изследване подлежат
само факта на осъществявано владение и неговото отнемане по насилствен начин. Ако
„Инжстрой Инженеринг” ЕООД счита, че чрез въвода са
нарушение негови собственически права, то следва да реализира претенцията си по
друг ред. Влязлото в сила осъдително решение по гражданскоправен
спор се ползва със сила на присъдено нещо и с изпълнителна сила. Техният обхват
се определя от предмета на делото, който е и предмет на постановения диспозитив на съдебния акт. При спор за собственост, силата
на присъдено нещо и изпълнителната сила обхващат спорния недвижим имот, и
съобразно чл. 297 ГК е задължителен за съдилищата и всички учреждения и общини
в Р България.
С
оглед изцяло съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на първата,
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение
-потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид неоснователността
на въззивната жалба, въззиваемата страна има право да получи направените в
настоящото производство разноски, но предвид липсата на искане в тази насока,
както и на доказателство за направени такива, съдът не ѝ присъжда разноски.
Водим от изложеното, Варненският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №563/15.02.2017
г., постановено по гр.д. № 7809/2016 г. по описа на ВРС, с което предявеният от
„Инжстройинженеринг” ЕООД гр.Варна, ЕИК:813103524, представлявано от Управителя
Б. Н., със съдебен адрес ***, чрез адв.Г.Б.А. ***,
иск за предаване на владение върху ПИ с идентификатор 10135.3513.1913 на осн. чл.76 от ЗС във вр. с чл.358
от ГПК, против П.Н. Д. с ЕГН-********** ***, е отхвърлен като НЕОСНОВАТЕЛЕН, и
„Инжстройинженеринг” ЕООД гр.Варна, ЕИК:813103524, е
осъден да заплати на П.Н. Д. с ЕГН-********** ***, сумата от 205лв.,
представляваща направени разноски по делото на осн.чл.78, ал.3 от ГПК.
НЕ
присъжда разноски.
Рeшението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис на страните, при
условията на чл. 280 ГПК.