Р Е Ш Е Н И Е

 

№ .........../ 05.05.2017г.

гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА  

КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

 

при секретар ВЕНЕТА АТАНАСОВА,

като разгледа докладваното от съдия Невин Шакирова

въззивно гражданско дело № 666 по описа за 2017г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на П.И.Т. срещу Решение № 455 от 08.02.2017г. по гр.д. № 13265/2016г. по описа на ВРС, VII-ми състав, с което на основание чл. 144 от СК въззивникът е осъден да заплаща в полза на И.П.Т. с ЕГН ********** и с адрес: *** месечна издръжка в размер на 150.00 лева, с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от 31.10.2016г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, както и на основание чл. 149 от СК е осъден да заплати издръжка за минало време в размер на сумата от 1 800.00 лева за периода от 01.11.2015г. до 31.10.2016г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 31.10.2016г. до окончателното й плащане.

 Жалбата е основана на доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт като постановен при липса на категорични доказателства за материалноправните предпоставки на иска по чл. 144 от СК – че ищцата учи редовно във висше учебно заведение към момента на приключване на устните състезания по делото и за възможността на родителя да дава издръжката без особени за него затруднения. В тази връзка ВРС не е отчел обстоятелството, че въззивникът има безусловно задължение за издръжка към друг малолетен низходящ, а по делото не са събрани доказателства установяващи факта и размера на реализираните от него доходи. Същите възражения са изложени и по отношение на иска за издръжка за минало време. Моли в тази връзка за постановяване на решение, с което да се отмени първоинстанционното, като вместо него бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни.

В срока и по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна И.П.Т.. Същата оспорва твърденията и доводите в жалбата като необосновани. Твърди, че по делото са ангажирани доказателства, установяващи наличие на предпоставките на чл. 144 от СК,  в т.ч. и че е навършила пълнолетие; че за учебната 2016/2017г. учи в редовна форма на обучение във ВУЗ „Проф. Д-р Ал Златаров“, гр. Бургас; не е навършила 25 годишна възраст и че не може да се издържа от доходите и от използване на имуществото си. Същевременно въззивникът е неин родител, живее постоянно във Великобритания от края на 2011г. С оглед по-високия стандарт на живот и значително по-високите доходи в чуждата страна, същият има възможност да дава поисканата издръжка без особени затруднения, независимо от задължението му към друг низходящ. Моли в тази връзка решение на ВРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В хода на проведените по делото съдебни заседания, страните поддържат изразените позиции по спора, като всяка от тях претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

При проверка валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от И.П.Т. срещу П.И.Т. съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на осъдителен иск с правно основание чл. 144 от СК за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 250 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба в съда, с падеж всяко първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, както и иск с правно основание чл. 149 от СК за заплащане на издръжка за минало време от 01.11.2015г. до 31.10.2016г. вкл. в размер на 3 000 лв. /по 250 лв. месечно/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното плащане на задължението.

Фактическите твърдения, на които се основават исковете са следните: ищцата е дете на ответника, който с протоколно определение от 02.02.2010г. по гр.д. № 12264/2009г. по описа на ВРС, XVII-ти състав бил осъден да заплаща издръжка в размер на 100 лв. месечно, считано от 16.11.2009г. От този момент ответникът плащал присъдената издръжка със закъснения, като последната платена вноска по изп. дело е от 18.01.2016г. за погасяване на стари задължения. На 26.07.2015г. ищцата навършила пълнолетие, завършила средното си образование и понастоящем е студентка в редовна форма на обучение във ВУЗ „Проф. Д-р Асен Златаров“, гр. Бургас, специалност „Електроника“. Не е в състояние сама да осигурява издръжката си, доколкото поради обучението си не може да започне постоянна работа; няма движимо и недвижимо имущество, от което да реализира доходи. Живее при майка си в нейното жилище и именно тя е родителя, който е поел цялостната й издържа. Ответникът се е дезинтересирал от нея и от потребностите й. Същевременно има възможност и без особени затруднения може да осигури необходимата й издръжка. Същият работи, реализира добри доходи и е в състояние да помага в издръжката й. Моли в тази връзка за постановяване на положително решение по спора.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва исковете. Навел е твърдения, че след навършване на пълнолетие от ищцата продължил да плаща суми от по 100 лв. месечно, а по различни поводи като рожден ден, абитуриентски бал, студентски празник изпращал чрез майка си суми от по 100-200 лв. Въпреки това не е успял да удовлетвори искането на ищцата за закупуване на лек автомобил. Оспорва твърдението, че е във възможностите му и без особени затруднения да осигури претендираната издръжка, като поддържа обратното. От края на 2011г. живее във Великобритания, където от съвместното му съжителство с Е. И.Д. има роден син М. П. Т.. В момента няма постоянна работа, работи почасово, като общ работник, когато си намери такава. Трудно осигурява елементарните материални потребности необходими, както за отглеждане на малолетното дете, така и за личното си съществуване. Така обосновава невъзможност за даване на претендираната издръжка без особени затруднения. Моли поради това за постановяване на решение, с което исковете бъдат отхвърлени като неоснователни.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

От съдържанието на Удостоверение за раждане, дубликат от 21.08.1997г., издадено въз основа на Акт за раждане № IV-276 от 29.07.1997г., издаден от Община Варна се установява, че ищцата И.П.Т. е родена на ***г. от майка В. Л. Ц. и баща П.И.Т..

С Диплома за средно образование № 026854 от 16.06.2016г., издадена от Директора на ПГЕЕ „Константин Фотинов“, гр. Бургас е удостоверен факта, че И.Т. е завършила същата гимназия със специалност „Телекомуникационни системи“. Същата е била ученичка в гимназията до 30.06.2016г. съгласно Служебна бележка № 17 от 23.01.2017г.

И.П.Т. е записана през учебната 2016/2017г. в първи семестър на първи курс, редовно обучение за висше образование на образователно-квалификационна степен бакалавър по специалността „Електроника” за срок на обучение четири години към Университет „Проф. д-р Асен Златаров“, гр. Бургас, видно от Уверение № 18757 от 03.10.2016г. и от Уверение № 18962 от 18.01.2017г., издадени от длъжностно лице към учебното заведение.

От вносни бележки, съответно от 05.07.2016г. и от 20.07.2016г., издадени от Банка „ДСК“ ЕАД се установява, че И.Т. е платила такси за един изпит от 48.00 лв. и семестриална такса в размер на 363 лв.

Удостоверение за раждане № 0020160194, издадено на 31.05.2016г. от Община Варна въз основа на Акт за раждане № 0194 от 31.05.2016г. установява, че П.И.Т. е баща и на детето М. П. Т., родено на ***г. от майка Е. И. Д.

С разписки за парични преводи на л.л. 37-40 от делото на ВРС И.Т. е получила преведени й от Л. Н. Т. суми, както следва: 100 лв. на 26.07.2016г.; 200 лв. на 06.12.2016г. и 200 лв. на 20.05.2016г.

По данни от ТД на НАП Варна към 18.01.2017г. П.И.Т. няма регистрирани трудови договори видно от писмо изх. № 1697/16.01.2017г. на директора на дирекцията.

Видно от съдържанието на Удостоверение изх. № 408/26.01.2017г., издадено от СВп при АВ за П.И.Т. са налице вписвания за периода от 01.01.1993г. до 25.01.2017г., както следва: закупен на 11.02.2005г. ПИ - лозе № 030036 в с. Шкорпиловци с площ от 2.001 дка; вписана договорна ипотека върху същия в полза на „ОББ“ АД на 22.11.2005г., заличена на 22.02.2011г. и наложена възбрана по изп.д. на 09.08.2010г. в полза на кредитора Весела Цветкова.

СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:

Въведения в жалбата довод за материална незаконосъобразност на решението е основателен по следните съображения:

С обжалваното решение са разгледани и уважени частично като основателни и доказани предявените искове на основание чл. 144 и чл. 149 от СК. Съдът е приел, че ищцата е студент в първи курс – редовна форма на обучение във ВУЗ, не получава доходи от трудова дейност или на друго основание, не притежава имущество от което да се издържа.

По отношение възможностите на ответника е приел, че е налице признание на неизгодни факти, че живее постоянно във Великобритания от края на 2011г. и реализира доход, позволяващ му да се издържа и да живее без проблеми в друга държава от ЕС, заедно с малолетното си дете. Приел е като служебно известен факта, че доходите във Великобритания са в британски лири, а по фиксинга на БНБ към 07.02.2017г. сумата от 250 лв. се равнява на 108.70  британски лири. Посочил е също за ноторно известен факта, че доходите извън България надхвърлят размера на средната заплата за страната и са в пъти по-високи от МРЗ установена за България. Направил е извод, че след като не се връща в страната, ответникът е уредил живота си в чужбина, получава минимален доход /поне 1000-1500 британски лири месечно, с оглед минималните наеми на жилища от 200-500 лири/, поради което същият може да задоволи нуждите си и има възможност да заплаща исканата издръжка.

Съставът на ВОС не споделя изводите на първоинстанционния съд.

Относно предпоставките на иска с правно основание чл. 144 от СК, при които възниква задължение за издръжката на пълнолетни деца от родителите им, когато продължават образованието си е налице задължителна съдебна практика, обективирана в Решение № 170 от 24.07.2013г. на ВКС по гр.д. № 1339/2012г., III ГО, ГК и цитираното в него ППВС № 5/1970г. Съгласно даденото в същите разрешение в хипотезата на чл. 144 от СК издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото, ако учат, се дължи само ако не съставлява особено затруднение за родителите. Прието е, че пълна безусловност на задължението в случая не е налице - трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения за родителя. Последното предполага родителят да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете. Преценката за това следва да е конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице.

Установяването на правопораждащите предпоставки на своя иск, чрез установяване на конкретните си потребности и на конкретните /не предполагаеми/ доходи на бащата за посочения в исковата молба период, е в доказателствената тежест на ищеца съгласно чл. 154 от ГПК.

По делото е установено, че ищцата И.Т. е на 19 години и е пълнолетно дете на ответника П.Т.. През миналия период - от 01.11.2015г. до 31.10.2016г., както и в периода от 31.10.2016г. до приключване на устните състезания по делото, низходящата е била ученичка в средно учебно заведение до 30.06.2016г., а след това - студентка във висше учебно заведение – Университет в гр. Бургас. Възрастта и редовното й обучение в посочения период предполагат нужда от средства, както за задоволяване на присъщите на всеки човек биологични потребности, така и за специалните потребности, продиктувани от обучението и новите й интереси. Липсват в същото време данни, ищцата да реализира собствени доходи и да притежава в собственост вещи, от ползването на които да осигурява средства за издръжката си.

Същевременно П.Т. е на 42 години, неженен, няма регистриран трудов договор, а размера на реализираните доходи от трудово правоотношение в чужбина на родителя не е установен по делото. Същият не може да се предполага, а подлежи на доказване на общо основание. В тази връзка е налице признание от ответника, че полага труд непостоянно и почасово като общ работник във Великобритания от края на 2011г., което съдът преценява по реда на чл. 175 от ГПК с оглед на всички обстоятелства по делото. Липсват твърдения и данни за здравословното състояние на родителя, за образованието и за квалификацията му. Установено е, че родителят е собственик на недвижим имот – лозе с площ от 2.001 дка в с. Шкорпиловци, придобит през 2005г., от ползването на който, съдът приема, че може да реализира доходи. Установено е също, че ответникът е родител и на ненавършило пълнолетие дете – М., родено на ***г., по отношение на което задължението му за даване на издръжка е безусловно /чл. 143 от СК/ и живее с майката и второто си дете във Великобритания.

При отчитане на всички факти – признанието за реализирани непостоянни доходи в чужбина, неустановени по размер; възрастта и доброто здраве на бащата; притежаваната собственост върху недвижим имот съпоставени с размера на задълженията към малолетен низходящ, както и със собствените жизнени потребности на родителя, решаващият състав приема, че в конкретния случай даването на издръжка на пълнолетно дете би съставлявало особено затруднение за ответника. Пълнолетното дете има нужда от издръжка като студентка - за обучение, учебни пособия, транспорт, храна, облекло и други ежедневни разходи, но възможностите на родителя да заплаща издръжка на детето си, без това да създаде особено затруднение за него по смисъла на чл. 144 от СК не са налице. В задължителната съдебна практика  /Решение по гр.д. № 1424/2010г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 273 от 17.10.2011г. по гр.д. № 1694/2010г. на ВКС, III ГО и др./ е прието, че задължението за издръжка към непълнолетно дете, когато родителят има и такова, е безусловно и с предимство пред това към пълнолетното и следва да бъде отчетено при определяне възможностите на родителя да дава издръжка и на последното. Спрямо пълнолетното дете задължението за издръжка не е безусловно, тъй като по начало пълнолетният може да се издържа сам. Работоспособната възраст на родителя и потенциалната възможност да получава високо възнаграждение не са определящи при издръжката на пълнолетен, която не е безусловна за разлика от задължението по чл. 142 от СК вр. чл. 143, ал. 2 от СК. Ответникът в случая обективно няма доказани остатъчни доходи над собствената му и на непълнолетното дете издръжка, поради което издръжката на пълнолетното дете е особено затруднение за него по смисъла на чл. 144 от СК, което изключва дължимостта й.

Възможностите на задълженото лице касаят не само размера на издръжката, съгласно чл. 142 от СК, но и основанието на иска - арг. от чл. 140, ал. 2 от СК, чл. 144 от СК и т. IV от ППВС 5-70г. При особено затруднение за родителя да дава издръжка на пълнолетното си дете, последното може да търси издръжка от лица от друг ред /чл. 142, ал. 1 от СК/. Доколкото липсват доказателства за възможността на ответника да дава издръжка на пълнолетната си дъщеря без особено затруднение, то съдът приема в настоящия случай, че ответникът е в невъзможност да доставя издръжка, тъй като не разполага с достатъчно доходи и имущество, позволяващи му осигуряване на претендираната издръжка.

По тези съображения, съдът приема, че исковете на пълнолетния учащ низходящ за издръжка за минало и бъдеще време са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Решението, с което ответникът е осъден да заплаща издръжка за минал и за бъдещ период следва да бъде отменено, и постановено друго, с което предявените искове да се отхвърлят. Присъдената на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса върху уважените искове следва да бъде отменена.

Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 455 от 08.02.2017г. по гр.д. № 13265/2016г. по описа на ВРС, VII-ми състав В ЧАСТТА с която на основание чл. 144 от СК П.И.Т. с ЕГН ********** *** е осъден да заплаща в полза на И.П.Т. с ЕГН ********** и с адрес: *** месечна издръжка в размер на 150.00 лева, с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от 31.10.2016г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, както и на основание чл. 149 от СК е осъден да заплати издръжка за минало време в размер на сумата от 1 800.00 лева за периода от 01.11.2015г. до 31.10.2016г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 31.10.2016г. до окончателното й плащане и в частта на присъдената на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 144 и чл. 149 от СК предявените от И.П.Т. с ЕГН ********** и с адрес: *** срещу П.И.Т. с ЕГН ********** *** искове за заплащане на месечна издръжка в размер на 150.00 лева, с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от 31.10.2016г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, както и за заплащане на издръжка за минало време в размер на сумата от 1 800.00 лева за периода от 01.11.2015г. до 31.10.2016г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 31.10.2016г. до окончателното й плащане.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 2, т. 2 от ГПК.

 

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                  2.