О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ………./........04.2017 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                                                                                                                                                                                                                                 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ХРИСТОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА

                                                           младши съдия НЕДЕЛИНА МАРИНОВА

 

 

като разгледа докладваното от младши съдия Маринова

частно търговско дело № 300 по описа за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 129, ал. 3, вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 9612/17.02.2017 г. от "ТОМИ БИЛДИНГ" ООД, ЕИК 202372243, със седалище и адрес на управление град Варна, Район Приморски, ул. „Евлоги Георгиев” № 32, чрез представляващите го Т.Н.Г. и М.П.Д.., срещу Определение № 1423/07.02.2017 г., постановено по гр.д. № 16371/2016 г. по описа на Районен съд - Варна, в частта, с която е прекратено производството по делото по отношение на акцесорните осъдителни искове за сумата от по 1 047 лева – мораторна лихва, претендирана от всеки от двамата ответници, за периода от 31.03.2016 г. до 28.11.2016 г., на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

В частната жалба е посочено, че обжалваното определение е неправилно, тъй като конкретни указания за внасяне на държавна такса общо в размер на 1 337,88 лева не са дадени до постановяване на атакувания съдебен акт. Твърди се, че множеството искове и различния начин на определяне на държавната такса са довели до затруднения при нейното изчисляване, поради което и погрешно е внесена по-малка такса, но впоследствие цялата дължима държавна такса е преведена по сметка на първоинстанционния съд. Сочи се, че разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато ищецът знае в какво се състои конкретната нередовност на исковата молба. Частната жалба съдържа искане за отмяна на обжалваното определение.

Препис от частната жалба не е връчен на насрещната страна, съобразно разпоредбата на чл. 129, ал. 3

 ГПК.

       Окръжен съд - Варна, като прецени събраните по делото доказателства и доводите и възраженията, изложени в частната жалба, намира за установено следното:

 

 

       От фактическа страна:

Производството по гр.д. № 16371/2016 г. по описа на Районен съд - Варна е образувано по повод на искова молба от "ТОМИ БИЛДИНГ" ООД, ЕИК 202372243 срещу Ю.С.Г. и Л.Н.Г.. Предявените главни и акцесорни кумулативно съединени искове са за заплащане от всеки един от ответниците на сумите, както следва: 1. по 15 473,50 лева, представляваща дължима сума по договор за довършване на жилищна сграда; 2. по 1 047 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.03.2016 г. до 28.11.2016 г.

С Разпореждане № 53305/28.12.2016 г. първоинстанционното производство е оставено без движение, като са дадени указания на ищеца за уточняване на предявените главни и акцесолни искове и за представяне на доказателства за платена на Районен съд – Варна държавна такса в размер на 4% от цената на всеки самостоятелно предявен главен и акцесорен иск срещу всеки ответник, но не по-малко от 50 лева по всеки иск, на основание чл. 72, ал. 1 ГПК и чл. 1 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Депозирана е молба вх. № 1444/11.01.2017 г. от ищеца с уточняване на главните искови претенции, към която е приложено платежно нареждане от 11.01.2017 г. за внесена по първоинстанционното дело държавна такса в размер на 1 187,88 лева.

С Разпореждане № 1540/12.01.2017 г. е дадена последна възможност на ищеца да уточни размера и периода на акцесорните искове за лихва за забава, както и да представи доказателства за платена на Районен съд – Варна държавна такса в размер на 4% от цената на всеки самостоятелно предявен главен и акцесорен иск срещу всеки ответник, но не по-малко от 50 лева по всеки иск, на основание чл. 72, ал. 1 ГПК и чл. 1 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

С молба от 06.02.2017 г. са конкретизирани претенциите за заплащане на лихва за забава и е представено преводно нареждане от 06.02.2017 г. за сумата от 83,73 лева с основание за плащането държавна такса по гр.д. № 16371/2016 г. по описа на Районен съд – Варна.

С атакуваното Определение № 1423/07.02.2017 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото по отношение на акцесорните осъдителни искове за сумата от по 1 047 лева – мораторна лихва, претендирана от всеки от двамата ответници за периода от 31.03.2016 г. до 28.11.2016 г., на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, поради невнасяне на дължимата по всички предявени искове държавна такса и обстоятелството, че същата е достатъчна само за главните такива.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което същата е допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Връщането на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и прекратяването на производството по делото са разпоредени от закона последици от процесуалното бездействие на ищеца, свързано с неизпълнение на задължението му за отстраняване на правилно посочени му от съда нередовности на исковата молба по смисъла на чл. 127

 ГПК и чл. 128 ГПК.

В разглеждания случай, с Разпореждане № 53305/28.12.2016 г. и Разпореждане № 1540/12.01.2017 г. първоинстанционното производство е оставено без движение, като Районен съд – Варна е посочил подлежащите на отстраняване конкретни нередовности на исковата молба и е предупредил ищеца за последиците при неизпълнение на указанията на съда в цялост и в срок без уважителна причина.    

Предявените от ищеца и жалбоподател в настоящото производство два главни и два акцесорни искове са в условията на обективно кумулативно съединяване, като тези по чл. 86, ал. 1 ЗЗД са обусловени и имат акцесорен характер. Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ГПК, за предявените с една молба кумулативно съединени искове се събира държавна такса по всеки иск. В този смисъл, по двата главни искове, всеки от които с цена от 15 473,50 лева, се дължи държавна такса от по 4%, тоест в размер на 618,94 лева. Доколкото дължимата държавна такса по двата акцесорни искове, всеки с цена от 1 047 лева, е под минималния допустим размер от 50 лева, съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, то по същите се дължи отделна държавна такса от 50 лева за всеки.

Безспорно възприето в съдебната практика е, че при предявени осъдителни искове е допустимо едновременно даване на указания от съда както за уточняване на размера на предявените искове, така и за внасяне на дължимата държавна такса в размер на 4 % върху уточнените искови претенции. Задължение на ищеца е да посочи точен размер на исковете, да внесе определената държавна такса и да представи доказателства за нейното заплащане в указаните за това срокове. Самото изчисляване на 4% от цената на исковете представлява математическа операция, която и ищецът би могъл да извърши, ако уточни размера на претенциите си /в този смисъл Определение № 596/09.08.2010 г. по ч.гр.д. № 345/2010 г. по описа на ВКС, ІІ Т.О., постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК/.

С оглед на изложеното и доколкото първоинстанционният съд два пъти е давал точни и пълни указания на ищеца относно уточняване от страна на последния на размера на претенциите по главните и акцесорните искове и по отношение на размера и начина на определяне на дължимите за тях държавни такси, то неоснователно се явява възражението за незнание от жалбоподателя на нередовностите на исковата молба и затруднения в изчислението на указаните за внасяне държавни такси.

Безспорно е обстоятелството, че внесените от ищеца държавни такси са в общ размер от 1 271,61 лева, тоест с 66,27 лева по-малко от общия им дължим размер от 1 337,88 лева. Невнасянето в указания от съда срок на всички дължими държавни такси представлява неотстраняване на нередовност в исковата молба по смисъла на чл. 129, ал. 3 ГПК, последица от която е прекратяване на производството по делото. Доколкото обаче внесените от ищеца държавни такси са в достатъчен размер за предявените главни искове, то първоинстанционното производство следва да бъде прекратено само по отношение на акцесорните такива с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Поради достигане до идентични крайни правни изводи с тези на Районен съд - Варна, определението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1423/07.02.2017 г., постановено по гр.д. № 16371/2016 г. по описа на Районен съд - Варна, в частта, с която е прекратено производството по делото по отношение на акцесорните осъдителни искове за сумата от по 1 047 лева – мораторна лихва, претендирана от всеки от двамата ответници, за периода от 31.03.2016 г. до 28.11.2016 г., на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

       Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                

                                                                                                                2.