О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ............../ 06.04.2017г.,

гр. Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в закрито заседание, проведено на шести април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

като разгледа докладваното от съдия Н. Шакирова

въззивно частно гражданско дело № 692 по описа за 2017г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 407, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на Б.И.Ж. срещу Разпореждане № 11042 от 10.03.2017г. по гр.д. № 15044/2014г. по описа на ВРС, ХLI-ви състав, с което на основание чл. 406, ал. 1 от ГПК е отхвърлена молбата на частния жалбоподател за издаване на изпълнителен лист за законната лихва върху главницата от 19 500 лева, представляваща договорено възнаграждение по договор за поръчка от 29.09.2008г. придобито с договор за цесия от 06.01.2010г., за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 6357/07.10.2014г. по ч.гр.д. № 12525/2014г. по описа на ВРС, XIV-ти състав, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.10.2014г. до окончателното плащане на задължението.

В частната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на разпореждането по аргумент от нормата на чл. 416, ал. 1 от ГПК, съгласно която с влизане в сила на решението за установяване на вземането, заповедта за изпълнение влиза в сила и именно въз основа на нея се издава изпълнителен лист. Счита, че по аналогия с разноските, сторени в заповедното производство, че законната лихва от датата на заявлението не е предмет на установителния иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, а съставлява по дефиниция законна последица от установяване на вземането. Поради това законната лихва не формира цената на иска, нито прибавянето на лихви от завеждане на иска съставлява изменение на иска. Като бъдещо, обусловено от уважаване на иска вземане с неизвестен размер, поначало законната лихва не формира самостоятелен предмет на делото. Ето защо счита, че при установяване на вземането по заповедта за изпълнение, последната влиза в сила изцяло, вкл. и по отношение на присъдените с нея законна лихва и разноски. В подкрепа на доводите си се позовава на Определение № 417 от 03.06.2011г. по ч.т.д. № 315/2011г. на ВКС, I ТО.

При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 407, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – разпореждане, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 07.10.2014г., подадено от Б.И.Ж., ВРС е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 6357/07.10.2014г. по ч.гр.д. № 12525/2014г., с която длъжникът В.Х.В. е осъден да заплати на заявителя сумата от 19 500. 00 лв., дължима по договор за поръчка от 29.09.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 07.10.2014г. до окончателното плащане на задължението.

В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подадено възражение от длъжника и в съответствие с дадените му от съда указания, в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят предявил иск за установяване на вземането си, по който е образувано гр.д. № 15044/2014г. по описа на ВРС, XLI-ви състав. С влязло в сила на 27.01.2017г. решение по същото е прието за установено в отношенията между страните вземането на Б.Ж. от В.В. за сумата от 19 500 лв. под формата на възнаграждение по договор за поръчка от 29.09.2008г.

По молба от 01.03.2017г. за издаване на изпълнителен лист за законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска, ВРС изложил съображения, че с предявения иск не е бил сезиран с искане за установяване на законната лихва от заявлението, а с оглед диспозитивното начало в процеса, съдът дължи произнасяне единствено по заявените от страните искания. Постановеното по делото решение не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника за законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска по смисъла на чл. 404 от ГПК, поради което оставил без уважение искането за издаване на изпълнителен лист.

ВОС, за да се произнесе съобрази следното:

За да издаде изпълнителен лист, съдът трябва да се увери, че кредиторът има право на принудително изпълнение, което следва от изпълнителното основание. Поради това изпълнителният лист се издава въз основа на изпълнително основание. Съгласно чл. 404, т. 1, пр. 1 и 3 от ГПК на принудително изпълнение подлежат влезлите в сила решения на съдилищата и заповедите за изпълнение.

В хипотезата на предявен установителен иск относно издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, изпълнителният лист се издава след влизането й в сила въз основа на влязло в сила съдебно решение за установяване на вземането. При уважаване на установителния иск за съществуване на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, съгласно чл. 416 от ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист. Ако в исковото производство се установи, че съществува само част от вземането, то изпълнителният лист ще се издаде за съдебно признатото вземане, независимо от съдържанието на заповедта на изпълнение. В останалата, съдебно непредявената и неустановена, но оспорена част, заповедта за изпълнение ще подлежи на обезсилване /чл. 415, ал. 2 от ГПК/.

Неоснователни в тази връзка са доводите на частния жалбоподател основани на разбирането, че законната лихва не е предмет на иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК. Претенцията за законна лихва от подаване на исковата молба /заявлението/ макар и да няма характер на самостоятелен иск /по арг. от чл. 214, ал. 2 от ГПК/, има самостоятелно материалноправно съществуване и представлява различно от главницата вземане. Това вземане без съмнение се включва в предмет на делото по чл. 6, ал. 2 от ГПК, само ако бъде предявено от ищеца, тъй като в противен случай, съдът не може да я разгледа. Същото важи и в заповедното производство - вземането за законна лихва е част от предмета на издадената заповед за изпълнение, която влиза в сила и в тази част при общите предпоставки на чл. 416 от ГПК, една от които е да е установено съществуването й по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК. Следователно, установителното действие на решението по чл. 422, ал. 1 от ГПК не би обхванало вземането за законна лихва от подаване на заявлението, ако то не е предмет на този иск, а то не може да стане такъв предмет ако не е заявен от ищеца именно в исковото производство по установяване на вземането. Уважаването на иска за главницата няма за автоматична последица установяване на вземането за законна лихва и няма да доведе до влизане в сила на заповедта и в тази й част. Липсва процесуална опора за подобен извод. Следва също да се отчете, че дължимостта на вземането за законна лихва, освен от наличието на главен дълг, е материалноправно обусловена и от други предпоставки, които следва да се проверят в исковото производство по чл. 422 от ГПК, при което са възможни хипотези на основателност на иска за главница и неоснователност на претенцията за законна лихва - напр. при забава на кредитора /чл. 96, ал. 1 от ЗЗД/. Същевременно, в исковото производство се проверява и дали присъдената от заповедния съд законна лихва е била надлежно предявена в заповедното производство. Ако такава претенция не е била заявена, но въпреки това е включена в заповедта за изпълнение и при липса на възможност за обжалване на заповедта от длъжника, единствено отхвърлянето на иска по чл. 422 от ГПК в частта за законната лихва би препятствало влизане в сила на заповедта в тази й част.

Цитираното от частния жалбоподател Определение № 417 от 03.06.2011г. по ч.т.д. № 315/2011г. на ВКС, I ТО в случая е неприложимо, доколкото разрешава въпрос извън предмета на настоящия спор - установяване на вземането за разноските в заповедното производство чрез предявяване на самостоятелен установителен иск.

Следователно, вземането за законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е предмет на иска по чл. 422 от ГПК, който в конкретния случай не е бил заявен за защита и съдействие с исковата молба, а съответно не е залегнал и в диспозитива на установителното решение. А изпълнителният лист, издаден въз основа на изпълнителното основание по чл. 404 от ГПК следва да възпроизведе точно диспозитива на решението. По тези съображения ВОС приема, че в случая не са били налице предпоставките на чл. 404, т. 1 от ГПК, поради което ВРС правилно е отхвърлил молбата за издаване на изпълнителен лист. Обжалваното разпореждане като правилно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 11042 от 10.03.2017г. по гр.д. № 15044/2014г. по описа на ВРС, ХLI-ви състав, с което на основание чл. 406, ал. 1 от ГПК е отхвърлена молбата на Б.И.Ж. за издаване на изпълнителен лист за законната лихва върху главницата от 19 500 лева, представляваща договорено възнаграждение по договор за поръчка от 29.09.2008г. придобито с договор за цесия от 06.01.2010г., за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 6357/07.10.2014г. по ч.гр.д. № 12525/2014г. по описа на ВРС, XIV-ти състав, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.10.2014г. до окончателното плащане на задължението.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаване на определението, на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.