№………./………..2017г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми февруари две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ДРИНГОВА
Мл.с. НЕДЕЛИНА МАРИНОВА
при секретар С.Т.,
като разгледа докладваното от съдията
Кавърджикова
въззивно гражданско дело № 2462 по описа за
2016 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба вх. №
60282/16.11.2016г. от И.Т.С., чрез адв. В.Д., уточнена с молба с.д. № 3337/06.02.2017г.,
насочена против решение № 3790/24.10.2016г. по гр.д. № 2010/2016г. на ХХХI
състав на ВРС, като излага оплаквания за
това, че са променени мерките по отношение на детето В., р. 10.07.2003г.,
постановени с решение № 2374/30.05.2011г. по гр.д. № 4009/2010г. на ХVI състав
на ВРС, като родителските права са предоставени на бащата М.Ж.И., а майката И.Т.С. е осъдена да заплаща
издръжка, считано от датата на завеждане на иска-22.02.2016г., но не както
повелява т. 18 от ППВС 5/16.11.1970г.-считано от датата на привеждане в
изпълнение на решението. Считайки обжалваното решение за нищожно, евентуално
неправилно и необосновано, като постановено при съществени процесуални
нарушения и в противоречие с материалния закон се моли първоинстанционното
решение да бъде отменено и постановено друго, с което бъдат уважени предявените
насрещни искове. С уточняваща молба № 3337/06.02.2017г. е посочено от страната,
че оспорванията касаят предоставянето на родителските права по отношение на детето
В. на бащата, на нея й е определен режим на лични отношения с детето В. и е
осъдена да му заплаща издръжка. Приеме ли съдът претенциите на М.Ж.И. за
основателни, то възразява срещу началния момент на дължимостта на издръжката,
който не би следва да бъде определен, считано от датата на завеждане на иска в
съда-22.02.2016г., а считано от датата на влизане на решението в сила. Би
следвало размерът на издръжката също да бъде изменен, с оглед това, че МРЗ от
01.01.2017г. е 460.00лв. Иска да бъде уважен и насрещния иск за издръжка от
бащата в полза на детето Д. в предявения размер, т.к. размерът от 150.00лв. е
минимума, който би бил според нуждите на детето Д. при МРЗ от 460.00лв.
Заявява, че не оспорва първоинстанционното решение, в частта в която е
отхвърлена претенцията по насрещния иск за режима на лични отношения на бащата
с двете деца.
В писмен отговор М.Ж.И., чрез адв. В.Б. оспорва
въззивната жалба, като неоснователна. Решението в обжалваните части е
правилно, законосъобразно и съобразено със събраните доказателства. Моли се да
бъде потвърдено първоинстанционното решение в
обжалваните части, Претендира присъждане на сторените пред двете инстанции
разноски.
В с.з. на 28.02.2017г. страните
поддържат становищата си изразени във въззивната жалба, съответно писмения
отговор.
Представител на ДСП-Варна, въпреки
редовното призоваване не се явява, не изказва становище по въззивните жалби.
ВОС съобрази следното:
В исковата си молба М.Ж.И. излага, че
с ответницата И. Т.С. са бивши съпрузи, от брака си с която имат две деца-В.,
р. 10.07.2003г. и Д., р. 29.01.2008г., като бракът им е бил прекратен с влязло
в сила решение за развод по гр.д. № 4009/2010г. на 16-ти състав на ВРС, с което
родителските права са били предоставени на майката. До прекратяване на брака,
през учебната 2010-2011г. детето В. учел и живеел при нея. С оглед възрастта на
децата и в техен интерес съгласно постигнатото споразумение децата заживяли при майка си, първоначално в гр. Шумен, в
последствие в гр. Варна, кв. „Виница“, където В. посещавал училище. В течение на четирите години, в които В. учил
в кв. Виница ,имал множество проблеми в училище и дома си, конфликти със
съученици. Детето не се чувствало добре, но майката не проявявала интерес. През
лятото на 2015г., веднъж когато родителите му отишли в жилището в кв. Виница да
вземат децата, станали свидетели на сцена в дома на майката, която крещяла и се
карала на В., посегнала да го удари. При разговор с детето установил, че това
поведение на майка му е ежедневие. Докато с В. майката била груба и агресивна,
спрямо малкото дете се държала различно, отдавайки му внимание и грижи. В.
не разбирал защо майка му се държи зле с него, а е мила със сестра му, бил
видимо стресиран и неспокоен. При проведен разговор от негова страна с майката,
постигнали съгласие детето В. да живее при него и учи в гр. Варна. За учебната
2015-2016г. бил преместен в училище
„Д.Дебелянов“, като ученик в 6-ти клас. Детето се успокоило, повишило си
успеха, започнало да посещава уроци по математика и английски език. Имало си
самостоятелна стая в жилището, като живели заедно с родителите му, на помощта
на които можел да разчита при отглеждането на В.. Първоначално майката вземала В.
при себе си, за да контактува със сестра си Д. всеки петък вечер и оставал при
нея до неделя вечер. Започнал обаче да се връща неспокоен, споделял, че майка
му му се кара и там се чувствал несигурен. Към края на м.ноември 2015г. отказал
посещения при майка си. Емоционалното му състояние се влошило. Майката отказала
разговор и контакти за обсъждане на случващото се. През зимната ваканция от
01.02.2016г. до 07.02.2016г. децата били при него. Майката, вместо да поиска да
й върне децата пуснала сигнал в полицията, че не й ги дава. На 04.02.2016г. ги
завел при нея. Вечерта докато говорел с В. по телефона, майка му влязла в
стаята и започнала да му говори на висок тон, станал скандал. На другия ден
детето В. отново му се обадил и се оплакал, че му е лошо и има висока
температура, а майка му и сестра му излезли, като го оставили сам в
апартамента. На 06.02.2016г. взел при себе си момчето и то останало при него и
до момента. При него детето се чувствало добре, спокоен и уверен.
Моли се да бъде постановено
родителските права да бъдат предоставени на него, а на майката да бъде
определен режим на лични отношения: всяка втора и четвърта събота от месеца от
09.00ч. с преспиване до 17.00ч. в неделя, както и един месец през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск, всяка нечетна година Коледните и
Новогодишни празници, както и майката да бъде осъдена да плаща издръжка за
детето В. в размер на 100.00лв., считано от датата на завеждане на иска, ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. Иска да бъде определено
местоживеенето на детето В. при него в ***********/.
В писмен отговор И.Т.С., чрез адв. А.А. оспорва исковите
претенции, като неоснователни. Не е налице промяна във фактите, условията и
обстоятелствата при които е предоставено упражняването на родителските права на
нея с предходното съдебно решение, за да
се иска промяна. Не е било налице постигнато съгласие между тях, като родители
за промяна на местоживеенето на детето В. при баща му. Отнета й е била
възможността да контактува нормално с детето си, а и двете деца са се оказали
разделени. В. е обект на внушения, които влияят зле на възпитанието му и
изграждането на характера му. Бащата и неговите родители засипват съзнанието му
с деградивни измислици по неин адрес и на сестричката
му, за да могат да го откъснат от тях. Не е виждала детето си от 06.02.2016г.,
когато дошли баща му и баба му по бащина линия и го отвели децата със себе си
за осъществяване на режима на лични отношения, с изключение на еднократно
виждане от 10-15 минути в училище след приключване на учебните занятия. От
началото на учебната година /2015/2016г./ видяла само два пъти бележника на В.,
който не й го предоставял. Ходел на училище без нужните пособия, за което
получавал забележки. Не е повишил успеха си нито по математика, нито по
английски език, въпреки, че бащата я уверявал, че ходи на частни уроци.
Записала го на занималня, но й се обадили да подаде заявление, защото В. не
посещава занималня. Относно другите предмети, като география, човек и природа,
информатика, ДТИ и музика показвал много добро ниво още в училището в кв.
Виница. Освен, че няма промяна в обстоятелствата, бащата няма добри
възпитателски качества, морален облик, отношение към децата, изявена готовност
да се грижи за тях и ги възпитава, осъждан е, извършител е на домашно насилие,
сам прилага недопустими методи на възпитание, малтретирайки жестоко детето. .
Изказва опасенията си, че в психиката на
В. трайно ще се установи „синдром на родителско отчуждение“, защото бащата няма
да позволи срещи с детето, а и връзката между двете деца ще бъде безвъзвратно
прекъсната. Обкръжаващата среда е от значение за изграждането на детския
характер. С поведението си бащата, а и
неговите родители възпитават негативно отношение на децата към нея, използвайки
обидни думи и обвинения по неин адрес в тяхно присъствие. С това поведение
целеустремено се тъпче нейния родителски авторитет. За привързаността на детето
към родителя следва да се съди по развилото се чувство поради сериозността и
авторитета на родителя, а не поради угаждане и удовлетворяване на капризи и
прищевки, както процедира бащата. При преценката на съда, призовава да бъдат
взето предвид поведението на бащата, като извършител на домашно насилие спрямо
нея, подател на неоснователни сигнали до ОЗД, отказ да заплаща дължимата за
децата издръжка. Оспорва твърденията за липсата на интерес и отказ да се
ползват услугите на психолог, че е бил налице физически и психически тормоз.
Той многократно е създавал пречки по упражняване на присъдения от ВРС режим на
лични отношения. Към момента предимно бабата и дядото по бащина линия отглеждат
и възпитават В.. Заявява, че работи на плаващо работно време и може да
разполага с времето си, да отделя необходимото внимание и грижи за децата си. Моли
се да бъдат отхвърлени исковите претенции.
Предявява насрещна искова молба с
искане режимът на лични контакти на бащата да бъде ограничен, като му се дава
възможност да вижда и взема децата при себе си всяка първа и трета събота от
09.00ч. до 19.00ч., десет дни през лятната ваканция, когато не е в платен
годишен отпуск, два дни през Коледните празници на всяка нечетна година и два
дни на Новогодишните празници на всяка четна година. Иска още да бъде изменена
и дължимата в полза на всяко едно от децата издръжка от 60.00лв. на 150.00лв.
месечно.
В писмен отговор М.Ж.И., чрез адв. В.Б. е изразил становище за недопустимост на
насрещните искове, евентуално оспорвайки наведените във връзка с тях
обстоятелства за тяхната неоснователност. Смята претендирания
размер за издръжка на двете деца за прекалено завишен. Той е поел разходите на В.
за извънкласните му занимания по математика и английски език, както и за
облекло, учебни пособия, други. Децата не страдат от хронични заболявания. Детето Д. е 5 години по-малка, не посещава
извънкласни занимания. По отношение на режима на лични отношения, смята, че
следва дори да е още по-широк: всяка първа и трета събота от 10.00ч. с
преспиване до 18.00ч. в неделя, при четна година: първите 7 дни от Коледната
ваканция, вторите 5 дни от пролетната ваканция, при Великден извън
ваканциите-вторите два дни на този празник, при нечетна година: вторите 7 дни
от Коледната ваканция, първите 5 дни от пролетната ваканция и вторите 2 дни
през Великденските празници извън ваканцията и един месец през лятото, когато
майката не ползва платен годишен отпуск.
Изготвилият писмен социален доклад
социален работник от ДСП-Варна излага, че бащата е отказал в присъствието на
детето В. да предостави възможност за среща на В. със социлните
работници самостоятелно, изказвайки съмнение относно тяхната компетентност и
опасенията си, че ще настроят детето срещу него, както и да бъде подготвено
детето за явяване в съда с оглед неговото изслушване. В. през цялото време
проявявал силно притеснение и обърканост. Заявил е пред тях, че желае да живее
с баща си, без да е обосновал това свое желание. Възпрепятстването на работата
на служителите от ОЗД не им позволява да изразят ясно и категорично становище
относно необходимостта от промяна на упражняването на родителските права по
отношение на детето В..
Предявеният иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 127 от СК.
Няма спор и се установява от решение №
2374/30.05.2011г. по гр.д. № 4009/20101г., че е било одобрено постигнатото
между И.Т. И. и М.Ж.И. споразумение, като родителските права по отношение на
родените от брака деца В., ЕГН ********* и Д. ЕГН ********** са били
предоставени на майката И. Т. И. и определено местоживеенето им при нея, на
бащата М.Ж.И. е бил предоставен режим на лични отношения, като му е била дадена
възможност да вижда и взема децата при себе си всяка първа и трета седмица от
месеца в събота три часа, без присъствието на майката от 09.00ч. до 12.00ч. по
местоживеене на майката, до навършване на 5-годишна възраст на детето Д.,. След
навършване на 5-годишна възраст на детето Д., бащата ще може да вижда и взема
детето всяка първа и трета седмица от 09.00ч. в събота до 17.00ч. в неделя с
преспиване, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск, през Коледните и Новогодишните празници, когато годината е
четна детето ще бъде при майката, а когато годината е нечетна-при бащата. Бащата
ще може да вижда и взема детето В. всяка първа и трета седмица от 09.00ч. в
събота до 17.00ч. в неделя с преспиване, както и един месец през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск, през Коледните и Новогодишните празници,
когато годината е четна детето ще бъде при майката, а когато годината е
нечетна-при бащата. Бащата е бил осъден да заплаща месечна издръжка за всяко
едно от децата сумата от 60.00лв. месечно, с падеж от първо до пето число на
месеца, за който се дължат издръжките, считано от датата на влизане на
решението за прекратяване на брака с развод, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска до настъпване на основание за изменение или прекратяване
на това алиментно задължение.
Относно
упражняването на родителските права по отношение на детето В..
С обжалваното решение родителските
права по отношение на детето В. са предоставени на бащата.
Вярно, че не до там прецизно е посочено,
че се изменя предходното решение, но е ясно, че се променят мерките по
упражняване на родителските права и само този недостатък не е достатъчно
основание да бъде отменено първоинстанционното
решение.
Неоснователно е оплакването във
въззивната жалба, че няма изменение на обстоятелствата при което е било
постановено решение № 2374/30.05.2011г. по гр.д. № 4009/2010г. на 16-ти състав
на ВРС, които да налагат промяна на мерките. От 06.02.2016г. и до момента
детето В. живее и се отглежда от баща си, комуто не са предоставени
родителските права и следва извода, че това е трайно установено, а не
моментно състояние. Само това налага преразглеждане на
постановените до момента мерки по упражняване на родителските права, доколкото
същите са отговарят на фактическото положение на детето и говорят за
неефикасност на по-рано взетите мерки.
Правилно, в отговора на исковата молба
и във въззивната жалба се сочи, че при вземане на решението кой родител следва
да упражнява родителските права, съдът следва да има предвид насоките дадени с ППВС
№ 1/12.11.1974г. по гр.д. № 3/1974г. Настоящият състав приема това и ще изкаже
съображенията си по-долу. Според това ППВС решението следва да се основава на
интересите на децата, преценени с оглед и на следните обстоятелства: -
родителски качества; - полагане грижи и умения за възпитание; - подпомагане
подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; - морални качества на
родителя; - социално обкръжение и битови условия; - възраст и пол на децата; -
привързаност между деца и родители и между децата; - помощ на трети лица и др. Не
е задължително за съда желанието на детето и други лица от обкръжението му да
живее с дадения родител. ППВС въвежда като изискване да се разделят децата,
както едно се отглежда от единия родител, а другото-от другия по изключение. За
да се постанови такова разделяне, е необходимо да са налице сериозно причини,
като например голямата разлика във възрастта и липса на взаимни интереси и
привързаност, продължително разделено живеене, напластена омраза спрямо единия
родител и т. н.
Изхождайки именно от тези насоки при
преценката кой от двамата родители
следва да упражнява родителските права и налага ли се промяна на постановените
по-рано мерки, съдът има предвид събраните по делото доказателства:
Най-напред следва да се отбележи, че и
двамата родители изказват желание да упражняват родителските права и имат
капацитет да го правят. Няма данни относно лоши морални качества на някой от
тях, въпреки твърденията на ответницата, настояща въззивница
в този смисъл по отношение на ищеца-въззиваем. Не
следва да бъде взето предвид това, че бащата е бил осъждан, видно от влязлата в
сила присъда от 27.10.2003г. по НОХД № 3813/2003г. на 6-ти състав на ВРС,
предвид това, че е бил реабилитиран и е издадено представеното по първоинстанционното дело свидетелство за съдимост рег. №
40780/21.10.2010г., според което лицето М.Ж.И. не е осъждано.
Не следва да бъдат ценени и
приложените по първоинстанционното дело заповед за
защита от 28.05.2010г. на осн. чл. 18 от ЗЗДН и заповед за защита №
60/17.11.2010г., двете постановени по гр.д. № 5457/2010г. на 18-ти състав на
ВРС, като такива издадени преди решение № 2374/30.05.2011г. по гр.д. №
4009/2010г. на 16-ти състав на ВРС.
Двамата родители разполагат с добри битови
възможности да отглеждат децата си, включая детето В..
Работят и имат високи месечни доходи, майката разполага със собствено жилище, а
бащата ползва самостоятелно жилище в къщата на родителите си, където са
осигурени подходящи за отглеждането на деца условия. Неоснователно е
възражението, че детето В. няма собствена стая, легло и кът за учене. Наличието
на такива се установява от показанията на разпитания пред ВРС свидетел И.Я. И.,
без родство и дела със страните, казаното от бабата и дядото на детето пред въззивния състав при тяхното изслушване на осн. чл. 59, ал.
6 от СК и дори от социалния доклад при извършеното социално проучване. Детето В.
си има новообзаведена с подходящи мебели и уреди стая. Разбира се, че ако има
множество стаи в жилището може да нощува и в друга стая, с баща си или баба си
и дядо си или да учи не непременно на бюрото в стаята си, където би следвало да
държи учебниците и тетрадките си. Дори и да е така, само тези обстоятелства не
са достатъчни за да формират извода, че детето не разполага с условия в дома на
баща си.
Не се установява още и това, че в
обкръжението на родителите има лица, общуването с които би повлияло зле на
възпитанието, което следва да получава В.. Недоказано остава твърдението на
майката на детето ,че родителите на бащата го настройват срещу нея, че неравно
третират двете деца в семейството. Неоснователно е възражението й, че не го
възпитават в самостоятелност, а прекаляват с обгрижването,
като не го оставят да пътува с автобус, а дядо му го взема с кола от училище и
го води до вкъщи. Разстоянието от дома на детето до училище е сравнително
голямо и е наложително ползването на транспорт. При възможност, това може да
става с лек автомобил, а не с градския транспорт, след като пътуването по този
начин е и по-бързо и по-удобно. Това, че детето се развива, като с възпитава у
него самостоятелност има други проявления, например самостоятелност в
подготовката на уроците, без да се нуждае непременно от контрол, както сочат
бабата и дядото по бащина линия по време на изслушването им.
При преценката на родителските
качества на двамата родители следва да бъде посочено от съда, че цени
заключението на вещото лице Ал.Ц., макар и оспорено от ответницата. Тя, чрез
процесуалния си представител е оспорила заключението, по съображения, че не са
посочени конкретните факти и обстоятелства, въз основа на които прави изводите
си. Процесуалният представител е оприличил заключението на теоретичен материал
и е навел оплакване, че в заключението е копирана друга експертиза, видно от
цитат свързан с г-н М..
Следва да бъдат приети предприетите
оспорвания за неоснователни. Вещото лице
е посочил, изследванията и тестовете, които е приложил, стегнато е посочил
какви резултати са показали страните и въз основа на отговорите на изследваните
и тези специалните знания, с които разполага е направил изводите си. Не може да
бъде охарактеризирано заключението като теоретична разработка. С няколко думи Ал. Ц. е дал теоретичните
постановки от които е изходил при изследването си, но само колкото да внесе
яснота при обосновката на изводите си.
Приоритет имат конкретните данни и резултати.
В с.з. на 19.07.2016г. вещото лице е обяснил пред първоинстанционният
съд, че едновременно е писал заключения по няколко експертизи. Очевидно е
допуснал техническа грешка, посочвайки името на г-н М., вместо това на ищеца И..
И въпреки всичко казано, следва да се има предвид, че оспорващата страна не е
подкрепила оспорванията си с доказателства,
ангажирайки заключение по допълнителна, повторна или 3-членна СПЕ.
Според заключението на вещото лице,
което съдът цени като дадено компетентно и безпристрастно, бащата И. се
придържа към авторитетния тип родителско поведение, като окуражава детето В.
към самостоятелност, без това да означава, че се снемат ограниченията и
контрола върху поведението му. Той се отнася толерантно към мнението и
желанията на детето си, не се стреми да го подчини, проявява емоционална
топлина, към която детето всячески се стреми, видно от изследването на детето и
изводите на вещото лице за това, привързаност и отзивчивост. Майката от своя
страна се придържа към авторитарния тип родители, с черти на
авторитетния-изисква детето да следва указания, да уважава работата и усилията.
Поставя ограничения и упражнява контрол. Понякога идеите на детето не се
приемат, ако не съвпадат с тези на родителя. Отнема се възможността детето да
има свои собствени действия. Прави извод: авторитарността не предразполага към
уважение. Според вещото лице детето В. е с по-силно изградена емоционална
връзка с баща си, като връзката с майката е по-слаба, но не е изчезнала. Детето
е споделило по-голям емоционален комфорт
докато е при баща си. Има доверителна връзка с двамата родители, но по-силна с
баща си. Авторитетът на бащата е по-голям в очите на В.. Вещото лице е направил
препоръки към двамата родители да работят в насока подобрение на собствената си
комуникация и към майката да се стреми да овладява моментите на конфликти,
когато той е при нея, предвид личностовите особености
на детето. Вещото лице е направил още
извода, че не констатира страх у детето от неговия баща. В тази връзка
заключението противоречи на свидетелските показания на бабата на детето по
майчина линия-Д.Ц.П., която поддържа, че детето й споделило, че баща му го бие
с токата на колана и затова го слуша.
От значение за преценката са и добрите
отношения, които се поддържат между
детето В. и баба му и дядо му по бащина линия, установени от съда при
изслушването на детето и баба му и дядо му. Бабата и дядото помагат с
отглеждането на детето и бащата може да разчита на тяхната помощ в случай, че
отсъства по повод на работата си.
Съставът приема, че и майката и бащата
на детето В. разполагат с достатъчен родителски капацитет, работят и имат
материални и битови възможности да отглеждат сина си, не се установяват
отрицателни прояви на родителите, които да са несъвместими с упражняването на
родителски права, отглеждането и възпитанието на дете. Бащата обаче прилага
по-подходящ тип възпитание по отношение
на детето, като му дава свободата да прави избор, като го напътства и
контролира, докато майката показва отчасти авторитарен тип поведение към
детето, не приемайки неговото мнение, нещо което е предизвикало разрива помежду
им. Не се установи прилагането на физическа сила и малтретиране на детето от
баща му, както твърди насрещната страна, подчинявайки го със страх. Между
детето и бащата е налице по-силна емоционална връзка, в сравнение с тази с
майката. Силната емоционална връзка обуславя по-лесното и ползотворно за детето
прилагане на възпитание, по-лесната комуникация, определя по-бързите и
съществени резултати. Бащата е записал детето на частни уроци по български
език, математика и английски език. Подобрил се е успехът му в сравнение с
периода, докато е учило детето в кв. Виница. При изслушването на дядото и
бабата на детето по бащина линия пред съда и двамата са заявили, че детето има
по-висок успех, дядото е посочил конкретните му оценки по български език и
математика, както и това, че е спокойно и щастливо дете, а те двамата искат и
имат възможност да помагат в отглеждането му.
Съдът споделя мотивите на ВРС, че при
формиране на мъжкия идентитет на едно почти
14-годишно момче, в негов интерес е засиленото присъствие на бащата.
Не без значение най-сетне е и това, че
детето В. изказва желанието си да живее при своя баща.
Действително е налице емоционална
връзка между детето В. и сестричката му Д., която живее при майка си. По-добре
би било ако двете деца живеят съвместно, а още по-добре, ако живеят и с двамата
си родители, но очевидно това е невъзможно. Интересът на детето В. изисква то
да бъде отглеждано от баща си. Раздялата на двете деца, като отглеждани от
двамата си родители поотделно може да бъде компенсирана с подходящ режим на
лични отношения, като са заедно при единия или другия родител всяка събота и
неделя от месеца, месец през лятото и по Коледа и Нова година, разбира се и
винаги когато е възможно и при съгласие между родителите. Съображения за това ще
бъдат изложени по-долу.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
тази част.
Относно
режима на лични отношения на И.Т.С. с детето В., р.10.07.2003г.
С оглед това, че упражняването на
родителските права по отношение на детето В. е предоставено на бащата, на
майката следва да бъде предоставен режим на лични отношения. Следва да е
по-широк от обичайния, въпреки изразеното от детето желание, защото е в негов
интерес да контактува с двамата си родители, а като се отглежда от бащата, да
има възможно по-чести контакти с майка си и режимът следва да е съобразен с
режима на лични отношения на сестричката Д., така, че двете деца, които живеят
разделени да прекарват повече време заедно. Следва майката да може да вижда и
взема детето В. при себе всяка първа и трета седмица от месеца, от 09.00ч. в
събота с преспиване до 17.00ч. в неделя, както и един месец през лятото, когато
бащата не е в платен годишен отпуск, а също така на 24 и 25 декември на Коледа
на всяка четна година и на 31 декември на всяка нечетна година и на следващия
го 1 януари и за двата празника от 10.00ч. с преспиване до 17.00ч. на втория
ден.
Решението на ВРС в тази част следва да
бъде потвърдено.
Относно
издръжката в полза на детето В., р. 07.10.2003г.
След като родителските права по
отношение на детето В. ще се упражняват от бащата, майката следва да бъде
осъдена да заплаща издръжка.
Районният съд е присъдил издръжка на
детето В. в минималния, съгласно чл. 142, ал. 2 от СК размер ,според размера на
МРЗ към него момент в размер на 105.00лв. Въпреки увеличението на МРЗ към
момента ,доколкото не следва да бъде влошавано положението на въззиваемата страна, при отсъствието на жалба от нейна
страна, следва да бъде прието ,че дължимият от майката размер следва да бъде
105.00лв.
Спорният момент е началната дата от
която се дължи издръжката. Настоящият състав намира, че това следва да бъде
датата на подаване на исковата молба в съда-22.02.2016г., както е прието и в първоинстанционното решение. Няма основание това да бъде
датата на привеждане в изпълнение на решението в частта за родителските права,
в какъвто смисъл са наведените от въззивницата
оплаквания. Действително в т. 17 от ППВС № 5/16.11.1970г. е прието, че началният
момент на служебно присъдената издръжка за деца по чл. 29 СК 1968г. /
разпоредба аналогична на тази по чл. 59 от сега действащия СК/ е влизането в
сила на решението относно развода и родителските права. Когато детето живее при
другия родител, на когото не се предоставя упражнението на родителските права,
началният момент на присъдената издръжка е привеждането в изпълнение на
решението за родителските права. Съдът присъжда служебно издръжка при
постановяване на решението по брачния иск и в случаите, когато се присъди
привременна издръжка. Във всички случаи на издръжка по чл. 29 СК*(5) съдът
присъжда служебно и лихви от деня, определен за заплащане на ежемесечната
издръжка. В конкретния казус нито се присъжда служебно издръжката ,нито това
става по повод определяне на привременни мерки, нито детето В. към датата на
приключване на устните състезания, както и към датата на завеждане на исковата
молба в съда-22.02.2016г., по отношение на което родителските права се
предоставят на бащата живее при майка си. Няма основание да се прилага
решението дадено в това ППВС, макар, че наистина издръжката се определя от съда
по реда на чл. 59, ал. 9 от ГПК, но детето В. още преди подаването на исковата
молба не живее при родителя, който е следвало да упражнява родителски права,
т.е. при майка си, а при баща си, комуто понастоящем се предоставят
родителските права. Разрешението което се дава в т. 17 от ППВС № 5/1970г. при
промяна на родителските права е с оглед предотвратяване на възможността детето да живее при единия си
родител и той същевременно да е задълженото лице да му заплаща издръжка, чрез другия родител,
който формално се легитимира като родителя упражняващ родителските права със
съдебно решение, но без да осъществява фактически тези свои права. Настоящият случай обаче не е такъв. Няма
основание за присъждане на издръжката в полза на детето В. след датата на подаване
на исковата молба на 22.02.2016г., след като няма да стане предаване на детето
от единия родител на другия след влизане в сила на решението за промяна на
мерките по упражняване на родителските права. Детето живее при баща си от
06.02.2016г., както и двете страни твърдят, т.е. още преди подаване на исковата
молба22.02.2016г.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и в
тази част.
По
насрещния иск на И.Т.С. относно издръжката в полза на детето Д., р.
29.01.2008г.
Детето Д., действащо чрез майка си и
законен представител е заявило претенция под формата на насрещен иск, такъв за
увеличение на издръжката, определена в размер на 60.00лв. с бракоразводното
решение, с което е било одобрено споразумение между родителите в този смисъл.
Този размер е под минимума, определен
по реда на чл. 142, ал. 2 от СК. Следва да бъде променен.
Размерът на издръжката се определя
според нуждите на детето и възможностите на неговите родители. Майката на Д.
работи и има средно месечно брутно трудово възнаграждение от 900.00лв., видно
от удостоверение № 611/21.03.2016г., изд. от „Ес Пи Консулт БГ“ ООД-Шумен.
Според представената годишна данъчна декларация
по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015г. М.Ж.И. е декларирал придобит годишен доход от
стопанска дейност в размер на 4820.00лв и 300.00лв. месечен осигурителен доход.
За определяне размера на доходите на родителя, интерес представляват брутните
месечни такива. Данни за актуалните брутни доходи на бащата не са ангажирани.
Той обаче е поддържал, становище изразено и пред социалните работници,
извършили социалното проучване, че има високи материални възможности.
Изхождайки от занятието му на земеделски производител, отглеждащ птици, съдът
приема, че бащата е в състояние да си осигурява месечни доходи в размер
значително над средните за страната. Настоящият състав намира, че за правилното
отглеждане и възпитание на детето Д., което е на девет години и от предходното
определяне на издръжката му са изминали почти 5 години и 10 месеца са
необходими 250.00лв., от които бащата заплаща 150.00лв., а майката останалите
100.00лв. Приоритетното участие на бащата се определя от това, в тежест на
майката са непосредствените ежедневни грижи за детето Д..
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната си част и исковата претенция по насрещния
иск уважена изцяло.
Решението на ВРС е влязло в сила в
останалите си части, като необжалвано.
По
разноските
С оглед изхода на спора, по
присъдената в полза на детето Д., бащата
М.И. следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на още 57.60лв.,
на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, определен като 4% от материалния интерес при допълнително
определения размер на издръжката или сумата от 1440.00лв.
С отговора на въззивната
жалба М.И. е поискал присъждане на разноски за двете инстанции, които
своевременно е заявил. Разноски за първата инстанция няма присъдени. Съдът не е
в състояние да стори това за пръв път, след като няма произнасяне на ВРС. Не
следва молбата в тази част да бъде възприета като такава с правно осн. чл. 248
от ГПК, предвид това, че не такова е искането, но по-важното е, че искането е
направено чак с отговора на въззивната жалба, като по този начин срокът по чл.
248, ал. 1 от ГПК е пропуснат.
За въззивната инстанция обаче,
разноски се дължат на двете страни, според уважената, съответно отхвърлена част
от жалбите.
И.С. следва да бъде осъдена да заплати
на М.И. сумата от 600.00лв.,
представляваща част от заплатеното адвокатско възнаграждение от 800.00лв.,
видно от договор за правна защита и
съдействие и списък по чл. 80 от ГПК на л. 37 и л. 38 по делото, на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК. От договора за правна защита и съдействие не е възможно да
бъде определено на всеки от исковете, предмет на въззивното
производство каква част от заплатеното адвокатско възнаграждение съответства.
Следва да бъде прието, че за четирите иска-родителски права и местоживеене на
детето В., режим на лични отношения на другия родител с В., издръжка в полза на
В. и издръжка в полза на Д., възнаграждението е заплатено по равно. След като въззивната жалба на И.С. не е уважена по трите и уважена по
четвъртия иск, то дължимият размер на разноските е 600.00лв. при заплатено
възнаграждение от 800.00лв. В тази връзка следва да бъде посочено, че съставът
намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от М.И.. За всеки един от двата неоценяеми
искове минималния размер на възнаграждението, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
е 300.00лв., както и за иска за издръжка, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 6 от същата
наредба. Заплатеното адвокатско възнаграждение от 800.00лв. по защита по
исковете от въззивната жалба не е прекомерно.
М.И. следва да бъде осъден да заплати
по уважената от въззивния състав претенция за
издръжка в полза на детето Д. в пълен размер на И.С. разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата
от 145.00лв., представляваща част от
заплатеното адвокатско възнаграждение, цялото от 500.00лв., съгласно договор за
правна защита и съдействие и заплатена държавна такса от 80.00лв., видно от
приложените 2бр. платежни нареждания и списък на разноските по чл. 80 от ГПК,
която сума е определена от съда по начина посочен в мотивите на настоящото
решение относно размера на разноските на насрещната страна, според уважената
част от исковете, предмет на въззивното производство.
Воден от горното, съдът:
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3790/24.10.2016г. по гр.д. № 2010/2016г. на ХХХI състав на ВРС в частта в която са изменени постановените с решение № 2374/30.05.2011г. по гр.д. № 4009/2010г. на XVI състав на ВРС мерки за упражняване на родителските права на роденото по време на брака между И.Т.С. /И./ и М.Ж.И., дете В. М. И. ЕГН **********, КАТО: ПРЕДОСТАВЯ родителските права по отношение на детето В. М. И. на бащата М.Ж.И. ЕГН **********; ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето В. М. И. ЕГН ********** при бащата М.Ж.И. ***; ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката И.Т.С., като й дава възможност да вижда и взема при себе си детето В. М. И. ЕГН ********** всяка втора и четвърта седмица от месеца, от 09.00ч. в събота с преспиване до 17.00ч. в неделя, както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, а също така на 24 и 25 декември на Коледа на всяка четна година и на 31 декември на всяка нечетна година и на следващия го 1 януари и за двата празника от 10.00ч. с преспиване до 17.00ч. на втория ден; ОСЪЖДА И.Т.С. *** да заплаща в полза на детето В. М. И., чрез неговия баща и законен представител М.Ж.И., ЕГН **********,***, месечна издръжка в размер на 105.00лв. с падеж пето число на месеца за който се дължи, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда-22.02.2016г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, както и в частта в която е изменен размера на определената с решение № 2374/30.05.2011г. по гр.д. № 4009/2010г. на XVI състав на ВРС издръжка, дължима от бащата М.Ж.И. ЕГН ********** *** в полза на детето Д. М. И. ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител И.Т.С. ЕГН **********,***, като е увеличен от 60.00лв. на 110.00лв., с падеж пето число на месеца, за който се дължи, считано от датата на влизане на настоящото решение в сила, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката.
ОТМЕНЯ решение № 3790/24.10.2016г. по гр.д. № 2010/2016г. на ХХХI състав на ВРС в частта в която е отхвърлена исковата
претенция на И.Т.С. ***, в качеството й на майка и законен представител на
детето Д. М. И. за осъждане на бащата М.Ж.И., ЕГН **********,***, да
заплаща изменен размер на издръжка на детето си за разликата над присъдените
110.00лв. до претендираните 150.00лв., считано от
влизане в сила на настоящото решение до
настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ определения с решение № 2374/30.05.2011г. по гр.д. № 4009/2010г. на XVI състав на ВРС размер на издръжка, дължима от бащата М.Ж.И. ЕГН ********** *** в полза на детето Д. М. И. ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител И.Т.С. ЕГН **********,***, като го увеличава с още 40.00лв., над увеличения от 110.00лв размер., уважавайки по този начин исковата претенция в пълния претендиран размер от 150.00лв., с падеж пето число на месеца, за който се дължи, считано от датата на влизане на настоящото решение в сила, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА М.Ж.И. ЕГН ********** *** да заплати по сметка на ВОС държавна такса в размер на 57.60лв., на осн. чл. 87, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА М.Ж.И. ЕГН ********** *** да
заплати на И.Т.С. ЕГН **********,***, разноски за въззивната инстанция в размер на 145.00лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА И.Т.С. ЕГН **********,***, да заплати на М.Ж.И. ЕГН ********** *** разноски за въззивната инстанция в размер на 600.00лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
В останалата необжалвана част
решението е влязло в законна сила.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС в едномесечен срок от връчване на препис на страните при условията на чл.
280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: