Решение по Наказателно дело 67/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№………./…………..

гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на девети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА САВАКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР МИТЕВ ДИМО ДИМОВ

при секретар: Н. К.,

прокурор: М. Ставрев.

Като разгледа докладваното от съдията Димов

ВНОХД № 67 по описа за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на подсъдимия К.Г.К., чрез защитника си адв. Д.Д., против присъда № 345, постановена на 11.11.2016 год. по НОХД № 3348/2016 год., по описа на РС – гр. Варна, четиридесет и пети състав.

С атакувания съдебен акт, жалбоподателят е бил признат за виновен за това, че на 30.07.2014 г., в гр.Варна, сам съставил неистински частни документи:

- договор за правна защита и съдействие №10/30.07.2014 г., със следните страни: клиенти - С.К. Г. и Л. П. Г., адвокат - К.Г.К., в частта му на положен подпис за клиент от името на С.К. Г.;

- договор за правна защита и съдействие №10/30.07.2014 г., със следните страни: клиенти - С.К. Г. и Л. П. Г., адвокат - К.Г.К., в частта му на положен подпис за клиент от името на Л. П. Г.;

- пълномощно с дата 30.07.2014 г., с упълномощители С.К. Г. и Л. П. Г. и упълномощен - адв. К.Г.К., в частта му на положен подпис за клиент от името на С.К. Г.;

- пълномощно с дата 30.07.2014 г., с упълномощители С.К. Г. и Л. П. Г. и упълномощен - адв. К.Г.К., в частта му на положен подпис за клиент от името на Л. П. Г.;*** Апелативен съд Варна, ги употребил, за да докаже, че съществуват правни отношения:

- че на 30.07.2014 г. С.К. Г. е сключила с адв. К.Г.К. договор за правна защита и съдействие и че на 30.07.2014г. С.К. Г. е упълномощила адв.К.Г.К., в качеството на неин пълномощник, да изготви отговор на касационна жалба, подадена срещу решение по гр.дело №215/2014г. по описа на Апелативен съд -Варна;

- че на 30.07.2014 г. Л. П. Г. е сключил с адв. К.Г.К. договор за правна защита и съдействие и че на 30.07.2014 г. Л. П. Г. е упълномощил адв. К.Г.К., в качеството на негов пълномощник, да изготви отговор на касационна жалба, подадена срещу решение по гр.дело №215/2014г. по описа на Апелативен съд –Варна – престъпление по чл.309 ал. 1 от НК.

На основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК вр. чл.78а, ал.1 от НК ОСВОБОДИЛ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ПОДСЪДИМИЯ К.Г.К., като му наложил административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000 /ДВЕ ХИЛЯДИ/ лв.

С присъдата си съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски.

ПРИСЪДАТА се атакува като постановена при нарушение на закона – не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. В жалбата по същество се прави искане за отменяване на присъдата от въззивната инстанция, като вместо нея да се постанови нова, с която да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК и подсъдимият бъде признат за невиновен и оправдан по така повдигнатото му обвинение. Алтернативно, моли наложеното наказание глоба, като явно несправедливо да бъде намалено на глоба в размер на 1000.00 лв.

Жалбоподателят редовно призован за съдебното заседание пред въззивния съд не се явява, вместо него упълномощеният защитник.

Пред въззивния съд защитата на подсъдимия поддържа жалбата в частта в която се иска отменяване на присъдата с прилагане разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Излагат се доводи, че фактическата обстановка е правилно установена и не се оспорва, но съставът на чл.309, ал.1 от НК е осъществен само формално и деянието на подсъдимия не може да се квалифицира като престъпление, тъй като следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал. 2 от НК, като в тази насока се сочи и ниската обществена опасност на подсъдимия. Алтернативно се сочи несправедливост на наказанието, като се прави искане същото да бъде определено към минималния размер.

В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура намира жалбата за неоснователна и моли настоящата инстанция да потвърди първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна.

След преценка на доводите сочени в жалбата, становището на защита и на представителя на ВОП, както и след цялостна проверка на присъдата, на основание чл. 313 и 314 от НПК, съставът на Варненският окръжен съд намира и приема за установено следното:

ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна. Разгледана по същество се преценява като частично основателна. Съображенията за това са следните:

Производството пред Варненски районен съд е било образувано по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия за това, че на 30.07.2014 г., в гр.Варна, сам съставил неистински частни документи:

В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, ВРС е приел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:

В Окръжен съд - Варна било на производство гр.дело №949/2012г. по описа на ВОС, 12-ти състав. Ищци по посоченото гражданско дело били св. Р.Д.Д., както и Атанас К. М., Б. А. М.а, Д.К.Д., Л.Н. Н., М.К. М.а, М.К.Ж., П.Г.З. и Т.С.П.. Ответници по посоченото гражданско дело били св.С.К. Г., Л. П. Г. /съпруг на св.С.К. Г./ и К.И. Г.. По посоченото гражданско дело процесуален представител на св. С. Г. и съпругът й Л. Г. /които били двама от ответниците/ била св. Х. С. Х. - адвокат в АК - Варна. По гражданското дело процесуален представител на К. Г. /която била третия от ответниците/ бил подс. К.Г.К. - адвокат в АК - София. /Въпреки, че св. Х. Х. била вписана в АК - Варна, а подс.К.К. в АК - София, двамата работели в една и съща адвокатска кантора, намираща се в гр.Варна./.

На 05.04.2013г. по посоченото гражданско дело /гр.дело №949/2012г. по описа на ВОС, 12-ти състав/ било постановено решение, с което: предявеният от ищците иск бил отхвърлен; ищците били осъдени солидарно да заплатят на ответниците направените от последните разноски за платени адвокатски възнаграждения.

Част от ищците по горепосоченото гражданско дело, между които и св.Р.Д., действайки чрез процесуалния си представител, подали въззивна жалба срещу горепосоченото решение на Окръжен съд - Варна. В качеството си на пълномощник на св. С. Г. и съпругът й Л. Г., св. Х. Х. подала отговор на въззивната жалба. В качеството си на пълномощник на К. Г., подс. К.К. също подал отговор на въззивната жалба. Във връзка с подадената въззивна жалба било образувано въззивно гражданско дело №215/2014г. по описа на Апелативен съд - Варна.

На 10.06.2014г. по това въззивно гражданско дело /в.гр.дело №215/2014г. по описа на Апелативен съд - Варна/ решението на първоинстанционния съд било потвърдено в частта, с която бил отхвърлен предявеният от ищците иск; решението на първоинстанционния съд било изменено в частта, с която ищците били осъдени при условията на солидарност да заплатят на ответниците направените от последните разноски за платени адвокатски възнаграждения.

На 27.12.2013г., Л. П. Г. / единият от ответниците по горепосочените граждански дела/ починал. За това обстоятелство св. Х. Х. не била уведомена от св. С. Г..

Част от ищците по горепосоченото гражданско дело, между които и св. Р.Д., действайки чрез процесуалния си представител, подали касационна жалба срещу горепосоченото решение на Апелативен съд - Варна, постановено на 10.06.2014г. Касационната жалба била насочена срещу частта на решението на Апелативен съд - Варна, касаеща присъдените разноски на ответниците, които ищците били осъдени да заплатят. Касационната жалба срещу решението на Апелативен съд – Варна следвало да бъде подадена чрез Апелативен съд – Варна, до Върховен касационен съд, като това следвало да бъде направено чрез входиране на касационната жалба в деловодството на Апелативен съд - Варна. Това било направено.

Отговорът на касационна жалба срещу решението на Апелативен съд - Варна също следвало да бъде подаден чрез Апелативен съд -Варна до Върховен касационен съд, като това също следвало да бъде направено чрез входиране на отговора на касационната жалба в деловодството на Апелативен съд - Варна.

На 28.07.2014г. подс. К.К., в качеството на пълномощник на К. Г. /която била единия от ответниците по горепосочените граждански дела/, изготвил отговор на подадената касационна жалба и на същия ден /28.07.2014г/ лично занесъл изготвения от него отговор в деловодството на Апелативен съд – Варна /където отговорът на касационната жалба бил входиран/.

В края на месец юли 2014 г. св. Х. Х. /която била процесуален представител на св. С. Г. и съпруга й Л. Г. по горепосочените граждански дела/ разговаряла по телефона със св .С. Г.,като и обяснила, че срещу горепосоченото решение на Апелативен съд - Варна, постановено на 10.06.2014г., е подадена касационна жалба, както и, че е налице възможност да бъде подаден отговор на тази касационна жалба. Св. С. Г. заявила, че желае от нейно име и от името на съпруга й Л. Г. /който вече бил починал, което обстоятелство обаче не било известно на св. Х. Х./ да бъде подаден отговор на касационната жалба. Св. Х. Х. нямала изискуемия стаж, за да действа като процесуален представител пред Върховния касационен съд и обяснила това на св.С. Г.. Казала и, че отговор на касационната жалба може да бъде подаден от подс. К.К. /който св. С. Г. познавала, тъй като бил процесуален представител на другия от ответниците, а също и поради това, че работел в една и същата кантора заедно със св. Х. Х./. Св. Х. Х. обяснила на св. С. Г. и, че за да подаде подс.К.К. отговор на касационната жалба, е необходимо тя и съпругът й Л. Г. да му заплатят сумата от 500.00 лв., както и да го упълномощят, като всеки от тях подпише пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Св. Г. се съгласна с предложението й.

Предвид горното, св. Х. Х. разговаряла с подс. К. и му обяснила за случая. Тъй като бил процесуален представител на другия от ответниците и бил запознат с делото, подсъдимият се съгласил да представлява св. С. Г. и съпруга й Л. Г.. На подс. К.К. също не било известно обстоятелството, че Л. Г. е починал.

Св. Х. Х. отново разговаряла по телефона със св. С. Г., при което двете се уговорили заплащането на сумата от 500.00 лв. и подписването на въпросните пълномощно и договор за правна защита и съдействие да бъдат извършени на 30.07.2014г. в адвокатската кантора, в която тя и подсъдимият работели. /която адвокатска кантора се намирала на адрес гр.Варна, ул."Парижка комуна" №1, вх.В, ет.2, ап.5/.

Според уговорката, на 30.07.2014г. в адвокатската кантора на св. Х. Х. и подс. К. Константинов били изготвени следните документи: договор за правна защита и съдействие № 10/30.07.2014г., пълномощно с дата 30.07.2014г. Бланката за горепосочения договор за правна защита и съдействие №10/30.07.2014г. била от кочана на подс. К.К.. Бланката за този документ била изписана с печатен текст, като следвало да се допълни с ръкописен текст: датата и мястото на съставяне, имената на клиентите, имената на адвоката, договореното възнаграждение, в какво се изразява оказваната правна защита и съдействие.

Бланката за горепосоченото пълномощно с дата 30.07.2014г. също била от кочана на подс. К.К.. Бланката за този документ била изписана с печатен текст, като следвало да се допълни с ръкописен текст: датата и мястото на съставяне, имената на клиентите, имената на адвоката, в какво се изразява оказваната правна защита и съдействие.

В горепосочения договор за правна защита и съдействие №10/30.07.2014г. било попълнено с ръкописен текст, че: е изготвен на 30.07.2014г. в гр.Варна; клиенти са С.К. Г. и Л. П. Г.; адвокат е К.Г.К.; договорено е възнаграждение в размер на 500.00 лв.; оказваната правна защита и съдействие се изразяват в следното - да се изготви отговор на касационна жалба, подадена срещу решение по гр.дело №215/2014г. по описа на Апелативен съд - Варна.

В горепосоченото пълномощно с дата 30.07.2014г. било попълнено с ръкописен текст, че: е изготвено на 30.07.2014г. в гр.Варна; клиенти са С.К. Г. и Л. П. Г.; адвокат е К.Г.К.; оказваната правна защита и съдействие се изразяват в следното - да се изготви отговор на касационна жалба, подадена срещу решение по гр.дело №215/2014г. по описа на Апелативен съд - Варна.

На 30.07.2014г. св. С. Г. отишла в адвокатската кантора на св. Х. Х. и подс. К.К.. Тогава, св. Х. Х. дала на св. С. Г. горепосочените договор за правна защита и съдействие и пълномощно. По време на този разговор, св. Х. Х. обяснила, че в договора за правна помощ и съдействие има място за полагане на подписи за клиенти, а в пълномощното също има място за полагане на подписи за клиенти, като на тези места в документите следва да бъдат поставени подписи от св. С. Г. и от нейния съпруг Л. Г.. След като дала на св. Г. документите и й обяснила посочените обстоятелства, св. Х. Х. започнала да разговаря с други свои клиенти, които се намирали в адвокатската кантора.

Докато все още се намирала в адвокатската кантора, св. С. Г. предала на подс. К. горепосочените договор за правна защита и съдействие и пълномощно, както и сумата от 500.00 лв. след което си заминала. Докато се намирала в адвокатската кантора, св. Г. обаче не била поставила подписа са за клиент в горепосочения договор за правна защита и съдействия, нито пък била поставила подписа си за клиент в горепосоченото пълномощно. В горепосочения договор за правна защита и съдействие и в горепосоченото пълномощно не били поставяни, а и нямало как да бъдат поставени подписи за клиент и от Л. Г., тъй като същият бил починал.

Малко след като св. С. Г. му дала сумата от 500.00 лв. и горепосочените два документа, подс. К. разгледал въпросните договор за правна защита и съдействие и пълномощно, при което видял, че в същите липсват поставени подписи за клиенти. Тогава решил да не търси св. С. Г. и Л. Г., а самият той да се подпише от тяхно име във всеки от горепосочените два документа. Подсъдимият положил във въпросния договор за правна защита и съдействие №10/30.07.2014г. подпис за клиент от името на С.К. Г., както и подпис за клиент от името на Л. П. Г..

В изпълнение на взетото от него решение /да положи във всеки от въпросните два документа подписи от името на св. С. Г. и Л. Г./, подс. К. положил във въпросното пълномощно с дата 30.07.2014г. подпис за клиент от името на С.К. Г., както и подпис за клиент от името на Л. П. Г.. Подс. К. извършил всички тези действия на 30.07.2014г., докато се намирал в адвокатската си кантора. Малко по - късно на същия ден /30.07.2014г./ адв. К.К. отишъл в сградата на Апелативен съд - Варна и представил в деловодството отговорът на касационната жалба, изготвен от него в качеството му на пълномощник на С.К. Г. и Л. П. Г.. Към отговора на касационната жалба, който представил в деловодството на Апелативен съд - Варна, подсъдимият приложил и горепосочените договор за правна защита и съдействие /подписите за клиенти в който били положени не от лицата, посочени в документа като клиенти, а от самия него/ и пълномощно /подписите за клиенти в което също били положени не от лицата, посочени в този документ като клиенти, а от самия него/, като направил това, за да докаже, че съществуват следните правни отношения: че на 30.07.2014г. С.К. Г. е сключила с адв. К.Г.К. договор за правна защита и съдействие, и, че на 30.07.2014г. С.К. Г. е упълномощила адв. К.Г.К., в качеството на неин пълномощник, да изготви отговор на касационна жалба, подадена срещу решение по гр. дело №215/2014г. по описа на Апелативен съд - Варна; че на 30.07.2014г. Л. П. Г. е сключил с адв. К.Г.К. договор за правна защита и съдействие, и че, на 30.07.2014г. Л. П. Г. е упълномощил адв. К.Г.К., в качеството на негов пълномощник, да изготви отговор на касационна жалба, подадена срещу решение по гр.дело №215/2014г. по описа на Апелативен съд - Варна.

От заключението на назначената съдебно – графическа и почеркова експертиза е установено следното:

- че ръкописните текстове в оригинала на Пълномощно от 30.07.2014 год. с упълномощители С.К. Г. и Л. П. Г. и упълномощен адв.К.К. и в индигиран екземпляр на Договор за правна защита и съдействие № 10/30.07.2014 год. със страни С.К. Г. и Л. П. Г. – клиенти и адв.К.К. са написани от Х. С. Х..

Подписите в графа „клиент” в оригинала на пълномощно от 30.07.2014 год. с упълномощители С.К. Г. и Л. П. Г. и упълномощен адв.К.К. и в индигиран екземпляр на Договор за правна защита и съдействие № 10/30.07.2014 год. със страни С.К. Г. и Л. П. Г. – клиенти и адв.К.К. не са положени от С.К. Г..

Подписите в графа „ клиент” в оригинала на Пълномощно от 30.07.2014 год. с с упълномощители С.К. Г. и Л. П. Г. и упълномощен адв.К.К. и в индигиран екземпляр на Договор за правна защита и съдействие № 10/30.07.2014 год. със страни С.К. Г. и Л. П. Г. – клиенти и адв.К.К. не са положени от Х. С. Х..

Подписите в графи „ клиент” в оригинала на Пълномощно от 30.07.2014 год. с с упълномощители С.К. Г. и Л. П. Г. и упълномощен адв.К.К. и в индигиран екземпляр на Договор за правна защита и съдействие № 10/30.07.2014 год. със страни С.К. Г. и Л. П. Г. – клиенти и адв.К.К. положени от К.Г.К..

Подписът в графа „с уважение” в отговор на касационна жалба срещу решение № 83/10.06.2014 год. по въз. Гр. дело № 215/2014 год. по описа на Апелативен съд Варна, от името на адв.К.К., в качеството му на пълномощник на Л. П. Г. и С.К. Г. са положени от К.Г.К..

ПО ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ :

Жалбата в частта с която се прави искане за приложение на чл.9, ал.2 от НК е неоснователна и следва да остане без уважение. Това е така поради следните съображения:

Фактическата обстановка е правилно установена от ВРС и се възприема от настоящия състав на въззивния съд, а направените правни изводи – законосъобразни.

Посочената фактическа обстановка първостепенният съд е възприел въз основа на подробен и задълбочен анализ на доказателствата по делото, като е взел предвид показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели, писмените доказателства, заключението по назначената съдебно – графическа и почеркова експертиза, както и останалите, приобщени по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, събрани на досъдебното производство.

Мотивите на съда относно това кои доказателства следва да се кредитират, поради какви съображения, се споделят и от настоящата съдебна инстанция.

Правилно ВРС е кредитирал гласните доказателства – показанията на свидетелите Х. С. Х., Р.Д.Д., С.К. Г., С.Т.М., дадени в хода на съдебното следствие.

Настоящият въззивен състав намери, че обясненията на подсъдимия К. също следва да бъдат кредитирани, тъй като те са в пълно съгласие с другите доказателства по делото и са израз на доказателствено средство, а не на защитната му позиция. Така установената от първостепенния съд фактическата обстановка по принцип не се оспорва и от въззивника, но в жалбата се изразява становище за прилагане разпоредбата на чл.9, ал.2 он НК.

Правилно съдът е кредитирал съдебно – графическата и почеркова експертиза, тъй като е изготвена компетентно, професионално, с необходимите познания и опит в съответната област, и не е оспорена от страните по делото, а така също и останалите писмени доказателства по делото.

Всички тези доказателства в своята съвкупност очертават фактическата обстановка и сочат, че има извършено престъпление и негов автор е именно подсъдимият К.К..

Вината на подсъдимия се доказва по несъмнен начин, както беше посочено малко по- горе от гласните и писмени доказателства по делото.

Доказателствата са непротиворечиви, относими към предмета на делото и се намират в отношение на пълно покриване и допълване.

ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ, които е извел първостепенният съд при така установените факти, че подсъдимият К. е осъществил с действията си от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК, за това, че на 30.07.2014 г., в гр.Варна, сам съставил неистински частни документи:

- че на 30.07.2014 г. Л. П. Г. е сключил с адв. К.Г.К. договор за правна защита и съдействие и че на 30.07.2014 г. Л. П. Г. е упълномощил адв. К.Г.К., в качеството на негов пълномощник, да изготви отговор на касационна жалба, подадена срещу решение по гр.дело №215/2014г. по описа на Апелативен съд –Варна, са правилни и законосъобразни и се споделят от настоящия състав на въззивния съд

Правилно съдът е приел, че от субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл с целените и настъпили общественоопасни последици, като е съзнавал, че договора за правна помощ и пълномощното съставляват неистински частни документи, и след като ги е подписал те не изхождат от посочените в тях като упълномощители лица.

Постановената първоинстанционна присъда се атакува основно за неправилно приложение на материалния закон, че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК - тъй като деянието извършено от подсъдимия макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление по чл.309, ал.1 от НК, поради своята малозначителност не е общественоопасно или е с ниска степен на обществена опасност, която е незначителна. Този довод е бил направен и пред първоинстанционният съд, който е обсъдил аргументите на защитата, като настоящия състав изцяло възприема изводите относно отсъствието на предпоставката за приложението на чл.9, ал.2 от НК.

В тази насока съставът на ВОС следва само да посочи, че както в теорията така и в съдебната практика не е съществувал спор, че малозначителността на деянието се преценява в зависимост от неговата липсваща или явно незначителна обществена опасност. Конкретно за деянието при документните престъпления в свое решение №706 от 22.11.1974 година по н.д.№665/74г., ІІ н.о., ВС е посочил “Съгласно чл. 9, ал. 2 НК не е престъпно онова деяние, което, макар да осъществява признаците на някое от предвидените в закона престъпления, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. При преценката дали деянието при документните престъпления е малозначително и не е общественоопасно, или обществената му опасност е явно незначителна, съдът трябва да има предвид не само факта на подправката, неистинския подпис и др., а всички обстоятелства, отнасящи се до важността на документа с оглед целта на издаването му, значението на утвърдените факти или заявления, обществената стойност на засегнатите и увредени обществени отношения, степента на тяхното увреждане, броя на подправените или издадени неверни документи и др.”. В подобен аспект е решение №237 от 04.05.1971 година по н.д.№192/71г. на І н.о., а относно критериите за преценка на малозначителността на деянието и актуалната съдебна практика – решение №20/27.01.2010 по н.д.№655/09г. ІІ н.о., №79/19.02.2010г. по н.д.№719/09г. ІІ н.о., №88/16.03.2009г. по н.д.№689/08г. ІІ н.о., №91/25.02.2010г. по н.д.№24/2010г. ІІІ н.о., №199/21.06.2004г. по н.д.№822/2003г. на І н.о. и др.

Фактите за извършеното от подс. К. изключва извода за малозначителността на деянията в състава на продължаваното престъпление. Касае се за изготвяне на неистински договор за правна защита и съдействие № 10/30.07.2014 год. със страни : клиенти –С.К. Г. и Л. П. Г., адвокат – К.Г.К., в частта му на положени подписи за клиенти от името на С.К. Г. и Л. П. Г. и Пълномощно с дата 30.07.2014 год. с упълномощители С.К. Г. и Л. П. Г. и упълномощен – адв. К.Г.К., в частта му на положени подписи за клиенти от името на С.К. Г. и Л. П. Г..

Така изготвените от подсъдимия К. неистински документи влияят на първо място върху сигурността на документооборота, на второ място – създават обърканост и заблуждение на органите на съдебната власт, като в това число сочат на злоупотреба с права. Поради тези съображения обоснован се явява изводът на първоинстанционният съд, че не се касае до малозначителност на извършеното от подсъдимия деяние.

ПО ЖАЛБАТА ЗА ЯВНА НЕСПРАВЕДЛИВОСТ:

Жалбата в тази и част е основателна и следва да бъде уважена. Съображенията за това са следните:

Наложеното за това престъпление административно наказание по реда на чл.78а, ал.1 НК е явно несправедливо, доколкото първоинстанционният съд не е отчел мотивите на подсъдимия К. за извършване на престъплението. Чрез съставянето на неистинските документи подсъдимият е целял не да се облагодетелствува, а да се изпълни в срок едно облигационното задължение, а именно срещу получения хонорар в срок да подаде отговора на касационната жалба до ВКС срещу решението на Апелативен съд, гр. Варна.

Съобразявайки изложеното, ВОС счита, че размерът на наложеното на подс. К. административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева е несъразмерно тежко в сравнение с тежестта на извършеното от него престъпно деяние, поради което размерът му следва да бъде намален на 1000 /хиляда/ лв. Ето защо атакуваната присъда следва да бъде изменена в този смисъл. В останалата и част същата е правилна и следва да се потвърди.

Първоинстанционният съд е взел отношение съобразно разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК относно направените при водене на делото деловодни разноски.

Пред настоящата инстанция разноски не са претендирани, поради, което не се дължат.

Водим от гореизложеното, окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда № 345, постановена на 11.11.2016 год. по НОХД № 3348/2016 год., по описа на РС – гр. Варна, четиридесет и пети състав с което на осн. чл. 78а НК на подсъдимия К.Г.К. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лв. за извършено от него престъпление по чл.309, ал.1 от НК, в частта, с която на осн. чл.78а, ал.1 НК му е наложено адм. наказание „глоба” в размер на 2000 лв., като НАМАЛЯВА размера на това административно наказание на 1000 лв. /хиляда лева/.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата на ВРС в останалите му части.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.