О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………………

Варненският окръжен съд, гражданско отделение в закрито заседание на осми март две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Станчева

ЧЛЕНОВЕ: Светла Пенева

Красимир Василев

като разгледа докладваното от съдия Р.Станчева

ч.гр.д. № 432 по описа за 2017г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.577 ГПК вр. чл. 32а от Правилника за вписванията.

Образувано е по частна жалба на „Хрисан Груп“ ЕООД, ЕИК 117633989 против отказ № 31/13.02.2017г. на съдията по вписванията при ВРС, постановен по заявление с вх.№ 2863/13.02.2017г. за заличаване на договорна ипотека, вписана под № 75, том 14, вх.р. № 16282/12.06.2008г. и договор за цесия под № 179, том 3, вх.р. № 9234/27.04.2015г., на основание чл.19 ал.2 ПВ.

Твърди се в жалбата, че определението, с което е отказано да бъде заличена вписаната договорна ипотека и цесия на обезпеченото вземане е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че жалбоподателят е купувач на ипотекирания имот, закупен по реда на чл.718 ТЗ и последиците на която покупко-продажба са приравнени на тези при принудително изпълнение по реда на ГПК. С оглед на това е приложима разпоредбата на чл.19 ал.2 ПВ, поради което и мотивите на съдията по вписванията за липса на нотариално заверена декларация от кредитора са неправилни. Счита, че със заявлението за заличаване са представени всички изискуеми се по чл.19 ал.2 ПВ документи, вкл. и нотариално заверено удостоверение от синдика на дружеството – продавач. Що се отнася до отправеното до съдията искане за заличаване на договора за цесия, то се прави уточнението, че същото е поискано като последица от заличаването на ипотеката, към която е вписан и договора за цесия. Иска се от съда да отмени обжалвания отказ и задължи съдията по вписванията да извърши следващите се действия.

Съдът, като взе предвид материалите по преписката на Служба по вписванията, по която е постановен обжалвания отказ намира, че частната жалба е депозирана в срок и от легитимирана страна. С оглед на това жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

Със заявление вх.рег.№ 2863/13.02..2017г. жалбоподателят е сезирал съдията по вписванията с искане да бъде заличена договорна ипотека, учредена в полза на „Райфайзенбанк“ ЕАД, вписана като акт № 75, том 14, д.12493/2008г., ведно с договор за цесия на обезпеченото вземане, вписан като акт № 179, том 3, вх.р. № 9234/2015г. Правният си интерес е обосновал с твърдения, че е купувач на ипотекирания имот въз основа на договор за покупко-продажба, сключен на основание чл.718 ТЗ след надлежно разрешение на съда по несъстоятелността по т.д. № 1914/2013г. на ОС – Варна. Към заявлението са били представени нот.акт за покупко-продажбата, скица на имота, , нот.акт за договорна ипотека, определение на ОС – Варна по т.д. № 1914/2013г., вписан договор за цесия, удостоверение по чл.19 ал.2 ПВ, издадено от синдика на дружеството-продавач, с нотариално удостоверен подпис на издателя и квитанция за внесена държавна такса.

Съдията по вписванията е намерил искането за неоснователно, излагайки съображения, че не е представено нотариално заверено съгласие от кредитора по см. на чл.19 ал.1 ПВ, а съгласно ал.3 на същата разпоредба вр. чл.3 от Правилника на вписване подлежат само актове, извършени по нотариален ред или с нотариално заверен подпис, не е представено съдебно удостоверение за заличаване на ипотеката, не са представени други доказателства, освен удостоверението на синдика, чийто подпис не е нотариално удостоверен, които доказателства да сочат, че купувачът не е поел ипотеката /вр. чл.175 ал.2 ЗЗД/. Относно искането за заличаване на цесията са изложени мотиви, че такава хипотеза не съществува, тъй като поради акцесорния й характер при заличаване на ипотеката това само се отбелязва по нея.

Настоящият състав не споделя тези доводи.

Видно от представените със заявлението писмени доказателства жалбоподателят е купувач на имота, предмет на договорната ипотека, чието заличаване се иска. Покупко-продажбата е извършена от синдика на длъжника „Оркид център Варна“ ЕООД – в несъстоятелност, на основание чл.718 ТЗ, след надлежно разрешение на съда по т.д. № 1914/2013г. на ВОС. Съгласно издаденото от синдика Янко Стоянов удостоверение по чл.19 ал.2 ПВ вр. чл.175 ал.2 ЗЗД няма постигнато съгласие между купувача и ипотекарния кредитор, респ. цесионера за поемане на обезпеченото вземане. Подписът на синдика е нотариално удостоверен от нотариус, което удостоверяване е с рег. № 303/13.02.2017г.

Съгласно нормата на чл.19 ал.2 ПВ заличаването на ипотека върху недвижим имот, продаден на публична продан, се извършва по молба на купувача на недвижимия имот. Към молбата за заличаване на ипотеката се представя влязло в сила и вписано в книгите за вписванията постановление за възлагане на недвижимия имот и удостоверение, издадено от съдебния изпълнител, че купувачът не е поел задължението по съгласие с ипотекарния кредитор по реда на чл. 175, ал. 2 ЗЗД. Съдебната практика е констатна, че продажбата на имущество на дружество, обявено в несъстоятелност, извършена по реда на гл.46 ТЗ, без значение дали е чрез търг или директно договаряне, има последиците на публичната продан в принудителното изпълнение по ГПК, поради което и по отношение на тази продан намира приложение разпоредбата на чл.175 ЗЗД /в т.см. Опр. № 5/2016г. по ч.гр.д. №4561/2015г. на ІV г.о. на ВКС; Опр. № 221/2016г. по ч.т.д. № 67/2016г. на ІІ т.о. на ВКС, постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК/. Безпротиворечива е и практиката, че именно синдикът е органът по чл.19 ал.2 ПВ, който удостоверява липсата на хипотезата на чл.175 ал.2 ЗЗД. Липсва изискване, предвидено в ПВ въпросното удостоверение да е с нотариална заверка на подписа, макар в настоящия случай това условие да е налице по отношение на представеното такова с молбата на жалбоподателя. Няма и изискване за представяне на други доказателства, удостоверяващи липса на постигнато съгласие с ипотекарния кредитор за поемане на задължението, поради което и неправилно съдията по вписванията е приел, че представеното удостоверение от синдика не е достатъчно.

Изцяло неотносими към хипотезата на чл.19 ал.2 ПВ са и изложените в отказа мотиви за необходимост от представяне на нотариално заверено съгласие от кредитора или изричен съдебен акт за заличаване на ипотеката.

Що се отнася до договора за цесия на обезпеченото вземане, то правилно съдията по вписванията е посочил, че действие като заличаване на вписването на този договор не е предвидено в Правилника. Следва обаче искането да се тълкува не като самостоятелно искане за заличаване на вписване на цесията, а във връзка с акцесорния характер на вписването на този договор и отбелязването му към вписаната договорна ипотека с оглед нормата на чл.171 ЗЗД вр. чл.17 ПВ. Последица от заличаване на ипотеката е отбелязване на това обстоятелство и по договора за прехвърляне на вземането.

С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че са налице всички предпоставки за извършване на исканото действие по заличаване на ипотеката – молителят е купувач на имота по см. на чл.19 ал.2 ПВ, което е установено с представените към заявлението документи, представено е изискуемото се удостоверение по чл.19 ал.2 ПВ, както и доказателства за внесена държавна такса.

Ето защо обжалваният отказ следва да бъде отменен и преписката върната на съдията по вписванията за извършване следващите се действия по заличаване на процесната ипотека, вкл. с отбелязване на това действие по вписания договор за цесия на обезпеченото вземане.

На основание чл.77 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати допълнителна държавна такса за настоящото производство в размер на 10 лева. Към жалбата са представени доказателства за внесена сума от 15 лв., докато на основание чл.27 от Тарифата за държавните такси, събирани по ГПК следващата се такса за обжалване е 25 лева.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И

ОТМЕНЯ отказ № 31/13.02.2017г. на съдията по вписванията при ВРС, постановен по заявление с вх.№ 2863/13.02.2017г. И ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА за предприемане на съответните действия по заличаване на процесната ипотека, вкл. с отбелязване на това действие по вписания договор за цесия на обезпеченото вземане.

ОСЪЖДА „Хрисан Груп“ ЕООД, ЕИК 117633989, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Ген. Колев“ № 52, ап.2 ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата, по сметка на Окръжен съд – Варна допълнителна държавна такса в размер на 10 /десет/ лева, на основание чл.77 ГПК вр. чл.27 от Тарифата за държавните такси, събирани по ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, по арг. от чл.274 ал.3 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.