Р Е Ш Е Н И Е

№ ………./..............03.2017 г.

гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ХРИСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА

младши съдия НЕДЕЛИНА МАРИНОВА

като разгледа докладваното от младши съдия Маринова

въззивно търговско дело № 48 по описа за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 60184/16.11.2016 г. от „България Ер” АД, ЕИК 000633828, със седалище и адрес на управление град София, район Слатина, Летище София, бул. „Брюксел” № 1, чрез младши юрисконсулт Н.М., против Решение № 3564/11.10.2016 г., постановено по гр.д. № 5087/2016 г. по описа на Районен съд – Варна, с което „България Ер“ АД е осъдено да заплати на Б.Х.А., роден на *** г., гражданин на САЩ, с паспорт № Р USA 505635888, издаден на 12.05.2014 г., валиден до 11.05.2024 г., с адрес: 1950 ул. „Трентон“, ап. 313, 80220 Денвър, Колорадо, САЩ, сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснение при изпълнение на полет FB 432 от летище Шарл дьо Гол, Париж, Франция до летище София, България, на основание чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г.

Във въззивна жалба е изразено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на атакувания първоинстанционен акт. Въззивникът твърди, че е неправилен изводът на съда, че по делото не са установени извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, както и че фактите около закъснението на процесния полет не отговарят на задължителното тълкуване на термина „извънредно обстоятелство” по смисъла на Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2014 г. Сочи се, че Районен съд – Варна не е съобразил чл. 18 от Наредба № 4018/16.09.2005 г. за работното време на авиационния персонал и не е взел предвид факта, че работното време на екипажа е изтичало, докато техническата служба „Hop Regional” е отказала съдействие на „България Ер“ АД. Въззивникът счита, че закъснението на полета е в резултат на технически проблем извън нормалното упражняване на дейността, поради което и следва да намери приложение разпоредбата на чл. 5, пар. 3 от регламента, изключваща дължимостта на обезщетение по чл. 7 от същия. Въззивната жалба съдържа искане за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по въззивната жалба - Б.Х.А., чрез адвокат М.Х. от САК, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Въззиваемата страна сочи, че правилно първоинстанционният съд е приел, че не са установени извънредни обстоятелства, които не е могло да бъдат избегнати, а възникналият технически проблем, макар и неочакван, не е непредвидим с оглед на специфичната дейност на ответника. Цитирани са изводите, формирани от Съда на ЕС, по повод на направени преюдициални запитвания относно съдържанието на понятието „извънредни обстоятелства”. Въззиваемата страна счита, че наличие на изключващи отговорността обстоятелства не е доказано по делото, поради което е направено искане за отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се направените във въззивното производство разноски.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с претенция за заплащане от ответника „България Ер” АД на обезщетение за вреди в лимитирания размер от 400 евро, определен в чл. 7, ал. 1, б. "б" от Регламент 261/2004 г., поради отмяна и закъснение на полет от летище Шарл дьо Гол, Париж, Франция до летище София, България. В исковата молба е посочено, че ищецът е закупил самолетен билет за посочения полет, който следвало да се осъществи на 15.08.2015 г., но бил отменен за 16.08.2015 г. Твърди се, че от „Еър Хелп Лимитид“ като мандатар на ищеца до „България Ер” АД е отправено писмо – оплакване вх. № 047-V-5804/31.08.2015 г., представляващо покана за плащане на дължимото съгласно регламента обезщетение, като превозвачът е отказал такова, позовавайки се на настъпили извънредни обстоятелства – грешка при подаване на горивото на самолета. В исковата молба е изразено становище, че в случая не са налице извънредни обстоятелства, като се позовава на съдебна практика на Съда на Европейската общност. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по предявения иск е оспорил същия както по основание, така и по размер. Твърди, че по отношение на него са налице освобождаващи го от отговорност обстоятелства, свързани с установяване на извънредни обстоятелства съгласно чл. 5, пар. 3 от регламента. Посочено е, че на 15.08.2015 г., след кацане на самолета на летище Шарл дьо Гол, внезапно възникнал дефект, сочещ на грешка при подаване на горивото, отразено в Технически/полетен дневник № 0023831. Същата е обусловила необходимостта от извършване на технически проверки за безопасност на самолета, през което време същият не е можело да изпълнява полети. Ответникът сочи, че своевременно е потърсил съдействието на местната техническа служба, единствено сертифицирана да осъществява техническа поддръжка на самолетите на това летище, но същата не се е отзовала веднага. Именно последното, независещо от ответника обстоятелство, представлявало извънредно обстоятелство. От друга страна се твърди, че последица от забавата на техническата служба е и изтичане на работното време на съответния екипаж, съгласно Наредба № 4018/16.09.2005 г. за работното време на авиационния персонал. Отговорът на искова молба съдържа искане за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан.

След като съобрази изложените във въззивната жалба и отговора съображения и събраните по делото доказателства, съобразно чл. 269 ГПК съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорни по делото са обстоятелствата относно възникналото между страните правоотношение по резервирането на полет, съгласно което въззивникът е приел да превози въззиваемия с полет № FB 432 от Париж до София, като последният следвало да се осъществи на 15.08.2015 г. от 10.20 часа с време на пристигане в България 14.05 часа. Не се спори също така и от представеното писмо от „България Ер” АД до ищеца се установява, че полетът е бил отменен и осъществен на следващия ден – 16.08.2015 г., тоест със закъснение, продължаващо до другия ден, поради възникнала техническа неизправност в самолета при кацането му на летище Шарл дьо Гол в Париж. Техническата повреда се установява и от представения по делото Технически/полетен дневник № 0023831. Безспорно е по делото също и че разстоянието между двете крайни точки на полета – Париж и София е повече от 1 500 км.

Видно от кореспонденция между „България Ер” АД и техническата служба на летище Шарл дьо Гол, последната е уведомена за повредата и за изтичащото след два часа разрешено летателно време на екипажа. Техническата служба от своя страна е изпратила отговор, в който признава, че инженерите й са заети с други самолети, но ще се постараят да извършат необходимата проверка в оставащото разрешено летателно време на екипажа.

Спорът между страните в настоящото производство е концентриран върху обстоятелството дали възникналата техническа неизправност и невъзможността за своевременното й отстраняване представляват „извънредни обстоятелства“ по смисъла на приложимия регламент, които имат за последица освобождаване на въздушния превозвач от отговорност за закъснение на процесния полет.

При така установените факти, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

При определяне на приложимия по делото закон съдът отчита, че полет на пътник, заминаващ от летище на територията на държава-членка (Париж) и извършван от превозвач от Европейския съюз попада в териториалният обхват на приложение на Регламент 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и уредените в него права на пътниците.

Предвидената в посочения регламент отговорност на въдушните превозвачи при извършване на превоз на пътници в случаите на отмяна, закъснение на полета и други специфични хипотези се осъществява на принципа на договорната отговорност, като целта е пътниците да бъдат компенсирани за претърпените от тях вреди.

При постановяване на съдебния си акт, съдът съобрази още Решение на СЕС от 19.11.2009 г. по съединени дела C‑402/07 и C‑432/07, даващо отговор на преюдициални запитвания относно тълкуването на чл. 2, буква л) и чл. 5, 6 и 7 от Регламент № 261/2004 г. и по-конкретно на въпросите: 1. дали когато е голямо закъснението на полета трябва да се разглежда като отмяна на същия по смисъла на чл. 2, буква л) и чл. 5 от регламента; 2. дали чл. 5, 6 и 7 от Регламент № 261/2004 г. трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети могат да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение по чл. 7 от този регламент; 3. дали понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на чл. 5, параграф 3 от регамента обхваща и технически проблем с летателния апарат.

Така поставените въпроси касаят пряко преценката на съда относно основателността на исковата претенция, доколкото от двете страни по делото са наведени фактически твърдения за отмяна и за закъснение на полет и следващата от тях отговорност за обезщетение на пътника от въздушния превозвач, като същите попадат именно в обсега на виризаните разпоредби от регламента.

Безспорно между страните е, че полет № FB 432 от Париж до София, вместо на 15.08.2015 г. от 10.20 часа, е бил осъществен на 16.08.2015 г., тоест със закъснение, продължаващо до другия ден. От съществено значение за преценка на следващите от това обстоятелство последици е изясняване на същността на отлагането на полета и по-конкретно дали то има характер на „закъснение” или на „отмяна” на полета.

Регламент № 261/2004 г. не съдържа определение за „закъснение на полет“. Това понятие обаче може да бъде изяснено с оглед на контекста, в който се вписва. Следва да се има предвид, че „полет“ по смисъла на регламента е операция по въздушен транспорт, осъществена от въздушен превозвач, който определя своя маршрут (Решение от 10 юли 2008 г. по дело Emirates Airlines, C‑173/07). В този смисъл, маршрутът е основен елемент на полета, доколкото последният се извършва в съответствие с предварително определен от превозвача план. Освен това, от член 6 от регламента следва, че общностният законодател е възприел понятие за закъснение на полета, което се определя само спрямо времето за излитане по разписание и което следователно означава, че след настъпването на времето за излитане, останалите обстоятелства, които имат значение за полета, трябва да останат непроменени. При това положение, полетът има „закъснение“ по смисъла на чл. 6 от Регламент № 261/2004 г., ако е извършен в съответствие с първоначално предвидения план и ако действителното време на излитане е по-късно от времето за излитане по разписание.

От друга страна, съгласно чл. 2, буква л) от Регламент № 261/2004 г., за разлика от закъснението, „отмяната” на полета е последица от неексплоатацията на предварително планиран полет. Оттук следва, че в това отношение отменените и закъснелите полети са две съвсем отделни категории. Ето защо от регламента не може да се заключи, че „закъснелият полет” може да се квалифицира като „отменен полет“ само поради съображението, че закъснението е много продължително. Възможно е да се приеме, че е налице отмяна, само в случаите, когато предварително планираният и закъснял полет е прехвърлен към друг полет, тоест когато е налице отказ от плана за първоначалния полет и пътниците за него са се присъединили към пътниците за полет, който също е планиран, и то независимо от полета, за който превозените по този начин пътници са направили резервацията си. В този смисъл, чл. 2, буква л) и чл. 5 и 6 от регламента трябва да се тълкуват в смисъл, че независимо от продължителността на закъснението, дори тя да е голяма, закъснелият полет не може да се разглежда като отменен, след като въздушният превозвач го е извършил в съответствие с първоначално предвидения план. 

Следва обаче да се посочи, че макар само в чл. 5, пар. 3 от Регламент № 261/2004 г., който се отнася до отмяната на полети, да е предвидена възможност за позоваване на „извънредни обстоятелства“, поради които въздушните превозвачи могат да се освободят от задължението да заплатят обезщетение по чл. 7 от същия, съображение 15 от него все пак гласи, че позоваване на такива обстоятелства е възможно и когато решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение или закъснение, продължаващо до другия ден. След като понятието за голямо закъснение се използва в контекста на извънредни обстоятелства, трябва да се приеме, че законодателят го е свързал и с правото на обезщетение. Този извод е имплицитно подкрепен и от целта на Регламент № 261/2004 г., доколкото от съображения 1—4 и най-вече от съображение 2 от него следва, че посоченият регламент цели да се гарантира високо равнище на защита на въздушните пътници, независимо дали се намират в положение на отказан достъп на борда, отмяна или закъснение на полет, тъй като във всички тези случаи им е причинено сходно по естеството си сериозно безпокойство и неудобство във връзка с въздушния транспорт.

При тези обстоятелства не може поначало да се допуска, че пътниците на закъснели полети са лишени от право на обезщетение и не може да се приравняват на пътниците на отменени полети за целите на признаването на такова право. В това отношение всеки общностен акт трябва да се тълкува в съответствие с цялото първично право, включително в съгласие с принципа на равно третиране, който изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (Решение от 14 декември 2004 г. по дело Swedish Match, C‑210/03, Recueil; Решение от 10 януари 2006 г. по дело IATA и ELFAA, С‑344/04, Recueil).

Настоящият съдебен състав намира, че вреда претърпяват както пътниците на отменени полети, така и пътниците на закъснели полети, ако преди да достигнат своя пункт на пристигане последните понасят по-голяма продължителност на превоза от предварително определената от въздушния превозвач. Ето защо следва да се установи, че пътниците, чийто полет е отменен, и пътниците, засегнати от закъснение на полета, претърпяват аналогична вреда, състояща се в загуба на време, и в този смисъл се намират в сходно положение за целите на прилагането на правото на обезщетение по чл. 7 от Регламент № 261/2004 г. При тези условия следва да се приеме, че пътниците на закъснели полети могат да се позовават на правото на обезщетение по чл. 7 от регламента, когато поради такива полети претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, тоест когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание.

В случая, ищецът /въззиваем в настоящото производство/ е претърпял вреда, изразяваща се в загуба на време, доколкото макар и в крайна сметка осъществен планирания от въздушния превозвач „България Ер” АД полет FB 432 от Париж за София, същият е извършен на следващия ден след предварително определеното разписание. Безспорно при това положение се касае за „закъснение”, а не за „отмяна” на полета, но поради неговата продължителност – повече от три часа от първоначално предвиденото разписание, закъснението е поставило Б.Х.А. в аналогично правно положение като пътник на отменен полет. С оглед на това, съдът намира, че по отношение на въззиваемия намира приложение разпоредбата на чл. 7 от регламента, предвиждаща право на обезщетение в негова полза от страна на въздушния превозвач „България Ер” АД.

Извода за приравняване на пътниците на закъснели полети с пътниците на отменени такива за целите на прилагането на правото на обезщетение има като последица обаче и възможността за освобождаване на въздушния превозвач от отговорност, ако същият може да докаже, че голямото закъснение е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки, тоест от обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач. Тежестта на доказване наличието на такива обстоятелства е за въззивника в настоящото производство, който в хода на първоинстанционното производство и пред въззивния съд навежда именно такива твърдения, касаещи възникнали извънредни обстоятелства, освобождаващи го от отговорност за заплащане на претендираното от въззиваемия обезщетение. Фактическите твърдения в тази насока, които съдът намира за доказани от приложените по делото писмени доказателства, са свързани с възникнала техническа неизправност на самолета - грешка при подаване на горивото, която не е била отстранена своевременно поради бездействието на единствената сертифицирана техническа служба на летище Шарл Де Гол, Париж.

С оглед на изясняване на обстоятелството дали конкретната хипотеза на неизправност може да бъде включена в обхвата на понятието „извънредни обстоятелства”, следва да се има предвид, че съгласно съображение 15 от регламента, „извънредни обстоятелства” се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети. Чл. 5, пар. 3 от Регламент № 261/2004 г. от друга страна трябва да се тълкува в смисъл, че произтекъл с летателен апарат технически проблем, довел до отмяната или закъснението на полет, не спада към понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на тази разпоредба, освен ако този проблем произтича от събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол.

Съгласно Решение от 17.09.2015 г. по дело С-257/14 на СЕС, технически проблем, който е присъщ на нормалното упражняване на дейността на въздушния превозвач и е настъпил ненадейно, не се дължи на лоша поддръжка или е бил установен по време на редовна поддръжка, не се обхваща от понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на тази разпоредба.

По повод на понятието „извънредни обстоятелства” в Решение от 22.12.2008 г. по дело С-549/07, Wallentin-Hermann, СЕС, е посочено, че в правото на ЕС всяко изключение трябва да се тълкува стриктно, като компетентният съд следва във всеки отделен случай да прецени дали възникналите събития представляват „извънредни обстоятелства”, които освобождат от отговорност превозвача.

Съдът намира, че възникналият на самолета технически проблем, свързан с грешка при подаване на горивото, е в пряка причинно-следствена връзка със закъснението на полета, но същият по естеството си не представлява извънредно обстоятелство, доколкото такава неизправност е присъща на нормалното упражняване на дейността на въздушния превозвач. Такава неизправност е обичайно да възникне в хода на експлоатацията на въздухоплавателното средство, не е неочаквана или извънредна, поради което и отстраняването й следва да се намира в рамките на ефективния контрол на дружеството - въззивник.

Действително по делото се установи, че службата, отговаряща за техническото състояние на самолетите на летище Шарл дьо Гол, е забавила изпълнението на задълженията си по отстраняване на констатираната неизправност. Съдът обаче намира в тази връзка, че изпълнението на задълженията по Регламент № 261/2004 г. не засяга правото на въздушните превозвачи да търсят обезщетение от всяко лице, което е причинило закъснението, в това число от трети лица, както е предвидено в чл. 13 от Регламента. Въпреки това, без да се засяга упоменатото право на превозвачите на регресен иск, съдът намира, че правилно пряката отговорност за възникналите за пътниците вреди следва да се понесе от въздушните превозвачи, тъй като именно с тях пътниците имат договор за превоз, даващ им право да бъдат превозени с полет, който не би трябвало нито да се отменя, нито да закъснява.

Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че с оглед на бездействието на техническата служба, работното време на летателния екипаж е изтекло, което се явява допълнителна причина за закъснението на полета. Действително, посочената от въззивника Наредба № 4018/16.09.2015 г. за работното време на авиационния персонал регламентира работното време на последния, неговото разпределение и продължителност. По отношение на отмяна на полет именно във връзка с изтичане на работното време на екипажа е постановено Решение от 12.05.2011 г. по дело С-294/10 на СЕС, съгласно което въздушният превозвач е длъжен да вземе всички необходими мерки за предотвратяване на последиците от извънредни обстоятелства, като при планирането на полета трябва в разумна степен да съобрази риска от закъснение поради евентуалното настъпване на такива обстоятелства. Следователно той трябва да предвиди известен запас от време, който да му позволи при възможност да осъществи целия полет след отпадането на извънредните обстоятелства.

Макар в случая да не са възникнали твърдените от „България Ер” АД извънредни обстоятелства, за въззивника е било налице принципното задължение да вземе необходимите мерки за предотвратяване на възникнали всякакви обстоятелства, които биха довели до закъснение на полета. Такава подходяща мярка в случая би представлявала осигуряването на резервен екипаж, който непосредствено след отстраняване на възникналата техническа неизправност, да осъществи полета без или поне с минимално закъснение. Такава мярка не е непосилна или прекомерна за превозвача, а е в рамките на обичайната грижа и предвидимост, характерни за спецификата на осъществяваната от въззивника дейност.

В депозираното пред настоящата съдебна инстанция писмено становище от „България Ер” АД за първи път са изложени твърдения, че бездействието на техническата служба на летище Шарл Де Гол се приравнява на стачни действия по смисъла на регламента, които представляват „извънредни обстоятелства”. Както вече бе изложено от съда, наличието на възникнали извънредни обстоятелства, изключващи отговорността на превозвача, следва да бъде доказано от последния. Такова доказване от страна на въззивника не е проведено по делото, поради което и не да бъде правен извод за наличие на същите в настоящия случай.

Изложените съображения водят до извода, че са налице всички елементи от специалния фактически състав за пораждане на вземане за обезщетение на безпокойство и неудобства, причинени от забавяне на полета, както е посочено в съображение 2 от регламента. От въззивника не бе доказано наличие на основание за изключване на отговорността му, поради което претенцията на Б.Х.А. за присъждане на обезщетението за тези вреди е основателна.

По отношение на размера на същата, съдът намира, че в случая намира приложение разпоредата на чл. 7, т. 1, б. „б” от регламента, тъй като се касае за полет от летище Шарл дьо Гол, Париж, Франция до летище София, България, тоест полетът е на територията на Общността и същият е на разстояние над 1 500 км. С оглед на това, дължимото в полза на Б.Х.А. обезщетение е в размер на 400 евро.

Поради съвпадане на изводите на настоящия съдебен състав с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

Въззиваемата страна е претендирала присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в минималния установен размер, като е представено извлечение от банкова сметка ***. 39 от Закона за адвокатурата с получен паричен превод от 1 000 лева. В извлечението не се съдържат никакви данни относно адвоката, клиента или делото, за представителство по което тази сума е преведена. От друга страна, по делото не е представен и договор за правна защита и съдействие, фактура или друг документ, удостоверяващ наличие на договорна връзка между Б.Х.А. и адвокат М.Т.Х. по повод на осъщественото от последния процесуално представителство по настоящото дело, както и на евентуално уговорен размер на възнаграждение за същото. В този смисъл, по делото липсват доказателства, че посочената в представеното извлечение от банкова сметка ***зиваемия по настоящото дело. С оглед на това, съдът намира, че в полза на въззиваемата страна не следва да бъдат присъждани претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3564/11.10.2016 г., постановено по гр.д. № 5087/2016 г. по описа на Районен съд – Варна.

Решението не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.