Р Е Ш Е Н И Е

№

Град Варна, 28 февруари 2017 година.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненския Окръжен Съд – Гражданско отделение, първи състав, в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

Като се запозна с докладваното от съдия Василев,

гр.дело № 446/2017 година на ВОС, взе предвид следното:

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на адв.Ч., като процесуален представител на Я.Г.Н. против действия на ЧСИ Людмил Станнев, рег.№ 895, по изп.дело № 59/2016 година във връзка с действия по Публична продан на 1/ 2 идеална част от недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 55, находящ се в град Варна, ж.к.“Чайка“ бл.9, вх.Д, ет.5, ведно с прилежащото му избено помещение.

В жалбата се излага, че атакуваните действия са неправилни и не почиват на наличната законодателна уредба, т.к. се касае за единствено жилище и то се явява несеквестируемо.По същество искането е действията на ЧСИ да бъдат отменени.

Отговор от Взискателя не е постъпил.

В мотивите си ЧСИ Станев намира, че жалбата е неоснователна, като обръща внимание, че наред с този имот, Длъжника притежава 1/ 2 идеална част от друг имот, находящ се в град Долни Чифлик, ул.“Дунав“ № 3.По същество настоява жалбата да не бъде уважавана.

За да се произнесе по спора ВОС намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.

Съдът е сезиран с жалба от Я.Г.Н. срещу действия на съдебния изпълнител по изпълнително дело № 59/2016 година, а именно осъществяване на Публичната продан на процесния апартамент, с едно възражение – за недопустимост на изпълнителното производство, основано на твърдение, че жилището е едно и служи по предназначение, т.е. се явява несеквестируемо.

От фактическа страна е видно, че изпълнителното производство е било образувано по молба на П.И.П. – Взискател за сумата от 23 615 лева - дължима главница по 3 броя Записи на заповед, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението и сумата от 472 лева съдебно – деловодни разноски.Изпълнителните действия са били насочени върху процесния Апартамент № 55, находящ се в град Варна, ж.к.“Чайка“ бл.9, вх.Д, ет.5, ведно с прилежащото му избено помещение.По делото са налични опис и оценка на процесния имот, като е било организирано и обявяването му на публична продан.

В насочената против изпълнението жалба на Длъжника се обръща внимание, че действията на ЧСИ са незаконосъобразни, т.к. процесния апартамент е несеквестируем, т.к. е единствено жилище на Длъжника е неговата съпруга.

Становището на съда е следното:

По смисъла на ТР № 2 от 2015 година на ВКС, длъжникът може да упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вземането, върху което е насочено изпълнението до изтичането на едноседмичния срок от връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху което не се допуска принудително изпълнение, а когато запорът не е съобщен на длъжника или е наложен върху частично несеквестируемо вземане - от узнаването, че третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител или отказва да плати на длъжника поради наложения запор.Съгласно дадените в ТР 2 от 2015 година разяснения, насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия - запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават.Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това: отменя наложения запор върху несеквестируеми потребими вещи, върху изцяло несеквестируемо вземане (като указва за кои кредиторови вземания важи тя) или указва, как се определя секвестируемата част при частична несеквестируемост, без да отменя запора; отменя постановлението за назначаване на пазач или насрочването на публична продан на несеквестируема непотребима вещ.

В конкретния случай не се атакува конкретно изпълнително действие, а насочването на изпълнението върху несеквестируем недвижим имот, каквито според молителя е апартамента.

Съобразно разпоредбата на чл.435 ал.2 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските, както и поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.На база на мотивите в цитираното по – горе Тълкувателно решение, съдът приема, че длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несквестируемо и преди да му е съобщен наложеният запор или възбрана.

На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта.Отменяването на изпълнително действие, което нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта е последица от уважаването на жалбата по нейния предмет и без да е направено искане за отменяване на отделни изпълнителни действия.Следователно, макар и да не попада в приложното поле на чл.435 от ГПК, предвид наведените основания от страна на молителя, съдът приема, че несеквестируемостта на процесния апартамент, задължава настоящата инстанция да се произнесе по същество.Също с оглед разясненията в Тълкувателното решение, съдът приема, че следва да се произнесе е ли несеквестируем имота или не.По този пункт страните спорят дали процесния имот, има жилищен характер и дали същия попада в хипотезата на чл.444 т.7 от ГПК.

От материалите по делото е видно, че процесното жилище не е единствено за Длъжника и неговото семейство.Тази обосновка съдът черпи от писмените доказателства, събрани от ЧСИ – така например е видно, че наред с процесния апартамент семейство Недялкови разполага и с недвижим имот в град Долни Чифлик, ул.“Дунав“ № 3 – там Н. е собственик на 1/2 идеална част от къща и Дворно място, останало му в наследство.По отношение на последния имот, и въпреки отказа от наследство, по повод на заведен против него иск, с правно основание чл.56 ал.1 от ЗН е бил нищожен отказът от наследство по отношение на П.П. / Взискател/.Следователно да се твърди, че Длъжника има само един недвижим имот, служещ за задоволяване на жилищните нужди, е необосновано.

Основният критерий, от който следва да се изхожда при преценката дали имотът представлява "жилище" по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК, е обстоятелството дали той служи за живеене на длъжника и неговото семейство. В съдебната практика това понятие се дефинира именно с оглед обстоятелството дали имота се обитава постоянно или временно от едно или повече лица за живеене.По това свое предназначение жилищният имот се отличава от останалите недвижими имоти на длъжника, които не са предназначени и не се ползват за задоволяване на жилищни нужди. Другият разграничителен критерий, който следва да бъде взет предвид при преценката дали имотът е от категорията на несеквестируемите, е обстоятелството дали той има достатъчно площ, за да бъде пълноценно използван за задоволяване на жилищни нужди.Разпоредбите на чл. 444 от ГПК забраняват насочване на изпълнението върху определени вещи на длъжника - физическо лице. Нормите имат социален характер и целят запазване на имуществото, необходимо за съществуването на длъжника и неговото семейство, включително и необходимото за упражняваната от него за целта дейност.При положение, че не приема наличието на несеквестируемост – а настоящия случай е именно такъв, съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, така както и искането за спиране на изпълнението.

С оглед изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ по жалбата на Я.Г.Н., ЕГН ********** с Вх.№ 00800 от 06.02.2017 година против действията на ЧСИ Людмил Станев, рег.№ 895 по изп.дело № 59/2016 година, свързани с насочването на изпълнението върху недвижим имот, а именно: ½ идеална част от АПАРТАМЕНТ № 55, находящ се в град Варна, ж.к.“Чайка“ бл.9, вх.Д, ет.5, ведно с прилежащото му избено помещение, поради несеквестируемост.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изпълнително дело № 59/2016 година, по описа на ЧСИ Станев, рег.№ 895

На осн.чл.437 ал.4 пр.2 от ГПК, решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: