О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер 54/19.1.2017г. Година 2017 Град Варна

Варненският окръжен съд Наказателно отделение

На деветнадесети януари Година две хиляди и седемнадесета

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иваничка Славкова

ЧЛЕНОВЕ: Светлозар Георгиев

Яна Панева

като разгледа докладваното от съдия Панева

ВЧНД № 1587 по описа на съда за 2016г.,

за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 243, ал.6 от НПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от К.Х.Г.- наследник на Х.В.М. чрез нейния пълномощник адв. Д.Д. от ВАК срещу Определение № 2445/05.12.2016г. , постановено по ЧНД № 6049 / 2016г. по описа на РС-Варна, 29 състав.

Във въззивната жалба се твърди, че определението е необосновано и незаконосъобразно, като се основава на неправилната преценка на съда относно събраните по делото доказателства. Прави се искане за отмяната на съдебния акт, с който е потвърдено постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Правят се нови искания за събиране на доказателства.

Въззивната жалба е подадена в предвидения седмодневен срок, поради което e допустима, но разгледана по същество e неоснователна, поради следните съобръжения:

Прекратеното досъдебно производство е било образувано срещу Неизвестен извършител, за престъпление по чл.127, ал.1 от НК, за това, че на 02.01.2014 г., , около 17.00 часа в гр. Варна, ж.к. „Вл.Варненчик“ бл.305, вх.3, ет.1, ап.47 е подпомогнал или склонил лицето Х.В.М. към самоубийство и е последвало такова.

На основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК наблюдаващият прокурор с постановление от 10.06.2015г. прекратил наказателното производство приемайки, че извършеното деяние не съставлява престъпление.

РС-Варна е потвърдил постановлението на ВРП за прекратяване на наказателното производство с определение от 24.08.2015г.

С определение № 964/12.10.2015г. ВОС е отменил определението на ВРС с мотивите, че следва да бъдат извършени допълнителни процесуално- следствени действия, които биха могли да доведат до извод в противоположна посока.

С постановление за прекратяване на наказателно производство от 11.11.2016г. ВРП е прекратила наказателното производство по ДП № 2/2014г. на ІІІ РУ- МВР-Варна на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

С атакувания пред въззивната инстанция съдебен акт, РС-Варна е потвърдил постановлението на ВРП за прекратяване на наказателното производство като е приел, че всички указания по разследването са изпълнени, като са били събрани всички доказателства имащи отношение по случая и не се налага събирането на нови доказателства. Безспорно е било установено, че по делото липсват данни за извършено престъпление от общ характер по чл. 127 ал.1 от НК.

В хода на разследването по ДП № № 2/2014г. на ІІІ РУ- МВР-Варна от представителя на държавното обвинение било установено следното:

Към датата 02.01.2014 г. Х.В.М. бил на 29 години и живеел сам под наем в скромно обзаведен апартамент, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик”, жилищен блок № 305, вх. 3, ет. 1, собственост на св. М.С.Д..

Свид. К.Х.Г.- майка на М. живеела и работила в Република Франция, а бабата на М. – св. А.И.И. живеела в съседния апартамент на М., но пострадалият не поддържал близки отношения нито с една от двете свидетелки – негови роднини по права линия.

М. се чувствал самотен и често изпитвал финансови затруднения, поради което споделял нееднократно на своите приятели св. Е.И.З. и св. К.Е.К., че има желание и възнамерява да сложи сам край на живота си.

В сутрешните часове на 31.12.2013 г. свид. З. и М. се срещнали, като последният отклонил поканата да посрещнат настъпването на новата година заедно в увеселително заведение, като отговорил, че има някаква работа.

В периода от вечерните часове на 31.12.2013 г. до сутрешните часове на 02.01.2014 г. Х. М. сам сложил край на живота си, като се обесил на един шал, завързан за дръжката на една от вратите в апартамента, в който живеел под наем.

Тъй като свид. З. небил виждал М. от 31.12.2013г. се притеснил за него и на 02.01.2014 г. позвънил на входната врата на апартамента, в който живеел М., но никой не отворил., като св. З., който не бил виждал пострадалия от последния ден на 2013 г.Чувството, че нещо се е случило с приятеля му се засилило и той потърсил М. в съседния апартамент- при баба му свид. И.. След като разбрал, че и свид. И. не е виждала М., свид. З. споделил с нея, че се притеснява да не се е случило нещо лошо с внука й. От своя страна свид. И. също се притеснила за внука си и се обадила по телефона на свид. Д. (хазяйка на М.), с молба св. Д. да дойде на място и да отключат апартамента. След като пристигнала свид. Д. се опитала да отключи жилището с притежавания от нея ключ, но не успяла, защото в самата ключалка на входната врата имало поставен ключ от вътрешната страна.Тя позвънила на телефонен номер 0892 983977, който номер бил посочен лично от М. за връзка с него, но телефонът бил изключен. Свид. Д. също се притеснила, поради което сигнализирала на органите на МВР за случващото се, като след десетина минути на мястото пристигнал полицейски екип от ІІІ РУ към ОД на МВР – гр. Варна в състав от св. Х. С.С. и св. П.С.С..

Междувременно свид. Д. се обадила на ключар, който пристигнал след кратко време и успял да отвори входната врата на апартамента. Свидетелите С. и С. влезли в жилището и установили, че на дръжката на една от вратите в апартамента е завързан шал, като вътре в стаята, от вътрешната страна на вратата лежи тялото на Х.В.М., като около врата на трупа бил завързан същият шал.

При извършения оглед на апартамента, било установено, че всички прозорци на апартамента са затворени от вътрешната страна, като било установено също така, че всички прозорци от остъкления балкон също са затворени и не били установени следи от физическо насилие срещу който и да е прозорец или врата в апартамента.

В хода на досъдебното производство били разпитани в качеството на свидетели К.Г.,Емил З., С.М.,В.К., Б.П., С.П. А. И., М. Д., Х. С., П. С. и К.К.. След връщането за доразследване на ДП били разпитани В.К., С. Г.. Повторно били разпитани Х. С., А. И., П. С., С.М. и Емил З..

Приетата от наблюдаващия прокурор фактическа обстановка била изградена въз основа на напълно убедителни, категорични и непротиворечиви доказателства, които анализирани както поотделно, така и в своята съвкупност могат да обосноват извод за липса на данни за извършено престъпление от общ характер, в частност престъпно деяние по чл. 127, ал. 1 от НК.

Настоящата инстанция споделя изцяло доводите на прокурора и становището на първата инстанция, че липсват данни за извършено престъпление по чл. 127 от НК. По време на извършеният оглед, в дрехите на починалия и в кухнята на апартамента били открити множество пакетчета с поставена в тях тревиста маса, която след извършена експертиза е установено, че е марихуана. По време на огледа било установено, че всички прозорци и врати на апартамента са здрави и затворени. От разпитите на свидетели било изяснено, че М. е споменавал пред приятели, че иска да се самоубие. Не били установени други травматични увреждания. Извършен бил и тест за наличие на марихуана в тялото на М., който се оказал положителен. Съгласно заключението на извършената съдебно-медицинска експертиза аутопсия № 1/2014 г. при огледа и аутопсията на Х.В.М., било установено,че причина за смъртта му е механична асфиксия вследствие обесване, което личи от установената странгулационна бразда, трупната картина на смърт от асфиксия, липсата на други болестни и травматични причини за смърт. Описаното кръвонасядане в областта на дясното рогче на щитовидния хрущял е в резултат от притискане между странгулиращия предмет и тежестта на тялото. Описаната странгулационна бразда била получена приживе, което личи от установените кръвонаседнали гребенчета и др. Не били установени други травматични увреждания. Не било установено наличие на етилов алкохол в пробите кръв, урина и гръбначномозъчна течност. Състоянието на трупа по време на аутопсията съответствало на смърт от второ-трето денонощие.

Настоящият състав на съда споделя становището на първоинстанционния съд, че фактическите положения приети за установени в постановлението за прекратяване на наказателното производство се подкрепят от събраните доказателства по делото. Правилно първоинстанционният съд споделя становището на прокурора, че по делото липсват данни за извършено престъпление от общ характер, а именно престъпление по чл.127 ал.1 от НК. Споделя и подробно изложените доводи от прокурора по отношение на обстоятелството въз основа на какви доказателства е било прието, че спрямо Хр. М. не е било извършено престъпление. Първата инстанция правилно споделя извода на представителя на прокуратурата, като намира, че всички доказателства имащи отношение към случая са били събрани и не се налага събирането на нови доказателства.

Съдът намира този извод за правилен, като по отношение на конкретните искания на адв. Даскалова за извършването на допълнителни процесуално – следствени действия, настоящата инстанция намира, че същите са неизпълними, тъй като към настоящия момент няма как да бъде изискана информация от търговските дружества, предоставящи мобилни телефонни услуги, още по – малко те имат задължение да пазят такава информация за входящите и изходящите разговори на СИМ картите, собственост на М. в периода от началото на месец декември 2013 г. до 02.01.2014 г. Информацията се съхранява в 6-месечен срок от страна на мобилните оператори, поради което следва, че колкото и СИМ карти да е имало на името на М. към инкриминираната дата, то към настоящия момент не могат да бъдат установени разговорите, проведени с тях, поради което извършването на подобно процесуално – следствено действие, съдът намира за неизпълнимо.

Освен това липсата на законова възможност да се установи с кои телефонни номера е контактувал М. в последния месец преди смъртта си, прави невъзможно да се установят ползвателите на тези телефонни номера и същите да бъдат разпитани като свидетели по досъдебното производство.

По отношение на приложения на л. 31 – 33 от досъдебното производство протокол за оглед на местопроизшествие, настоящата инстанция намира, че действително е допусната техническа грешка, но при подреждането, окомплектоването и впоследствие номерирането на страниците в досъдебното производство, като са разменени местата на л. 32 и л. 33. На практика л. 33 трябва да предхожда л. 32 от досъдебното производство, като в случай на правилна подредба няма и не се установяват никакви смислови противоречия в самия протокол, поради което и съдът намира, че същият е съставен изцяло по реда и правилата, предвидени в НПК и представлява напълно годно доказателствено средство, удостоверяващо резултатите от проведеното процесуално – следствено действие.

Настоящата инстанция не вижда конкретни процесуално – следствени действия, които могат да бъдат извършени към настоящия момент и по – важното които биха способствали по някакъв начин да се изясни в по – голяма пълнота фактическата обстановка по случая. По делото няма събрано нито едно доказателство, което дори да представлява само индиция, че М. е бил склоняван сам да сложи край на живота си. Липсват данни за извършено престъпление от общ характер и в частност престъпно деяние по чл. 127, ал. 1 от НК, поради което извода на първоинстанционният съд, че постановлението за прекратяване на наказателното производство на осн. чл. 24 ал.1 т. 1 от НПК на Районна прокуратура – Варна е обосновано и законосъобразно, е правилен.

Предвид гореизложеното въззивната инстанция счита атакуваното определение на ВРС за правилно и законосъобразно, а доводите в жалбата – за неоснователни.

По изложените съображения и на основание чл. 243, ал.6 и ал. 7 от НПК

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ на РС-Варна, постановено по ЧНД № 6049 / 2016г. по описа на РС-Варна, 29 състав.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: