О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ / .01.2017 год., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ окръжен съд,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-ри състав, в
закрито съдебно заседание, проведено на 10.01.2017 година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Мариана ХРИСТОВА
Наталия НЕДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията Н. Неделчева
ч. гр. дело №2389 по описа за 2016 година, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.
396 от ГПК, образувано е по частната жалба на "АН
ГРУП БГ" ООД, ЕИК 201689792, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. "Гладстон" № 12, представлявано
от управителя си Н. Кръстев Костадинов, чрез пълномощника си адв. Б. срещу определение от
17.11.2016г., постановено по гр.д. №11209/2016г. по описа на ВРС, XVIII-ти с-в,
с което съдът е оставил без уважение искането на дружеството за
допускане на обезпечение по висящия
осъдителен иск с правно основание чл.109 от ЗС, срещу ответника, чрез
налагане на обезпечителна мярка „спиране на строителните дейности"
в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10135.2554.630, находящ се в гр. Варна,
община Варна, област Варна, ул. „Подвие", с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - за друг вид
застрояване, стар идентификатор 10135.2554.554, номер по предходен план 555,
кв.П, парцел VIII, при граници: 10135.2554.507, 10135.2554.539 10135.2554.631,
10135.2554.554, 10135.2554.534 до приключване на спора по делото с влязъл в
сила съдебен акт. Жалбоподателят счита, че
определението е неправилно и незаконосъобразно,
поради което моли да бъде отменено, а на негово място да бъде допуснато
обезпечение на предявения иск. Твърди, че разрешението за строеж
№81/04.07.2016 г., издадено от гл. архитект на Община Варна, въз основа на
което се осъществява строителството е издадено без неговото знание и съгласие,
въпреки качеството му на съсобственик в процесния
имот. Същото е незаконосъобразно само на това основание, без оглед на
останалите такива. Наред с това, Разрешението за строеж №81/04.07.2016 г. не
отговаря на законовите изисквания, за което са сезирани и съответните
институции. На следващо място счита за изцяло неправилно и противоречащо на всякакви принципи за защита и
неприкосновеност на частната собственост разбирането, че извършването на
незаконен строеж в нечий имот е изгодно за собственика му, тъй като последният
по правилата на приращението би придобил
собствеността върху построеното. Твърди, че към настоящия момент, ответникът
продължава да извършва неправомерното строителство, като по този начин се
увеличава обема на незаконно построеното. Това от своя страна увеличава размера
на разходите, които трябва да се направят, за възстановяване на имота в
предишното му състояние при евентуалното уважаване на иска им по чл.109 от ЗС.
Жалбоподателят твърди, че спирането на строителството до решаване на спора с
влязла в сила присъда е необходимо за запазване на правата и законните му
интереси. Обезпечителната мярка би ограничила нарастването на разходите за
възстановяване на имота в предишното му състояние. Без тази обезпечителна
мярка, противоправното поведение на ответника би
продължило и по време на процеса, което ще затрудни изключително много
осъществяването на правата по очакваното решение. Твърди, че обезпечителната
мярка е адекватна в случаите, при които без нея правата на молителя по
решението могат да бъдат затруднени, а случаят е точно такъв, защото несъмнено
премахването на завършен или с висока степен на завършеност строеж би създало
по-големи затруднения за молителя при евентуално благоприятно за него решение,
в сравнение със сграда в начален етап на изграждане. По изложените съображения счита, че молбата му е основателна и моли
същата да бъде уважена като бъде допуснато исканото обезпечение.
Частната жалба е допустима, като
подадена в срока по чл. 396, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по
основателността на жалбата, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване
за установено по отношение на ответниците „НЮ БИЛДИНГ
2015" ООД, ЕИК 203363934 със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
р-н Приморски, ул. „Цимерман" № 27 партер,
представлявано заедно и поотделно от: Г.Н.Д., ЕГН ********** и Л.Я.Л., ЕГН **********;
Г.Н.Д., ЕГН **********, адрес: ***; П.И.Я., ЕГН **********, адрес: ***; Д.Л.Я.,
ЕГН **********, адрес: ***; В.Б.Б., ЕГН **********,
адрес: ***; Н.М.М., ЕГН **********, адрес: ***; Л.Н.Е.,
ЕГН **********, адрес: ***; К.Р.Х., ЕГН ********** адрес: ***; П.Д.Е., ЕГН **********,
адрес: ***; Д.М.Е. ЕГН **********, адрес: ***; Л.Я.Л., ЕГН **********, адрес: ***;
С.Т.Т., ЕГН **********, адрес: ***; В.М. Темелхова, ЕГН **********, адрес: ***; Л.Г.Д., ЕГН **********,
адрес: ***; К.Л.Л. ЕГН **********, адрес: *** и Е.Т.Е.,
ЕГН **********, адрес: ***, че ищецът "АН ГРУП БГ" ООД, ЕИК
201689792, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Гладстон" №12, представлявано от управителя Н. Кръстев
Костадинов е собственик на 1.34 кв.м. ид.ч. от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10135.2554.630, находящ се в гр. Варна, община
Варна, област Варна, ул. „Подвис", с трайно предназначение на територията
- урбанизирана, с начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, стар
идентификатор 10135.2554.554, номер по предходен план 555, кв.П, парцел VIII,
при граници: 10135.2554.507, 10135.2554.539 10135.2554.631, 10135.2554.554,
10135.2554.534, както и иск с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на
ответника „НЮ БИЛДИНГ 2015" ООД, ЕЖ 203363934, със седалищен адрес на
управление: гр. Варна, р-н Приморски, ул. „Цимерман"
№ 27 партер, представлявано заедно и поотделно от: Г.Н.Д., ЕГН ********** и Л.Я.Л.,
ЕГН **********, да преустанови строителството в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
10135.2554.630, находящ се в гр. Варна, община Варна, област Варна, ул. „Подвис",
с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно
ползване - за друг вид застрояване, стар идентификатор 10135.2554.554, номер по
предходен план 555, кв.П, парцел VIII, при граници: 10135.2554.507,
10135.2554.539 10135.2554.631, 10135.2554.554, 10135.2554.534, както и да
премахне за своя сметка всичко вече изградено в изпълнение на Разрешение за
строеж № 81/04.07.2016 г. издадено от Гл.архитект на Община Варна по одобрен
инвестиционен проект на 25.05.2016 г., съгласно ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед №
Г-4/18.01.2016 г. за УПИ 555, микрорайон 25 за свободно застрояване и
възстанови имота в предишното му състояние.
С молба от
16.11.2016г. ищецът е поискал допускане на обезпечение на предявените искове чрез
спиране на строителните дейности в поземлен имот с идентификатор 10135.2554.630, находящ се в гр. Варна,
община Варна, област Варна, ул. „Подвис" с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - за друг вид застрояване,
стар идентификатор 10135.2554.554, номер по предходен план 555, кв.11, парцел
VIII, при граници: 10135.2554.507, 10135.2554.539 10135.2554.631,
10135.2554.554, 10135.2554.534 до приключване на спора.
С обжалваното определение ВРС е
оставил без уважение молбата по съображения, че исканата
обезпечителна мярка „спиране на строителството” не „подходяща” с оглед естеството на предявения негаторен иск по чл. 109 ЗС, както и, че не е налице нужда, която да бъде обезпечена, с
оглед изложените от ищеца твърдения, че притежава идеална част от правото на
собственост върху имота, в който се осъществява строителството.
За да се произнесе по
основателността на частната жалба, съдът съобрази следното:
Целта на обезпечителното
производство е да се охранят интересите на ищеца, когато за него ще се затрудни
или ще бъде невъзможно да осъществи правата си при едно евентуално положително
решение, при наличието на предпоставките, конкретизирани в чл. 391 ГПК. При
посочване на обезпечителните мерки, законодателят е дал възможност за избор на
най-подходящата, съгласно чл. 397 ГПК. За да бъде допуснато обезпечение на
предявен иск, следва да бъдат налице следните предпоставки: искът да е
допустим; да е вероятно основателен, с оглед представените доказателства; да е
налице обезпечителна нужда, а поисканата
обезпечителна мярка да е адекватна и подходяща с оглед целта и характера
на предявения иск. При преценка на всички тези обстоятелства, съдът е длъжен да
съобрази и интересите на другата страна, като се ръководи от разпоредбата на
чл. 397, ал.2 ГПК, от който текст следва
да бъде направен извод, че съдът следва да прецени интересът на ищеца от
допускане на обезпечение, до размера на цената на предявения иск.
В настоящия случай, с исковата
молба са предявени в условията на обективно и субективно кумулативно
съединяване искове с правно осн. чл. 124 ГПК и чл.
109 ЗС, а поисканата обезпечителна мярка е „спиране на
строителството”.
За да е налице
надлежно обезпечение на бъдещ иск - то молителят в производството по чл. 390 и сл.
ГПК следва да посочи точно какъв иск претендира да бъде обезпечен, да
посочи точната цена на иска с оглед правилното определяне на родовата
подсъдност; исканата обезпечителна мярка трябва да бъде адекватна на
субективното материално право което ще се защитава, а когато се касае до
обезпечителна мярка по см. на чл. 397 чл. 1, т. 3
ГПК, както е прието с Определение № 503/2008 г. на ВКС - I отд., тази мярка да е "подходяща" в смисъл: да е
такава ограничителна мярка, чието налагане законодателят да е предоставил на
гражданския съд/а не на административни органи/и чието изпълнение може да бъде
наложено по пътя на приложение на процесуалните права, визирани в ГПК, а не в
административни наказателно-правни разпоредби. "Спиране на
строителство" - респ. на строително-монтажни работи предполага отношение
на контрол от страна на оторизирани административни органи, които не са органи
на изпълнителния процес / с този см. Определение № 318 от 27.07.2009 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 255/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията председателя
Емануела Балевска/.
Поисканата обезпечителна мярка
„спиране на строителството”, съставът при ВОС намира за „неадекватна” в настоящия случай, по
следните съображения:
На първо място, тази мярка не може
да обезпечи по никакъв начин положителния установителен
иск по чл. 124 ГПК, тъй като извършването, респерктивно
неизвършването на строителство по никакъв начин не рефлектира върху правото на собственост,
нито го накърнява. Адекватна
обезпечителна мярка а този иск би било налагането на възбрана върху проецесния имот, като същата правна последица би имало и
вписването на исковата молба.
/ в този смисъл са разясненията, дадени в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 6/2013 от
14 март 2014 год. на ОСГТК/.
На следващо място трябва да се
отбележи, че обезпечителна
мярка "спиране на строителство" по иск с правно основание чл. 109 ЗС,
с който ищецът претендира да бъде осъден ответникът да спре започнати
строителни работи, по съществото си съставлява привременна мярка, даваща
по-интензивна защита от обезпечението и позволяваща упражняването на едно право
преди то да е съдебно потвърдено, поради което не е адекватна на
обезпечителната нужда. Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да
възстанови предишното положение в имота, т. е. положението му преди започване
на строителството. Изпълнението на решението при евентуално уважаване на така
предявения иск няма отношение към исканата обезпечителна мярка, съставляваща по
съществото си привременна такава и позволяваща упражняване на права, преди да
са установени със сила на пресъдено нещо. /в този см.
о п р е д е л е н и е № 516/30.07.2013г.
по ч.гр. д. № 3999/2013г. по описа на ВКС, 4-то ГО/.
И на последно място следва да се
съобразят конституционно
въздигнатите принципи на гарантираност, защита и
неприкосновеност на частната собственост /чл.17 от Конституцията на Република
България/, поради което ограниченията на собствеността, които допуска закона,
вкл. и ГПК, следва да се прилагат в степента, необходима за постигане на
неговата цел. Неадекватна по размер на предявения иск по чл. 109 ЗС с цена 224.09 лв. се явява мярката „спиране на
строителството при данъчна оценка на правото на строеж 1 010 311.20
лв.
Също така следва да
се отбележи, че настоящият граждански съд, сезиран с
искове по чл. 124 ГПК и чл. 109 ЗС, не може да се произнесе по съображенията
на жалбоподателя досежно законосъобразността,
респективно нарушаването на процедурата по издаване на Разрешение
за строеж № 81/04.07.2016 г. от Гл. Архитект на Община Варна. Ако жалбоподателят
счита, че при издаването на този индивидуален административен акт са допуснати нарушения
на процесуалния или материални закон, то следва да обжалва същия по реда на АПК
и именно в това производство би могъл да поиска спиране на изпълнението му от
компетентния административен или съдебен орган.
По изложените
съображения съдът приема, че искането за допускане обезпечение на предявените
искове чрез налагане на посочената обезпечителна мярка е неоснователно, предвид
което законосъобразно е било оставено без уважение от първоинстанционния
съд. За жалбоподателя няма пречка да поиска отново налагането на обезпечение
чрез посочване на друга, адекватна обезпечителна мярка.
Предвид
съвпадащите изводи на двете инстанции, частната жалба следва да бъде оставена
без уважение, а първоинстанционното определение
–потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение №12450/17.11.2016г., постановено по гр.д. №11209/2016г. по описа на
ВРС, ХVІІІ-ти състав.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: