Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 09 ноември 2016 година.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданско отделение – първи състав, в открито съдебно заседание проведено на
двадесет и четвърти октомври две хиляди и шестнадесети година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА СТАНЧЕВА
КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Красимир
Василев, в.гр.дело № 1404 по описа за
2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на М.Б.П.
И З.А.П., чрез адв.Т. /ВАК/ против Решение № 1568
от 20.04.2016 година, постановено по гр.дело № 5471/2016 година на ВРС, с което
е бил уважен предявения отрицателен установителен иск на ищеца и е прието за
установено спрямо него, че М.Б.П., ЕГН ********** и З.А.П., ЕГН ********** не
са собственици на 600 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор
10135.2522.3049 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна,
целия с площ от 1667 кв.м., находящ се в гр. Варна, кв. Виница, местност „***”.
В жалбата се сочи, че съдът не е отчел
наличните по делото доказателства и на тази база е постановил неправилно
решение.Излага, че владението върху имота е било и е към настоящия момент на
ответниците, въззивници сега; че съдът не е отчел и редица други факти по
делото – неправилното е приел, че е налице идентичност между имота на
първоначалните приобретатели и праводателя на ищеца,
т.е. че е налице фактическо несъответствие между материалите по делото и
мотивите на решаващата съдебна инстанция.По същество искането е решението да
бъде отменено и претенцията – отхвърлена.
В срока по чл.263 от ГПК отговор не е
постъпил.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивниците не
се явява, редовно призовани, но се представляват от адв.Т.,
които поддържа въззивната жалба.
Въззиваемата страна, в лицето на Р.Н.Р., чрез
адв.Ц. оспорва жалба и моли съдът да потвърди
решението.
За да се произнесе по спора, като се запозна
с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за
установено следното:
Пред ВРС съдебното производство е било
образувано по искова молба на ищеца Р.Н.Р., ЕГН ********** против М.Б.П., ЕГН ********** и З.А.П., ЕГН **********,
с която е ангажирана отговорността на ответниците по предявен иск, с правно
основание чл.124 от ГПК, а именно да бъде прието за установено, че П.
не са
собственици на 600 кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор 10135.2522.3049,
целия с площ от 1667 кв.м., по кадастралната карта на гр. Варна, р-н
„Приморски”, кв. Виница, местност „***”.
Твърденията в исковата молба на ищеца
включват обстоятелства по силата на които той е закупил имота от лицето М. Р.
К., като продажбата е обективирана в н.а. № 44, т.І, peг.
№ 566, дело 42 от 08.02.2002г. на нотариус Огнян Шарабански,
вписан в Службата по вписванията с вх. peг. 1503 от
19.02.2002г., акт № 22. том V, дело 987/2002 година.Също там е бил
индивидуализиран и закупения имот - 600 кв.м. идеални части oт
място, цялото с пространство от 800 кв.м., пл. № 469 в землището на гр. Варна, местност „*** и Св. Никола”,
впоследствие с идентификатор 10135.2522.423
по Кадастралната карта /КК/ на гр. Варна, р-н „Приморски”, кв. Виница, местност
„***” и с площ от 812 кв.м., а към датата на подаване на исковата молба – част
от имот с идентификатор 10135.2522.3049
с площ от 1667 кв.м.В молбата се сочи още, че лицето К. е придобило имота въз
основа на прехвърлителна сделка, сключена с И. Н. Г.,
А. Г. Г., М. Г. М., Е. Й. Г. и М. С. М., собственици по § 4а от ЗСПЗЗ.Р. сочи
още, че през 2013 година е узнал придобиването на неговия имот от страна на П. въз
основа на договор за продажба, сключен с И.К.К. и К.К.К. - имот с идентификатор 10135.2522.423 с площ от 812 кв.м. и стар пл. № 469, както и имот с идентификатор 10135.2522.424, както и че по
искане на П. Началникът на СГКК, гp. Варна е издал
Заповед № КД-14-03-219/21.01.2014г., с която е одобрил изменение в
кадастралната карта и регистри на гр. Варна, като е нанесен нов обект – ПИ с
идентификатор 10135.2522.3049, с площ от 1 667 кв.м. и сграда с идентификатор
10135,2522.3049.1 с площ от 10 кв.м. за сметка на обединените в един и заличени
два имота, закупени с нотариалния акт — ПИ 10135.2522.423 и ПИ 10135.2522.424.Р.
твърди, че владее имота, въпреки че не е извършвал дейности в него и че редовно е плащал данъците му.
Ответниците оспорили исковата претенция, като
излагат, че са придобили правото на собственост върху процесния имот въз основа
на валидна правна сделка и от тогава
осъществяват непрекъснато владение върху имота си.за да удостоверят правото си
на собственост се позовават на правата на техните праводатели
- И.К.К. и К.К.К..
Третите лица – помагачи И.К.К., ЕГН ********** и К.К.К.,ЕГН **********
излагат, че именно те са праводатели на ответниците М. и З. П., като са им прехвърлили правото на
собственост относно ПИ с идентификатор 10135.2522.423 и имот 10135.2522.424 по
КК на гр. Варна, съгласно нотариален акт за продажба № 64/2013 г. на нотариус В.
П..
Сочат, че са придобили имота от наследодателя Д. А., поч.
22.05.1968 г., която била едно и също лице с Д. Х. С.. С нот.
акт за покупко продажба № 152/1951 г. на
нот. при Сталински
околийски съд Д. И. С. придобила собствеността върху процесния имот, описан с
пореден номер по т. 2, представляващ нива от 5 дка, в местността „******“.
Поради ограничение на ЗСГ от 1973 част от имота бил раздаден за ползване от
трети лица, но владението на останалите два имота стар номер 469 и стар номер
470 било упражнявано винаги от семейството на наследодателката
Д. А., от нейната дъщеря и внуци и не е било изгубвано. Имотите били владени
включително от И. и К. К., което било причина да са два отделни имота.
Третото лице помагач „Тера
По делото е видно, че съгласно протокол № 20
от 04.11.1968г. на ИК на ОНС-Варна (л. 163 от делото) е взето решение за
одобряване на протокол № 59 от 21.08.1968г. решение № 32 на Изпълкома на
ГОНС-Варна за раздаване на пустеещи земи по реда на 21 Постановление на ЦК на
БКП и Министерски съвет от 31.01.1963г. в размер на 379.64 дек. На 509
работници и служители съгласно приложените списъци № 1 и 3, в които фигурира и Г,
Д, Г, (***). Съгласно протокол № 59 от
21.07.1968г. от съвместно заседание на Градския комитет на БКП с Изпълнителния
комитет на Градския народен съвет на гр. Варна е взето решение за възлагане
безвъзмездно за вечно ползване пустеещи места по реда на 21-то МП от 1963г. на
граждани на гр. Варна по приложен списък, общо 540 декара, сред които е и Г, Д,
Г, (***).
Видно от препис-извлечение № 3951 от
26.11.1968г., издаден от ОНС Варна (л.214 от делото) въз основа на 21-то постановление и протокол
№ 59, решение № 32 от 21.08.1968г. Г, Д, Г, от гр. Варна е получил за
безвъзмездно ползване пустееща земя от ДЗС (ТКЗС) в землището на гр. Варна, в
м. „***” от 0.800 дка при граници Г. М. Д., Л. Д., гора.
Съгласно оценителен протокол от 20.12.1993г.
(л.158-159 от делото), изготвен по договор-поръчка от наследници на Г, Д, Г,
имотът по удостоверение № 3951/26.11.1968г. с площ от 800 кв.м.при граници път,
С. В. и гора”, намиращ се в местност „***”, землището на гр. Варна е оценен на
обща стойност от 46870 лева. Издадено е от кметство „Простор” и удостоверение
от 03.10.1995г. на наследниците на Г, Д, Г, за базисната оценка на имота, което
да послужи за снабдяване с нотариален акт (л. 160 от делото) – 27000 лева за
земята, 2700 лева за инфраструктурата, за Ккм 5400
лева и за постройката 6278 лева.. Видно от вносни бележки от наследниците на Г,
Д, Г, на 29.09.1994г. са внесени в полза на кметство „Простор” сумите от 27000,
5400 лева и 2700 лева.
Видно от удостоверение от 11.01.2016г., издадено от Община Варна
(215 от делото) Г, Д, Г, е починал, съгласно акт за смърт № 867-А/30.08.1980г.,
като негова съпруга е била И. Н. Г., М. Г. М. е негова дъщеря, а А. Г. Г. е
негов син.
По делото е установено, че с н.а за
собственост на недвижим имот придобит по § 4а, ал.1 и 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ № 156,
том XVII, дело № 11492/95г.
на нотариус при ВРС Юлия Денева (л.9 от делото) И. Н. Г., А. Г. Г., М. Г. М. са признати за собственици на следния
недвижим имот: място с площ от 600 кв.м. ид.ч. от общите 800 кв.м., находящо се
в м. „***”, Варненско землище, представляващо имот пл. № 469 по плана на м. „***”, при граници на имота: път, С. В. и гора.
Приложен е и н.а. за замяна на недвижим имот
за движима вещ № 13, том IV, рег. № 6438,
дело № 42/2000г. на нотариус Огнян Шарабански,
рег. № 147 в регистъра на НК (л.8 от делото), на
16.11.2000
година И.
Н. Г., А. Г. Г., М. Г. М., Е. И. Г. и М. С. М. са прехвърлили на М. Р. К.
собствения си недвижим имот, придобит по пар. 4а,
ал.1 и 2 от ЗСПЗЗ, представляващ 600 кв.м. ид.ч. от място, цялото с площ от 800
кв.м., находящо се в землището на гр. Варна, м. „***”, съставляващо парцел пл.
№ 469 по плана на местността, при граници на имота: път, имот пл. № 470, имот
пл. № 468 и имот пл. № 470, в замяна на движима вещ, представляваща компютърна
конфигурация на обща стойност 1250 лева.
От н.а. № 44,
том I, рег. № 566, дело № 42/2002г. на нотариус Огнян Шарабански, рег. № 147 в регистъра на НК (л. 7 от делото) става
ясно, че на 08.02.2002 година между М. Р. К. и ищеца Р.Н.Р. е сключен договор
за замяна, по силата на който М. К. е прехвърлил на ищеца собствения си
недвижим имот, представляващ 600 кв.м. ид.ч. от място, цялото с площ от 800
кв.м., находящо се в землището на гр. Варна, м. „Св. Никола и м. ***”,
съставляващо парцел пл. № 469 по плана на местността, при граници на имота:
път, иомт пл. № 470, имот пл. № 468 и имот пл. № 470,
като в замяна ищецът му е прехвърли своя движима вещ, представляваща компютърна
конфигурация на обща стойност 1200 лева.
Ответниците, от своя страна и третите лица – помагачи се легитимирали по следния
начин:
От н.а. № 64,
том III, рег. № 53949, дело № 498/2013г. на нотариус Веселин П.,
рег. № 205 в регистъра на НК (л.10 от делото), на 17.12.2013 година е видно, че
е сключен договор за продажба между И.К.К. и К.К., от една страна, и М.Б.П., от друга за продажбата на
недвижими имоти, намиращи се във Варна, м. „***”, а именно: ПИ с идентификатор
10135.2522.423, номер по предходен
план 469 с площ от 812 кв.м. и ПИ с идентификатор 10135.2522.424, номер по
пр.план 470 с площ от 854 кв.м.Не е спорно между страните и е видно от
представеното Удостоверение за сключен граждански брак, че към датата на
сделката /17.12.2013 година/ М.Б.П. е бил в брак със З.А.П..
Представена е още и Заповед № КД-14-03-219 от
21.01.2014 година на Началника на СГКК гр. Варна (л.15 от делото), с която по
заявление на М.Б.П. е одобрено изменение в КК и КР на гр. Варна, одобрена със
заповед № РД-18-92/14.08.2008г. На Изп. директор на
АГКК, състоящо се в нанасяне на нови обекти в КККР, представляващи поземлен
имот с идентификатор 10135.2522.3049 с площ от 1667 кв.м., собственост на М.Б.П.
и сграда с идентификатор 10135.2522.3049.1 с площ от 10 кв.м., с предназначение
вилна сграда – еднофамилна, като са заличени имот с идентификатор 10135.2522.423 с площ от 812 кв.м. и имот с
идентификатор 10135.2522.424 с площ
от 424 кв.м. и сграда с идентификатор 10135.2522.423.1 с площ от 10 кв.м.
По делото е наличен още и н.а. № 152, том I,
дело № 238/1951 г. на нотариус при Сталинския
околийски съд С. К. (л.48 от делото), с които лицето Х. Н. М. е продал на Д. И.
С. нива от 5 декара в местността „****** - табаклия”
при съседи по нотариален акт 462, том III от 26.03.1943г.: К.
Ат. Т., Г. Д. А., път и А. Т., а към съставяне на нотариалния акт: Г. Д., Е.Н.
М. и път.
Представено е и Удостоверение за лице с
различни имена от 13.06.2013 година, издадено от Община Варна – вж.л.150 за Д. Х.
А., родена на ***г. и починала на 22.05.1968 година и то сочи, че за същата е
съставен акт за смърт № 717/23.05.1968г.; Д. И. С. (по съпруг) и Д. Х. Н. по
баща фигурира в акт за раждане № 473/08.05.1940г., съставен в Община Варна на В.
И. С. – дъщеря; Д. И. А. – в стари семейни регистри, том 76, стр.265/1946г. и
том 2, стр.175/1962г., съхранени в Дирекция „АТО-Виница” – Район „Приморски”.От
удостоверение за наследници на Д. Х. А. от 23.10.2015 година (л.88-89 от
делото) се установява, че същата е починала на 22.05.1968 г. и е оставила за
наследници И.С. А. (съпруг – починал на 25.05.1982г.), В. И.К. (дъщеря –
починала на 12.03.1985г.), която от своя страна е оставила за наследници К. К.
К. (съпруг – починал на 08.07.1991г.), И.К.К.
(дъщеря) и К.К.К.
(дъщеря).
Проведена била съдебно почеркова експертиза,
която показала, че подписът срещу „председател” в Протокол № 20/04.11.1968г. на
Изпълнителния комитет на ОНС гр. Варна не е положен от Х. Т..
Според изслушаната пред ВРС Съдебно
техническа експертиза става ясно, че процесните имоти се намират в местност „***”,
която е била включена при изработването на плановете от 1956г. – „Крайбрежието”
и 1977г. – м. „Св. Никола и ***”. За тази местност е бил приет План за
новообразуваните имоти /ПНИ/ на основание заповед от 29.11.2006 година на
Областния управител на гр. Варна, който включва и помощен кадастрален план.
Действащият план към настоящия момент е КК и кадастрален регистър на
административен район „Приморски”, одобрена със заповед от 14.10.2008г. на ИД
на АК-София, и последващи изменения. Вещото лице
изрично сочи, изследвайки н.а. № 15281951 година, че не е намерило съвпадение
по местност, граници и площ.
От друга страна, изследвайки н.а. № 156/1995 година
– акта, с които т.нар. ползватели са придобили имота, експерта сочи, че е
налице съвпадение - записан номер по кадастралния план на м.***, по
местонахождение, запис в разписния лист, приблизителна площ /по КП-1977г. имот №469 е с площ от 860кв.м/изчислени
графически/, а по н.а. 600/800кв.м ид.част/ и две граници-път и С. В./В./.Експерта е изследвал още и други документи - оценителен
протокол от 20.12.1993г.-описани съседи-път, С.В., гора; -удостоверение от
км."Простор" от 27.06.1995г. на н-ците
на Г, Д, Г, да се снабдят с нотариален акт, -Протокол №59/21.08.1968г. и списък към
същия в който фигурира под №101-Г, Д, Г,-м.***, площ-0,8дка,без съседи, и действалия към него момент
КП-1977г. на м. "Св.Никола" и м. "***" план /проекто плана е изготвен върху КП-1977г./, като подчертано удостоверява,
че е налице съвпадение на описания имот: по
местонахождение, запис в разписния лист, площ и две граници.При
изработването и обявяването на проекто-плана на
м."***" към 1993г., фигурира в същите граници и площ, тъй като е
изработен върху кадастралния план от 1977г., съответно съвпада с имота
предоставен за ползване.Също вещото лице обръща внимание и на постройката – че
там е налична такава от 10 кв.м; че е върху подпорна стена, върху която
е налична стоманобетонна плоча; че самата барака е дървена постройка с навес и със
стълби; че изглежда изоставена, а мястото неподдържано.Имотът не е водоснабден
и не е електрифициран.
Разпитани са три
свидетели –
П. Н. Н., М. Й. М. и Д. Т. Д..Същите сочат, че ответника е посещавал имота
рядко, че имота е запуснат и неподдържан.Свидетеля М. сочи, че имотът се е
обработвал от И.К. и съпруга от 1996 година.Според показанията на св. Н. - от
съсед на имота чул, че същият не се обработва от приблизително 20 години.Именно
той е дал съвет на К. да го почистят преди неговата продажба.
При тези данни ВРС е приел, че ответниците не
са доказали правата си на собственост и е уважил исковата претенция.
Становището
на настоящия съд е следното:
Макар да е изложил мотиви по отношение допустимостта на претенцията на ищеца, ВОС намира, че следва да добави и други в тази насока.Страните спорят дали при наличните факти би бил допустим иск, с правно основание чл.124 от ГПК.Отговора на този въпрос е положителен, а за да достигне до този извод ВОС се позовава на ТР № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, според т.2 на което „само нарушаването на правото обуславя нуждата от иск за неговото възстановяване. От установителен иск за собственост или друго вещно право ще е налице правен интерес, когато конкретното засягане на правната сфера на ищеца изисква защита чрез установяване на правото със сила на пресъдено нещо.
Така, предявяването на
установителен иск срещу лице, което владее чужд имот би довело до спиране, а
уважаването на иска - до прекъсване на течащата в полза на същото лице
придобивна давност /чл.
116, б. "б" ЗЗД/. Макар и ответникът да не бъде осъден да върне
фактическата власт върху имота, изтеклият до прекъсването давностен
срок губи правното си значение“.
Наличието на конкурентни права за собственост
между ищеца и ответниците налагат изследването на всяко едно от тях.Ищеца – въззиваема страна понастоящем се легитимира на базата на
н.а. № 44, т.І, peг. № 566, дело 42 от 08.02.2002г.
на нотариус Огнян Шарабански, вписан в Службата по
вписванията с вх. peг. 1503 от 19.02.2002г., акт №
22. том V, дело 987/2002 година, с които той
е заменил имота от лицето М. К..В н.а. е ясно посочен имота, предмет на
сделката - 600 кв.м. идеални части oт място, цялото с
пространство от 800 кв.м., пл. № 469
в землището на гр. Варна, местност „*** и Св. Никола”, впоследствие с
идентификатор 10135.2522.423 по
Кадастралната карта /КК/ на гр. Варна, р-н „Приморски”, кв. Виница, местност „***”
и с площ от 812 кв.м., а към датата на подаване на исковата молба – част от
имот с идентификатор 10135.2522.3049
с площ от 1667 кв.м.От своя страна М. К. е придобил имота въз основа на сделка,
обективирана в н.а.13/2000 година, а първоначалните собственици се легитимират
с н.а.156/1995 година, когато са трансформирали правото си на ползване, в това
на собственост.
Доказателствата по делото обосновават извод,
че първоначалните приобретатели на имота са придобили
правото на собственост върху имота по реда и при условията на § 4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ – този извод се налага от представения оценителен протокол, представеното
Удостоверение, наличните банкови бордера, от Протокол № 20 и Приложения към
него списък на оземлените лица. На Г, Д, Г, и неговата съпруга И. Г. е
предоставено за ползване място от 600 кв. м. от процесния имот.На база на
наличната Съдебно техническа експертиза се установява идентичност между имота,
предмет на н.а.156/1995 година и процесния, като се обръща внимание, че имот №
426 – източно от процесния е бил гора. Установено е още, че в предоставения за
ползване имот е имало изградена сграда за сезонно ползване, отговаряща на
критериите по § 1в, ал. 3, т. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ и на чл. 177, ал. 3 от Наредба № 5/1977 год. за правила и
норми по ТСУ /отм./, построена преди 01.03.1991 година, както и че земята е
била заплатена на бившите собственици по предвидения в ЗСПЗЗ ред.Възраженията
на ответниците, че в имота не е имало построена сграда по смисъла на § 4а, ал.
1 от ПЗР на ЗСПЗЗ съдът намира за неоснователни. Съгласно § 1в, ал. 3, т. 3 от
ДР на ЗСПЗЗ не са сгради по смисъла на § 4а ЗСПЗЗ непредназначените за
постоянно, сезонно или временно обитаване обемно-сглобяеми елементи, независимо
от начина на закрепването им на терена. По аргумент за противното следва, че
предназначените за постоянно, сезонно или временно обитаване постройки от
обемно-сглобяеми елементи са сгради по смисъла на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
В случая от доказателствата по делото е установено че построената в имота
постройка е налична и към момента, макар и доста запусната – по смисъла на ТР №
2 тя е със строителна основа, трайно
прикрепена към земята.С оглед горното по отношение на праводателя на ищеца е осъществен
фактическия състав на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което и същият е придобил
собствеността върху процесния имот в режима на СИО, респективно са валидно
извършени и последващите сделки с него, обуславящи и
правата на ищеца по делото.
Ответниците и третите лица – помагачи в
процеса се позовават на н.а. №
152/1951 година, с които Д. А., починала на 22.05.1968 година / Д. Х.
С./ е придобила собствеността върху процесния имот, описан с пореден номер по
т. 2, представляващ нива от 5 дка, в местността „******“, за които се твърди,
че е идентичен с процесния.За същия обаче експерта е категоричен – /вж.л.225/
не намира съвпадение, като имота НЕ
СЪОТВЕТСТВА на описаната площ и граници.При това положение приобретателите на ответниците П.
не могат да валидират правата си, което налага изследването на заявения оригенерен способ за неговото придобиване, а именно
давността.
Съобразно
установената практика на ВКС самата придобивна давност, като институт е един от
регламентираните в чл. 77 ЗС способи за
придобиване право на собственост върху вещи.Предвид разпоредбата на чл.79 от ЗС
правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно - с
непрекъснато владение в продължение на 5 години.От своя страна нормата на чл.68
от ЗС дава и легално определение на термина „владение“ – това е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи лично или чрез другиго, като
своя.Следователно е редно да се акцентира върху две обстоятелства – това са
т.нар. „фактическа власт“ и факта, че веща се държи „като своя“. Презумпцията
относно субективния елемент на владението, т.е. намерението за своене на вещта (animus), е
въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на владелческото
му качество тежестта за оборването й пада върху лицето, което оспорва
осъщественото владение.Елементите на фактическия състав на чл. 79 ЗС
следва да се установят по делото при условията на пълно и главно доказване.Няма
спор, че основното доказателство за
установяване на придобивна давност са гласните доказателства, каквито са били
ангажирани в този процес.Единствено съдът е този, които може по същество да
прецени /след анализ/дали е основателно позоваване на придобивна давност.При
позоваване на придобивна давност следва да се посочи от кого и от кога е
установена фактическа власт върху имота, до кога е продължило владението и на
кого е противопоставено.
Разпитаните пред решаващия
съд свидетели противоречиви обстоятелства – че познават К., които от 1976
година рядко стопанисват имота; че той е запуснат и обрасъл с растителност, а
свидетеля Ненов, че е чул от друг съсед обстоятелството, че имота не е
обработван приблизително 20 години.Всичко това налага извода, че третите лица –
помагачи не са го придобили и по давност, т.к. отсъства третата предпоставка, а
именно умисъла за своене на имота.Дори да се приеме,
че тя е налице при наличието на ПНИ от 2006 година – а това е решаващия и
правно значим момент, от които започва да протича давността, предвид ситуирането на процесния имот, то до 178 май 2015 година,
когато е предявена исковата молба изискуемия 10 годишен срок не е изтекъл.
Предвид липсата на титул за собственост, или по скоро предвид отсъствието на
идентичност между имота в представения титул за собственост – н.а.152/1951
година и процесния имот, не може да се твърди, че К. са били добросъвестни,
респективно в тяхна полза да бъде изчислен 5 годишен давностен
срок, които да бъде присъединен към този на ответниците
П..Ето защо, ВОС намира, че и тази предпоставка не е изпълнена, т.е. предвид
липсата на идентичност и непротичането на изискуемия давностен
срок, не може да се твърди, че К., а след тях и въззивниците
П. са придобили имота.
По възражението за прекомерност на адв.хонорар:
В съдебно
заседание пред ВОС процесуалния представител на въззивниците е неправил
възражение за прекомерност по отношение възнаграждението на процесуалния представител на въззиваемите.Установява
се от материалите по делото, че същото е в размер на 1 500 (хиляда и петстотин)
лева (вж.л.23).За да се произнесе по спора ВОС намери, че следва да изходи от
нормата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения,
която в конкретния случай предвижда, че при интерес над 10 000 лева се дължи
хонорар от 830 лв. + 3 % за горницата над 10 000 лева – или изчислено на тази
база, предвид данъчната оценка на имота, която е в размер на 13 319.40
лева, възнаграждението се определя като
сума в размер на 929.58 лева.При това положение неговия труд, и с оглед
направеното възражение следва да се редуцира именно по указания по – горе
начин, като бъде намален адв.хонорар от 1 500 лева на 929.59 лева.
Предвид изложеното, ВОС,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1568 от
20.04.2016 година, постановено по гр.дело № 5471/2016 година на ВРС, двадесет и
шести състав.
ОСЪЖДА М.Б.П.,ЕГН **********
и З.А.П.,ЕГН ********** да заплатят на Р.Н.Р., ЕГН ********** сумата от 929.58
/деветстотин двадесет и девет и петдесет и осем/ лева, представляваща направени
по делото разноски пред ВОС – адвокатски хонорар.
Решението е постановено при участието на И.К.К., ЕГН **********, К.К.К.,
ЕГН **********,*** и „Тера
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен Касационен Съд на Р България, в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: