№………./………….2016г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на четвърти октомври две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретар С.Т.,
като разгледа докладваното от съдията
Кавърджикова
въззивно гражданско дело № 1275 по описа за
2016 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по въззивна жалба от В.А.Б.,
чрез адв. П.Н. срещу решение № 1702/28.04.2016г. по гр.д. № 10130/2015г. на VIII състав на ВРС, с което са уважени
заведените срещу него искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, като е
прието за установено по отношение на него, че
Н.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** и
А.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, са собственици на по 1/4 идеална част (или общо 1/2 идеална част) от
Поземлен имот, находящ се в гр.Варна, р-н ”Аспарухово”, м-ст ”Вилите”, с идентификатор 10135.5507.172 по КККР,
одобрени със Заповед №РД-18-73/23.06.2008г. на Изп.Директор на АГКК, изменена
със Заповед №КД-14-03-1305/27.05.2011г. на Началника на СГГК-Варна, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с номер по предходен план: 172,
при съседи: 10135.5507.144, 10135.5507.143, 10135.5507.2707, 10135.5507.173,
10135.5507.171 и 10135.5507.170, с площ
от 1428кв.м., попадащ в имот с пл.№2173 по КП от 1968г. на кв.”Аспарухово”,
гр.Варна, с площ от 2412 кв.м. Като счита първоинстанционното решение за
неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, по изложените във
въззивната жалба съображения, се моли да бъде отменено и постановено друго, с
което предявените от него искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на
сторените разноски. В с.з. на 04.10.2016г. въззивникът, чрез процесуалния си
представител поддържа въззивната си жалба.
В писмен отговор въззиваемите Н.Д.Д. и А. Д. Д., чрез адв. Св.Ш. оспорват въззивната жалба, като
неоснователна. Молят се обжалваното решение да бъде потвърдено, становище
поддържано от тях в с.з. пред въззивния съд. Претендират присъждане на сторените разноски. Възразяват
за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
ВОС констатира следното:
В исковата си молба Н.Д.Д. и А.Д.Д.,
чрез адв. Св.Ш. излагат, че майка им Е. А. Д. придобила по силата на договор за
дарение по НА № 145, т. Х, д. № 3763/25.08.1967г. на варненски нотариус от баща
си А.Т.Д. 1/2ид.ч. от имот с идентификатор № 10135.5507.172 по КК и КР на гр.
Варна, находящ се в гр. Варна, Район „Аспарухово“, м. „Вилите“, целият с площ
от 2500.00кв.м., а след проведена отчуждителна процедура за част от имота-с
площ от 2220.00кв.м. и 1428кв.м. по актуална скица. Дядо им А.Т.Д. придобил
имота чрез договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 73, т. VІІ, рег. №
5109, дело № 1311 от 20.10.1942г. Неговата дъщеря и тяхна майка починала, а
нейни наследници по закон са те двамата ищци. Декларирали наследения имот и
заплащали дължимите данъци. При справка в Сл. по вписванията и СГКК-Варна
установили, че за процесния имот лицето В.А.Б. се е снабдил с КНА за
собственост № 176, т. І, рег. № 2540, н.д. № 120/28.05.2015г. на нотариус
Т.Милков, придобит по давностно владение, а в КК имотът е нанесен с по-малка
площ и е записан на друго лице, като предприели действия по промяна на КК и КР.
Искат от съда да бъде прието за установено, че двамата са собственици на по
1/4ид.ч. от ПИ с идентификатор № 10135.5507.172, стар пл. № 2173.
В писмен отговор В.А.Б., чрез адв. П.Н.
оспорва исковите претенции, като неоснователни. Излага, че завладял имота през
2003г., тъй като нямало къде да живее със сина си. Имотът бил пуст, неограден,
пълен с отпадъци, камъни, обрасъл с трева и храсти. Настанявайки са в имота,
изсякъл храстите и дърветата, преместил камъните извън мястото и го оградил с
мрежа. На мястото имало бунгало, което изчистил, поставил изолация, боядисал и
обзавел. Изградил външна тоалетна. Направил и градина с насаждения, но при
наводнението в Аспарухово през 2014г. всичко било унищожено. До момента не е
бил безпокоен от ищците, не ги познавал, не познавал и техния наследодател. С
намеренията да продължи да живее постоянно в имота, където вложил финансови
средства и труд , предприел действия да се снабди с КНА за собственост, който
придобил по давност, изтекла, считано от м. юни 2003г. Оспорва идентичността на
владяния от него имот и този, описан в представените от ищците НА. Моли
исковите претенции срещу него да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на
разноски.
С оглед
становищата на страните, но събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
С договор за
покупко-продажба от 20.10.1942г., обективиран в НА № № 73, т. VII,
регистър 5109, дело № 1311/1942г.
на варненски нотариус, А.Т.Д. е закупил едно лозе във варненските лозя в м.
„Кьошк баалар” от 2.5 дка, при съседи по акта: С.Я.Ю., И.П., наследници на И.Б.
и Т.К., а при нови съсъеди: А.А., Н. Б., П. И. К., път и дере.
Видно от НА № 145, т. X, дело № 3763/1967г. на варненски нотариус,
на 25.08.1967г. А.Т.Д. е дарил на дъщеря си Е. А. Д. 1/2 идеална част от
недвижимият имот, предмет на горепосочения НА, представляващ хавра, с площ от
2500кв.м., находяща се в землището на гр.Варна, м-ст ”Вилите" при
посочените в НА № 73/1942г. съседи.
С договор за дарение от 28.08.1967г., обективиран в НА № 175,
т; X, дело № 3810/1967г. на варненски нотариус, А.Т.Д. е дарил на съпругата си З.
Т. Т. останалата 1/2 идеална част от гореописания недвижими имот.
С договор за дарение от 31.12.1996г., видно от НА № 141,
т. ХIV, д.№ 5847/1969г. на варненски нотариус, З. Т. Т. е дарила на племенницата
си Д.Б.М. 600 кв.м.ед.ч. от собствената й 1/2 ид.ч. от хавра, цялата с площ от
2500кв.м., находяща се в землището гр.Варна, м-ст ”Вилите”.
Съгласно удостоверение за наследници № АО9400-3268/30.06.2015г.,
изд. от Столична община, Район „Средец” и удостоверение № 000069/17.01.2011г., изд. от Столична община, Район „Младост” ,
ищците А.Д.Д. и Н.Д.Д. са наследници по закон на Е. А. Д., а Ю. Т. П. е наследник по закон на З. Т. Т.,
последните две, явяващи се наследници по закон на общия наследодател А.Т.Д..
От приложените по делото преписи от
Заповед № 679/27.03.1976г. на Председателя на ИК на ГНС-гр.Варна, Оценителен
протокол от 26.02.1976г. на комисия назначена от Председателя на ИК на
ГНС-гр.Варна, Служебна бележка № 27/17.08.1988г., Заповед № 60/13.06.1974г. на
Председателя на ИК на ГНС-Варна и скица 531/18.0-9.1985г. се установява, че в
полза на Държавата за е отчуждена площ от 280 кв.м. от имот с пл. № 2173,
находящ се в гр.Варна, м-ст ”Вилите”, 29-ти подрайон на кв. ”Аспарухово”,
собственост на Е. А. Д., З. Т. Т. и Д. Б.М. за нуждите на предвиденото по ЗРП
мероприятие Училище за слепите.
По първоинстанционното дело са
представени платежни документи, удостоверяващи плащане на данъци за процесния
имот от Е. А. Д. и в последствие от наследницата й А.Д.Д. за периода от 2005г.
до 2015г. включително.
Съобразно Удостоверение
от 23.10.2015г., изд. от Община-Варна и приложенията към него, ПИ с идентификатор
10135,5507.172 по КК и КР на гр. Варна с площ от 1428кв.м. е част от ПИ № 2173 по КП на м. ”Вилите”, кв.”Аспарухово”,
гр.Варна. Съгласно приложеното към удостоверението разписен лист, ПИ е овощна
градина и е записан на А.Т.Д. и наследници на З. Т. Т.-1/2ид.ч., съгласно НА №
175, т. Х от 1967г.
Ищците Н.Д. и А.Д. са представили квитанция към ПКО №
73/06.09.1996г., изд. ЕТ ”Прогрес-Станимир Д.”-гр.Варна на Юри Тодоров Пейков за
платената за изработка и поставяне на метална конструкция и ремонт на ”бункер”,
, кв. Аспарухово, , Вилите 20.
От НА № 176, том I, peг. № 2540, д. № 120/2015г.
на нотариус Т.М.
се установява, че вэъз
основа на Постановление от 28.05.2015г.
и заявление от В.А.Б., последният е признат за собственик по давностно владение
върху ПИ с идентификатор 10135.5507.172 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със
Заповед №РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение
със Заповед № КД-14-03-1305/27.05.2011г. на началника на СГКК-Варна, находящ се
в гр.Варна, р-н ”Аспарухово”, м. ”Вилите”, целият с площ от 1428кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване, ниско
застрояване, с номер по предходен план: 172, при съседи на имота:
10135.5507.144, 10135.5507.143, 10135.5507.2707, 10135.5507.173, 10135.5507.171
и 10135.5507.170.
Видно от приходна квитанция №
75075/11.03.2014г. В.А.Б. е заплатил данък върху недвижим имот в м.
Вилите-Варна за минали години, такса битови отпадъци и лихви за периода от
2009г. до 2013г. С приходна квитанция №
5305001409/21.01.2015г. той е платил данък недвижим имот, представляващ земя и
сграда, находящи се в гр. Варна, м. Боровец север, такса битови отпадъци и
лихви за 2014г.
Пред ВРС са изслушани заключенията на вещото лице Ш.М.Х., ценено от съда като компетентно и
безпристрастно дадено и неоспорено от страните по делото. Според вещото лице за
местността са действали във времето КП от 1950г., КП от 1968г., с актуализация
към 1990г.-1995г. и КК, одобрена 2008г. При сканирана основа по КП от 1950г.
имотът се индивидуализира с пл. № 1295. По КП от 1968г. имотът е с пл. № 2173,
а по КК с идентификатор 10135.5507.172. Процесният имот с идентификатор №
10135.5507.172 по КК отговаря по местоположение на имот № 2173 по КП от 1968г.,
като го припокрива частично. В имот пл. № 2173 по КП 1968г. с площ от 2544кв.м.
попада изцяло имот с идентификатор 10135.5507.172 с площ от 1428кв.м., 726кв.м.
от имот с идентификатор 10135.5507.171 с площ от 761кв.м. и 237кв.м. от имот с
идентификатор № 10135.5507.173 с площ от 608кв.м. При проведения оглед на място
вещото лице е установило, че на терена границите на имота са частично
материализирани. От запад и юг имотът е ограден с тЕ. мрежа, закрепена на
бетонови колове. От север имотът е ограничен с бетонови колове, а от
изток-частично заграден с новоизградена подпорна стена. Има паянтова
постройка.
Отново пред ВРС са изслушани показанията на две групи
свидетели: В. Д. Я. и Н.И.Н., водени от
ищците, настоящи въззиваеми и И.Г.И. и Х.Л.Х., водени от ответника и въззивник
по делото, всички без родство и дела със страните.
С
оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Исковите претенции намират правното си основание в разпоредбата на чл. 124,
ал. 1 от ГПК.
За
да се явява основателен този иск, ищецът
следва по пътя на пълното и главно доказване да установи, че са собственик на спорната вещ, предмет на исковата
молба на соченото от него правно
основание.
В
настоящия казус ищеците-въззиваеми се позовават на наследствено
правоприемство от майка си Е. А. Д., явяваща се наследник на баща си А.Т.Д..
Видно от НА № 73, т. VII, регистър 5109, дело № 1311/1942г. на варненски нотариус, А.Т.Д. е
закупил едно лозе във варненските лозя в м. „Кьошк баалар” от 2.5 дка, при съседи
по акта: С.Я.Ю., И.П., наследници на И.Б. и Т.К., а при нови съсъеди: А.А., Н. Б.,
П. И. К., път и дере. С договор по НА № 145, т. X, дело № 3763/1967г. на варненски
нотариус, на 25.08.1967г. А.Т.Д. е дарил на дъщеря си Е. А. Д. 1/2 идеална част
от недвижимия имот, а с договор от 28.08.1967г., обективиран в НА № 175, т; X,
дело № 3810/1967г. на варненски нотариус е дарил на съпругата си З. Т. Т.
останалата 1/2 идеална част от гореописания недвижими имот. Последната е дарила
от своя страна племеницата си Д.Б.М. с 600кв.м.ид.ч. от собствената си 1/2ид.ч.
по силата на договор, обективиран в НА № 141, т. ХIV, д № 5847/1969г. на варненски
нотариус. Видно от представените удостоверения за наследници, приложени по
първоинстанционното дело Е. А. Д. е починала на 01.01.2011г. и оставила за свои
наследници по закон ищците А.Д.Д. и Н.Д.Д.. Следователно те двамата се
легитимират като собственици на по 1/4ид.ч. от наследения от общия наследодател
А.Т.Д. недвижим имот.
Видно имотът който общият наследодател е закупил е
представлявал лозе във Варненските лозя, в м. „Кьошк баалар“ с площ от 2.5дка
при съседи към 1942г., както следва: А.А., Н. Б., П. К., път и дере.
Настоящият състав намира за установено, че закупеният от Д.
имот през 1942г. е идентичен с имот пл. № 1295 по КП 1950г., идентичен с имот
пл. № 2173 по КП от 1968г. с актуализация от 190-1995г., идентичен с ПИ с
идентификатор 10135.5507.172 по КК и КР.
Този извод въззивният съд прави, като взема предвид представените по
делото писмени доказателства и заключението на вещото лице Ш.М.Х. по
допуснатата основна и допълнителна СТЕ. Вещото лице е посочила, че по разписния
лист към КП от 1950г. имот пл. № 1295 е записан на А.Т.. Имот пл. № 2173 по КП
от 1968г. пък е записан на името на А.Т. и насл. на З. Т. Т. по силата на НА №
173/1967г.-1/2ид.ч. На това място е уместно да се посочи, че следва да бъде
прието, че м. „Кьошк баалар“, посочена в НА № 73/1942г., но и в заповед №
60/13.06.1974г. на председателя на ИК на ГНС-Варна, представена от Община Варна
с удостоверение № АУ099496АС–001АС/23.10.2015г. и „м. „Вилите“ са две имена на
една и съща местност. Вярно, че не
посочено основанието на което е записан А.Т. като собственик на имота в
КП, но е посочено на какво основание е вписана като собственик З. Т., придобила
1/2ид.ч. по силата на договора, обективиран в НА № 173/1967г. Следва да се
вземе предвид обаче това, че имот пл. № 1295 по КП 1950г. и имот пл. № 2173 по
КП 1968г. не само е записан на името на А.Т., но имотът може да бъде
идентифициран по посочените в НА № 73/1942г.
граници. Видно от посоченият НА, като граници на имота от три страни са посочени Н. Б., път и дере. Видно от
скиците на вещото лице към основното заключение, имотът граничи с път, дере и
от югозапад с имот пл. № 2147 по КП 1968г. Вярно, че от скицата-извлечение от
КП 1986г., представена от вещото лице на л. 109 по първоинстанционното дело
имот пл. № 2173 граничи непосредствено от югозапад с имот пл. № 2584. Видно,
върху извлечението са нанесени последващите промени в основата по КП от 1986г. и
до 1990-1995г., в който период имот пл. № 2584 и имоти пл. № 2580, 2581, 2582,
2583 са били образувани от стар имот пл. № 2174 по КП 1986г. Това се установява
и от извадката от КП 1989г. на л. 12 от първоинстанционното дело и от скицата №
531/18.09.1985г., изд. от Община Варна, Район „Аспарухово“, приложена на л. 20
от първоинстанционното дело, където имот пл. № 2174 е граница на имот пл. №
2173. Според разписния лист на КП 1968г. имот пл. № 2174 е записан на Н. Б.. Налага
се изводът, че имотът закупен от А.Т.Д. през 1942г. с площ от 2500кв.м., дарен
от него през 1967г. по половина в полза на съпругата му З. Т. Т. и дъщеря му Е.
А. Д. е идентичен с имот пл. № 2173 по КП от 1968г. Този извод се подкрепя и от
данните по отчуждителната документация-текстова и графична за отчуждаването на
280кв.м. от имота на Е. А. Д., З. Т. Т. и Д.Б.М. за нуждите на строежа на
Училището за слепи в кв. 29, приложена по първоинстанционното дело. Според
заключението на вещото лице имот пл. № 2173 по КП от 1968г. е частично
идентичен с процесния имот с идентификатор 10135.5507.172 по КК и КР с площ от
1428кв.м.
Неоснователна в тази връзка е възражението за липсата на
идентичност между имота по представените от ищците Н.Д. и Алекснадра Д.
нотариални актове и имота, за който В.Б. се е снабдил с КНА.
Не следва да бъде споделено становището на В.Б., че
липсва идентичност между имот пл. № 2173 и имота придобит от общия наследодател
през 1943г., т.к. имот с идентификатор 10135.5507.172 по КК и КР на гр. Варна е
записан на собственика П. Д. Т. и той е придобил нейния имот по давност. Видно
от скица на ПИ с идентификатор 10135.5507.172 по КК и КР на гр. Варна №
15-376051-01.09.2015г., изд. от СГКК-Варна, същата на л. 53 от
първоинстанционното дело, като основание за вписване на собственика е посочен
НА № 73, т. 4, рег. № 5109, дело № 1311/20.10.1942г., изд. от РС-Варна. Това са
точно данните от НА, представен от ищците, като титул за собственост на техния
общ наследодател А.Т.Д., приложен на л. 6 от първоинстанционното дело. По този
НА собственик на недвижимия имот е последно посоченото лице. След като
оспорващата страна твърди, че има друг НА със същите номера, който сочи за
собственик лицето П. Д. Т. е следвало да го представи. Такива доказателства не
са ангажирани.
Следва да бъде прието от съда, че Н.Д. и А.Д. са
придобили по силата на наследствено правоприемство от майка си Е. А. Д.,
починала на 01.01.2011г. по 1/4ид.ч. за всеки един от тях от имота с
идентификатор № 10135.5507.172 по КК и КР на гр. Варна, като тяхната
наследодателка се е легитимирала за собственик по силата на дарение от А.Т.Д.,
обективирано в НА № 145/1967г.
Ответникът, настоящ въззивник е навел твърдения, че е
придобил имота по давност, изтекла в негова полза в периода, начиная от м.юни
2003г. и към датата на завеждане на исковата молба той се явява собственик на
целия имот с идентификатор № 10135.5507.172 по КК и КР на гр. Варна.
Самият той е посочил, че от 2003г. осъществява фактическа
власт по отношение на спорния имот. Това твърдение, че обитава сградата,
построена в дворното място, може да бъде
прието за доказано, изхождайки от свидетелските показания на разпитаните пред
ВРС водени от Б. свидетили: И.И. и Х.Х.. Дори свидетелят на насрещната страна В.
Я. потвърждава пред съда знанието си, че имало човек, който живее там. Не се
спори между страните и се установява от разпитаните свидетели, водени от двете
страни, че към 2003г. в имота с идентификатор 10135.5507.172 по КК и КР на гр.
Варна е имало построена едноетажна сграда, състояща се от едно помещение, с
площ от около 40кв.м. Настанявайки се в имота през 2003г., според св. И. Б. и
синът му стегнали къщата, подмазали я, построил тоалетна, портичка направил,
бетонирал колове на оградата, но не е поставил мрежа, понеже съседът му строял
и преминавал през имота, изхвърляйки някакви отпадъци. Подменил стъклата на
прозорците, които били изпочупени и заживял със сина си. Заявява, че ако не бил
Б. къщата щяла да падне. Изчистил двора. Св. Х. сочи, че бащата и приятеля му
Наско сеели някакви неща, но имало потоп и били унищожени. Преди 2000г. никой
не посещавал имота, по думите на св. И..
Св. В. Я. сочи, че той и съсобственика на Н.Д. и А.Д.-Ю.П.
докарали през 1997г. бетонови колове и мрежа от София и оградили имота. Оставили
25 бетонови кола. Ю. и Н. правели допълнителни ремонти. През същата година докарали и обзавеждане за къщата, построена в
имота преди това. Ю. и Н. правели допълнителни ремонти. Извършени ремонтни
работи се установяват и от представената от ищците Д. и Д. квитанция за
плащания на ЕТ „Прогрес-Станимир Д.“ от 06.09.1996г. Съсобствениците извършвали санитарни и
хигиенни ремонти по имота. През 2004г.
рязали клони. В период от десет години
назад във времето св. Николай Найденов свидетелства, че два пъти е ходил на
имота в Аспарухово, за среща с приятеля си Н., който бил там със семейството
си. Твърди, че веднъж годишно поне Н. ходел на мястото си и почиствал треви и
храсти.
Свидетелят И.И., воден от ищеца, настоящ въззивник споделя, че откакто се установил Б. в имота,
започнал да идва и някакъв софиянец с две момиченца-близначки, на гости, на
море за по един месец. Бил роднина на Б.. Той му отстъпвал жилището като дойде,
а се изнасял в двора на палатка. Св. В. Я. установява от своя страна, че
съсобственикът Ю. всяка година пребивавал в имота по един месец със семейството
си-съпруга и двете му момиченца-близначки. Идвал и по друго време. Обяснява, че
човекът, който живее в имота бил братовчед на Ю., който му подал ръка, защото
нямал къде да живее. Свидетелят сочи, че чак през м.10.2015г. видял този човек,
когато при посещение на имота с Ю., когато Б. извикал полиция и бил съставен
протокол.
Не следва да бъде прието, че Б. е оградил имота. Това е
било сторено от съсобствениците още през 1997г., което се установява от
свидетелските показания на св. В. Я.. Това, че имотът е частично ограден, от
западна и южна страна е вино и от заключението на вещото лице, посетила имота
за оглед.
Недоказано остава Б. да е плращал данъците и таксите за имота,
като израз на намерението му за своене. Плащането на същите вкупом за
5-годишния период назад, в който задълженията не са погасени не доказват, че
счита имота за свой. Данъците са плащани от Е. Д. в периода от 2005г. до
смъртта й през 2011г., а след това от нейните наследници и ищци по делото,
видно от многобройните писмени доказателства за това. .
От свидетелските показания на разпитаните пред ВРС
свидетели може да бъде прието за установено, че В.Б. е осъществявал фактическа
власт, но е бил само държател на вещта, дори и това положение да е продължило
повече от 10 години. В това качество не е бил в състояние да придобие вещта по
давност, дори и да е живял и ползвал, обработвал, поддържал в добър вид имота,
сял в двора и извличал плодове, щом не
установява своене, доколкото според разпоредбата на чл. 68 от ЗС владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или
чрез другиго, като своя. Вярно, че според нормата на чл. 69 от ЗС се
предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я
държи за другиго.
Пак от разпита на водените от страните свидетели следва
да бъде прието за установено, че Б. е бил допуснат в имота от единия
съсобственик Ю. П., защото е нямал къде да живее със сина си, но фактът, че при
идването на П. всяка година пред лятото на почивка със семейството си е отсядал
в постройката в имота, а т.н. владелец Б. се е „изнасял на палатка“, говори
недвусмислено, че последният определено не се е считал за собственик, бивайки обикновен
държател, който вероятно е имал задължението да поддържа имота в добро
състояние за своя сметка, срещу възможността да го ползва в останалото време.
Вярно, че Б. е предприел действия и се е снабдил с КНА за
собственост, въз основа на обстоятелствена проверка, което обстоятелство може
да бъде ценено като акт на владение.
Действията му по снабдяване с акт за собственост датират от 2015г. Като такъв
акт може да бъде възприето и повикването на полиция при опита на съсобстевника П.
и свидетеля В. Я. да влязат в спорния имот през м.10.2015г. Това обаче се е
случило след завеждане на делото и не следва да бъде взето предвид от съда.
Придобиването по давност на имот се свързва с
бездействието на собственика в продължение на поне 10 години, при което
завладяването стане достояние на собственика и когато владелецът отблъсква
собственическите му права и собственикът се примирява с положението, нещо
каквото в случая не се доказва. Искът е заведен непосредствено след демонстрираната
промяна в намерението на Б.. Няма никъкво основание да бъде прието, че е
придобил правото на собственост, като добросъвестен владелец, доколкото не се
установяват обстоятелствата по чл. 70 от ЗС.
Налице е основание за уважаването на иска.
Поради съвпадане на изводите на ВОС с тези в обжалваното
решение, последното следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора В.Б. следва да
бъде осъден да заплати на Н.Д. и А.Д. сторените от тях разноски за въззивната
инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
1680.00лв., съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 23 по делото и
списък на разноските на л. 28 по делото.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1702/28.04.2016г. по гр.д. № 10130/2015г. на VIII
състав на ВРС.
ОСЪЖДА В.А.Б. ЕГН ********** *** да заплати на Н.Д.Д.
ЕГН ********** *** и А.Д.Д., ЕГН ********** *** сумата от 1680.00лв.,
представляваща разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС в едномесечен срок от връчван на препис на страните, по реда на чл. 280 от
ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: