Р Е Ш Е Н И
Е
№ /04.11.2016г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на четвърти октомври през две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретар С.Т., като разгледа докладваното от съдията Дрингова въззивно гражданско дело № 1162 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба вх. № 23851/09.05.2016г. от Д.А.Б., ЕГН ********** ***, чрез
пълномощника й адв. Д.Д., срещу решение № 1565/20.04.2016г., постановено по гр.
д. № 4921/2015г. на ВРС, ХХV-ти състав, В ЧАСТИТЕ, с които е: 1/ прието
за установено по отношение на Д.А.Б.,
ЕГН ********** ***, че З.М.Н., ЕГН **********, Е.М.К., ЕГН **********, Д.М.Я.,
ЕГН **********, А.С.П.,ЕГН **********, С.Д.В., ЕГН ********** и С.С.П., ЕГН **********
са собственици на новообразуван имот с идентификатор №71709.505.59, находящ се
в землището на с.Тополи, общ. Варна, м-ст „До стадиона”, с площ от 992 кв.м.,
при граници: имоти с идентификатори №№72707.505.206; 72707.505.195 и черен
полски път, въз основа на завършила реституционна процедура с Решение №
575/18.12.1998г., издадено от ПК-гр.Варна и наследствено правоприемство от З.С.С.,
починала на 06.06.1973г., на основание чл.108 ЗС; 2/ въззивницата е осъдена да
предаде на въззиваемите владението върху гореописания недвижим имот, на
основание чл.108 ЗС и 3/ въззивницата е осъдена да заплати на въззиваемите
сумата от 2352 лева, представляваща обезщетение за ползването на гореописания
имот за периода 01.05.2013г. до 30.04.2015г., на основание чл.59 ЗЗД.
В жалбата е изложено становище за незаконосъобразност и
неправилност на обжалванато решение. Твърди се, че въззивницата е ползвала
процесния имот въз основа на договор за наем, сключен с Ю.Б., по отношение на
когото е налице влязло в сила съдебно решение, с което е отхвърлен предявения
от една от въззиваемите – С.В., иск с правно основание чл.108 от ЗС по
отношение на същия имот. Излага се, че по делото са налице доказателства за
прекратяване на договора за наем на 18.01.2016г., поради което на 20.01.2016г.
владението върху имота е предадено на Ю.Б., който факт води до отпадане на
правния интерес на ищците от воденето на иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Намира за недоказан иска с правно основание чл.59 от ЗЗД. Освен това намира, че
се ползва от правата по чл.71 и чл.72 от ЗС, поради което не дължи обезщетение
за минало време. Отправеното искане е да се отмени обжалваното решение и да се
постанови ново, с което да се отхвърлят предявените искове. Претендират се и
направените разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от
насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност
на оплакванията срещу постановеното решение. Моли се за потвърждаване на
решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно – деловодни
разноски.
Решението на
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително,
произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Варненският окръжен
съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства,
в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
С договор за дарение от 05.05.1964г., обективиран в
нот. акт №166, том III, дело
№1442/1964г. З.С.С. е дарила: по т.1 на М. С. С., Р. С. С. и Д. С. С. овощна
градина в землището на с.Тополи, Варненско, м-ст „Комлук” , заключена в чертите
на селото, планоснимачен №33 в кв.19 по плана на с.Тополи с пространство от
1005 кв.м., при съседи Д. М.Й., наследници на П.Т., път и шосе за гр.Варна; по
т.2 на М. С. С. един декар от лозе в същото землище, включено в чертите на
с.Тополи, пл. №42, кв.19 по плана на същото село, цялото от три декара, при
граници за подарената част: Д. С. С., шосе, Р. С. С. и З.С.С.; по т.3 на Р. С. С.
един декар от описаното в т.2 лозе, при граници за подарената част: М. С.,
шосе, Д. Й.и З.С.С.; по т.4 на Д. С. С. един декар от лозе, подробно описано в
т.2, при граници за подарената част: М. С. К., шосе, М. С. и З. С..
От удостоверение за наследници,
издадено на 19.03.2015г. от Община Варна се установява,че З.С.С. е починала на
06.06.1973г. като е оставила за свои законни наследници М. С. С., Р. С. С. и Д.
С. С.. От същото удостоверение се установява, че М. С. С. е починал на
14.11.1985г. като негови законни наследници са К.Д. С. /съпруга - п.2007г./, З.М.Н.,
Е.М.К. и Д.М.Я.; Р. С. С. е починала на 21.12.2006г. като нейни законни
наследници са С.П.С./съпруг - поч. през 2009г./, А.С.П., С.С.П.; Д. С. С. е
починал на 01.10.1988г. като е оставил за наследници съпругата си М.Я.С., поч.
на 04.08.2010г. и С.Д.В..
С договор от 08.05.1987г. Д. С. С.
продава на Й. Й. Б. празно място в м-ст ”Комлук” в землището на с.Тополи, намираща
се на изток от селото със съседи Т.П., Неделчо Коларов и път с площ от един
декар.
С решение от 19.05.1993г. по гр.д.
1234/1992г. по описа на ВРС е отхвърлен предявения от Й. Й. Б. срещу С.Д.В. и М.Я.
С. иск за обявяване за окончателен на сключения между Д. С. С. и Й. Й. Б.
предварителен договор от 08.05.1987г. за покупко-продажба на празно място в
м.”Арпалък” в с.Тополи с пространство от 1000 кв.м.
С решение на ПК – Варна на наследниците на З.С.С. е признато
правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници
относно овощна градина от 8.700 дка, находяща се в терен по параграф 4 на
с.Тополи в м-ст”Комлука”.
Със заповед № 866/31.10.2005г. на кмета на Община Варна е
наредено възстановяването на право на собственост при условията на параграф
4б,ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на З.С.С. върху недвижим имот ,
представляващ ид. № 59 по плана на новообразувани имоти на м-ст „До стадиона”,
землище Тополи, при граници: ид. №206 и ид. №195 с площ от 992 кв.м.
С протокол № 9/21.11.2007г. Община Варна е въвела във
владение наследниците на З.С.С. в новообразуван имот №59, кадастрален район
505, м-ст „До стадиона”, с площ от 992 кв.м.
С договори за наем от 15.04.2004г., 15.04.2005г. и
15.04.2015г. Ю.Й. Б. е отдал под наем на Д.А.Б. място от 980 кв.м. в м-ст
„Комлук”, сега „Арпалък”/до стадиона/ в с.Тополи.
С решение № 4720/16.10.2014г., постановено по гр.д.
№18509/2013г. по описа на ВРС, 26с., потвърдено с решение № 411/09.03.2015г. по
възз. гр. д. № 2935/2014г. по описа на ВОС са отхвърлени предявените искове с
правно основание чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД от С.Д.В. срещи Ю. Й. Б. за осъждане на
ответника да предаде владението връху недвижим имот, представляващ ПИ №505.59 в м-ст „До стадиона”, землището на
с.Тополи, при твърдения за придобиване на собствеността по силата на завършила
реституционна процедура с решение № 575/18.12.1998г. на ПК – гр.Варна, както и
да й заплати обезщетение за лишаване от правото на ползване върху имота за
периода 01.01.2009г. до датата на иска – 19.12.2013г. в размер на 5000 лева.
Свидетелят Ю. Й. Б. сочи, че ответницата е бивша съпруга на
баща му и в момента същата живее в неговото място в с.Тополи, м-ст „До
стадиона”, тъй като й го е дал под наем с договор. Излага, че има мястото от
баща си, който го придобил през 1987г. според един документ. Баща му живеел до
2004г. там. В имота имало фургон, кладенец, овошки, масивен гараж, ток и всичко
било правено от баща му.
Съгласно заключението на проведената по делото съдебно
– техническа експертиза, която съдът приема като обективно и компетентно
дадено, имотът описан в ИМ е идентичен с имота, посочен в заповед №
0866/31.10.2005г. на кмета на Община Варна, представляващ новообразуван имот №
59, кадастрален район №505 по плана на новообразуваните имоти на м-ст „До
стадиона”, землище Тополи с площ от 992 кв.м., записан на наследници на З.С.С..
За средна пазарна месечна наемна цена за имота е посочена сумата от 98 лева.
Съгласно заключението на проведената по делото
допълнителна съдебно – техническа експертиза, която съдът приема като обективно
и компетентно дадено, имотът, описан в НА № 166, том III, дело
1442/194г. т. 4 представлява имот с идентификатор 72707.505.57 в м-ст „До
стадиона” и не е идентичен с имот с идентификатор 72707.505.59 в м-ст „До
стадиона” на с.Тополи, респ с имота, описан в исковата молба и не е идентичен с
имота, описан в предварителния договор от 1987г., който представлява имот с
идентификатор 72707.505.59. Описаният в исковата молба имот е идентичен с този,
описан в решение № 575/18.12.1998г. на ПК.
В проведеното на
16.12.2015г. съдебно заседание е прието за безспорно установено и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че Д.Б. владее описания в исковата молба недвижим
имот.
С протокол от 20.01.2016г. Д.А.Б. е предала на Ю. Й. Б.
място от 980 кв.м., находящо се в с.Тополи, обл. Варна, м-ст „Край стадиона” и
номер 505.59, на осн. т.9 от договора за наем от 15.04.2015г.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
По
допустимостта на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС:
Във въззивната жалба
е релевирано възражение досежно допустимостта на предявения иск, като са
изложени доводи за обвързаност на ищците със СПН по влязлото в сила решение № 4720/16.10.2014г.,
постановено по гр.д. №18509/2013г. по описа на ВРС,
предвид качеството им на необходими другари с ищеца по посоченото дело и техен съсобственик – С.В..
Възражението е неоснователно по следните съображения: Съобразно константната
съдебна практика предявяването на иск за собственост от съсобственик е действие
на обикновено управление на съсобствения имот, поради което съсобствениците са
обикновени, а не необходими другари и не е условие за допустимост на съдебното
производство. Всеки съсобственик е легитимиран да предяви ревандикационен
иск срещу трето лице, упражняващо фактическа власт върху съсобствената вещ без
правно основание, както за връщане владението на цялата вещ, така и само за
своята идеална част от вещта. На следващо място, съгласно чл.298, ал.1 от ГПК силата
на пресъдено нещо се разпростира в отношенията между същите страни, за същото
искане и на същото основание. Същото обвързва насрещните страни в
правния спор - ищеца и ответника, но не и лицата, които стоят заедно на едната
страна на процесуалното правоотношение. В случая, страни по гр.д. №18509/2013г. по описа на ВРС
са били С.Д.В. и Ю. Й. Б.. Страните в настоящето производство са различни,
поради което не е налице процесуална пречка по смисъла на чл.299 от ГПК за
възникване правото на иск, респ. за недопустимост на предявения иск.
По основателността на предявения иск
с правно основание чл.108 от ЗС:
Основателното провеждане на ревандикационния иск е обусловено
от установяване по пътя на пълното и главно доказване на елементите от
фактическия състав на приложимата разпоредба на чл. 108 от ЗС, а именно: право
на собственост на ищеца, придобито на твърдяното основание, упражнявана
фактическа власт от ответника върху спорния имот с намерение за своене, както и
липса на правно основание за това. Наведените твърдения за това, че ищците са
собственици на процесния имот, който се владее без правно основание от
ответницата, обуславя извод за допустимост на предявения осъдителен иск за
собственост, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на спора.
В конкретния случай ищците, сега въззиваеми, твърдят
собственически права върху процесния имот въз основа на успешно проведена
реституционна процедура и наследяване. В хода на първоинстанционното
производство са събрани убедителни доказателства, от които съдът е достигнал до
извод за наличието на право на собственост върху недвижимия имот в патримониума
на ищците на твърдяното придобивно основание, срещу който извод липсват
релевирани възражения във въззивната жалба.
Въззивницата намира, че съдът е допуснал процесуално
нарушение като не е съобразил настъпилия след завеждането на исковата молба
факт, а именно че от 20.01.2016г. имотът не е в нейно държане. Настоящият съдебен
състав намира това възражение за неоснователно. В хода на производството
ответницата по първоинстанционното производство е признала, че владее
описания в исковата молба недвижим имот,
което обстоятелството е прието за безспорно и ненуждаещото се от доказване.
Ирелевантно за основателността на иска е последващото връщане на държането или
владението върху имота. При предявен ревандикационен иск, релевантния момент,
към който следва да се преценя кое лице упражнява фактическата власт върху
имота, е завеждането на иска. След вписването на исковата молба на ищеца не
могат да се противопоставят последващи прехвърляния на спорното право,
включително и предаване на владение или държане. При уважаване на осъдителния
иск ищецът може да изпълнява срещу всяко трето лице, което не е във владение на
имотите към датата на завеждането на иска /по арг. от чл.553 от ГПК/.
Въззивницата не доказа наличието на валидно правно основание
за осъществяването на фактическа власт върху процесния недвижим имот, доколкото
липсват данни праводателят й по договора за наем да притежава правото на
собственост върху имота.
По изложените съображения и при доказаност на изискуемите
предпоставки, предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС следва да бъде
уважен.
По основателността на предявения иск
с правно основание чл.59 от ЗЗД:
За уважаването на иска по чл. 59 от ЗЗД
е необхоД. наличието на всички елементи от фактическия състав, а именно:
обогатяване на едно лице за сметка на друго, обедняване на другото лице, липса
на основание за това и отсъствие на друга правна възможност за защита на
интересите на обеднелия.
От събраните доказателства безспорно се
установява, че въззиваемите са собственици на процесния недвижим имот, както и
че въззивницата го ползва от 2007г. Последната не ангажира доказателства за
наличието на основание за ползване имота, което да е противопоставимо на въззиваемите.
Неоснователно е и възражението на въззивницата, че се ползва с правата по чл.71
и чл.72 от ЗС, доколкото не се установява същата да има качеството на
добросъвестен владелец. Напротив, в хода на съдебното производство въззивницата
последователно твърди, че упражнява фактическа власт върху имота въз основа на
договор за наем. При това положение, съдът прави извод, че като е използвала
имота, собственост на въззиваемите, през процесния период от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.,
въззивницата е лишила собствениците от дохода, който биха получили от имота.
Същевременно, въззивницата се е обогатила, тъй като не им е заплащала наем за
ползването на имота и по този начин е спестил средства. Без значение е факта,
че е плащала наем на трето лице – несобственик на имота. По изложените
съображения, съдът намира, че предявения иск за доказан по основание. Отговор
на въпроса в какъв размер следва да се уважи иска е даден в кредитираното от
съда заключение на вещото лице Бонева. С оглед изложеното, въззивницата следва
да бъде осъдена да заплати на въззиваемите сумата от 2352 лв лв.,
представляваща обезщетение за ползване на имота за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.
Като
е достигнал до идентични правни изводи, първоинстанционният съд е постановил
правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден изцяло.
На осн. чл.78,
ал.3 от ГПК и предвид изхода на въззивното обжалване, въззивницата следва да
заплати на въззиваемите направените разноски в размер на 650 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното,
съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1565/20.04.2016г., постановено по гр. д. № 4921/2015г. на ВРС, ХХV-ти
състав, В ЧАСТИТЕ, с които е: 1/
прието за установено по отношение на Д.А.Б.,
ЕГН ********** ***, че З.М.Н., ЕГН **********, Е.М.К., ЕГН **********, Д.М.Я.,
ЕГН **********, А.С.П.,ЕГН **********, С.Д.В., ЕГН ********** и С.С.П., ЕГН **********,
всички със съдебен адрес ***, чрез адв. Б.С., са собственици на новообразуван
имот с идентификатор №71709.505.59, находящ се в землището на с.Тополи, общ.
Варна, м-ст „До стадиона”, с площ от 992 кв.м., при граници: имоти с
идентификатори №№72707.505.206; 72707.505.195 и черен полски път, въз основа на
завършила реституционна процедура с Решение № 575/18.12.1998г., издадено от
ПК-гр.Варна и наследствено правоприемство от З.С.С., починала на 06.06.1973г.,
на основание чл.108 ЗС; 2/ Д.А.Б.,
ЕГН ********** *** е осъдена да предаде на З.М.Н., ЕГН **********, Е.М.К., ЕГН **********,
Д.М.Я., ЕГН **********, А.С.П.,ЕГН **********, С.Д.В., ЕГН ********** и С.С.П.,
ЕГН **********, всички със съдебен адрес ***, чрез адв. Б.С., владението върху
гореописания недвижим имот, на основание чл.108 ЗС и 3/ Д.А.Б., ЕГН ********** *** е осъдена да заплати на З.М.Н., ЕГН **********,
Е.М.К., ЕГН **********, Д.М.Я., ЕГН **********, А.С.П.,ЕГН **********, С.Д.В.,
ЕГН ********** и С.С.П., ЕГН **********, всички със съдебен адрес ***, чрез
адв. Б.С., сумата от 2352 лева, представляваща обезщетение за ползването на
гореописания имот за периода 01.05.2013г. до 30.04.2015г., на основание чл.59
ЗЗД.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Д.А.Б., ЕГН ********** *** да
заплати на З.М.Н., ЕГН **********,
Е.М.К., ЕГН **********, Д.М.Я., ЕГН **********, А.С.П.,ЕГН **********, С.Д.В.,
ЕГН ********** и С.С.П., ЕГН **********, всички със съдебен адрес ***, чрез
адв. Б.С., сумата от 650 лв.
/шестстотин и петдесет лева/, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.