№….…/.….11.2016г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публично съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
при секретар Х.Х.
,
като разгледа
докладваното от съдията
търговско
дело № 636 по описа за 2016г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, подадена от БЕНИТА ЕООД, ЕИК 813044620, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, район Приморски, ул. Димитър Икономов №21,
вх. Б, ет.2, ап.17, представлявано от И.Б.Б., против БеГеОйл ЕООД,
ЕИК 202859226, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, р-н Приморски, ул. Арх. Петко Момчилов №18, ет.2, ап.67, представлявано от О.Г.Б., с която е предявен иск с правно основание
чл.93, ал.2 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 78233,20лв /
левова равностойност на 40000евро/, представляваща двойният размер на платен
задатък по предв.договор за покупко-продажба на недв.имот от 01.04.14г., ведно със законната лихва върху нея от завеждане на иска – 27.04.16г. до оконч. изплащане.
В исковата молба се твърди, че между
страните на 01.04.14г. е сключен предв.договор за продажба на поземлен имот
№10135.2552.4300 по КК на гр.Варна за бензиностанция, за сумата от 430000евро.
Излага, че с оглед договора ищецът заплатил сумата от 39116,60лв, равняваща се
на 20000евро, като задатък по договора с банкови преводи на 02.04.14г. и
08.05.14г., за което му били издадени съотв.фактури, като останалата част
следвало да се заплати след подписване на нотар.акт, но след изпълнение от
продавача на задълженията по р.3, чл.3.5 от договора, а именно да представи
одобрен проект от общината за входно-изходно решение и становище на КАТ; виза
за проектиране съгласно влязъл в сила ПУП-ПРЗ; разрешение за строеж и
вс.документи за изповядване на сделката, в срок до датата на прехвърлянето, но
не по- късно от 5 месеца от подписването на договора. Сочи, че срокът за
сключване на оконч.договор бил определен на 10 дни след снабдяване с разрешение
за строеж, но не по-късно от 5 месеца от подписването на предв.договор. Твърди,
че в чл.3.7 от договора е уговорена задължението на купувача при неизпълнение
на задълженията да заплати двойния размер на получения задатък. Излага, че
ответникът не е изпълнил задълженията си в срок и предвид изминалия период от
време от сключване на договора /две години/ е отпаднал интереса на купувача от
закупуването му, поради което и била отправено писмено изявление за разваляне
на договора. С допълнителната искова
молба оспорва възраженията в отговора.
В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК
ответникът БеГеОйл ЕООД,
ЕИК 202859226, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, р-н Приморски, ул. Арх. Петко Момчилов №18, ет.2, ап.67, представлявано от О.Г.Б., е депозирал
писмен отговор, с който оспорва предявеният иск по основание. Не оспорва
наличието на предв.договор от 01.04.14г., но твърди, че уведомлението за
прекратяване не е породило правни последици. Твърди, че е изпълнил точно всички
свои задължения, като е осигурил нужните документи съгласно договора, и е
поканил ищеца да сключи оконч.договор, но последният бил осуетил това. Счита
отмяната на издадено разрешение за строеж за случайно събитие, което изключва
вината му, поради което и не е настъпило условието за сключване на
оконч.договор. Счита, че страните мълчаливо и с конклудентни действия са се
съгласили с конвертирането на договора в частта за срока от срочен в безсрочен
договор. Предвид безсрочността на договора счита, че приложение следва да
намери хипотезата на чл.87, ал.1 ЗЗД, а
именно да се даде подходящ срок за изпълнение, което не било сторено. В
допълнителният отговор оспорва твърденията в допълн.искова молба.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 12 ГПК, намира
за установено от фактическа страна следното:
По делото не е налице спор , че между страните е
сключен на 01.04.14г. предв.договор за продажба
на поземлен имот №10135.2552.4300 по КК на гр.Варна за бензиностанция, за
сумата от 430000евро. Не се спори също, че в изпълнение на този договор ищецът
е заплатил сумата от 39116,60лв като задатък по договора с банкови преводи на
02.04.14г. и 08.05.14г., видно и от представените по делото преводни нареждания
и фактури от 02.04.14г. и 08.05.14г. /л.16-19/.
Изрично в договора страните са
постигнали договореност, че остатъкът от дължимата сума в размер на 410000евро
ще бъде преведена на продавача след подписването на нотар.акт и преди неговото
вписване в СлВ, след кумулативното изпълнение на задълженията съгл. т.3.5 от
договора. Последната разпоредба от своя страна регламентира задължението на
продавача до датата на нотар.прехвърляне да представи , но не по-късно от 5
месеца, считано от датата на подписването на договора, одобрен проект от
общината за входно-изходно решение и становище на КАТ; виза за проектиране
съгласно влязъл в сила ПУП-ПРЗ; разрешение за строеж и вс.документи за
изповядване на сделката.
Съгласно приложен по делото конст.протокол
от 15.03.16г. се установява, че на посочената дата страните са се явили пред
Нотариус П.Симеонова за сключване на оконч.договор,
при която е констатирано, че продавачът е представил документи за собственост,
скица и дан.оценка, а ответникът е отправил уведомление за прекратяване на предв.договор, поради неизпълнение на условията на предв.договор за продажба , като е дал и 5 дневен срок за
връщане на полученото капаро в двоен размер.
Няма спор по делото още, че приложеното разрешение за
строеж №102/15.09.15г. е било отменено със заповед №ДК-11-В-18/09.10.15г. на
ДНСК.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.93, ал.2 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл.93, ал.1 ЗЗД задатъка служи за доказателство, че е сключен
договорът и обезпечава неговото изпълнение, като задържането на
задатъка, респ. претендирането му в двоен размер е право на изправната страна,
която се е отказала по договора - чл.93, ал.2 ЗЗД.
В разглежданият случай видно от уговорките в договора
страните изрично са определили, че дадената авансово сума в размер на 39116,60лв, съставляваща
равностойността на 20000евро, ще служи като задатък по см. на
чл.93 ЗЗД. Предвид това тези авансови суми подлежат на задържане, респ. на
връщане при прекратяване на договора поради неизпълнение, които последици
настъпват без спазването на специални правила относно развалянето на
договорите.
По делото няма спор, че възложителят се явява
изправна страна по договора, доколкото е заплатил авансово дължимата част от
продажната цена в уговорения срок. Безспорно по делото се установява още, че
ответникът не е изпълнил задълженията си по договора в определените срокове.
Неоснователно се явява възражението на последния, че същият е изправна страна
по договора предвид извършено изпълнение в срок, както и поради наличието на
случайно събитие, изключващо вината му. Видно от клаузите на чл.3.5 във вр. с чл.5 от договора се извежда волята на договарящите
страни тези задължения да са изпълнени в срок не по-късно от 5 месеца от
сключването на предв.договор. Доказателства за
извършено точно и в срок изпълнение на всички задължения, поети по чл.3.5 от
договора не са ангажирани по делото. Няма спор , че и към настоящият момент не
е налице влязло в сила разрешение за строеж на бензиностанция. Обстоятелството,
че издаденото такова е било отменено не би могло да се определи като случайно
събитие, доколкото от една страна, същото е издадено значително време след
договорения срок, а от друга, задължение на страната е да положи дължимата от
нея грижа на добър търговец, така че да изпълни точно и своевременно поетите от нея задължение.
Не се споделя и възражението на ответника за превръщането
на договора от срочен в безсрочен. От доказателствата по делото не се
установява подобна воля на страните , а от обстоятелството, че купувачът не е
предприел в по-ранен момент действия по развалянето на договора не би могло да
се изведе такъв извод.
Безспорно
е, че с уведомление изх.№44/02.03.16г., адресирано от ищеца до ответника,
БЕНИТА ЕООД е отправило изявление за разваляне на договора, връчено на
17.03.16г. / съгласно справка №241/03.05.16г. на Началник ПС20-л.136/. Видно и
от горецитирания конст.протокол
от 15.03.16г. ищецът е упражнил правото си да се откаже от договора , за което
ответникът е бил надлежно уведомен.
След като
по делото се установява, че ищецът е изправна страна по договора и същевременно
не се установява ответника да е изпълнил задълженията си по него , в частност
тези по чл. 3.5, в срок , то за ищеца се е породило правото да иска получения
задатък в двоен размер, съгл. чл.3.7 от договора.
Предвид така изложеното съдът намира предявеният иск
с правно основание чл.93, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата от 40000евро с левова
равностойност възлизаща на 78233,20лв, представляваща двойният размер на платен
задатък по предв.договор за покупко-продажба на недв.имот от 01.04.14г., за основателен , поради което и
същият следва да бъде уважен. Претенцията следва да бъде присъдена в равностойността
й в евро, доколкото това е именно уговорената между страните по договора
чуждестранна валута, в който смисъл са и уточненията, направени в исковата
молба. В тази насока е постановеното Тълкувателно решение № 4 от 29.04.2015 г.
по тълк. дело № 4/2014г. на ВКС, ОСГТК, съгласно
което съдът не може да присъди
левовата равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута, освен в
изрично предвидените от закона случаи. Решението сочи, че в случаите, при които
е предявен иск за присъждане левовата равностойност на сума, уговорена в
чуждестранна валута, съдът трябва да се произнесе по съществото на спора като
приеме, че е сезиран с иск за заплащане на уговорената в чуждестранна валута
сума. Когато съдът служебно присъжда вземането във валута не се нарушава диспозитивното начало (чл. 6, ал. 2 ГПК), защото не се
променя предметът на делото - не се присъжда друго, а същата стойност, която се
претендира от ищеца.
Основателно се явява и искането за присъждане на
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 27.04.16г.
до окончателното изплащане на задължението, на осн.
чл.86 ЗЗД.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1
ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски
съобразно уважената част от исковете в
размер на 6074,32лв – заплатена д.т. , адв.хонорар и
разноски в обезп.производство.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА БеГеОйл ЕООД, ЕИК 202859226,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Приморски, ул. Арх. Петко Момчилов №18, ет.2, ап.67, представлявано от О.Г.Б. ДА
ЗАПЛАТИ на БЕНИТА ЕООД, ЕИК 813044620, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, район Приморски, ул. Димитър Икономов №21,
вх. Б, ет.2, ап.17, представлявано от И.Б.Б., СУМАТА
от 40000евро / с левова
равностойност 78233,20лв /, представляваща двойният размер на платен задатък по
предв.договор за покупко-продажба на недв.имот от 01.04.14г., ведно със законната лихва върху нея от завеждане на исковата молба –
27.04.16г.
до оконч. изплащане на сумата , на осн. чл.93, ал.2 ЗЗД.
ОСЪЖДА БеГеОйл ЕООД, ЕИК 202859226, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
р-н Приморски,
ул. Арх. Петко Момчилов №18, ет.2, ап.67, представлявано от О.Г.Б. ДА
ЗАПЛАТИ на БЕНИТА ЕООД, ЕИК 813044620, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, район Приморски, ул. Димитър Икономов №21,
вх. Б, ет.2, ап.17, представлявано от И.Б.Б., СУМАТА от 6074,32лв / шест хиляди и седемдесет и четири лева и 32ст /, представляваща направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: