Р Е Ш Е Н И Е

№…………./………..11.2016 г.

гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито съдебно заседание, проведено на пети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНА МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА

ТОНИ КРЪСТЕВ

при секретар Д.Б.,

като разгледа докладваното от съдията Маркова

т. д. № 1115/2016 г., по описа на ВОС, ТО

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивни жалби:

Вх. № 1977/05.05.2016 г. от „АСЕ ГРУП“ ООД, ЕИК 103782881, със седалище и адрес на управление с. Доброплодно, обл. Варна, представлявано от С. Г. срещу Решение № 69/08.04.2016 г., постановено по гр.д. № 279/2014 г. на ПРС, с което е прието за установено, на основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 134 и чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 4 ЗЗД, по предявения иск от Б.А.Б., ЕГН **********,***, като кредитор, „АСЕ ГРУП“ ООД, ЕИК 103782881, със седалище и адрес на управление с. Доброплодно, обл. Варна, представлявано от С. Г., като носител на материалното право и „КВС СЕМЕНА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 131321051, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Н. Коперник”, № 17, ап. 6, представлявано от Д.И.П., и е прогласена нищожността на Договор за цесия от 23.12.2010 г., сключен между „Асе Груп“ ООД, ЕИК 103782881 и „КВС Семена България“ ЕООД, ЕИК 131321051, поради липса на основание.

В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, тъй като е постановено по недопустими искове. Излага оплаквания, че главния иск с правно основание чл. 134 ЗЗД и предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 135 ЗЗД са недопустими поради липса на правен интерес от предявяването им, а също и поради липса на качеството на кредитор на ищцата. Излага подробни твърдения за неоснователност на предявените искове, както и коментар на фактите по делото, представените доказателства и отношенията между страните. Сочи съдебна практика. По същество отправя искане за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявените искове. В о.с.з. въззивникът „АСЕ ГРУП” ООД, чрез процесуален представител поддържа депозираната въззивна жалба.

Вх. № 2355/01.06.2016 г. от „КВС СЕМЕНА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 131321051, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Н. Коперник”, № 17, ап. 6, представлявано от Д.И.П. срещу Решение № 69/08.04.2016 г., постановено по гр.д. № 279/2014 г. на ПРС, с което е прието за установено, на основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 134 ЗЗД и чл. 26, ал. 2 изр. 1 пр. 4 ЗЗД, по предявения иск от Б.А.Б., ЕГН **********,***, като кредитор, „АСЕ ГРУП“ ООД, ЕИК 103782881, със седалище и адрес на управление с. Доброплодно, обл. Варна, представлявано от С. Г. като носител на материалното право и „КВС СЕМЕНА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 131321051, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Н. Коперник”, № 17, ап. 6, представлявано от Д.И.П., и е прогласена нищожността на Договор за цесия от 23.12.2010 г., сключен между „Асе Груп“ ООД, ЕИК 103782881 и „КВС Семена България“ ЕООД, ЕИК 131321051, поради липса на основание.

В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, на първо място поради липса на правен интерес у ищцата, предвид възможността й на предяви иск за прогласяване нищожността на договора на самостоятелно основание и предвид положението на привилегирован кредитор, което въззиваемия има. На второ място, поради произнасяне по непредявен иск от страна на ПРС, предвид посоченото в решението основание за нищожност на договора – липса на основание, каквото не е било заявявано от ищеца. Сочи, че искът с пр. осн. чл. 134 ЗЗД е неоснователен предвид липсата на предпоставките за уважаването му и неправилно тълкуване на волята на страните, извършено от съда. По отношение на иска с пр. осн. чл. 135 ЗЗД, излага, че същия е недопустим и неоснователен. Излага подробни твърдения във връзка с наведените оплаквания за недопустимост на решението, недопустимост и неоснователност на предявените искове. Излага коментар на фактите по делото, представените доказателства и отношенията между страните. Сочи съдебна практика. По същество отправя искане за обезсилване на постановеното решение и оставяне без разглеждане на предявените искове, евентуално обезсилване на решението, поради произнасяне по непредявен иск и връщане на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск, евентуално отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски. В о.с.з. въззивникът „КВС СЕМЕНА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД чрез процесуален представител поддържа изцяло въззивната жалба и моли за отмяна на постановения акт.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна Б.А.Б., в идентични писмени отговори оспорва жалбите и от своя страна излага коментар на изложените в тях оплаквания. Счита, че постановеното първоинстанционно решение е в унисон със събраните в хода на производството доказателства и при правилно установяване на отношенията между страните. От своя страна развива становище по съществото на спора, счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за потвърждаването му. В с.з. чрез процесуален представител поддържа депозираните отговори на въззивните жалби.

За да се произнесе по спора, ВОС съобрази следното:

Предявени са в условия на евентуално съединяване на искове с правно основание чл. 134 от ЗЗД вр. чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД от Б.А.Б., ЕГН **********, с който в качеството й на кредитор на „Асе Груп“ ООД претендира да бъде прогласена нищожността на договор за цесия от 23.12.2010 г. сключен между „Асе Груп“ ООД и „КВС Семена България“ ЕООД ЕИК 131321051 поради липса на основание, и евентуален с правно основание чл. 135 ЗЗД, за прогласяване недействителността спрямо ищцата, като кредитор на „Асе Груп“ ООД на Договор за цесия от 23.12.2010 г., сключен между „Асе Груп“ ООД като прехвърлител и „КВС Семена България“ ЕООД като приобретател, със съзнанието, че я увреждат.

В исковата молба ищцата твърди, че има качеството на единствен наследник на А.Б.А., който е починал на 29.04.2010 г. Сочи, че наследодателят й е бил носител на вземане за ликвидационен дял от „Асе Груп“ ООД, на стойност 1290000.00 лв. Твърди, че на 23.12.2010 г. е бил сключен Договор за цесия, по силата на който „Асе Груп“ ООД прехвърлил на „КВС Семена България“ ЕООД, вземането си от „Агроплант груп“ ООД, възлизащо на 608836.64 лв., срещу договорена цена в размер на 1.00 лв. Твърди, че с това прехвърляне имуществото на цедента е било намалено. В договора за цесия изрично било посочено, че с прехвърленото вземане не се погасяват задълженията на прехвърлителя към приобретателя в размер на 717763.22 лв. На това основание твърди, че прехвърлянето е нищожно, поради липсата на основание (кауза) при сключването му. Длъжникът „Асе Груп“ ООД не се е позовал на нищожността, с което бездействие препятства ищцата да удовлетвори вземането си от дружеството. В условията на евентуалност, ако не бъдат възприети доводите за нищожност на договора за цесия от 23.12.2010 г., ищцата сочи, че той е сключен между страните със съзнанието за увреждане на интересите на ищеца като кредитор на цедента. Последния е бил уведомен с нотариална покана преди сключване на договора за цесия за наличието на вземането на ищцата към него. За увреждането е знаело и 3-то лице – цесионер по договора. В устен разговор с „КВС Семена България“ ЕООД законния представител на ищцата ги е уведомил преди извършената цесия за наличието на нейно вземане към „Асе Груп“ ООД.

В срока по чл. 131 ГПК и в качеството на ответник „Асе Груп“ ООД е депозирал писмен отговор, в който наследствените права на ищцата не се оспорват, не се оспорва и отправянето на покана от нея за заплащане на сумата 1097667.00 лв., представляваща вземане на починалия съдружник на основание чл. 123 и чл. 133, ал. 1 ТЗ, както и на сумата от 700000.00 лв. представляващи дружествения дял на починалия съдружник. Сочи, че на 09.07.2010 г., ищцата е прехвърлила на „Агроплант Груп“ ООД вземането си на основание чл. 123 и чл. 133, ал. 1 ТЗ от „Асе Груп“ ООД. За така извършената цесия ищцата е уведомила „Асе Груп“ ООД с нотариална покана от 28.07.2010 г. С уведомление „Агроплант Груп“ ООД е уведомила „Асе Груп“ ООД, че е продал част от така придобитото вземане в размер на 1097667.00 лв. на други лица. Сочи се, че със сключване на атакувания договор за цесия ответното дружество не е целяло увреждане на интересите на ищцата. Сочи се, че действителната цената не е била 1 лв., а е 717623.22 лв. Относно каузата се сочи, че според договора за цесия, прехвърленото вземане е в размер на действителната стойност, която „КВС Семена България“ ЕООД събере от длъжника „Асе Груп“ ООД.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „КВС Семена България“ ЕООД е депозирал писмен отговор, в който сочи, че майката на Б.А.Б. е съдружник в „Агроплант Груп“ ООД и целта на процеса е да се спести задължението му към „Асе Груп“ ООД. Сочи, че ищцата се е разпоредила с вземането си в размер на 1097667.00 лв. в полза на преобретател „Агроплант Груп“ ООД, а последния го прехвърлил на други лица. В този смисъл липсва правен интерес да води настоящото производство по чл. 134 и чл. 135 ЗЗД, доколкото е видно, че след разпореждането ищцата няма качество на кредитор спрямо „Асе Груп“ ООД като прехвърлител. Сочи се, че не е налице бездействие от страна на „Асе Груп“ ООД доколкото договора е сключен с цел намаление на задължението му към „КВС Семена България“ ЕООД. С анекс към договора е посочено, че със стойността на събраното вземане ще се намали задължението на „Асе Груп“ ООД към „КВС Семена България“ ЕООД. По отношение на евентуания иск сочи, че не може да се приеме наличието на намерение за увреждане. Сочи, че „КВС Семена България“ ЕООД не е хирографарен, а обезпечен кредитор на „Асе Груп“ ООД. Твърди се, че „КВС Семена България“ ЕООД е събрало вземането от „Агроплант Груп“ ООД с влязло в сила съдебно решение на Окръжен съд Шумен, вследствие на което е налице разместване на имуществени блага по доовора за цесия в размер на 608000.00 лв.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което са допустими.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

В обхвата на така посочените въззивни предели и като съобрази, че предявеният главен иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 134, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД и е за прогласяване недействителността на сключения между „Асе Груп“ ООД и „КВС Семена България“ ЕООД, договор за цесия от 23.12.2010 г., настоящата инстанция намира обжалваното решение за недопустимо.

За да направи този извод, съставът на ВОС съобрази следното: Искът по чл. 134 ГПК е сурогационен, с който кредиторът на длъжника упражнява имуществените му права спрямо негов длъжник, когато същият бездейства. Кредиторът упражнява тези права от свое име, но искането е промяната да настъпи в правната сфера на неговия длъжник.

Съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ГПК, никой не може да упражнява чужди права пред съд освен в изрично предвидените от закона случаи. Един от тези случаи, е разписан в разпоредбата на чл. 134 ЗЗД, при релевирани твърдения за кредиторово качество на ищеца и имуществено право на неговия длъжник спрямо трето лице, което последният не упражнява. Предявявайки иска кредиторът-ищец действа не като представител на длъжника, а има качеството на процесуален субституент. Ответник по иска е третото лице – длъжник на длъжника. Наред с кредитора по служебен почин на съда се конституира като страна носителят на правото, което кредиторът упражнява. Кредиторът и длъжникът, чието право е предмет на спора, са необходими другари. Длъжникът е главна страна – съищец. Последния няма качеството на подпомагаща страна, а още по-малко може да бъде ответник, в процеса. Именно поради процесуалната субституция на кредитора и положението на съищец на длъжника, кредиторът трябва да търси с петитума на иска установяване, осъждане или правна промяна не в своя полза, а в полза на своя длъжник. Съвместната процесуална легитимация на страната на ищеца на кредиторът и длъжникът, чието право се упражнява е абсолютна процесуална предпоставка, обосноваваща допустимостта на производството.

В светлината на разглеждания казус, въпреки прецизирането на правната квалификация, внесено с постановените по делото Определения на ВКС, постановени по ч.т.д. № 2946/2013 г. и ч.т.д. № 244/2015 г., съответно при определяне на цената на иска и така родова и местна подсъдност на спора и по въпроса за наличие на предпоставките за спиране на производството по иска с правно основание чл. 134, ал. 1 ЗЗД, първостепенния съд не е изпълнил задължението си да конституира главна страна в процеса на страната на ищеца Б.Б.. Обстоятелствената част и петитума на исковата молба сочат категорично на предявяване на главен иск по реда на чл. 134, ал. 1 ЗЗД от името на Б.Б., в качеството й на кредитор на длъжника „Асе Груп” ООД, с искане за прогласяване недействителността на сключения между „Асе Груп“ ООД и „КВС Семена България“ ЕООД, договор за цесия от 23.12.2010 г., доколкото се накърняват правата му, предвид намаляване имуществото на неговия длъжник и бездействието на длъжника. Фактът, че носителят на твърдяното материално право е конституиран на страната на ответника е единствено с оглед качеството му на ответник и задължителен другар по предявения евентуалния иск по реда на чл. 135 ЗЗД с „КВС Семена България“ ЕООД, но пропускът на първоинстанционния съд да го конституира и като съищец по делото по главния иск по чл. 134, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, съставлява съществено процесуално нарушение, което не може бъде отстранено на настоящия етап от производството от въззивния съд (по идентичен начин е произнасянето на ВКС в Р № 817/13.05.1999 г., гр.д. № 143/1999 г., V-то ГО, О № 770/23.11.2012 г., т.д. № 831/2012 г., I-во ТО и О № 214/24.04.2015 г., т.д. № 883/2014 г., II-ро ТО).

Съобразно разрешението, дадено в т. 6 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в случаите, когато в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав, с участие на необходимия другар.

Доколкото с настоящия съдебен акт не е разглеждан спорът по същество, не се следва произнасяне по въпроса за сторените разноските в настоящата инстанция. Направените и пред настоящата инстанция, следва да бъдат съобразени от първостепенния съд при новото разглеждане на спора.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 69/08.04.2016 г., постановено по гр.д. № 279/2014 г. на ПРС.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Провадийски Районен Съд, съобразно дадените указания по конституирането на страните.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.