Р Е Ш Е Н И Е
№ / .11.2016г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав в публичното съдебно заседание,
проведено на 19 октомври през две хиляди
и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Мариана ХРИСТОВА
Наталия
НЕДЕЛЧЕВА
при секретаря Г.С.,
като разгледа докладваното от
съдия Н. НЕДЕЛЧЕВА
в.гр. дело №1921/2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба, депозирана от И.К.В. ЕГН ********** срещу
решение №3155/05.08.2016г., постановено по гр. д. №5607/2016 год. по описа на
ВРС, с което е осъден да заплаща в полза на К.И.В. ЕГН **********
месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от 23.05.2016г., ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж от първо до десето число на
месеца, за който се дължи издръжката, на основание чл.144 от СК. Жалбоподателят
счита, че решението е неправилно,
постановено при неточно приложение на материалния закон, при несъобразяване със
събраните по делото доказателства и задължителната съдебната практика по чл.290
ГПК по материалноправните въпроси дължи ли родителят
издръжка на пълнолетно учащо се дете, ако даването й е особено затруднение за
родителя и как се преценява последното. Твърди, че съдът неправилно е отчел
трудоспособността на бащата, като обстоятелство имащо отношение към
възможността да осигурява издръжка по реда на чл. 144 СК. Счита за неправилен
изводът, че ищецът все още е ученик и
практически му е невъзможно да работи. Тъй като искът е за издръжка на
пълнолетно дете, а пълнолетните деца по начало са длъжни сами да се грижат за
издръжката си При определяне на издръжката, съдът не е взел предвид
обстоятелството, че въззивникът
не е единственият, който е задължен за това. Издръжката по чл.144
от СК се дължи и от двамата родители, според материалните им възможности. Не е
отчетен фактът, че въззивникът има и друг син
–Радостин, роден на 28 юли 2016г. в Германия. Твърди, че обективно ще бъде
затруднен да поеме издръжката на непълнолетния си син Р. в Германия, какво
остава за собствената му издръжка, а още повече на пълнолетния въззиваем. Излага, че решаващият състав неправилно е приел, че задължението му да
заплаща издръжка на пълнолетния си син има приоритетен характер по отношения на
задължението за кредит и другите му задължения, тъй като издръжка
по чл.144 СК не се дължи при същите условия като на непълнолетен. Счита, че от събраните в хода на делото
доказателства, се установява, че единственото
имущество, което притежава е ½ идеална част от апартамент № 25 в
кв.Аспарухово, ул.Народни будители № 13, вход Б, ет.5, върху който има вписана
ипотека в полза на Банка ДСК ЕАД в размер на 35 000 лв. лева и наложени 6
възбрани по различни изпълнителни дела, включително и от ищеца по изпълнително
дело 1084/2012г. по описа на ДСИ при Районен съд гр.Варна за издръжка за минало
време. Твърди, че първоинстанционният съд не е отчел факта, че като страна
с висок жизнен стандарт, доход от около 300 евро за Германия е под прага на
бедността. По изложените съображения моли Решение № 3155/05.08.2016г. по гр.д.
№ 5607/201бг. по описа на Варненският районен съд, XLIII състав да бъде
отменено като неправилно, а на негово място да бъде постановено друго, с което
искът по чл.144 СК бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез
пълномощник.
Въззиваемата
страна, чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез пълномощник оспорва въззивната жалба, като моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Твърди, че при
постановяването му не са допуснати нарушения
материалния закон и на процесуалните правила. Счита, че законосъобразно съдът е
приел, че е във възможностите на бащата да заплаща издръжка в постановения
размер.
След съвкупна преценка на всички събрани по делото
доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за
установено следното:
Производството е образувано по иск на К.И.В.,
ЕГН **********, срещу И.К.В., ЕГН **********, за осъждане на ответника-негов
баща- да му заплаща месечна издръжка в
размер на 200 лева, заедно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване с падеж
всяко десето число от месеца, за който е дължима, считано от 23.05.2016 г. –
датата на навършване на пълнолетие от ищеца, на осн.
чл. 144 от СК. Ищецът твърди, че е навършил пълнолетие, но продължава своето
обучение, като е записан като редовен ученик в XI клас през учебната 2015-2016
год. в Професионална гимназия по туризъм „Професор д-р Асен Златаров"
- гр.Варна, а според учебния план степента на образованието му включва и 12-ти
клас. Твърди, че няма практическата възможност да работи и да си набавя
необходимите средства за храна, облекло и други от първа необходимост неща,
няма и нетрудови доходи, при което единствената възможност за покриване на
разходите му се явява присъждането на издръжка. Живее
с майка си в едно домакинство и тя е единствената, която осигурява средствата
за неговата издръжка. Ищецът счита, че ответникът, без особени затруднения,
може да му осигурява месечна издръжка в претендирания
размер, тъй като същият реализира доходи от трудово правоотношение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор, с който излага становище за неоснователност на
предявения иск за издръжка. Не оспорва, че е баща на ищеца, но твърди, че не
разполага с материалната възможност да заплаща издръжка на пълнолетния си син.
Излага, че предвид затрудненото си материално положение за него са налице
особени затруднения да престира исканата издръжка.
Твърди, че ищецът разполага с имущество, от което би могъл да реализира добри
доходи.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и събраните в производството доказателства,
установи следното от фактическа страна:
Между
страните няма спор, че въззивникът И.К.В. е баща
на въззиваемия
К.И.В., род. на ***г.
Видно от
приетите пред ВРС и ВОС, писмени доказателства -удостоверения, К.И.В. е записан като
ученик в XI клас за учебната
В о.с.з, проведено пред
ВРС е разпитана св. Р. И. В. –майка на ответника, която знае, че И. живее в
Германия, където работи почасово, на повикване, поради което доходите му не са
постоянни и регулярни. Твърди, че има разходи за квартира и карта за пътуване,
възлизащи в общ размер на 300 евро.
От приетия в настоящата
инстанция акт за признаване на бащинство, се установява, че на 28.07.2016г. в
гр. Майнц се ражда детето Р. от баща И.В. и майка З. Д.
От представения пред ВРС
договор за наем, се установява, че ответникът В. живее под наем в квартира в
гр. Майнц, Германия, като месните му разходи в тази връзка /наем и
допълнителните разходи/ възлизат на 150 евро.
От представеното пред ВРС
копие, находящо се на стр. 63 от първ.
Дело, настоящият съд не може да направи извод, че това действително е карта за
пътуване, или, че тя се използва от ответника във връзка с неговото придвижване
до местоработата му.
Видно от представения
превод на български език на срочен трудов договор, И.В. е назначен на работа в
Гимназия по философия в гр. Майнц, Германия, със срочен трудов договор, считано
от 01.06.2016 г. до 31.12.2016 г. с договорено брутно трудово възнаграждение в
размер на 9, 80 евро на час.
От приетия пред настоящата
инстанция превод на останалата част от
договора, се установява, че „по настоящем
тарифното работно време е ежедневно 3.5 часа –седмично работно време -17.5 часа
при 5 дневна работна седмица във времевата рамка от понеделник -0.00 часа до
24.00 часа в неделя”.
Видно от представените
писмени доказателства, ответникът има задължение по отпуснат и непогасен кредит от „Банка
ДСК”ЕАД, като спрямо него са образувани и изпълнителни дело за принудително
събиране на присъдена издръжка на сина му за минал период.
За да се
произнесе, съставът при ВОС съобрази следното:
Според чл. 144 СК,
издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да се издържат от
доходите си или от използване на имуществото, ако учат, се дължи само ако не
съставлява особено затруднение за родителите. Пълна безусловност на
задължението в случая не е налице - трябва да се установи, че детето продължава
да учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то не може да се издържа
от доходите си или от използването на имуществото си, както и даването на
издръжката не трябва да създава особени затруднения за родителя. Това означава,
че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима
издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и
за издръжка на пълнолетното си учащо дете. Преценката за това е винаги
конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното
положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице. В ППВС № 5/70 г. е
посочено принципното положение, че възможността за даване на издръжка е винаги
обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото
лице. При присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и
обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени затруднения за
родителите.
По настоящото дело
безспорно се установява, че ищецът е редовен ученик в професионална гимназия по
туризъм „Професор д-р Асен Златаров” гр. Варна – към
датата на предявяване на иска -в ХI
клас, а по настоящем – в ХII клас.
Следователно, въпреки
навършеното пълнолетие, ищецът е ученик –редовна форма, като продължава своето
обучение за придобиване на средно образование. В тази връзка следва да се име
предвид, че придобиването на средно образование, макар и не задължително, е
право на всеки български гражданин, гарантирано от Конституцията на РБ. В
случая, училището, в което ищецът учи е с
предвиден задължителен курс на обучение до 12 клас включително.
Според
задължителната съдебна практика на ВКС, нуждите на лицата, които имат право на
издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като
се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от
значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка
се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата
родители дължат издръжка на своите деца съобразно с възможностите на всеки от
тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се
отглежда детето.
Настоящият
съдебен състав, като съобрази възрастта на ищеца-навършени 18 години, и неговото нужди, намира, че базова издръжка
от 300 лв. месечно би покрила нуждите му.
Доколкото ищецът е ученик,
редовна форма на обучение в задължително предвиден етап от средното си
образование, съдът намира, че същият не би могъл да работи за да се подпомага
финансово, поради което и спрямо него не би могла да се приложи практиката, обективирана в решенията, поставени по чл.290 ГПК, отнасяща
се за студенти.
Действително, ищецът
разполага с по ½ ид. част от два апартамента, находящи се в на ул. „Народни будители”, гр. Варна, но
същите според настоящия състав не биха могли да бъдат използвани за получаване
на допълнителни доходи и издръжка, тъй като и двата са съсобствени
–единия – с майката на ищеца, където двамата живеят, а другият – с неговите
баба и дядо по бащина линия, където последните живеят, като и върху двата има
наложени възбрани във връзка с изплащането на кредити и образувани изпълнителни
дела за събиране на задължения на ответника.
Въпреки така приетия
размер, настоящият състав като съобрази финансовите възможности на ответника,
както и задължението му за издръжка към малолетното му дете Радостин, родено на
***г., което задължение е
с приоритет пред претендираната в настоящото
производство издръжка, намира, че същият може да заплаща издръжка в полза на ищеца
в размер на 105 лв., което е минималният размер, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.
2 СК, като плащането на тази сума няма да му създаде особени затруднения,
съобразявайки и необходимите средства за собствената издръжка на ответника. До
посочения размер искът е основателен и следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска. За разликата над 105 лв. до претендираните 200 лв. претенцията е неоснователна и
недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена. Съдът счита, че доколкото
по делото не може да се установи по безспорен начин дали ответникът не полага
труд и по друго трудово правоотношение, както и дали е реализира други доходи,
доказателства за които не могат да бъде представени от ищеца предвид
обстоятелството, че ответникът живее в Германия, то издръжка в такъв размер при
установен доход от около 600 евро няма да му създаде особени затруднения, тъй като се намира
в активна трудоспособна възраст и не страда от заболявания.
Също така следва да се
отбележи, че така определената издръжка на осн. чл.
144 СК, се дължи до завършване на средното образувание на ищеца, тъй като това
е факт, който води до прекратяване на нейната дължимост.
Ако след това започне да учи във висше учебно заведение, следва да заведе нов иск за издръжка, като в хода на евентуалното
производството отново ще бъдат установяване както нуждите на ищеца с оглед
качеството му на студент, така и възможностите на бащата да заплаща претендираната издръжка.
Предвид
частичната основателност, съответно неоснователност на въззивната
жалба, и намаляването на претендираната издръжка,
съдът, като съобрази представените списъци и направени искания за присъждане на
разноски, намира, че въззиваемата
страна следва да бъде осъдена да заплати на въззивника
сумата от 271.00 лв., а въззивникът -да заплати на въззиваемия сумата от 175.00 лв.
Воден от горното и на осн. чл. 269 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение №3155/05.08.2016г., постановено по гр. дело №5607/2016г. по описа на Варненския районен
съд, XLVIII състав,
в
ЧАСТТА, с която предявеният от К.И.В. ЕГН: **********,***, обл.
Варненска, ул. „Народни Будители“ № 61, вх. А, ет. 7, ап. № 12, иск с правно основание чл. 144 СК е уважен за горницата над 105.00 /сто
и пет/ лв. до 200.00, както и в ЧАСТТА на определената държавна такса КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.И.В. ЕГН: **********,***,
обл. Варненска, ул. „Народни Будители“ № 61, вх. А,
ет. 7, ап. № 12,
срещу И.К.В. ЕГН:
**********, с адрес
*** иск за разликата над 105.00лв. до сумата от 200.00лв., претендирана месечна
издръжка, считано от 23.05.2016 г. до
настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж от първо до десето
число на месеца, за който се дължи издръжката, на основание чл. 144 от СК.
ОСЪЖДА И.К.В.
ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВРС държавна такса за присъдената издръжка в
размер на 151.20 /сто петдесет и един лв. и 20 ст./, на основание чл. 78 ал.
6 вр. чл. 69
ал.1 т.7 от ГПК.
ОСЪЖДА
К.И.В. ЕГН: **********,***,
обл. Варненска, ул. „Народни Будители“ № 61, вх. А,
ет. 7, ап. № 12,
да заплати на И.К.В. ЕГН:
**********, с адрес *** сумата 271.00 /двеста седемдесет и един лв./, представляваща разноски, на осн. Чл. 78, а.1 ГПК.
ОСЪЖДА И.К.В. ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на К.И.В.
ЕГН: **********,***,
обл. Варненска, ул. „Народни Будители“ № 61, вх. А,
ет. 7, ап. № 12, сумата от 175.00 /сто седемдесет и
пет/ лв., на осн
чл. 78, ал.3 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата му част.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.