Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
Варна, 12.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
при
секретар Г.С.
като разгледа докладваното от съдията Петкова
в.гр. дело № 1368 по описа за 2016г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна
жалба на Д.П.К., ЕГН **********,***, против решение №1821/11.05.2016г. по гр.
д. №16334/15г. на ВРС, ХХХV-ти с-в, с което е дадено разрешение, заместващо
съгласието на бащата - за пътуване на детето И.Д.К., ЕГН **********, действаща
чрез своята майка и законен представител - Н.В.Д., ЕГН: **********,***, извън
пределите на Република България до следните държави: Обединено Кралство
Великобритания и Ирландия, Германия, Турция, Гърция, Испания, Италия, Румъния,
Унгария, Словакия, Чехия, Австрия, Словения, Франция, Белгия, Холандия,
Шотландия, като преминава през държавите в Европа, в т .ч. и за снабдяване на
детето с необходимите документи за самоличност, без ограничения в броя на
пътуванията, до навършване на пълнолетие на детето, т. е. до 20.12.2030 год.,
считано от влизане в сила на решението, при спазване на определения с Решение №
4310/ 10.09.2014 год., постановено по гр. д. № 1038 по описа на Районен съд –
Варна режим на лични отношения, на основание чл. 127 „а“ СК. В жалбата се
излага, че даване на разрешение за пътуване на детето неограничен брой път, до
неопределени държави, както и през неуточнен период от време не е в интерес на
детето. Сочи се, че това разрешение противоречи на съдебната практика,
постановена по чл.290 ГПК. Излага, че даването на заместващо съгласие на единия
родител да пътува с детето в посочените параметри не би могло да гарантира
упражняването на лични отношения между детето и другия родител. Решението на
съда е немотивирано, тъй като липсват данни за трайно установяване на
родителите на ищцата в Англия. Освен това не са коментирани направените от
ответника възражения във връзка с намерението на ищцата да се установи трайно в
Англия заедно с детето. Сочи, че съдът се е произнесъл и уважавайки искания,
които не са били направени от ищцата, давайки разрешение за посещения и в други
държави, извън поисканите, както и за неограничен период до навършване
пълнолетие на детето. Моли решението да бъде отменено, в евентуалност
разрешение да бъде дадено само за държавите Англия и Германия и то за период от
1-2 години и за не повече от поискания в исковата молба период.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата Н.Д., която излага съображения за
неоснователност на жалбата и правилност на решението. Твърди нови
обстоятелства, а именно, че е посетила заедно с детето Англия за двадесет дни,
като горното изцяло е било в интерес на детето, тъй като последното се е
чувствало отлично. Моли решението да бъде потвърдено.
Контролиращата страна ДСП Варна не изразява становище по
жалбата.
По
предмета на така предявения иск с правно основание чл. 127а СК се излагат
следните твърдения от страните:
Ищцата Д.
излага в исковата молба, че с ответника са родители на детето И., род. на 2012.2012г. По
силата на решение №4310/10.09.2014г. по гр.д. №1068/14г. по описа на ВРС, упражняването на родителските права по
отношение на детето са предоставени на майката, при която е определено и
неговото местоживеене ***, като на бащата е определен режим на лични отношения.
Сочи, че бащата пътува на кораб и отсъства от страната за около 4 до 6 месеца.
Майката излага, че близки техни роднини живеят във Великобритания- брат й
заедно със семейството има жилищен имот там, а през 2015г. къща близо до имота
на брат й са наели и родителите на ищцата и са се установили там. Детето и
майката са силно привързани към роднините в Англия и желаят да осъществяват
чести контакти с тях. Наред с това майката има леля в Германия, с която също са
в много близки отношения. Желаят заедно с детето да ги посещават. Обосновава
необходимостта от тези посещения поради наличие на силна емоционална връзка
между детето И. и нейните баба и дядо, леля и братовчеди. Налице е отказ на от
страна на бащата да предостави съгласие за пътуване на детето в чужбина. Моли
да бъде дадено от съда разрешение, заместващо съгласието на бащата за издаване
паспорт на детето И. за пътуване в чужбина, детето да пътува извън пределите на
страната до Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия и Германия,
като преминава и нощува в държави членки на ЕС и престоява до 30 дни във всяка
от двете страни по два пъти в годината, до навършване на пълнолетие на детето,
което да бъде придружавано от неговата майка или упълномощено от нея лице. Моли
се и за разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето да пътува извън
пределите на РБ през пролетно-летния сезон само до Турция, Гърция, Испания и
Италия, като преминава през държавите в Европа с цел екскурзии и престоява до
десет дни по три пъти в годината до навършване на пълнолетие на детето, което
да бъде придружавано от неговата майка или упълномощено от нея лице.
Ответникът
- Д.П.К., депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага
съображения за неоснователност на иска. Навежда твърдения за формирано желание
на ищцата да се установи извън пределите на страната заедно с детето, което от
своя страна ще препятства осъществяването на постановения от съда режим на
лични отношения. Твърди, че на практика последният има твърде кратък престой в
България поради работата си и отсъствието на детето за претендирания
в исковата молба период, значително намалява възможностите за контакти. Твърди,
че не е налице интерес за детето да пътува до такива туристически дестинации
през лятото предвид ниската му възраст, както и при пътуванията си извън
страната да бъде придружавано от упълномощено от майката лице. Моли в
евентуалност разрешителният режим да бъде съобразен с възрастта и интересите на
детето и да бъде даден за Англия и Германия за около 10-15 дни годишно за
период не повече от 1-2 години.
Контролиращата
страна ДСП Варна сочи, че предявеният иск е основателен и следва да бъде дадено
разрешение, претендирано в исковата молба.
ВОС
като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от
Удостоверение за раждане № 0020122598/ 27.12.2012 год. Н.В.Д. и Д.П.К. са
родители на И.Д.К., ЕГН **********.
С Решение №
4310/ 10.09.2014 год., постановено по гр. д. № 1038 по описа на Районен съд –
Варна, е прекратен бракът между Н.В.Д. и Д.П.К., като упражняването на
родителските права по отношение на роденото от брака дете И., е предоставено на
майката – Н. В.Д., на бащата е определен
режим на лични отношения.
Приобщен на
л. 15 от делото е договор за наем, сключен между Г. С. и П. В. Д. ( и
семейството му), по отношение на недвижим имот – къща, находящ
се на ул. „Чаритън Роуд“ 64, Бристол, със срок на
договора до 1.04.2015 г.
Представен
е и договор за ползване под наем на жилище, сключен от И. Т. относно имот, находящ се в Бад Висзее, Мосбахвег №3, Ленгрис, Германия, жилище N: 15008, с
твърдения, че наемателят Т. е съпруг на Виолета Д., леля на ищцата.
В хода на
процеса са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Д. Д. С.,
Г. П. Д., Д. Н. Н. , Н. А. Н..
Д. С.
излага, че познава от дълги години ищцата, като е запозната е с факта, че нейни
родственици (брат, леля, родители) живеят извън територията
на страната. Свидетелката споделя впечатленията си за съществуване на силна
емоционална връзка между ищцата и нейните родственици.
Няма преки наблюдения относно поведението на ответника.
Свид. Д. в показанията си излага,че е майка на
ищцата и баба на детето И., като към
момента заедно със съпруга си пребивава в Англия в дома на сина си от 2015г.
Твърди, че ответникът възпрепятства възможността за пътуване на детето извън
пределите на страната. Също така твърди ,че ищцата няма намерение да се
установи за постоянно извън територията на България, тъй като все още
продължава обучението и то по дисциплина, която не предполага работа в чужбина.
Свидетелката изразява желание да осъществява контакти с детето включително и
възможност за неговото гостуване в Англия. Споделя наличие на близки отношения
между ищцата и нейния брат и леля и желание за осъществяване на контакти с
детето И..
Свид. Д. Н. сочи, че познава и двете страни, кано е присъствал на разговори, в които ищцата е изразявала
склонност да се установи заедно със семейството си в чужбина. След прекратяване
на брака им, между страните е възникнал спор относно пътувания на И. в чужбина.
В показаният
си свид. Н. Н. излага,познава и двете страните в
производството. Сочи, че ищцата е изразявала желание да напусне страната.
Твърди ,че е ищцата е отправяла заплахи към ответника, относно правото му да
поддържа лични отношения с детето И.. Споделя впечатленията си,че ищцата
целенасочено препятства осъществяването на режима на лични отношения между
ответника и детето И..
По
делото е изготвен социален доклад, от който се установява следното: Детето
живее със своята майка, като има обзаведен кът за спане и игра в жилището.
Същият има и в жилището на нейния баща. Бащата е трудово ангажиран, като
рейсовете му извън страната продължават около 3-4 месеца с престой в България
около 4-5 месеца. Майката завършва шестмесечния си юридически стаж. Братът на
майката и семейството му- съпруга и две деца на 7 и 10 години живеят в Англия в
наето жилище. Бабата и дядото по майчина линия на детето И. през по-голямата
част от годината са при сина си в Англия. Бабата и дядото по бащина линия
живеят в гр. Варна в къща, като детето обича да играе в двора. Бащата
съжителства на съпружески начала с К. Е., която има дете Виктория на 9 год., с
което при осъществяване на режима на лични отношения на бащата с детето И.,
последното обича да играе. Детето е в емоционална близост с майката си, обича
срещите и с баща си и неговите роднини. ДСП Варна е изразила становище, че в
интерес на детето е да пътува без ограничение до навършване на пълнолетие до
държавите в рамките на ЕС, особено след като майката е поела ангажимент да се
съобразява с пътуванията на бащата.
Съобразно
нормата на чл.127а ал.3 СК по делото е изслушан бащата К., който заявява, че не
желае детето да излиза извън страната за толкова дълъг период от време и до
толкова много държави. Сочи, че само 5-6 месеца в годината е в страната, но не
може да каже предварително кога, поради което и при даване на такъв неограничен
режим на пътуванията ще се наруши режима на лични отношения. Освен това се
опасява от заплахите на майката, че ще напусне страната с детето и бащата няма
да го види.
Майката от
своя страна е заявила, че иска само да прави екскурзии с детето и да ходи на
гости при роднините си, като не смята да прави дългосрочни пътувания и да
емигрира.
Предвид така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск намира правното си основание в нормата на чл.127а СК.
Цитираната норма
предвижда, че въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите,
а когато последните не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава
от районния съд по настоящия адрес на детето. Производството има характера на
спорна съдебна администрация. При разрешаване на възникналия спор основен
критерий за преценка винаги е интересът на детето. Настоящият състав намира, че
е налице категорична и непротиворечива
практика, приемаща, че разрешението за неограничено извеждане на детето от
територията на страната без съгласието на единия родител не е в интерес на детето
/ Решение № 33 от 25.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 143/2013 г., III г. о., ГК,
Решение № 116 от 16.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5156/2013 г., IV г. о., ГК,
Решение № 234 от 30.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1580/2011 г., IV г. о./
При преценка какъв е
интересът на детето пък следва да бъдат съобразени критериите, посочени в § 1, т. 5 от ДРЗЗДет., дефиниращ понятието „най-добър интерес на
детето“. Там изрично е посочено, че преценка за интереса на детето се обуславя
от желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните
потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на
детето;опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност
да му бъде причинена;способността на родителите да се грижат за детето;
последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други
обстоятелства, имащи отношение към детето. В рамките на производството
безспорно е установено, че детето има добра емоционална връзка и с двамата си
родители, като безспорно е, че режимът на лични отношения с бащата, който режим
е през седмица, се изпълнява сравнително редовно, когато бащата е в страната.
Детето поддържа контакт и с роднините си по бащина линия-баба и дядо. Безспорно
е, че част от близкото обкръжение на майката- брат й и неговото семейство,
живеят постоянно в Англия, както и че родителите й пребивават често там. Други
роднини майката има в Германия, като не се спори, че същата е в близки
отношения с леля си, установена за постоянно в страната. Детето е на три години
и посещава детско заведение в България, гр. Варна.
Предвид изложените
обстоятелства съставът приема, че на детето следва да бъдат задоволявани на
желанията и неговите емоционалните му и образователни потребности, като същото
пътува в други държави и се среща и общува с останалия роднински кръг- вуйчо си
и неговото семейство, баба и дядо по майчина линия, както и братовчедите си.
Задоволяването на тези нужди на детето обаче не може да рефлектира върху
нарушаването на обичайния режим на обучение и живот на малолетното дете. Детето
е на твърде крехка възраст- едва три години, за да се приеме, че е в негов
интерес да пътува и напуска страната- дома си, детската градина, роднините и
приятелите в България, за толкова дълги периоди от време, както е поискано в
исковата молба и по всяко време, както и да осъществява три пъти поне в
годината екскурзии и летувания. Не е в интерес на същото да прекарва половината
време от година извън страната, тъй като това ще доведе до чувството за
неустановеност, липса на сигурност и непринадлежност у детето. Следва да се
отбележи, че още по-голямо отражение в емоционален план върху детето тези
неограничени по време и период пътувания биха имали и върху контактите на
детето с неговия баща. Невъзможността да се осъществява режима на лични
отношения би довел до преустановяване на изградената вече връзка баща-дъщеря,
поради което и това категорично не е в интерес на детето. Не е в интерес на
детето и разрешителният режи да бъде даван за период до навършване на
пълнолетие. Детето е на три години понастоящем и до навършване на пълнолетието
му има твърде дълъг период от време, през който могат да настъпят съществени
промени както в потребностите на детето, така и с обективните причини, налагащи
необходимостта от излизане на детето извън страната. Следва да се съобрази, че
детето вече ще е ученик и ще подлежи на задължително обучение в България, която
ще налага и присъствието му на учебни занятия ежедневно. Респективно, ще се
наложи разрешителният режим да бъде съобразен с тези нови обстоятелства. Затова
и разрешението следва да бъде дадено за период от пет години. Следва да се
съобрази и факта, че през този период от време поведението на родителите би
било определящо за това, дали ще е необходима съдебна намеса за даване на
разрешение, заместващо съгласие на бащата. При изпълнение на поетите от майката
ангажименти за съобразяване пътуванията на детето с режима на лични отношения с
бащата и пребиваването на последния в страната, както и за редовното спазване
на дадения от настоящия състав разрешителен режим, то за бащата биха отпаднали
съображенията за ограничаване пътуванията на детето извън страната. Особено
предвид факта, че социалният работник е посочил, че комуникацията между
родителите е добра, както и предвид обстоятелството, че бащата вече е дал
веднъж разрешение за пътуване на детето.
Ето защо и предвид
всичко изложено съставът приема, че следва да бъде дадено разрешение,
заместващо съгласието на бащата, детето И. да пътува придружавано от своята
майка до Обединено Кралство Великобритания и Ирландия и Германия по два пъти
годишно за всяка от изброените държави за период на всяко пътуване не по-дълъг
от 15 дни с правото да преминава през държави – членки на ЕС. Разрешението
следва да бъде дадено за срок от пет години, считано от влизане в сила на
съдебния акт.
Решението на ВРС следва
да бъде отменено и постановено ново в горния смисъл.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение №1821/11.05.2016г. по гр. д. №16334/15г. на ВРС, ХХХV-ти с-в, с което е
дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата Д.П.К., ЕГН **********,***,
за пътуване на детето И.Д.К., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и
законен представител - Н.В.Д., ЕГН: **********,***, извън пределите на
Република България до следните държави: Обединено Кралство Великобритания и
Ирландия, Германия, Турция, Гърция, Испания, Италия, Румъния, Унгария,
Словакия, Чехия, Австрия, Словения, Франция, Белгия, Холандия, Шотландия, като
преминава през държавите в Европа, в т .ч. и за снабдяване на детето с
необходимите документи за самоличност, без ограничения в броя на пътуванията,
до навършване на пълнолетие на детето, т. е. до 20.12.2030 год., считано от
влизане в сила на решението, при спазване на определения с Решение № 4310/
10.09.2014 год., постановено по гр. д. № 1038 по описа на Районен съд – Варна
режим на лични отношения, на основание чл. 127 „а“ СК, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДАВА
РАЗРЕШЕНИЕ,
заместващо съгласието на бащата Д.П.К., ЕГН **********,***, детето И.Д.К., ЕГН **********,
придружавано от своята майка и законен представител - Н.В.Д., ЕГН: **********,***,
да пътува до Обединено Кралство
Великобритания и Ирландия, както и до Германия по два пъти годишно за всяка от
изброените държави за период на всяко пътуване не по-дълъг от 15 дни с правото
да преминава през държави – членки на ЕС, което разрешение важи за срок от 5
/пет/ години, считано от влизане в сила на настоящото решение, т.е. до
12.10.2021г., на основание чл.127а ал.2 СК.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.