О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………./27.09.2016г., гр.Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

като разгледа докладваното от съдия Писарова

въззивно ч.т.дело № 1237 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по ЧЖ на адв.Ж.К. срещу определение №5417/16.05.2016г., постановено по гр.дело №2561/2015г. на ВРС, с което съдът е оставил без уважение молба на адв.К. в качеството му на назначен от съда особен представител на ищеца, за изменение на определение на ВРС от 10.03.2016г., постановено по гр.дело по реда на чл.248 ГПК, досежно определеният му от съда размер на възнаграждение по чл.29, ал.4 ГПК.

В жалбата се излага, че определението на съда е незаконосъобразно и неправилно, а също така и необосновано. Излага се, че съдът не е аргументирал акта, с който е намалил възнаграждението на особения представител от първоначално определеният му депозит, а мотиви липсват и в определението за изменение на определението по разноските. Твърди се, че към момента на внасяне на депозита и назначаването на особения представител на страната на ищеца, съдът е взел предвид цената на предявените искове като е определил възнаграждение в минимален размер по Наредба №1/2004г. в размери 510 лева по първия иск и 980 лева по втория иск, общо 1490 лева. С определението си от 10.03.2016г., с което съдът е освободил адв.Ж.К. като особен представител на ищеца МЕГА ТРЕЙД -76 ООД поради настъпили нови обстоятелства в представителството на дружеството, е определил окончателно възнаграждение на особения представител в размер на общо 560 лева. Жалбоподателят твърди, че при постановяване на обжалваното определение и предходното от м.март 2016г., ВРС е приложил неправилно закона. Съгласно ЗА и ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, възнаграждението на особения представител се определя при условията на Наредба №1/2004г. за МРАВ. Размерът на възнаграждението се съобразява с този по Наредбата, конкретно чл.36, ал.1 от ЗА. Указано е, че при правна и фактическа сложност на делото съдът може да определи по-висок размер на възнаграждението. Според жалбоподателя съдът може по своя преценка само да увеличи, не и да намалява размерът на възнаграждението. На второ място съдът неправилно е определели възнаграждението на особения представител въз основа на отделни, конкретно извършени процесуални действия и предвидените в Наредбата за МРАВ минимални размери. Молителят излага подробно извършените от него съвестно и компетентно процесуалните действия по делото до освобождаването му. Твърди че няма правни и фактически основания за намаляване на размера на възнаграждението му. Претендира отмяна на определението от 16.05.2016г. и вместо това изменение на определение №2869/10.03.2016г. в частта, в която е определено възнаграждението на особения представител като същото бъде определено в размерите по Наредбата като бъде постановено изплащането му на пълномощника.

Съдът прецени жалбата като допустима – подадена в преклузивния срок, от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване акт.

За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид, че с ЧЖ в срока за обжалване на определението от м.март 2016г., адв.К. е обжалвал определеният му размер възнаграждение. С определение от 14.04.2016г. въззивният съд в рамките на инстанционна проверка е счел, че в жалбата е обективирано искане за изменение на определението на ВРС по реда на чл.248 ГПК като прекратил производството по в.т.дело №457/2016г. и върнал делото на ВРС за произнасяне по молба с правно основание чл.248 ГПК на адв.К.. С определение от 16.05.2016г. по гр.дело №2651/2015г. ВРС оставил без уважение искането на особения представител за изменение определение №2869/10.03.2016г. по същото гр.дело в частта за размера на определеното възнаграждение на особения представител. Именно това определение на съда е предмет на обжалване.

С определение №2823/25.08.2016г. по в.т.дело №1013/2016г. на ВОС, образувано по въззивна жалба на Мегатрейд -76 ЕООД срещу решението по гр.дело №2561/2015г. на 25 състав на ВРС, съдът е отделил приложената към въззивната жалба, ЧЖ на адв.Ж.К. от ВАК срещу определение от 16.05.2016г. на ВРС, постановено по чл.248 ГПК /съгласно указания на въззивния съд/. По отделената ЧЖ е образувано настоящото ч.т.дело №1237/2016г. на ВОС, ТО.

Съдът намира ЧЖ за основателна поради следното:

С определение от 02.09.2015г. съдът е назначил адв.Ж.К. от ВАК за особен представител на Мега трейд -76 ООД, на основание чл.29, ал.4 от ГПК като същия е уведомен за това на 10.09.2015г. Въз основа на учредената му представителна власт адв.К. е извършил ефективно участие в процеса – същия е подал молба за обезпечаване на предявените искове, по която съдът е постановил определение №13675/25.11.2015г. за допускане на обезпечението по един от предявените искове; представил е писмени доказателства и се е снабдил с допълнителни писмени доказателства въз основа протоколно определение на съда; участвал е ефективно в първото заседание по делото като изрично е изразил становище по предявените искове. В съдебното заседание на 02.12.2015г. е изслушано заключение на СТЕ, разпитани са свидетели и събрани писмени доказателства; адв.К. е снабден със съдебни удостоверения за снабдяване с доказателства от трети лица.

Въз основа молба на адв.К. съдът е определил допълнително към първоначално определеният размер на адв.възнаграждение и ДДС поради регистрацията на пълномощника по ЗДДС. По този въпрос с определение по ч.т.дело №1993/2015г., ВОС е отменил определението на ВРС, с което е оставено без уважение искането за допълнително начисляване към възнаграждението на дължим ДДС като определил допълнително възнаграждение на адв.К. като особен представител на ищеца Мегатрейд -76 ООД в размер на 298 лева, представляващи дължимия данък добавена стойност върху определеното възнаграждение в размер на 1490 лева. Всички суми са внесени по сметка на ВРС.

С определение от 01.09.2015г. ВРС е предоставил правна помощ на Мегатрейд -76 ООД по гр.дело №2561/2015г. по описа на ВРС, на основание чл.29, ал.4 ГПК като с последващо определение от 02.09.15г. е определил за особен представител на ищеца по делото адв.К. – жалбоподател в настоящото производство. При определяне на възнаграждението на пълномощника по чл.29, ал.4 ГПК съдът е взел предвид, че по делото са предявени два иска, първият от които с цена от 4000 лева, а вторият с цена от 15 000 лева. Съобразявайки установените в чл.7, ал.2, т.2 и т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения съдът е определил размер на възнаграждението на особения представител 510 лева за първия иск и 980 лева за втория иск, общо в размер на 1490 лева. Допълнително съдът е определил и ДДС върху възнаграждението след определение по ч.т.дело №1993/2015г. на ВОС. Сумите са реално внесени в пълен размер по сметка на ВРС.

С приемането на действащия ГПК отпадна правомощието на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението. С чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидено, че само страна може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски. Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора. Същевременно съдът отчита, че съгласно т.6 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС възнаграждението на особения представител е винаги дължимо. След като особен представител на страната по разглеждания ред може да бъде само адвокат, съгласно чл. 32 ГПК, то и размерът на дължимото от ищеца възнаграждение, следва да бъде определен от съда с акта за назначаването му, като този размер се съобразява с указаното в чл. 36, ал. 1 ЗА, препращащ към Наредба № 1/2004г.. Няма пречка, при констатирана фактическа и правна сложност на делото, съдът да определи по-висок размер на възнаграждението, тъй като само той е органът, в чиято дискреция е както преценката за назначаване на особения представител, така и служебно осъществявания контрол за законосъобразно и справедливо съдопроизводство. Минималният размер на възнаграждението за всеки вид адвокатска услуга е определен по силата на законова делегация с издадената Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - чл. 36 ЗА. С тази Наредба Висшият адвокатски съвет може да създава само норми, уреждащи изчерпателно посочената в закона материя - определяне на минимални размери на възнагражденията, когато се касае за договор между адвокат и клиент, но тя се прилага по аналогия и спрямо определяне възнаграждението на особения представител съгласно пар.1 от Наредбата и чл.36 от ЗА, т.е. и когато липсва договор за правна помощ, а назначаването на процесуалния представител на страната се извършва с акт на съда. При положение, че съдът е спазил тази разпоредба и е определил в минимален размер възнаграждението на особения представител съгласно изискването на Наредбата и тази сума е реално внесена по сметка на съда с предназначение изплащането и на особения представител за участието му в производството пред ВРС, не може с последващ акт съдът да ревизира определението си относно размерът на адвокатското възнаграждение. Съдът може да отмени определението си за предоставяне на правната помощ чрез назначаване на особен представител /при отпадане на причините/, но не и да променя служебно размерът при осъществено процесуално представителство. Когато съдът първоначално е определил дължимото на особения представител възнаграждение и то е съответно на установения минимален размер съгласно Наредба №1/2004г., неприложима е и специалната норма на чл.9 от същата наредба, която визира възнаграждението на адвоката за оказвана правна помощ за изрично посочени отделни процесуални действия. /в този смисъл опр.№645/27.11.2015г. по ч.гр.дело №5638/2015г. на Трето г.о. на ВКС, пост.по чл.274, ал.3 ГПК/.

С оглед на изложеното съдът намира, че определението на ВРС, с което е отказано изменение на предходно определение относно размера на дължимото адв.възнаграждение от 10.03.2016г., следва да бъде отменено с присъждане на възнаграждението на адв.Ж.К. в пълен размер.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение на ВРС от 16.05.2016г., постановено по гр.дело №2561/2015г., с което съдът е оставил без уважение искането на особения представител на Мегатрейд -76 ООД адв.Ж.К., за изменение на определение №2869/10.03.2016г. по същото дело досежно размера на адв.възнаграждение на особения представител и вместо това ПОСТАНОВИ:

ИЗМЕНЯ определение №2869/10.03.2016г., постановено по гр.дело №2561/2015г. на 25 състав на ВРС като ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на адв.Ж.К., в качеството му на особен представител на МЕГАТРЕЙД -76 ООД, в първоинстанционното производство, в първоначално определеният от съда размер от общо 1 490 лева.

С оглед приключване на производството пред ВРС на жалбоподателя адв.К. от ВАК следва да се изплати авансираната от ищеца сума, внесена по сметка на ВРС, представляваща възнаграждение и начислен дължим ДДС.

Препис от определението да се връчи на адв.Ж.К. и страните.

Делото да се докладва по в.т.дело №1013/2016г. на ВОС, ТО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: